„Ес-субху беда” – Зияд Пател [по текста на поема, приписвана на сподвижника Хасан ибн Сабит (радийаллаху анх)]
[Светлината на] деня започва от неговия лик,
а [мракът на] нощта – от неговите коси.
Превъзходи пратениците, поведе вярващите
водачът на народите със своя шериат.
Владетелят на милост, носителят на благост
поведе народите, за да му се подчинят.
Дърветата проходиха, камъните проговориха,
луната се разцепи след даден знак от него.
Възхваляваният ни [Мухаммед] е нашият водач
и славата ще е за нас, ако му се подчиним.
Надмина по добродетели пратениците и се извиси
както никой преди от общността му.