„Към Тебе” – Мухаммед Убейд (от словата на имам еш-Шафи’и в предсмъртния му час)
Към Тебе, Господарю на творението, аз отправям своя зов,
дори да съм престъпващ, о, Владетелю на великодушието и милостта!
И когато сърцето ми се сви и пътищата ми се стесниха,
открих надежда за спасение само в Твоето опрощение.
Защото Ти си прощавал грешки и още прощаваш,
Ти даряваш и опрощаваш, заради Своето великодушие и милосърдие.
Нима не си Ти Онзи, Който ме дари с препитание и ме напъти?
И не е спрял да бъде великодушен с мен и да ми дарява блага?
Моля Владетеля на милосърдието да ми прости грешките
и да прикрие миналите ми грехове и бъдещите.
И ако ме опростиш, ще си опростил непокорник,
упорит угнетител, непреставащ да греши!
И ако си решил да ме накажеш, аз няма да изгубя надежда,
дори да ме вкарат в Джехеннема, заради моите грехове!
Потрепващ, когато се споменава неговия Господар,
и безразличен, когато се споменава друг,
той казва: „Любими [Аллах], Ти си моят зов и моето желание,
Ти си достатъчен копнеж и достатъчна награда за онези, които се надяват!
Аз пазя обичта си, за да не бъде осквернена от страстите ми,
и пазя обета си за вярност, за да не бъде променен.
Бодростта ми е в копнеж,
а сънят ми е съдба.”
[Тези чувства] следват стъпките ми с възторг и възпяване!
Греховете ми са големи – и миналите и сегашните,
но Твоето опрощение за раба е по-велико и по-върховно!
BGISLAM.COM 