Стопаните на градината

 [от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта. И да не правят изключение. И я споходи бедствие от твоя Господар, докато спяха. И тя стана като черна нощ. И си викаха един другиму на сутринта: “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!” И се отправиха, шепнейки един на друг: “Днес да не влиза там при вас бедняк!” И тръгнаха в зори с твърдо намерение. И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили. Не, ние сме лишени.” Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах – защо не прославяте Аллах?” Рекоха: “Слава на нашия Господар! Бяхме угнетители.” И започнаха взаимно да се укоряват. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи! Дано нашият Господар ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господар умоляваме.” Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.” (ел-Калем, 68:17-33)

Това е пример, който Аллах Теаля дал на езичниците от Курайш, защото Той ги облагодетелствал като им изпратил честния и велик Пророк Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), но те не му повярвали и отхвърлили онова, което им донесъл. Аллах Теаля е казал: „Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта – Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!” (Ибрахим, 14:28-29) Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал: „Това са езичниците от Курайш, които били сравнени със стопаните на градината, съдържаща различни плодове и растения, които вече били узрели, и времето за тяхното прибиране било дошло.” Аллах е казал: „Когато се заклеха [тайно] да я оберат”, т.е. да приберат реколтата „на сутринта”, за да не ги види нито бедняк, нито нуждаещ се и така да не бъдат принудени да дадат на някой от плодовете. Така че те се заклели за това без да кажат: „Ако Аллах е пожелал (ин ша Аллах)!” В последствие Аллах ги направил неспособни и изпратил срещу градината им огън, който я изпепелил и не оставил нищо от нея. „И я споходи бедствие от твоя Господар, докато спяха. И тя стана като черна нощ.”

Аллах Теаля е казал: „И си викаха един другиму на сутринта”, т.е. те станали на сутринта и си казали един другиму: “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”, т.е. отидете рано в своята градина и оберете плодовете преди бедните и нуждаещите се хора да дойдат да ви молят за милостиня. „И се отправиха, шепнейки един на друг”, т.е. говорейки един другиму тихо, казвайки: “Днес да не влиза там при вас бедняк!”, т.е. те се съгласили над това и го обсъдили взаимно. „И тръгнаха в зори с твърдо намерение.”, т.е. те тръгнали сериозни и с твърдо лошо намерение.

Икриме и еш-Шуаби са казали: „И тръгнаха в зори с твърдо намерение.”, т.е. с гняв и лошо намерение против бедните.” „И когато я видяха”, т.е. когато достигнали своята градина и установили какво се е случило с нея, „рекоха: “Наистина сме се заблудили.”, т.е. объркали сме пътя към нашата градина, а след това те рекли: „Не, ние сме лишени.”, т.е. ние сме били наказани, заради нашите лоши намерения, и сме били лишени от благодатта на нашата земя.

„Най-разумният от тях рече.” Ибн Аббас (радийеллаху анх), Муджахид и други са казали, че това е бил най-разумният, най-умереният и най-справедливият от тях. “Не ви ли казах – защо не прославяте Аллах?”, т.е. защо не изрекохте добра дума, вместо това, което възнамерявахте. „Рекоха: “Слава на нашия Господар! Бяхме угнетители.” И започнаха взаимно да се укоряват. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!”, т.е. те съжалили и се натъжили, когато не могли да направят нищо, и признали своето прегрешение, но едва след като били наказани и всичко било свършило.

Казано е, че те били братя, наследили тази градина от своя баща, който раздавал много милостиня. Но когато станали стопани на градината, те отхвърлили обичая на баща си и възнамерили да лишат бедните от плодовете й. Тогава Аллах Теаля ги наказал с най-суровото наказание. Затова Аллах Теаля е заповядал да се дава милостиня от плодовете и за предпочитане е това да става още в деня на прибиране на реколтата. Той е казал: „Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им.” (ел-Ен’ам, 6:141)

Казано е, че те били от Йемен, от град, наречен Дарван. Според друго мнение те били от Абисиния. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „Такова е наказанието.”, т.е. по този начин Ние наказваме онези, които не се подчиняват на Нашата повеля и не показват добрина към нуждаещите се от Нашите творения. „А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.”

Този разказ прилича на словата на Аллах: „И дава Аллах пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което [жителите му] са сторили. Вече дойде при тях Пратеника измежду им, но го взеха за лъжец. Тогава ги обзе мъчението, както угнетяват.” (ен-Нехл, 16:112-113) Казано е, че този пример е с жителите на Мека, даден на самите тях, и наистина няма никакво противоречие в това. И Аллах знае най-добре!