Престъпващите в Съботата

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И ги питай [о, Мухаммед] за селището, което бе край морето – как престъпваха в Съботата, как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха при тях. Така ги изпитахме, защото бяха нечестивци. И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За извинение пред вашия Господар и за да се побоят!” И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци. И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” (ел-Араф, 7:163-166)

 „И узнахте онези от вас, които престъпиха в Съботата, и им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и за поука на богобоязливите.” (ел-Бакара, 2:65-66)

 „…или да ги прокълнем, както проклехме хората на Съботата.” (ен-Ниса, 4:47)

Абдуллах ибн Аббас, Муджахид, Икриме, Катаде, ес-Седи и други са казали, че това са били жителите на Ейле. Ибн Аббас (радийеллаху анх) е добавил, че Ейле е бил разположен между Медйен и ет-Тур. Казали са още, че жителите на Ейле се придържали строго към учението на Тората и забраната за Съботата по онова време (забраната за риболов в Съботата). Удивително, рибата излизала на повърхността в събота и изчезвала през останалите дни от седмицата: „…как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха при тях.” Аллах Теаля е казал: „Така ги изпитахме”, т.е. Ние ги изпитахме, като изпращахме много риба в Съботата, „защото бяха нечестивци”, т.е. заради тяхното неподчинение и недоволство. Когато видели това, те измислили хитрост, за да ловят риба и в Съботата. Те хвърлили своите риболовни мрежи и въжета и изкопали ями, през които да тече морската вода и рибата да влиза в тях, но да не може да се връща обратно в морето. Те направили всичко това в петък, като подготовка за идването на рибата в събота. И така, рибата дошла в предполагаемо спокойния ден (без да знае какво е подготвено срещу нея). Тя се уловила в мрежите, въжетата и изкуствените ями. Когато Съботата свършила, жителите на Ейле отишли да приберат своя богат улов. Но Аллах Теаля им се разгневил и ги проклел заради тяхната хитрост и измама. Когато това било извършено от част от тях, останалите, които не участвали в това грешно дело, се разделили на две групи: група, която отхвърлила тяхното дело и тяхната измама срещу Закона и Повелята на Аллах Теаля през онова време, и група, която не отхвърлила това и не го забранила, а дори не одобрила реакцията на групата, която се опитала да спре грешното дело, казвайки: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, т.е. каква е ползата да проповядвате на народ, който неизбежно Аллах Теаля ще накаже? Но втората група отговорила, казвайки: “За извинение пред вашия Господар”, т.е. защото Той ни е заповядал да повеляваме доброто и да възбраняваме злото – ние съблюдаваме това заради страха от Неговото мъчение, „и за да се побоят!”, т.е. онези, които извършиха тези грехове, може да се покаят пред Аллах и да съжалят и така да бъдат спасени от наказанието на Аллах като Той опрости всички тях.

Аллах Теаля e казал: „И когато забравиха какво им бе припомнено”, т.е. отнесли се небрежно спрямо благочестивите проповедници, „спасихме онези, които възбраняват злото”, т.е. проповядващата група, „и сграбчихме онези, които угнетяваха”, т.е. извършилите грешното дело, „със сурово мъчение”, т.е. с болезнено наказание, „защото бяха нечестивци”. След това Аллах е обяснил мъчението, което ги сполетяло, казвайки: „И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” Тук Аллах Теаля ни е съобщил, че е унищожил престъпващите и е спасил проповядващите вярващи. Учените са в разногласие относно третата група. Някои казват, че те били дарени със спасение. Други казват, че те били унищожени заедно с престъпващите. Но първото мнение е приетото от компетентните учени, включително и от водача на тълкувателите Ибн Аббас.

Тук трябва да се отбележи, че третата група не е спомената заедно с онези, които били дарени със спасение, въпреки че презирали грешното дело със сърцата си, защото е трябвало да използват и органите си (ръцете или езика си), да действат с тях и да обявят, че отхвърлят делото на престъпващите. Все пак те били спасени заедно с проповядващите, защото те самите не били извършили грешното дело и го отхвърляли със сърцата си.

Абдурраззак предава от Джурайдж, от мъж (чието име не е известно), от Икриме, от Ибн Аббас; и Малик предава от Ибн Руман, Шейбан, Катаде и Ата ел-Харасани следното: „Онези, които извършили грешното дело, се отделили от останалата част от жителите на града. Те не послушали проповядващите, които им забранявали да правят това. Започнали да прекарват нощта отделно от останалата част от жителите на града. Имало порти, или прегради, между тях и останалите хора, които предчувствали, че ще ги сполети наказание. Един ден портите им не се отворили до обяд. Хората се разтревожили и изпратили човек, за да види какво се е случило с тях, надниквайки над преградата. Когато погледнал, ги открил превърнати в маймуни, които имали опашки и крещели. Те отворили портите и маймуните познали своите роднини, но роднините им не могли да ги познаят. Тогава проповядващите рекли: „Не ви ли забранихме да правите това?” Маймуните направили знак за съгласие с главите си. След това Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) се просълзил и казал: „Виждаме много грешни дела, които не отхвърляме и не отричаме и дори не правим коментар за тях!”

Ел-Уфи предава, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Младите мъже от града били превърнати в маймуни, а старците – в прасета.” Освен това Ибн Ебу Хатим предава от Муджахид, че Ибн Аббас е казал: „Те не живели дълго и не оставили потомство.” Също така ед-Даххак предава, че Ибн Аббас е казал: „Нито един урод не е живял повече от три дни. Те не яли, не пили и не оставили потомство.”

Ибн Ебу Хатим и Ибн Джерир предават от Ибн Ебу Нуджейх, че Муджахид е казал: „Само техните сърца, но не и телата им, били превърнати в маймуни и прасета.” Това е точно като словата на Аллах: „Онези, които бяха натоварени с Тората, а после не понесоха товара, приличат на магаре, носещо книги.” (ел-Джумуа, 62:5) Но това мнение изглежда много странно и противоречи на явния смисъл на Свещения Коран, на мнението на ранните учени и на онези, които ги следвали. И Аллах знае най-добре!