Вероубеждението (ʿакида) на суннитите

Какво е вероубеждението (ʿакида) на Ехлю-с-сунна? Правилно ли е да се вярва, че Аллах е навсякъде? Каква е разликата между вероубеждението на селефитите и вероубеждението на Ехлю-с-сунна?

Отговорите на тези въпроси изискват подробни обяснения и е задължително питащият да ги научи от заслужаващ доверие учител, ръководещ се от методологията на Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа, която е представена от школите на ешʿаритите и матуридитите, чиито основоположници са двамата имами Ебу ел-Хасен ел-Ешʿари и Ебу Мансур ел-Матуриди.

Така питащият ще научи вероубеждението (ʿакида) на суннитите (Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа) и също така как другите са се отклонили от тях в някои вярвания. Ако не е възможно човек да научи това директно от учител, тогава той трябва поне да прочете книга по този въпрос, като например книгата „Ел-ʿАкиде ел-Кудсиййе” на имам ел-Газали, която е отпечатана в началото на неговата книга „Ихя ʿулюм ед-дин”. Или човек може да прочетете някои други книги, като „Кубра ел-якинийят ел-кеўниййе” на големия учен д-р Мухаммед Саид Рамадан ел-Бути.

Въпреки това, онова, което не може да бъде напълно постигнато, не трябва да бъде напълно изоставено, затова аз казвам:

Суннитското  вероубеждение

Онова, в което е задължително всички мюсюлмани да вярват, е, че Аллах е съвършен в Своята същност, Своите имена и качества и че Той е отвъд всеки атрибут, който не приляга на Него. Пространството и времето следователно не Го обхващат, а Той е създал и двете. Нито Неговата същност, нито Неговите качества приличат на нещо от Неговото творение. „Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.” (еш-Шура, 42:11)

Нито небесата, нито земята Го обхващат, и Той не бива да бъде описван с думи, които означават, че Неговата същност е буквално над небето. Той е над всичко със Своята огромна сила и велика мъдрост. [Това, че Той не е буквално над небето се доказва от думите на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), предадени в достоверен хадис от имам Муслим: „… Ти си Явния (ез-Захир) и нищо няма над Теб, и Ти си Скрития (ел-Батин) и нищо няма под Теб.”]

Човек не трябва да твърди, че Аллах има ўеджх (букв. „лице”) или йед (букв. „ръка”) в буквалния смисъл на тези думи, защото буквалното значение на всяка от тези думи в арабския език означава част, която е свързана с тялото и която може да бъде отделена от него, а нашият Господар е далеч над това.

Думите ўеджх (букв. „лице”), ʿайн (букв. „око”), йед (букв. „ръка”) и кадем (букв. „крак”), които се споменават в някои свещени айети и достоверни хадиси, се тълкуват по начин, който приляга на същността на Аллах Теаля. Например словата на Всевишния: „Всичко тук погива. Но пребъдва Ликът (ўеджх) на твоя Господар.” (ер-Рахман, 55:26-27) Онова, което се има предвид под ўеджх в айета, е същността на Аллах, т.е. с други думи: „Всичко освен Аллах ще погине”. Нищо друго не може да се има предвид в този айет.

В арабския език ўеджх може да се използва за назоваване на същността. В противен случай, ако човек например тълкува ўеджх като „лице”, това изисква Неговата същност да може да се раздели и че част от нея ще погине. Това е рационално и религиозно невъзможно и не е допустимо да се вярва в това.

Друг пример са словата на Всевишния за кораба на пророка Нух (алейхисселям): „плаващ в (би) Очите (еʿаюн – мн.ч. на ʿайн) Ни.” (ел-Камер, 54:14) Арабският предлог „би” не означава, че „очите” физически са съдържали кораба, нито път айетът означава, че Аллах има еʿаюн (букв. „очи”) в буквалния смисъл на думата и че корабът е плавал вътре в тях. Никой не вярва в това освен невежия, който не почита Аллах. Онова, което се има предвид в айета, е, че корабът е плавал под грижите и защитата на Аллах така, че пасажерите му да не се удавят, както всичко останало се удавило по онова време. В арабския език ʿайн може да се използва за обозначаване на защита и грижа.

Позволено ли е да се вярва, че Аллах е навсякъде?

Убеждението, че Аллах Теаля се намира физически на всяко място, е напълно грешно и не е допустимо някой да вярва в това. Онова, в което е задължително да се вярва, както бе споменато по-горе, е, че Аллах е отвъд това да заема пространство, и е задължително да се забранява това убеждение на онзи, който твърди нещо друго, защото това представлява антропоморфизъм [оприличаване на Аллах на Неговите творения (тешбих)], който е напълно грешен. Пример за антропоморфизъм е онова, което някои невежи хора казват с намерението да почетат Аллах: „Слава на Него в Неговото място.” Задължително е да се обясни на тези хора, че този израз е грешен, и те да бъдат насочени към онова, което е правилно.

Ако обаче мюсюлманин вярва, че Аллах е навсякъде със Своето знание, което означава, че Той знае всичко във всяко време и място, то това е правилно вероубеждение и това е значението на словата на Всевишния: „Той е с вас, където и да сте.” (ел-Хадид, 57:4), т.е. „Той е с вас със Своето знание така, че нищо от Неговото творение не остава скрито за Него.”

Разлика между суннитското вероубеждение и вероубеждението на селефитите

По отношение на разликата между вярата на суннитите (Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа) и вярата на селефитите [Селефитите са група мюсюлмани, които твърдят, че следват праведните ранни мюсюлмани (ес-селеф ес-салих) по отношение на своето вероубеждение, но в действителност те са срещу праведните ранни мюсюлмани по някои въпроси], селефитите са срещу суннитите по някои въпроси, които са обяснени по-горе, като например убеждението, че Аллах има ўеджх (букв. „лице”), айн (букв. „око”), йед (букв. „ръка”) и кадем (букв. „крак”) в буквалния смисъл на тези думи. Също така те са срещу суннитите, като вярват, че същността на Аллах е буквално над небето, представяйки като доказателство някои айети и хадиси, които те са разбрали погрешно.

Напротив, мнението на праведните ранни мюсюлмани сред сподвижниците и техните последователи е, че Аллах е отвъд буквалното значение на посочените по-горе думи, заради безпочвения антропоморфизъм, който се включва в тях, и защото, както е обяснено по-горе, айетите и хадисите, в които се споменават тези думи, се тълкуват по начин, който подхожда на Неговата същност.

Някои от учените на ранните мюсюлмани (Аллах да е доволен от тях) ясно посочили значенията на тези думи, докато други мълчали и се задоволили с това да вярват, че Аллах е отвъд всякакви неверни значения на тези думи, като и двата подхода са приемливи.

Що се отнася до човека, който вярва, че Аллах буквално е охарактеризиран с посочените по-горе неща, това е напълно грешно и е срещу мнението на мнозинството от имамите на мюсюлманите от всяко време и място.

Амджад Рашид,

Аман, Йордания