Някои от чудесата на ранните мюсюлмани (селеф)

 

Следните разкази са събрани от Абдуллах Азам във втората част на книгата му „Аят ер-Рахман фи джихад ел-афган”:

1. Ебу Бекр

Аише (радийеллаху анха) предава: „Когато беше на смъртно легло, баща ми ми каза: „Наистина ти имаш двама братя и две сестри.” Аз се слисах от това, тъй като имах само двама братя и една сестра. Той имаше предвид бременната си съпруга Бинт Хариджа, казвайки: „Виждам, че тя е бременна с момиче.” и това се оказа точно така.”

[Предадено от еш-Шатиби в „ел-Муўафакат” (4/85) и от Ибн Теймиййе в „Меджмуʿ ел-фетаўа” (11/318)]

2. Ебу Курфаса

„Ромеите вкараха в затвора син на сподвижника Ебу Курфаса. И всеки път, когато станеше време за намаз, Ебу Курфаса се покатерваше на стената Аскалян [в Сирия] и извикваше: „О, синко мой, време е за намаз!” И синът му го чуваше чак от земите на ромеите.”

[„Меджмеʿ ез-зеўаид” (9/396), достоверно предание]

3. Ибн Аббас

„Ибн Аббас умря в ет-Таиф и на погребението му видяхме птица, подобна на която никога не бяхме виждали преди. Птицата влезе в дупката в земята, където Ибн Аббас щеше да бъде погребан. Така че ние наблюдавахме и чакахме да видим дали ще излезе оттам, но тя не го стори. Когато тялото му окончателно беше поставено в земята, чухме айета: „О, душа успокоена, завърни се при твоя Господар доволстваща, заслужила благосклонност!” [ел-Феджр, 89: 27-28] да се чете от гроба му, но не можахме да разберем кой го прочете.”

[Предадено от ел-Хаким в „ел-Мустедрак” (3/543), достоверно предание]

4. Умер ибн ел-Хаттаб

Абдуллах ибн Месуд (радийеллаху анх) предава: „Един мъж от хората излязъл и бил срещнат от мъж от джиновете, който казал: „Ще се бориш ли с мен? Ако ме победиш, ще те науча на думи, които, ако ги четеш, когато влизаш вкъщи, няма да влезе шейтан там.” Човекът се борил с джина и го победил, хвърляйки го на земята, след което казал: „Виждам, че ти си много малък и че ръцете ти са като предните лапи на куче? Всички джинове ли са такива или само ти?” Джинът отговорил: „Аз съм един от силните измежду тях. Нека да се борим отново!” Борили се отново и човекът пак победил джина, след което последният казал: „Чети Айету-л-курси, защото онзи, който го чете, когато влиза вкъщи, Шейтанът бяга оттам.”

Попитали Ибн Месуд: „Този човек Умер ли е бил?” Той казал: „Кой друг може да е освен Умер?”

[„Меджмеʿ ез-зеўаид” (9/71), достоверно предание]

5. Зейд ибн Хариджа ел-Енсари

Саид ибн ел-Мусеййиб предава: „Зейд ибн Хариджа ел-Енсари почина по времето на управлението на Усман ибн Аффан. Когато беше увит в саван и го подготвяха за погребението, се чу бълбукащ звук, идващ от гърдите му, след което Зейд стана и каза: „Ахмед! Ахмед! Той е в първата Книга! Ебу Бекр е говорел истината! Умер е говорел истината! Усман е говорел истината!”

[„ел-Бидайе ўен-нихайе” (6/293), достоверно предание]

Саид продължава: „След кратко време друг мъж почина. Когато беше увит в саван и го подготвяха за погребението, се чу бълбукащ звук, идващ от гърдите му. Мъжът стана и каза: „Зейд ибн Хариджа е говорел истината.”

[„Меджмеʿ ез-зеўаид” (8/230), достоверно предание]

6. Хамза ибн Абдул-Мутталиб

„Когато телата на мъчениците от Ухуд бяха преместени четиридесет години след погребението им [по време на управлението на Муаўийе], кракът на Хамза ибн Абдул-Мутталиб беше одраскан в процеса на преместването и от него започна да блика кръв.”

[„ел-Бидайе ўен-нихайе” (4/43), достоверно предание]

7. Ел-Аля ел-Хадрами

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава: „Ел-Аля ел-Хадрами отправи дуа за дъжд и започна да вали насред пустинята. По друг повод той отправи дуа и ние можахме да ходим над водата в Арабския полуостров (близо до Бахрейн), без дори долната част на ходилата ни да се намокри. Когато той почина, го погребахме и след известно време отворихме гроба му, виждайки, че той не бе там.”

[„Меджмеʿ ез-зеўаид” (9/276)]

8. Селман и Саʿд

Когато Саʿд и мюсюлманската армия пристигнали при река Тигър по време на битката Кадисиййе, Селман се спрял и казал: „Река от реките на Аллах. Нима няма да пренесе войниците на Аллах?” Той хванал Саʿд за ръката и двамата стъпили върху водата, водейки всички 30 000 войници през река Тигър пеша през нея. Когато персите видели това, избягали, казвайки: „Дяволите пристигат! Дяволите пристигат!”

[Предадено от ет-Табари в „ет-Тарих” (3/123) и от Ибн Кесир в „ел-Бидайе ўен-нихайе” (7/64)]

9. Халид ибн ел-Ўелид

Хайшаме предава: „Халид ибн ел-Ўелид дойде при човек, който държеше съд с алкохол, при което Халид каза: „О, Аллах, превърни го в мед!” И алкохолът се превърна в мед.”

[Предадено от Ибн Хаджер в „ел-Исабе фи маʿрифе ес-сахабе”, стр. 414]

10. Ахмед ибн Фудайл предава:

„Ебу Муаўийе ел-Есўед тръгна за джихад и участва в битка, в която мюсюлманите заобиколиха крепост, на върха на която имаше илдж [ромейски неверник] и винаги, когато той хвърляше стрела или камък, улучваше целта си. Мюсюлманите се оплакаха на Ебу Муаўийе за това, при което той прочете айета: „И не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него.” [ел-Енфал, 8:17] После каза: „Защити ме от него!” След това се изправи и попита: „Къде искате да го уцеля?” Мюсюлманите казаха: „В срамните му части.” Ебу Муаўийе каза: „О, Аллах, Ти чу какво поискаха от мен, така че дари ме с това, което искат от мен!” Той изрече бесмеле и изстреля стрелата. Стрелата се насочи точно срещу стената на крепостта, изглеждайки, че ще пропусне неверника. Тогава, точно когато щеше да се удари в стената, тя промени посоката си и тръгна нагоре, уцелвайки неверника в срамните му части. Ебу Муаўийе после каза: „Проблемът ви с него е решен!”

[Сийер аʿлем ен-нубуле (8/43)]

11. Ебу ез-Захириййе предава:

„Отидох в Тарс и влязох при Ебу Муаўийе ел-Есўед, след като той бе ослепял. В дома му видях един мусхаф, окачен на стената, така че му казах: „Аллах да се смили над теб! Имаш мусхаф, а не можеш да виждаш!” Той отговори: „О, братко, ще пазиш ли една моя тайна до деня на смъртта ми?” Отговорих утвърдително, а той ми каза: „Наистина, когато искам да почета Коран, зрението ми се връща.”

[Сийер аʿлем ен-нубуле, (8/43)]

12. Ебу Хамза Насир ибн ел-Фарадж ел-Еслеми, който е бил слуга на Ебу Муаўийе ел-Есўед, предава подобно на горното:

„Ебу Муаўийе бе загубил зрението си. Така че, ако поискаше да чете Коран, той опипваше из стаята за мусхафа, докато го намери. Веднага след като го отвореше, Аллах му връщаше зрението. А щом го затвореше, зрението му изчезваше отново.”

[Сийер аʿлем ен-нубуле, (8/43)]

13. Усейд ибн Худайр предава, че докато четял сура ел-Бакара през нощта и конят му бил вързан до него, конят се стреснал и станал неспокоен. Когато той спрял да чете, конят се успокоил, а когато започнал отново, конят пак станал неспокоен. Пак спрял да чете и конят се успокоил. Отново започнал да чете, а конят пак се стреснал и станал неспокоен. После спрял да чете и неговият син Яхя бил до коня. Той се страхувал, че конят може да го стъпче. Когато взел момчето и погледнал към небето, не можал да го види.

На следващата сутрин разказал случката на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), който казал: „Чети, о, Ибн Худайр! Чети, о, Ибн Худайр!” Ибн Худайр казал: „О, Пратенико на Аллах, синът ми Яхя беше близо до коня и се страхувах, че може да го стъпче, така че отидох при него. Погледнах към небето и видях нещо като облак, в който имаше нещо подобно на лампи, при което тръгнах, за да не го гледам.” Пророка казал: „Знаеш ли какво е било това?” Ибн Худайр отговорил отрицателно. Пророка казал: „Това са били ангели, които са се приближили до теб, заради гласа ти, и ако беше чел до зори, те са щели да останат там до сутринта и хората да ги видят.”

[Сахих ел-Бухари, № 5018]

14. Ез-Зехеби предава:

„Селман ел-Фариси и Ебу ед-Дерда яли от някакъв съд. Изведнъж съдът, или онова, което е било в него, започнал да казва: „Субханаллах!”

[Сийер аʿлем ен-нубуле (2/348)]

15. Енес ибн Малик предава:

„Веднъж Убейд ибн Бишр и Усейд ибн Худайр си тръгнаха от Пророка в много тъмна нощ. Изведнъж се появила светлина, която им осветила пътя. Когато те се разделили, светлината изчезнала.”

[Сахих ел-Бухари (3805), „Муснед” на Ахмед (3/138), „ел-Мустедрак” на ел-Хаким (3/288), „Сийер аʿлем ен-нубуле” (1/299)]

16. Ебу Хурайра предава, че Бинт ел-Харис казал, когато Хубейб ибн Удай бил пленник на Курайш в Мека: „Кълна се в Аллах, че един ден го видях да яде от чепка грозде, която държеше в ръката си, а той бе заключен в стоманена клетка и нямаше никакви посеви в Мека по това време.”

[Сахих ел-Бухари (3045, 3889, 4086, 7402), „Сийер аʿлем ен-нубуле” (1/249)]

17. Урўа ибн ез-Зубейр предава:

„Когато Амир ибн Фухайра стана шехид, Амир ибн ет-Туфейл видял тялото му да се вдига във въздуха. Сметнахме, че ангелите са го вдигали.”

[ел-Исабе фи маʿрифе ес-сахабе, (4/247)]

18. Умм Еймен предава:

„Когато правех хиджра и нямах нито припаси, нито вода с мен, бях на път да умра от жажда. Говеех и когато стана време да разговявам, чух шум над главата си. Погледнах нагоре и видях мях за вода да виси над главата ми. Пих от него, докато утоля жаждата си, и след това никога не ожаднях отново до края на живота си.”

[„Сийер аʿлем ен-нубуле” (2/224), „ет-Tабакат” на Ибн Саʿд, „ел-Исабе” (4/415)]

19. Ибн Хаджер предава, че когато ез-Занайра била измъчвана от съдружаващите, за да се откаже от исляма, тя ослепяла. Тогава съдружаващите рекли: „Ел-Лят и ел-Узза отнеха зрението й!” Тогава тя казала: „Не! Кълна се в Аллах!” И зрението й се върнало.

[ел-Исабе фи маʿрифе ес-сахабе, (4/305)]

 

Много чудеса са се случвали с приятелите (еўлия) на Аллах. Защо някои братя имат проблем с това да приемат, че еўлия могат да правят чудеса с позволението на Аллах? Без съмнение тези хора нищо не могат да сторят, ако Аллах не пожелае!