Хадис за имам Ебу Ханифе?

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава: „Докато седяхме с Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), на него му бе низпослана сура ел-Джумуа, и когато той прочете айета: „[Аллах изпрати Пратеник при арабите] и при други освен тях, които още не са ги последвали…” [62:3], аз попитах: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?” Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) не отговори, докато не повторих въпроса си три пъти. По това време Селман ел-Фариси беше с нас. Тогава Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) постави ръката си върху Селман и каза: „Ако вярата беше ес-Сурая [звездния куп Плеяди], дори тогава [хора от народа на Селман – персите] щяха да я достигнат.” [Сахих ел-Бухари, Книга 60, хадис 420]

Алляме Джелялюддин ес-Суюти пише:

„Аз казвам, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е дал радостната вест за имам Ебу Ханифе в този хадис.” [Табйид ес-сахифа, стр. 403]

Алляме Ибн Хаджер ел-Мекки също цитира това мнение на ес-Суюти в „Ел-хайрат ел-хисан”.

Имам ед-Дехлеўи пише в своята „Мектубат”, че имам Ебу Ханифе попада в категорията на горния хадис. [Ел-келимат ет-таййибат, стр. 168]

Имам Ебу Ханифе Нуман ибн Сабит ибн Нуман ибн Мерзубан [както е предадено от Исмаил ибн Хаммад ибн Ебу Ханифе], наречен „Имамът” от Ебу Даўуд и „Имамът – един от онези, които са стигнали до небето” от Ибн Хаджар, е известен в ислямския свят като „Най-великия имам” (ел-Имам ел-азам) и неговата школа (мезхеб) има най-много последователи сред четирите школи на Ехлю-с-сунна. Той е един от табиин и се е срещнал със сахабии като Енес ибн Малик, Сехл ибн Саад, Ибн Ебу Еўфа (радийеллаху анхум) и др. Той е първият, който е организирал фикха в писмена форма с подзаглавия. Аллах да се смили над него!