Положението на ръцете в намаза

Влизайки в някоя джамия, човек открива множество различни хора. Той забелязва, че някои се кланят с ръце, сключени под пъпа, други с ръце, разположени на гърдите, а трети – с ръце точно под гърдите. Вижда също и хора, които се кланят с ръце, пуснати встрани от телата им.

След като станат свидетели на подобна сцена, въпросът, който много често изплува в съзнанието на тези наблюдатели, е: „Какъв е правилният начин на поставяне на ръцете по време на намаз?“ или „Къде Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е поставял ръцете си?“ Следната дискусия ще потърси отговор на тези въпроси и ще определи начина според сунната (най-предпочитания) за разполагане на ръцете, докато се стои в изправено положение по време на намаз.

Първото нещо, което трябва да бъде изяснено тук, е, че всички разположения, споменати в хадисите, са допустими и че различията в мненията са само по отношение на това кой от всичките начини е най-предпочитаният.

Второто нещо е, че има много малко достоверни [сахих] хадиси по този въпрос и повечето от преданията, които говорят за различните начини на поставяне на ръцете в намаза, са класифицирани или като изключително слаби, или с лек недостатък. Това прави въпроса малко по-сложен, в сравнение с други. Въпреки това, се надяваме, че до края на тази глава най-предпочитаният и според сунната начин на разполагане на ръцете в намаза ще стане ясен.

Различните становища

Първото разногласие

Първото разногласие е относно това дали ръцете трябва да се сключват заедно или не. По-известното мнение от имам Малик, както предава Ибн ел-Касим, е, че ръцете трябва да се оставят пуснати встрани от тялото. Друго негово мнение, предадено от Ибн ел-Мунзир, е, че ръцете трябва да се съберат и поставят върху тялото.

Имам Ебу Ханифе, имам Шафиʿи и имам Ахмед, както и мнозинството от учените, са на мнение, че ръцете трябва да се сключват заедно, а не да се оставят пуснати встрани. Големият маликитски учен Ибн Абдулберр казва в тази връзка:

Няма нищо, предадено от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), което да противоречи на него [мнението на мнозинството], и това е единодушното мнение на всички сподвижници и последователи [табиʿин]. (Евджез ел-месалик 2:116)

Второто разногласие

Сред поддръжниците на последното мнение има разногласия относно това къде точно върху тялото трябва да се разположат ръцете, след като се сключат заедно. Имам Ебу Ханифе и Ебу Исхак ел-Мервези от шафиʿитската школа твърдят, че ръцете трябва да се поставят под пъпа. Мнението на имам Шафиʿи, според ел-Весит и Китаб ел-умм, е, че те трябва да се поставят под гърдите. Това е най-известното негово мнение. Друго негово мнение, както се споменава в ел-Хави, е, че ръцете трябва да се поставят точно върху гърдите.

Има три становища, предадени от имам Ахмед ибн Ханбел, първото от които е подобно на това на имам Ебу Ханифе. Ибн Хубейра казва, че това е по-известното му мнение. Второто мнение от имам Ахмед е подобно на това на имам Шафиʿи, а според третото становище човек има избор дали да постави ръцете си под пъпа или на гърдите си, тъй като и двата начина са извлечени от сунната.

Хадисите по този въпрос

Учените казват, че няма достоверни хадиси, които да потвърждават мнението на имам Малик за отпускането на ръцете от двете страни на тялото. Някои споменават като причина за това мнение дълбокия страх, благоговението и почитта към Аллах Всевишния; че след като човек е застанал пред Него, той забравя да събере ръцете си и те биват оставени да висят встрани. Какъвто и да е случаят, има предания, в които някои сподвижници се кланят с ръце встрани от телата им. [Виж: Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2:391]

От друга страна, съществуват множество предания, които доказват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е слагал ръце върху тялото си, докато е стоял в намаза, и не ги е оставял да висят отстрани. Тези предания обаче се различават значително относно това къде точно върху тялото той е поставял ръцете си. Едно много известно предание по този въпрос е това на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), което може да се открие в много сборници с хадиси. Учените обаче са определили това предание като проблематично [мудтариб] и противоречиво. В една версия на този хадис, която се намира в Сахих Ибн Хузейме, Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) казва:

Кланях намаз с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Той постави дясната върху лявата ръка на гърдите си.

Във версията от Муснед ел-Беззар се казва „близо до гърдите си“, вместо „на гърдите си“, а във версията от Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе се казва „под пъпа“. Първите две версии поддържат мнението на онези, които твърдят, че е за предпочитане ръцете да се поставят на гърдите или точно под тях, а третата версия подкрепя ханефитското мнение. Трябва да се отбележи обаче, че и трите версии съдържат някакъв недостатък. Всяка версия ще бъдат анализирана в настоящия раздел заедно с други предания, за да се определи техния статут и причините за недостатъците им.

Първата версия

1. Версията на преданието на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), разказана от Ибн Хузейме в неговия сборник Сахих, съдържа думите „на гърдите си“ и е вероятно най-слабата от всички версии. Има редица причини за това:

(а) Муʿаммел ибн Исмаил е един от разказвачите на тази версия. Той е бил наречен слаб разказвач, откакто е започнал да допуска грешки в своите предания, след като книгите му били заровени и впоследствие бил принуден да разказва по памет. Имам Бухари казва: „Неговите предания се отхвърлят“ [мункер ел-хадис]. Алляме Зехеби казва: „Той допуска много грешки“ [кесир ел-хата]. Ебу Зурʿа казва: „Неговите предания съдържат много грешки.“ (Фетх ел-мулхим 2:40)

(б) Това предание, въпреки че може да се открие в много други книги чрез различни вериги, не съдържа думите „на гърдите“ в нито една друга версия. Негови версии могат да се открият в Сунен Ебу Давуд, Неса’и, Ибн Мадже, както и в Муснед на Ебу Давуд ет-Таялиси. Никоя от тях обаче не съдържа допълнението „на гърдите“. Алляме Нимави казва, че то се съдържа само във версията на Муʿаммел ибн Исмаил (и предадена от Ибн Хузейме). Следователно това е слаба и недостоверна версия.

(в) Друг важен момент е, че Муʿаммел ибн Исмаил предава този хадис от Суфян ес-Севри. Хафиз Ибн Хаджер ел-Аскаляни казва, че връзката между Муʿаммел ибн Исмаил и Суфян ес-Севри е слаба. (Фетх ел-бари 206). Това е още една слабост на тази версия.

(г) Самият Суфян ес-Севри е на мнение, че ръцете трябва да се поставят под пъпа. Така че, когато се установи, че предание от него е в противоречие с личното му становище, това предание не се приема съгласно принципите на науката за хадисите [усул ел-хадис].

(д) Някои твърдят, че всички предания в Сахих Ибн Хузейме са достоверни. Това обаче не е вярно. Алляме Суюти казва в Тедриб ер-рави, че Сахих Ибн Хузейме съдържа някои слаби и мункер [отхвърлени] хадиси. Освен това, Ибн Хузейме, подобно на имам Тирмизи, обикновено коментира след всяко предание, като посочва нивото му на достоверност. След преданието на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) обаче той не прави никакъв коментар относно неговата автентичност. Ето защо това предание не може да бъде класифицирано като достоверно само защото е част от неговия сборник. Ясно е, че, ако това беше достоверен хадис, несъмнено той е щял да го определи като такъв.

(е) Някои казват, че дори ако този хадис се приеме за достоверен, поставянето на ръцете на гърдите пак ще се счита за изолирана [шез] практика – нещо, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е направил няколко пъти само за да покаже на своите сподвижници допустимостта за това [беянен ли-л-джеваз]. От това предание по никакъв начин не може се докаже, че поставянето на ръцете на гърдите по време на намаз е било постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).

Втората версия

2. Втората версия на преданието на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), която може да се открие в Муснед ел-Беззар, съдържа думите „близо до гърдите“ и също е слаба. Един от разказвачите й е Мухаммед ибн Худжр, за когото имам Бухари казва: „Неговият въпрос е несигурен.“ Алляме Зехеби казва: „Някои от неговите предания са отхвърлени.“ (Меджмеʿ ез-зева’ид 2:135) Следователно тази версия също е слаба и трябва да бъде отхвърлена.

Други предания

3. Друго предание, което говори за поставяне на ръцете на гърдите, е преданието на Хулб (радийеллаху анх), разказано от имам Ахмед:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) поставяше тази [ръка] на гърдите си. (Муснед Ахмед)

Алляме Нимави установява с убедителни доказателства, че има грешка в текста на този хадис. На мястото на думите „аля хазихи“ [„на/върху другата ръка“] преписвачът погрешно е написал „аля садрихи“ [„на/върху гърдите си“]. (Асар ес-сунен 87) Ето защо това предание не може да служи като доказателство.

4. Друг подобен хадис, който може да се открие в Сунен ел-Бейхеки, гласи:

За да обясни значението на айета: „Затова отслужвай намаза към своя Господар и [жертвено животно] коли!“ (Коран 108:2), Али (радийеллаху анх) сложи дясната върху лявата си ръка и положи двете на гърдите си, сякаш искаше да покаже, че смисълът [тефсир] на този айет бе да се поставят ръцете по този начин. (Сунен ел-Бейхеки 2:30)

Алляме Ибн ет-Туркумани ел-Мардини в книгата си ел-Джевхер ен-неки доказва, че и веригата [иснад], и текстът [метн] на това предание са противоречиви. Имам Бейхеки споменава подобно предание от Ибн Аббас (радийеллаху анх), в което има разказвач на име Равх ибн ел-Мусеййиб. За последния Ибн Хиббан казва:

Той разказва измислици. Не е допустимо да се предава от него.

Алляме Саʿати пише:

Не е правилно да се приписва това тълкуване [тефсир] на Али или Ибн Аббас (радийеллаху анхума). Правилното значение на айета, както твърди Ибн Кесир, е че той се отнася за курбана. (ел-Фетх ер-раббани 3:174)

Във всяко от четирите предания, които анализирахме дотук, бе установено, че има недостатък. Има няколко други предания, подобни на тези, в които се говори, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е поставял ръцете си под пъпа. Обяснението на ханефитите за тях е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), в едно или друго време, е поставял ръцете си на гърдите или точно под тях. Той обаче е сторил това само за да покаже допустимостта на тази позиция [беянен ли-л-джеваз], а нормалната постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била да поставя ръцете си под пъпа. Следващите предания ще докажат това по-ясно.

Доказателствата на ханефитите

1. Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) предава:

Видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да поставя дясната върху лявата си ръка под пъпа по време на намаз. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе, Асар ес-сунен 90)

Това е третата версия на преданието на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), споменато в началото на тази глава, което съдържа думите „под пъпа“. Някои ханефитски учени казват, че тази версия не може да се използва като убедително доказателство за ханефитското мнение, защото думите „под пъпа“ могат да се открият само в някои издания на Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе, но не във всички. Това е отделно от факта, че, както вече споменахме, тя е с противоречив текст.

Въпреки това, във Фетх ел-мулхим се казва, че алляме Касим ибн Кутлюбгах е оценил тази версия като добра. Алляме Мухаммед Ебу-т-Таййиб ел-Медени пише в своя коментар на Сунен ет-Тирмизи, че това предание има здрава верига, а шейх Абид Синдхи казва: „Неговите разказвачи са доверени.“ Също така редица учени са доказали, че допълнението „под пъпа“ може да се открие в много ръкописи на Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе, дори и ако то не се открива в наскоро отпечатани издания. [Виж: Асар ес-сунен 148]

Ето защо, въпреки проблематичното естество на преданието на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), тази негова версия не може да бъде определена като напълно неприемлива, защото има много други надеждни предания, които я подсилват.

2. Али (радийеллаху анх) казва:

Поставянето на едната ръка върху другата под пъпа е от действията, които са сунна в намаза. (Сунен ел-Бейхеки 312, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:391)

Известен факт е, че когато сподвижник изрече думите: „Това е от сунната“ по отношение на някакво действие, това означава, че е нещо, научено от самия Пратеник на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Следователно Али (радийеллаху анх) е предал тази практика като сунна, защото е видял Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да я извършва.

Проблемното в това предание е, че съдържа Абдуррахман ибн Исхак във веригата си, а той е определен като слаб. Ханефитите не се осланят изцяло на това предание като основа за своето мнение, но тъй като има много други предания, които го подсилват, то може да стои като допълнително доказателство.

3. Хаджджадж ибн ел-Хасан разказва:

Или чух Ебу Миджлез да казва, или аз го попитах: „Как трябва човек да разполага ръцете си [по време на намаз]?“ Той отговори: „Трябва да поставя вътрешната повърхност на дясната ръка върху външната на лявата си ръка под пъпа.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:390)

Веригата на предаване на този хадис е добра [хасен], както алляме Ибн ет-Туркумани ел-Мардини казва в книгата си ел-Джевхер ен-неки.

4. Ибрахим ен-Нехаʿи предава:

Човек трябва да поставя дясната върху лявата си ръка под пъпа, когато е в намаз. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:390)

Веригата на този хадис също е добра [хасен].

5. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава:

Поставянето на едната ръка върху другата по време на намаз трябва да е под пъпа. (ел-Джевхер ен-неки 2:31)

6. Енес (радийеллаху анх) предава:

Има три аспекта от особеностите на пророчеството [нубувве]: да се бърза в разговяването; да се забавя яденето преди зазоряване [сухур]; и да се поставя дясната ръка върху лявата под пъпа по време на намаз. (ел-Джевхер ен-неки 2:31)

Други доказателства за ханефитското становище

Учените представят различни други причини защо ръцете е най-добре да се поставят под пъпа и защо този начин е определен като най- предпочитан.

(1) Въпреки че повечето от хадисите по този въпрос са слаби по един или друг начин, преданията, представени от ханефитите, са оценени като по-силни, в сравнение с останалите.

(2) Големият ханефитски правовед Ибн ел-Хумам казва:

Поради несъгласуваността и противоречията между различните предания, най-добре е да се прибегне до аналогия и разсъждаване. Заставането пред Господаря изисква поза, която изразява уважение и почит. Тъй като поставянето на ръцете под пъпа е вероятно най- почтителният начин на стоене, той се счита за най-добър. От друга страна, причината на жените да бъде повелено да поставят ръцете си на гърдите е, за да се постигне чрез това по-голямо прикриване [и скромност]. (Фетх ел-кадир)

(3) Алляме Бедруддин Айни, авторът на Умдет ел-кари – известно тълкуване на Сахих ел-Бухари, пише:

В поставянето на ръцете под пъпа има голяма добродетел. Това е поза, която показва голямо уважение. Тя показва по-голямо различие от позите на неверниците.

Той също пише:

Това е същата поза, с която човек застава пред управниците [на този свят].

По-нататък казва:

Поставянето на ръцете на гърдите създава прилика с жените. Ето защо това не може да се определи като сунна за мъжете. (Умдет ел-кари 3:16)

Заключение

Въпреки че хадисите, представени от различните школи, съдържат една или друга слабост, може да се заключи, че хадисите, представени от ханефитите, са получили най-малко критика, а те също разполагат и с много по-силни предания, които допълват по-слабите. Следователно хадисите, представени като доказателство за поставяне на ръцете на или под гърдите, не могат да се възприемат като свидетелство за обичайната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Въпреки това, ханефитите се съгласяват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) понякога е поставял ръцете си на гърдите или под тях, за да покаже допустимостта на тези пози [беянен ли-л-джеваз].

Поставянето на ръцете под пъпа показва по-голямо уважение и смирение и точно както много положения в намаза са различни за мъжете и жените, начинът на поставяне на ръцете също е различен.