Правилното становище при Аллах Теаля

Учените по ислямско право са обръщали голямо внимание на въпроса кое становище по даден въпрос в Ислямския закон е вярното и правилно становище при Аллах Всевишния. Счита се, че на всички надеждни имами на иджтихада [компетентен научен анализ с цел извличане на правни постановления] и правото (имам Ебу Ханифе, Малик, Шафиʿи, Ахмед и др.) може да се разчита и че техните мнения могат да бъдат приети от онези, които следват техните мисловни школи. Твърди се също, че техните постановления, отнасящи се до различни въпроси в ислямското право, са правилни и точни сами по себе си.

Въпросът, с който се сблъскваме, е дали противоположните мнения на имамите са едновременно правилни и в съответствие с онова, което Аллах Теаля е постановил като истината [хак], или има само едно измежду всички мнения, което е истината при Аллах? Ако има само едно наистина правилно становище по даден въпрос в ислямското право, тогава трябва да признаем, че не знаем кое мнение точно е истината [хак] при Аллах Теаля.

Следният откъс от книгата Булюг ел-емани на имам Мухаммед ибн ел-Хасан еш-Шейбани хвърля светлина по този въпрос и обяснява как само едно постановление може да бъде истината [хак] при Аллах.

Ибн Ебу-л-Авам предава от имам Тахави и Сулейман ибн Шуайб, че Шуайб ел-Кесани е казал:

Имам Мухаммед ни диктува, че когато хората са в разногласие помежду си относно даден въпрос (т.е., когато един правовед сред тях постанови нещо за забранено [харам], а друг го определи като позволено [халял]) – и положението е такова, че и двамата правоведи са компетентни да упражняват иджтихад – дори и тогава  становището, което е истината при Аллах Теаля, е само едно, независимо дали това, което определя нещото като забранено, или онова, което го определя като позволено. Не е възможно едно нещо да е едновременно позволено и забранено при Аллах Теаля.

Отговорност на муджтехида е да даде всичко от себе си в упражняването на способностите си на правовед, за да извлече постановлението, което смята за истината при Аллах Теаля. Ако правоведът достигне истината [т.е. правилното постановление при Аллах Теаля], той има право да действа според своето отсъждане и също е изпълнил своята отговорност. От друга страна, ако един правовед не достигне до истината [правилното постановление при Аллах Теаля], той пак е изпълнил отговорността си [да се стреми да открие истината] и следователно също ще бъде възнаграден.

Не е правилно някой да направи заключение за две противоречиви мнения, че и двете могат да бъдат истината [хак] при Аллах Теаля. Например един имам може да отсъди, че дадена жена е забранена [за брак] за определен мъж, докато друг имам може да отсъди, че тя му е позволена. В този случай само едно от тези постановления може да бъде истината при Аллах Всевишния.

Въпреки това, тъй като и двамата имами са изпълнили своите задължения, искрено опитвайки се да достигнат до правилното постановление, и на двамата ще бъде разрешено да действат в съответствие със своите индивидуални отсъждания, въпреки че в действителност единият от тях със сигурност ще е допуснал грешка в становището си. Причината за това [както бе споменато по-горе] е, че при Аллах Теаля може да има само един правилен отговор на всеки конкретен въпрос в ислямското право.

[Тогава имам Мухаммед заключава:] „Това е мнението на имам Ебу Ханифе и Ебу Юсуф и това е нашето разбиране на проблема.“ (Мюфтия Мухаммед Шефиʿ в Кешкол 101)