Четенето на Фатиха зад имама

 

Трябва или не трябва да се чете сура ел-Фатиха зад имама е било тема на големи спорове и дебати още от най-ранни времена. Спорът не е само относно това кое е по-превъзходно и по-добродетелно, а по-скоро това е полемика относно действителната допустимост да се чете сура ел-Фатиха, когато човек се кланя зад имам. Поради тази причина, това заема много важно място сред различните въпроси, свързани с намаза, и учените са написали дълги дискусии по темата.

Този въпрос се различава от темата за рафʿ ел-йедейн, която само определя дали е или не е по-добре да се вдигат ръцете при руку. Въпросът за кирает халфе ел-имам, или „четенето зад имама“, е далеч по-сериозен. Той е за това дали четенето е ваджиб [необходимо] или напълно забранено.

Следното проучване се занимава с айетите и хадисите по този въпрос, както и с постановлението за четенето на Фатиха от страна на муктеди, или „следващ имама“, в тихите [сирри] и гласните [джехри] намази.

Различните становища

Първо, няма разногласия относно това дали имамът или кланящият се сам [мунферид] трябва или не трябва да чете сура ел-Фатиха. Всички учени са единодушни, че е задължително за тях да четат сура ел-Фатиха. Единодушни са също, че муктедият е освободен от това да чете нещо друго освен сура ел-Фатиха, докато имамът и мунферидът трябва да прочетат поне няколко кратки айета или малка сура в първите два ракята на задължителния [фард] намаз и във всички ракяти на незадължителните намази.

Разногласието е относно дали муктедият трябва да чете сура ел-Фатиха, когато се кланя зад имам.

Имам Малик и имам Ахмед са на мнение, че последователят не е длъжен да чете сура ел-Фатиха в гласните намази, но е задължен да го прави в тихите намази. Имам Малик твърди, че е нежелателно [мекрух] за последователя да чете в гласните намази. (Фетх ел-мулхим 2:20)

Известното мнение на имам Шафиʿи е, че е необходимо за последователя да чете сура ел-Фатиха и в двата вида намази – и гласните, и тихите. Този възглед, въпреки че е най-известният, не е непременно окончателното му становище. Внимателното проучване на трудовете му разкрива, че това е било предишното му становище, както Ибн Кудаме казва в ел-Мугни (1:601). Думите на имам Шафиʿи, както са предадени в книгата му ел-Умм, съобщават, че не е необходимо за муктедия да чете сура ел-Фатиха в гласните намази, но той трябва да го прави в тихите намази. Той пише:

И ние казваме, че последователят трябва да чете във всеки намаз, кланян зад имам, в който имамът чете тихо. [Китаб ел-умм 7:153)

Ел-Умм е една от късните книги на имам Шафиʿи, както потвърждава хафиз Ибн Кесир в ел-Бидайе ве-н-нихайе (10:252) и алляме Суюти в Хусн ел-мухадара. Това показва, че онова, което се разбира от ел-Умм, е по-късното му мнение, което в повечето случаи е по-правилното.

Има и друга група хора, които твърдят, че е фард [задължително] за муктедия да чете Фатиха, дори в гласните намази. Това е много изолирано и единично становище, тъй като дори Давуд ез-Захири и Ибн Теймиййе са на мнение, че Фатиха не трябва да се чете в гласните намази.

Имамите Ебу Ханифе, Ебу Юсуф и Мухаммед са единодушни в своите становища по този въпрос. Те посочват, че е забранено [харам] (макар и това да не проваля намаза) за последователя да чете зад имама която и да е част от Корана, независимо дали Фатиха или други айети, както в тихите, така и в гласните намази. Онова, което е предадено за имам Мухаммед, че е казал, че е по-добре последователят да чете в тихите намази, е слабо предание. Ибн ел-Хумам заявява, че това становище погрешно е приписвано на имам Мухаммед. Той казва:

Истината е, че становището на имам Мухаммед е същото като това на имам Ебу Ханифе и имам Ебу Юсуф. Имам Мухаммед ясно посочва в своите Муватта и Китаб ел-асар, че мнението му е същото като на Ебу Ханифе и Ебу Юсуф. (Фетх ел-мулхим 2:20)

Няколко неща могат да бъдат заключени от по-горния преглед на мненията относно четенето на муктедия:

(1) Нито един имам не счита, че четенето на Фатиха е фард, или задължително, за муктедия в гласните намази.

(2) Някои казват, че това е необходимо само в тихите намази.

(3) Становището на ханефитската школа е просто и то е, че последователят не трябва да чете нищо, защото четенето на имама е достатъчно за него.

Сега ще разгледаме различните айети и хадиси по този въпрос и ще установим близостта на ханефитското мнение до Свещения Коран и сунната.

Свещеният Коран по този въпрос

1. Аллах Теаля казва в Корана:

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани [т.е. по време на задължителните групови намази, докато имамът рецитира]. (Коран 7:204)

Този айет е достатъчно доказателство, че не трябва да се предприема каквото и да е четене от страна на последователя и че е задължително да мълчи и слуша внимателно, докато имамът рецитира.

В Танзим ел-ештат, коментар на Мишкят ел-месабих, се посочва, че в този айет се съдържат две заповеди за последователя: първо, да бъде напълно мълчалив – което се отнася както за тихите, така и за гласните намази, – и, второ, да слуша съсредоточено – което се отнася само за гласните намази. Това означава, че последователят трябва да запази пълна тишина, за да слуша внимателно четенето на имама по време на гласните намази; и той трябва да мълчи също и в тихите намази, заради повелята за мълчание в горния айет, въпреки че не може да чуе четенето.

Посоченият по-горе кораничен айет е много общ в своята повеля. Той гласи, че човек трябва да запази мълчание и, ако е възможно, да слуша, „когато се чете Коранът“, т.е. на висок тон или тихо. Айетът не се ограничава до конкретно състояние, като например „мълчете, когато можете да чуете Коранът да се чете“ или „…когато Коранът се чете на глас“. Следователно от този айет става ясно, че е необходимо муктедият да мълчи както в тихите, така и в гласните намази, докато имамът рецитира. Също така муктедият трябва да слуша внимателно по време на гласните намази.

Някои твърдят, че този айет е бил низпослан само относно петъчната проповед [хутбе], а не за запазването на мълчание в намаза. Това е неправилно твърдение, тъй като редица фактори доказват противното. Ибн Теймиййе пише във Фетава:

От благочестивите предшественици [селеф ес-салих] разбираме, че айетът е бил низпослан относно четенето в намаза, а някои са казали [че е бил низпослан] относно проповедта. Имам Ахмед предава единодушие [на учените], че той е бил низпослан във връзка с намаза. (Меджмуʿ ел-фетава 23:269)

Ибн Кудаме пише в ел-Мугни:

Имам Ахмед казва след предание на Ебу Давуд: „Хората са единодушни, че този айет е низпослан относно намаза.“ (1:601)

Ибн Теймиййе пише:

Имам Ахмед предава единодушие, че четенето не е необходимо за муктедия, когато имамът чете на глас. (Меджмуʿ ел-фетава 23:269)

В ел-Мугни се предава, че имам Ахмед изрично е казал:

Никога не сме чули нито един мюсюлмански учен да твърди, че ако последователят мълчи, докато имамът чете на глас, намазът му няма да е валиден. По-нататък той казва: „Това е [била практиката на] Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), сподвижниците [сахабе] и последователите [табиʿин]. Това е [и становището на] Малик от Хиджаз, Севри от Ирак, Евза’и от Сирия и Лейс от Египет. Никой от тях не е казал, че намазът на муктедия ще е невалиден, ако той не чете, докато имамът чете.“ (ел-Мугни 1:602)

Ибн Джерир и Ибн Ебу Хатим в своите тълкувания [тефсири], както и имам Бейхеки в Китаб ел-кираʿа, предават хадис от големия тълкувател Муджахид:

Този айет е бил низпослан във връзка с някои от сподвижниците на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), които четели зад имама.

Въпреки, че това предание е мурсел [т.е. такова, в което последовател (табиʿи) предава директно от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), без да се споменава сподвижник (сахаби) между тях], то още е силно доказателство, тъй като е предадено от Муджахид, който е известен като един от най-големите тълкуватели на Свещения Коран. Ето защо неговите предания се приемат от учените.

Ибн Джерир ет-Табери предава друг хадис от Ясир ибн Джабир относно Ибн Месʿуд (радийеллаху анх):

Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) кланял намаз, когато чул няколко души да четат заедно с имама. След като приключил с намаза, той рекъл: „Не е ли дошло време за вас да разберете? Не е ли дошло време да разберете, че когато се чете Коранът, трябва да го слушате внимателно и да мълчите, както Аллах ви е повелил?“ (Иʿля ес-сунен 4:43, Тефсир ет-Табери 11:378)

Всички горепосочени изказвания доказват, че айетът наистина е бил низпослан относно намаза като цяло, а не само за петъчната проповед. Важно е също да се знае, че това е меккански айет, докато петъчният намаз (през който се изнася проповедта) е станал задължителен по-късно в Медина.

2. Аллах Теаля казва:

Ето защо четете, колкото [„ма“] можете, от Корана! (Коран 73:20)

Този айет повелява да се прочита някаква част от Корана, без значение колко дълга, по време на намаза. Той не ограничава задължението до сура ел-Фатиха, а по-скоро показва, че която и да е част от Корана може да се прочете, за да се изпълни задължението [фард]. Въпреки това, онези, които са на мнение, че е задължително да се чете сура ел-Фатиха в намаза, използват този айет заедно с хадиса: „Няма намаз, освен със сура ел-Фатиха“ като доказателство в подкрепа на твърдението си. Те казват, че частицата „ма“ в айета е „неизяснен“, или муджмел, термин и че горният хадис служи за неговото обяснение. Затова, според тях, айетът означава: „Ето защо четете сура ел-Фатиха от Корана [по време на намаз]“.

Проблемът с това обяснение е, че частицата „ма“ не е „неизяснен“, или муджмел, термин, както те предлагат, а е „общ“, или „ʿам“, термин. Съгласно принципите на правото [усул ел-фикх], частицата „ма“ обикновено се използва в този контекст, и айетът трябва да означава: „Четете, каквото можете, от Корана.“ Това означава, че която и да е част от Корана може да се чете, за да се изпълни задължението, повелено в айета, тъй като общият тон на айета обхваща целия Коран. Ограничавайки го само до сура ел-Фатиха, ще бъде отменен общия характер на айета.

Това не означава, че ханефитите пренебрегват хадиса напълно. Чрез този хадис те доказват, че четенето на сура ел-Фатиха е ваджиб [необходимо]. Според ханефитското право има разлика между фард и ваджиб. Фард е задължение, което е установено чрез категорично доказателство [делил катʿи], а ваджиб е задължение, което е установено чрез умозрително доказателство [делил занни]. Въпреки че е важно и необходимо да се изпълняват и двата вида задължения, има разлика в отсъждането за онзи, който не ги изпълнява. Например, пренебрегвайки действие, което е фард в намаза, прави целия намаз невалиден, докато пренебрегването на ваджиб ще го направи с недостатък, но не изцяло невалиден. Един пренебрегнат ваджиб може да се компенсира чрез „седжде при забрава“ [седжде ес-сехв]; пренебрегването на някой фард обаче не може да се компенсира по този начин. Има много други постановления, свързани с тези два вида задължения, които могат да се открият в други трудове по право [фикх].

Така ханефитите заключават, че четенето на някаква част от Корана в намаза е фард, основавайки се на посочения по-горе айет. А въз основа на гореспоменатия хадис, те заключават, че четенето на сура ел-Фатиха в намаза е ваджиб. В заключение, имамът и човекът, който се кланя сам, трябва да четат сура ел-Фатиха, заедно с няколко други айета, но муктедият не трябва да чете нищо, защото му е повелено да мълчи и защото четенето на имама е достатъчно и за него (както ще бъде допълнително обсъдено след хадис 5).

3. Аллах Теаля казва:

И не кланяй гръмогласно своя намаз, нито го шепни, а потърси среден път в това!” (Коран 17:110)

Ибн Аббас (радийеллаху анх) разказва за обстоятелствата, при които е бил низпослан този айет:

Този айет бе низпослан, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) все още бе в етап на таен призив на хората към Исляма в Мекка. Той водеше сподвижниците в намаза и четеше на глас. Когато съдружаващите [мушрикин] чуеха неговото четене, те ругаеха Свещения Коран, Онзи, Който го низпосла [Аллах Теаля], и онзи, който го предаде [Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)]. Затова Аллах повели на Своя Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем): „И не кланяй гръмогласно своя намаз“, че да чуят съдружаващите твоето четене, „нито го шепни“, а го прави така, че вярващите да могат да те чуят. (ет-Талик ес-сабих 1:366, Сахих Муслим)

В този айет Аллах Теаля заповядва на Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем) да чете достатъчно високо, за да го чуват сподвижниците зад него, което би било възможно само ако те мълчат по време на намаза. Следователно това доказва, че муктедият трябва да мълчи и че четенето е отговорност само на имама.

Хадисите по този въпрос

1. Ебу Саиʿд ел-Худри (радийеллаху анх) предава:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) изнесе проповед, в която той очерта нашия път [сунна] за нас и ни научи на нашия намаз. Той повели: „Когато се подготвяте за намаз, изправете редиците си; после един от вас [трябва да стане имам и] да води останалите в намаза. Когато той изрече текбира, вие също го изречете; когато той чете, вие мълчете; а когато той стигне до „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“, вие кажете: „амин“, и Аллах ще отговори на молитвата ви. (Сахих Муслим 1:174)

2. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Имамът се избира, за да се следва. Когато той изрече текбира, вие също го изречете; когато той чете, вие мълчете, а когато той каже: „Семиʿаллаху лимен хамидех“, вие кажете: „Раббена леке-л-хамд“. (Сунен Ебу Давуд 1:96, Сунен ен-Неса’и 46)

Тези два хадиса дават по-добро обяснение на айет 1 по-горе. Те ясно правят разграничение между задълженията на имама и последователя. Когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) повелява на последователя да следва имама в изричането на текбира и другите споменавания [зикр], той не му повелява да чете сура ел-Фатиха с имама, а му нарежда да мълчи. Това доказва, че, ако четенето на Фатиха беше необходимо за последователя, то Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) никога не би наредил обратното. Затова става ясно, че задължението на имама е да рецитира, а задължението на последователя е да мълчи и да слуша четенето на имама.

От хадис 1 се разбира също, че единствения случай, при който е позволено на последователя да каже нещо, е, когато имамът стигне до „веле-д-даллин“, при което той трябва да каже „амин“. Причината, поради която последователят казва „амин“ – което означава „О, Аллах , приеми!“, – е за да се усили и подкрепи дуʿата, която имамът отправя към Аллах Теаля в сура ел-Фатиха.

Сура ел-Фатиха започва с възхвала на Аллах Теаля, след което продължава с дуʿа към Него, в която рабът смирено моли:

Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените! (Коран 1:6-7)

Ако беше необходимо всеки последовател да чете сура ел-Фатиха, щеше да им бъде повелено да казват „амин“ в края на собствените им четения; което не е така, тъй като Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) повелява да се изрича от всички заедно при завършване четенето на Фатиха от имама.

Друг важен момент, който се разбира от хадис 2, са думите: „Имамът се избира, за да се следва“. Тук Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обяснява, че основната причина муктедият да запази мълчание в намаза е, за да може да следва имама, като слуша неговото четене. Би било оскърбително от страна на последователя да се заеме със свое собствено четене, докато имамът рецитира, защото е почти невъзможно да се слуша внимателно някого другиго, докато човек е погълнат от собственото си четене.

3. Следващият хадис също пояснява защо муктедият е освободен от четене и как имамът го освобождава от задължението му:

Джабир (радийеллаху анх) предава, че за онзи, който се кланя зад имам, четенето на имама му е достатъчно. (ел-Джевхер ен-неки 2:159, Иʿля ес-сунен 4:61, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:377)

4. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) казва:

Който се кланя зад имам, четенето на имама му е достатъчно. (Умдет ел-кари 3:12, Муватта Мухаммед 96, Иʿля ес-сунен 4:61)

5. Следният хадис на Абдуллах ибн Шеддад обяснява това по-подробно:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) водеше следобедния [икинди, ʿаср] намаз. Един човек започна да чете зад него, при което човекът до него го побутна. След като завърши намаза, този човек попита: „Защо ме побутна?“, а другият отговори: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) бе пред теб и аз не одобрих да четеш зад него.“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) чу това и рече: „Който има имам, четенето на имама му е достатъчно.“ (Муватта имам Мухаммед 98, Иʿля ес-сунен 4:70)

6. Някой попитал Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем):

„О, Пратенико на Аллах, във всеки намаз ли има четене?“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) отговори  утвърдително. Тогава някой измежду хората попита: „[Това означава ли, че] това е необходимо?“ Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) рече: „Смятам четенето на имама за достатъчно [за муктедия].“ (Меджмеʿ ез-зеваид 2:110)

Горните хадиси показват ясно, че „четенето на имама е достатъчно за последователя“ и че последователят не трябва да чете зад имама. Ако той чете, тогава как ще изпълни задължението да слуша и мълчи? Ибн Теймиййе пише във Фетава:

Четенето на имама е достатъчно за муктедия. Единодушието на сподвижниците и последователите [табиʿин] доказва това. Хадисите, от които се установява това [правило], са предадени както без да е пропуснат сподвижник във веригата [муснеден], така и с пропуснат сподвижник във веригата [мурселен]. Фетвите сред последователите [табиʿин] са също, че четенето [на имама] е достатъчно. Преди всичко, това е в пълно съответствие с Корана и сунната. (Меджмуʿ ел-фетава 23:271)

7. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) дори е изразил неодобрение спрямо човек, който чел зад него, както се посочва в следното предание на Ебу Хурайра (радийеллаху анх):

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се обърна [към нас] след края на намаза, в който той бе чел на глас, и попита: „Някой от вас чете ли с мен?“ Един човек рече: „Да, о, Пратенико на Аллах.“ Тогава Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) отбеляза: „Чудех се защо сякаш думите на Корана бяха взимани от езика ми.“

Ебу Хурайра (саллеллаху алейхи веселлем) предава, че, когато хората го чули да казва това, те спрели да четат зад него по време на гласните намази. (Сунен ет-Тирмизи 1:71, Муватта имам Малик 51, ​​Сунен ен-Неса’и 1:146, Сунен Ебу Давуд 1:146, Сунен Ибн Мадже 61, Сунен ел-Бейхеки 2:157)

8. Има и друго подобно предание от ʿИмран ибн Хусайн (радийеллаху анх):

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше обедния намаз, когато един човек зад него започна да чете: „Себбих исме раббике-л-еʿля“ [сура ел-Еʿля]. След като приключи намаза, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) попита кой е бил това. Мъжът се представи, а Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) отбеляза: „Мислех, че някой от вас взема [айетите] от езика ми.“ (Сахих Муслим 1:172, Иʿля ес-сунен 4:56)

9. Има още един хадис от такова естество, в който Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) казва:

Сподвижниците четяха зад Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). [Веднъж] той им каза: „Вие ме обърквате в четенето ми на Корана.“ (Меджмеʿ ез-зеваид 2:110, ел-Джевхер ен-неки 1:162)

Тези хадиси са конкретни доказателства, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е бил доволен, че хората четат зад него. Също така е ясно, че сподвижниците не чели много гръмко, тъй като това би било неуважение от тяхна страна, което е немислимо по отношение на сподвижниците. Ето защо, въпреки че те чели, шепнейки, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ги увещал, защото това смущавало четенето му.

Същото такова смущаване може да се случи и когато муктедият чете сура ел-Фатиха или други айети с нея, докато се кланя зад имам. Във всеки случай е възможно имамът да се обърка. Това доказва, че повелята на Корана муктедият да мълчи наистина се отнася както за тихите, така и за гласните намази.

Сподвижниците и последователи по този въпрос

Алляме Айни пише в Умдет ел-кари, коментар на Сахих ел-Бухари, че становището на около осемдесет сподвижници е било, че муктедият не трябва да чете зад имама. Някои от тях много стриктно прилагали и налагали мнението си. Техни предания и коментари са споменати тук, за да се оцени сериозността на този въпрос.

1. Ата ибн Ясар попитал Зейд ибн Сабит (радийеллаху анх) относно четенето зад имама. Последният казал:

Няма четене зад имама. (Сахих Муслим 1:215)

2. Малик предава от Нафиʿ:

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) бе попитан дали трябва да се чете нещо зад имама. Той отговори: „Когато някой от вас се кланя зад имам, четенето на имама му е достатъчно, но когато се кланя сам, трябва да чете.“ Разказвачът съобщава, че Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) не четял зад имама. (Муватта имам Малик 51, ​​Иʿля ес-сунен 4:76)

3. Убейдуллах ибн Муксим предава, че

попитал Абдуллах ибн Умер, Зейд ибн Сабит и Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анхум) [относно този въпрос]. Те му казали, че не трябва да се чете зад имама в никой намаз. (Асар ес-сунен 1:116, Иʿля ес-сунен 4:81)

4. В следното предание Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) изразява голямо неодобрение към четенето зад имама. Той казва:

Иска ми се устата на човека, който чете зад имама, да се напълни с прах. (Асар ес-сунен 1:116, Иʿля ес-сунен 4:81)

5. Ебу Джемра предава:

Попитах Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх): „Трябва ли да чета, когато имамът е пред мен?“ Той отговори отрицателно. (Асар ес-сунен 1:116, Иʿля ес-сунен 4:81)

6. Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), че четенето на имама е достатъчно за муктедия, независимо дали той чете тихо или на глас. (Даракутни 1:331, Иʿля ес-сунен 4:82)

7. Муса ибн Укбе предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр, Умер и Усман (радийеллаху анхум) забранявали [на хората] четенето зад имама. (Умдет ел-кари 3:67, Иʿля ес-сунен 4:84)

8. Муса ибн Саʿд ибн Зейд ибн Сабит предава от дядо си [Зейд ибн Сабит (радийеллаху анх)]:

Който чете зад имама, той няма намаз. [Муватта имам Мухаммед 100, Иʿля ес-сунен 4:87)

9. Ибрахим ен-Нехаʿи казва:

Първото нововъведение [в религията] от хората бе четенето зад имама – сподвижниците не са чели зад имама. (ел-Джевхер ен-неки 4:169)

10. Това твърдение допълнително се засилва от следващото, в което той казва:

Първият човек, който започна да чете зад имама, бе мъж, обвинен [в извършване на нововъведение]. (Муватта имам Мухаммед 100, Иʿля ес-сунен 4:89)

11. Мухаммед ибн Сирин казва:

Не смятам, че четенето зад имама е от сунната. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:377, Иʿля ес-сунен 4:90)

12. Абдуллах ибн Зейд ибн Еслем предава от баща си:

Десетима сподвижници на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) категорично забраниха четенето зад имама: Ебу Бекр ес-Сиддик, Умер ел-Фарук, Усман ибн Аффан, Али ибн Ебу Талиб, Абдуррахман ибн Авф, Саʿд ибн Ебу Ваккас, Абдуллах ибн Месʿуд, Зейд ибн Сабит, Абдуллах ибн Умер и Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анхум). (Каля’ид ел-езхар 2:42)

13. Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) казва:

Който чете зад имама, намазът му не е валиден.

В друго предание казва:

[…] такъв човек се е отклонил от естествения път [фитра]. (ел-Джевхер ен-неки 2:218, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:376)

14. Саʿд (радийеллаху анх) казва:

Искам горящ въглен да се постави в устата на човек, който чете зад имама. (Мусаннеф Абдурраззак 2:138, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:376)

15. Подобно изказване се предава и от Умер (радийеллаху анх):

Иска ми се да има камък в устата на онзи, който чете зад имама. (Мусаннеф Абдурраззак 2:128)

Става ясно от горните предания, че ханефитите не са изолирани в своето становище, тъй като това е било мнението на много от сподвижниците и последователите.

Други причини, за да не се чете зад имама

(1) На имама е повелено да чете на глас в гласните намази, така че последователите да могат да го слушат. За да може да се осъществи това, те трябва да запазят мълчание. Ако и на последователя бе повелено да чете, той нямаше да може да се съсредоточи над четенето на имама. Това, от своя страна, би означавало, че на имама е заповядано да чете на глас на джемаʿат, за който не е необходимо да обръща внимание на неговото четене. Очевидно е, че Шериатът не би насърчил такава практика.

(2) Както бе споменато по-горе, част от сура ел-Фатиха представлява дуʿа към Аллах за напътствие; и всички, които четат тази сура, отправят тази дуʿа за себе си. В случая на последователя, неговата дуʿа се отправя от страна на имама, защото четенето на имама е достатъчно за целия джемаʿат.

В една типична ежедневна ситуация група от хора, които възнамеряват да внесат предложение или да отправят молба към някого от властта, нормално не биха сторили това на индивидуални начала, а биха определили някого, който да ги представлява. След това представителят би действал в интерес на групата и би сторил това, без никаква намеса от други членове на групата. Онзи, който не се придържа към тази уговорка, би бил гледан с неодобрение.

Същото е положението и с имама в намаза. Той моли Аллах Теаля от името на целия джемаʿат, докато те стоят подредени и го слушат. След като той завърши своята дуʿа, те я потвърждават, казвайки „амин“, точно както споменатата група би сторила това с подписите си. Ето защо хадисите изясняват това, посочвайки, че четенето на имама е достатъчно за всички членове на джемаʿата.

(3) Ако човек закъснее за груповия намаз и намери имама на руку, правилният начин да го последва е да каже „Аллаху екбер“ [текбир], докато стои изправен, а след това да се присъедини към имама в руку. Въпреки че този човек е изпуснал стоежа [киям] в намаза, все още се счита, че е кланял целия ракят заедно с имама, и следователно не трябва да наваксва този ракят по-късно.

Всички са единодушни, че ако човекът не е изрекъл текбира в изправено положение, а вместо това отиде директно на руку, то неговият ракят не е валиден, тъй като е пропуснал текбира в изправено положение. Никой учен обаче не е казал, че неговият ракят ще е невалиден, защото не е прочел сура ел-Фатиха. Това не само доказва, че сура ел-Фатиха не е фард за муктедия, каквито са встъпителният текбир и позата на стоеж, а доказва също и че четенето на имама му е достатъчно.

(4) Когато имамът допусне грешка в намаза, целият джемаʿат  трябва да изпълни седжде ес-сехв [седжде при забравяне] заедно с него; а когато той прочете айет със седжде, отново целият джемаʿат трябва да изпълни седжде ет-тилявет [седжде при четене] заедно с него, дори ако имамът го е прочел тихо. По същия начин, само една преграда [сутра] пред имама е достатъчна за целия джемаʿат. В светлината на тези прилики, нима е грешно да се приеме, че четенето на имама е достатъчно за целия джемаʿат?

Анализ на привидно противоречащи си хадиси

Има редица хадиси, както достоверни, така и слаби, които очевидно противоречат на айетите и хадисите, споменати по-рано в тази глава. Тези на пръв поглед противоречащи хадиси са били използвани, за да се докаже твърдението, че е задължително да се чете зад имама. В действителност обаче не съществува противоречие между тези хадиси и споменатите по-горе текстове, тъй като учените са съгласували очевидните противоречия между тях и са извели, че техните значения са в пълна хармония едни с други. Сега ние ще разгледаме някои от тези хадиси.

1. Убаде ибн ес-Самит (радийеллаху анх)  предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма намаз онзи, който не прочете сура ел-Фатиха. (Сахих Муслим)

В друго предание той казва:

Няма намаз онзи, който не прочете сура ел-Фатиха и повече [айети]. (Сахих Муслим)

Този хадис е класифициран като достоверен [сахих] и обикновено се представя като доказателство, че четенето на сура ел-Фатиха е фард за муктедия. Изглежда, че хадисът е в очевидно противоречие със ханефитското становище. Въпреки това, учените са представили много обяснения, за да се отстрани противоречието между него и по-рано цитираните доказателства на ханефитите. По-долу са дадени някои обяснения, които трябва да помогнат за разбирането на истинския смисъл на хадиса:

(а) И имамът, и муктедият трябва да четат сура ел-Фатиха, според този хадис, тъй като той изглежда съдържа обща повеля, която включва и муктедия. Ханефитите не отхвърлят това, но посочват, че задължението на последователя да чете Фатиха се изпълнява с четенето на имама. Това е така, защото Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал, че четенето на имама е достатъчно за муктедия.

(б) Този хадис ще се изтълкува по отношение на имама и човека, кланящ се сам, и няма да се отнася за последователя, защото на него му е повелено в Свещения Коран да мълчи и да слуша. Следователно последователят се изключва от задължението, съдържащо се в този хадис.

(в) Има достоверни хадиси (както бе посочено по-горе), които напълно забраняват на последователя да чете зад имама. Следователно заради границите на приложение на онези хадиси, той е освободен от задължението на следния хадис, и също така става ясно, че този хадис всъщност се отнася за имама и за кланящия се сам човек.

(г) Първото предание споменава само сура ел-Фатиха като задължение, докато второто включва и думата „фесаʿиден“, което означава „и повече“. Онова, което е трудно да се разбере тук, е, че въпреки че второто предание споменава като задължителни и сура ел-Фатиха, и „и повече айети“, само четенето на Фатиха е било счетено за фард и нищо друго. Ето защо онова, което се предлага като обяснение, че допълнителните айети не са задължителни за последователя, също ще бъде и нашето обяснение, че дори Фатиха не е задължителна за него. Единствената разлика ще е, че ние вземаме предвид целия хадис, извличайки еднакво постановление и за сура ел-Фатиха, и за допълнителните айети – че и двете се заместват от четенето на имама – а според другото становище, само половината от хадиса се взема под внимание (като се взема за задължително само четенето на Фатиха, но не и на допълнителните айети).

От друга страна, ако обяснението е, че четенето на допълнителните айети от страна на имама е достатъчно за последователя, както понякога се внушава от привържениците на другото мнение, тогава това е и твърдението на ханефитите за Фатиха.

(д) Задължението за четене на сура ел-Фатиха, както се разбира от този хадис, не е насочено към муктедия, а към имама и човека, който се кланя сам. Имам Тирмизи предава следните думи на Джабир (радийеллаху анх) с надеждна верига на предаване:

Който откланя един ракят, в който не е прочел сура ел-Фатиха, той сякаш не го е откланял, освен ако не е бил зад имам. (Сунен ет-Тирмизи 1:71)

Това ясно показва, че повелята в горния хадис не е за последователя. Имам Тирмизи споменава коментарите на имам Ахмед относно горното изказване:

Той [Джабир (радийеллаху анх)] е сподвижник на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), който е изтълкувал думите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем): „Няма намаз онзи, който не е прочел сура ел-Фатиха.“, че се отнасят само за случая, когато човек се кланя сам. (Иʿля ес-сунен 4:75)

Ние питаме: Кой може да обясни смисъла на един хадис по-добре от близък сподвижник на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?

2. Убаде ибн ес-Самит (радийеллаху анх) предава:

Кланяхме сутрешния намаз зад Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Той започна да чете, но срещна затруднение в това. След като приключи, той рече: „Вероятно четяхте зад вашия имам?“ Ние отговорихме: „Да, о, Пратенико на Аллах.“ Тогава той каза: „Не четете нищо, освен сура ел-Фатиха, защото няма намаз онзи, който не я чете.“

Имамите Ебу Давуд, Тирмизи и Неса’и предават подобни на този хадиси в своите Сунени. В предание от Сунен Ебу Давуд се казва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) възкликна: „Аз се чудех защо думите на Корана бяха взимани от езика ми! Не четете нищо от Корана, когато аз чета на глас, с изключение на сура ел-Фатиха.“ (Мишкят ел-месабих 1:81 от Сунен Ебу Давуд, ет-Тирмизи, ен-Неса’и)

В друго предание от Сунен ет-Тирмизи Убаде ибн ес-Самит (радийеллаху анх) разказва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланя сутрешния намаз, но срещна затруднение в четенето, затова, след като приключи, той рече: „Забелязах, че четете зад вашия имам!“ Ние казахме: „Да, кълнем се в Аллах!“ Тогава той повели: „Не четете нищо, освен Умму-л-Коран [сура ел-Фатиха], защото няма намаз онзи, който не я чете.“

Явният текст на горното предание в различните му форми показва, че муктедият е длъжен да чете сура ел-Фатиха. Учените са посочили редица причини, поради които този хадис не може да се приеме с буквалното му значение. Те са го тълкували или в светлината на посочените по-горе хадиси, или напълно са го заобиколили поради неговата слабост. Някои от тези интерпретации са представени по-долу.

(а) Първо, във веригата [иснад] на този хадис присъства Мухаммед ибн Исхак. Въпреки че някои са го определили като надежден разказвач, повечето хадисолози го критикуват с много остър език. Сулейман ет-Тейми и Хишам го наричат „явен лъжец“ [кеззаб], а имам Малик го назовава „лъжец от лъжците“ [деджджалюн мин ед-деджаджиле]. Ибн Захир, Вехб ибн Халид, Джерир ибн Абдулхамид, Даракутни и други също са изказали сериозни твърдения за него. Ето защо ще е напълно неправилно да се приеме такова предание като доказателство.

(б) Второ, веригата на предаване е объркваща. Мекхул веднъж предава хадиса от Мухаммед ибн Рабиʿ, друг път от Нафиʿ ибн Махмуд, а трети път от други. По отношение на Нафиʿ ибн Махмуд, експертите по хадис, като Ибн Абдулберр, Тахави и Ибн Кудаме, посочват, че той е „неизвестен“ [меджхул]. Тъй като са налице много други достоверни хадиси по този въпрос, които нямат недостатъци в предаването, няма нужда от работа с хадиси като преданието, обект на нашата дискусия, особено когато то противоречи на други достоверни предания.

(в) Трето, някои експерти по хадис са определили този хадис като дефектен [меʿлюл], тъй като е казано, че неговата верига на предаване достига само до Убаде ибн ес-Самит (радийеллаху анх) [мевкуф], а не до Пратеника на Аллах  (саллеллаху алейхи веселлем) [мерфуʿ]. Ибн Теймиййе обяснява по-подробно:

Този хадис е с недостатък [муʿаллел], според учените по хадис [мухаддиси], поради редица причини. Имам Ахмед и други го определят като слаб. Неговите слабости вече бяха описани подробно на друго място [в книгата], където беше изяснено, че достоверното [сахих] предание на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) [по отношение на това] е: „Няма намаз без Умму-л- Коран.“ Този хадис е предаден от имамите Бухари и Муслим в техните сборници [Сахихайн], а Зухри го предава от Убаде (радийеллаху анх) чрез Мухаммед ибн Рабиʿ. Що се отнася до този хадис, някои разказвачи от Шам са допуснали грешка при предаването му. Истината е, че Убаде ибн ес-Самит (радийеллаху анх) е бил имам на Бейт ел-Мекдис [в Йерусалим], когато е предал този хадис. Те объркали преданието, което е трябвало да приключи с него [мевкуф], сякаш е било предадено пряко от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) [мерфуʿ].“ (Сунен ет-Тирмизи 1:71)

Следователно този хадис е неприемлив за доказателство, защото не е пряко предание от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

(г) Четвърто, ако приемем хадиса за достоверен и неопетнен, дори и тогава думи, като: „Вероятно четяхте зад вашия имам?“, показват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не им е повелил да четат каквото и да е било. Той не би задал такъв въпрос в противен случай.

3. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Който кланя намаз, в който не чете Умму-л-Коран, намазът му е непълен и с недостатък.“ Разказвач на хадиса попитал Ебу Хурайра (радийеллаху анх): „Понякога съм зад имам [тогава какво да правя]?“ Ебу Хурайра (радийеллаху анх) казал: „Чети наум!“ [фи нефсик] (Меджмуʿ ел-фетава 23:287)

Ако се вгледаме в това предание внимателно, ще открием, че то всъщност се състои от две части: първата е частта, в която самият Пратеник на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) подчертава значението на сура ел-Фатиха (следователно мерфуʿ); втората част е изказване на Ебу Хурайра (саллеллаху алейхи веселлем) (следователно мевкуф), а не на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Именно от втората част някои се опитват да задължат муктедия да чете сура ел-Фатиха, като разбират думите фи нефсик като „чети ти самият“, а не като „чети наум“.

Тъй като първата част на това предание е доста сходна с първия хадис, анализиран в тази глава, обясненията, споменати там, ще бъдат в сила и тук. Изводът е: „Четенето на имама е достатъчно за последователя“ и по този начин задължението на последователя да чете сура ел-Фатиха автоматично се изпълнява от неговия имам.

Втората част на хадиса се обяснява по следния начин:

(а) Това е предание от типа мевкуф, което в случая е изказване на Ебу Хурайра (радийеллаху анх), а не е предадено директно от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Тъй като втората част (ако се приеме, както някои я тълкуват) също противоречи на много други достоверни хадиси, които са предадени пряко от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) [мерфуʿ], тя не може да се използва като доказателство.

(б) Както бе споменато по-рано, ханефитите са възприели думите „икраха фи нефсик“ ​​в преданието като: „чети наум и размишлявай над нея, без да я изричаш с езика си“. Без съмнение, ако муктедият се съсредоточи над четенето на имама, той ще изпълни това изискване. Ханефитите не са изтълкували тези думи в смисъл, че муктедият трябва да чете сура ел-Фатиха.

(в) Думите „икраха фи нефсик“ може да се преведат и като: „Чети я, когато се кланяш сам“. Следният хадис, който Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) предава от Аллах Теаля [хадис кудси], съдържа подобен израз и подкрепя този превод. Аллах Теаля казва:

Ако рабът Ме спомене, когато е сам [фи нефсихи], така и Аз го споменавам [фи нефси]; а ако той ме спомене в събрание, тогава и Аз го споменавам в събрание, по-добро от неговото.

Обратното на това да бъдеш в събрание с група от хора е да си сам. Следователно смисълът на думите на Ебу Хурайра (радийеллаху анх) ще бъде: „Чети сура ел-Фатиха, когато се кланяш сам“, т.е. когато не си в джемаʿат.

Заключение

След достигане до края на тази дискусия, човек може лесно да заключи, че има неопровержими доказателства в подкрепа на ханефитското становище за това дали трябва или не да се чете зад имама. Разбирането, изведено от айетите на Свещения Коран и многобройните хадиси, е, че муктедият има да изпълни две задължения: едното е да мълчи, а другото е да слуша внимателно. Според хадисите, четенето на имама се счита за достатъчно за последователя. Четенето от страна на имама се счита от хадисите за напълно достатъчно за муктедия. Тъй като Коранът забранява да се изрича дори дума, докато се чете Коранът, това трябва да се приеме така; и муктедият ще е длъжен да запази пълно мълчание както в тихите, така и в гласните намази.

Вече не трябва да е останало никакво съмнение защо последователят трябва да мълчи, когато се кланя зад имам, дори в тихите намази, когато не може да чуе четенето на имама. Беше обяснено, че айет 1 по-горе съдържа две повели: едната е да се запази мълчание, която се отнася до тихите намази, а другата е да се слуша внимателно, която се отнася до гласните намази.

Ханефитите са взели предвид всичко това и са сформирали мнение, което обхваща всички различни аспекти на хадисите. Ето защо може да се заключи, че тяхното становище е вероятно най-близко до Корана и сунната.