Въпросът за гласното или тихо казване на „амин“

 

Казването на „амин“ след края на сура ел-Фатиха крие голяма добродетел и това е от сунната на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казва в хадис:

Когато имамът каже: „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“, вие кажете „амин“, защото ангелите казват „амин“. И чийто „амин“ съвпадне с „амин“ на ангелите, всички негови минали грехове се опрощават. (Сахих ел-Бухари 1:108)

Няма спор относно достойнството да се казва „амин“ при завършване на сура ел-Фатиха. Всички учени са единодушни, че е сунна тогава да се казва „амин“. Различията в мненията са по отношение на това дали трябва да се изрича на глас или шепнешком.

Установено е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ както на глас, така и шепнешком в своя живот; затова това не трябва да се превръща във въпрос на големи дебати. Понякога това се приема толкова сериозно, че някои от тези, които са избрали да го казват на глас, критикуват практиката на онези, които го казват тихо, обвинявайки ги в невежество и дори в отклонение; а някои от втората група пък критикуват практиката на първата група.

Трябва да се осъзнае, че различията в мненията са само по отношение на това кой метод е по-добър, т.е. дали е по-добродетелно „амин“ да се казва на глас или тихо. Ибн ел-Каййим, обяснявайки същността на този въпрос, пише:

Този въпрос е сред валидните разногласия, в които не бива да се отправя критика към тези, които го правят [т.е. казват „амин“ на глас], нито към онези, които не го правят [т.е. които го казват тихо]. Това е подобно на въпроса за вдигането или не на ръцете [рафʿ ел-йедейн] в намаза. [Зад ел-меʿад 1:70]

Следната дискусия ще представлява комбинирано изследване на айети от Свещения Коран и хадиси на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), които са свързани с въпроса за „амин“, за да се установи по-предпочитаният метод. Както бе споменато по-горе, доказано е, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ както на глас, така и шепнешком. Ханефитите и много други приемат това.

Въпросът обаче е: колко дълго време Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ на глас? Тъй като изглежда няма доказателства, които да показват, че е казвал „амин“ на глас постоянно, необходимо е да погледнем по-отблизо различните доказателства по този въпрос, които са били използвани от различните школи по фикх.

Различните становища

Ханефитското мнение е, че „амин“ трябва да се казва шепнешком във всички намази. Те поддържат становището, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го е изрекъл на глас само няколко пъти, за да запознае сподвижниците с казването на „амин“ след Фатиха; след което той го е казвал тихо, както всички други споменавания и молитви в намаза. Други твърдят, че „амин“ трябва да се казва на глас във всички гласни намази (феджр, мегриб и иша) и шепнешком в тихите намази (зухр и аср).

Следните точки подробно показват как имамът и последователят [муктеди] трябва да казват „амин“:

(а) Всички учени са единодушни, че имамът трябва да казва „амин“ шепнешком в тихите намази. Що се отнася до гласните намази, имам Малик и имам Ебу Ханифе са на мнение, че в тях „амин“ трябва да се казва тихо, а друга група учени твърдят, че трябва да се казва на глас.

(б) Имам Малик (според ел-Мудаввенат ел-кубра) и имам Ебу Ханифе са на мнение, че последователят винаги трябва да казва „амин“ шепнешком – и в тихите, и в гласните намази. Това е също и едно от мненията на имам Шафиʿи. Друга група е на мнение, че последователите трябва да казват „амин“ на глас по време на гласните намази и шепнешком в тихите намази.

Както бе споменато по-горе, различията в мненията са само по отношение на това кое от двете е по-добродетелно. От техническа гледна точка, изричането на „амин“ гласно или шепнешком се приема от всички учени за действие, което е сунна в намаза, а не фард или нещо неделимо от молитвата.

Коранът по този въпрос

Според най-точното определение, „амин“ е отглаголно съществително, което означава „приеми [нашата] молитва!“. Следователно „амин“ е дуʿа [зов, молба]. Това ясно е посочено в сура Юнус, където, след като споменава дуʿата на Муса (алейхисселям), Аллах Теаля казва:

Откликна се вече на вашия зов (о, Муса и Харун)!  (Коран 10:89)

Аллах Теаля използва двойствено число в този айет, казвайки: „деʿветукума“, което означава „зовът на двама ви“. Тъй като се споменава, че само Муса (алейхисселям) е отправил дуʿата, а не и Харун (алейхисселям), обяснението за използването на двойствено число е, че Муса (алейхисселям) е отправял дуʿата, докато Харун (алейхисселям) я е подкрепял с „амин“. Тъй като „амин“ е дуʿа, Аллах се обръща, сякаш и двамата Го зоват, и казва, че е приел дуʿата и на двамата.

В „Раздел за гласното изричане на „амин“ от имама“ [Бабу джехр ел-имам би-т-темин] имам Бухари цитира думите на Ата ибн Ебу Рабах, че „Амин е дуʿа“ (Сахих ел-Бухари 1:102). Хафиз Ибн Хаджер разяснява това в коментара си, където казва:

Казващият „амин“ се счита за даʿи [зовящ, отправящ дуʿа], както се споменава в думите на Аллах: „Откликна се вече на вашия зов (о, Муса и Харун)!“  Муса (алейхисселям) е отправял дуʿата, а Харун (алейхисселям) е казвал „амин“, както разказва Ибн Мердевейх от преданието на Енес (радийеллаху анх). (Фетх ел-бари)

Ето защо, след като е установено, че „амин“ е вид дуʿа, трябва да спазваме етикета, на който Аллах Теаля ни учи:

Зовете своя Господар със смирение и дори в уединение! Той не обича престъпващите. (Коран 7:55)

Аллах Теаля повелява молитвите и дуʿите да се отправят към Него със смирение, искреност и прикритост [хуфйе]. Много примери са дадени в Корана за това как различните пророци на Аллах (мир на тях) са Го зовели. Аллах Теаля казва, говорейки за потайността на Зекерийя (алейхисселям), когато той молил своя Господар:

Когато призова той своя Господар с таен зов. (Коран 19:3)

Описание на дуʿите на други пратеници също е споменато от Аллах Теаля:

И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. (Коран 21:90)

На друго място в Корана е представена сцена от Съдния ден, когато ще бъде протръбено с Рога. Аллах Теаля казва:

И гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен трополене. (Коран 20:108)

Това доказва, че тъй като „амин“ е дуʿа, той трябва да се казва тихо, както другите дуʿи. Различните пратеници на Аллах предпочитали да отправят своите молби тихо, когато молели Всечуващия [ес-Семиʿ] и Близкия [ел-Кариб].

В много хадиси Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) съветва сподвижниците да зоват Аллах Теаля тихо. Той казва, че Аллах е Близкия и Всечуващия и че няма нужда да Го зоват твърде гръмко. Ето защо, тъй като „амин“ също е дуʿа, би било по-добре да се казва тихо, точно както другите молби и молитви.

Хадисите по този въпрос

Може да се е схванало погрешно от горния анализ, че ханефитите базират мнението си просто на разсъждения и аналогия. Затова в този раздел ще представим достоверни хадиси, за да разсеем, ако Аллах пожелае, подобни погрешни разбирания и за да предоставим конкретни доказателства за ханефитското становище, че то е в пълно съответствие със сунната.

1. В предание на Семура ибн Джундуб и Имран ибн Хусайн (радийеллаху анхума) се споменава, че

те разговаряли, когато Семура (радийеллаху анх) разказал за два случая, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) запазвал за кратко мълчание [секте] [в намаза]: първия случай, след първоначалния текбир, и втория, когато дочитал „веле-д-даллин“. Имран ибн Хусайн (радийеллаху анх) не могъл да се съгласи с това, затова те писали на Убей ибн Кяʿб (радийеллаху анх). Отговорът му твърдял, че Семура (радийеллаху анх) си спомнял [правилно]. (Сунен Ебу Давуд 1:120)

Алляме Нимави, коментирайки това предание, казва:

Първото запазване на мълчание е било, за да се прочете субханеке шепнешком, а второто е било, за да се каже „амин“ отново шепнешком. Възможно е Имран ибн Хусайн (радийеллаху анх) първоначално да е опровергал Семура (радийеллаху анх) по отношение на втората пауза, защото тя била толкова кратка, че той не сметнал, че заслужава да се споменава; но признал първата пауза, защото тя била по-дълга. Съвсем ясно е, че „амин“ се е казвал по време на втората пауза, защото е нямало друга причина за прекъсване на четенето за кратък момент в този случай. (Асар ес-сунен 382)

2. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Когато имамът каже „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“, вие кажете „амин“, защото ангелите го казват, а също и имамът. (Сунен ен-Неса’и 1:147)

Този хадис доказва, че имамът трябва да казва „амин“ тихо. Причината за това е, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е повелил на сподвижниците си да казват „амин“ и ги уведомил, че ангелите и имамът също го казват. Ако беше по-добродетелно за имама да го казва на глас, Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е нямало да има причина да осведомява сподвижниците за казването на „амин“ от страна на имама, защото самите те биха го чули. Тъй като обаче Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) им казал, че имамът също казва „амин“, това означава, че нормално „амин“ се е казвал с тих глас.

3. Шуʿбе предава от Алкаме ибн Ваил, който пък предава от своя баща, Ваил, че

той [Ваил] кланял намаз с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) стигнал до „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“, той казал „амин“, задържайки гласа си снишен. (Муснед Ахмед, Даракутни, ел-Мустедрак, Несб ер-рая 1:494)

Този хадис е предаден от Суфян ес-Севри и Шуʿбе с първоизточник Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх). Двете версии обаче се различават по това, че във версията на Шуʿбе, която е по-горе, се предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал „амин“ тихо; а Суфян предава от Ваил (радийеллаху анх), че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е удължил гласа си [медде биха савтеху], докато е казвал „амин“.

Преданието на Суфян се използва като доказателство от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ на глас. Те критикуват преданието на Шуʿбе по различни начини, опитвайки се да покажат преданието на Суфян като по-добро. От друга страна, ханефитите казват, че преданието на Суфян означава, че първият елиф в „амин“ е бил удължен, а не че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е усилил гласа си. Ханефитските учени са отговорили на всички критики, отправени срещу преданието на Шуʿбе, и са доказали, че то е по-приемливото по този въпрос. [виж: Асар ес-сунен, Фетх ел-мулхим, Дерс-е Тирмизи и др.]

4. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Когато имамът каже „веле-д-даллин“, вие кажете „амин“. (Сахих ел-Бухари 1:108)

Ако беше по-добре последователят да казва „амин“ на глас, формулировката на този хадис би била: „Когато имамът каже „амин“, вие също го кажете“, като „амин“ на имама би бил сигнал за последователя също да каже „амин“. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) обаче е повелил да казват „амин“, след като имамът каже „веле-д-даллин“, тъй като имамът изрича „амин“ шепнешком.

В действителност има няколко предания, които съдържат думите: „Когато имамът каже „амин“, вие също го кажете“; това обаче се тълкува така: „Когато дойде времето имамът да каже „амин“, вие също го кажете.“ Не се приема буквално, тъй като обичайната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била да казва „амин“, шепнейки.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

1. Ебу Ваил предава, че Али и Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анхума) не четели бесмеле, еузу биллях и амин на глас [в намаза]. (Меджмеʿ ез-зеваид 2:108)

2. Ебу Ваил предава, че Умер и Али (радийеллаху анхума) не четели бесмеле и амин на глас. (Иʿля ес-сунен 2:215 )

3. Имам Абдурреззак в Мусаннеф и имам Мухаммед в Китаб ел-асар предават, че известният последовател [табиʿи] Ибрахим ен-Нехаʿи е казал:

Има пет неща, които имамът трябва да чете тихо: субханеке-л-лахумме, еузу, бесмеле, амин и Аллахумме раббена леке-л-хамд. (Мусаннеф Абдурраззак 2:87)

Други причини за тихото казване на „амин“

(1) Знаем, че е необходимо [ваджиб] да четем Корана на глас в гласните намази. Казвайки „амин“ на глас, някой може да се подведе и да помисли, че това е част от Корана, заедно с Фатиха; всички учени обаче са единодушни, че „амин“ не е част от Корана.

(2) Някои учени смятат бесмеле за айет от сура ел-Фатиха, но въпреки това не го четат на глас в намаза. Това доказва, че дуʿи, като „амин“, който никой учен не смята за част от Корана, не трябва да се четат на глас.

Анализиране на привидно противоречащи си хадиси

1. Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) казва:

Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прочете „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“ и последва това с „амин“, като удължи гласа си, докато го казваше [медде биха савтеху]. (Сунен ет-Тирмизи 1:57, Сунен Ебу Давуд 1:142)

Това е преданието на Суфян от Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх), което вече беше обсъдено. Бе посочено по-горе, че ханефитите предпочитат преданието на Шуʿбе пред това на Суфян по този въпрос.

Думата „медде“, използвана в това предание, буквално означава „той удължи“. Следователно хадисът означава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е удължил първия елиф на „амин“, а не че той го е казал на глас. Версията на Шуʿбе на преданието от Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) (хадис 3 по-горе), която подкрепя това тълкуване, ясно посочва, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е снишил гласа си, докато е казвал „амин“.

2. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава:

Щом Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прочетеше „веле-д-даллин“, той казваше „амин“ и това можеше да се чуе от първата редица. (Сунен Ебу Давуд)

Версията от Сунен Ибн Мадже съдържа допълнението: „Джамията отекна от звука.“ (Сунен Ибн Мадже 1:61)

Отговорът за този хадис е, че това е слабо предание и не може да се приеме като доказателство, защото един от разказвачите му, Бишр ибн Рафиʿ, е силно критикуван от редица хадисолози. Имам Бухари казва: „Той не е последователен в преданията си“; имам Ахмед го нарича слаб; имам Неса’и казва: „Той не е надежден“; а Ибн Хиббан твърди: „Той разказва лъжливи предания.“ (Мизан ел-иʿтидал)

Вторият важен момент, който трябва да се разгледа тук, е, че ако звукът от „амин“ е достигнал само до първата редица (както се споменава в главната част на хадиса), как тогава цялата джамия е отекнала от това (както се споменава във версията на Ибн Мадже)? Ако „амин“ е отекнал в джамията, всеки е щял да го чуе. Не е ясно как едната версия гласи, че „амин“ се е чул само от първата редица, а другите твърдят, че звукът е бил толкова силен, че цялата джамия е отекнала. Ето защо този хадис противоречиви сам на себе си и не може да се приеме за довод, че „амин“ постоянно е бил казван на глас.

Общо обяснение и заключение

Има и други привидно противоречащи си предания, които гласят, че „амин“ се е казвал на глас в намаза. Въпреки това, много от тях са класифицирани като изключително слаби и неприемливи за доказателства. Тези предания не са обсъдени тук, но могат да се открият в по-големи произведения, като Асар ес-сунен и Иʿля ес-сунен.

Общ отговор за всички тези предания е, че дори и ханефитите приемат, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ на глас; въпреки това обаче те твърдят, че това е било само за кратък период от време и че няма доказателства, които да доказват, че се е казвал на глас постоянно. Няколкото пъти, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ на глас, са били, за да се подчертае неговата значимост пред сподвижниците. Умер (радийеллаху анх) е направил същото и със субханеке. Той го чел на глас в продължение на няколко дни, за да научи сподвижниците, след което продължил да го чете тихо. Това се потвърждава и от предание на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх), разказано от хафиз Ебу Бишр ед-Дуляби в неговата Китаб ел-есма’ ве-л-куна:

Не мисля, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го каза [амин] на глас, освен за да ни научи. (Асар ес-сунен 93, Фетх ел-мулхим 2:50-52, Иʿля ес-сунен 2:186)

Заключавайки този въпрос, Ибн ел-Каййим пише в Зад ел-меʿад в темата за кунут:

Ако имамът я чете [дуʿата кунут] на глас няколко пъти, за да научи последователите, то няма нищо лошо в това. Умер (радийеллаху анх) е чел субханеке на глас, за да научи последователите, а Ибн Аббас (радийеллаху анх) е чел сура ел-Фатиха по време на погребалния намаз, за да ги научи, че това е сунна. По същия начин, въпросът за казването на „амин“ от страна на имама на глас спада към същата категория. (Зад ел-меʿад 1:70)

Ибн Джерир ет-Табери казва:

И двата типа предания [т.е. тези, които твърдят, че „амин“ се е казвал на глас, и тези, в които се посочва, че се е казвал шепнешком] са били предадени от Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и двата са достоверни [сахих]. (Фетх ел-мулхим 2:50)

Следователно и двата типа предания са автентични, но са свързани с различни поводи. В преданията, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ тихо, се отнасят за обичайната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), а другите се отнасят за няколкото случая, когато той казвал „амин“ на глас, за да научи сподвижниците.

Ако постоянната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и сподвижниците е била да казват „амин“ на глас, със сигурност това щеше да е предадено от повече от няколко сподвижници. Има пет намаза в деня. Ако „амин“ се е казвал на глас само в три от тях, то със сигурност това щеше да е широко известно.

Освен преданията на Ваил ибн Худжр, Ебу Хурайра, както и няколко други, (от които повечето са изключително слаби и не могат да се ползват като доводи)  няколко сподвижници предават, че „амин“ се е казвал на глас в намаза. Дори самият Ваил (радийеллаху анх), който живеел в Йемен, посетил сияйния град Медина само няколко пъти, така че е възможно Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да е казвал „амин“ на глас в негово присъствие, за да го научи. Ваил (радийеллаху анх) също споменава нещо в тази връзка, както предава хафиз ед-Дуляби:

Не мисля, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) го каза [амин] на глас, освен за да ни научи. (Дерс-е Тирмизи 1:523)

Това не е единственото предание на Ваил (радийеллаху анх) в това отношение. Друго негово предание, споменато в Сунен ен-Неса’и, гласи:

Щом Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) прочете „гайри-л-мегдуби алейхим веле-д-даллин“, той каза „амин“. Чух го [да го казва], тъй като бях зад него. (Сунен ен-Неса’и 1:147)

Това показва, че той е чул Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) само защото е бил зад него, а не защото той го е изрекъл на висок глас.

Следователно дори преданията на Ваил (радийеллаху анх), които се считат за силно доказателство от онези, които казват „амин“ на глас, са заобиколени от неяснота. От друга страна, доказателствата на ханефитския мезхеб са от големите сподвижници, като Абдуллах ибн Месʿуд, Умер и Али (радийеллаху анхум), които ясно са предали, че човек трябва да казва „амин“ с тих глас.

Следователно, тъй като е установено, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казвал „амин“ шепнешком през по-голямата част от живота си и че много от сподвижниците са дали предимство на това, то това е методът, който е за предпочитане.