Тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран
С името на Аллах, Всемилостивия, Премилосърдния
“Онези, в чието съзнание присъствието на Аллах е постоянно – и докато са прави, и докато са седнали, и докато са легнали настрана. И размишляват върху сътворението на небесата и земята, казвайки: “Господарю наш, Ти не си създал това безцелно! Съвършен си Ти! Затова ни спаси от мъчението на Огъня!””
Знай, че онова нещо, чиято специфична същност не може да бъде проумята, може да бъде опознато чрез следите, които оставя и чрез своите действия. И колкото по-знатни и по-възвишени са неговите действия, толкова по-голямо впечатление оставя върху разума за своето съвършенство. Затова обикновените хора са силно убедени в Курана, но въпреки това тяхното убеждение е повърхностно [заето наготово] и обобщено убеждение. Докато специалистът тълкувател, който не престава да открива все нови и нови тайни във всеки един айет, една от друга все по удивителни, а също и съвсем тънки намеци [заложени в него], то неговото убеждение по отношение на величието на Курана е много по-цялостно.
И след като вече си разбрал това, казваме: Доказателствата за единобожието биват два вида: Доказателствата в хоризонтите [на Вселената] и доказателствата в душите [на съзнателните същества]. И няма съмнение, че доказателствата в хоризонтите са по-величествени и по-големи така, както казва Всевишният [по смисъл]: “Наистина сътворението на небесата и земята е по-велико от сътворението на хората!” И след като това е така, няма съмнение, че повелята за размишление върху сътворението на небесата и земята в този айет е защото неговото насочване [на сътворението] и неговото свидетелстване [за Първоизточника] е по-голямо.
И как да не твърдим такова нещо, при положение, че дори човек да погледне към едно малко листенце от многобройните листа на едно дърво ще види в това листенце една жилка, простираща се по средата му. После от тази жилка се разклоняват многобройни други жилки и на двете страни. А после от тези [разклонени] жилки се разклоняват изобилие от още по-фини жилки. И това разклоняване от една жилка в други много по-фини жилки не престава дотогава, докато погледа на човека вече не е в състояние да ги забележи. И в този момент човек осъзнава, че в устройството на това листенце, вложено му от Създателя в тази форма, има безкрайна мъдрост и удивителни тайни. И също, че Всевишният Аллах е заложил в него [листенцето] сила, която привлича хранителните вещества от земните недра. След това тези хранителни вещества протичат по тези жилки, докато всяка част от листенцето получи част от хранителните вещества, според разпределението на Всемогъщия и Всезнаещия. И ако човек пожелае да разбере начина на устройство на това листенце и съвършеното разпределение на всмукателните му сили и способността му да расте – ще бъде безсилен да го стори.
И след като разума на човек осъзнае, че е неспособен да проумее начина на устройство на едно такова малко листенце, нека да направи сравнение между него и между небесата, съдържащи слънцето и луната, и звездите, а също и земята, съдържаща морета и планини, и всякакви минерали, и растения, и животни… И осъзнавайки, че това листенце в сравнение с тези неща [небесата и земята] е като нищо и че наред с това разумът му е неспособен да проумее дори това нищожно листенце, тогава той разбира, че няма никакъв начин да достигне до всички чудеса на Аллаховата мъдрост, заложени в небесата и земята.
И когато човек осъзнае това ярко доказателство за неспособността на разума му да обхване всички тези неща, то не му остава нищо друго освен осъзнаването, че Творецът е по-величествен и по-възвишен от това да бъде обхванат чрез описанията на описателите и познанието на познавачите. И още повече – [човек] разбира, че във всяко Негово творение е вложена безкрайна мъдрост и удивителни тайни, та дори и да не разполага със средства за пълното им разбиране и разкриване.
И при това положение [човек] казва: “Съвършен си Ти!” А смисълът на тези думи е непрекъснатата му заетост с тесбих [приписване на Аллах всички качества на съвършенството и разграничаването Му от всички качества на несъвършенството], техлил [утвърждаване на Неговото единобожие], техмид [прославянето Му с всичката възхвала] и теа‘зим [възвеличаването Му така, както подобава]. И след като той бе зает с тези неща, той отправя молитва, казвайки: “Затова ни спаси от мъчението на Огъня!”
А от Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, се предава: “Един човек, лежащ в постелята си, вдигнал главата си и погледнал към звездите и небето. И казал: “Свидетелствам, че ти имаш Господар и Създател! О, Аллах, опрости ми!” И Аллах “погледнал” към него и му опростил.” И казва [по смисъл] Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му: “Няма друго богослужение като размишлението!” А също е казано: “Размишлението премахва нехайството и носи смирение [страхопочитание] на сърцето така, както водата дава растеж на посевите.” И се предава [по смисъл] от Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му: “Не ме поставяйте над Юнус ибн Метта, защото всеки ден на него му се записваше [награда], колкото за делата на всичките земни жители.” Казват: А делото [чрез което той печелеше тази награда] бе размишлението, чрез което опознаваше Аллах. Защото никой не е способен да извърши с физическите си органите толкова дела, колкото делата на всички земни обитатели.
Извадка от тълкуването на Курана на имам Фахруддин ер̣-Рази наречено “Ключовете към неведомото” [Мефатих ел-гайб], 9-ти том, 141-143 стр., тълкуване на 191-ви айет от сура Али Имран.
BGISLAM.COM 