Светостта на мюсюлманина

От светостта на Исляма е да се спазва неприкосновеността на кръвта на мюсюлманите. Да не се враждува с другите хора е от светостта на Исляма. Да не се заграбва онова, което не ни се полага е от светостта на Исляма.

“Всеки мюсюлманин е неприкосновен за другите мюсюлмани – кръвта му е неприкосновена и богатството му е неприкосновено, и честта му е неприкосновена!”

И още: “Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина – не го оставя без помощ и не го предава, и не го унижава [презира].”

И още: “Достатъчно зло за мюсюлманина е да унижава [презира] своя брат мюсюлманин.”

И още: “Всеки мюсюлманин е неприкосновен за другите мюсюлмани.”

За това в никакъв случай не трябва да мамим друг човек или да го заблуждаваме, или да убиваме, или да сме съучастници в тези неща. Светостта на Исляма е да опазим кръвта на нашите братя и тяхната чест, и тяхното имущество, и да не ги обвиняваме в безверие [куфр], и да не ги обвиняваме в съдружаване [ширк], и да не ги обвиняваме в заблуда [даляле]. А вместо това винаги да намираме най-добрия смисъл на думите, които са изрекли [и да им намираме извинение], защото човек винаги може да допусне грешка.

Какво е това безумие да се обвиняваме в съдружаване [ширк] и в нововъведения [бид‘а]? Как може да си позволяваме да тълкуваме думите на другите както ние си пожелаем, без изобщо да се интересуваме какво те самите са имали предвид? Не бе ли примерът на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) точно обратното на всичко това?

Когато дошъл човек при него (саллеллаху алейхи ўеселлем) и казал: “Извърших прелюбодеяние [зина].” Той (саллеллаху алейхи ўеселлем) [търсейки извинение за него] му казал: “Може би само си погледнал?” Този човек казал: “Не! Извърших зина.” А Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал [като отново му потърсил извинение]: “Може би само си докоснал?” и т.н. Защото Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) не е искал да потвърди, че този човек е извършил прелюбодеяние, а искал да намери изход за него.

А погледнете в същото време какво правят тези претендиращи, че са последователи на праведните предци [селеф]? Които отвръщат своя поглед от достойнствата на другите хора, но не пропускат възможност да ги нападнат за недостатъците им. И ако човек бъде оскърбен или опорочен – нямат спиране в оскърбяването и опорочаването му. Казват: “Той е съдружаващ [мушрик]!”, “Той е безверник [кяфир]!”, “Той е заблуден [далл]!”, “Той заблуждава другите [мудилл]!”, “Той е човек на нововъведенията [мубтедиа‘]!”. Но ако даден човек бъде споменат с добро, казват: “Предполагаме, че е такъв, но не оправдаваме и не пречистваме никого пред Аллах!”

А къде остава богобоязливостта? Кога се проявява богобоязливостта? Когато даден човек бъде споменат с добро или когато бъде споменат с лошо? Богобоязливостта се проявява тогава, когато даден човек бъде нападнат или обвинен. Тогава е моментът да оправдаем и да извиним нападнатия човек и да имаме най-добрите мисли за него. Защото на Съдния ден Аллах Теаля няма да ни държи сметка: “Защо мислеше, че този човек е добър?”, а ще ни държи сметка: “Защо предполагаше, че този човек е лош?” И за лошите мисли, предположения и подозрения спрямо другите хора ще трябва да даваме сметка, а за добрите предположения спрямо тях – напротив! Ще получим награда за тях, та дори и човекът, който сме мислили за добър, в действителност да е бил лош. Защото добрата мисъл за другите хора е част от вярата. Повтарям: добрата мисъл за другите хора е част от вярата.

Затова в този хадис Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) обръща такова голямо внимание на неприкосновеността на Исляма, която в действителност е светостта на самите мюсюлмани. И затова той (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал, когато се намирал пред Кяа‘бе [Аллах да го почете!]: “Колко велико си ти! И колко велика е твоята святост! Но светостта на мюсюлманина е по-голяма при Аллах от теб! Защото Аллах е сторил неприкосновени кръвта му и имуществото му, и честта му. И е забранил да се мисли лошо за него [за мюсюлманина]!”

Мухаммед ел-Кеттани