Светостта на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и отношението на някои невежи хора към него
Светостта или неприкосновеността на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е огромна. Казвайки това, се обръщам към онези млади, неопитни, глупави и невежи хора, които имат лош едеб, лошо отношение към Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем). И се отнасят с него (саллеллаху алейхи ўеселлем) и го възприемат все едно е един обикновен човек, като тях самите! И както вече говорихме в дома на шейх Абдурраззак за значението на думите на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем): “Аз съм само човек като вас…” [ел-Кехф: 110]
И след като Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е човек като нас, значи ли това, че ние сме хора като него? Разбира се, че не!
Този отговор се вижда от словореда на самия айет, но за да не навлизам в подробности, ще спомена само ключовите моменти от този разговор. Светостта на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е от светостта на Аллах (джелле джелялюх). И онзи, който има лошо отношение към Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), той има лошо отношение към Аллах (джелле джелялюх). Защото самият Коран има пределно внимателно и деликатно отношение към Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) и защото винаги когато Аллах (джелле джелялюх) се обръща към него (саллеллаху алейхи ўеселлем), го прави по начин, по който Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) да не бъде наскърбен.
Възхити ме завършека на сура ел-Калем със своята деликатност и внимателност по отношение на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем)! В нея ел-Хакк (Аллах Теаля) споменава думите на неверниците по отношение на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем): “И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето, и казват: “Той е луд.”” [ел-Калем: 51] Обърнете внимание само как Аллах (джелле джелялюх) пренася разговора от второ в трето лице. Изречението започва: “И едва не те сразяват…”, където Аллах (джелле джелялюх) се обръща директно към Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем). Но когато идва ред на думата “луд”, обръщението на Аллах Теаля към Неговия Възлюбен (саллеллаху алейхи ўеселлем) не е директно: “… и казват, че ти си луд.”, а това обръщение преминава в непряка реч от трето лице: “и казват: “Той е луд.”” За да се разграничи Аллах Теаля по този начин максимално от думата “луд” и да опази честта на Своя Любим (саллеллаху алейхи ўеселлем) незасегната и непокътната. Но за съжаление, на нас ни липсва тази деликатност и внимателност и ние не се свеним да се обръщаме към Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), все едно е един обикновен човек като нас.
И още: “Аллах ти ги показа в твоя сън малцина. А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом и да спорите по делото.” [ел-Енфал: 43] Отново Аллах (джелле джелялюх) не казва: “А ако ти ги покажеше мнозина, щеше да паднеш духом…”, а прехвърля речта от него (саллеллаху алейхи ўеселлем) към неговите сподвижници (радийеллаху анхум): “А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом…”
И още: “Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър.” [ел-Енфал: 67] И отново Аллах Теаля не казва: “Искаш благата на земния живот…”, а прехвърля разговора в трето лице към неговите сподвижници (радийеллаху анхум): “Вие искате благата на земния живот…”, защото Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) не желаеше нищо от земните блага.
Обърнете внимание и на сура ел-Муджаделе, където жената, разделила се със своя съпруг, се оплаква от проблема си при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем): “Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб за своя съпруг и се оплака на Аллах. Аллах чу вашия разговор. Аллах е всечуващ, всезрящ.” [ел-Муджаделе: 1] Айета започва: “Чу Аллах думите на онази, която спореше с теб…”, но когато идва ред на думите на Аллах (джелле джелялюх), Той не казва: “Аллах чу вашия спор.”, а казва: “Аллах чу вашия разговор.” – да не би Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) да бъде описан като спорещ или препирлив човек.
Това е едебът, отношението и деликатността на Свещения Коран към Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем). А къде е нашето отношение и нашата деликатност към него (саллеллаху алейхи ўеселлем)? Защото ние трябва да сме много по-внимателни в това отношение. Какво е това обръщение: “Мухаммед”? А когато им кажеш: “Кажи: Сеййидина [нашия повелител, господар] Мухаммед!”, те отговарят: “Това е прекаляване и възвеличаване!” Къде е това преувеличаване? Какво е това преувеличаване в думата “сеййидина”? Не казва ли самият той (саллеллаху алейхи ўеселлем): “Аз съм повелителят [сеййид] на синовете на Адем в Кияметския ден.”?
Може някой да възрази: “Ама в хадиса става въпрос за Съдния ден!” Та нима да бъдеш сеййид в Деня, за който Аллах (джелле джелялюх) казва: “И повелята в този Ден принадлежи на Аллах.” [ел-Инфитар: 19]; и още: “На кого е Днес владението?” [Гафир: 16] е по-малко от това да бъдеш сеййид в този свят? Но той (саллеллаху алейхи ўеселлем) не казва, че е сеййид на този свят, защото за “ес-сийаде” – за първенството и господството на този свят – се надпреварват дори и най-долните и лоши хора. А що се отнася до отвъдното – ахирета – там е истинското първенство. Затова и Всевишният Аллах казва: “Владетеля на Съдния ден.” [ел-Фатиха: 4], а не казва: “Владетеля на земния живот.” Защото по отношение на земния живот: “Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш.” [Али Имран: 26]; и още: “Аллах дарява Своето владение комуто пожелае.” [ел-Бакара: 247] Защо Аллах (джелле джелялюх) дарява владението Си? Защото Той е Пребогатия и Неговото Всемогъщество не зависи и на прашинка от това владение.
Някой друг може да възрази: “Ес-Сеййид [господарят] е Всевишният Аллах!” Да, това е вярно. Но това не означава, че никой друг не може да сподели това име. Защото, когато кажем, че Аллах Теаля е ес-Сеййид – Господарят – това значи абсолютно и безусловно господство. А когато кажем, че някой от творенията е сеййид [годподар], то неговото господство варира в зависимост от неговата степен [и също източникът на неговото господство е Аллах Теаля]. И нима самият Аллах (джелле джелялюх) не използва думата сеййид по отношение на Своите творения? Например по отношение на господаря, приютил Юсуф (алейхисселям): “И се натъкнаха на господаря си [сеййид] при вратата.” [Юсуф: 25] И още по отношение на Яхя (алейхисселям): “Ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.” [Али Имран: 39]
Нима Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) не казва за внуците си: “Ел-Хасан и ел-Хусейн са двамата сеййиди [господарите, повелителите] на младежите в Дженнета.”?
Нима не казва (саллеллаху алейхи ўеселлем): “Фатима е сеййиде [повелителката, господарката] на жените в Дженнета.”?
Нима когато Ебу Бекр ес-Сиддик (радийеллаху анх) откупил Билял (радийеллаху анх), Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) не казал: “Нашият господар [сеййидина] Ебу Бекр освободи нашия господар [сеййидина] Билял.”?
Нима когато Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) настанил до себе си на минбера Хасан (радийеллаху анх) не казал: “Този мой син е сеййид [годподар] и чрез него Аллах ще помири две големи групи мюсюлмани.”
Нима той (саллеллаху алейхи ўеселлем) не е казал на сподвижниците си (радийеллаху анхум): “Станете да посрещнете вашия господар [сеййид]!”, когато влизал Саад ибн Убаде (радийеллаху анх)?
И изобщо това безсрамие, безочие и наглост нямат нито граници, нито оправдание, нито пък каквото и да било доказателство! Единствената причина за това е лошото разбиране и болният мозък. Това са хора, които не опазват светостта и неприкосновеността на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем).
Мухаммед ел-Кеттани
BGISLAM.COM 