Айетът за “любовта към ближните” [ел-меўедде фи ел-курба]

С това Аллах благовества Своите раби, които вярват и вършат праведни дела. Кажи [о, Мухаммед]: “Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро за нея. Наистина Аллах е Многоопрощаващ, Признателен. [еш-Шура: 23]

Знай, че след като Всевишният низпосла на Мухаммед [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] тази знатна и извисена Книга [Корана] и постави в нея три неща: 1) различните видове доказателства и категории задължения; 2) отреди награда за покорството; 3) и отреди наказание за непокорството. Тогава Той [джелле джелялюху] нареди на Своя Пратеник [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] да поясни на хората: “Не искам да се възползвам от вас или да ви карам да изпълнявате желанията ми, заради всичките неща, за които ви известих [от вашия Създател].” Та да не им се стори на невежите, че целта от призива на Мухаммед [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е да се сдобие с богатство и високо положение. Затова казва: “Кажи: Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” Този айет съдържа в себе си няколко въпроса.

Първи въпрос: По отношение на този айет има три различни категории предания.

Първата категория: Казва еш-Шеа‘би: “Хората ни разпитваха много по отношение на този айет, затова писахме на Ибн Аббас за да го питаме за него. А Ибн Аббас ни писа в отговор: „Наистина родословието на Пратеника на Аллах [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] заемаше централно място сред Курайш. И нямаше род с който да не е роднина. И Аллах каза: Кажи: Не искам от вас заради призива ми към вас отплата за това, освен да ме обичате заради роднинската ми връзка с вас.” Което значи: “Вие сте моят народ и на вас се полага най-много да ми се подчините и да ми отговорите. И щом отказвате да го сторите, спазвайте роднинските ми права и не ми причинявайте страдание, и не въставайте против мен.”

Втората категория: Предава ел-Келби от Ибн Аббас [радийеллаху анху], който казва: „Когато Пророка [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] се настани в Медина бе затрупан от проблеми и задължения, а нямаше с какво да се отплати. Тогава помощниците [ел-енсар] казаха [по между си]: “Аллах ви напъти в ръцете на този човек и той е син на вашата сестра и ваш съсед във вашия град, затова съберете му част от вашите богатства.” И го направиха и го дадоха [събраното] на него [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем], но той [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] го отказа. Тогава бяха низпослани словата на Всевишния [по смисъл]: “Кажи: Не искам от вас отплата за това…”, т.е. [отплата] за вярата, освен да обичате близките ми. И ги подбуди да обичат близките му.

Третата категория: А тя е споменатото от ел-Хасен, който пояснява: “Освен да обичате заради Аллах онова, което ви доближава до Него, като добрите дела.”

И така, според първата категория “любов към ближните” означава опазване на роднинските връзки. Според втората категория означава любов към близките [на Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. А според третата категория означава извършване на добрини [приближаващи към Аллах (джелле джелялюху)].

Някой може да каже, че смисълът на този айет е проблемен, защото търсенето на отплата заради оповестяването на откровението не е позволено поради следните причини:

Първо: Всевишният е посочил чрез думите на повечето от пророците, които категорично са отрекли търсенето на отплата. Например в разказа за Нух [алейхисселям]: “И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.” [еш-Шуара: 109]. По същия начин това е известено и в разказите за Худ и Салих и в разказите за Лют и Шуайб [алейхим селям]. А нашият Пророк [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е по превъзходен от всичките пророци [алейхим селям] и на него се полага повече да не търси отплата заради пророчеството и посланието си.

Второ: Самият той [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] е отрекъл търсенето на награда в останалите айети, като казва: “Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите.” [Себе: 47] И казва: “Кажи [о, Мухаммед]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”” [Себе: 86]

Трето: Самият разум също посочва това нещо, защото оповестяването беше задължение за него [за Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)], по думите на Всевишния: “О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание.” [ел-Маиде: 67] А търсенето на награда за нещо, което е задължение не подобава дори и на най-обикновените хора, камо ли на най-учения сред учените.

Четвърто: Пророчеството е по-превъзходно от мъдростта, а Всевишният описва мъдростта по следния начин: “А който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро.” [ел-Бакара: 269] И казва [Аллах (аззе ўе джелле)] по отношение на този свят: “Кажи: Насладата на земния живот е мимолетна.” [ен-Ниса: 77] И разумът не може да допусне, че най-превъзходното творение ще приеме най-нищожното творение.

Пето: Търсенето на отплата предизвиква подозрение, а то, от своя страна, премахва категоричната убеденост в истинността на пророчеството.

Чрез тези примери установихме, че не е позволено на Пророка [саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем] да търси дори и най-нищожната отплата за своето оповестяване и своето послание. Но привидното значение на айета [за любовта към ближните] е именно търсенето на отплата заради оповестяването и посланието, и тази отплата е любовта към ближните. Това привидно противоречие се разрешава по следния начин. Наистина не е позволено да се търси отплата за оповестяването и посланието [на пророците (алейхим селям)]. А що се касае до айета за “любовта към ближните”, привидното противоречие в него се разрешава по следните два начина:

Първия: Че айетът значи: “Не искам нищо друго от вас освен това.” А то в действителност не е отплата, защото обичта между мюсюлманите е задължение за тях. Казва Всевишният: “А вярващите мъже и жени са покровители един на друг.” [ет-Теўбе: 71] И казва [Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]: “Вярващите са като [тухлите на] сграда. Подсилват се една друга.” Като айетите и хадисите на тази тема са много. И след като любовта между всички мюсюлмани е задължение за тях, то любовта към най-знатните и най-достойните мюсюлмани е още по-голямо задължение. И айетът “Кажи: Не искам от вас отплата за това, освен любов към ближните.” пояснява точно този факт. И така изяснихме, че “любовта към ближните” в действителност не представлява отплата, а съответно Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) не получава и прашинка отплата.

Вторият: Че айетът се състои от две отделни по смисъл изречения. Първото от тях завършва при думите на Всевишния: “Кажи: Не искам от вас отплата за това.” А второто: “Освен любов към ближните.” Което значи: “Не искам от вас никаква отплата, но ви напомням за любовта към ближните.” И което прилича на търсене на отплата, а в действителност не е.

Втори въпрос: Авторът на “ел-Кешшаф” [имам ез-Земахшери от му‘атезиле] пренася следните думи от Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Който умре с обич към рода на Мухаммед, умира шехид. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира опростен. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира покаян. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира вярващ с пълноценна вяра. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, меляикетата [ангелите] го известяват с Дженнета [Рая], а после [го известяват с Дженнет] и Мункер е Некир. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, ще се приближи към Дженнета така, както невестата се приближава към дома на своя съпруг. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, в гроба му се отварят две врати към Дженнета. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, Аллах прави гроба му обиталище на меляикетата на милостта. И наистина който умре с обич към рода на Мухаммед, умира [последовател] на Суннета и Джемаата. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, ще дойде на Съдния ден с изписано отчаяние от милостта на Аллах между очите му. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, умира безверник. И наистина който умре с ненавист към рода на Мухаммед, няма да помирише уханието на Дженнета.”

Това е предадено от автора на “ел-Кешшаф”, а аз [имам Фехруддин ер-Рази] казвам: Родът на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) са онези, които отнасят своите дела към него (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем). И колкото повече даден човек отнася своите дела към него (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем), толкова по-голямо право има да се смята от рода на Мухаммед. И няма съмнение, че връзката между Фатима и Али, и ел-Хасен, и ел-Хусейн и Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) бе най-силната връзка. И това го знаем от източници, чиято сила достига степента на мутеўатир. Така стигаме до заключението, че те са родът [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. Също така някои хора казват, че родът са неговите близки роднини, а други казват, че това е цялата му общност. И ако ние приемем, че това са неговите роднини, тогава те са значението на думата “род”. А ако приемем, че това е цялата му общност, която е отговорила на неговия призив, тогава тя също влиза в значението на думата “род”. Т.е. и при двете положения неговите близки роднини влизат в значението на думата “род”. Дали обаче останалите хора влизат в него? За тях вече има разногласие.

Авторът на “ел-Кешшаф” предава, че когато този айет бива низпослан, хората попитали: “О, Пратенико на Аллах, кои са твоите приближени, за които е наше задължение да ги обичаме?” Каза (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Али и Фатима, и двете им деца.” По този начин установяваме, че те четиримата са приближените на Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем). А след като е така, те заслужават още по-голяма почит от останалите хора и доказателство за това са следните [три] неща:

Първо: Думите на Всевишния [по смисъл] “освен любов към ближните” и гореспоменатите доказателства, които се съдържат в тях.

Второ: Няма съмнение, че Пророка (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) обичаше Фатима, мирът да бъде над нея. Той (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) казва: “Фатима е част от мен. Онова, което я наранява – наранява и мен!” И също така чрез предания достигащи степента на мутеўатир знаем за обичта на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) към Али и ел-Хасен, и ел-Хусейн. И след като това е установено с толкова висока степен на сигурност, същото нещо става дълг за цялата мюсюлманска общност, заради думите на Всевишния: “И го последвайте за да бъдете напътени!” И заради думите Му: “И да се страхуват онези, които се противят на неговата повеля!” И също заради думите Му: “Наистина за вас има прекрасен образец в Пратеника на Аллах!”

Трето: Дуата [молитвата] за рода [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)] има много високо положение, затова тази дуа се чете след тешеххуд по време на петкратната молитва-намаз. А именно думите: “О, Аллах, благослови Мухаммед и рода на Мухаммед и помилвай Мухаммед и рода на Мухаммед.” А това е велика почит и голямо достойнство, което не се среща при никой друг извън рода [на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. И така всички тези неща са доказателство, че обичта към рода на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) е задължение [фард за всеки мюсюлманин].

Казва [имам] еш-Шафи‘и, Аллах да е доволен от него:

О, ездачо, спри при ел-Мухассаб в Мина,

и се радвай на онзи, който е притихнал в [месджида] ел-Хайф, и на онзи – деен.

Призори, когато хаджиите се устремят към Мина,

като вълни в преливащ залив, които се разбиват…

Ако обичта към семейството на Мухаммед бе рафд [ши‘изъм],

тогава двете тежести [джинове и хора] нека засвидетелстват, че аз съм рафиди [ши‘ит].

Също така в думите Му [на Всевишния]: “освен любов към ближните” са велика почит и голямо достойнство за сподвижниците – ес-сахаба – [Аллах да е доволен от всички тях], защото Всевишният казва [думи със смисъл]: “И първенците [в богобоязливостта], ­ те са първенците [в Рая] ­ тези са приближените [на Аллах].” А всеки, който се покорява на Аллах, е Аллахов приближен и попада в категорията на айета “освен любов към ближните”.

И така стигаме до извода, че този айет е доказателство за задължението ни [фард] да обичаме рода на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) и да обичаме неговите сподвижници – сахаба. И никой не притежава тази умерена позиция освен нашите другари от Ехлю-с-сунна ўел джема‘а, които носят в себе си едновременно обичта към семейството [на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)] и обичта към неговите сподвижници.

Чух някои от хората на напомнянето да казват, че Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) казва: “Примерът със семейството ми е като примера с кораба на Нух – който се качи на него се спасява.” И казва (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем): “Моите сподвижници са като звездите. Към която и от тях да се придържате ще се напътите.” А ние сега се намираме в морето на непосилните затруднения, където ни удрят вълните на съмненията и страстите, а човека, който е нагазил в това море се нуждае от две неща:

Първо: Кораб, който няма дефекти и пробойни.

Второ: Ясни, ярки и сияещи звезди.

И когато човек се покачи на този кораб и насочи погледа си към тези ясни звезди, го обзема надеждата за спасение.

По същия начин нашите другари от Ехлю-с-сунна [ўел джема‘а] плуват в кораба на обичта към рода на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем) и са насочили погледа си към звездите на сподвижниците [на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўе алихи ўе селлем)]. И така се надяват от Всевишния Аллах да бъдат избавени благополучно и щастливо на този свят и на отвъдния – ахирета.

От тефсира на Фахруддин ер-Рази