Вдигането на ръцете за руку

 

Подобно на въпроса за амин, въпросът да се вдигат или не ръцете на други места в намаза, освен при встъпителния текбир, не е толкова сериозно различие в мненията, колкото всъщност се представя, че е. Дали човек трябва да вдига или не ръцете си преди и след поклона руку е просто различие в установяването на по-добрия от двата начина. Понякога този въпрос се приема толкова сериозно, че някои поддръжници на вдигането на ръцете на тези места наричат невежи, отклонени и новатори онези, които не ги вдигат. Това са сериозни обвинения. Известно е също, че втората група понякога критикува първата по подобен начин.

Трябва да се помни, че както постановлението за невдигането на ръцете на други места, освен при встъпителния текбир [тахриме], произлиза от хадисите, така е и с практиката за вдигането им при руку. Следователно и двата метода са допустими според повечето учени. Единственото разногласие е, че според някои учени невдигането на ръцете е по- добродетелно от вдигането им, докато други са на противното мнение. В терминологията на правоведите [факихи] този въпрос е известен като въпроса за рафʿ ел-йедейн, или „вдигането на ръцете“.

Следващите раздели обсъждат хадисите и доказателствата, свързани с този въпрос. Те също опитват да докажат и силата на ханефитското становище по темата.

Различните становища

Нека първо да разгледаме различните мнения по отношение на вдигането на ръцете в различните моменти от намаза:

(1) Вдигане на ръцете, докато се изрича встъпителния текбир – всички учени са единодушни, че ръцете трябва се вдигат в този момент.

(2) Вдигане на ръцете, преди покланянето в руку и след ставането от него – една група (която по-нататък в тази глава ще бъде наричана „група 1“) твърди, че това е сунна и че е и по-добродетелно да се вдигат ръцете в тези случаи. Друга група, която включва имам Малик и имам Ебу Ханифе, е на мнение, че е сунна и е за предпочитане да не се вдигат ръцете в тези случаи.

(3) Вдигане на ръцете в други моменти от намаза, като например преди отиването на седжде или при връщането в изправено положение [киям] – няма разногласия по отношение на тези случаи. Всички учени на Ехлю-с-сунна са единодушни, че вече не е сунна да се вдигат ръцете в тези моменти, тъй като тази практика е била отменена.

Трябва да се помни обаче, че тъй като това не е спор относно дали нещо е задължително [фард] или забранено [харам], учените твърдят, че е допустимо за човек от група 1 да не вдига ръцете си, точно както е допустимо за един ханефит или маликит да ги вдига. Въпреки това, по-добре е да се следва предпочитаната практика на своята собствена школа по фикх, тъй като това води до по-голяма награда.

Малко история по въпроса

Целият дебат за „вдигането на ръцете“ се върти около две точки. Първата е по отношение на различията, които се откриват в хадисите, свързани с този въпрос, а втората е по отношение на различията в практиката на хората от трите големи града на Исляма през първи век  по хиджра – Мекка, Медина и Куфа.

Имам Малик основава своето мнение върху поведението на жителите на Медина, където той не наблюдавал практиката да се вдигат ръцете. Ето защо той е на мнение, че човек не трябва да вдига ръцете си на други места в намаза, освен при встъпителния текбир. В ел-Мудеввене пише:

Имам Малик казва: „Не смятам, че вдигането на ръцете е част от който и да е текбир в намаза, нито на което и да е възходящо или низходящо движение, освен в началото на намаза.“ Ибн ел-Касим казва: „Вдигането на ръцете [в който и да е друг момент] се смята за слаба практика според имам Малик.“ (ел-Мудеввене ел-кубра 1:71)

Именно имам Малик, който е живял в столицата на Исляма по това време – град Медина, където Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и праведните халифи [хулефа ер-рашидин] пребивавали, твърди, че рафʿ ел-йедейн е слаба практика.

От друга страна, становищата на имам Шафиʿи обикновено се основавали на фикха на Мекка. Ето защо той предпочел вдигането на ръцете, тъй като това е била практиката на повечето жители на Мекка в съответствие с ученията на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Освен тези два града, най-значимият център на ислямското знание е бил град Куфа. Умер (радийеллаху анх) изпратил Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) като учител в Куфа в допълнение на около хиляда и петстотин други сподвижници, които преди това били пребивавали там. Али (радийеллаху анх) преместил центъра на Ислямския халифат в Куфа, където той също се установил. Ето защо жителите на Куфа, въз основа на учението на Ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума), не практикували вдигането на ръцете. Големият учен по хадис алляме Ираки пише в книгата си Шерх ет-такриб, че Мухаммед ибн Наср ел-Мервези е казал за жителите на Куфа:

Не ни е известен друг град, в който всички негови жители напълно да са изоставили вдигането на ръцете във всички низходящи или възходящи движения в намаза, освен жителите на Куфа. Никой от тях не вдигал ръцете си, освен при първоначалния текбир. (Итхаф ес-садат ел-муттекин би шерх Ихя улюм ед-дин 3:54)

Следователно само един от трите големи центрове на Исляма предпочитал вдигането на ръцете. Практиката в другите градове била противоположната. Това е много силно доказателство в подкрепа на ханефитското становище, защото много от жителите на Куфа трябва да са пътували до Мекка, но все пак не са възприели практиката на хората в Мекка за вдигане на ръцете.

Имам Тирмизи в Сунен е отделил две глави за този въпрос: една с хадисите за вдигане на ръцете и друга с хадисите за невдигането им. В края на първата глава той отбелязва по отношение вдигането на ръцете: „Това е мнението на няколко [баʿд] сподвижници.“ В края на втората глава, тази за невдигането на ръцете, той казва: „Това е мнението на не един сподвижник.“ Използваният израз – гайру вахидин (не един) – показва по-голям брой, отколкото терминът баʿд (няколко). Тези забележки на имам Тирмизи показват, че практиката да не се вдигат ръцете, е била широкоразпространена.

Различията в преданията

Хадисите относно рафʿ ел-йедейн са три вида:

(1) Такива, в които ясно се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку.

(2) Такива, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е вдигал ръцете си, освен когато изричал встъпителния текбир.

(3) Такива, които описват целия намаз на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), но в които не се споменава дали е вдигал ръцете си след встъпителния текбир.

Хадисите от първата категория стоят като доказателство за група 1, чието становище е, че ръцете трябва да се вдигат; а втората категория хадиси са доказателство за онези, чието мнение е да не се вдигат ръцете. Въпреки че хадисите от първата категория изглежда, че превъзхождат по брой онези от втория вид, това не означава нищо, защото хадисите от третата категория могат да се използват заедно с втората като довод за невдигането на ръцете. Причината за това е, че пропускането да се спомене нещо само доказва, че това не е известна практика. Също така е много трудно да се приеме, че докато е описвал намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), разказвач е пропуснал да спомене нещо толкова значимо като вдигането на ръцете, ако това е било важна част от намаза. Следователно, заедно с хадисите от третата категория, които са допълнително доказателство за онези от втората, хадисите в подкрепа на невдигането на ръцете всъщност ще са повече на брой от онези в подкрепа на вдигането им.

Трябва да се разбере също, че невдигането на ръцете от страна на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е „несъществуващо“ действие, а хората не споменават несъществуващи действия в своите разговори. Например, ако един човек, който се връща у дома от джамията, падне и се нарани, хората ще говорят: „Той падна“, тъй като неговото падане е станало съществуващо действие (нещо, което действително се е случило). От друга страна, ако същият човек пристигне у дома невредим, никой не би рекъл: „Той не падна“, тъй като това е несъществуващо действие. Това е просто едно от стотици други събития, които не са се случили.

Случаят с тези хадиси е подобен, защото, тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не вдигал ръцете си изобщо, разказвачите не отчели това. Ако то е било редовна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), която той е пропускал понякога, разказвачът със сигурност е щял да спомене това.

Това може да се оприличи с примера на човек, който има точно определено време за хранене. Ако по някаква причина той не успее да се нахрани в това време, някой ще отбележи, че той не е ял, тъй като яденето в това време трябва да е било съществуващо действие за него, но не се е случило. Никой не би коментирал, ако той не яде в някое друго време, защото храненето му в други времена нормално е несъществуващо действие за този човек, а несъществуващите действия обикновено не се споменават.

И така, хадисите от третата категория не споменават нищо относно това, че вдигането на ръцете е било обичайната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Затова тези хадиси могат да бъдат използвани като доказателство заедно с онези от втората категория в подкрепа на ханефитското мнение. Това увеличава значително броя на хадисите в ​​полза на становището на ханефитите и така те превъзхождат числено хадисите от първата категория.

Друго усложняване на въпроса

Друг усложняващ аспект на този въпрос е, че има и хадиси, които известяват, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на различни други места в намаза. По-конкретно, има седем места в намаза, за които е предадено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си в един или друг момент: (1) при встъпителния текбир; (2) преди и след руку; (3) преди отиване на седжде; (4) между двете седждета; (5) при започване на втория ракят; (6) при започване на третия ракят; (7) в някои предания се споменава, че той вдигал ръцете си при смяната на всяка нова поза в намаза.

Становището на „група 1“ е, че човек трябва да вдига ръцете си на първото и второто място, споменати по-горе, докато мнението на имам Ебу Ханифе и имам Малик е, че човек трябва да вдига ръцете си само на първото място. Въпросът, който възниква тук, е: „Защо „група 1“ е приела първите две места, но не и останалите?“ Каквато е причината да приемат само две от местата и да изоставят останалите, такава ще бъде и причината имам Ебу Ханифе и имам Малик да приемат само първото място и да изоставят останалите.

Без съмнение всеки от имамите има своите причини, за да не класифицира като сунна вдигането на ръцете във всичките седем случая, независимо от хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) често е вдигал ръцете си по време на намаза. До края на тази глава трябва да се изясни защо тази практика е била изоставена и защо вдигането на ръцете е било ограничено само до встъпителния текбир.

Хадисите за вдигането на ръцете

„Група 1“ обикновено представя преданията на Ибн Умер и Малик ибн ел-Хувейрис (радийеллаху анхума) като свои основни източници на доводи, тъй като и двамата сподвижници са предали вдигането на ръцете при руку. И двамата сподвижници обаче са предали и вдигането на ръцете във всички седем случая, посочени по-горе. „Група 1“ приема само онези предания на двамата сподвижници, които споменават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при встъпителния текбир и при руку, а пренебрегват другите предания.

Ханефитските учени не градят своето становище на основата на тези предания, а на онези, чиито разказвачи са последователни. Техният основен източник са преданията на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх), който казва, че ръцете се вдигат само при първоначалния текбир и на никое друго място в намаза. Всички предания от него описват една и съща практика.

Слабостта на преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Сега стигаме до въпроса за преданията на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които обикновено се цитират от онези, които твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) многократно е вдигал ръцете си в намаза. Добре известно е, че имам Малик е взел много предания от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх). Всъщност известната му верига на предаване, която минава през Нафиʿ до Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), е позната като „златната верига“ [силсиле ез-зехеб]. Въпреки това, по този въпрос имам Малик не гради мнението си въз основа на тези предания, а вместо това приема преданията на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и дава предимство на практиката на жителите на Медина, която е била да се вдигат ръцете само при встъпителния текбир.

Второ, Ибн Ебу Шейбе и имам Тахави предават друг хадис на Ибн Умер (радийеллаху анх) през Муджахид, в който не се споменава нищо за вдигане на ръцете. Ако е била такава нормалната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), тогава защо това не е посочено в този хадис?

Освен това, въпреки че има много хадиси на Ибн Умер (радийеллаху анх) по отношение на вдигането на ръцете, в тях се откриват много несъответствия. Такава неяснота в преданията на даден разказвач не позволява неговите предания да бъдат приети при наличието на други хадиси, които са по-точни и последователни. Например в едно от неговите предания, което е споменато в Мушкил ел-асар на имам Тахави, се твърди, че ръцете са били вдигани при всяко движение в намаза, докато в други негови хадиси, това не се споменава.

Хадисите за невдигането на ръцете

Сега ще представим преданията на различни сподвижници, в това число и тези на Ибн Умер (радийеллаху анх), които гласят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само при встъпителния текбир.

Хадисите на Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх)

1. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е казал: „Да ви демонстрирам ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ Той кланя намаза и не повдигна ръцете си, освен при встъпителния текбир. (Сунен ет-Тирмизи 1:59, Сунен ен-Неса’и 1:161, Сунен Ебу Давуд 1:116)

Имам Тирмизи класифицира този хадис като добър [хасен]. Алляме Ибн Хазм го класифицира като достоверен [сахих] (ел-Мухалля 4:88), а алляме Ахмед Мухаммед Шакир, отхвърляйки критиките на някои учени, пише в своя коментар на Сунен ет-Тирмизи:

Този хадис е класифициран като достоверен от Ибн Хазм и други хадисолози [хуффаз] и каквото и да е изтъкнато за него като недостатък е неправилно.

В ел-Джевхер ен-неки се споменава, че разказвачите на хадиса са същите като тези на Сахих Муслим. (Иʿля ес-сунен 3:45)

2. Алкаме предава, че

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) попитал: „Да ви покажа ли намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)?“ После той се изправи, вдигна ръцете си в началото и не го стори отново. (Сунен ен-Неса’и 1:158, Иʿля ес-сунен 3:48)

3. Алкаме предава от Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх):

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигаше ръцете си при встъпителния текбир и след това не ги вдигаше отново. (Шерх меʿани ел-асар 224)

4. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава:

Кланях се с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр и Умер (радийеллаху анхума). Те не вдигаха ръцете си, освен в началото на намаза. (Несб ар-рая 1:526, Меджмеʿ ез-зеваид 2:101)

Съдейки от горните хадиси, може да се заключи доста лесно, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си редовно по време на намаза. Ибн Месʿуд, Али и други сподвижници (радийеллаху анхум) никога е нямало да предадат такива хадиси, ако са виждали Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и халифите редовно да вдигат ръцете си. Трябва да се отбележи също, че всички предания на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) са последователни в това, че ръцете се повдигат само в началото, но не и на друго място в намаза.

Хадисите на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх)

Следните предания на Ибн Умер (радийеллаху анх) говорят за вдигането на ръцете само при встъпителния текбир.

5. Салим предава, че баща му [Ибн Умер (радийеллаху анх)] е казал:

Забелязах, че когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започнеше намаза, той вдигаше ръцете си, докато ги изравнеше: някои казват, че на нивото на раменете. После той не ги повдигаше отново преди руку или след него. Някои добавят, че той не ги е повдигал нито между двете седждета. (Сахих Ибн ʿАване 2:90)

В този хадис Ибн Умер (радийеллаху анх) всъщност потвърждава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си по време на руку. Имам Хумейди, шейхът [учителят] на имам Бухари, също предава този хадис със собствена верига, която е една от най-надеждните вериги (Муснед ел-Хумейди 2:277). Общоприето е, че всички хадиси в Сахих Ибн ʿАване, където се намира и този хадис, са достоверни [сахих].

6. Салим предава от баща си, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си до нивото на раменете, когато е започвал намаза. (ел-Мудеввене ел-кубра 2:71) Имам Малик отхвърля рафʿ ел-йедейн по време на руку заради този хадис.
7. Абдуллах ибн Аббас и Умер (радийеллаху анхума) предават, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете трябва да бъде повдигнат на седем места: в началото на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мeрве; на Арафат; в Музделифе и когато се поздравява [черния] камък. (Несб ер-рая 1:521)

В този хадис не се споменава за вдигане на ръцете по време на руку.

Хадисите на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)

8. Джабир ибн Семура (радийеллаху анх) разказва:

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) се приближи до нас и направи забележка: „Защо ви виждам да вдигате ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Стойте спокойно в намаза!“ (Сахих Муслим 1:181, Сунен ен-Неса’и 1:176, Сунен Ебу Давуд 1:150)

В този хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) забранява вдигането на ръцете, докато се кланя намаз. Това може да означава само по време на руку и седжде. Не може да се счита за забранено вдигането им, когато се изрича встъпителният текбир, защото повдигането на ръцете в този момент не се счита като елемент вътре в намаза и затова не нарушава спокойствието, препоръчано за намаза.

Някои учени обаче твърдят, че този хадис е по отношение на забраната за вдигане на ръцете, когато се дава селям в края на намаза. Това е погрешно схващане, което вероятно е породено от друг подобен хадис относно селяма, който гласи:

Всеки път, когато кланяхме с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), казвахме: „Ес-селяму алейкум ве рахметуллах, ес-селяму алейкум ве рахметуллах“ и правехме движения с ръце към страните си. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Какви движения правите с ​​ръцете си, сякаш са опашки на неспокойни коне? Достатъчно е да оставите ръцете върху скутовете си и да дадете селям към вашите братя отдясно и отляво. (Сахих Муслим 1:181)

Това погрешно схващане може да се е породило заради думи и в двете предания, споменаващи вдигане на ръцете „сякаш са опашки на неспокойни коне“. Това може да е накарало някои учени да заключат, че двете предания се отнасят за едно и също нещо [т.е. за вдигането на ръцете, докато се дава селям]. Въпреки това, ако двата хадиса се анализират и се проучат подробностите на всеки от тях, ин ша Аллах ще е очевидно, че двата хадиса се отнасят до две различни неща. Някои от тези различия са подчертани по-долу:

(а) В първия хадис (преданието на Джабир ибн Семура (радийеллаху анх)) се казва, че сподвижниците били заети със собствените си намази, когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се обърнал към тях. Вторият хадис споменава, че те кланяли намаз зад Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), след което той се обърнал към тях.

(б) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) им забранява „да вдигат ръцете си по време на намаза“, а във втория хадис той им забранява „да правят знаци с ръцете си надясно и наляво, когато дават селям“.

(в) В първия хадис Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) им повелява да стоят в покой в намаза, след като им е забранил да вдигат ръце, докато във втория хадис той само им посочва как правилно да дават селям.

(г) В първия хадис Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) използва думите „в намаза“, докато селямът е в края на намаза. Това означава, че хадисът е по отношение на запазване на покой в целия намаз, а не само при даване на селям.

(д) Ако се приеме, че първият хадис се отнася до покоя по време на селям, това би означавало, че стоенето в състояние на покой в самия намаз, например при руку, би било още по-важно. Ако вдигането на ръцете по време селям е забранено, това би означавало, че вдигането им през целия намаз е също забранено.

Хадисите на Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх)

9. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: в началото на намаза; при влизане в Месджид ел-Харам [Свещената джамия в Мекка] и виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве, при стоенето с хаджиите на Арафат и в Музделифе. (Несб ер-рая 1:290, Муʿджем ет-Таберани 1:389)

10. Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) също предава:

Ръцете не трябва да се вдигат, освен на седем места: при започване на намаза; при виждане Дома на Аллах; на [хълма] Сафа; на Мерве; на Арафат; в Музделифе; и когато се замерят с камъни джемератите [каменни стълбове в Мина, които символизират шейтана]. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

Хадисите на Бера ибн Азиб (радийеллаху анх)

11. Ибн Ебу Лейля предава, че е чул Бера (радийеллаху анх) да разказва на група хора, сред които бил и Kяб ибн Уджра (радийеллаху анх):

Видях Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си за встъпителния текбир, когато започваше намаза. (Даракутни 1:293)

В Мусаннеф на Ибн Ебу Шейбе се споменава, че Ибн Ебу Лейля също не вдигал ръцете си [освен за встъпителния текбир]. (1:237)

12. Бера ибн Азиб (радийеллаху анх) разказва, че

когато Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) започвал намаза, той вдигал ръцете си до ушите, след което не го правел отново.

В една от версиите на това предание има допълнение: „само веднъж“ (т.е. той ги вдигал само веднъж), а в друга версия се добавя: „след което той не ги повдигал отново до завършване на намаза.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236, Сунен Ебу Давуд 1:109)

Това допълнително пояснява, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си само в началото на намаза. Освен тези предания, има безброй други, в които се съобщава, че той не вдигал ръцете си редовно след първия текбир. Онези, които търсят още разяснения по въпроса, могат да открият други предания и коментари в следните книги: Несб ер-рая на алляме Зейлеʿи, 2:389-416; Евджес ел-месалик на шейх Зекерийя Кандехлеви 1:202-210; и Иʿля ес-сунен на шейх Зафер Усмани 3:43-72.

Сподвижниците и последователите им по този въпрос

1. Есвед предава:

Кланях заедно с Умер (радийеллаху анх) и той вдигна ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

2. Абдулмелик казва:

Забелязах, че Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи и Ебу Исхак не вдигат ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

3. Асим ибн Кулейб предава от баща си, който бил сподвижник на Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх):

Али (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си само за встъпителния текбир в началото на намаза; след това не ги вдигаше отново на никое друго място в намаза (Муватта имам Мухаммед 94, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

4. Ибрахим ен-Нехаʿи разказва:

Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) вдигаше ръцете си в началото на намаза, след което не ги повдигаше отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

5. Муджахид разказва:

Не видях Умер (радийеллаху анх) да вдига ръцете си, освен в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачите на този хадис са същите, от които имам Бухари предава в своята Китаб ет-тефсир [виж: Сахих ел-Бухари 2:725]

6. Имам Малик разказва, че

Наʿим ибн Абдуллах ел-Муджмир и Ебу Джаʿфер ел-Кари му съобщили, че Ебу Хурайра (радийеллаху анх) ги водил в намаза. Той изричал текбир всеки път, когато извършвал движение от едно положение в друго, и вдигал ръцете си, когато произнасял текбира в началото на намаза. (Муватта имам Мухаммед 90)

7. Ебу Исхак разказва, че

сподвижниците на Абдуллах ибн Месʿуд и Али (радийеллаху анхума) не вдигали ръцете си, освен в началото на намаза. Векиʿ потвърждава, че те не ги повдигали след това. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236 )

8. Исмаʿил предава, че

Кайс вдигаше ръцете си, когато встъпваше в намаза, след което той не ги повдигаше [отново].  (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

Разказвачът Кайс е имал честта да предава от всички десетима сподвижници, които са били благовестени с Дженнета от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) [ашера мубешшера].

9. Есвед и Алкаме предават, че

те повдигали ръцете си, когато започвали намаза, след което не ги вдигали отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:237)

10. Суфян ибн Муслим ел-Джухани съобщава, че

Ибн Еби Лейля вдигал ръцете си в началото [на намаза], когато изричал текбира.

11. Хайсеме и Ибрахим ен-Нехаʿи предават, че

те вдигали ръцете си само в началото на намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)

12. Предава се по отношение на Шаʿби, че той вдигал ръцете си [само] по време на встъпителния текбир, след което не правел това отново. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1:236)
13. Ебу Бекр ибн Аяш казва:

Никога не съм виждал правовед да прави такова нещо, т.е. да вдига ръцете си на друго място, освен при встъпителния текбир. (Шерх меани ел-асар 1:228)

Тук са личности като Ебу Бекр, Умер, Али, Ибн Месʿуд, Ибн Умер, Ебу Хурайра, както и много други сподвижници (радийеллаху анхум), следвани от Шаʿби, Ибрахим ен-Нехаʿи, Ебу Исхак, Кайс, Есвед, Алкаме и Ибн Ебу Лейля, всички от последователите [табиʿин] – за тях се предава, че не са вдигали ръцете си, освен по време на встъпителния текбир. Ясно е, че те не биха пропуснали „вдигането на ръцете“ по време на руку, ако това е била редовната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Други причини, за да не се вдигат ръцете

(1) Да не се вдигат ръцете, освен за встъпителния текбир, е в най-голямо съгласие със Свещения Коран. Аллах Теаля казва:

Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени (хашиʿун). (Коран 23: 2)

Думата хушуʿ означава скромност и смирение. По същия начин в друг айет Аллах Теаля казва:

И заставайте смирени (канитин) пред Аллах! (Коран 2:238)

От тези айети се разбира, че в намаза се изискват смирение и спокойствие. Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете по време на намаза (както е в хадис 8), тъй като това е пречка за поддържането на смирение и спокойствие в него. Невдигането на ръцете би спомогнало за постигането на мира, спокойствието и отдадеността, насърчени от Аллах Теаля в Корана.

Освен това, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], когато някой хадис е в очевидно противоречие с друг хадис – както е в този случай – онзи, който съответства в по-голяма степен на Корана, се приема за по-добър.

(2) Вдигането на ръцете за встъпителния текбир е сунна според единодушие, а разногласия има относно вдигането им преди и след руку. Вдигането на ръцете извън тези две положения единодушно се счита, че не е сунна. Сега нека определим дали текбирът по време на навеждането за руку и тесмиʿ [семиʿаллаху лимен хамидех] при изправяне от него са подобни на встъпителния текбир или на текбирите на другите места в намаза.

Те не са подобни на встъпителния текбир, защото последният е основен елемент [рукн] в намаза, докато текбирът и тесмиʿ за руку са сунна. Текбирите на всички останали места в намаза също са сунна и ръцете не се вдигат, докато те се изричат. Тъй като текбирът и тесмиʿ по време на руку приличат на тези други текбири по това, че са сунна, би следвало, че ръцете не трябва да се вдигат и за руку по същия начин, както не се вдигат и за тези други текбири.

(3) Тъй като има два вида хадиси – такива, които твърдят, че ръцете се вдигат при руку, и такива, които твърдят противното, – важно е да се разбере коя практика е отменила другата. Когато е настъпвала отмяна [несх] по отношение на определено действие в намаза, тя винаги е била свързана с действие, което първоначално е било заповядано и се е практикувало. Несъществуващи практики не са били отменяни. Например в по-ранния период на Исляма е било допустимо да се говори и да се извършват движения по време на намаз. Тези две действия по-късно били забранени и вече не били валидни. Това всъщност се нарича отмяна: когато дадена практика се анулира, след като е съществувала.

Не можем да кажем, че нещо, което никога не се е практикувало, е било отменено от заповед за изпълнението му. Това просто би се считало за нова повеля. По същия начин тук трябва да се разбере, че вдигането на ръцете по време на руку е било първоначално позволено, но по-късно е било отменено, точно както твърдят ханефитите.

(4) Преданията по този въпрос са два вида. Първият вид са тези, които описват метода на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и дали той е вдигал ръцете си или не. В тези предания се откриват много различия. Някои твърдят, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си при всеки текбир, докато други твърдят, че той ги е вдигал само за първия текбир и т.н.

Вторият вид предания са тези, в които Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) дава директни заповеди, свързани с вдигането на ръцете в намаза. За разлика от първата категория, в тези предания няма неясноти или противоречия. Във всички тях се споменава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е забранил вдигането на ръцете в намаза. Например в хадис 8 по-горе изрично се забранява повдигането на ръцете в намаза. Според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията, които са в противоречие едни с други, се отхвърлят и се приемат тези, които са последователни. Следователно, тъй като хадисите от втората категория са еднозначни в своята забрана за вдигането на ръцете, те са предпочетени пред първата категория, които са противоречиви.

(5) За самите разказвачи на хадисите, като Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх), които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си за руку, се предава, че не са вдигали своите ръце. Главният разказвач на хадисите, които споменават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е вдигал ръцете си, обаче е Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх). За него не се съобщава, че е практикувал метод, различен от онзи, който се споменава в неговите предания. Това означава, че хадисите на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) заемат по-силна позиция по този въпрос, тъй като, съгласно принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията на разказвач, чиято лична практика противоречи на неговите предания, обикновено не се приемат.

(6) Тези, които предават, че ръцете не били повдигани, са правоведи (факихи) от по-висока степен, в сравнение с онези, които предават, че това е била постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Добре известно е например, че Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-голям факих от Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) и че учениците на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) – Алкаме и Есвед – били по-големи правоведи от Нафиʿ, който предавал от Ибн Умер (радийеллаху анх). Следователно според принципите на хадисологията [усул ел-хадис], преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), Алкаме и Есвед се предпочитат пред преданията на Ибн Умер (радийеллаху анх) и неговите ученици, поради статута им в правото [фикх].

(7) Тъй като Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) е бил по-възрастен от Ибн Умер (радийеллаху анх), той е имал по-голяма възможност да стои в първата редица по-близо до Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и да има по-близък поглед към неговия намаз. Ибн Умер (радийеллаху анх), поради по-младата си възраст, не е заставал в предните редици. Следователно преданията по този въпрос на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се разглеждат като по-силни тези на Ибн Умер (радийеллаху анх).

Освен това, Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) се е радвал на много близки отношения с Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем). Алляме Зехеби, описвайки статута на Ибн Месʿуд (радийеллаху анх), пише:

Абдуллах ибн Месʿуд, ученият водач [ел-имам ер-раббани], Ебу Абдуррахман Абдуллах ибн Умми Абд ел-Хузели; сподвижникът и личният слуга на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем); сред първите, приели Исляма; сред участниците в битката при Бедр; сред вещите правоведи и учители по Коран; сред онези, които се стремели да предават [думите на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] много прецизно; изключително внимателен в преданията [си]; такъв, който смъмрял своите ученици за небрежността им при записване на точните думи [на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] […] [Поради изключителна предпазливост], той предавал много малко […] Неговите ученици не предпочитали никой друг сподвижник пред него … Със сигурност той бил сред водещите сподвижници, сред носителите на свещеното знание и сред имамите на напътствието. (Тезкират ел-хуффаз)

Имам Тахави предава много интересна случка:

Мугира ибн Муксим разказва: „Споменах на Ибрахим ен-Нехаʿи хадиса на Ваил ибн Худжр (радийеллаху анх) относно това как Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) вдигал ръцете си преди и след руку. Ибрахим каза: „Ако Ваил е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да вдига ръцете си веднъж, то Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) го е виждал петдесет пъти да не ги вдига. (Шерх меʿани ел-асар)

Урве ибн Мурра разказва:

Когато влязох в джамията на Хадрамевт, чух Алкаме ибн Ваил да предава от баща си, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си преди и след руку. Споменах това на Ибрахим ен-Нехаʿи, а той отговори ядосано: „Ваил ибн Худжр ли е единственият, който е виждал Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем)? Нима Ибн Месʿуд (радийеллаху анх) и сподвижниците му не са го виждали също?“ (Муватта имам Мухаммед 92)

(8) Друга причина да не се вдигат ръцете по време на руку е, че всички споменавания в намаза се съпровождат от определени движения на тялото. Например има текбир преди руку и тесмиʿ при изправяне от него; има текбир и при навеждането за седжде. Тъй като няма съпътстващо движение на тялото за началото и края на намаза, вдигането на ръцете е било определено за встъпителния текбир, а обръщането на главата надясно и наляво – за селяма [теслим]. Ако ръцете също се вдигат по време на руку, тогава текбир и тесмиʿ по това време щяха да се придружават от две действия (т.е. покланяне и вдигане на ръцете), а това противоречи на нормата с всяко споменаване да има само едно движение.

Заключение

Хадисите, в които се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, не представляват достатъчно доказателство, за да се постанови, че вдигането на ръцете е било негова постоянна практика. Ето защо вдигането на ръцете преди и след руку не може да бъде наречено сунна мустемирра, или „постоянна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)“, поради множеството автентични предания, които гласят, че ръцете никога не били повдигнати след встъпителния текбир. Практиката на праведните халифи [хулефа рашидун] и на много от големите сподвижници (радийеллаху анхум) била също да не ги повдигат, а хадис 8 всъщност забранява вдигането им. Всички тези точки показват, че вдигането на ръцете за руку е сунна метрука, или „ранна практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), която той по-късно изоставил“; следователно сунна и за предпочитане е да не се вдигат ръцете преди и след руку.

Ханефитите признават, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си на местата в намаза, които са описани в хадисите; те обаче приемат, че това е била временна негова практика. Единствено по време на встъпителния текбир той ги е повдигал редовно. Не съществува нито едно предание от представителите на „група 1“, което да постановява, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си постоянно преди и след руку.

Едно предание на Ибн Умер (радийеллаху анх), което понякога се споменава, завършва с думите: „Така това остана практиката в намаза на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се срещна с Аллах.“ Това предание обаче е или изключително слабо или е измислено, поради това, че то съдържа Исма ибн Мухаммед в своята верига от разказвачи. Този разказвач е описан така: (а) Яхя ибн Меʿин го нарича „явен лъжец [кеззаб], който съчинява хадиси; (б) Укайли казва: „Той предава безсмислици от надеждни разказвачи“ (Мизан ел-иʿтидал 3:68); (в) Ибн Ади казва: „Нито едно от неговите предания не е чисто от недостатък“ (Мизан ел-иʿтидал 2:582).

Също така то съдържа още един разказвач – Абдуррахман ибн Курайш, който също е критикуван и обявен за лъжец. (Мизан ел-иʿтидал 2:582)

Следователно всички хадиси, които се представят като доказателство от „група 1“, споменават единствено, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал ръцете си по време на руку, точно както други хадиси обясняват, че той ги е вдигал на различни други места. Никой от тези хадиси обаче не твърди, че тези допълнителни повдигания на ръцете са били постоянна и доживотна практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).