Как суннитският ислям бе засегнат от уаххабизма и селефизма

 

Модернистките корени

Двете течения имат различни корени, но и двете били подхранвани от британската външна политика. Селефитите идват от Египет по пътя на учениците на Мухаммед Абдух (1905). Абдух бил известен масон, който не отрекъл, когато бил обвинен в това. (виж: Afghani and Abduh by Eli Kedourie) Най-известният ученик на Абдух бил Рашид Рида (1935), който се занимавал с писателска дейност и успял да разпространи голяма част от идеите на своите учители, както и свои собствени идеи.

Основната им идея била, че чуждата окупация е настъпила в резултат на упадъка на исляма, и затова, според тях, ако той се реформира, тогава ще се постигне победа. Историята е показала, че това не е вярно и че политическият ислям се провали, защото не се базира на традиционните корени. Възходът на идеята на Рашид Рида се осъществил заради подкрепата му за британската външна политика да подронва репутацията на традиционните ислямски учени. И това проработило – погледнете хаоса, в който се намираме в момента, когато идеите за противопоставяне на суфизма са толкова зрели, колкото са били и тогава.

В крайна сметка идеята му суфизмът да бъде отстранен от публичното пространство и да се остави на заден план повлияла мнозина в Египет. Сеййид Кутб също косвено бил повлиян, тъй като пишел, пропагандирайки тези идеи, както и мутезилитски такива. Той е описван като баща на фундаментализма и спомогнал за внасянето на марксистките идеи в съвременния дискурс.

Уаххабистските корени

Мухаммед Абдул Уаххаб (1792) се родил в Неджд, откъдето е казано, че ще излезе рога на шейтана. Баща му и брат му били известни ханбелитски учени и по-късно съветвали хората да не го следват.

Той проповядвал, че сред уммата се е разпространило кланянето на гробове и че мнозина са станали езичници. В крайна сметка той сключил договор с Mухаммед ибн Сауд да пропагандира идеите си с меч. Така че в момент, когато мюсюлманите бивали убивани из цяла Европа, заради въстанията срещу Османската империя [от страна на друговерците], както и в други части на мюсюлманските земи, уаххабитите се развилнели и избили голяма част от населението на Мекка и Медина.

Впоследствие османският султан наредил на Мухаммед Али Паша (1849), тогавашният управител на Египет, да се бори срещу уаххабитите.  Така повторното завладяване на свещените земи приключило през 1803 г.

Уаххабитите отстъпили към Кувейт и изчакали до 1920 г., когато се върнали в Мекка и Медина и избили отново голяма част от жителите им, а също се насочили и към Таиф. (виж: History of Middle East by Peter Mansfeild) Едно от най-отвратителните кланета било проливането на кръвта на четири хиляди хаджии. Жените били взети за роби и можете да се досетите как са се отнесли с тях. Уаххабитите били финансирани в размер на 26 000 от британците. (Пак там)

Защо ли? За да разклатят основите на Османската държава. Тук се проследяват корените на уаххабизма. Крал Абдулазиз (1953) бил лидерът, чиито действия уверили, че няма да остане племе в Арабия, което да се бунтува срещу него.

Той се сродил с всяко племе, за да се затвърди тяхната лоялност към него. Също така оттогава насам, благодарение на петродоларите, те пропагандират своите и селефитските идеи. Ако Абдулазиз е бил загрижен за исляма и мюсюлманите, защо той подкрепил унищожаването на Османската империя и основаването на Израел?

Ислямът се гради върху това да се следват законите на Корана и пророческата традиция, а не нечие мнение!

Така че корените на тези групи са различни, но общо взето представляват един и същи проблем. И двете групи били основани, за да се бунтуват срещу Османската държава, а също и двете групи са против Запада. Изглежда, че в резултат на подкопаването на исляма, били засегнати и самите британци. Тези течения се противопоставят на западните си господари и така върху тях пада натиска за омразата към Запада! Всъщност повечето хора мразят работодателите си!

Опровержения

Има множество опровержения на тези две течения. Някои са по-добри от други, а два от последните превода, които намираме за полезни, са The Notions That Need Correcting (Идеите, които се нуждаят от поправяне) от шейх Мухаммед Алеуи ел-Мекки и The Realities of Sufism (Реалностите на суфизма) от Шейх Абдулкадир Иса. И двете заглавия са издадени от Sunni publications.

Има и други издания, но те не са полезни, а и използват реторика, която не е градивна, тъй като не може да се загаси огън, като се налива бензин отгорему. Много опровержения са написани в отбранителен и обиждащ стил.

Враждебност

И двете групи подкопават ролята на традиционните суннитски учени. Защо?  Те могат да подкопаят авторитета на вековната суннитска традиция. Нападат учени и повлияват обикновения човек, като му предлагат идеи, които той не може да опровергае лесно. Объркват го с неща, за които той няма достатъчно знание и на които не може да им отговори по друг начин, освен да се съгласи с тях. Например те проповядват, че мюсюлманите се кланят на гробове, въпреки че това никога не е било така. Хората, които посещават гробовете на евлиите, го правят, за да отправят дуа към Аллах на тези места [защото те са изпълнени с берекет]. Изобщо не съществува такова нещо като кланяне на гробове!

Също така неправилно изобразяват концепцията за единството на Аллах (теухид), а също и че нововъведенията са широко разпространени сред мюсюлманската умма. Затова те се стремят към реформи чрез своите идеи, но всичко това е безсмислено, тъй като единствената причина да говорим за уаххабизма сега са петродоларите. Ако те ги нямаха, щяха да отдавна да са изчезнали в пустинята, откъдето са дошли! Странното е, че те унищожават религиозни обекти, но пък построиха часовникова кула, която засенчва Кяаба, а твърдят, че са нейни служители! Това не е ли нововъведение? Това е най-голямото нововъведение на тази група.

Тук трябва да се обърне внимание на две важни неща. Много от тях са самозвани учени, които могат да издават фетви, без да е необходимо да са учили някъде. Ако аз ви кажа, че мога да извърша операция на сърце, защото съм прочел някаква книга, бихте ли ми имали доверие? Няма начин! Тогава религията ли е по-важна или операцията? По-важна е религията, така че я научете от онези с нужната квалификация. Второто нещо е, че те се бунтуват срещу учените и това е много важен момент, който всички трябва да отбележим.

Те спорят и объркват хората относно техния зикр и това се прави, за да се откажат суннитите от правенето на зикр! Те са мюсюлмани, които имат изключително големи бради, приличащи по размер на еврейските. Ако си мислите, че се шегувам, тогава хвърлете един поглед на занемарената брада на някой евреин и ще видите, че приликите са налице. Не се подигравам, а просто констатирам, защото това е много страшно.

Тяхната версия на исляма се свежда само до два цвята: черно и бяло. Те игнорират цветовете на исляма, защото твърдят, че дъгата няма цветове.

Мечтата на ориенталиста

Ориенталистите описвали мюсюлманина като човек, който има ненаситен апетит за жени и за убиване на неверници. Пример за това никога не би могъл да бъде открит, докато тези две групи не излезли на преден план. Сякаш ориенталистите са предсказали това.

Антимезхебизъм

Както всички знаем, четирите мезхеба на суннитския ислям са нещо, което определя един мюсюлманин, а горната група категорично ги отхвърля. Да се отхвърлят тези школи е нещо повече от катастрофа, защото учените от тези течения никога няма да достигнат високото ниво на разбиране на арабския език, но въпреки това се опитват да вадят постановления от език, който не разбират!

Вие не сте хора като тях, защото те са от златните три поколения и техните учители са били сподвижници. Затова ако вашите учители са били обучени от сподвижници, може би и вие щяхте да сте като тях, но вие следвате некомпетентни възгледи, които сте си измислили, защото вашите преводи не са нищо друго, освен заблуда. Вие сте заблудени и ще заблудите всеки, който се допита до вас. Забравете за учение – всичко, което ви трябва, за да изведете постановление, е Коранът и Сахих ел-Бухари, дори не е нужно да знаете арабски език!

Ако някой каже, че сподвижниците не са имали мезхеби, то това е вярно, но само ако и вие сте сподвижници, тогава мога да приема аргументите ви, в противен случай се нуждаете от мезхебите. Следвайте учените, които мнозинството от уммата е следвала в продължение на 1400 години! Сподвижниците не са гледали в сборника с хадиси на Бухари, за да изведат постановление! Той е написан двеста и петдесет години по-късно! Вместо това, те учили при учители, за разлика от уаххабитите, които не учат.

Въстания

Исторически суннитите не се бунтували срещу своите лидери, най-вече защото лидерите от вчера не са като днешните лидери. Днес повечето, ако не всички, са марионетни правителства, които подават купичките си за просия към богатите страни за пари, които отиват в тайни банкови сметки. Най-лошият бунт е бунтът срещу учените. Той се осъществява чрез оспорване лице в лице или чрез публикуване в чатове и интернет форуми и отправяне на обвинения за това как са допуснали грешка.

Това е нормално за уаххабитите и селефитите, тъй като те мислят, че са учени. Въпреки че не могат да четат Корана правилно, мислят, че могат да извеждат постановления от него. Как може да разбираш дадена книга, ако дори не можеш да я четеш правилно?

Отношението към учените

Суннитите в днешно време са резервирани спрямо много учени и често уронват репутацията дори на собствените си духовни наставници. Те поправят „грешките им“, които често са просто валидно различие в мненията.

Онези с най-малко знания създават най-големи проблеми, понеже си мислят, че знаят повече от учените. И това не е друго, освен пряк резултат от влиянието на уаххабизма и селефизма.

Уважението към някого се изпарява веднага щом той не се съгласи с вас по даден въпрос. Тогава ги нападате със същия хъс, както бихте нападнали враг.

Уважението към обикновения мюсюлманин си е отишло, а уважението спрямо Ехл ел-Бейт също вече не съществува.

Интелектуалност

Интелектуално уаххабитите и селефитите изгубиха своите видни имена, защото те бяха унищожени от англоезични учени в края на 90-те години. Тогава видяхме връщане към суннитския ислям на много последователи на тези групи, както и на последователи на Мюсюлманско братство (Ихуан ел-муслимун). Въпреки че влиянието им все още е налице, то е в много по-малка степен.

Трябва също да се отбележи, че урдуговорящите не унищожиха интелектуалната сила на тези групи, а това го сториха именно англоезични учени. Виждате ли необходимостта от англоговорящи учени? Учени като шейх Хамза Юсуф, Абдулхаким Мурад, шейх Нух Ха Мим Келлер и шейх Мухаммед ел-Якуби и други. Независимо дали ви харесва или не.

Реакции

Основната цел на някои групи е да се борят с уаххабизма и селефизма, без да имат друга цел. Това не е благородно, защото тези групи се опитват да направят и нещо практично, като например да допуснат жените до джамиите и учението и т.н. Това е нещо, което жените не получават в много традиционалистки общности. Също така те се занимават с реални въпроси, като значението на молитвата, хиджаба и вредата от наркотиците. Все неща, които по принцип не се обсъждат от урдуговорящите, защото те не познават средата, в която са били доведени.

Когато спорим помежду си, ние се проклинаме и показваме неуважение един към друг. Мислите ли, че някой ще се опита да резбере вашата гледна точка, ако го обиждате? Имаме ли право на дебат изобщо? Било е допустимо за учените преди много време, но не и сега. Много научни спорове се печелят с клевети, обиди и грубости. Няма го това желание за истината, както е било преди.

Така че какво да кажем за сегашния момент, когато сме просто едни обикновени хора? Нямаме право да спорим, независимо на чия страна сме. Причиняването на омраза и враждебност е забранено и не трябва да въвличаме себе си в това.

Много хора, докато водят някаква борба, когато възприемат нещо като зло, реакцията им също е да отговорят със зло. Тогава кой е по-добрият, когато и двете страни извършват зло? Не може да се загаси огън с бензин!

Той го каза

Това е, когато някой каже нещо, което не ни харесва или ни се иска да сме го казали ние, или искаме да опровергаем, но не можем. Тогава кълнем или атакуваме опонента по неправилен начин и това води до омраза. Само защото някой е казал нещо, което не ни харесва, не означава, че трябва да спорим. Просто трябва да го отминем и да спрем да бъдем толкова чувствителни!

Неуважение

Това се случва и от двете страни. Уаххабитите не одобряват, че Пророка (Аллах да го благослови и приветства) е възхваляван, затова се опитват да противодействат на това до такава степен, че не спазват правилните маниери при споменаване на името му и нарочно не отправят поздрав (салеуат) за него.

От суннитска страна виждаме хора, които нападат другите затова, че са показали „неуважение“ към религиозни фигури, когато всъщност това не се е случило! Много суннити смятат за грешно онова, което другите правят, а те самите не. Това отчасти се дължи на факта, че вярваме, че сме единствените, които могат да говорят за тях, а никой друг не може.

Това се дължи на лошото мнение за нашите братя и на нашите собствени грешни интерпретации. Може да има няколко интерпретации на нечия реч, но ние използваме само онази, която има отрицателно значение, а мюсюлманинът трябва да бъде точно обратното! Той трябва да извинява брат си, а да не говорим, ако става въпрос за някого, който е познат като учен.

Това е пълна заблуда и ме поразява всеки път, когато видя или чуя такова противно поведение. Няма само една интерпретация на исляма и каквото кажете, може да бъде грешно или вярно, като същото се отнася и за мен самия. Но това не ни дава право да обвиняваме своя брат в неуважение, а всъщност той да е невинен.

Да продължим напред

Ако сте приятели с някого от противоположния лагер, онова, с което сте на едно мнение, е по-важно от онова, за което сте в разногласие. Затова не повдигайте въпроси, които причиняват раздор. Трябва да се отбележи също, че суннитският ислям се руши, защото хората не се занимават с придобиване на знание или с посещаване на религиозни лекции.

Трябва да се опитаме да поправим своите общности и да се съгласим, че трябва да участваме в проекти, които повлияват на нашите райони по положителен начин, а не по разрушителен, както е сега. Трябва да дадем на хората ползата от подлагане на съмнение на нещата, а не да нападаме или проклинаме хората.

Суннитският ислям не трябва да съсредоточава цялата си енергия в опити да се опровергаят определени групи, а трябва отново да акцентира върху създаването на институти за обучение. Суннитите трябва да си сътрудничат, а не да подкопават едни други своите  усилия.

Не можем да премахнем групите, така че трябва да се научим да живеем заедно, защото ще се нуждаем един от друг в бъдеще. Трябва да се фокусираме върху търсенето на знание в нашите общности, защото без него сме безсилни. Изучаването на книги на тема полемика е като обличането на палто на гол човек. То може да го стопли, но човекът се нуждае от истински дрехи, а това е свещеното знание. Ето така можем да станем силни.

Проблемът е, че повечето суннити не се интересуват от знанието и дори ако имат възможност да учат, не го правят. Толкова много хора се кланят без валиден абдест и ако дори абдестът е невалиден, тогава можем да забравим за всичко останало. Ходенето на лекции с най-общи теми е като напомпването с въздух! Ефектът си отива преди да си си обул обувките, за да се прибереш вкъщи.

Докато не се научим, че знанието е нашият път, ще си останем с този проблем. Защото най-много хора отстъпват именно от суннизма, за да се присъединят към други групи.

Написахме тези редове от истинска загриженост за състоянието на мюсюлманите, защото трябва да се събудим за работата, която трябва да свършим. Само едно умерено суннитско възраждане може да спаси положението, пред което сме изправени, защото на никоя друга група не ще бъде даден успех, ако суннитите не правят това, което трябва. След това на друга група ще бъде дадена подкрепа. Това е нещо, което виждаме толкова ясно в сегашния момент.

Автор: Арфан Шах, http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/