Имам Ебу Ханифе [Аллах да е доволен от него] и Божественият разум

Зад всяка божествена заповед има логика [стои мъдрост] (освен ако не смятате, че следвате тъпа религия). Но тази логика не може да бъде открита в отделни цитати [от айети или хадиси], а по-скоро трябва да бъде извлечена от наблюдаването на моделите и на сходствата, намиращи се в хиляди различни случаи [на законодателство], а също и от много близкия прочит на Корана и Суннета.

Този модел на разпознаването на Суннета в Божествената логика и Неговите закони е характерна, но въпреки това забравена, пренебрегвана и силно критикувана черта на школата на имам Ебу Ханифе р.а. Той се стремеше да разбере Суннета чрез цялостния и съвместен прочит на Корана и хадисната литература, чрез който прочит да състави универсална формула [универсални принципи]. В резултат от извеждането на тази формула всеки единичен хадис [изолирано предание], което беше в разрез с нея, беше отхвърляно като шазз [дефектно] или теуил [разтълкувано], за да може да се вмести в рамките на общия смисъл на Корана и масово предадения мутеуатир суннет.

Например: Да вземем серията от числа: 2, 4, 6, 8, Х.
Кое е числото Х?
Вие ще кажете: Числото 10.
Но откъде знаете това? Знаете го, защото това е логически модел. И ако някой каже: “Не! Числото Х е 9 или 11, защото еди-кой си предава хадис, че е толкова!” – то Ебу Ханифе р.а. няма да повярва на това.

За Ебу Ханифе р.а. ислямското законодателство е като сграда със сложна структура. И преди да премахне или замени която и да било тухла [съотв. хадис] от сградата или да направи промяна в нея, той винаги задава въпроса: “Какви ще бъдат цялостните последствия върху сградата от това?” И ако премахването на някоя тухла ще доведе до дефект в цялата сграда, то Ебу Ханифе р.а. ще остави тази тухла недокосната, имайки предвид целостта на самата сграда.

Тук ще спомена само един пример измежду хиляди такива.
Имам Ебу Ханифе р.а. отхвърля следния хадис от Сборника на ел-Бухари: “Мюсюлманинът не трябва да бъде убиван като наказание за убийството на немюсюлманин.”, защото той противоречи на по-висша инстанция с по-голяма познавателна стойност, т.е. на Корана. Отхвърлянето от негова страна на този хадис с иначе перфектна верига от разказвачи е на базата на това, че той не цени стойността на човешкия живот, което пък, от своя страна, е в противоречие с ученията на Корана и масово предадения суннет. Всевишният Аллах казва в Корана [по смисъл]: “О, вярващи, за вас е предписано възмездие за убийството.” [ел-Бакара: 178]. И още Всевишният казва [по смисъл]: “И предписахме за тях в нея [Тората]: Душа за душа…” [ел-Маиде: 45]

Някой бе казал много верни думи: “Ебу Ханифе не беше коранист, а бе кораноцентрик.”

За нещастие днес неговите последователи са изоставили пътя на логиката и рационалния подход. Един учител и много добър приятел бе казал следните верни думи: “Ние обичаме името Ебу Ханифе, но не следваме неговите идеи. Повечето днешни мюсюлмани биха го нарекли еретик, заради идеите му по негово време.”

А аз казвам: “Да наричаш себе си “ханефи”, а в същото време да си тъп [като галош] е позор за тази школа!”

Аз съм горд да бъда ханефи – най-рационалната и правилно насочена школа.

Автор: шейх Уаджахат Хусейн ел-Ханефи.