Движенето на показалеца по време на тешеххуд

Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава, че

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вдигал показалеца си, когато се кланял, но той не го движел. (Сунен Ебу Давуд 989, Сунен ен-Неса’и 1270, Сахих Ебу Аване 2/226, Сунен ел-Бейхеки 2786, Бегави 676. Имам Невеви определя този хадис като сахих [достоверен] в ел-Меджмуʿ 3/454)

От формулировката на този хадис се разбира, че постоянната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е била просто да вдига пръста си, без да го движи. Това е правилният и установен суннет на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), който е признат и следван от мнозинството от уммета.

Определени хора обаче избират да движат показалците си по време на целия тешеххуд, смятайки, че това всъщност е суннетът. За довод те привеждат две предания – едното с първоизточник Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а другото с първоизточник Ибн Умер (радийеллаху анх). Анализът на тези хадиси обаче разкрива, че те са по-малко достоверни от горния хадис и че значението им, както е разбрано и разтълкувано от хадисолозите – хората, които са ги записали и предали, е различно от това, което обикновено се дава като обяснение от онези, които четат изолирано тези хадиси.

1.Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) казва към края на по-дълъг хадис:

Той [Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)] сключи два от пръстите си, образувайки кръг с тях. После вдигна показалеца си и аз го видях да го движи, молейки се с него. (Муснед Ахмед 18391, Сунен ен-Неса’и 889 и 1268, Сахих Ибн Хузейме 223. След като цитира хадиса, Ибн Хузейме добавя: „Думите „да го движи“ не се споменават в никое предание, освен в това на За’иде.“)

Допълнението юхаррикуха (да го движи) е изолирано [шаз]. Много надеждни разказвачи предават този хадис, но не споменават нищо за движенето на пръста, освен един от тях. В другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца по време на тешеххуд също не се казва нищо за движенето му. Всъщност това категорично се отрича в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), цитиран по-горе. Следователно допълнението юхаррикуха (да го движи) е шаз.

Горният хадис е предаден от Асим ибн Кулейб, от баща му, от Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх). Доста голям брой разказвачи го предават от Асим ибн Кулейб, но от всички тях единствено За’иде ибн Кудаме предава и допълнението юхаррикуха (да го движи).

• Суфян ибн Уйейне го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18392), Хумейди (Муснед 885), Неса’и (Сунен 1263) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Халид ибн Абдуллах ел-Васити го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Бейхеки (Сунен 2784).
• Кайс ибн Рабиʿ го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Ебу ел-Ехвес Селям ибн Селим го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/33).
• Суфян ес-Севри го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Абдурраззак (Мусаннеф 2522) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/34).
• Шуʿбе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18376 и 18398), Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/35) и Ибн Хузейме (Сахих 697 и 698).
• Абдуллах ибн Идрис ел-Еведи го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ибн Мадже (Сунен 912).
• Зухейр ибн Муавийе го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18120) и Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/36).
• Ебу Аване го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Таберани (ел-Муʿджем ел-кебир 22/38).
• Абдулвахид ибн Зияд го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Ахмед (Муснед 18371).
• Бишр ибн ел-Муфеддал го предава от Асим ибн Кулейб, както е записано от Неса’и (Сунен 1265) и Ебу Давуд (Сунен 957).

Всеки от горните разказвачи предава този хадис от Асим ибн Кулейб, но само с думите „вдигна показалеца си“ или „вдигна показалеца си, молейки се с него.“ Никой от тях, с изключение на За’иде ибн Кудаме, не предава допълнението юхаррикуха (да го движи). Това допълнение следователно е изолирано [шаз] и не може да се приеме, особено когато явно противоречи на достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който категорично отхвърля движенето на показалеца, а също и при мълчанието на другите хадиси по въпроса за вдигането на показалеца, като тези на Ибн Умер, Ебу Хумейд ес-Саʿиди и Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анхум), в които не се споменава нищо за движене на пръста.

Трябва също да се помни, че Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) говори, след като е видял това действие на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) само веднъж, тъй като казва в началото на хадиса „Аз видях…“. От друга страна, Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) предава обичайната практика на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), казвайки „той не го движеше“ [т.е. нормално така е правел].

2.Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Движенето на пръстите в намаза прогонва шейтана. (Сунен ел-Бейхеки 2788, Ибн Адий 7/483)

Имам Бейхеки определя този хадис като даʿиф [слаб], казвайки: „Единственият, който предава този хадис е Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди, и той не е достоверен.“ Хафиз Ибн Хаджер, хафиз Суюти и Мунави също го класифицират като даʿиф.

Имам Ахмед ибн Ханбел обявява Мухаммед ибн Амр ел-Вакиди за лъжец, а Ибн ел-Медини го обвинява в измисляне на хадиси. (Мизан ел-иʿтидал 7999).

Алляме Абдулхай Лякхневи пише в ес-Сияха:

Суюти цитира това предание на Ибн Умер (радийеллаху анх) в ел-Джамиʿ ес-сагир и го приписва на Бейхеки. Азиз казва в коментара си на ел-Джамиʿ ес-сагир: „Неговата верига [иснад] е слаба [даʿиф].“ Постановлението на шафиʿитските учени е, че е желателно да се вдига показалеца, без да се движи.“

Дори ако приемем „движенето на показалеца“ в тези предания, то ще допуснем, че тези думи се отнасят само до движението на вдигане на пръста по време на тешеххуда. Това е тълкуването, дадено от хадисолозите.

Бейхеки, който предава и двата хадиса в своя сборник, обяснява хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) по следния начин:

Движението, споменато в този хадис, вероятно означава само вдигането на пръста, а не продължителното му движене. Така този хадис ще може да се съгласува с хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх). (Сунен ел-Бейхеки 2787)

Шейху-л-хадис мевляна Зекерийя също предлага подобно обяснение в своето тълкуване на арабски език Евджес ел-месалик на ел-Муватта на имам Малик:

Повечето предания на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) съдържат думите „да го движи, молейки се с него“. Ясно е, че допълнението „молейки се с него“ е уточнение на думите „да го движи“ и не значи друго, освен самото движение на вдигане на пръста. (Евджес ел-месалик 2/117)

В подкрепа на това, той цитира Кешф ел-гумме, че Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх) е казвал, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) не е движел показалеца си, освен при самото вдигане на пръста, и чрез вдигането на показалеца той е искал да изрази искреността си и единството на Аллах Теаля.

Той добавя също, че имам Неса’и също клони към подобно тълкуване. Това се подразбира от факта, че в своя Сунен той е добавил раздел, озаглавен „Мястото, към което трябва да се гледа в намаза, и движенето на показалеца“, но изненадващо той е не е включил хадиса за движенето на пръста. Всъщност той цитира противоположния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх).

Същото може да се каже за „движенето“, споменато в хадиса на Ибн Умер (радийеллаху анх), цитиран по-горе – че той се отнася до единичното движение на вдигане на показалеца и последващото му сваляне.

Хадисологът Халил Ахмед Сахаранпури, в опит да обясни това съгласуване между хадисите, пише Бедл ел-меджхуд – тълкуване на арабски език на Сунен Ебу Давуд:

Във виждането на ханефитските учени няма несъответствия между двата хадиса [хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), който говори за движенето на показалеца, и хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), който го отрича], защото те разясняват, че когато се вдига показалецът по време на тешеххуда, това се прави по време на отричането [при изричането на ля иляхе (няма друг бог)], и той се сваля по време на потвърждаването [при изричането на иллеллах (освен Аллах)]. Вдигането и последващото спускане на показалеца е онова, което се има предвид под „движене“ в хадиса. Що се отнася до отричането на движенето [в достоверния хадис на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх)], то това се отнася за продължителното движене на пръста, което се практикува от някои представители на Ехли-л-хадис [наименованието, което носи групата на селефитите в Индустан]. (Бедл ел-меджхуд 5/320)

Постановленията на мезхебите

Шейху-л-хадис мевляна Мухаммед Зекерийя описва постановленията на четирите школи по фикх относно този въпрос, като цитира техните известни произведения. Той пише в Евджес ел-месалик, че становището на ханефитите, шафиʿитите и ханбелитите е едно и също, т.е. че показалецът не трябва да се движи продължително по време на тешеххуда. Някои шафиʿитски учени дори са мнение, че намазът се проваля при продължителното движене на пръста, защото това се счита за „прекалено действие“ – нещо, което е против общоприетото правило за запазване на спокойствие в намаза. И въпреки че той казва, че най-разпространеното становище на маликитските учени е това за движенето на показалеца в тешеххуда, той добавя, че Ибн ел-Касим, един от известните ученици на имам Малик, се противопоставя на това становище и се съгласява с мнозинството от учените. Той цитира и друг известен маликитски учен, Ибн ел-Араби, който силно се противопоставя на практиката на движене на пръста по време на тешеххуд.

Ибн ел-Араби казва в Арида ел-ехвези – тълкуване на Сунен ет-Тирмизи:

Пазете се от продължителното движене на пръстите по време на тешеххуд! Не обръщайте внимание на преданието на Утбиййе, защото то е проблемно. Озадачен съм от онези, които твърдят, че движенето на пръста е начин за отблъскване на шейтана. Знайте, че ако размахате един пръст срещу шейтана, той ще размаха десет срещу вас. Шейтанът може да бъде отблъснат само чрез искреност, отдаденост, молитва и търсене на защита при Аллах, а не чрез движене на пръста. Човек трябва да вдига пръста си само както е посочено в хадиса. Преданието на Ва’ил (радийеллаху анх), което съдържа думите „ръцете им се движеха под наметалата им по време на намаза“ не е достоверно и дори ако допуснем, че е достоверно, неговото правилно обяснение ще е, че тук се има предвид движението на ръката по време на разтварянето и събирането й. (Евджес ел-месалик 2/117, цитирайки Арида ел-ехвези)

Ибн ел-Хаджиб ел-Малики също ясно споменава в ел-Мухтасар, че най-известното становище на имам Малик е, че пръстът не трябва да се движи. Освен това, движенето на показалеца, дори според онези маликитски учени, които са на това мнение, е доста различно от непрекъснатото и строго размахване, което се практикува от някои хора.

Имам Невеви еш-Шафиʿи също категорично казва във Фетава и ел-Меджмуʿ (3/454), че движенето на пръста в намаза е нежелателно [мекрух].

Противно на това, което един определен автор твърди, становището на имам Ахмед ибн Ханбел и неговите последователи също е, че показалецът не трябва постоянно да се движи. Имам Ахмед бил попитан: „Трябва ли човек да вдига показалеца си в намаза?“, при което той отвърнал: „Да, енергично.“ Въпросът е бил относно вдигането на пръста, а не относно движенето му. Изключително странно е в такъв случай да се заключи, че практиката на имам Ахмед е била да движи показалеца си по време на тешеххуд.

Авторът на ер-Равд ел-мураббеʿ [кратък, общоприет труд по ханбелитски фикх] казва:

Той трябва да вдига показалеца си, без да го движи, по време на тешеххуда и дуʿата в намаза, както и при други поводи, когато е зает със споменаване [зикр] на Аллах, с цел да изрази еднобожието [тевхид].

Ибн Кудаме ел-Ханбели пише в ел-Мугни:

Той трябва да вдига показалеца си по време на споменаването на Аллах в тешеххуда, заради онова, което предадохме по-рано, и той не трябва да го движи, заради хадиса на Абдуллах ибн ез-Зубейр (радийеллаху анх), предаден от Ебу Давуд: „Пратеника вдигаше показалеца си и не го движеше.“ (ел-Мугни 2/99)

Същият автор цитира и следния хадис: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него, и казваше: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“

Изглежда, че това е цялостен хадис и че постоянното движене на показалеца е по-силно срещу шейтана, отколкото желязото. Всъщност това са два отделни хадиса. Думите: „Когато той вдигнеше пръста си, го движеше, молейки се с него“ са част от хадиса на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх), а думите: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът“ всъщност са част от друг хадис, предаден от Нафиʿ, чието цяло предание е следното:

Нафиʿ предава, че когато Ибн Умер (радийеллаху анх) се кланял, той вдигнал показалеца си, насочил погледа си към него и казал: „Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) рече: „Несъмнено той е по-силен срещу шейтана, отколкото желязото, т.е. показалецът.“ (Муснед Ахмед 5964, Беззар, както е цитиран в Кешф ел-естар 563)

В хадиса на Нафиʿ не се споменава нищо за движене на пръста, а само за вдигането му. Двете отделни предания не бива погрешно да се поставят заедно и да създават впечатлението, че всъщност са един хадис относно постоянното движене на показалеца по време на тешеххуд.

Вдигането на показалеца

Учените от ханефитската школа са на мнение, че показалецът трябва да се вдига по време на отричането [ля иляхе] и да се спуска по време на потвърждаването [иллеллах]. Някои учени също казват, че повдигането на показалеца и стискането на останалите пръсти се прави с цел дуʿа след тешеххуда (както се споменава в горния хадис), ето защо пръстът трябва да се задържи вдигнат до края на намаза. Това ясно е упоменато в следния хадис:

Шихаб (радийеллаху анх) казва: „Дойдох при Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато той се кланяше. Той бе поставил лявата ръка върху лявото си бедро, дясната ръка върху дясното си бедро и бе протегнал показалеца си, казвайки: „О, Ти, Който преобръщаш сърцата, затвърди сърцето ми върху религията Ти! (Я, Мукаллибе-л-кулюби, себбит калби ʿаля диник!)“ (Сунен ет-Тирмизи 3587. Мухаддис Зафер Ахмед Усмани казва, че няма недостатъци във веригата на този хадис.)

Подобен хадис се предава от Ебу Яʿля ел-Мевсили в неговия Муснед с думите: „сочейки с показалеца си“, вместо „бе протегнал показалеца си“. (Ебу Яʿля, както е цитиран от Ибн Хаджер в ел-Металиб ел-Алийе 539)

Горното значение е предадено и в следните хадиси:

Нумейр ел-Хузаʿи (радийеллаху анх) предава, че е видял Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем), докато е седял в намаза. Той бил поставил дясната ръка върху дясното си бедро и бил вдигнал показалеца си леко свит, докато се кланял. (Муснед Ахмед 15439, Сунен Ебу Давуд 991, Сунен ен-Неса’и 1274, Ибн Хиббан 1943)

Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) разказва:

Кланях намаз зад Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) и си казах: „Ще запазя намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем).“ Когато той седна за тешеххуд, той положи лявото си ходило върху земята и седна върху него, постави лявата длан върху лявото си бедро и дясната ръка върху дясното си бедро. После той оформи кръг със средния пръст и палеца си и започна да се моли с другия [т.е. с показалеца]. (Саʿид ибн Менсур, както е цитиран от имам Нимави (Асар ес-сунен 457). Хадисът е предаден също и от имам Тахави (Шерх меʿани ел-асар 1/259). Имам Нимави казва, че веригата му е достоверна. Подобен хадис е предаден и от Ебу Давуд ет-Таялиси (Муснед 1020).)

Той предава също:

Видях Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) да прави кръг с палеца и средния си пръст, и да вдига този до него [т.е. показалеца], молейки се с него в тешеххуда. (Сунен Ибн Мадже 912, Сунен ен-Неса’и 1264. Бусири (Мисбах ез-зуджадже 163/336) и имам Нимави (Асар ес-сунен 464) определят хадиса като сахих.)

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че

когато Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) сядал в намаза, той поставял дясната длан върху коляното си и вдигал показалеца си, молейки се с него, докато лявата му длан била изпъната върху лявото му коляно. (Сахих Муслим 580, Сунен ет-Тирмизи 294, Сунен ен-Неса’и 1269)

Такова е становището и на ханефитския хадисолог мевляна Рашид Ахмед Гангохи. Той казва: „Нека се знае относно онова, което някои правоведи са казали за вдигането на пръста по време на отричането и свалянето му по време на потвърждаването, че установеният метод в хадиса е да се държи показалецът вдигнат до края на намаза. (ел-Кевкеб ед-дурри 1/289) Авторът на ел-Мухалля – тълкуване на ел-Муватта – споменава, че се предава от някои маликитски и шафиʿитски имами, че пръстът трябва да се държи вдигнат до края на тешеххуда. Той също цитира Ибн Хаджер ел-Мекки еш-Шафиʿи, който е казал: „Суннет е да се държи пръстът вдигнат до края на тешеххуда.” (Авн ел-меʿбуд)

Автор: шейх Рияду-л-Хак