Разликите в намаза между мъжа и жената

Някои хора смятат, че всички правила в намаза са еднакви за мъжете и жените. Те също твърдят, че хадисът: „Кланяйте се, както ме виждате аз да се кланям“ е общ и че следва да се прилага еднакво и от мъжете, и от жените. Трябва да се разбере обаче, че собствените ни тълкувания и заключения от този хадис не могат да се съгласуват с другите хадиси на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и с постановленията и практиките на сподвижниците [сахабе] и техните последователи [табиʿин] (радийеллаху анхум).

Шериʿатът предписва различни правила за мъжете и жените по отношение на много въпроси, свързани с намаза. Например:

• Петъчният намаз е фард за мъжете, но не и за жените; байрамският намаз е ваджиб за мъжете, но отново не и за жените.

1. Тарик ибн Шихаб (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Петъчният намаз в джемаʿат е задължение за всеки мюсюлманин, с изключение на четирима: роб, жена, дете и болен. (Сунен Ебу Давуд 1067, Мустедрак ел-Хаким 1062. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

2. Умм Атиййе (радийеллаху анха) казва като част от по-дълъг хадис:

Беше ни забранено да следваме погребения; и няма петъчен намаз за нас. (Сахих Ибн Хузейме 1722)

• Наградата за груповия намаз на мъжете е 27 пъти по-голяма отколкото за индивидуалния им намаз. Противно на това, жената получава най-голяма награда за онзи свой намаз, който кланя прикрита в най-затънтените части на дома си.

3. Абдуллах ибн Месʿуд (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Намазът на жената в нейната мехда [частта за уединение в стаята й] е по-добър от намаза й в нейната худжра [личната й стая], а намазът в нейната худжра е по-добър от намаза й в нейния бейт [дом]. (Сунен Ебу Давуд 570, Сахих Ибн Хузейме 1690)

4. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Най-обичаният от Аллах намаз на жената е онзи, който тя кланя в най-тъмната част на дома си. (Сахих Ибн Хузейме 1691, Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир, както е предаден от хафиз Хайсеми 2/35. Хафиз Хайсеми казва, че разказвачите на хадиса са надеждни.)

• За разлика от мъжете, жените не трябва да четат езан и икамет.

5. Есма (радийеллаху анха) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Няма езан, икамет или петъчен намаза за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1921)

6. Ибн Умер (радийеллаху анх) казва:

Няма езан и икамет за жените. (Сунен ел-Бейхеки 1920)

7. Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Аллах не приема намаза на зряло момиче, ако не е покрило главата си. (Муснед Ахмед 24012, Сунен Ибн Мадже 655, Сунен Ебу Давуд 641, Сунен ет-Тирмизи 377, Сахих Ибн Хузейме 775, Мустедрак ел-Хаким 917, Сунен ел-Бейхеки 3254. Хаким го определя като сахих, а Зехеби е съгласен с това.)

• Жена не може да води мъжете в намаз.

8. Ебу Бекра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Никога не ще сполучат онези, които определят жена [за водач] над себе си. (Муснед Ахмед 19507, Сахих ел-Бухари 4163, Сунен ет-Тирмизи 2262, Сунен ен-Неса’и 5388)

9. Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава като част от по-дълъг хадис, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Знайте, че жена не трябва да води мъж в намаз. (Сунен Ибн Мадже 1081, Сунен ел-Бейхеки 5131)

• С цел да поправят или възпрат от нещо имама в намаза, мъжете трябва да кажат „субханеллах“ на глас, докато на жените им е позволено само да пляснат с ръце.

10. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Тесбихът е за мъжете, а пляскането с ръце – за жените. (Сахих ел-Бухари 1145)

Различните пози и постановленията по отношение на намаза на жените не са измислени от определена група или даден човек, а са научени от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Той е бил първият, който е направил разлика между намаза на мъжа и жената.

11. Язид ибн Ебу Хабиб предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) минал покрай две жени, които кланяли намаз. Той казал:

Когато се покланяте в седжде, нека част от тялото ви да се притисне о земята, защото жените не са като мъжете в това отношение. (Ебу Давуд в ел-Мерасил, Сунен ел-Бейхеки 3201)

12. Ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

Когато жената сяда в намаза, тя трябва да постави едното си бедро върху другото, а когато отива на седжде, трябва да притисне стомаха към бедрата си по начин, който е най-прикриващ за нея. Наистина Аллах гледа нейното сядане: „О, ангели, правя ви свидетели, че я опростих!“ (Сунен ел-Бейхеки 3199. Той определя този хадис като даʿиф)

13. Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

О, Ибн Худжр, когато се кланяш, нека ръцете ти се изравнят с ушите. А жената трябва да вдига ръцете близо до гърдите си. (Таберани в ел-Муʿджем ел-кебир 22/19, номер 28. Хафиз Хайсеми казва: „Таберани го предава като част от дълъг хадис на Ва’ил ибн Худжр (радийеллаху анх) с верига на Меймуне бинт Худжр, която го предава от леля й Умм Яхя бинт Абдулджеббар. Не съм установил самоличността й, но останалите разказвачи са надеждни.“)

От горните хадиси извличаме някои важни и основни принципи, свързани с намаза на жената:

• Правилата за намаз не винаги са еднакви за мъжете и жените.
• Позата, която е суннет за жените във всяка част на намаза, е онази, която е най-прикриваща за нея.

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Както беше споменато и по-рано, тези различия в намаза на жената са предписани не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем). Такава е била практиката на целия уммет до ден днешен и може да се отрие също в постановленията на сподвижниците [сахабе] и последователите им [табиʿин]. Учените и правоведите и на четирите мезхеба винаги са признавали тези разлики и както може да се види в книгите им по фикх, винаги са спазвали горните принципи, когато са правели постановление, свързано с намаза на жената. По-долу са дадени няколко предания, описващи подробно постановленията и практиката на сподвижниците, на последователите им и на учените от различните правни школи.

Постановленията и практиката на сподвижниците

Халид ибн ел-Леджлядж предава като част от по-дълъг хадис, че на жените им е повелено да правят тераббуʿ [т.е. да извеждат десния крак към дясната страна на тялото и да поставят левия крак под десния], когато сядат в намаза. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2783)

Нафиʿ разказва, че когато Сафиййе (радийеллаху анха) се кланяла, тя правела тераббуʿ. (Мусаннеф Абдурраззак 5074, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2784)

Нафиʿ предава също, че жените от семейството на Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) правели тераббуʿ. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2789)

Ибн Умер (радийеллаху анх) веднъж бил попитан: „Как се кланяха жените по времето на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем)?“, а той отвърнал:

Те сядаха с кръстосани крака, докато не им бе повелено да правят ихтифаз [т.е. да се отпуснат на една страна, сядайки върху седалището. Това е малко или много същото като седл].“ (Предание, разказано от Ебу Мухаммед ел-Бухари, Кади Умер ибн ел-Хасан ел-Ешнани и Ибн Хусрув в техните Муснеди на хадисите на имам Ебу Ханифе)

Али (радийеллаху анх) казва:

Когато жената е на седжде, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други – а в преданието на Абдурраззак – да притиска бедрата си към стомаха. (Мусаннеф Абдурраззак 5072, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2777, мухаддис Зафер Ахмед Усмани 3/32 го определя като хасен)

Ибн Аббас (радийеллаху анх) бил попитан за намаза на жената, при което той отговорил:

Тя трябва да е свита и да прави ихтифаз. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2778)

Постановленията на последователите [табиʿин] и други учени

Ибн Джурайдж предава:

Попитах Ата: „Трябва ли жената да прави движения с ръце по време на текбир, подобно на мъжа?“, а той отговори: „Не трябва да вдига ръцете си за текбир по начина, по който мъжете го правят.“ После Ата демонстрира [начина, по който тя трябва да го прави]. Той постави ръцете си много ниско и ги дръпна към себе си. После каза: „Позата на жената в намаза не е като тази на мъжа.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5066, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2474)

Ата също казва:

Жената трябва да е свита, когато се покланя в рукуʿ: тя трябва да доближава ръцете до стамаха си и да е свита, колкото може повече. Когато се покланя в седжде, тя трябва да приближава ръцете близо до себе си и да притиска пазвата и стомаха към бедрата си – трябва да е свита, колкото може повече. (Мусаннеф Абдурраззак 5069)

Хасан ел-Басри казва:

Жената трябва да е свита по време на седжде. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2781)

Хасан и Катаде казват:

Когато жената се покланя, тя трябва да е свита, колкото може повече. Не трябва да позволява да има някакви отстояния между крайниците й, за да не се повдига седалището й.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5068)

Определен автор твърди, че всички описания на намаза на Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) се прилагат еднакво спрямо мъжете и жените, и че няма нищо в суннета, което да изключва жените от тези правила. С позволението на Аллах, съдържанието на този раздел ще даде отговор на неговото твърдение. Този определен автор също твърди, че това е становището и на Ибрахим ен-Нехаʿи, който е казал: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“ – предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе (1/75/2), с достоверна верига от него.

Това не е каквото Ибрахим ен-Нехаʿи е казал, нито пък е неговото становище. Неговото предание, разказано от Ибн Ебу Шейбе, всъщност е с думите: „Жената сяда в намаза по същия начин, както мъжа.“ (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 1/242, номер 2788) По някакъв начин това е било цитирано погрешно като: „Действията на жената в намаза са същите като тези на мъжа.“

В действителност другите предания на Ибрахим ен-Нехаʿи противоречат на горното предание. Неговото становище за намаза на жената, както е предадено от Ибн Ебу Шейбе и други, е следното:

Когато жената е на седжде, тя трябва да притиска стомаха към бедрата си. Не трябва да повдига седалището си, нито да оставя разстояния между крайниците си, както правят мъжете.“ (Мусаннеф Абдурраззак 5071, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2782)

Той казва също:

Когато жената се покланя в седжде, тя трябва да долепва бедрата си едни до други и да притиска корема си към тях. (Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2779)

И казва още:

Жената трябва да сяда на едната си страна в намаза. (Мусаннеф Абдурраззак 5077, Мусаннеф Ибн Ебу Шейбе 2792)

Имам Бейхеки казва:

Всички правила в намаза, в които жената се различава от мъжа, се основават върху принципа на сетр [прикритост]. Това означава, че на жената й е повелено всичко онова, което е по-прикриващо за нея. Следните раздели с хадиси обясняват това в подробности. (Сунен ел-Бейхеки 2/314)

Ибн Кудаме ел-Мекдиси ел-Ханбели в своята книга ел-Мугни цитира имам Ахмед ибн Ханбел:

Смятам, че седл [поза, при която десният крак е изтеглен към едната страна на тялото, а левият крак е разположен под дясното бедро. По този начин седалището е положено директно на земята, а не върху левия крак, т.е. жената не трябва да е седнала върху краката си, а на седалището си, както се споменава в преданието на Али (радийеллаху анх)] е по-добър за жената.

Той цитира също и Али (радийеллаху анх), който казва:

Когато жената кланя намаз, тя трябва да прави ихтифаз и да притиска бедрата си едни до други. (Ибн Кудаме в ел-Мугни 2/135)

Имам Ахмед бил попитан как жената трябва да се покланя в седжде и да сяда за тешеххуд. Той казал: „Тя трябва да прави онова, което е по-прикриващо за нея.“ Той добавил също: „Тя трябва да прави тераббуʿ по време на тешеххуд и да изтегля краката на едната си страна [седл].“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от сина му Абдуллах 373)

Според преданието на Ебу Давуд, имам Ахмед бил попитан как жената трябва да сяда в намаза. Той отговорил: „Тя трябва да притиска бедрата си едно до друго.“ (Меса’ил на имам Ахмед; предадено от Ебу Давуд, стр. 51)

Кади Ияд също цитира някои от селеф, че суннетът за жените е тераббуʿ. (Евджес ел-месалик 2/119)

Всичко до тук ясно показва, че намазаът на жената се различава в някои аспекти от намаза на мъжа и че тези разлики са установени не от кого да е, а от самия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем), след което същата практика е била продължена от известните сахабе и табиʿин. Както може да се види и от техните трудове, налице е единодушие между учените и на четирите школи по фикх по този въпрос.

Списък на различията между намазите на мъжа и жената

Тук са изброени някои от различията, споменати в ханефитските книги по фикх. Във всички пози и движения в намаза, в това число киям, рукуʿ, седжде и тешеххуд, жената трябва да практикува онова, което е най-благоприлично и прикриващо за нея.

В началото на намаза жената не вдига ръцете до ушите си, а само до раменете, близо до пазвата си. (Имам Ахмед ибн Ханбел също казва, че жената трябва да вдига ръцете си ниско, а според едно предание – не трябва изобщо да ги вдига.)

По време на киям жените поставят ръцете върху гърдите си. Те могат да ги вържат по някой от различните начини: чрез хващане или просто чрез поставяне на дясната длан върху външната част на лявата ръка.

За разлика от мъжете, при рукуʿ жените сгъват леко ръцете си към тялото, а не ги държат настрани. Поставят ръцете с прибрани пръсти върху коленете си, а не ги обхващат с разтворени пръсти. (В някои книги по ханефитски фикх се споменава, че при рукуʿ жените трябва също леко да свиват гърбовете и коленете си. Ханбелитският учен имам Хирки също казва: „Жената трябва да е свита при рукуʿ и седжде.“ (ел-Мугни 1/134)

Всъщност жените трябва да държат пръстите си събрани  във всички пози на намаза.

По време на седжде мъжете оставят разстояние между корема и бедрата си, както и между ръцете и страничната част на тялото, а жените притискат тези части едни до други.

Също по време на седжде мъжете не трябва да допират лактите до земята, а жените ги прилепват плътно до нея.

По време на сядането за тешеххуд мъжете сядат върху краката си, оставяйки дясното ходило изправено с пръсти, насочени към къбле, докато жените изнасят и двата крака надясно и сядат върху седалището си, без да вдигат дясното ходило.

Автор: шейх Рияду-л-Хак