Мевлидът – проверка на реалността

След известно размишление, реших да хвърля бялото си кепе дълбоко във въпроса за консенсуса относно мевлида. Това е често дискутиран и оспорван въпрос сред нашите братя. Едната страна защитава тази практика, а другата я отхвърля. Това е объркваща тема за много от вярващите, защото тя не е едно от задълженията в религията [, че да бъде всеобщоизвестна]. Също така, това е практика, за която няма известни данни чак до по-късните времена от историята.

“Сподвижниците-сахаба не са празнували мевлид!”

Самият факт, че сподвижниците не са празнували мевлид не значи, че и ние не трябва да го празнуваме, защото има много неща, които ние правим без те да са извършвани от тях. Куранът, който четем в наши дни е от печатна машина, а не ръкопис. Това значи ли, че ние не трябва да четем такъв Куран, защото сподвижниците никога не са чели печатни издания на Курана?

Сподвижниците също не са изучавали теджвид [теоретичната наука свързана с правилното четене и изговаряне на думите от Курана]. Това значи ли, че за нас е бидат да изучаваме теджвид? Още повече, че ако ние не изучаваме теджвид няма да бъдем способни да четем правилно Курана!

Сподвижниците никога не са използвали интернет като средство за придобиване на познание, нито пък са слушали аудиозаписи на лекции. Това значи ли, че и ние трябва да престанем да ползваме интернет, защото те не са го ползвали?

Вие возите ли се на самолет за да стигнете до Саудитска Арабия при извършване на хадж? Но сподвижниците никога не са използвали самолет! Те са се придвижвали чрез коне, магарета или пеша. И така, вие готови ли сте да извървите пеша целия път до Саудитска Арабия? Аз не мисля, че сте! Какво се опитвам да кажа? Това, което се опитвам да кажа е, че ние вършим много неща, които сподвижниците-сахаба не са вършили.

И сега, ако вие наистина сте твърдо решени да не правите нищо, което сподвижниците не са правили, тогава ми изпратете своите коли, телефони, новопостроени къщи и т.н. Нека да проверим на практика, дали наистина сте убедени в това, което говорите!

Дали сподвижниците-сахаба обичаха Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]?

Разбира се, не ще и питане! Именно тази любов е същността на мевлида, защото същността му е възстановяване на връзката на сърцето с Причината за нашето спасение, а именно самия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И така, когато вие участвате в мевлид, то вие правите същото, което и сподвижниците-сахаба са правили – а именно възстановяване на връзката на сърцето ни с Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Мевлида е средство за придобиване на тази обич по същия начин, както самолетът е средство за извършване на хадж, отпечатаният Куран е средство за нашето четене и т.н. Затова, по своята същност, тази практика е следване на стъпките на сподвижниците-сахаба [Аллах да е доволен от тях].

Погледнете само как сподвижниците-сахаба се бореха за капките от водата, останала след вземането на абдест от Пророка [Алллах да благослови и приветства него и семейството му]! Също как се състезаваха дори за кичурче от благословената му коса! Също обяснението на един от сподвижниците как Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе най-любимия човек за него! И как всеки един от сподвижниците смяташе именно себе си за най-специалния човек при Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

Обичта към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е основна съставна част от тази религия и без нея мюсюлманите щяха да бъдат нищо повече от празни черупки. И не ще и дума, че това по никакъв начин не противоречи на обичта ни към Всевишния Аллах. Ако вие все още отричате мевлида, защото смятате, че това е нововъведение-бидат – добре! Но дори при това, вие трябва да бъде щастливи от факта, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден на този свят, защото ако той не бе роден, то света нямаше да бъде такъв, какъвто е.

“Ранните поколения предци не го празнуваха!”

Обичта на ранните поколения към Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе изразена в толкова многобройни примери, че за тях не съществуваше нужда от конкретно отбелязване на мевлида. Но следващите поколения не бяха толкова силни и затова мевлида бе лек за тяхната болест.

По същия начин, както огласовките-харакят не се отбелязваха в Курана до времето на имам Али [Аллах да е доволен от него], чак до около четиридесета година по лунния календар – хиджра. [За по-подробна информация вижте следващата снимка от Курана отпечатан от “Дар ел-Меарифе”.] А точките на буквите не се отбелязваха чак до времето на халифата на Абдулмелик ибн Меруан през 685 г. по слънчевия календар, което пък е приблизително 50 години след заминаването на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] от този свят.

Повечето сподвижници четяха Курана без да имат нужда от огласовки или точки на буквите. Можем ли и ние така? Аз не мисля така! Повечето от нас са неспособни да четат Курана на арабски, камо ли да го четат без точки или огласовки. И така ние вършим нещо, което сподвижниците не са вършили. Следователно аргументът [че сподвижниците-сахаба не са вършили такова нещо] няма каквато и да било тежест, защото всички ние щяхме да сме изгубени без огласовките и точките на буквите в Курана.

Думите

Думата “мевлид” означава “рождение”, като нейният често употребяван индо-пакистански еквивалент е “миляд”. [Съответно нейния турско-български еквивалент е “мевлют”.] Като има съвсем леко вариране в смисъла на двете. Оригиналното значение на тази думата مولد е “раждам”, “давам плод”. [Hans Wehr, 1285 стр.] Също مولد значи “рождение”, “рожден ден” и т.н. Думата ميلاد от своя страна означава “рождение” и “време на рождението”. Интересно е как същия източник посочва, че думата “мевлид” се използва за рождението на пророка Мухаммед [Аллах да благослови и приветства него и семейството му], а думата “миляд” едновременно за рожденията на пророка Мухаммед и пророка Иса [Аллах да ги благослови и приветства].

Има известна разлика между Мевлид и Коледа. Най-важната от тях е, че ние знаем, че рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е на 12-тия ден от месец Рабиул Еввел, като това е преобладаващото становище. И ние не празнуваме толкова конкретната дата, колкото раждането му и благословеното му същество. Това са съществени разлики с Коледа, защото не ни е известна точната дата на рождението на пророка Иса [Аллах да го приветства]. Освен това при Коледа има прекалено много практики, които не са свързани с Християнството, а са свързани с други религии, за да бъде тя посветена на Иса [Аллах да го приветства]. Мерйем ражда Иса през пролетта. Разбираме това от споменато в Курана, че по време на раждането на нея й биват дадени фурми-рутаб, които са в наличност само през този период от годината. Затова тези двете [Мевлид и Коледа] са различни неща, които не съвпадат. Също така мюсюлманите не трябва да отбелязват празниците на други религии, което би било причина да бъдат счетени за част от тази религия.

Джулюс

Арабската дума جلوس означава стоене за дълъг период от време. На Урду тя би могла да значи “шествие”, “процесия”. Това е думата, която се използва за шествията по време на мевлид в индо-пакистанските региони. Сядането или стоенето [джулюс] е след самото шествие, когато храната се поднася. И от този момент нататък никой не може да се придвижи за период от няколко часа. Онова, което се случваше в индо-пакистанските райони беше бедни немюсюлмани, които идваха да се нахранят. И това бе добър способ бедните да получат нужното тям по косвен начин, макар че същото не важи и за Великобритания. Така разбираме колко важен бе мевлида за разпространението на Исляма в този регион. Все едно става въпрос за нашид-концерт [иляхи-концерт], който е на публично място без да се изискват билети така, че всеки желаещ да може да присъства. И така немюсюлманите биват “завладени” от съответните песни или мелодии и евентуално впоследствие стават мюсюлмани. Отново това вече няма ефекта, който имаше някога.

Изглежда странно, че някои от по-възрастните хора карат насила по-младите да присъстват на честването на мевлида. Любовта не е нещо, което може да се получи вследствие на принуда, нито пък може да бъде научена чрез сила.

Аз намирам името за забавно [за не особено точно], но въпреки това има начини то да бъде оползотворено. Когато организацията на събитието е на добро ниво, например бъдат раздавани сладки, има кратки брошури, обясняващи неговата цел и т.н. Организиран по този начин, мевлида може да бъде косвен призов към Исляма. В противен случай, той може да изглежда все едно пакистанците превземат чужда територия и е време да се повика полицията! Също така по-добре за жените би било да не участват в шествията, защото някои “чичовци” могат да им кажат неприятни неща.

Преди смятах, че тези шествия са нещо строго специфично за индо-пакистанския регион, но в действителност те са нещо популярно сред много мюсюлмански страни, като Египет, Медина, Йемен и др.

Дискотечните [новогодишните] осветления

Странно е да видим как мевлида се празнува, чрез най-различни осветления. Какъв вид обич се изразява, чрез запалването на светлини? Мевлида не е като Коледа с нейните осветления. Освен това истинските светлини се намират в имената на Аллах, неговия Пророк [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] и неговите сандали.

Вероятно тези хора го правят с добро намерение, но въпреки това те навлизат в сива територия. Ако вие не осеяте цялата улица с такова осветление, това изобщо не значи, че вие не сте истински суннити!

Като цяло мюсюлманите трябва да наблегнат върху празнуването на байрямите и по този начин да не позволят децата им да бъдат засегнати от влиянията на други [немюсюлмански] празници.

Що се касае до [безразборното] смесване на мъже и жени, то не е позволено. Това е ясно и добре известно. Но ако това се случи, то е по вината на отделни индивиди, а не на групата като цяло.

Това не е безверие-куфр или съдружаване-ширк

За да бъде дадено нещо безверие или съдружаване е необходимо да има ясно правило за това. И макар и мевлидът да не е нещо, за което има ясно нареждане в шериата, то има своите дълбоки основания. По време на мевлида се чете Куран, пеят се иляхи, изнасят се лекции и се раздава храна. Всичко това е утвърдено от Свещения закон. Именно по тази причина то е добро нововъведение [бидат хасене], а не е лошо нововъведение [бидат сеййи’е], като например да кажем, че задължителните молитви в денонощието са шест.

И така, мевлидът не може да бъде безверие или съдружаване, защото ние не заявяваме божествеността на каквото и да било друго освен Всевишния Аллах. А що се касае до търсенето на благословия посредством Пророка [Аллах да го благослови и приветства], което е известно като “тевессул”, то това е позволено от мнозинството учени от четирите школи. В същността си тевессул представлява призоваване на Аллах, чрез Неговото най-любимо творение. Има достатъчно хадиси по тази тема, затова ги потърсете. Единствено вахабиите и селефиите, чиито главен източник е ибн Теймиййе, не признават това. Всички учени от четирите мезхеба преди времето ибн Теймиййе са единодушни по този въпрос, включително и първите три поколения. Кои са тогава праведните предци, на които тези “селефии” се позовават?

За да се каже за нещо, че е куфр или ширк, то трябва да бъде пределно ясно и отвъд всякакво съмнение. А когато вахабиите предявяват претенции за това те винаги използват неправилни сравнения. Отгоре на това сравнението не може да бъде база за претенции за куфр или ширк. Призоваването на друг освен Аллах може да бъде безверие единствено тогава, когато то е придружено с действителното обожаване на този друг. Но такова нещо при мевлида няма, защото единствения обожествяван е Аллах. Тези обвинения в куфр и ширк не само, че са безпочвени и погрешни, но отгоре на това са клевета към другите мюсюлмани. А тази клевета е един от най-големите грехове.

Смърт и рождение в една и съща дата

Някои използват глупавия аргумент, че рождената дата и датата, на която Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] напуска този свят съвпадат. А именно 12-ти, Рабиул Еввел. Те казват, че ние празнуваме рождението му едновременно със смъртта му.

Повечето книги, които проверих наистина споменават тази дата [12-ти, като датата, в която Пророка, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си отива от този свят]. Само две книги: “Нур ел-Йекин” на шейх ел-Хадрами и “Несеб ел-Лебиб” на Умер ел-Мухадар ел-‘Алеви, споменават 13-ти. Също някои споменават понеделник или вторник, като ден на смъртта.

Имам Сухейли споменава в “Рауда ел-Унф” [3/270]: “Повечето са на мнение, че датата е 12-ти Рабиул Еввел. Също не е автентична [информацията], че Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, си заминава от този свят през понеделник 13-ти, 14-ти или 15-ти. Мюсюлманите са единодушни, че деня Арафе [въпросната година] се пада в петък и че той е деветия ден от месец Зу-л-Хижже…” Ел-Хауармази казва, че датата е първи от Рабиул Еввел [“ел-Ишара иля Сира Сеййидина Мухаммед” на ‘Аля ед-Дин ел-Бекраджи, 252 стр.].

Тъй като имам Сухейли има коментар върху класическото произведение “Сира” на ибн Хишам, аз приемам неговото мнение, че датата на смъртта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] е 1-ви или 2-ри от Рабиул Еввел. Датите 12-ти, 13-ти и 14-ти не са сигурни според него.

Но дори и да приемем, че дните на рождението и смъртта съвпадат, това няма никакво значение, защото ние празнуваме и почитаме неговия живот. Има симетрия в това датите на рождението и смъртта му да съвпадат. Като една окръжност, която започва и свършва в една и съща точка. А онези, които казват, че чествайки рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] ние честваме и неговата смърт, трябва да бъдат изключително внимателни да не го обидят, защото обидят ли го – това може да доведе до безверие.

Някои доказателства, които трябва да бъдат взети под внимание

Някои от най-силните доказателства се съдържат в книгата на имам Касталляни, посветена на тази тема.

Аише каза: “Имаше един еврейски търговец в Мекка в нощта, която Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] беше роден. Той търсеше: “О, хора на Курайш, има ли новородено сред вас?”, а те отговориха: “Не знаем.” Той каза: “Тази вечер Пророкът на тази последна общност ще бъде роден. Между рамената му има печат с кичур от косми, подобно на гривата на кон.” Тогава те го придружиха и влязоха при майката на Пророка, като я попитаха може ли да видят сина й. Тя им го подаде, а те откриха гърба му и видяха този белег, като евреинът изпадна в безсъзнание. Когато се свести те го попитаха: “Какво ти е? Какво ти стана?” Той отговори: “Кълна се в Аллах, пророчеството напусна синовете на Исраил!”” [предаден от ел-Бейхаки]

Ел-Хаким предава, че Пророкът [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] бе роден в Мекка в къщата на Мухаммед ибн Юсуф. Той бе кърмен от Сувейба – освободена робиня от ебу Лехеб. Той я освободи в момента, когато тя му съобщи радостната вест за рождението на Пророка. След смъртта на ебу Лехеб, той бе видян на сън и бе попитан: “Какво стана с теб?” Той отговори: “Аз съм в Огъня. Но ми се дава отдих всеки понеделник, когато получавам възможност да пия вода през пръстите си.” – като той направи знак с двата си палеца. “Това чудо е заради освобождаването на Сувейба, когато ми поднесе радостната вест за раждането на Пророка.”

Ибн ел-Жезери казва: “Ако безверникът ебу Лехеб, прокълнат в Кураничното откровение бе възнаграден, заради радостта си от пророческото рождение, какво да кажем за мюсюлманите от неговата общност, които също се радват на него и правят най-доброто на което са способни, заради обичта си към него? Кълна се в живота си! Наградата им от Прещедрия Аллах ще бъде влизане в градините на блаженството, отрупани с даровете на Всевишния!”

(http://www.sunnah.org/ibadaat/three_frameset.htm)

Наказанието на ебу Лехеб бе олекотено, заради радостта му от рождението на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. Затова ние трябва да сме щастливи, че той бе роден, защото той донесе до нас Исляма, с който се гордеем. Тук не става въпрос за вяра или безверие, а за това дали сме щастливи от това рождение. Тъй като Исляма все още не беше обявен по това време, безверието на ебу Джехл не е отчетено в това предание. Но ако искаме да го вземете под внимание, тогава трябва да знаем, че тази радост помогна да бъде олекотено мъчението на един от най-лошите врагове на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му] а какво остава за нас – които вярваме в него и в Аллах? Какво бихме получили ние? Ако ние не сме радостни от неговото рождение, то тогава трябва да се замислим сериозно над себе си.

Ето и едно предание, цитирано от вахабийско-селефийски сайт, заедно с техния [английски] превод: [http://sunnah.com/nasai/49/48]

أَخْبَرَنَا سَوَّارُ بْنُ عَبْدِ اللَّهِ، قَالَ حَدَّثَنَا مَرْحُومُ بْنُ عَبْدِ الْعَزِيزِ، عَنْ أَبِي نَعَامَةَ، عَنْ أَبِي عُثْمَانَ النَّهْدِيِّ، عَنْ أَبِي سَعِيدٍ الْخُدْرِيِّ، قَالَ قَالَ مُعَاوِيَةُ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُ إِنَّ رَسُولَ اللَّهِ صلى الله عليه وسلم خَرَجَ عَلَى حَلْقَةٍ – يَعْنِي مِنْ أَصْحَابِهِ – فَقَالَ ‏“‏ مَا أَجْلَسَكُمْ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا جَلَسْنَا نَدْعُو اللَّهَ وَنَحْمَدُهُ عَلَى مَا هَدَانَا لِدِينِهِ وَمَنَّ عَلَيْنَا بِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ آللَّهِ مَا أَجْلَسَكُمْ إِلاَّ ذَلِكَ ‏“‏ ‏.‏ قَالُوا آللَّهِ مَا أَجْلَسَنَا إِلاَّ ذَلِكَ ‏.‏ قَالَ ‏“‏ أَمَا إِنِّي لَمْ أَسْتَحْلِفْكُمْ تُهَمَةً لَكُمْ وَإِنَّمَا أَتَانِي جِبْرِيلُ عَلَيْهِ السَّلاَمُ فَأَخْبَرَنِي أَنَّ اللَّهَ عَزَّ وَجَلَّ يُبَاهِي بِكُمُ الْمَلاَئِكَةَ ‏“

Предава се от ебу Сеид ел-Худари, който казва: “Муавия [Аллах да е доволен от него] каза: “Пророкът [с.а.с.] отиде до група хора – т.е. неговите сподвижници – и каза: “Какво правите?” Те казаха: “Събрахме се за да се помолим на Аллах и да Го възхвалим задето ни напъти към Неговата религия и задето ни благослови чрез теб.” Той каза: “Питам ви в името на Аллах, това ли е единствената причина?” Те казаха: “Кълнем се в Аллах, не се събрахме поради никаква друга причина!” Той каза: “Не ви карам да се закълнете, защото ви подозирам, а защото Жибрил дойде при мен и ме извести, че Аллах, Всемогъщият и Всевишният се хвали с вас пред ангелите.””” [Сунен ен-Нисяи, 5426, 49-та книга, 48-ми хадис, английски превод, 6-ти том, 49-та книга, 5428-ми хадис.]

Това може би е едно от най-силните доказателства за мевлида. Сподвижниците се събрали за да благодарят на Аллах Всевишния, заради изпращането на Пророка Му [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]. И точно това е един от главните елементи на мевлида. Това е било мевлид, без да се нарича мевлид и единствената му разлика с наши дни е това, че ние сме му дали името “мевлид”. Сподвижниците-сахаба празнуваха по свой начин мевлида. Също така забележете, че самите вахабии са оценили този хадис, като автентичен-сахих и поради тази причина не могат да го отрекат. И ако те го отрекат, това би означавало, че те отричат достоверен хадис [, което те смятат за един от най-големите грехове]!

Що се касае до възражението, че това е фиксирано годишно събитие, то хадисът не споменава определено време. А твърдението, че това може да се прави само веднъж годишно е равносилно на добавяне на техни собствени думи към хадиса. Мевлида може да се празнува по всяко време, без никакво ограничение.

По същото време следващата година

Ние написахме тази статия със съзнанието, че тя може да бъде полезна всяка година. Защо тези учени, които по цяла година нищо не правят, изведнъж се активизират точно при мевлида. Те приличат на Mumra от Thundercats. После не се чува нищо от тях, чак до следващия мевлид. Тогава те се появяват отново със статия, чието заглавие е толкова дълго, колкото и самото й съдържание.

Единственото нещо, което правят е да кажат, че мевлида не е нововъведение-бидат, без да обяснят каквото и да било на онези, които са против него. По-добре този спор да бъде разрешен чрез рационални аргументи вместо с безсмислици и обиди.

След като вече разбрахме, че няма ограничение относно мевлида, виждаме че той може да бъде честван по всяко време. И ако вие решите да организирате мевлид по което и да било време, никога не мамете член от Ехл ел-Бейт [Аллах да ги приветства], нито пък който и да било мюсюлманин или немюсюлманин.

Все още не сте убедени

В крайна сметка от вас зависи дали ще празнувате мевлида или не и никой не трябва да ви принуждава. И ако вие решите да го почетете, тогава ще усетите обичта на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му]! Това не е задължение според законите на шериата, но е задължение според законите на любовта. Също мевлида трябва да съдържа поне малко учение за живота на Пророка [Аллах да благослови и приветства него и семейството му].

И така може да кажете, че мевлида е бидат, но любовта е суннет. Или пък може да кажете, че е бидат хасене – добро нововъведение. Или пък може да кажете, че е мустехабб – желателно дело, което е практика на сподвижниците. Но онова, което не може да кажете е да го отречете изцяло и да кажете, че то няма никаква база в Исляма. За него свидетелстват и гореспоменатия хадис и любовта на сподвижниците. Но както много други неща, той имаше ранен период, през който все още нямаше свое собствено име.

Но онова, което не трябва да правите в никакъв случай е да кълнете онези, които го честват или да ги наричате безверници и съдружаващи. Това изобщо не е правилно, тъй като сподвижниците също са чествали своеобразно мевлида, макар и това да се отрича от останалите. Но моля ви, на всяка цена избягвайте споровете, защото изобщо не е хубаво да видиш “брадатите” във война по между си.

Нито пък трябва да гледате с лошо око на онези, които не честват мевлида. Някои от тях го правят, защото не го разбират, затова дайте им нужното пространство за да го разберат. Други пък може да не го честват, заради начина по който се отбелязва, макар и да са съгласни с него по принцип.

Надяваме се, че този материал хвърли светлина по въпроса поне за някои от вас и нека с позволението на Всевишния Аллах никога не преставаме да търсим напътствието!

MADINA15

Източник: шейх Арфан Шах ел-Бухари

Бележките в правоъгълните скоби са пояснение на превода с изключение на благословиите саляту-селям след имената на Пророка, сподвижниците и мюсюлманските учени, които са част от оригинала.

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2015/12/mawlid-reality-check.html

Ето и някои материали на английски и български език, свързани с темата:

“Хусн ел-мексид фи амел ел-мевлид” на имам ес-Суюти:

http://www.sunnah.org/publication/mawlid01.html

Исторически данни:

http://www.sunnah.org/arabic/mawldhouse/history_of_the_mawlid_house.htm

Четиридесет хадиса за добрия характер:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/40-hadith-honourable-character-and.html

Четиридесет хадиса за Ехл ел-Бейт:

Английски:

http://straighttranslations.blogspot.co.uk/2014/07/forty-hadiths-virtue-of-ahl-al-baytthe.html

Български: