Как да разпознаем самозвания учител?

Как да разпознаем самозвания учител?

 

От Арфан Шах ел-Бухари и “SheikhyNotes”

https://sheikhynotes.blogspot.com

 

Това е един от разпространените проблеми в наши дни, затова искам да го коментирам накратко. Имах щастието да изучавам религия над дванадесет години и в резултат събрах опит, с който да отлича автентичния от самозвания учител. Проблемът, от който страдаме в момента, е изобилието учители, които чисто и просто прахосват парите и времето ни. Разбира се, при положение, че вие наистина искаме да учим сериозно.

Това е ядрото на проблема. Повечето хора изобщо нямат стремеж да изучават утвърдените като учебници книги в Исляма, въпреки че това е тяхно задължение. Но дори и тези, които имат стремеж да учат по тях разбират, че мнозинството учители, които ги преподават са напълно неадекватни. Какво да правим тогава? Ще ви дам няколко прости инструкции, чрез които да различите автентичния от самозвания учител. Основното ръководство, с чието четене всеки трябва да започне е раздел „Знание – Илм”, който е първия раздел от книгата „Съживяване на религиозните науки – Ихйа улюм ед-дин” на имам Газали, Аллах да е доволен от него.

Религиозна школа

Учителят трябва да е от една от четирите школи във фъкъх (ислямско законодателство): Малики, Ханефи, Шафии или Ханбели, също от една от двете школи в акида (ислямско вероучение): Матуриди или Ешари.

Имайте предвид обаче, че в наши дни много от претендиращите, че са Ханефи, в действителност са смеска от Ханефи и Шафии. Проблемът при тях е, че не са способни да различат кое от къде идва. В резултат техните ученици също са неспособни да различат кое правило при коя школа важи. Ученето при такива учители само ще ви обърка, защото те самите са объркани.

Що се касае до ислямското вероучение, учителят трябва да е Матуриди или Ешари, защото това са двете признати школи в акида при Ехли Суннет уел-Джемаат (т.е. хората, които се придържат към Суннета на Пратеника на Аллах и към Джемаата на мюсюлманската общност). Затова като ги питате каква е тяхната школа в акида, те би трябвало да посочат една тези две. Обикновено онези, които са Малики и Шафии във фъкъх са Ешари в акида, онези които са Ханефи във фъкъх са Матуриди в акида, а онези които са Ханбели в акида или са Ешари в акида или изобщо не принадлежат към Ешари-Матуриди. Като цяло мнозинството Ехли Суннет са Ешари, а Матуриди са малцинство. Голяма част от учителите не са завършили дори най-елементарните книги в Ешари или Матуриди акида и в резултат нямат право да преподават по този предмет.

Затова не си губете времето с никой, който твърди, че преподава според Курана и Суннета, но не принадлежи към никоя от споменатите школи. Такива хора най-често имат много погрешни вярвания и разбирания, които с течение на времето предават и на техните ученици.

Период на обучение

Когато избирате учител проучете неговата биография. Така ще бъдете способни да разберете колко време той самият е прекарал в обучение. Това е първата ви подсказка. Но също имайте предвид, че някои от тях фалшифицират собствените си биографии. Не се шегувам! Вижте дали тези хора са учили интензивно за период от шест-седем години примерно? Къде са учили и кои са техните учители? Това е много важно, защото учителите им трябва да са силни (добри специалисти). Вижте дали не са се провалили още на ниво начинаещи, опитвайки се да ни заблудят след това? Защото често училите при много известен и много силен учител не получават разрешение да преподават дори по най-елементарните книги. В идеалния случай учителят трябва да е учил колкото може по-дълго време при колкото може повече различни учители, а не само при един-единствен. Също най-силните ученици на даден учител почти винаги са всеобщо известни. Мястото, където е учил няма толкова голямо значение, защото в наши дни много от прехвалените учебни дестинации изобщо не заслужават славата си. Например много от известните места на изток вече нямат такива силни учители каквито са имали преди. Това, че някой е учил в чужбина само по себе си нищо не значи, по същия начин, както някой учил дълго време (десет години примерно), но при лош учител почти нищо не е научил.

Най-важното, което един учител трябва да е посочил в биографията си, е собствените си учители и книгите, които е изуичил при тях. Той няма право да крие тези неща с оправдание за скромност. Също всяко прекъсване на обучението му за повече от няколко месеца трябва да е посочено в биографията му. Ако той прикрива тези неща значи или лъже или – още по-лошо – мами съзнателно. Фактът, че косата му е побеляла изобщо не значи, че е учил задълго. Може да е побелял просто от старост.

Какво е изучил?

Учителят трябва да е посочил пределно ясно в биографията си, кои книги е изучил, за какъв период от време ги е изучил и при кой учител ги е учил. Освен това изучаването на друга школа за кратко време не му дава право да претендира, че е от нея. Например някой Ханефи не може да претендира, че е Малики само защото така му харесва (без детайлно да е изучил Маликийската школа).

Нито пък има право да каже, че различията между Ешари и Матуриди школите не го интересуват, защото и двете са от Ехли Суннет, понеже това е причина за слаба акида, а такива хора са по-зле и от вахабиите!

Критикуване на другите

Някои учени критикуват школите с „погрешни вярвания”, като Вахабии или Шиити, но тази критика не трябва да е денонощна, нито пък да прераства в подигравки и унижения. Или пък от урок с продължителност един час да прекарва 45 минути, разказвайки колко лоши са тези или онези. Понякога се налага да се внасят уточнения по отношение вярванията на другите школи, но да се губи цялото време само затова е признак за заблуденост.

Още повече ако той самият окуражава учениците си да атакуват другите. Това е един от най-сигурните признаци, че той не е такъв, какъвто претендира. Той трябва да е способен да приеме правото на другия да има различно становище, стига да има някаква база за такова становище. За предпочитане е източникът на различието да е добре известно класическо разногласие, защото много от съвременните становища не са нищо повече от раздуто его на съответния лектор.

Пренебрегване на божиите закони

Това важи повече за хората, които имат претенции да са духовни наставници (шейхове), без обаче да спазват религиозните си задължения, влизайки в разрез с единодушието на мюсюлманската общност. Ако се интересувате как се търси духовен наставник може да погледнете тук:

https://sheikhynotes.blogspot.com/2013/09/taking-bayah-with-spiritual-master.html

Освен това не всички шейхове, които са наставници в духовния път, са и експерти в шериатските закони. Затова те трябва добре да съзнават докъде се простира тяхната компетентност и да насочват учениците си към съответните учени там, където не знаят. Вместо това те дават становища без да са компетентни и по този начин заблуждават учениците си.

Също грубо нарушение на божествените закони са лошият характер и проклинането на другите хора. Възможно е, изключително рядко, когато са много ядосани да изпуснат нервите си, но да правят това публично и съзнателно е сигурен признак за безпътие. Пратеникът на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, никога не кълнеше хората. При това положение, чий Суннет следват тези наставници?

Прекалено много грешки

Знайте, че всеки учител допуска грешки и това е част от човешката природа. Проблемът е тогава, когато грешките му са толкова груби и елементарни, че го дискредитират като учител. Например пренебрегването на единодушие по даден въпрос. Или изказване на напълно необосновано становище. Или дори претендиране, че е видял нещо, което само по себе си е невъзможно. Веднъж чух лектор да казва, че няма доводи, с които ислямската религия да бъде защитена. Това показва не само, че такъв човек няма право да преподава ислямско вероучение, а дори, че той самия не го е изучил на най-елементарно ниво. Защото за всички съвременни критики срещу Исляма учените са дали отговори още на времето, през първите векове. Тези отговори са толкова известни и от толкова ранни времена, че човек дори и малко да се разрови ще ги намери. Затова всеки, който няма такива елементарни познания няма право да бъде учител.

Всеки може да допусне грешка, но след като допусне грешката трябва да се покая и да се поправи. А не да дълбае още по-надолу и по-надолу в дупката на грешката, в която е попаднал. И още веднъж, тук става въпрос за груби и големи грешки, а не за дребни грешки от рода на пропускане на изречение при преподаването на книга или пък грешка при цитиране от книга.

Прекалено дълго време за завършването на кратки книги за начинаещи

Става въпрос за похабяване на години за да се завърши кратка уводна книга, която спокойно може да се мине за месеци. Причината за това е, че те самите са невежи и не разбират текста, който преподават.

Друг възможен сценария е самата програма да е толкова лошо организирана, че учениците да са прекарали години в учени, без да са изучили дори една утвърдена книга. Разбира се, ако книгата е по-сложна и за по-напреднали е необходимо повече време за завършването й. Също така завършването на книга за много кратко време не означава задължително, че учителя преподава много добре, а може да значи, че учителя прехвърля набързо материала само и само да завърши книгата по-скоро. Други пък правят големи изявления, че ще преподават сложни и големи книги за нереалистично кратки срокове. Това не са нищо повече от непостижими миражи, затова не си губете времето с такива хора.

Гола слава и нищо повече

Има много световноизвестни „шейхове”, които не са изучили, както му е реда, нито една утвърдена книга. Някои от тях дори не са способни да сричат на развален арабски. Вероятно някои от тях са сторили услуга на своя шейх и така са получили своето „разрешително”. Пазете се от такива учители. Те са покварени и ще покварят и вас самите и вашата вяра. Разбира се, възможно е те да са учили книги, без да сте чували за това, но това са изключително редки случаи, които са изключение от правилото. А правилото е, че известните „шейхове”, които не са учили по утвърдени книги са заблудени и заблуждават и другите. Те нито трябва да наричат самите себе си „шейхове”, нито да позволяват на другите да ги наричат така. И ако правят обратното на това, само събират още повече грях, угаждайки на болното си его.

Има и ислямски „академици” с бакълавърска, магистърска или докторска степен, които са тесни специалисти в дадена област, но са представени от себе си или други хора като специалисти по всички ислямски науки. А за съжаление действителността е обратното на това. Затова проучете дали такива хора имат компетентност, извън тясната област на специализацията си? Тук може да прочетете малко повече за различните видове „шейхове”.

https://sheikhynotes.blogspot.com/2015/09/seven-different-types-of-sheikh.html

Като под ислямски академици изобщо нямам предвид нашите мюфтии и мевляни, защото мнозинството от тях изобщо не заслужават да бъдат споменати в тази категория.

Ламтене за земния свят

Например да искат пари през цялото време, включително да искат пари непрекъснато и от своите ученици. И дотогава докато ученикът си плаща редовно, получава поощрително потупване от своя учител.

Тук не говорим за таксите, които учителите поставят за преподаване на даден предмет, защото това е необходимо, особено като се има предвид, че за някои от тях това е единственото нещо, с което се занимават и е единственият възможен източник на доходи. И защото ако тези такси не се плащат учители, които наистина са специалисти, не биха могли да продължат да преподават.

Тук говорим за случая, когато учителят иска голяма къща и хубава кола и кара ученикът му да плати за всичко това.

Забраняването на въпроси

Някои учители приемат задаването на въпроси за оспорване на авторитета им, въпреки че в повечето случаи тези въпроси са съвсем безобидни и са зададени от хора, които наистина не знаят отговора.

Но, разбира се, има правилен подход, който трябва да се спазва при задаване на въпроси и има въпроси, които е по-добре да не бъдат задавани в определена ситуация. Някои учители подканват към задаването на въпроси, други не го правят. Това което имам предвид е забраняването на всички въпроси, по всяко време, от нежелание да се отговаря.

Какво знам аз?

Ако вие откривате тези признаци у своя учител значи е време да си намерите нов. Но напуснете стария си учител по възможно най-приличния и възпитан начин, защото не е леко за учителя да види как негов ученик го напуска.

Намерете друг учител според обратното на лошите признаци, споменати тук. Защото намирането на добър учител е равнозначно на опазване на вярата и предпазване от шарлатани да си играят с нея. А допуснете ли това да се случи, то ще ви нанесе поражения, от които не ще бъдете способни да се възстановите. Така хем ще сте погубили желанието си за учене, хем ще сте пропилели дълги години от живота си напразно.

Най-тъжното нещо в цялата ситуация е, че има толкова много добри учители (без почти никакви ученици), които са напълно непознати на хората. Много от тях са по-добри от световно известните ни шейхове. Ако вие сте от щастливците, може такъв учител да живее близо до вас, без изобщо да подозирате за него!

 

Повече за важността на знанието може да прочетете тук:

http://sheikhynotes.blogspot.co.uk/2009/06/importance-and-search-for-knowledge.html

Оригиналът на статията може да намерите тук:

https://sheikhynotes.blogspot.com/2016/02/how-to-spot-fake-teacher.html

The URI to TrackBack this entry is: https://bgislam.com/2018/07/14/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%b4%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d1%81%d0%b0%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%83%d1%87%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: