За наказанието в гроба и ползата за мъртвите от добрините на живите

Това е въпрос, по който има разногласие между Ехли суннет и останалите ислямски течения. И целта на статията е да докаже, че съществува наказание в гроба и че живите и мъртвите могат да бъдат от полза едни на други. Някои вахабити-селефити, а също муатезилити са на различно становище по този въпрос и именно това целим да изясним.

 

Наказанието в гроба

ٱلنَّارُ يُعْرَضُونَ عَلَيْهَا غُدُوّاً وَعَشِيّاً وَيَوْمَ تَقُومُ ٱلسَّاعَةُ أَدْخِلُواْ آلَ فِرْعَوْنَ أَشَدَّ ٱلْعَذَابِ

Те са подложени на огъня сутрин и вечер. А в деня, когато часа настъпи: „Вкарайте хората на Фараона в най-силното мъчение!” (ел-Гафир, 40:46)

Имам ебу Лейс ес-Самарканди, Аллах да го помилва, казва:

{ ٱلنَّارُ يُعْرَضُونَ عَلَيْهَا } قال ابن عباس يعني تعرض أرواحهم على النار { غُدُوّاً وَعَشِيّاً } هكذا قال قتادة ومجاهد، وقال مقاتل: تعرض روح كل كافر على منازلهم من النار كل يوم مرتين،

”Те са подложени на огъня” – ибн Аббас казва: „Душите им са подложени на огъня сутрин и вечер.” Така казват Катяде и Муджахид. А Мукатил казва: „Душата на всеки неверник се подлага на огъня два пъти дневно, според техните степени.”

Наказанието в гроба, което е въпрос на разногласие, по този начин е доказано чрез посочения айет, извън всяко съмнение, защото той е пределно ясен. От противоположното на това се разбира, че на вярващите се показва Рая два пъти дневно.

أَلْهَاكُمُ ٱلتَّكَّاثُرُ حَتَّى زُرْتُمُ ٱلْمَقَابِرَ

„Умножаването (на земното) ви увлича, докато не посетите гробовете.” (ет-Текясур, 102: 1-2)

Състезанието за благата на този свят между хората е оспорвано и непрестанно, чак докато идат на гробовете. Каква е целта от посещението им? Ако смъртта беше просто завършек на живота нямаше да има причина да се страхуваме, защото милиарди преди нас също са умрели. Причината да се страхуваме е че не знаем какво ще се случи след смъртта, в гроба. Блажени ли ще бъдем или наказани? Въпросният айет е още едно доказателство за живот след смъртта.

Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, казвал:

السَّلَامُ عَلَيْكُمْ دَارَ قَوْمٍ مُؤْمِنِينَ، وَإِنَّا إِنْ شَاءَ اللهُ بِكُمْ لَاحِقُونَ

„Мирът да е над вас, които се намирате в домовете (гробовете) на вярващите. По волята на Аллах и ние ще се присъединим към вас!” (Муслим)

Този хадис и посочените айети са доказателство, че мъртвите продължават да живеят, но по начин, който не сме способни да разберем. Телата и душите им чувстват адското наказание. Ако наблюдавате спящ човек може да го сметнете за мъртвец, докато в същото време той може да скита в съня си из големи дворци, без да подозирате. По същия начин, наблюдавайки мъртвеца не може да кажем нищо за състоянието, в което се намира.

Пратеникът на Аллах, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, казва:

القبر إما روضة من رياض الجنة أو حفرة من حفر النار

„Гробът или е градина от райските градини или бездна от огнените (адските) бездни.” (Тирмизи)

Този хадис сочи, че гробът е едно от тези две неща, според вярата на човека: или адска бездна за безверника или райска градина за вярващия. Също се разбира, че той ще усеща райското ухание, съответно адското зловоние от гроба си.

كَانَ عُثْمَانُ بْنُ عَفَّانَ إِذَا وَقَفَ عَلَى قَبْرٍ يَبْكِي حَتَّى يَبُلَّ لِحْيَتَهُ ، فَقِيلَ لَهُ : تَذْكُرُ الْجَنَّةَ وَالنَّارَ ، وَلَا تَبْكِي، وَتَبْكِي مِنْ هَذَا ؟ قَالَ : إِنَّ رَسُولَ اللَّهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ، قَالَ: ( إِنَّ الْقَبْرَ أَوَّلُ مَنَازِلِ الْآخِرَةِ ، فَإِنْ نَجَا مِنْهُ ، فَمَا بَعْدَهُ أَيْسَرُ مِنْهُ ، وَإِنْ لَمْ يَنْجُ مِنْهُ ، فَمَا بَعْدَهُ أَشَدُّ مِنْهُ)

Когато Усман ибн Аффан, Аллах да е доволен от него, спираше пред гроб плачеше до такава степен, че брадата му се мокреше. И когато беше питан: „Когато се споменат рая и ада не плачеш, аз това (т.е. за гроба) плачеш?” Той отвръщаше: „Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, каза: „Гробът е първата от спирките на отвъдното. Който мине успешно през нея, след това за него е още по-лесно. А който не мине успешно през нея, след това за него е още по-трудно.”” (ибн Мадже, Тирмизи и имам Ахмед)

За да плаче докато брадата му се намокри, този знатен сподвижник трябва да е плакал наистина много. Представете си вие колко трябва да плачете за да се намокри брадата ви със сълзи? Гробът е първата от спирките на отвъдното. След нея са съживяването, стоенето в чакане на отсъждане, везните за претегляне на делата, мостът минаващ над ада и накрая, при успех – рая. А неверникът се проваля на всяка от тези спирки, докато накрая попадне в Ада. В хадис се посочва, че в гроба се извършва изпитание от ангелите Мункир и Некир. Те ще ни питат за господаря ни, религията ни и пророка, който сме следвали.

قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ : مَا رَأَيْتُ مَنْظَرًا قَطُّ إِلَّا وَالْقَبْرُ أَفْظَعُ مِنْهُ

صححه الحاكم ، ووافقه الذهبي ، وحسنه الألباني في صحيح الترمذي

Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казва: „Каквато и гледка да съм виждал, гробът винаги е бил по-ужасяващ от нея.” Хадисът е счетен за достоверен от ел-Хаким и ез-Зехеби е съгласен с него. А от ел-Албани и Тирмизи е счетен за добър.

Споменатото илюстрира още веднъж, че хората биват наказвани в гробовете, заради грехове извършени приживе, от които не са се покаяли. На Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, му беше показано как хората са наказвани в гробовете си, за да предупреди за това своята общност и да ги предпази от извършването на грехове.

Месрук предава от Аише, Аллах да е доволен от нея, която разказва за еврейка, дошла при нея. И като станало дума за гробното мъчение еврейката казала: „Аллах да те пази от него!” След това Аише, Аллах да е доволен от нея, попитала Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, за гробното наказание, а той отвърнал: „Да, наистина съществува наказание в гроба!” Аише казва: „След това никога не забелязах Пратеникът на Аллах да пропусне да потърси закрила при Аллах от наказанието в гроба във всяка своя молитва.”

Джабир, Аллах да е доволен от него, казва, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казал: „Когато вярващият бъде поставен в гроба му идват два ангела, които го събуждат така, както се събужда спящ човек, после го питат: „Кой е твоя господар? Коя е твоята религия? Кой е твоя пророк?” А той отговаря: „Моят господар е Аллах. Моята религия е Исляма. Моят пророк е Мухаммед.”” (предаден от ибн еби Асим в „ес-Сунна, 766” и ел-Бейхаки в „Доводи за наказанието в гроба, 237”)

Това са въпросите, задавани в гроба и хадисът е още един довод за наказанието там. Имам ал-Газали, Аллах да го помилва, казва в книгата си „Ихйа Улюм ед-Дин” в главата посветена на „Принципите на вярата”: „Добре е известно, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, и праведните предци търсеха закрила от наказанието в гроба.” – т.е. молеха Аллах да ги избави от него.

Шейх Тахир Салях ел-Джезаири, Аллах да се смили над него, казва в книгата си „ел-Джеухера ел-Келямие/Перлите на теологията”:

„Въпрос: Каква е вярата ни относно разпитването в гроба и наградата и наказанието там?

Отговор: Ние вярваме, че когато починалият бъде поставен в гроба душата му се връща към тялото му така, че той разбира какво му се говори и е способен да отговаря. Тогава два ангела идват при него и го разпитват за неговия господар, неговия пророк и неговата религия, които той е следвал, а също за задълженията, които (Всевишният) Аллах му е наложил да изпълни. Ако починалият е бил от вярващите и от извършвалите добрини, той ще отговори отлично на въпросите и без да се страхува, с помощта на Всевишния Аллах. Тогава Аллах ще разкрие пред погледа му врата, отворена към Рая и той ще се наслаждава на голямо блаженство. Ще му се каже: „Това е наградата за онзи, следвал правия път на земята.” Но ако починалият е неверник или лицемер той ще бъде в състояние на шок, неспособен да отговори на тези въпроси и в резултат ще бъде наказан сурово. Тогава Аллах ще разкрие пред погледа му врата, отворена към Ада и той ще бъде свидетел на най-различни видове мъчения и наказания. Тогава ще му бъде казано: „Това е възмездието ти за неверието ти в твоя господар и за това, че последва твоите най-низки страсти.””

Това илюстрира, че преданията за наказанието в гроба са достигнали до нас по масов път – мутеватир. Преди смятах, че тези предания са масово разпространени само от гледна точка на смисъла им (мутеватир меаневи), но имайки предвид посочените куранични айети виждаме, че те са масово разпространени дори от гледна точка на техния изказ (мутеватир лефзи), защото всеки един кураничен айет е на степента мутеватир лефзи.

Как може да бъдем от полза на умрелите?

Имам ел-Газневи, Аллах да го помилва, в своя коментар към „Акида Тахавие” казва, че живите могат да са от полза на умрелите, чрез даване на милостиня и добри дела.

А в самия текст от имам ет-Тахави се казва:

وفي دعاء الأحياء وصدقاتهم منفعة للأموات‏

„В молитвата (дуа) на живите и тяхната милостиня (садака) има полза за умрелите.”

Това е споменато и в думите на Всевишния:

رَبَّنَا اغْفِرْ لَنَا وَلِإِخْوَانِنَا الَّذِينَ سَبَقُونَا بِالْإِيمَانِ

„Господарю наш, прости на нас и на братята ни по вяра, които ни изпревариха (към отвъдното)” (ал-Хашр, 59:10)

Да се молим за умрелите е добро дело. И ако от това нямаше никаква полза, дюата за тях нямаше да е добро дело поначало. Погребалната молитва (дженазе) която е обществено задължение (фарз кифае) не се състои от нищо друго, освен възхвала на Аллах и молитва за покойника, започваща с думите: „О, Аллах, прости и на живите от нас и на умрелите…” Ако молитвата на живия не беше от полза за умрелия, самата погребална молитва щеше да бъде безсмислена. Тогава с право бихме попитали: „Защо шериатът ни е предписал да вършим нещо, което е безполезно?” По същия начин, ако от добрините на живите нямаше полза за умрелите, защо Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейството му, ни е повелил: „Раздавайте милостиня за умрелите!”?

И при положение, че цялата мюсюлманска общност изпълнява погребалната молитва над своите покойници, то логичното заключение е, че от нея има полза за мъртвеца. А ето и част от съдържанието на самата молитва: „О, Аллах, опрости и на живите от нас и на умрелите, и на присъстващите и на отсъстващите, и на малките и на големите, и на мъжете и на жените. О, Аллах, онзи, който съживиш го съживи мюсюлманин (с ислям), а онзи, който прибереш го прибери със вяра (с иман).” („Начинът за молене в Исляма”, М. И. Х. Пирзаде, 153 стр)

Помислете също над споменатия айет:

وَٱلَّذِينَ جَآءُوا مِن بَعْدِهِمْ يَقُولُونَ رَبَّنَا ٱغْفِرْ لَنَا وَلإِخْوَانِنَا ٱلَّذِينَ سَبَقُونَا بِٱلإِيمَانِ

„И онези, които дойдоха след тях казват: „Господарю наш, прости на нас и на братята ни по вяра, които ни изпревариха (към отвъдното)!”” (ел-Хашр, 59:10) В този айет има молба за опрощение на починалите преди нас. А това не е ли от полза за тях? Това е пример за отношението, което трябва да имаме към тях. А кои са починалите преди нас? Това са всички вярващи: пророците и пратениците, светците (евлиите), повярвалите истински на Аллаховите пророци в техните времена, сподвижниците им, учените и обикновените вярващи. Ние се възползвахме от тях чрез вярата, на която те ни научиха, а те се възползват от нас чрез молитвата, която отправяме за тях.

Пророкът, Аллах да благослови и приветства него  и семейството му, казва:

أقرءوا يس على موتاكم

„Четете ЙаСин за вашите умрели (умиращи)!” (Предаден от ебу Давуд и ибн Мажде. Ебу Давуд счита, че този хадис не е слаб. Вижте „Езкяр” на имам ен-Невеви, 120 стр.)

Ако за умрелите нямаше полза от делата ни, то какъв смисъл има да четем ЙаСин? А каква полза носи четенето на ЙаСин за тях? То премахва от тях наказанието след смъртта и прави за тях по-лесно напускането им на този свят. Имам ен-Невеви, Аллах да го помилва, казва: „Учените по хадис, правистите-фукаха и останалите компетентни хора считат, че е допустимо и дори желателно да се работи със слаби хадиси, стига тези хадиси да са от областта насърчаване към извършване на добрини и предупреждаване да не се вършат злини и стига тези хадиси да не са лъжливи.” (Китаб ел-Езкяр) В споменатата книга имам ен-Невеви е посветил цяла глава как да бъдем от полза на умрелите.

По какъв начин умрелите са от полза за живите?

По какъв начин умрелите са от полза за живите може да проследим в кураничната сура ел-Кехф. В нея се разказва за срещата между Муса и Хидр, мир тям, където Хидр поправя стена, тръгнала да се събаря въпреки, че жителите на селото, където стената се намирала отказали да ги приютят и да проявят гостоприемство към тях. Причината Хидр да поправи стената, въпреки лошото отношение на хора била, че под нея се криело съкровище, наследство на двама сираци, завещано им от техен предтеча. Според ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, този предтеча бил техния седми прадядо, който бил праведен човек. А праведността му била причината съкровището да достигне внуците му.

В своето куранично тълкуване имам ел-Куртуби, Аллах да се смили над него, казва:

وَلَوْ أَنَّهُمْ إِذ ظَّلَمُواْ أَنْفُسَهُمْ جَآءُوكَ } روى أبو صادق عن عليّ قال: قدِم علينا أعرابيّ بعدما دفّنا رسول الله صلى الله عليه وسلم بثلاثة أيام، فرمى بنفسه على قبر رسول صلى الله عليه وسلم، وحَثَا على رأسه من ترابه فقال: قلتَ يا رسول الله فسمعنا قولك، وَوَعَيْتَ عن الله فوعينا عنك، وكان فيما أنزل الله عليك { وَلَوْ أَنَّهُمْ إِذ ظَّلَمُواْ أَنْفُسَهُمْ } الآية، وقد ظلمتُ نفسي وجئتك تستغفر لي. فنودي من القبر أنه قد غفر لك. ومعنى { لَوَجَدُواْ ٱللَّهَ تَوَّاباً رَّحِيماً } أي قابلا لتوبتهم،

Относно айета „И ако идваха при теб, когато престъпеха против себе си…” ебу Садик предава от Али, който казва: „При нас дойде бедуин три дни след като вече бяхме погребали Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства. Той се хвърли върху гроба на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, и посипа главата си с пръстта от него, а после каза: „Ти ни извести, о, Пратенико на Аллах, а ние те чухме. И ти съхрани за нас предаденото от Аллах, а ние съхранихме предаденото ни от тебе. И сред онова, което Аллах ти предаде са думите: „И ако идваха при теб, когато престъпеха против себе си и молеха Аллах за опрощение, и Пратеникът молеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах приема покаянието и е милосърден!” А аз престъпих против себе си и ето, идвам при теб за да помолиш за опрощението ми.” Тогава от гроба се чу глас, че на него (бедуина) му е опростено.” А значението на думите: „щяха да видят, че Аллах приема покаянието и е милосърден!” е, че Аллах щеше да приеме покаянието им.

Тава е доказателство, че е позволено да се ходи на гробовете на пророците и да се иска тяхното застъпничество за нас (шефаат).

النبي صلى الله عليه وسلم قال : (مَا مِنْ مُسْلِمٍ يَغْرِسُ غَرْسًا ، أَوْ يَزْرَعُ زَرْعًا ، فَيَأْكُلُ مِنْهُ طَيْرٌ أَوْ إِنْسَانٌ أَوْ بَهِيمَةٌ ، إِلاَّ كَانَ لَهُ بِهِ صَدَقَةٌ) رواه البخاري (2320) ومسلم (1553)

Пророкът, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Всеки мюсюлманин, който посади фиданка или засее посев, в резултат от него яде птица, човек или животно, това му се пише милостиня (садака).” (предаден от ел-Бухари: 2320 и Муслим: 1553)

Този хадис е още един пример как умрелите са от полза на живите. В Палестина например има маслинови дръвчета посадени по римско време, които продължават да дават плод. Ако мюсюлманин засади дръвче с искрено намерение, всеки път когато някой вкуси от плодовете му, то се записва като милостиня (садака) за него, та дори и да е починал отдавна. Същото се отнася и за берекета от четенето на книгите написани от учените и от евлиите, особено ако то е под наставлението на компетентен учител. Само човек, който не мисли би отрекъл това.

Как живите са от полза за умрелите?

Вече бе даден примерът с четенето на сура ЙаСин, което е от помощ на хората, които умират и които са умрели. Ето още примери.

ابْنُ عَبَّاسٍ أَنَّ سَعْدَ بْنَ عُبَادَةَ رَضِيَ اللَّهُ عَنْهُمْ أَخَا بَنِي سَاعِدَةَ تُوُفِّيَتْ أُمُّهُ وَهُوَ غَائِبٌ عَنْهَا فَأَتَى النَّبِيَّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ فَقَالَ يَا رَسُولَ اللَّهِ إِنَّ أُمِّي تُوُفِّيَتْ وَأَنَا غَائِبٌ عَنْهَا فَهَلْ يَنْفَعُهَا شَيْءٌ إِنْ تَصَدَّقْتُ بِهِ عَنْهَا قَالَ نَعَمْ قَالَ فَإِنِّي أُشْهِدُكَ أَنَّ حَائِطِيَ الْمِخْرَافَ صَدَقَةٌ عَلَيْهَا

Ибн Аббас предава, че когато майката на Сеад ибн Убаде, Аллах да е доволен от тях, починала той (Сеад) не бил при нея. Тогава той отишъл при Пророка, Аллах да го благослови и приветства, като казал: „О, Пратенико на Аллах, майка ми почина, а аз не бях при нея. Ще ѝ бъде ли от полза ако дам милостиня (садака) за нея?” А той отвърнал: „Да!” Тогава Сеад казал: „Бъди свидетел, че давам оградената ми палмова градина милостиня за нея.” (предаден от ел-Бухари)

Майката на този сподвижник починала докато той не се намирал при нея. Затова той искал да стори нещо за нея. Това показва, че майка му също била мюсюлманка. А Пророкът, Аллах да благослови и приветства него и семейство му, потвърдил, че на нея ще ѝ бъдат от полза добрините на детето ѝ. А той дал за нея палмова градина, защитена от ограда против овце. Така е пояснено от ибн Хаджер, Аллах да го помилва. Съответно, тя получила наградата за това.

عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ أَنَّ رَجُلًا قَالَ لِلنَّبِيِّ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ إِنَّ أَبِي مَاتَ وَتَرَكَ مَالًا وَلَمْ يُوصِ فَهَلْ يُكَفِّرُ عَنْهُ أَنْ أَتَصَدَّقَ عَنْهُ قَالَ نَعَمْ

Ебу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че един човек казал на Пророка, Аллах да го благослови и приветства: „Баща ми почина, като ни остави наследство, но без да е сторил завещание. Ако аз раздам от негово име това ще бъде ли опрощение за греховете му?” А (Пророкът) отвърнал:  „Да!” (Предаден от Муслим и ибн Мадже)

Думата „юкеффиру анху” в този хадис значи изтриване на греховете. Въпросният сподвижник пита дали дадената от него милостиня ще изтрие греховете на баща му, като даденият отговор е утвърдителен. Доброто дете може да е от полза за бащата, та дори и той самият да не е бил добър. Ако пък починалият е оставил завещание (васиет) това завещание трябва да се изпълни.

عن أبي هريرة أن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال إذا مات الإنسان انقطع عنه عمله إلا من ثلاثة إلا من صدقة جارية أو علم ينتفع به أو ولد صالح يدعو له

Ебу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, казва: „Когато човек умре делата му приключват, освен три неща – постоянна милостиня, полезно знание и добро дете, което да се моли за него.” (предаден от Муслим)

Това е един от най-известните хадиси по темата и той споменава три неща, полезни за умрелия. Пример за първото – постоянната милостиня – са такива неща, които носят полза на хората, като построена джамия, училище, засадени дървета, оставена къща и т.н. Умрелият получава наградата си всеки път, когато споменатите неща бъдат използвани.

Второто – полезното знание е онова, което помага на хората. Книгите писани от учените на Ехли Суннет са изобилни, но малко са хората, които се възползват от тях. А знанието в тези книги произхожда от самите корени на ислямската религия.

Третото – детето, което се моли за родителите си е чудесно нещо. Но за съжаление много от децата в днешно време са непослушни към родителите си и едва ли ще им мине през ума да се помолят за тях в бъдеще.

عن عائشة  رضي الله عنها أن رسول الله صلى الله عليه وسلم قال : (( من مات وعليه صيام صام عنه وليه ))

 رواه البخاري (1955), ومسلم (1147), وأبو داوود (2400)

Аише, Аллах да е доволен от нея, предава, че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и приветства, е казал: „Който умре и има пропуснато говеене, неговият наследник да надговее от негово име.”  (предаден от ел-Бухари: 1955, Муслим: 1147 и ебу Давуд: 2400)

Този хадис е доказателство, че пропуснатото говеене трябва да се надговее. Ако посоченият наследник не може да говее, тогава за всеки ден трябва да нахрани беден човек два пъти дневно. Под наследник тук се разбира главният наследник. Наследникът е от полза на умрелия като говее за него.

قال ابن حجر : ( ويلتحق بالحج كل حق ثابت في ذمته من كفارة أو نذر أو زكاة وغير ذلك ) فتح الباري (4/65)

Ибн Хаджер, Аллах да го помилва, казва: „Всичко, което се отнася до (изпълнението на) хаджилъка важи и за останалите задължения (на починалия) като даване на откуп (кефарет), обещание (незир), неплатен зекят и т.н.” (Фетхул Бари: 65:4)

По принцип умрелият трябва сам да се погрижи да плати дълговете си и да изпълни поетите от него обещания приживе, но ако не го е сторил наследникът му може да го стори от негово име. Същото важи и за пропуснатия зекят. Що се касае до намаза той не може да бъде изчислен и изплатен, защото не е имало такава практика сред ранните мюсюлмани. Това може да бъде направено по отношение на оруча и зекята, но не и на намаза.

لقوله صلى الله عليه وسلم: استغفروا لأخيكم واسألوا له التثبيت فإنه الآن يسأل

رواه أبو داوود (3221), والحاكم (1/370) بسند حسن

Пратеникът, Аллах да го благослови и приветства, казва: „Молете се за опрощението на вашия брат и искайте да бъде укрепен, защото в момента е разпитван.” (предаден от ебу Давуд и ел-Хаким)

Този хадис е довод, че когато някой бъде погребан, живите трябва да се молят за опрощението му, докато е подложен на разпит в гроба от меляикетата. Това е причината да се молим за опрощението на починалия и това е още един пример как живите са от полза на умрелите.

Становищата на учените

Ес-Суюти, Аллах да се смили над него, казва в „Шерх ес-Судур”: „Има някои разногласия между учените дали четенето на Куран стига до умрелия. Мнозинството имами и предци са в единодушие, че то стига до него (и е от полза за тях).”

Имам еш-Шафии, Аллах да го помилва, бил попитан за четенето на Куран при гробовете. Той отговорил: „Няма лошо в това.” – т.е. това е позволено.

Имам Кемал ибн ел-Хумам, Аллах да го помилва, казва във „Фетх ел-Кадир”: „Който извърши добрина за друг човек, ползата ще стигне до него с позволението на Аллах. Източниците, които потвърждават това са многобройни.” Това значи, че облагодетелстването на умрелите, чрез делата на живите е проверено и добре известно.

Бедруддин ел-Айни, Аллах да го помилва, потвърждава това в неговия коментар към книгата „Кенз”. Това е потвърдено също и от имам ел-Мусили, Аллах да се смили над него, в книгата му „ед-Дурр ел-Мухтар”.

Имам ел-Карафи и шейх ебу Зейд ел-Фаси, Аллах да се смили над тях, също потвърждават това. А това са авторитетни учени, които разумният човек не би пренебрегнал.

Заключение

Вече видяхме в настоящата статия, че умрелите са от полза за живите и живите са от полза за умрелите. Също установихме, че наказанието в гроба е факт, който не може да се отрече. Надяваме се настоящият труд да е от полза на всички читатели и да ни помогне да осъзнаем, че има толкова много неща от религията ни, които все още не знаем.

Имам ебу Ханифе, Аллах да го помилва, казва в своята „Уесие”:

و الحادي عشر نقر بأن عذاب القبر كائن لا محالة و سؤال منكر و نكير حق لورود الأحاديث

„Единадесета точка: Ние потвърждаваме, че наказанието в гроба се случва, това е истина, и че разпитването от Мункир и Некир също е истина, заради хадисите, потвърждаващи това.”

Ебу Ханифе е първият, който включва тази точка, като част от убеждението, което всеки мюсюлманин трябва да има, като по-късно всички учени от Ехли Суннет също включват тази точка в книгите си по ислямско вероучение.

За следните групи хора няма наказание в гроба: пророците и пратениците, евлиите, децата починали преди умствено съзряване и хората чели сура Мулк всекидневно.

Най-добрият начин да избегнем наказанието в гроба е да сме сигурни, че сме изпълнили задълженията си към другите хора и че нямаме никакви дългове към тях. Също да помолим за извинение хората, спрямо които сме прегрешили. Но най-важното от всичко е да умрем с вяра като мюсюлмани.

Ако имате умрели близки и искате да им помогнете може да сторите всичко за тях. Например да изкопаете кладенец, да подпомогнете ученик, да сторите хадж от тяхно име, да раздавате милостиня и т.н. Също така няма лошо да се съберете и да се помолите (да сторите дюа) за вашия близък, стига това да не ви депресира. Вие трябва да продължите да живеете щастливо и това биха искали и те самите. Да дарявате наградата (севаб) от добрината, която сте извършили за друг човек също е добро и похвално дело и то е подобно на подаръците, които си правим тук приживе. А ако нямате възможност да дадете милостиня (садака) за своя близък, четете Куран за него и му пращайте наградата от прочетеното.

За да прочетете оригинала на настоящата статия посетете следния адрес:

https://sheikhynotes.blogspot.com/2020/05/punishment-of-grave-and-benefiting-dead.html

За още статии от същия автор, шейх Арфан Шах ел-Бухари, посетете следния адрес:

https://sheikhynotes.blogspot.com/