Владетелите на слона

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Не видя ли [о, Мухаммед] как постъпи твоят Господар с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици, които ги замеряха с камъни от печена глина. И ги стори да приличат на проядени листа.” (ел-Фил, 105:1-5)

Ет-Табери е казал, че първият човек, опитомил слонове, е бил Ифридун ибн Аскиян, убиецът на ед-Даххак. Той е бил първият, който е използвал седло за коне. А първият, опитомил и яздил коне, е бил Тахримус, третият цар на земята. Казано е също, че Исмаил ибн Ибрахим (алейхимасселям) е бил първият, който е яздил коне. По-вероятно е той да е бил първият, който е яздил коне сред арабите. И Аллах знае най-добре!

Казано е, че въпреки че слонът е толкова голям, той се страхува от котки. Затова някои военачалници по време на битката им срещу индийците, донесли няколко котки на бойното поле и така слоновете избягали.

Ибн Исхак е казал: „Управителят, или вицецарят, Ебрахе ел-Ешрам построил огромна и много висока църква и написал на царя на Абисиния, ен-Неджаши (Негуса): „Аз ти построих невиждана досега църква и възнамерявам да отклоня поклонението от Мека към Абисиния.”

Ес-Сухейли е казал: „Ебрахе ел-Ешрам подчинил йеменците за построяването на тази църква и ги подложил на различни унижения. Той отсичал ръката на онзи, който закъснявал за работа преди още слънцето да е изгряло. Иззел много ценни неща от двореца на Билкис, за да ги добави към църквата. Той иззел мрамор, скъпоценни камъни и други ценности. Издигнал златни и сребърни кръстове, построил амвони от абанос и слонова кост и увеличил височината на църквата и разширил нейната ширина. След това, когато Ебрахе бил убит, всеки който се опитал да вземе нещо от сградата й или от нейната украса, джиновете не се поколебавали да му навредят. Защото тя била построена върху погребение на два идола – на Куайб и на неговата съпруга – чиято височина била около шестдесет лакътя. Така йеменците я оставили непокътната до времето на ес-Сеффах, първия аббасидски халиф. Той изпратил група набожни и непоколебими учени, които я срутили напълно и така тя е разрушена и до днес.”

Ибн Исхак e казал: „Когато арабите чули за писмото на Ебрахе, изпратено до ен-Неджаши (Негуса), мъж от племето Кинане се ядосал. Той тръгнал докато не стигнал до църквата, където уринирал върху стените й. Никой не го забелязвал и той се върнал вкъщи благополучно. Но вестта за това дело достигнала до Ебрахе, който попитал за извършителя. Казали му: „Това го извърши един от онези араби, които извършват поклонение при ел-Кяабе в Мека, защото чул за намерението ти да отклониш поклонението от техния Свещен Дом към твоята църква. Той се ядосал и дошъл да уринира в нея и така да я обяви за неподходяща (за поклонението).” При това Ебрахе много се разгневил и се заклел, че ще разруши ел-Кяабе. Наредил на абисинците (християни) да се подготвят за война. Той бил начело на голям поход срещу Мека и имало слон, или слонове, в кервана му. Арабите чули за това и се уплашили, но решили да се бият с него, когато вестта, че той възнамерявал да разруши Свещения Дом, била потвърдена. Мъж от благородниците на Йемен, наречен Зу Нефр, тръгнал срещу него със своето племе и с онези, които се отзовали на призива му да се бият срещу Ебрахе. Двете страни се срещнали и Зу Нефр и последователите му били победени, а самият той бил взет за военнопленник. Бил изправен пред Ебрахе, който щял да го убие, но Зу Нефр казал: „О, царю, не ме убивай! Може да ти послужа за нещо!” Ебрахе не го убил, но го вързал и го оставил под стража. После Ебрахе продължил с намерението, заради което бил тръгнал. Той пристигнал в земята Хас’ам, където се сблъскал с Нуфейл ибн Хабиб ел-Хасами, който водел своите две племена Шехран и Нахис заедно с другите си последователи от арабите. Нуфейл бил победен и взет за военнопленник. Бил изправен пред Ебрахе, който възнамерявал да го убие, но Нуфейл казал: „О, царю, не ме убивай! Аз мога да те водя до мястото, което желаеш. Ето ти моята клетва за вярност!” Ебрахе го освободил и го взел за водач. Когато минали през Таиф, при него дошли Месуд ибн Мутаб ибн Малик ибн Каб ибн Амр ибн Сад ибн Авф ибн Сакиф заедно със своите последователи и рекли: „О, царю, ние сме твои роби, слушаме и се подчиняваме, няма враждебност между теб и нас, и нашият Дом (ел-Лят) не е това, което искаш – ти искаш само Дома в Мека. Затова ние ще изпратим някой с теб, който да те отведе до него.”

Ибн Исхак е казал: „Ел-Лят е бил свещен дом в Таиф така, както е била ел-Кяабе за другите араби. Те изпратили мъж на име Ебу Ругал да покаже на Ебрахе пътя към Мека. Вървели, докато не пристигнали на място, наречено ел-Мегмес, където Ебу Ругал умрял. Той бил погребан там и после арабите замеряли с камъни гроба му.”

Аз споменах в историята за самудяните, че Ебу Ругал е бил от хората на Ебрахе, че се е скрил в Свещения Дом (ел-Кяабе) и че когато излязъл, един камък го ударил и той умрял. За да свържа това с преданието на Ибн Исхак, аз казвам: споменатият Ебу Ругал е имал същото име като своя предшественик, чийто гроб арабите замеряли с камъни. Освен това, хората замеряли с камъни гроба му така, както замеряли и гроба на първия.

Ибн Исхак е казал: „Когато Ебрахе пристигнал в ел-Мегмес, той изпратил мъж на име ел-Есвед ибн Максуд с конница. Ел-Есвед иззел част от собствеността на арабите, която включвала и двеста камили, които принадлежали на Абдулмутталиб, който тогава бил най-главният човек от благородниците. При това (племената) Курайш, Кинане и Хузейл решили да се борят срещу Ебрахе, но разбрали, че не могат да си позволят това и така изоставили тази идея. След това Ебрахе изпратил Ханата ел-Химяри в Мека, нареждайки му да разпита за ръководителя на хората и да му каже: „Аз не съм дошъл да се бия против вас. Дойдох само да разруша Свещения Дом. Ако не заставате на пътя ни, ние няма да навредим на някого от вас.” Ебрахе заръчал на своя партеник: „Ако той не изяви желание да се бие, доведи го при мен!” Когато Ханата влязъл в Мека, разпитал за нейния ръководител. Казали му, че това е Абдулмутталиб ибн Хашим. Той го видял и му предал съобщението. Абдулмутталиб казал: „Кълна се в Аллах! Ние не възнамеряваме да се бием. Не можем да си го позволим. Това е Свещеният Дом на Аллах и на Неговия приятел Ибрахим (алейхисселям). Само Той може да го защити, ако пожелае.” Ханата казал: „Ела с мен, за да се срещнеш с Ебрахе. Той ми нареди да те отведа.” Абдулмутталиб тръгнал с него, придружаван от някои от своите синове, докато стигнали до лагера. Той запитал за Зу Нефр, който бил негов приятел. Влязъл при него в неговия затвор и казал: „О, Зу Нефр, не можеш ли да направиш нещо за нас в това наше тежко положение?” Зу Нефр казал: „Какво може да направи един затворник, който чака смъртта да дойде или сутринта, или вечерта? Всичко, което мога да направя, е да те изпратя при мъжа, грижещ се за слона. Казва се Анис и е мой приятел. Той може да те представи, да каже добра дума за теб, да се застъпи за теб пред Ебрахе и да поиска разрешение да се срещнеш с него.” Абдулмутталиб казал: „Това ми е достатъчно!” Зу Нефр изпратил до Анис думите: „Абдулмутталиб е ръководителят на курайшитите, той е великодушен и към хора, и към животни, а царят е иззел двеста негови камили. Искай разрешение за него да се срещне с Ебраха и направи за него каквото смяташ за полезно.” Анис се съгласил, отишъл при Ебраха и казал: „О, царю, ръководителят на Курайш е тук и иска да се яви пред теб, така че дай му разрешение, моля те!” Ебрахе дал съгласието си. Абдулмутталиб бил много красив и внушителен и когато Ебрахе го видял, той показал голямо уважение и бил силно впечатлен. Затова той отказал да го сложат да седне по-долу от него, но и не харесвал абисинците да го видят как му позволява да седне на неговия трон. Така че той слязъл от трона си и седнал до него на скъпия килим. После казал на преводача си: „Попитай го какво иска!” Ебрахе бил изненадан да чуе от Абдулмутталиб, че всичко, което иска, е да получи обезщетение за своите двеста камили и не поискал от него да остави ел-Кяабе. Когато Ебрахе изразил учудване, Абдулмутталиб казал: „Аз съм собственикът на камилите, а ел-Кяабе има свой собственик, който да я защитава.” Ебрахе рекъл: „Никой не може да я защити от мен!” Накрая Ебрахе му върнал камилите обратно.”

Ибн Исхак е казал: „Казано е, че когато Абдулмутталиб влязъл при Ебрахе, той бил придружаван от Ямур ибн Нефа’а ибн Адий ибн ед-Дайл ибн Бекр ибн Абдменат ибн Кинане, ръководителя на племето Бену Бекр, и от Хувейлид ибн Ваиле, ръководителя на племето Хузейл, който предложил на Ебрахе една трета от имотите на областта Тихама, при условие, че той си тръгне и остави ел-Кяабе. Но Ебрахе отказал тяхното предложение.” Ибн Исхак е добавил: „Не съм сигурен за достоверността на това.”

Когато Абдулмутталиб се върнал, той казал на курайшитите какво се случило между него и Ебрахе и им наредил да напуснат Мека и да се преместят в планините. След това, придружаван от няколко мъже, той стоял, държейки халката на вратата на ел-Кяабе, и зовял Аллах и търсил Неговата помощ срещу Ебрахе и войската му.

Ибн Исхак е казал: „След това Абдулмутталиб оставил халката на вратата и отишъл със своите сподвижници в планините, търсейки убежище и очаквайки онова, което щяло да се случи. На сутринта Ебрахе имал готовност да влезе Мека и приготвил слона и войската си. Името на слона било Махмуд. Когато той се отправил към Мека, Нуфейл ибн Хабиб се приближил до него и прошепнал в ухото му: „Падни на колене, Махмуд, и се върни у дома в безопасност! Ти си в Свещения Град на Аллах.” Той пуснал ухото му и слонът коленичил.”

Ес-Сухейли е казал: „Това означава, че слонът се снишил до земята, защото слоновете не коленичат.” Казано е, че някои слонове могат да коленичат подобно на камили. И Аллах знае най-добре!

Нуфейл ибн Хабиб се изкачил в планината докато останал далеч и в безопасност. Абисинците започнали да бият слона, за да се изправи на крака, но той отказвал. Удряли го по главата с оръжия, но той пак отказвал. Опитали всичко възможно да го принудят да се изправи на крака, но не могли. Обърнали лицето му назад към Йемен и тогава той се изправил и побягнал натам. Обърнали го към Шам, а после и на изток, и той се изправил на крака и побягнал натам. Но когато отново го обърнали към Мека, той отказал. След това Аллах изпратил срещу тях птици, подобни на ястреби, откъм морския бряг. Всяка птица носела по три камъка: един в човката си и два в двата си крака. Камъните били като нахут и леща и всеки абисинец, който бил ударен от камък, бил убит. Но птиците не уцелили всички тях. Останалите побягнали, търсейки пътя, по който били дошли, и питали за Нуфейл ибн Хабиб да ги отведе обратно в Йемен.

Ибн Исхак е казал: „Абисинците побягнали, докато смъртта ги преследвала по всеки път, и Ебрахе също бил ударен от камък. Те го носели и тялото му се разпаднало на части, докато достигнали Сана. След кратко време гърдите му се пръснали и той умрял.”

Ибн Исхак е казал: „Якуб ибн Утбе ми предаде, че през онази година за първи път на Арабския полуостров се появили дребната и едрата шарка и горчивите храсти като горчивата любеница и гробищника.”

Ибн Исхак е казал: „Когато Аллах изпратил Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем), Той напомнил на курайшитите за Своята благодат и помощ към тях, разбивайки абисинците: „Не видя ли [о, Мухаммед] как постъпи твоят Господар с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици (ебабил), които ги замеряха с камъни от печена глина (сиджджил). И ги стори да приличат на проядени листа (асф).”

Ибн Хишам е казал: „Думата „ебабил” означава „ята”, въпреки че арабите никога не я използвали преди низпославането на Корана. Що се отнася до думата „сиджджил”, Юнус ен-Нехви и Ебу Убейде ми казаха, че се използвала от арабите със смисъл „твърд, силен”.” Някои тълкуватели твърдят, че тази дума първоначално е била две думи на персийски: „синдж” и „лил”, но арабите я направили една дума. „Синдж” означава „камък”, а „лил” – „глина”, а твърдите камъни се състоят от тези два материала – камък и глина. Той е добавил: „Асф” означава „листа”.” Ел-Кеса’и е казал: „Чух някои граматици да казват: „Единственото число на „ебабил” е „ебил”.” Много от ранните ни учени са казали: „Ебабил” са ята от птици, събиращи се група след група оттук и оттам.”

Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анхума) предава: „Техните човки били като на останалите птици, а краката им били като на кучетата.” В допълнение Икриме е казал: „Главите им били като на лъвовете. Те дошли откъм морския бряг и цветът им бил зелен.” Убейд ибн Умейр е казал: „Те били черни морски птици и носели камъни в човките и краката си.” Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анхума) е казал също: „Те приличали на феникси и най-малкият камък, който хвърлили, бил колкото човешка глава, а други камъни били колкото камила.” На същото мнение е бил и Ибн Исхак. Някои тълкуватели са казали, че камъните били много малки. И Аллах знае най-добре!

Ибн Ебу Хатим предава от Ебу Зер’а, от Мухаммед ибн Абдуллах ибн Ебу Шейбе, от Муавийе, от ел-Амеш, от Ебу Суфян, че Убейд ибн Умейр е казал: „Когато Аллах Теаля пожелал да унищожи владетелите на слона, Той изпратил срещу тях ята от птици, идващи откъм морския бряг и наподобяващи ястреби. Всяка от тях носела по три камъка: един в човката си и два в двата си крака. Те летели, докато не застанали точно над войската. После изпищели и хвърлили камъните. Камъните разбивали всеки, който ударели – от главата до петите му. Освен това Аллах изпратил силен вятър, който увеличил силата и скоростта на камъните и така по-голямата част от войската измряла.”

Ибн Исхак е казал, както беше посочено по-горе, че не всички били ударени от камъни. Някои от тях успели да се върнат в Йемен и да разкажат на своите хора какво се е случило на тях и на цялата войска. Самият Ебрахе бил ударен от камъните и бил пренесен до Йемен, където умрял. Аллах да го проклина!

Ибн Исхак предава от Абдуллах ибн Ебу Бекр, от Семура, че Аише (радийеллаху анха) е казала: „Виждала съм ездача на слона и грижещия се за него в Мека слепи, сакати и просещи от хората да ги нахранят.” Беше споменато по-горе, че грижещият се за слона се е казвал Анис, а ездачът е неизвестен. И Аллах знае най-добре!

В своя тефсир ен-Неккаш е споменал, че наводнението отнесло труповете им и ги хвърлило в морето. В същата година на това голямо събитие се родил Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Някои учени са казали, че то се е случило две години преди неговото раждане.

След това Ибн Исхак е цитирал поезията, която арабите измислили относно това велико събитие, в което Аллах направил победител Своя Свещен Дом, на който Той пожелал да дари чест, величие, пречистване и уважение, изпращайки Своя Пратеник Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и Своя Закон. Един от основните стълбове на този Закон е намазът, посоката на който щяла да стане почитаемата ел-Кяабе. Онова, което Аллах е сторил с владетелите на слона не е било заради самите курайшити. Защото християните, които били представени от абисинците, били по-близки до ел-Кяабе, отколкото езичниците от Курайш. Но победата била дадена на самия Свещен Дом в подготовката за идването на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).

Ибн Исхак и други са казали, че след смъртта на Ебрахе, абисинците били управлявани от неговия син Яксум, след това от другия му син Масрук ибн Ебрахе и той бил последният им цар.

Събитието със слона се случило в месец Мухаррам. След смъртта на Ебрахе и неговите двама синове, абисинското владичество над Йемен приключило, а църквата, построена от Ебрахе, опустяла. Никой не можел дори да я доближи, защото била построена върху погребението на два идола – на Куайб и на съпругата му. Двата идола били направени от дърво, височината им била около шестдесет лакътя и те били обсебени от джинове. Затова никой не искал да се излага на опасност и да приближи църквата, да вземе нещо от сградата й или от украсата й, страхувайки се от злото на джиновете. Тя останала пуста до времето на първия аббасидски халиф ес-Сеффах, до когото достигнала вестта за скъпоценностите, които се намирали в църквата. Той изпратил своя управител ел-Аббас ибн ер-Раби в Йемен, за да унищожи църквата и да вземе всички ценности, които можел да открие там.

И накрая, нека вдигнем ръце и да отправим дуа към Аллах Теаля, казвайки: „О, Аллах, хвалата е за Теб! Ти Си Светлината на небесата и на земята! И хвалата е за Теб! Ти Си Пазителят на небесата и на земята! И Хвалата е за Теб! Ти Си Господарят на небесата и на земята и на всичко в тях! Ти Си Истината и Твоето Обещание е истина, и Твоето Слово е истина, и срещата с Теб е истина, и Дженнетът е истина, и Огънят е истина, и пророците са истина, и Часът е истина! О, Аллах, отдавам се на Теб и вярвам в Теб, и завися от Теб, и се покайвам пред Теб, и заради Теб се боря, и от Твоя Закон се ръководя! Така че опрости и миналите, и бъдещите ми грехове, и скритите, и явните! Само на Теб служа и никой друг няма право да му се служи освен Теб!”