Даряването на награда от ибадет на починал

Правно постановление за даряването на награда на други

Делата могат да бъдат разделени в две категории: (1) дела с паричен елемент, като милостинята и хаджа, и (2) изцяло физически дела, като намаза, говеенето и четенето на Коран.

По отношение на първата категория има единодушие между учените, че човек може да дари наградата си на починалия, заради няколко ясни хадиса. Например имам Муслим е озаглавил раздел в своя сборник „Сахих” с името ”Наградата от милостинята,  дадена от името на починалия, стига до него”. В този раздел той предава, че един мъж казал на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), че майка му е починала внезапно и не е могла да остави завещание, и че, ако тя е имала възможност да го стори, е щяла да поиска да даде милостиня. Тогава той попитал дали наградата от милостинята, дадена от името на починалата му майка, ще стигне до нея, при което Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) отговорил утвърдително.

По отношение на втората категория дела, физическите дела без паричен елемент, мнението на някои учени е било, че човек не може да дари наградата на починалия. Въпреки това мнозинството от учените, особено по-късните, заявяват, че човек може да изпълни доброволни (нафиле) физически дела и да дари наградата от тези дела на починалия. Това е установено и в четирите сунитски мезхеба, както споменават големите имами на всеки мезхеб – например Ибн Абидин от ханефитския мезхеб, ел-Хаттаб от маликитския мезхеб, ен-Неўеўи от шафиʿитския мезхеб и Ибн Кудаме от ханбелитския мезхеб – като всеки от тях дава пример специално за четенето на Коран за починалия, независимо от малките различия между тях, като например дали човек трябва да бъде до гроба на починалия, за да се възползва той. [Ибн Абидин, „Радд ел-мухтар”; ел-Хаттаб, „Mехаўиб ел-джелил” ; ен-Неўеўи, „ел-Минхадж” ;  Ибн Кудаме, „ел-Мугни”]

Ханефитите изрично споменават, че човек може да дари наградата за всяко доброволно (нафиле) дело на друг човек, независимо дали определеният получател е жив или починал, без да се намалява от наградата от извършителя на делото. Въз основа на това правило, някои учени дори са предложили, когато човек дава доброволно милостиня [или извършва всякакво друго доброволно дело], той трябва да го възнамери от името на всички вярващи мъже и жени, тъй като наградата ще ги достигне и нищо няма да се отнеме от неговата лична награда. [Ибн Абидин, „Радд ел-мухтар”]

Доказателства от сунната

Има много доказателства от сунната за това мнение, като тук ще бъдат представени няколко примера.

Имам ел-Бухари е озаглавил раздел от своя сборник „Сахих” с името „Извършване на хадж и изпълняване на обет от името на починал”, като в него се предава, че една жена попитала Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) дали тя може да извърши хадж от името на своята починала майка, която била дала обет за това, при което той отговорил: „Да, направи хадж от нейно име! Ако тя имаше дълг, нима нямаше да й го изплатиш? Изплати нейния дълг към Аллах, защото Той заслужава най-много да бъдат изпълнени задълженията към Него.”

Също така и ел-Бухари и Муслим предават в своите сборници „Сахих”, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Ако някой умре, докато дължи задължително говеене, негов роднина може да говее от негово име.”

Пример от сподвижник-учен, чието разбиране отразява сунната

По отношение на четенето на Коран за починалия, това е била практика на самия Ибн Умер (радийеллаху нах) – един от най-великите сподвижници и учен измежду тях, за когото е особено добре известно, че е бил стриктен в придържането си към пророческата сунна.

Имам Ебу Бекр ел-Халлял, бележит имам от ханбелитския мезхеб, споменава в своята книга „Повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното”, че имам Ахмед ибн Ханбел веднъж влязъл в едно гробище със свои ученици и видял слепец, който бил седнал до един гроб, да чете Коран. Имам Ахмед му казал да спре, тъй като той смятал това за осъдително нововъведение (бидʿа). Когато те излезли от гробището, един от неговите ученици разказал хадис с добра верига от разказвачи, че самият Ибн Умер е оставил завещание след смъртта му някой да чете Коран на гроба му. Изслушвайки преданието, имам Ахмед казал на ученика да се върне и да каже на слепеца да продължи с четенето на Коран. [Мухаммед ел-Аўўаме, „Есер ел-хадис еш-шериф”, цитирайки Ибн ел-Каййим, „Китаб ер-рух”]

Обобщение

Както при всички други въпроси, по които има разногласия между учените, и този въпрос не трябва да бъде източник на спорове или неприязън сред мюсюлманите. Въпросът не е от основните принципи на вярата, докато единството на мюсюлманите е задължение и най-голям приоритет. Човек може да прецени, че са налице достатъчно правни доказателства, за да дари наградата от своите доброволни дела на други хора, включително и наградата от изцяло физическите дела, като намаз, говеене или четене на Коран, и затова онези, които желаят да сторят това, имат пълното право и не трябва да бъдат съдени и обвинявани. В същото време, ако някой предпочете да не прави това, това е негово право и няма нищо лошо в това.

Фараз Хан