Етикет на дуата (1)

1. Човек да се въздържа от храни и дрехи, които са харам, както и от харама в това, което слуша. (Муслим, ет-Тирмизи) 

2. Искрено извършване на дуата. С правилните думи, като човек вярва, че никой, освен Аллах Теаля не може да изпълни това, което иска. (ел-Хаким) 

3. Човек може да извърши добро дело преди да направи дуа и може да спомене това, когато изрича своята молба. Например може да каже: „О Аллах! Аз направих това и това дело, само заради Твоето задоволство. О Аллах! Приеми моята дуа и благослови това дело. (Муслим, ет-Тирмизи, Ебу Давуд)

4. Да се прави дуа, когато човек е чист. (ет-Тирмизи, Ебу Давуд, Ибн Мадже, ен-Неса’и, Ибн Хиббан)

5. Да се вземе абдест преди дуата. (Шестимата големи хадисолози)

6. Да се обърне към Кибле. (Шестимата големи хадисолози)

7. Да се седне като при тешеххуд. (Ебу Ауана)

8. В началото и в края на дуата да се възхвали Аллах Теаля. (Шестимата големи хадисолози)

9. Да се изрече благослов за Пратеника (саллеллаху алейхи веселлем) в началото и в края на дуата. (Ебу Давуд, Ахмед)

10. Да се протегнат и двете ръце. (ет-Тирмизи)

11. Да се вдигнат и двете ръце до раменете. (Ебу Давуд, Ахмед)

12. Позата на тялото да показва респект и смирение. (Муслим, Ебу Давуд, ет-Тирмизи)

13. Да се спомене нуждата от помощ и подчинение. (ет-Тирмизи)

14. Да се въздържа от вдигане на очите към небето по време на извършването на дуата. (Муслим)

15. Да се споменават прекрасните Имена и Качества на Аллах Теаля. (Ибн Хиббан)

16. Да се въздържа от преднамерено римуване на думите в дуата. (ел-Бухари)

17.Да се въздържа от казване на дуата в музикален ритъм, ако тя е в поетична форма. (Хисн)

18. Дуата да се прави на тих глас. (Шестимата големи хадисолози)

19. Да се прави дуа по начина и с думите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). (Ебу Давуд, ен-Неса’и)

20. Да се прави дуа, която повече да включва нуждите за религията и дунята. (Ебу Давуд)

21. Когато се прави дуа, първо да се моли за себе си, после за родителите, за другите мюсюлмани и обща дуа. (Муслим)

22. Ако дуата се прави от имам, той не трябва да прави дуа само за себе си, а трябва да включи всички присъстващи в дуата. (Ебу Давуд, ет-Тирмизи, Ибн Мадже)

23. Ебу Давуд предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал, че имам, който прави дуа само за себе си, мами хората.  С други думи, имам не трябва да прави дуа, която да засяга само него. Например не трябва да казва: „О, Аллах, пази сина ми!“ , а трябва да отправи дуа, която да включва всички присъстващи и може да каже: „О Аллах! Прости ни и се смили над нас!“

24. Дуата трябва да се прави с твърдо убеждение. Не трябва да се казва „О Аллах! Ако желаеш, изпълни това и това…“ (Шестимата големи хадисолози)

25. Дуата да се прави с голямо желание и копнеж. (Ибн Хиббан, Ебу Ауана)

26. Дуата да се прави многократно (ел-Бухари, Муслим)

27. Това повторение да бъде повече от три пъти. (Ебу Давуд)

28. Човек може да каже дуата си три пъти наведнъж или може да я каже при три различни случая.

29. Дуата да се прави убедено и настойчиво. (ен-Неса’и, ел-Хаким, Ебу Ауана)

30. Да не се прави дуа за прекъсване на родствените връзки или за други грехове. (Муслим, ет-Тирмизи)

31. Да не се прави дуа за окончателни и установени неща. Например жена да не прави дуа да стане мъж, или висок човек да казва: „О Аллах, направи ме нисък…“ (ен-Неса’и).

32. Да не се прави дуа за невъзможни неща. (ел-Бухари)

33. Човек да не се моли Аллах Теаля да ограничи милостта Си само към него. (ел-Бухари, Ебу Давуд, ен-Неса’и, Ибн Мадже)

34. Да се моли само Аллах Теаля за нуждите и желанията. Човек да не се уповавава на Неговите творения. (ет-Тирмизи, Ибн Хиббан)

35. Ако някой прави дуа така, че и друг да я чува, нека и двамата кажат „Амин“ на края. (ел-Бухари, Муслим, Ебу Давуд, ен-Неса’и)

36. Да се изтрие лицето с длани след приключване на дуата. (Ебу Давуд, ет-Тирмизи, Ибн Хиббан, Ибн Мадже, ел-Хаким)

37.Да не се проявява нетърпение за приемането на дуата. Например да не се казва: „Направих много пъти дуа, но няма резултат“. (ел-Бухари, Муслим, Ебу Давуд, ен-Неса’и, Ибн Мадже)

Автор: Фараз Раббани