Какво е мезхеб? Защо е необходимо да се следва такъв?

Думата мезхеб произлиза от арабска дума със значение „отивам” или „поемам по път” и се отнася до муджтехид [такъв, който е способен да прави иджтихад, т.е. директно да извлича постановления от Корана и хадисите] и до неговия избор по отношение на редица възможности за тълкуване в извличането на постановлението на Аллах по определен въпрос от основните текстове на Корана и хадисите. В по-широк смисъл, мезхебът представлява цялата мисловна школа на определен имам-муджтехид, като Ебу Ханифе, Малик, еш-Шафии и Ахмед, заедно с многобройните първокласни учени, дошли след всеки от тях в съответните им школи и проверили техните доказателства и надградили тяхното дело. С други думи, имамите-муджтехиди са тълкуватели, които са разтълкували Корана и сунната в точно определени шериатски постановления, отнасящи се до живота ни, известни като фикх, или „юриспруденция, право”. По отношение на нашата религия, фикхът е само част от нея, защото религиозното знание, което всеки от нас притежава, е три вида. Първият вид е основното знание за стълбовете на ислямската вяра, или вярата в единството на Аллах, в Неговите ангели, книги, пратеници, в пророчеството на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем) и т.н. Всеки от нас може да извлече това знание директно от Корана и хадисите, както е и при втория вид знание – това за основните ислямски етични принципи за вършене на добро, странене от злото, съдействане с други за извършване на добри дела и т. н. Всеки мюсюлманин може да вземе тези основни принципи, които формират най-голямата и най-важна част от религията, директно от Корана и хадисите.

Третият вид е знанието за специфичното разбиране на определени божествени заповеди и забрани, които съставляват шериата. Тук, както поради естеството и самият брой на кораничните и пророческите  текстове, хората се различават по своите способности да ги разбират и да извличат постановления от тях. Но на всеки от нас е повелено да ги живее в живота си, в послушание към Аллах, и в това отношение мюсюлманите са на две групи: такива, които сами могат да направят това, а това са имамите-муджтехиди, и такива, които трябва да направят това чрез някого другиго, т.е. следвайки имам-муждтехид, което е в съответствие със словата на Аллах: „И питайте знаещите Напомнянето (ехл ез-зикр), ако самите вие не знаете!” [ел-Енбия, 21: 7], и: „А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят.” [ен-Ниса, 4: 83], където изразът „щяха да го разберат онези от тях” е изказан с думите еллезине йестенбитунеху минхум, отнасяйки се за онези, които притежават способността да правят изводи директно от доказателствата, което на арабски се нарича истинбат.

Тези и други айети и хадиси задължават вярващия, който не е на нивото за истинбат, т.е. пряко да извлича постановления от Корана и хадисите, да пита и следва някого по отношение на тези постановления, който е на това ниво. Не е трудно да се разбере защо Аллах ни е задължил да се допитваме до специалистите. Защото ако всеки от нас самостоятелно изследва всички основни текстове, отнасящи се до определен въпрос, няма да е достатъчен един цял живот на учене и човек ще трябва да се откаже от изкарването на прехраната си или дори от религията си, поради което Аллах е казал в сура ет-Теўбе в контекста на джихада: „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!” [ет-Теўбе, 9: 122]

Лозунгите, които чуваме днес за следването на Корана и сунната вместо на мезхебите са неуместни, защото всеки е съгласен, че трябва да се следват Корана и сунната на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем). Проблемът е, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) вече не е жив, за да ни учи лично, и всичко, което имаме от него – и хадисите, и Корана, – са достигнали до нас чрез ислямските учени. Така че въпросът не е дали да взимаме своята религия от учените, а от кои учени. И това е причината да имаме мезхебите в исляма: защото превъзходството на знанията на имамите-муджтехиди – заедно с учените, които следвали техните школи и оценили и надградили делото им след тях, – са преминали изпита за научно проучване и са спечелили доверието на мюсюлманите през всичките векове на ислямското величие. Причината, поради която мезхебите съществуват, ползата от тях, миналото, настоящето и бъдещето им, е, че те представят хиляди надеждни, основаващи се на знания отговори на въпросите за това как да се подчиняваме на Аллах. Мюсюлманите са осъзнали, че да се следва мезхеб означава да се следва свръхучен, който не само е имал обширни знания за кораничните и пророческите текстове, свързани с всеки въпрос, на който е дал решение, но е живял и в епоха, хилядолетие по-близо до Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и сподвижниците му, когато богобоязливостта (текўа) е била норма, а в днешните учени нито едно от двете условия не е налице.

Докато призивът за връщане към Корана и сунната е атрактивен лозунг, в действителност той е голям скок назад, призив за изоставяне на вековната, подробна традиция на учените в намирането и написването на повелите на Корана и сунната, изоставяне на интелигентните, междудисциплинни усилия на муджтехидите, специалистите по хадиси, тълкувателите на Корана, лексикографите и другите експерти по ислямските правни науки. Да се изоставят плодовете на тази научна работа, ислямския шериат, за да се следват съвременните шейхове, които, въпреки твърденията, не са на нивото на своите предшественици, е замяна на нещо изпробвано и доказано с нещо несигурно.

Следването на шериата без да се следва определен мезхеб е като човек, който отива при продавача на автомобили, за да си купи кола, но настоява тя да не е от никоя известна марка – нито Volkswagen, нито Rolls-Royce, нито Chevrolet, – а да бъде чисто и просто кола. Такъв човек наистина не знае какво иска, защото колите са различни видове. Продавачът може само леко да се усмихне и да отбележи, че усъвършенстваните продукти идват от усъвършенствани средства за производство, от заводи с разделение на труда между онези, които тестват, произвеждат и сглобяват многобройните части на крайния продукт. Такова е естеството на подобни колективни човешки усилия за произвеждането на нещо далеч по-добре, отколкото всеки от нас сам може да произведе от нулата, дори и да му бъдат дадени работилница и инструменти и петдесет години, или дори хиляда. Така е и с шериата, който е по-сложен от която и да е кола, защото той се занимава с вселената на човешките дела и с тълкуването на многобройните свещени текстове. Поради тази причина изоставянето на мезхебите в разясняването на Корана и сунната, за да се възприемат разбиранията на един съвременен шейх, е не само погрешно мнение. Това е като бракуването на мерцедес в замяна за детска количка.