Кога след намаза се чете тесбих?

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

От суннета е човек да се изправи почти веднага след задължителния (фарз) намаз и да кланя намазите суннет. Така е според ханефийския мезхеб. Желателно е двата намаза да се разделят само с кратка дуа като: „Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я зел джеляли вел-икрам”, или с друга с подобна дължина [Мараки ел-Фелях, еш-Шурунбулали]. Това е така, защото не е желателно фарза и суннета да се разделят с нещо по-дълго, тъй като това намалява наградата и съсредоточаването на човека. Доказателството за това е хадис, предаден от Муслим, Ахмед, Ибн Мадже и ет-Тирмизи с малки разлики в текста, в който се казва, че Аиша (радийаллаху анха) е казала:

„Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) след като дадеше селям [в края на намаза], не стоеше седнал повече от необходимото за казване на: „Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я зел джеляли вел-икрам.” [Сунан ет-Тирмизи]

След като намазите суннет се завършат, тогава е моментът да се прочете тесбих и да се отправят по-дълги дуи, които са споменати в други хадиси. Еш-Шурунбулали посочва, че ханефийският правовед Шемс-ул-еимма ел-Халвани и бил на мнение, че няма нищо лошо в четенето на зикира преди намазите суннет, но други учени са казали, че „няма нищо лошо” тук означава, че това не е най-добрият вариант, а че е просто допустимо. Ханефийският правовед Ибн ел-Хумам също споменава, че хадисите, които указват четенето на тесбих след всеки намаз, действително означават това да се прави след фарза и суннета, а не само след фарза, и въпреки че практиката на четене на Айет ел-Курси и на тесбих след фарза била обичайна по негово време (около 850 по Хиджра), това не било доказано с предания.

Ако някой има много намази за наваксване след текущите фарз и суннет, защото текстовете споменават да се чете тесбих и дуа след суннета, то би следвало да се кланя фарза, после суннета, после да се прочетат зикира и дуата и едва след това да се започне с наваксването на пропуснатите намази. Възможно е обаче, ако се забавят тесбиха и дуата до края, след като са наваксани много намази, да се забрави да се прочетат или нещо може да се случи, при което да се наложи да се оставят, докато веднага след суннета все още има свежест и присъствие на сърцето, за да се споменава Аллах и да се отправя дуа към Него.

Така казано, ханефиите на различните места имат различни мнения относно това дали да се чете тесбих преди или след суннета, като за това има различни причини. Ако човек е на място, където другите биха се обидили, ако се изправи, докато имамът все още е седнал и чете зикир и дуа, то ще бъде най-добре да вземе другото мнение, тъй като е допустимо да се направи това, а и е потвърдено от мненията на другите мезхеби. Нека Аллах Теаля ни направи постоянни в изпълнението на намаза и в следването на суннета и ни потопи в Неговото споменаване!

Абдуллах Мисра