Намазът – антивирусна програма

Имаминът на име Абдуллах на една джамия един ден отива в общината по някаква работа. Когато му поискват номерът на личната му карта, той тръгва към най-близката интернет зала, тъй като не го знае. Като видя името на интернет залата, той започна да прави зикр – ту „субханаллах”, ту „естегфируллах”. А името на залата беше: ’’Cen.Net CAFE’’

-Момче, искат ми номерът на личната ми карта, можеш ли да ми помогнеш? – каза той на работещия в залата.

-Да, но чакайте малко, имам малка работа. – отговори младежът.

В същото време Абдуллах ходжа хем чака, хем разгледа залата. И си каза наум: „ Значи тук е мястото, от където младите не могат да излязат цял ден.” И си помисли как той лови мишки с малко парченце сирене, а как другите „ловят” младите. Пак каза „субханаллах”, и още веднъж каза „субханаллах”.

-Раздорите (фитнетата) на последните времена… – си каза той.

Когато младежът забеляза, че му е скучно на ходжата, поръча му чай и старецът се зарадва на тая почерпка.

-И това все пак е знак за уважение. Браво, младеж! – каза   си наум.

 И пак си бърбори наум:

-Направо ми е жал са тези младежи, напразно харчат живота си тук.

Разбра, че бърборенето му няма да помогне на младите и реши да даде съвети на работещия тук.

-Младеж, ще те питам нещо…

-Питайте! – отговори работещият в залата.

-Ти знаеш ли Аллах? – попита ходжата.

Отговорът го учуди, защото формата на косата на младежа не приличаше на нищо, а брадата му имаше такава форма, че ходжата всеки път казваше „субханаллах”, когато ги види.

-Човек как няма да знае Аллах, Който го е сътворил от нищо и му е дал живот, ум, очи и уши.

И ходжата пита учуден.

-Знаеш за Аллах. А от къде знаеш за него?

Младежът показа с ръката си компютрите в залата и каза:

-От тези компютри.

-От тези компютри ли? Не можах да разбера? – отговори ходжата.

-Тези компютри за мен са доказателства за съществуването на Аллах. – отговори младежът и продължи – Който разбира от компютри знае, че такава машина може да съществува само, ако някой инженер я е изработил. Ако питаш един атеист, ще ти отговори, че тази машина не е създадена случайно, а някой я е създал. Например, ако Дарвин се съживи отново и му кажеш, че този лаптоп е еволюирал чрез случайности от калкулатор дори и той ще каже: „Айде, бе, махни се от тук”.

 На Абдуллах ходжа му хареса разговора на младежа. С вълнение каза:

-Човек, който не приема, че компютърът е еволюирал от калкулатор, а когато става дума за сътворението на човека винаги крие сътворението, нали?

-Слушай сега, тук има около 20 компютъра, които са свързани по между си чрез една система и се контролират чрез една програма. Тази програма аз я инсталирах и аз я управлявам, т.е. „господарят” на заведението съм аз. Понякога се случва някой да играе на компютрите и скришом да избяга, но аз ги хващам. – каза младежът.

-Елате! Къде сте тръгнали? Използвахте благата (ни’аметите) на залата и искате да не ви се държи сметка? – казвам аз на тях.

-Нямаме пари. – казват те.

-Тогава ги наказвам. Накарвам ги да чистят залата. Дори се държи сметка на човек заради един час интернет игра, няма ли да се държи сметка за един живот пълен с блага (ни’амети). Както има човек, който организира работите в залата, няма ли да има организатор на системите във вселената които работят безпроблемно? Който казва, че няма организатор на вселената, то тогава всеки нотариус трябва да даде нотариален акт на този човек за неговата глупост. – каза младежът.

-Валлахи, одобрих отговорите ти. Тогава кажи ми как знаеш Аллах (А. Дж.) и на какво го оприличаваш. – попита ходжата.

-Аз знам Аллах без да го оприличавам на нещо. – отговори младежът.

-От къде знаеш, че така трябва да отговориш? – попита ходжата.

Младежът показа с ръката си компютрите и каза:

-Пак от компютрите. Компютрите са различни и техните изобретатели са различни. Не си приличат един на друг. Човекът, който е направил програмата, е различен и програма, която работи е различна. Компютърът има камера и звукова система, но моите очи, моят слух и моят говор са различни от „виждането” , „чуването” и „говоренето” на компютъра.

Абдуллах ходжа много хареса мисленето и разбирането на младежа. Отговорите, които получи бяха толкова логични, че бяха знак за явен иман. Той отдавна беше завършил работата си и взел номера на личната си карта, но му се искаше да продължи разговора.

-Добре тогава кажи ми какво трябва да направиш за своя Господ (Раб), Който вярваш, че съществува? – попита младежът.

-Знам какво да правя, но не мога да се определя като перфектен в извършването на тези дела.- отговори младежът.

-Кажи какво знаеш, за да ти помогна за това какво можеш още да направиш? – попита ходжата.

-Знам само тези неща, които трябва да ги правя. Първо, моят Господ (Раб) ми е дал душа. Дал ми е възможността да Го зная, че съществува и е поставил любов към Него в моето сърце. И аз трябва да дам място в моето сърце само на Него и на тези, които Той обича.  Трябва да отдалеча сърцето си от тези неща, които Той не иска. Второ, аз трябва да използвам езика си, който Той ми е дал за тези неща, от които Той ще е доволен. По всяко време Него трябва да споменавам. И последно трябва да използвам тялото си, което Той ми е дал за такива неща, от които Той ще е доволен. Трябва да износвам тялото си по Неговия път, което един ден ще стане пръст. Това е което знам. – каза младежът.

-Още какво да знаеш младеж, то нищо не остана. – отговори ходжата.

И младежът продължи:

-Господине, казвам трябва да правя, но като кажеш „мед”, не усещаш сладост в устата си, нали? Да знаеш пътя, в който трябва да се върви е едно нещо, а да вървиш по него е съвсем друго нещо. Ако трябва да обясня с терминологията на компютърната техника, то хакерът-шейтан активира вируса-нефс в моята система. Който се справи с него, то браво на него. Може би трябва да намеря най-влиятелната антивирусна програма.

-Аз знам. – каза Абдуллах ходжа и продължи:

Тази антивирусна програма е НАМАЗЪТ!

-Да, господине, „Намазът” е една от антивирусните програми. Инсталираме я в системата на живота и се свързваме с него пет пъти на ден и по този начин винаги се инсталира. – каза младежът.

Аллах Теаля заповядва:

„Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.“ (Анкебут: 45)