Не скърби! Наистина Аллах е с нас!

Аллах Теаля ни е повелил в Корана да не скърбим:

„И не падайте духом, и не скърбете!„ [Али Имран, 2:139]

„И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!„ [ен-Нехл, 16:127]

„Не страдай! Наистина Аллах е с нас.„ [ет-Tевбе, 9:40]

И е казал Аллах Теаля за вярващите: „…не ще има страх и не ще скърбят.“ [ел-Бекара, 2:38]

Скръбта изтощава волята на душата да действа и парализира тялото в бездействие. Тайната за това е, че скръбта възпира човек от действия, вместо да го подтиква към тях. Сърцето не печели нищо чрез скръбта. Най-любимото нещо на Шейтана е да направи раба тъжен, за да му попречи да продължи по пътя си. Аллах Теаля е казал: „Тайният [враждебен] разговор е само от Шейтана, за да наскърбява вярващите.„ [ел-Муджаделе, 58:10]

В следния хадис Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В компанията на трима е забранено на двама от тях да провеждат таен разговор помежду си, а да изключват третия, тъй като това ще бъде причина той да скърби.“

Противно на това, което някои смятат (тези, които имат изключителна склонност към аскетизъм), вярващият не трябва да търси скръб, защото тя е вреден елемент, който огорчава душата. Мюсюлманинът трябва да отблъсне скръбта, да се бори срещу нея по всякакъв начин, допустим в нашата религия. Не съществува реална полза от скръбта. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсел убежище от нея чрез думите: „О, Аллах, търся убежище при Теб от тревогата и скръбта!“

Скръбта е съчетана с тревогата в този хадис. Разликата между двете е, че ако лошото чувство, което обхваща сърцето, е свързано с нещо, което ще се случи в бъдеще, то това е тревога. А ако причината за това чувство се отнася до миналото, то това е скръб. И двете отслабват сърцето, причинявайки бездействие и намаляване на волята.

Когато влязат в Рая, неговите обитатели ще кажат: „Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта!” [Фатир, 35:34]

Този айет показва, че хората биват измъчвани от скръб на този живот, точно както биват измъчвани от други трудности, като и двете са извън техен контрол. Така че, когато човек е завладян от скръб и няма начин да я избегне, той ще бъде възнаграден, защото скръбта е вид трудност, а вярващият се възнаграждава, когато преминава през трудност. Въпреки това, вярващият трябва да отблъсне скръбта чрез дуа и други практични средства.

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма зла участ за мюсюлманина, няма грижи, тревоги, щети, мъки, даже и трън не го убожда без Аллах да опрощава чрез това греховете му.“ (ел-Бухари)

Що се отнася до думите на Аллах Теаля: „Нито [има притеснение] за онези, на които ти рече, когато дойдоха при теб, за да ги откараш: “Не намирам с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им – пълни със сълзи от скръб, че не намират какво да дадат.„ [ет-Тевбе, 9:92]

Те не са били похвалени за скръбта, а за това, за което тя свидетелства, а именно силната вяра. Това се e случило, когато група сподвижници не тръгнали с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) по време на един от походите му, поради неспособността им да намерят необходимите средства за пътуването. По този начин лицемерите били разобличени, защото те не се чувствали скръб, когато не тръгнали с другите.

Следователно добрата скръб е тази, която възниква, когато човек пропусне възможност да извърши добро дело, или пък когато човек извърши грях. Когато човек се чувства тъжен, защото е проявил небрежност при изпълнението на правата на Аллах, той показва отличителните черти на човек, който е на прав път.

Автор: шейх Аид ел-Карни