Фикх на байрама

1. Първият ден от месец Шеввал е известен като Рамазан байрам (иду-л-фитр), а десетият ден от месец Зулхидже – като Курбан байрам (иду-л-адха). И двата дни са дни на празничност и веселие в исляма. На тези два дни е необходимо (ваджиб) да се кланят два ракята намаз като израз на благодарност. Предпоставките и условията, които са необходими за валидността на петъчния намаз, важат и за байрамския намаз, с изключение на това, че хутбето е задължително (фарз) за петъчния намаз, докато за байрамския намаз то е сунна. Освен това, петъчното хутбе се чете преди намаза, а байрамското – след намаза. Въпреки това, слушане на байрамското хутбе е необходимо (ваджиб), също както е необходимо (ваджиб) слушането на байрамското хутбе, т.е. докато хутбето се чете, е забранено (харам) да се говори, да се разхожда или да се кланя намаз.

Тринадесет неща са сунна в деня на Рамазан байрам:

-Човек да се разкраси съгласно шериата.

-Да извърши гусл.

-Да използва мисвак.

-Да облече най-хубавите си дрехи, които притежава.

-Да използва парфюм.

-Да се събуди много рано сутринта.

-Да отиде рано на мястото, където ще се кланя байрамския намаз.

-Да изяде нещо сладко, например фурми, преди да излезе от вкъщи.

-Да даде садакату-л-фитр (фитре) преди да отиде на мястото, където ще се кланя намаза.

-Да кланя байрамския намаз на определеното за това място. Това означава, че човек не трябва без основателна причина да кланя намаза в джамията, ако в съответното селище байрамския намаз се кланя на открито от всички.

-Да се върне от мястото за намаз по път, различен от този, по който е отишъл до това място.

-Да се отиде до мястото за намаз пеша.

-Да се чете текбир тихо, докато се върви към мястото за намаз.

2. Начинът на изпълнение на байрамския намаз е следният: трябва да се направи намерение: „Възнамерявам да кланям два ракята необходим (ваджиб) намаз за Рамазан байрам с шест необходими (ваджиб) текбира.” След като се направи това намерение, трябва да се започне намаза. След встъпителната дуа субханеке, трябва да се изрекат три текбира (Аллаху екбер) като при всеки текбир дланите трябва да се вдигнат до ушите, точно както при встъпителния текбир. След всеки текбир ръцете трябва да се пускат встрани от тялото. Между всеки текбир трябва да се направи пауза, колкото да се изрече три пъти „субханеллах”. След третия текбир ръцете се връзват под пъпа. Тогава се чете истиазе, бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура. След това се прави руку и седждета и човек се изправя както при другите намази. Във втория ракят трябва да се прочете бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура. След това трябва да се изрекат три текбира, но след третия текбир ръцете се пускат встрани от тялото. Тогава се изрича още един текбир, прави се руку и намазът се завършва както обикновено.

3. След намаза имамът трябва да се качи на мимбера и да прочете две хутбета. Между двете хутбета той трябва да седне за толкова, колкото сяда и при петъчните хутбета.

4. Трябва да се направи дуа след намаза, или дори след хутбето. Въпреки, че тази дуа не е била предписана нито от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), нито от първите три поколения мюсюлмани, тъй като е сунна да се прави дуа след всеки намаз, то е за предпочитане да се направи и след байрамския намаз.

5. Байрамските хутбета започват с изричане на текбири. В първото хутбе трябва да се изрекат девет текбира, а във второто хутбе  – седем текбира.

6. Начинът на изпълнение на намаза на Курбан байрам е същият като този, споменат по-горе, а суннетите за Рамазан байрам важат и тук. Разликата е в намерението за намаза – вместо да се спомене Рамазан байрам, трябва да спомене Курбан байрам. Преди да се отиде на мястото за намаза е за предпочитане да се яде нещо на Рамазн байрам, но това не важи за Курбан байрам. На Рамазан байрам е сунна текбирите да се изричат тихо, докато се върви към мястото за намаза, а на Курбан байрам текбирите трябва да се казват на висок глас. Препоръчително е намаза да се кланя малко по-късно на Рамазан байрам, но на Курбан байрам не трябва да закъснява. За Курбан байрам няма садакату-л-фитр, но има курбан на животни за онези, които могат да си го позволят. За байрамските намази няма нито езан, нито икамет.

7. Неодобрено (мекрух) е в байрамския ден да се кланя друг намаз на определеното за това място, нито преди байрамския намаз, нито след това. Въпреки това, не е мекрух да се кланя друг намаз след байрамския, ако се кланя вкъщи. Но да се кланя преди байрамския намаз е мекрух, дори ако е вкъщи.

8. Неодобрено (мекрух) е жените и хората, които не кланят байрамския намаз, да кланят някакъв нафиле намаз преди да е приключил байрамския намаз.

9. Неодобрено (мекрух) е жителите на дадено селище, където кланянето на байрамски намаз е необходим (ваджиб), да кланят някакъв нафиле намаз между сутрешния и байрамския намаз.

10. Правилата, свързани със садакату-л-фитр трябва да бъдат споменати в хутбето на Рамазан байрам, а правилата, свързани с курбана и тешрик текбирите, трябва да бъдат споменати в хутбето на Курбан байрам. Тешрик текбирът е необходимо (ваджиб) да бъде изричан след всеки задължителен (фарз) намаз. Тешрик текбирът е следният:

[Аллаху екбер, Аллаху екбер, ля иляхе иллеллах,

веллаху екбер, Аллаху екбер  велилляхил хамд]

Аллах е най-велик, Аллах е най-велик, няма друг бог освен Аллах. Аллах е най-велик, Аллах е най-велик и славата е Нему.

Тешрик текбирът е необходимо (ваджиб) да бъде прочетен при условие, че задължителният (фарз) намаз е бил кланян колективно (с джемаат) и селището е град. Този текбир не е необходим (ваджиб) за жените и пътниците. Но ако те кланят намаз зад човек, за когото това е необходимо (ваджиб), тогава за тях също ще бъде необходимо (ваджиб). Въпреки това, ако жените и пътниците четат текбира, това ще бъде по-добре за тях, защото според имам Мухаммед и имам Ебу Юсуф (рахметуллахи алейхима) за тях също е необходимо (ваджиб).

11. Четенето на тешрик текбирите започва след сутрешния намаз на 9-ия ден от месец Зулхидже и завършва след следобедния намаз на 13-ия ден от Зулхидже. Това прави общо 23 намаза, след които е необходимо (ваджиб) да се изрича тешрик текбир.

12. Необходимо е (ваджиб) този текбир да се изрича на висок глас. Жените трябва да го четат тихо.

13. Тешрик текбирът трябва да се прочете веднага след намаза.

14. Ако имамът забрави да прочете тешрик текбира, следващите го трябва веднага да започнат да го четат, т.е. не трябва да се чака имама да започне.

15. Според някои учени също така е необходимо (ваджиб) да се прочете тешрик текбир и след байрамския намаз.

16. Всички учени са на мнение, че е допустимо да се кланя байрамския намаз на няколко места.

17. Ако човек пропусне байрамския намаз и всички други хора вече са го кланяли, този човек не може да кланя сам. Това е така, защото наличието на група (джемаат) е условие за байрамските намази. Ако човек кланя с група (джемаат), но по някаква причина намазът му се провали, то тогава той не може да го навакса (каза), нито това ще е необходимо (ваджиб) за него. Но ако няколко души също провалят намаза си, тогава наваксването (каза) ще бъде необходимо (ваджиб) за тях.

18. Ако поради някаква причина байрамският намаз не бъде кланян на първия ден, той може да се кланя на втория ден от Рамазан байрам, а намазът на Курбан байрам може да бъде кланян до 12-ия ден от Зулхиджде.

19. Ако намазът за Курбан байрам бъде отложен до 12-ия ден от Зулхиджде без извинение, той пак ще бъде действителен. Но това е неодобрено (мекрух). Ако намазът за Рамазан байрам бъде отложен безпричинно, той няма да бъде действителен. Примери за извинения:

-имамът не дойде да изпълни намаза по някаква причина;

-силен дъжд;

-новолунието не е било видяно и това е станало възможно след средата на деня, когато времето за байрамския намаз вече е изтекло;

-намазът е бил кланян в облачен ден и след изчезването на облаците се разбира, че намазът не е бил кланян в точното време.

20. Ако човек се присъединява към байрамския намаз в момент, когато имамът вече е изрекъл текбирите, тогава, ако имамът е още в изправено положение, той трябва незабавно да изрече текбирите, дори ако имамът чете. Ако човек се присъедини към намаза, когато имамът е на руку, той трябва да изрече текбирите само ако смята, че ще може да се изравни с имама на руку. Но ако се опасява, че няма да може да настигне имама, трябва да отиде направо на руку. Вместо да чете тесбих на руку, той трябва да изрече текбирите, но без да вдига дланите до ушите си. Ако имамът се изправи от руку преди човек да е успял да изрече текбирите, той не трябва да се опитва да ги завърши, а трябва да се изправи с имама. Текбирите, които е пропуснал ще му бъдат опростени.

21. Ако човек е пропуснал първия ракят на байрамския намаз, когато се изправи, за да го навакса, първо трябва да прочете бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура и след това да изрече текбирите. Въпреки че, би трябвало да изрече текбирите първо, той не трябва да го прави, защото тогава текбирите на първия и втория ракят ще станат едни след други. А това не е методът на никой сподвижник. Затова правилото е било въведено противоположно на това.

22. Ако имамът забрави да изрече текбирите и си спомни за тях, докато е на руку, той трябва да ги изрече в това положение без да се изправя. Но да се върне в изправено положение, също е допустимо, т.е. намазът няма да бъде провален. Въпреки това, поради голямата тълпа, поправително седжде (сехв седжде) не трябва да се прави.

из „Небесни украси” (Бехишти зевар) на имам Ашраф Али Тханви