Позволено (халял) ли е месото, което се продава по магазините?
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Отговорът на този въпрос ще бъде разделен в три части:
1. Ислямската перспектива относно консумирането на месо и клането на животни
Общоизвестно е, че консумирането на месо е започнало още с появата на човека. Човекът е ял месо от най-ранни времена. Въпреки това, преди появата на исляма са се използвали всички възможни средства, за да се добие животинското месо. Месото на умрелите животни се е консумирало. Понякога част от тялото на живо животно е било отрязвано и изяждано. Не се предприемало нищо, за да се предотврати болката и страданието на беззащитните и невинни създания на Аллах.
Тогава Аллах благословил човечеството със Своя любим Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем), изпращайки го като светлина и милост за световете.
Ислямският шериат, с който Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) дошъл, разграничил живите от мъртвите животни. Мъртвите животни били обявени за забранени (харам). Някои животни, които са вредни за благосъстоянието на хората, също били забранени, като например прасето, кучето, котката и дивите животни.
Животните, които били обявени за позволени (халял), също трябвало да отговарят на определени изисквания, които да гарантират, че кръвта и другите нечистотии излизат от тялото на животното и че клането се извършва по начин, който е най-безболезнен и най-милостив към животното. Обредното естество на клането служи и като напомняне на хората за дара на живота, за благословията на храната като цяло и по-специално на месото.
Шериатът на любимия Пратеник на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) също разграничил консумирането на животни от другите видове храни. Животните са подобни на хората, тъй като те притежават душа и петте сетива. Те могат да изпитват болка и удоволствие. Поради този факт, изглежда, че консумирането на животински месо не би трябвало да е позволено на хората. Някои народи от различни времена и цивилизации, чиито интелект не бил озарен от светлината на Откровението, стигнали до това заключение.
Аллах Теаля заради безкрайната Си милост и благодат е позволил на хората да консумират месото на някои животни. Той е сторил хората най-добрите от творенията и е сътворил всичко в тяхна полза. Аллах Теаля казва:
„Той е, Който сътвори за вас всичко на земята.” [ел-Бакара, 2: 29]
Ислямът се отличава от измислените от човека религии и вярвания с това, че е предписал определени методи и правила за клането на животни. Той е установил принципи, без които животните не са позволени за консумация.
Въпросът за клането на животни не е нормален, светски въпрос, в който човек може да действа както пожелае, без да бъде ограничаван от правила и принципи. Клането се счита за богослужение (ибадет) и има святост, поради причините, посочени по-горе.
Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал:
„Който кланя нашия намаз, обръща се към нашето Къбле и яде нашите заклани животни, е вярващ, който е под закрилата на Аллах и на Неговия Пратеник.” [Хадис, предаден от ел-Бухари с първоизточник Енес ибн Малик (радийеллаху анх)]
В друг хадис Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал:
„Беше ми повелено да се боря с хората, докато не кажат: „Няма друг бог освен Аллах.” Когато го сторят, кланят нашия намаз, обръщат се към нашето Къбле и колят, както ние колим, тогава кръвта и имотите им ще бъдат свещени, освен поради законно право.” [ел-Бухари]
Горните две предания на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) са много показателни, че клането на животни заема важно място в шериата. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е изброил клането на животни наред с намаза и обръщането към Къбле. Той го е счел за една от онези специфични особености на исляма, които отличават мюсюлманина от немюсюлманина, и за един от отличителните белези на истинския вярващ, с който живота и богатството му са защитени.
Затова онези, които вярват, че клането на животни е нормално и нерелигиозно дело и че човек може да коли по начин, по който пожелае, очевидно са в противоречие с думите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем). Как може някой да го разглежда като чисто светско дело, след като нашият любим Пророк (саллеллаху алейхи ўеселлем) го е считал за белег на мюсюлманина?
По този начин, може да се види, че шериатът е много ясен по отношение на консумацията на месо. Той е предписал определени принципи и правила, към които мюсюлманинът трябва да се придържа. Някои от тези предписания са свързани с позволеността на самото животно, а други – с клането на животното. Ако тези правила не бъдат спазени, могат да направят животното харам.
2. Условия и правила, отнасящи се до валидното според шериата клане
На правилата и предписанията, свързани с лова и клането, се отдава голямо значение в традиционното ислямско право (фикх), поради значението, което са им отдали Аллах и Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем).
Правоведите (фукаха) са разяснили тези правила в детайли, давайки доказателства от Корана, пророческата сунна и думите на сподвижниците (радийеллаху анхум). Много рядко може да се открие книга по традиционно ислямско право без в нея да има раздел за лова и клането.
Очевидно не може да обхванем всички тези правила в този кратък материал, нито това е нашата цел, но основните и важни принципи по отношение на клането на животни могат да бъдат споменати.
Основно има три условия, за да е шериатски валидно едно клане:
1) Най-малко три от четирите съдове на гърлото [хранопровод, трахея и двете шийни вени] трябва да бъдат прерязани със сечиво, което е остро и има режещ ръб.
2) Името на Аллах трябва да бъде споменато по време на клането, независимо дали фактически или фиктивно (например, когато някой забрави, но нормално би го споменал).
3) Колещият трябва да бъде мюсюлманин или от хората на Писанието (ехлю-л-китаб). [Ибн Абидин, „Радд ел-мухтар аля ед-дурр ел-мухтар”]
Трябва да се помни, че тези условия са необходими всяко поотделно. Неизпълнението им прави животното харам. Ще разгледаме тези правила и условия по-подробно.
Първото условие
Кръвта на животните, които стават за клане, независимо дали домашни или диви, е необходимо да бъде пролята със сечиво, притежаващо режещ ръб, като сечивото трябва да убие животното чрез остротата си, а не чрез сила. Това остро нещо може да бъде нож или нещо друго. Въпреки това, неодобрено (мекрух) е да се използва зъб или нокът според ханефитския мезхеб, а според шафиитския мезхеб това е забранено. [Ибн Абидин, „Радд ел-мухтар”, 5/208]
Аллах Теаля казва:
„Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял – освен което сте заклали още живо според предписанието.” [ел-Маиде, 5: 3]
В достоверен (сахих) хадис, предаден от имам ел-Бухари и други, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казва:
„Ако сечивото, използвано при клането, накара кръвта да бликне навън и името на Аллах е споменато, то яжте [от закланото животно]. И не използвайте [за клането] нокът или зъб!” [ел-Бухари]
Ибн Аббас предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал:
„Нека се срежат шийните вени, после яжте от животното.” [Имам Малик, „ел-Муўатта”, 2/489]
Ибн Аббас и Ебу Хурайра (радийеллаху анхума) предават:
„Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) забрани шарита на Шейтана. Това е, когато едно животно бива заклано, но вените му не са прерязани, и то се оставя да умре.” [Ебу Даўуд]
От горните хадиси и от други доказателства правоведите (фукаха) са заключили, че, за да бъде животното позволено (халял), е необходимо вените му да бъдат прерязани така, че кръвта да бликне навън. Това е, за да се отстранят от животното колкото се може повече нечистотии.
Правоведите не са на едно мнение относно това кои от съдовете на гърлото трябва да се прережат. Според имам еш-Шафии и трахеята, и хранопроводът трябва да се прережат, за да бъде животното халял. Според ханефитския мезхеб три от четирите съдове трябва да бъдат прерязани. Въпреки това, всички правоведи са единодушни, че мястото на коленето е гърлото и горната част на гръдния кош.
Второто условие
Що се отнася до второто условие (споменаването на името на Аллах), мнозинството от правоведите са на мнение, че това е необходимо. Ако човек не спомене името на Аллах умишлено и съзнателно, животното няма да бъде позволено за консумация. Но ако това се случи поради забрава, животното остава халял, както сочат главните текстове.
Това е правилото според мнозинството от правоведите. Предава се от имам еш-Шафии (рахимехуллах), че животното ще бъде халял, дори и ако се пропусне произнасянето на името на Аллах умишлено, и че да се спомене името на Аллах е просто сунна. Въпреки това, мюфтията Таки Усмани твърди (след като дава доказателства от обширните трудове на шафиитския мезхеб), че това е само, ако се случва рядко. Ако стане навик да не се произнася името на Аллах, поради небрежност и поради вземане на въпроса несериозно, това също не е позволено и според шафиитския мезхеб.
Някои доказателства по отношение на необходимостта от споменаване на името на Аллах при клане:
а) Аллах Теаля казва:
„И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост.” [ел-Енам, 6: 121]
Горният текст е ясен относно установяването на необходимостта от споменаване на името на Аллах при клане и относно забраната на животното, над което не е споменато името на Аллах, както обясняват големите тълкуватели на Корана.
б) Аллах Теаля казва:
„Питат те какво им е разрешено. Кажи: “Разрешени са ви благата и онова, за което обучихте хищниците чрез дресировка, обучавайки ги на това, на което Аллах ви научи. Яжте от това, което хващат за вас и споменавайте над него името на Аллах!” [ел-Маиде, 5: 4]
в) Аллах Теаля казва:
„И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах…” [ел-Енам, 6: 119]
г) Джундуб ибн Суфян ел-Баджали предава:
„Заколихме няколко животни за курбан заедно с Пратеника на Аллах. Някои хора заколиха своите курбани преди байрамския намаз. Когато Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) завърши намаза, той видя, че някои са колили преди намаза. Тогава рече: „Който е заколил преди намаза, трябва да заколи друго животно на мястото на първото, а онези, които не са колили, докато се молехме, нека заколят, споменавайки името на Аллах.” [ел-Бухари]
Третото условие
Третото условие е, че колещият трябва да бъде или мюсюлманин, или от хората на Писанието (ехлю-л-китаб). Животно, което не е заклано от мюсюлманин или от хората на Писанието (евреи и християни, ако другите условия са изпълнени), е харам според всички правоведи на исляма. Единодушие (иджма) по този въпрос е предадено от най-големите авторитети. [Ибн Кудама, „ел-Мугни”, 9.312]
Аллах Теаля казва:
„Днес ви бяха разрешени благата и храната на дарените с Писанието е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях.” [ел-Маиде, 5: 5]
Смисълът на думата „храната” в горния айет е специално за животните, заклани от хората на Писанието (християни и евреи). [Тефсир Ибн Кесир, 2/19]
Горният айет ясно гласи, че животното, заклано (зебиха) от хората на Писанието, е позволено и допустимо за консумация. Въпреки това, има един основен принцип в науката за тълкуването на Свещения Коран (тефсир), който гласи, че „една част от Корана тълкува друга”. [Виж въведението на „Ел-джами ли ехкям ел-Куран” на ел-Куртуби и „Ел-иткан фи улюм ел-Куран” на ес-Суюти]
Следователно, този айет трябва да се разбира в светлината на друг айет, споменат по-рано и отнасящ се до същия въпрос: „И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост.” [ел-Енам, 6: 121]
В светлината и на двата айета се разбира, че заколеното (зебиха) от хората на Писанието е позволено, само ако името на Аллах е било споменато по време на заколването на животното и ако това е било извършено по правилния начин. Както бе споменато по-рано, условието да бъде споменато името на Аллах е необходимо само по себе си. Това ще бъде обсъдено по-нататък.
3. Относно твърденията на онези, които твърдят, че месото, продавано в магазините на Запад, е халял
Сега ще разгледаме твърденията на някои хора, че месото, продавано в супермаркетите на Запад, е халял. Сред тези хора е и един от известните съвременни учени – шейх Юсуф ел-Карадаўи.
Не бих искал да обиждам никого, а само да посоча истината. Шейх Юсуф ел-Карадаўи е голям учен, който е направил голяма услуга на исляма, предавайки неговото послание и неговите постановления на хората – нещо, което много малко хора са постигнали. Нека Аллах го възнагради за това! Затова не подобава на учащ се като мен да го критикува. Но това е един уникален аспект от нашата религия, че тя дава право на учениците и на малките хора да се застъпят за истината. И това е благодатта на тези големи учени, която позволява на по-малките от тях да изкажат своите мнения. И всички, в крайна сметка, търсят истината и приемането от Аллах.
Що се отнася до шейх Юсуф ел-Карадаўи, мисля, че следният цитат от шейх Фараз Раббани е достатъчен:
„Традиционните учени предупреждават относно методологията във фикха на шейх ел-Карадаўи и по-специално неговата прекомерна снизходителност, която често достига до степен на неточност.
Това е така, защото той не се ограничава до надеждните мнения на четирите сунитски мезхеба по фикх, а е известен сред учените заради множеството си отклонени [от четирите мезхеба] мнения.
Те го уважават като учен, но са предпазливи и предупреждават другите относно неговите мнения, които се отклоняват от преобладаващото направление.”
Доказателството на шейх ел-Карадаўи е, че айетът от Корана, който позволява храната на хората на Писанието (споменат по-горе), е общ и включва техните месо, продукти и други храни, независимо от начина, по който се е провело клането, и дали името на Аллах е било споменато или не.
Той също твърди, че храната на християните и евреите е разрешена въз основа на това, че нещо е позволено, освен ако Аллах не го е забранил.
Най-общо, тук възникват два въпроса:
а) Необходимо ли е хората на Писанието да колят животни в съответствие с метода, предписан от шериата?
б) Необходимо ли е те да споменават името на Аллах?
Що се отнася до първия въпрос, мнозинството от правоведите са на мнение, че заколеното от хората на Писанието е халял, ако те колят животните в съответствие с принципите, определени от шериата.
По-долу са някои от доказателствата, които показват това:
1) Аллах Теаля казва:
„Под възбрана за вас са мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах; и удушеното, пребитото, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял – освен което сте заклали още живо според предписанието.” [ел-Маиде, 5: 3]
Свинското месо е обявено за забранено в този айет така, както и животното, което е било удушено или пребито. Ако някой счита за халял животните, удушени от хората на Писанието, той трябва да приеме за халял и свинското месо, тъй като и двете неща са споменати в един и същи контекст, и също така те са от „храната на дарените с Писанието”.
2) Смисълът на айета: „…храната на дарените с Писанието е разрешена за вас…” е, че те се считат за равни на мюсюлманите по отношение на клането на животните, а не че ги надминават. Как може да се смята, че животно, заклано от някого от хората на Писанието е халял, независимо от начина на клането, а животното, заклано от мюсюлманин по същия начин, да се счита за забранено?
3) Ислямът е разграничил хората на Писанието от другите немюсюлмани по отношение на клането и брака, тъй като техните закони в тези два аспекта са били много сходни с тези на мюсюлманите. Например в еврейската книга „Мишна” се казва:
„Ако някой коли със сърп, или с притъпено стъкло, или с тръстика, то коленето му е валидно. Всички могат да колят, по всяко време и с всякакви сечива, освен със сърп за жънене, с трион, със зъби или с нокти, тъй като те причиняват задушаване.” [Мишна, Хуллин 1, стр. 513]
Горното е ясно относно това, че допустимостта на консумацията на животни, заклани от християни и евреи, е само, защото те се придържат към принципите, определени от исляма.
4) Ако някой иска да се ожени за християнка или еврейка, но не в съответствие със законите на шериата, като например необходимостта от свидетели и това жената да не е близка роднина, това ще се счита за незаконно без разногласия. Тогава защо да има разлики по отношение на клането на животни?
Що се отнася до втория въпрос – споменаването на името на Аллах от хората на Писанието – има различия в мненията на правоведите.
Според ханефитския и ханбелитския мезхеб, това е условие, за да бъде животното халял. [Виж ел-Кясани, „Бедаи ес-санаи”] Причината, поради която животно, заклано от хората на Писанието, се счита за халял, е, защото те споменавали името на Аллах, когато колели животни.
Има и друг аспект, свързан с този въпрос, и той е, че много хора на Запад твърдят, че са християни. Това твърдение не е вярно, защото те не вярват твърдо в Бог, низпослана книга и пророк, независимо от характера на техните убеждения по тези въпроси. Често те са християни само по име, а всъщност не следват никаква религия. По този начин те не могат да бъдат наречени хора на Писанието. Те са атеисти и не е допустимо да се консумира закланото от тях животно, съгласно единодушното мнение на учените.
В заключение, месото, което се продава по магазините от християни, не е позволено, тъй като те не отговарят на условията за валидно клане и защото обикновено не са истински християни. Що не отнася до месото кашер [което отговаря на еврейските изисквания] само по себе си е разрешено. Но големите учени в мюсюлманския свят, включително и шейх ел-Карадаўи, казват, че мюсюлманите трябва да избягват кашерното месо, заради ционисткото потисничество в Палестина.
И Аллах знае най-добре, и само Той дава успех!
Мюфтия Мухаммед ибн Адем ел-Кеўсери
BGISLAM.COM 