Как трябва да се разбира въздигането на Аллах на Трона (истиўа)?
„Истиўа е едно от Действените качества (мин сифат eл-еф’ал) [на Аллах] според повечето тълкувания.” ел-Куртуби
„Установяването на Неговия Трон на небето е известно, а Тронът Му на земята е в сърцата на хората на единобожието (ехл ет-теўхид). Той [Аллах] е казал: „В този Ден осмина [ангели] ще носят Трона на твоя Господар.” (69:17), а [за] трона на сърцата: „И ги пренасяме по сушата и морето.” (17:70)
Що се отнася до трона на небето, Всемилостивия се е въздигнал на него (алейхи истеўа), а колкото до трона на сърцата, Всемилостивия го е завладявал (алейхи истеўля). Тронът на небето е посоката за дуата на създанията, а тронът на сърцето е мястото, което гледа Истинния. Затова има огромна разлика между този и другия трон!” ел-Кушейри
„Ние вярваме, че „Всемилостивия се въздигна на Трона.” (20:5) и не знаем истинския смисъл на това, нито какво се има предвид (ля не’лему хакикате ми’не залике ўел-мурада бих), и вярваме, че „Няма подобен Нему.” (42:11) и че Той е въздигнат много над най-възвишените от сътворените неща. Това е пътят на селеф [праведните мюсюлмани от първите векове на исляма] или поне на мнозинството от тях и това е най-сигурното, защото от човек не се изисква да проучва подобни въпроси.” ен-Неўеўи
Имам Ебу ел-Хасан ел-Ешари е казал: „Въздигането на Аллах на Трона е действие, наречено истиўа, което Той е създал, и е свързано с Трона така, както Той е създал действието, наречено итян (приближаване) и свързано с определени хора; и това не означава нито спускане, нито движение.” Ел-Бейхеки потвърждава това: „Ебу ел-Хасан Али ел-Ешари е казал, че Аллах е извършил действие по отношение на Трона и е нарекъл това действие истиўа така, както Той е извършил други действия по отношение на други обекти и Той е нарекъл тези действия „препитание” (ризк), „благо” (ни’ме), или други Неговия действия.” Такова е и тълкуването на Ибн Хазм (поч. 456г. по хиджра) – макар и яростен противник на ешаритите [една от двете школи във вероубеждението, наред с школата на матуридитите, които са част от Ехлю-с-сунна ўел джемаа] – който обяснява истиўа като „действие, отнасящо се до Трона”.
Ебу ел-Федл ет-Тамими споменава, че две становища са предадени от имам Ахмед относно истиўа: една група предава, че той я е смятал за едно „от Действените качества”(мин сифат eл-еф’ал) [на Аллах], а друга – „от Същностните качества” (мин сифат ез-зат) [на Аллах]. Ибн Беттал споменава, че Ехлю-с-сунна поддържат и двете становища: „Онези, които тълкуват истиўа като „Той възвеличи Себе Си”(`аля) разглеждат истиўа като същностно качество, докато онези, които тълкуват по друг начин, я смятат за действено качество.”
Ет-Тамими предава още, че имам Ахмед е казал: „[Истиўа]: Това означава висота/възвеличаване (улюў) и възвишеност (иртифа`). Аллах е бил винаги възвеличен (`али) и възвишен (рафи`), без начало, още преди да е сътворил Трона. Той е над всичко (хуўе феўка кулли шей) и Той е възвеличен над всичко (хуўе-л-али аля кулли шей). Той изрично е упоменал Трона само заради особената му значимост, която го прави различен от всичко останало, защото Тронът е най-доброто от всички неща и най-издигнатото от тях. Затова Аллах възхвалил Себе Си, казвайки, че Той „се въздигна на Трона”, т.е. Той се възвеличил над него (алейхи аля). Не е допустимо да се казва, че Той се е въздигнал, установявайки контакт или среща с него. Пречист е Аллах от това! Аллах не подлежи на промяна или замяна и Той няма предели, независимо дали преди или след сътворяването на Трона.”
Маликитският учен Ибн Ебу Джемра (поч. 695г. по хиджра) е казал подобно на това в своя коментар на хадиса: „Аллах е написал Книга преди да сътвори творението, в която се казва: „Моята милост е преди Моя гняв”, и тя [Книгата] е с Него на Трона.”: „Поради факта, че Книгата е „на Трона”, може да се каже, че Божествената мъдрост е постановила за Трона той да носи каквото Аллах пожелае от написаното с Неговото отсъждане, Неговата сила и от абсолютното неведомо, което само Той знае, за да покаже изключителността на Своето всеобхватно знание по тези въпроси. Това прави Трона един от най-големите знаци за изключителността на Неговото знание за неведомото. Това може да обясни айета за истиўа като отнасящ се до каквото Аллах е пожелал от Своята сила, която е Книгата, поставена от Него на Неговия Трон.”
Суфян ес-Сеўри (поч. 161г. по хиджра) тълкува истиўа от айета „Всемилостивия се въздигна на Трона.” (20:5) като „заповед, отнасяща се до Трона” (емрун фил-арш), както е предадено от Имам ел-Харамейн ел-Джуўейни и цитирано от ел-Яфи’и в неговата „Книга за разрешаването на трудни проблеми в премахването на съмненията и опровергаването на мутазилитите”:
„Разбирането на истиўа като насочване на Аллах към определена заповед, свързана с Трона, не е пресилено, и това е тълкуванието (теўил) на имам Суфян ес-Сеўри, който е взел за потвърждаващо доказателство айета: „После се насочи (сумме истеўа) към [сътворяването на] небето, а то бе дим.” (41:11), което означава: „Той премина към него” (касаде илейха).”
Ет-Табери казва в своето тълкувание на айета: „После се насочи (сумме истеўа) към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса.” (2:29): „Смисълът на истиўа в този айет е висота (улюў) и въздигане, но ако някой твърди, че това означава преместване на Аллах, то му кажете: „Той е високо и е издигнат над небето с висотата на върховната власт и силата, а не с висотата, свързана с преместване и движение насам-натам.”
Горното становище е това на ешаритската школа, както се вижда от множеството коментари на Ебу Бекр ибн ел-Араби и Ибн Хаджер в този смисъл, насочени срещу онези, които приписват височина на Аллах в своето тълкуване на улюў, като Ибн Теймиййе. Последният е казал: „Създателят, Всеславния и Всевишния, е над света и биването Му горе е буквално, а не в смисъл на величие или ранг.” Това учение цялостно е било опровергано от Ибн Джехбел ел-Киляби (поч. 733г. по хиджра) в неговата „Радд аля мен кале бил-джихе” (Опровержение на Ибн Теймиййе, който приписва посока на Аллах) и от шейх Юсуф ен-Небхани (1265-1350г. по хиджра) в неговата „Раф` ел-иштибах фи истихале ел-джихе аля Аллах” (Премахване на съмнението относно невъзможността Аллах да има посока).
Ибн ел-Джеўзи (поч. 597г. по хиджра) в увода на своята „Деф` шубех ет-тешбих” казва за антропоморфистите [приписващите тяло на Аллах]: „Те не се задоволяват да кажат: „Действено качество.” (сифат фи`л), докато в крайна сметка не кажат: „Същностно качество.” (сифат зат).” Ибн Хазм също е казал: „Ако въздигането на Трона е вечно, без начало, следователно и Тронът е вечен, без начало, а това е неверие.”
Ел-Бейхеки цитира един от сподвижниците на имам ел-Ешари, Ебу ел-Хасан Али ибн Мухаммед ибн Мехди ет-Табери (поч. ~ 380г. по хиджра), казвайки в своята книга „Теўил ел-ехадис ел-мушкеле ел-ўариде фис-сифат” (Тълкуване на проблематичните хадиси, отнасящи се до Качествата): „Аллах е на небето над всичко и е въздигнат (мустеўин) на Трона Си в смисъл, че Той е възвишен или възвеличен (алин) над него, и значението на истиўа е себевъзвеличаване (и`тиля).” Това е най-широко разпространеното тълкуване (теўил) на въпроса сред селеф: ел-Бегаўи е казал, че значението на айета „Всемилостивия се въздигна на Трона.” (20:5) според Ибн Аббас и повечето от тълкувателите на Корана е: „Той възвеличи Себе Си” (иртефе`а). Такова е и тълкуванието, предадено от ел-Бухари в неговия „Сахих” от Руфай ибн Mехран Ебу ел-Алия (поч. 90г. по хиджра), който е бил един от табиин. Ел-Бухари също предава от Муджахид (поч. 102г. по хиджра) тълкуванието „извиси се над” или „възвеличи Себе Си над” (аля). Ибн Беттал обявява последното за вярното становище и за мнението на Ехлю-с-сунна, защото Аллах е описал Себе Си като „Всевишния” (ел-Али) (2:255) и е казал: „превисоко (теаля) е над онова, което съдружават с Него!” (23:92).
В пълно противоречие с по-горното Ибн Теймиййе пише във „Фетаўа”: „Въздигането на Аллах на Трона е действително и качването на раба на кораб е действително.” (лилляхи теаля истиўаун аля аршихи хакикатен ўе лил-абди истиўаун алел-фулки хакикатен). „Аллах е с нас в действителност и Той е на Трона Си в действителност.” (Аллаху меана хакикатен ўе хуўе феўка-л-арши хакикатен). „Аллах е със Своите раби в действителност и Той е на Трона Си в действителност.” (Аллаху меа халкихи хакикатен ўе хуўе феўка-л-арши хакикатен).
Друго тълкуване на истиўа, което често се използва от по-късните ешарити, е истиля и кахр, т.е. „завладяване” и „покоряване”. Ибн Абдус-Селям е казал:
„Неговото въздигане (истиўа) на Трона е метафора за завладяването (истиля) на Неговото царство, както е казал поетът:
(Кад истеўа Бишрун але-л-Ирак
мин гайри сайфин ўе демин мухрак.)
Бишр завладя Ирак
без меч и без проливане на кръв.
Това е метафора на прилика с царете, които се разпореждат с делата на своите царства, докато седят с династичните князе. Тронът може също да означава ранг, както в думите на Умер: „Моят трон щеше да рухне, ако не бях открил милостив Господар.”
Ибн Беттал и Ебу Мансур ел-Багдади приписват тълкуванието като истиля главно на мутазилитите [секта, която се отклонила от Ехлю-с-сунна]. Ибн Хаджер е казал:
„Мутазилитите казват, че нейното значение е „завладяване чрез покоряване и побеждаване” (ел-истиля бил-кахр ўел-галебе), взимайки за доказателство думите на поета:
Бишр завладя Ирак
без меч и без проливане на кръв.
Антропоморфистите (ел-джисмиййе) казват: „Значението й [на истиўа] е сядане/настаняване (истикрар).” Някои от Ехлю-с-сунна казват: „Значението й е: „Той възвеличи Себе Си (иртефе’а)”, други от тях казват: „Значението й е: „Той се извиси над (аля)”, а трети от тях твърдят: „Значението й е върховна власт (мулк) и сила (кудра).”
Късното сунитско тълкувание е близо до това на истиля и кахр. Въпреки това, тъй като мутазилитите твърдят, че Божествените Качества са създадени във времето, а не са безначални, то тяхното тълкувание е отхвърлено от учените на Ехлю-с-сунна. Ибн Беттал е казал: „Мнението на мутазилитите е нищожно и невалидно, защото Аллах винаги е бил безначално покоряващ (кахир), надделяващ (галиб) и завладяващ (мустеўли).” Ибн Беттал се позовава на мнението на ешаритите, според което Действените качества [на Аллах], като например създаването, въпреки че са свързани със създадените неща, са безначални по отношение на Аллах. За онези, които отричат завладяването (истеўля) на основание, че е задължително да е имало съпротива преди нея, Ибн Хаджер отбелязва, че това предположение отпада заради айета: „Аллах е (кяне) всезнаещ, премъдър.” (4:17), който учените тълкуват, казвайки, че Аллах винаги е бил всезнаещ и премъдър.
Така възражението на Даўуд ез-Захири, че завладяването (истиля) изисква борба с противника, не е прието сред Ехлю-с-сунна. Ешаритският граматик ер-Рагиб ес-Есфехани (поч. 402г. по хиджра) казва, че истеўа аля означава истеўля аля (Той завладя) и цитира айета за истиўа (20:5) като пример за това значение: „Това означава, че всичко е еднакво за Него по такъв начин, че едно нещо не е по-близо до Него, отколкото друго нещо, защото Той не е като телата, които пребивават на едно място, недостъпно от други места.” В този смисъл, както становището на мутазилитите за създаването на Качествата, така и твърдението на буквалистите за завладяването след борба са отхвърлени, и истеўля може безопасно да се добави към тълкуванията на Ехлю-с-сунна. Както Ибн Беттал споменава, „установяване на власт”, „покоряване” и „завладяване” не предполагат предишна съпротива срещу Създателя, както Неговите имена Покоряващия (Каххар), Надделяващия (Галиб) или Всевластващия (Кахир) не предполагат съпротива или сила от страна на някого. Това се потвърждава от айетите: „Той е Всевластващия (ел-Кахир) над Своите раби.” (6:18, 6:61) и „Аллах надделява (галиб) в Своята повеля.” (12:21). Ер-Рагиб е казал: „Това означава, че всичко „е еднакво за Него”, т.е. той не е казал: „е станало еднакво”.
Ибн ел-Джеўзи изтъква още една причина, поради която е позволено това тълкуване: „Който тълкува „Той е с вас, където и да сте.” (57:4) като „Той е с вас със Своето знание”, позволява на опонента си да тълкува истиўа като „покоряване” (кахр).”
Що се отнася до езиковата употреба на истеўля като истеўа, то поетът ел-Ехтал (поч. <110г. по хиджра) е дал пример в поезията си:
Бишр завладя (истеўа аля) Ирак
без меч и без проливане на кръв.
Някои селефити отхвърлят това езиково доказателство с мотива, че ел-Ехтал е бил християнин. Това показва невежество им по отношение на всепризнати критерии за доказателствената сила на арабската поезия в шериата, която обхваща периода най-малко до 150г. по хиджра и се прилага независимо от религиозните убеждения.
Д-р Мухаммед Саид Рамадан ел-Бути казва: „Единодушието (иджма) по отношение на тези текстове е въздържане от приписването им на значения, които установяват еднаквост или подобие между Аллах и Неговите творения, и въздържане от премахването на установените им езикови значения.
Задължителният подход е или тези думи да се обясняват според външните им значения, които да съответстват на Божественото превъзходство, т.е. на това, че Той няма подобен или съдружник, а това не включва обясняването им като телесни части или други материални образи. Затова ще се каже, например: Той се е въздигнал на Трона, както е казал, с въздигане, което подобава на Неговото величие и единство, и Той има Ръка, както е казал, която подобава на Неговата божественост и на Неговото величие и т.н.
Или пък те може да се обясняват преносно съгласно точните правила на езика и в съответствие с обичаите на речта в техния историческия контекст. Например въздигането е установяване на господство (истиля) и на власт (тасаллют); Ръката на Аллах означава Неговата сила в словата Му: „Ръката на Аллах е върху ръцете им.” (48:10) и Неговата щедрост в словата Му: „Не, Неговите Ръце са разтворени – раздава както пожелае.” (5:64).”
Що се отнася до тълкуването на истиўа като сядане (джулюс), то това се твърди в книгата, приписвана на Абдуллах ибн Ахмед ибн Ханбел, със заглавие „Китаб ес-сунна” (5 и 71 стр.): „Нима въздигането (истиўа) е нещо различно от сядане (джулюс)?” „Аллах седи на Престола (курси) и на него остават само четири педи свободни.” Ел-Халлял в своята книга също със заглавие „Китаб ес-сунна” (215-216 стр.) казва, че онзи, който отрича, че „Аллах седи на Престола (курси) и на него остават само четири педи свободни.” е неверник. Усман ед-Дарими отишъл и по-далеч, казвайки в „Некд ел-джехмиййе”: „Ако Той бе пожелал, можеше да седне на гърба на комар и той [комарът] щеше да го носи благодарение на Неговата сила и благосклонността на Неговото господство, а какво остава за великия Трон!?” Ибн Теймиййе и Ибн ел-Каййим одобрили тези възгледи. Ел-Кеўсери пише в „Мекалят”: „Който си въобразява, че нашият Господар седи на Престола (курси) и е оставил пространство до Себе Си да седне Неговия Пророк, то той е последвал християните, които вярват, че Иса (алейхисселям) се въздигнал на небето и седнал до своя Баща. Аллах е пречист от съдружниците, които Му приписват!”
Ел-Мунаўи прави следното заключение от айета за Трона върху водата:
Ет-Туниси е казал, че айетът „И Неговият Престол бе върху водата.” (11:7) съдържа ясно доказателство, че посоката е невъзможна за Аллах, защото Престолът се установил (истекарра) върху водата, като природният закон е бил нарушен от установяването на тази огромна маса (джирм) – най-голямата от всички – върху водата, за разлика от обичайния факт, че такава маса – или дори много по-малка от нея – обикновено не се установява върху водата, т.е. става ясно, че със сигурност истиўа над него не е истиўа, свързана с настаняване или неподвижност.
По-горното доказателство е подобно на доказателството, получено от изказването на имам Малик: „Въздигането е известно, как е невъобразимо, да се вярва в него е задължително, а да се пита за него е нововъведение!” Шейху-л-ислям Такиуддин ес-Субки посочва, че невъобразимостта на истиўа доказва, че тя изключва значението „сядане”.
В своето тълкувание на Корана, озаглавено „Летаиф ел-ишарат”, имам Ебу ел-Касим ел-Кушейри (поч. 465г. по хиджра) – който заедно с Имам ел-Харамейн Ибн ел-Джуўейни и ел-Хатиб ел-Багдади е една от главните фигури в четвъртото поколение ученици на ел-Ешари – обобщава становището на Ехлю-с-сунна относно истиўа:
„Всемилостивия се въздигна на Трона.” (7:54; 13:2; 20:5; 25:59; 32:4), обаче Безначалния няма предел (ел-Кадим лейсе хадд леху). Той „се въздигна на Трона”, обаче е недопустимо да Му се приписва близост чрез Неговата Същност, нито отдалеченост. Той „се въздигна на Трона”, обаче Той е Върховния Повелител (ес-Самед), който няма съперник, Неповторимия, който няма предел.”
Д-р Джибрил Фуад Хаддад
BGISLAM.COM 