Какво е мезхеб? Защо е необходимо да се следва такъв?

 

Думата мезхеб произлиза от арабска дума със значение „отивам” или „поемам по път” и се отнася до муджтехид [такъв, който е способен да прави иджтихад, т.е. директно да извлича постановления от Корана и хадисите] и до неговия избор по отношение на редица възможности за тълкуване в извличането на постановлението на Аллах по определен въпрос от основните текстове на Корана и хадисите. В по-широк смисъл, мезхебът представлява цялата мисловна школа на определен имам-муджтехид, като Ебу Ханифе, Малик, еш-Шафии и Ахмед, заедно с многобройните първокласни учени, дошли след всеки от тях в съответните им школи и проверили техните доказателства и надградили тяхното дело. С други думи, имамите-муджтехиди са тълкуватели, които са разтълкували Корана и сунната в точно определени шериатски постановления, отнасящи се до живота ни, известни като фикх, или „юриспруденция, право”. По отношение на нашата религия, фикхът е само част от нея, защото религиозното знание, което всеки от нас притежава, е три вида. Първият вид е основното знание за стълбовете на ислямската вяра, или вярата в единството на Аллах, в Неговите ангели, книги, пратеници, в пророчеството на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем) и т.н. Всеки от нас може да извлече това знание директно от Корана и хадисите, както е и при втория вид знание – това за основните ислямски етични принципи за вършене на добро, странене от злото, съдействане с други за извършване на добри дела и т. н. Всеки мюсюлманин може да вземе тези основни принципи, които формират най-голямата и най-важна част от религията, директно от Корана и хадисите.

Третият вид е знанието за специфичното разбиране на определени божествени заповеди и забрани, които съставляват шериата. Тук, както поради естеството и самият брой на кораничните и пророческите  текстове, хората се различават по своите способности да ги разбират и да извличат постановления от тях. Но на всеки от нас е повелено да ги живее в живота си, в послушание към Аллах, и в това отношение мюсюлманите са на две групи: такива, които сами могат да направят това, а това са имамите-муджтехиди, и такива, които трябва да направят това чрез някого другиго, т.е. следвайки имам-муждтехид, което е в съответствие със словата на Аллах: „И питайте знаещите Напомнянето (ехл ез-зикр), ако самите вие не знаете!” [ел-Енбия, 21: 7], и: „А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят.” [ен-Ниса, 4: 83], където изразът „щяха да го разберат онези от тях” е изказан с думите еллезине йестенбитунеху минхум, отнасяйки се за онези, които притежават способността да правят изводи директно от доказателствата, което на арабски се нарича истинбат.

Тези и други айети и хадиси задължават вярващия, който не е на нивото за истинбат, т.е. пряко да извлича постановления от Корана и хадисите, да пита и следва някого по отношение на тези постановления, който е на това ниво. Не е трудно да се разбере защо Аллах ни е задължил да се допитваме до специалистите. Защото ако всеки от нас самостоятелно изследва всички основни текстове, отнасящи се до определен въпрос, няма да е достатъчен един цял живот на учене и човек ще трябва да се откаже от изкарването на прехраната си или дори от религията си, поради което Аллах е казал в сура ет-Теўбе в контекста на джихада: „И не бива вярващите да тръгват на бой вкупом. По една част от всяка тяхна група да се заеме с изучаване на религията, за да увещава народа си, когато се върне при него, та да се предпазят!” [ет-Теўбе, 9: 122]

Лозунгите, които чуваме днес за следването на Корана и сунната вместо на мезхебите са неуместни, защото всеки е съгласен, че трябва да се следват Корана и сунната на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем). Проблемът е, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) вече не е жив, за да ни учи лично, и всичко, което имаме от него – и хадисите, и Корана, – са достигнали до нас чрез ислямските учени. Така че въпросът не е дали да взимаме своята религия от учените, а от кои учени. И това е причината да имаме мезхебите в исляма: защото превъзходството на знанията на имамите-муджтехиди – заедно с учените, които следвали техните школи и оценили и надградили делото им след тях, – са преминали изпита за научно проучване и са спечелили доверието на мюсюлманите през всичките векове на ислямското величие. Причината, поради която мезхебите съществуват, ползата от тях, миналото, настоящето и бъдещето им, е, че те представят хиляди надеждни, основаващи се на знания отговори на въпросите за това как да се подчиняваме на Аллах. Мюсюлманите са осъзнали, че да се следва мезхеб означава да се следва свръхучен, който не само е имал обширни знания за кораничните и пророческите текстове, свързани с всеки въпрос, на който е дал решение, но е живял и в епоха, хилядолетие по-близо до Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и сподвижниците му, когато богобоязливостта (текўа) е била норма, а в днешните учени нито едно от двете условия не е налице.

Докато призивът за връщане към Корана и сунната е атрактивен лозунг, в действителност той е голям скок назад, призив за изоставяне на вековната, подробна традиция на учените в намирането и написването на повелите на Корана и сунната, изоставяне на интелигентните, междудисциплинни усилия на муджтехидите, специалистите по хадиси, тълкувателите на Корана, лексикографите и другите експерти по ислямските правни науки. Да се изоставят плодовете на тази научна работа, ислямския шериат, за да се следват съвременните шейхове, които, въпреки твърденията, не са на нивото на своите предшественици, е замяна на нещо изпробвано и доказано с нещо несигурно.

Следването на шериата без да се следва определен мезхеб е като човек, който отива при продавача на автомобили, за да си купи кола, но настоява тя да не е от никоя известна марка – нито Volkswagen, нито Rolls-Royce, нито Chevrolet, – а да бъде чисто и просто кола. Такъв човек наистина не знае какво иска, защото колите са различни видове. Продавачът може само леко да се усмихне и да отбележи, че усъвършенстваните продукти идват от усъвършенствани средства за производство, от заводи с разделение на труда между онези, които тестват, произвеждат и сглобяват многобройните части на крайния продукт. Такова е естеството на подобни колективни човешки усилия за произвеждането на нещо далеч по-добре, отколкото всеки от нас сам може да произведе от нулата, дори и да му бъдат дадени работилница и инструменти и петдесет години, или дори хиляда. Така е и с шериата, който е по-сложен от която и да е кола, защото той се занимава с вселената на човешките дела и с тълкуването на многобройните свещени текстове. Поради тази причина изоставянето на мезхебите в разясняването на Корана и сунната, за да се възприемат разбиранията на един съвременен шейх, е не само погрешно мнение. Това е като бракуването на мерцедес в замяна за детска количка.

Позволено ли е да се вярва, че Аллах е на небето в буквалния смисъл?

 

Не. Изразът „на небето” буквално би означавал, че Аллах се намира в някое от Своите творения, защото небето е нещо сътворено. Не е допустимо да се вярва, че Аллах обитава или живее (хулюл) в някое от Своите творения така, както християните вярват за Иса (алейхисселям) или индусите за своите божества.

Онова, което е задължително да знае всеки човек, е, че Аллах е ел-Ганий, или „Онзи, Който не се нуждае от никое от Своите творения”. Той ясно е казал в Корана:

„Аллах не се нуждае от световете.” [ел-Анкебут, 29: 6]

Аллах е споменал качеството гина, или „непотребността Му от каквото и да е било”, в седемнадесет айета на Корана. Това е основна точка от ислямското вероубеждение (акида) и е причината, поради която е невъзможно Аллах да бъде Иса (алейхисселям) или да бъде някой друг с тяло и форма, защото телата се нуждаят от пространство и време, а Аллах няма абсолютно никаква нужда от нищо. Това е акидата на Корана и мюсюлманските учени са имали това в предвид при разбирането на други айети и хадиси. Мюсюлманите вдигат ръце към небето, когато отправят дуа към Аллах, защото небето е къблето на дуата, а не защото Аллах заема определена посока – също както Кяабе е къблето на намаза, без мюсюлманите да вярват, че Аллах е в тази посока. Напротив, Аллах със Своята мъдрост е направил къблето символ на единството на мюсюлманите така, както е сторил небето символ на Своята всевишност и безкрайност – значения, които се пораждат в сърцето на всеки вярващ само като се обърне към небето с дуа към Аллах.

От божествената мъдрост е било тези значения да бъдат включени в пророческата сунна, за да извисят сърцата на хората, които първо ги чуят, и да ги насочат към всевишността и безкрайността на Аллах чрез най-голямото и най-явно материално знамение – видимото небе, което Аллах е издигнал над тях. Много от тях, особено когато доскоро живеели в Джахилията, или „периода на невежеството преди исляма”, били изключително ограничени до материалните, видими неща и почти нямали представа за друго, както е засвидетелствано от идолите им, които били изображения, създадени на земята. Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анх) например споменава, че по време на Джахилията те можели да направят своите идоли от фурми и, ако по-късно огладнеели, просто ги изяждали. Езикът на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), говорейки за всевишността на Аллах на такива хора, е бил такъв, че те да могат да разбират без затруднения, и затова той използвал образът на небето над тях. Имам ел-Куртуби, известен тълкувател на Корана от VII век по хиджра, е казал:

„Хадисите по тази тема са много, често достоверни (сахих) и широко известни и показват всевишността на Аллах, бивайки неоспорима от никого, освен от атеист или упорит невежa. Тяхното значение е да възвеличат Аллах и да Го издигнат над всичко низко и долно, да Го окачествят с всевишност и величие, а не с места, определени посоки или ограничения, защото това са качествата на материалните тела.” [ел-Джами’ ли ехкям ел-Куран]

В тази връзка е предаден хадис от Малик в неговата книга „Муўатта” и от Муслим в „Сахих”, че Муаўийе ибн ел-Хакем дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и му казал: „Доскоро живеех в Джахилията, а сега Аллах донесе исляма.” И продължил да разпитва за различни практики от Джахилията, докато накрая не казал, че е зашлевил своята робиня, и попитал дали трябва да я освободи, тъй като това е било задължително, ако тя е била вярваща. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) поискал тя да бъде доведена и след това я попитал: „Къде е Аллах?” Тя рекла: „На небето (фис-сема).” После я попитал: „Кой съм аз?”, а тя рекла: „Ти си Пратеника на Аллах.” При това той казал: „Освободи я, защото тя е вярваща!”

Имам ен-Неўеўи е казал за този хадис: „Това е един от „хадисите за Качествата”, за които учените имат две мнения. Първото е да се вярва в него, без да се разисква неговото значение, като се знае за Аллах Теаля, че „няма подобен Нему” [еш-Шура, 42: 11] и че Той е над това да има от качествата на Своите творения. Второто мнение е той да се обясни преносно по подходящ начин. Учени, които са на това мнение, изтъкват, че същността на хадиса е изпитанието на робинята: дали тя е била единобожка – която потвърждава, че Твореца, Покровителя, Деятеля, е само Аллах и че Той е Онзи, към Когото човек отправя дуа и се обръща към небето така, както онези, които кланят намаз се обръщат към Кяабе, защото небето е къблето на отправящите дуа, а Кяабе е къблето на кланящите намаз – или дали тя се е кланяла на идолите, които поставяла пред себе си. Така че, когато тя рекла: „На небето.”, било е ясно, че тя не е била идолопоклонничка.”[Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Прави впечатление, че имам ен-Неўеўи не е споменал буквалното разбиране на хадиса като възможно мнение на учените. Тези обстоятелства изненадват днес някои мюсюлмани, които си мислят, че, когато нещо е оспорвано, принципът е да се приеме единствен достоверен (сахих) хадис като доказателство в ислямската акида, защото това е такъв единствен хадис, наричан на арабски ехад, или „съобщен само по една верига на предаване”, за разлика от мутеўатир, или „съобщен по толкова много вериги на предаване, че е невъзможно да е бил измислен”. И все пак това не е оспорван въпрос, защото хадисите от този тип се считат за приемливи като доказателство от традиционните учени по акида само, ако е налице едно условие: принципът на вярата, споменат в хадиса, да е салимун минел муарада, или „чист от противоречиви доказателства”. Това условие не е налице при този хадис по редица причини. Първо, случката, описана в хадиса, е достигнала до нас чрез редица други достоверни версии, които много се различават от версията „Къде е Аллах? – На небето”. Една от тях е предадена от Ибн Хиббан в неговия сборник „Сахих” с добра (хасен) верига на предаване, в която Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) попитал робинята: „Кой е твоят Господар?”, а тя рекла: „Аллах.” После я попитал: „Кой съм аз?”, а тя рекла: „Ти си Пратеника на Аллах.” При това той казал: „Освободи я, защото тя е вярваща!” [eл-Ихсан фи текриб Сахих Ибн Хиббан]

В друга версия, предадена от Абдурраззак с достоверна (сахих) верига на предаване, Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал на робинята: „Свидетелстваш ли, че няма друг бог освен Аллах?”, а тя казала: „Да.”. После я попитал: „Свидетелстваш ли, че аз съм Пратеника на Аллах?”, а тя казала: „Да.” После я попитал: „Вярваш ли в съживяването след смъртта?” и тя отново казала: „Да.” Тогава той рекъл: „Освободи я!” [ел-Мусеннеф]

В други версии робинята не говори, а само посочва небето за отговор. Ибн Хаджер ел-Аскаляни е казал относно различните версии на този хадис: „Има голямо противоречие в думите.” [Телхис ел-хабир] Когато един хадис има множество противоречиви версии, има голяма вероятност да е бил предаден само от гледна точка на онова, което един или повече разказвачи са разбрали (риўайе бил маана), и затова една от версиите не е достатъчна за установяване на точка в акидата.

Второ, това последно разглеждане е особено приложимо за същността на въпроса, защото Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е описал подробно основите на вярата (иман) в хадис, записан в „Сахих Муслим”, когато той отговарял на въпросите на ангела Джибрил (алейхисселям), казвайки: „Истинска вяра (иман) е да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Сетния ден и да вярваш в съдбата (кадр), с доброто и лошото в нея.” Той не споменал, че Аллах е „на небето”. Ако това е било определящото изпитание за вярата или неверието на мюсюлманите (както предполага хадиса за „на небето”), щеше да е задължително за Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) да го спомене в този хадис, същността на който е да се каже точно какво е вяра.

Трето, ако хадисът се приеме със значение, че Аллах буквално е „на небето”, това противоречи на други също толкова достоверни хадиси, които имат същото право да се приемат буквално, като например следния хадис кудси, предаден от ел-Хаким, в който Аллах Теаля казва: „Аз съм с Моя раб, когато той Ме споменава, и устните му се движат заедно с Мен.” [ел-Мустедрак аля ес-Сахихайн] – хадис, за който ел-Хаким е казал, че е достоверен (сахих), и ез-Зехеби е потвърдил това. Или като хадиса, предаден от ен-Несаи, Ебу Даўуд и Муслим, в който се казва, че „рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде” [Сахих Муслим], и ако Аллах буквално е „на небето”, то най-близо до Него би бил изправеният. Или като хадиса, предаден от ел-Бухари в неговия сборник „Сахих”, в който Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) забранява някой да поплюва пред себе си по време на намаз, защото, когато човек се моли, „Господарят му е пред него.” [Сахих ел-Бухари] И накрая, в хадисите за възнесението мирадж, в които се казва, че Джибрил (алейхисселям) показал на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) всички седем небеса (семаўат), но не се споменава, че Аллах е бил в някое от тях.

Четвърто, буквалното тълкуване на Аллах, бивайки „на небето”, противоречи на две основи от ислямската акида, установени от Корана. Първата от тях е качеството на Аллах мухаллефе лил хаўадис, или „ненаподобяването Му по никакъв начин на нещо сътворено”, както Аллах е казал в Корана: „Няма подобен Нему.” [еш-Шура, 42: 11], а ако беше буквално „на небето”, щеше да има безброй много неща, които да са като Него по отношение на височина, местоположение, посока и т.н. Втората основа, на която противоречи, както бе споменато по-горе, е качеството на Аллах гина, или „абсолютната Му непотребност по какъвто и да е начин от нещо сътворено”, както Той е потвърдил в много айети на Корана. Невъзможно е Аллах да бъде материално тяло, тъй като телата се нуждаят от пространство и време, а Аллах няма нужда от нищо.

Пето, буквалното тълкуване на „на небето” предполага, че небето обгражда Аллах от всички страни, като Той е по-малък от него, и така небето би било по-велико от Аллах, което очевидно е невярно.

Поради тези и други причини ислямските учени смятат за задължително преносното тълкуване на горния хадис, както и на други текстове, съдържащи подобни изрази, по начини, съответстващи на употребата на арабския език. Нека разгледаме следния айет от Корана: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне?” [ел-Мулк, 67: 16], за който са написани следните тълкувания:

Ел-Куртуби: „По-взискателните учени твърдят, че „на небето” означава: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е над небето” – също както Аллах е казал: „Затова странствайте по земята” [ет-Теўбе, 9: 2], което означава пътуване върху нея – т.е. не е над небето чрез физически контакт или пространствено, а чрез всемогъща сила и власт. Друго мнение е, че това означава: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е над (аля) небето”, точно както се казва: „Еди-кой си е над Ирак и Хиджаз”, което означава, че той е техен управител и водач.” [ел-Джами’ ли ехкям ел-Куран]

Еш-Ширбини ел-Хатиб: „Има различни тълкувания относно „Онзи, Който е на небето”, едно от които е, че това означава: „Онзи, Чието владение е на небето”, защото то е обиталище на ангелите и там са Неговият Трон (арш), Неговият престол (курси), Съхраняваният скрижал (ел-леўх ел-махфуз), и от него се низпослават Неговите постановления, книги, заповеди и забрани. Друга възможност за тълкувание е, че в „Онзи, Който е на небето” е пропусната първата част на притежателна конструкция (идафа), или с други думи: „Нима имате сигурност от Създателя на онзи, който е на небето”, т.е. ангелите, живеещи на небето, защото те са онези, на които се заповядва да раздават божествената милост или божественото отмъщение.” [ес-Сирадж ел-мунир]

Фахруддин ер-Рази: „Онзи, който е на небето” може да означава ангел, който е упълномощен да налага божественото наказание, т.е. ангелът Джибрил (алейхисселям); думите „не ще накара земята да ви погълне?” означават „по заповед на Аллах и по Негово разрешение”. [Тефсир ел-фехр ер-Рази]

Ебу Хайян ен-Нехўи: „Контекстът на тези думи може да бъде в съответствие с убежденията на онези, към които е насочен [към неверниците], защото са били антропоморфисти [представящи Аллах в човешки образ]. Така че смисълът би бил: „Нима имате сигурност от Онзи, Който твърдите, че е на небето”, а Той е пречист от това да има място.” [Тефсир ен-нехр ел-медд мин ел-Бехр ел-мухит]

Кади Ияд: „Няма разногласия между мюсюлманите – между техните правоведи, хадисолози, теолози, способните да правят научни разсъждения и онези, които следват знанията на някого другиго, – че текстовите доказателства, които споменават, че Аллах е „на небето”, като Неговите слова: „Нима имате сигурност, че Онзи, Който е на небето, не ще накара земята да ви погълне?” и др., не означават това, което предполага буквалното им значение (захир), а по-скоро всички учени ги тълкуват по начин, различен от явния им смисъл.” [Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Нека разгледаме един последен пример – хадисът, предаден от Муслим, в който се споменава, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Вашият Господар, Благословения и Всевишния, се спуска всяка нощ на земното небе, през последната третина на нощта, и казва: „Кой Ме зове, за да му отвърна? Кой иска от Мен, за да му дам? Кой търси Моето опрощение, за да го опростя?”[Сахих Муслим] Този хадис, ако се замислим за миг, не е относно акидата, а по-скоро има практически смисъл, т.е. би трябвало ние да правим нещо в последната третина на нощта – да ставаме и да се молим. Ето защо имам ен-Неўеўи, когато е озаглавявал отделните глави на „Сахих Муслим”, е поставил този хадис във „Внушаване на желание за молене и споменаване на Аллах (зикр) в последната част на нощта и отговорът в нея”. Що се отнася до значението на „спуска се” в хадиса, ен-Неўеўи е казал:

„Това е един от „хадисите за Качествата”, за които има две мнения, както бе споменато в „Книга за вярата”. Накратко, първото мнение, което е и направлението на по-голямата част от ранните мюсюлмани (селеф) и на някои теолози, е, че човек трябва да вярва, че хадисът е верен по начин, който подобава на Аллах Теаля, а буквалното му значение не означава това, което се подразбира, и без да се обсъжда преносното значение трябва да се вярва, че Аллах е пречист от всички качества, свързани с възможността Той да е създаден или с промяна на местоположението, с движение, както и всички други качества на създадените неща.

Второто мнение, направлението на повечето теолози, на цели групи от ранните мюсюлмани (селеф) и предадено от Малик и ел-Еўзаи, е, че такива хадиси трябва да се тълкуват преносно по начин, подходящ за техния контекст. Учените от това направление тълкуват хадиса по два начина. Първото тълкувание е на имам Малик ибн Енес и на други, че „вашият Господар се спуска” означава „Неговата милост, повеля и ангелите се спускат”, точно както се казва: „Султанът направи това и това”, когато неговите подчинени направят нещо по негово нареждане. Второто е, че това е метафора, която показва загрижеността [на Аллах] към отправящите дуа като им отвръща и се отнася с добро към тях.” [Сахих Муслим би шерх ен-Неўеўи]

Хадисологът Али ел-Кари е казал относно горния хадис за „спускането” на Аллах: „Знаете, че и Малик, и ел-Еўзаи, които са сред най-великите от ранните мюсюлмани, са дали подробни преносни тълкувания на хадиса. Друг като тях е Джафер ес-Садик. Всъщност цяла група от тях [от ранните мюсюлмани], както и по-късни учени, казват, че който вярва, че Аллах се намира в определена материална посока, е неверник, както и ел-Ираки ясно е посочил, казвайки, че това е мнението на Ебу Ханифе, Малик, еш-Шафии, ел-Ешари и ел-Бакилляни.” [Миркат ел-мефатих шерх Mишкят ел-месабих]

Трябва да споменем, че ел-Ираки е бил хафъз, който е знаел над 100 хиляди хадиса наизуст, а Али ел-Кари е бил познавач на хадисите, написал справочна литература за измислените хадиси, която и днес се използва. С други думи, всеки от тях е имал най-високите препоръки, за да проверява веригите на предаване на мненията, които разказва. По тази причина, тяхното предаване на мнението за неверието на онези, които приписват посока на Аллах, има своята тежест.

Но може би днес е по-уместно да се каже, че мюсюлманите, които вярват, че Аллах е „някъде там горе” не са неверници. Защото те имат шубха, или „смекчаващи вината обстоятелства”, тъй като определени богати среди в наши дни агресивно насърчават нововъведението (бид’а) на антропоморфизма. В предишните векове тази бид’а се ограничавала до малка група ханбелити, които били оборвани отново и отново от учени на Ехлю-с-сунна, като Абдуррахман ибн ел-Джеўзи (поч. 597г. по хиджра), който се обръща към своите събратя ханбелити в „Деф’ шубe ет-тешбих би eкeф ет-тензих” [Опровержение на вмъкването на антропоморфизъм в божественото превъзходство] с думите:

„Ако бяхте казали: „Ние само четем хадисите и мълчим.”, никой нямаше да ви порицае. Онова, което е възмутително, е, че вие ги тълкувате буквално. Не вкарвайте тайно в мезхеба на праведния, ранен мюсюлманин [Ахмед ибн Ханбел] онова, което не е от него! Вие обличате този мезхеб с позор, докато той трудно вече може да се нарече ханбелитски без да не се добави антропоморфистски.” [Деф’ шубe ет-тешбих би eкeф ет-тензих]

Тези вярвания явно са оцелели през вековете в Хорасан, Афганистан, и другаде на изток, тъй като имам ел-Кеўсери отбелязва, че ханбелитът Ибн Теймийе (поч. 728г. по хиджра) е взел подробностите за тях от ръкописи за сектите (нихал), когато библиотеките на учените пристигали в Дамаск с кервани, бягайки от монголите на изток. Той ги четял без прозорлив учител, който да го упътва, и започнал да вярва в онова, което бил разбрал от тях, и продължил да ги проповядва в собствените си произведения. [ес-Сейф ес-сакил фир-радд аля Ибн Зефил]

Той бил вкарван в затвора няколко пъти преди смъртта си заради тези свои идеи, защото учените на Дамаск го обвинявали в антропоморфизъм. [ел-Аскаляни, ед-Дурар ел-кемине]

Написани са трудове от учени като Ебу Хайян ен-Нехўи (поч. 745 по хиджра), Такиуддин  ес-Субки (поч. 756г. по хиджра), Бедруддин ибн Джемаа (поч. 733г. по хиджра), ес-Сенани, автор на „Субул ес-селям” (поч. 1182г. по хиджра), Такиуддин ел-Хисни, автор на „Кифаят ел-ехяр” (поч. 829г. по хиджра) и Ибн Хаджер ел-Хейтеми (поч. 974г. по хиджра) в опровержение на неговата акида. Тя останала без одобрението на мюсюлманите още 400 години, докато през XVIII век не се появило движението на ўахабитите, което следвало Ибн Теймийе по отношение на акидата и го направило свой шейху-л-ислям. Но едва след появата на книгопечатането в Арабския свят, книгите на Ибн Теймийе (и принципите на тази секта) наистина видели бял свят, когато богат търговец от Джида поръчал в Египет отпечатването на неговата книга „Минхадж ес-сунна” и на други трудове по акида в края на XIX век, и този път възкръснали като селефизъм, или „връщане към ранния ислям”. Оттогава насам те се разпространяват по целия ислямски свят чрез богатото финансиране на една или две съвременни мюсюлмански държави, чиито усилия са напълнили джамиите с книги, брошури и младежи, които лансират тези идеи и дори ги приписват (чрез съмнителните вериги на предаване на Ибн Теймийе или дори без такива) на имамите на най-ранните мюсюлмани. Моето мнение по отношение на считането на мюсюлмани за вярващи или неверници е, че тези пари могат да купят влияние и пропаганда и да превърнат нощта в ден, затова може би днешните мюсюлмани имат някакво извинение за такива идеи, освен ако не са имали възможност да научат, че Богът на исляма е пречист от това да бъде голям човек така, както Той е пречист да бъде зависим от времето или пространството, които са само две от Неговите творения.

В обобщение на казаното в отговор на въпроса по-горе, учените приемат основните текстове на Корана и сунната буквално, освен ако няма убедителна причина за обратното. В случая за „спускането” на Аллах или за пребиваването Му „на небето” има много такива причини. Първо, буквалното тълкуване на тези текстове не позволява съгласуването им с много други достоверни текстове за Аллах, бивайки „с” раб, правещ зикр, „по-близо до него, отколкото вената на шията му” [Каф, 50: 16], „пред него”, когато той се моли, „най-близо” до него, когато той е на седжде, „на небето”, когато робиня била попитана, „с вас, където и да сте” [ел-Хадид, 57: 4] и т.н. Те са несвързани, когато се приемат заедно в буквален смисъл, и се изчистват от противоречия само, когато се разбират в преносен смисъл, както Малик, ел-Еўзаи и ен-Неўеўи са направили. Второ, Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) подробно е описал убежденията, които всеки мюсюлманин трябва да има, в хадиса за Джибрил (алейхисселям), предаден от Муслим и други, и не е споменал, че Аллах е „на небето” (или някъде другаде) в някое от тях. Трето, Аллах, бивайки „на небето” в буквален смисъл, както птиците, облаците и т.н. са в небето, противоречи на акидата на Корана, че „няма подобен Нему” [еш-Шура, 42: 11]. Четвърто, схващането, че Аллах е на определени места, противоречи на акидата, спомената в седемнадесет айета от Корана, че Аллах не се нуждае от нищо, а нещата, които заемат място, се нуждаят от пространство и време.

Тези причини не са изчерпателни, а само имат за цел да отговорят на въпроса, илюстрирайки акидата и принципите на традиционните учени при тълкуването на текстовете, за които говорим. Те само показват колко далеч от традиционния ислям е вярването, че Аллах е „на небето” в буквален смисъл, и защо не е позволено на мюсюлманите да вярват в това. И от Аллах е успехът!

Автор: Нух Ха Мим Келлер

 

Следването на мезхеб

 

Често следният въпрос се поставя пред много хора: „Религията на имам Ебу Ханифе ли следваш или религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем)?” Веднага идва отговорът: „Очевидно е, че следвам религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем).” Пред хората се поставя втори въпрос: „Защо тогава наричаш себе си ханефит?” Човек, който не е добре запознат, се обърква от този въпрос, у него се появяват съмнения и постепенно започва да изоставя таклида, т.е. следването на един от четиримата знаменити имами – имам Ебу Ханифе, имам еш-Шафии, имам Малик и имам Ахмед ибн Ханбел (Аллах да се смили над тях).

Чрез такива въпроси се прави преднамерен опит да се създаде объркване сред лековерните: че ако си ханефит, ти следваш религията на имам Ебу Ханифе, а не религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Това е явна заблуда! Имам Ебу Ханифе и другите имами не са измислили нова религия. Те стриктно са следвали единствената религия – религията ислям, донесена от Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Следователно техните последователи също следват същата религия – религията на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем).

Защо да следвам имам на мезхеб?

Въпросът, който възниква тук, е: „Защо тогава трябва да следвам някой от четиримата имами?” На този въпрос може да се отговори с въпрос: Знаеш ли всички правила и закони в религията? Способен ли си да извличаш правилата, които се отнасят до абдеста, намаза, зекята и т.н. директно от Корана и хадисите? Знаеш ли кой хадис е отменил друг хадис? Можеш ли да съгласуваш хадисите, които на пръв поглед си противоречат? Знаеш ли кои айети от Корана са общи в тяхното прилагане и кои се определят от други айети? И т.н., и т.н… Ако човек няма знание по въпросите, то тогава определено не може да извлича правилата и законите на религията директно от Корана и хадисите. В такъв случай следният айет от Корана се отнася за такива хора: „И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!” [ел-Енбия, 21: 7] Затова, тъй като нямаме това огромно количество от знания и опит, необходими за извличане на правилата и законите директно от Корана и хадисите, ние сме избрали да следваме един от онези велики хора, достигнали до степента да познават религията до съвършенство. Сред тези велики учени е и имам Ебу Ханифе. Той е бил един от табиин, т.е. през живота си е видял сподвижник на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем. Получил е знанието си за хадисите от около 4000 учени. Неговата благочестивост била такава, че в продължение на 40 години той кланял сутрешния намаз с абдеста на нощния намаз [т.е. не спял през цялата нощ]. [Тариху-л-Багдад] Неговите знания, интелигентност и праведност били такива, че всички велики учени от неговото време свидетелствали за неговото майсторство. Затова човек може да бъде сигурен, че такъв учен е напълно способен да извлича законите на религията директно от Корана и хадисите.

Друга причина за подражаването на един от имамите е следният айет от Корана: „И следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен!” [Люкман, 31: 15] За да се „насочиш” към Аллах Теаля има две основни изисквания – знание и практикуване в съответствие със знанието. В това отношение четиримата имами са били първенци. Има Ебу Ханифе бил считан от различни учени на неговото време за най-учения от хората от онази епоха. Мекки ибн Ибрахим, един от известните учители на имам ел-Бухари, бил ученик на имам Ебу Ханифе. Имам Ебу Ханифе съставил книга с хадиси, подбирайки ги измежду 40 хиляди хадиса, озаглавена „Китабу-л-асар”. Затова онези, които следват подобен водач, могат да бъдат сигурни, че се придържат стриктно към заповедите на Аллах Теаля и на Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем).

За различията в мненията

Някой може да попита: „Ако всички имами са извлекли законите на религията директно от Корана и хадисите, как е възможно те да са на различни мнения по определени въпроси?” За да се разбере същността на тези различия, трябва да се върнем във времето на сподвижниците (радийеллаху анхум).

Веднъж Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) току-що се бил завърнал от битка, когато разпоредил на сподвижниците (радийеллаху анхум) незабавно да се отправят към мястото на Бену Курайза – еврейско племе, което живеело в покрайнините на Медина. Целта била да ги обсадят, защото те били нарушили договора, сключен с мюсюлманите. За да наблегне на неотложността на този въпрос, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал на сподвижниците: „Никой да не кланя следобедния намаз, докато не пристигне при Бену Курайза!” Докато сподвижниците (радийеллаху анхум) все още били на път, времето за намаза настъпило. Някои сподвижници почувствали, че трябва веднага да кланят следобедния намаз. Те сметнали, че заповедта на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) всъщност е указание да стигнат колкото се може по-бързо до крайната цел, но не означавала, че следобедният намаз не може да бъде кланян по пътя. Затова те кланяли своя намаз там. Друга група сподвижници приели заповедта буквално. Така те продължили и изпълнили следобедния намаз след като пристигнали при Бену Курайза. Когато разказали за това на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), той не упрекнал нито една от групите. [Сахиху-л-Бухари]

Става ясно, че различията са в резултат на различно тълкуване. Тези различия в тълкуването обаче се приемат само, когато идват от човек, който има задълбочени знания за религията и е достигнал майсторство по отношение на Корана и хадисите. Понякога различия в мненията възникват в резултат на различни предания относно някой въпрос. Един имам дава предимство на един хадис въз основа на различни критерии, докато друг имам, в светлината на своите знания, предпочита друг хадис. В основата си това е начинът, по който възникват тези различия. Както Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) не е упрекнал нито една от двете групи в случката, спомената по-горе, така и имамите, достигнали до степента муджтехид [онзи, който може директно да извлича законите на религията от Корана и хадисите], няма да бъдат обвинявани, дори ако са сгрешили. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Когато хаким (съдник) отсъди, след като е положил всички усилия и е стигнал до правилното решение, той получава две награди. А ако той е сгрешил, след като е положил всички усилия, получава една награда.” [ел-Бухари] Ибн ел-Мунзир, коментирайки този хадис, казва, че отсъждащият ще получи награда само, ако има дълбоки знания и отсъжда съгласно тях. Четиримата имами са имали способността и необходимите знания, за да правят иджтихад [директно да извличат законите на религията от Корана и хадисите]. Затова те попадат в кръга на този хадис.

Защо да следвам само един имам?

Друг въпрос, който често се задава, е: „Защо е необходимо да следвам само един имам? Защо да не следвам определен имам по един въпрос и друг имам по друг въпрос?” Простичкият отговор на това е: Въз основа на какво човек ще избира след като няма необходимите знания, за да прави иджтихад? В такъв случай той няма да е в състояние да оцени мненията на всеки от имамите. Затова очевидно той ще избира въз основа на онова, което му се иска. А това е само следване на душата и на страстите – нещо, срещу което Аллах Теаля строго ни е предупредил в Корана. Следването на страстите понякога дори може да доведе човек до неверие. Затова мнозинството учени от последните времена заявяват, че е ўаджиб (задължително) за обикновените хора да следват само един имам.

За достоверността на хадисите

Друг въпрос трябва да се изясни по отношение на достоверността на хадисите. Повечето хора смятат, че един хадис е достоверен само, ако е от „Сахиху-л-Бухари” и „Сахих Муслим”. Това е погрешно схващане. Достоверността на хадисите се основава на тяхната верига от разказвачи, независимо от това дали хадисът е записан в една от Кутубу-с-ситте [шестте известни книги с достоверни хадиси] или в друга книга. Имам Муслим е написал в своето въведение към „Сахих Муслим”, че не е записал всички достоверни хадиси в своя сборник. Всъщност, според имам ел-Бухари и имам Муслим има и други достоверни хадиси, които не са записани в „Сахиху-л-Бухари” и „Сахих Муслим”.

Кои са гайр-мукаллидин?

Вече беше посочено, че разликите между имамите се основават на различни предания или на различия в тълкуването. Всички имами обаче имат своите доказателства от Корана и сунната. Затова е задължително за всеки човек, следвайки стриктно своя имам, да уважава и другите имами и техните последователи. За съжаление, в наши дни има много хора, които напълно са изоставили таклида, т.е. подражаването на един от четиримата имами. Вместо това, твърдейки, че следват директно Корана и хадисите, всъщност са започнали да правят таклид на някои съвременни гайр-мукаллидин [онези, които са изоставили следването таклид на един от четиримата имами на мезхеби]. Независимо, че те самите правят таклид, често хулят следващите имам на мезхеб и ги класифицират като хора, следващи религията на имам Ебу Ханифе или на друг имам, а не религията на Мухаммед (саллеллаху алейхи ўеселлем). Те смятат, че са единствените, които следват хадисите, а че всички други им противоречат. За съжаление, много мюсюлмани са попаднали в клопката на тази пропаганда.

Някои от гайр-мукаллидин твърдят, че избират най-достоверното мнение от четирите мезхеба. Питаме тези хора как разбират чие мнение е най-достоверно? Защото човек, за да може да разбере това, трябва да има повече знания от самите автори на тези мнения. А всеизвестно е, че в наши дни няма такива учени, които със знанието си да могат да надминат четиримата известни имами!

Как да отблъснем бедността?

Придобиване на препитание чрез добри дела

изтегли от тук

 

Автор: Джелялюддин ес-Суюти

С коментари на мюфтията Мухаммед Шефи

 

Предговор

Лесна рецепта срещу проблемите и бедността на мюсюлманите

Днес проблемите, с които мюсюлманите се сблъскват, не могат да бъдат скрити от проницателния човек. Сякаш бедността, несъстоятелността и тревожността са се превърнали в отличителни белези на мюсюлманите. Мъдрите мъже на тази общност планират всякакви видове лекове срещу тази тежка болест. Но въпреки това, понякога избраният план е неправилен. Така, вместо да бъде лек, той задълбочава проблема. Някои планове са точни, но не са практични, нито са достъпни за хората.

Тук съм изложил някои лекове, взети от словата на Аллах Теаля и на Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем). Несъмнено тези слова са чисти от всякакви недостатъци. Няма начин тези лекове да са неверни или вредни. Независимо дали са трудни или не, човек може да ги приложи и да види за себе си.

За лечението на бедността, избрах да преведа книгата „Хусул ер-ризк би усул ер-рифк” на известния учен от девети век шейх Джелялюддин ес-Суюти. Тя е достатъчна по тази тема.

Хвала на Аллах, че тази книжка беше преведена с необходимите коментари!

От Аллах е успехът!

Мюфтия Мухаммед Шефи

 

Придобиване на препитание чрез добри дела

Шейх Джелялюддин ес-Суюти казва:

Много хора поискаха от мен да събера всички предания от достоверните хадиси, свързани с делата и думите, споменати за увеличаване на препитанието и отблъскване на бедността и несъстоятелността и които са били изпробвани. Затова пиша тази книжка, която съм разделил на две части. Първата част съдържа зикр и дуа, а втората част – дела, които увеличават препитанието.

*

 

Първа част

Зикр и дуа, които отблъскват бедността

 

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който бъде дарен с благо от Аллах, трябва много да благодари за него. Който има много грехове, трябва много да се покайва. Който изпита липса на препитание, трябва много да чете:

[Ля хаўле ўеля куўўете илля билляхи–л–алиййи-л-азим]

„Няма сила и няма мощ освен чрез Аллах, Всевишния, Превеликия!”» [„ел-Еўсет”, ет-Таберани]

*

Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който привикне към търсенето на опрощение [истигфар], Аллах ще го спаси от всеки проблем и от всяко нещастие.» [Ахмeд; Eбу Даўуд; Ибн Мадже]

*

Абдуллах ибн Месуд (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който чете сура „ел-Ўакиа” всяка нощ, няма да бъде засегнат от бедност и нужда.» [„ел-Mуснед”, Ебу Йеaля]

*

Енес (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Сура „ел-Ўакиа” е сурата на богатството. Четете я и научете децата си да я четат!» [Ибн Мердеўейх]

*

Aише (радийеллаху анха) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Когато Aдем (алейхисселям) бил изпратен на земята, той застанал пред Кяaбе и изпълнил два ракята намаз. Тогава Аллах вдъхновил следната дуа в сърцето му:

[Аллахумме иннеке теaлему сирри ўе алянийети фекбел меaзирати, ўе теaлему хаджети фе еaтини су`ли, ўе теaлему ма фи нефси фегфир ли зенби. Аллахумме инни ес`елюке иманен юбаширу калби, ўе йекинен садикан хатта еaлеме иннеху ля юсибуни илля ма кетебте ли, ўе раддини бима касемте ли]

„О, Аллах, Ти знаеш и тайното, и явното ми. Приеми моето извинение! И Ти знаеш моята нужда. Изпълни моето искане! И Ти знаеш какво е в душата ми. Опрости греха ми! О, Аллах, моля Те за вяра, запечатана в сърцето ми, и за истинско убеждение, така че да знам, че нищо не ми се случва освен онова, което Ти си написал за мен. Направи ме да съм доволен от онова, което си ми отредил!”

После Аллах вдъхновил на Aдем (алейхисселям): „О, Aдем, приех твоето покаяние. Опростих те и всеки, който Ми се помоли с тази дуа, ще му простя и ще поема отговорността за всичките му дела. Светът ще дойде при него, въпреки че той може да не го желае.» [Ибн Мердеўейх]

*

Али (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: „Който казва всеки ден сто пъти:

[Ля иляхе иллеллаху-л-мeлику-л-хакку-л-мубин]

„Няма друг бог освен Аллах, Владетеля, Истинния, Явния!”, това ще стане причина за неговата защита от бедността и утеха от самотата в гроба.» [„Муснед ел-фирдеўс”]

*

Абдуллах ибн Месуд (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който прочете сура „ел-Ихляс”, когато влиза вкъщи, тази сура ще отдалечи бедността от обитателите на този дом и от съседите.» [ет-Таберани]

*

Убей (радийеллаху анх) предава, че един мъж попитал Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) как ще бъде, ако чете само благослов за него [салеўат] вместо други споменавания. Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал: «Ако правиш това, Аллах ще поеме отговорността за всички твои нужди в този свят и в отвъдния.» [„ел-Муснед”, Ахмед]

*

Aише (радийеллаху анха) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) четял следната дуa:

 

[Аллахумме-дж-ал еўсеа ризкике алеййе инде кибери синни ўенкида`и умри]

«О, Аллах, увеличи Твоето препитание за мен, когато остарея и в края на живота ми!» [ет-Таберани]

*

Джабир (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Да ти покажа ли нещо, което ще те защити от враговете ти и ще направи препитанието ти обилно? То е да се молиш на Аллах и денем, и нощем, защото дуата е оръжието на вярващия.» [ел-Мустегфири]

*

Ебу Селеме (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) четял следната дуа след сутрешния намаз:

[Аллахумме инни ес`елюке ризкан таййиба, ўе илмен нафиа, ўе амелен мутекаббеля]

«О, Аллах, моля Те за чисто препитание, полезно знание и прието дело!» [ел-Мустегфири]

*

Имам ел-Мустегфири предава от имам Малик, че когато той свършел петъчния намаз и излизал, той четял следната дуа при вратата на джамията:

[Аллахумме инни еджебту деaўетек, ўе саллейту феридатек, ўентешерат лима емертени, ферзукни мин федлик, ўе енте хайру-р-разикин]

«О, Аллах, отвърнах на Твоя призив. Изпълних Твоята заповед. Излязох [за да печеля] както си ми повелил. Дари ме с препитание от Твоята благодат, защото Ти си Най-добрият от даващите препитание!»

*

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Когато часът на смъртта на Нух (алейхисселям) наближил, той посъветвал сина си да чете две неща. Едното от тях било:

[Ля иляхе иллеллах]

„Няма друг бог освен Аллах!”, а другото:

[Субханеллахи ўебихамдих]

„Пречист е Аллах и хвала Нему!” Тези две неща съставляват намаза на всяко нещо и заради тях на всяко нещо се дава препитание.» [„ел-Едеб ел-муфрад”, ел-Бухари]

*

Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Онова, с което Нух (алейхисселям) посъветвал сина си, били словата:

[Субханеллахи ўебихамдих]

„Пречист е Аллах и хвала Нему!” Цялото творение изрича тези слова и заради тях получава препитание.» [ел-Мустегфири]

*

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анх) предава, че един мъж се оплакал от бедността си на Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем). Расулюллах му казал: «Защо не изричаш словата на ангелите и прославите на творението? Те са:

[Субханеллахи ўебихамдих, субханеллахи-л-азим, естегфируллах]

„Пречист е Аллах и хвала Нему! Пречист е Аллах, Превеликия! О, Аллах, опрости ме!” Изричай тези слова по сто пъти преди да си кланял сутрешния намаз, но след като времето за него вече е влязло, и светът ще ти бъде подчинен.» [ел-Мустегфири]

*

Веднъж Умер (радийеллаху анх) изпитал бедност, споменал за състоянието си пред Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) и му поискал малко фурми. Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) му казал, че, ако иска, може да му даде малко фурми, но, ако иска, може да го научи и на слова, които са по-добри за него. Тези слова били:

[Аллахумме-хфезни бил-ислями каида, ўехфезни бил-ислями ракида, ўеля тетмеa фиййе адуўўун ўеля хасид, ўе еузу бике мин шерри ма енте ахизун бинасийетих, ўе ес`елюке минел хайрил-лези бийедик]

«О, Аллах, закриляй ме чрез исляма, докато седя! И ме закриляй чрез исляма, докато спя! Не позволявай да ми навреди враг или завистник. Търся закрила при Теб от злото на онова, което е в Твоя власт. И Те моля за доброто, което е в Твое владение.» [ел-Мустегфири]

*

Али (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Предпочиташ да ти дам петстотин овце с техните овчари или пет слова?» Това било знак, че последното е много по-добродетелно. Тези слова били:

[Аллахумме-гфир ли зенби, ўе таййиб ли кесби, ўе ўессиa ли фи хулюки, ўеля темнеaни мимма кадайте ли бих, ўеля тузхиб нефси иля шей`ин сарафтеху анни]

«О, Аллах, опрости греха ми, направи дохода ми чист и подобри характера ми! И не ме лишавай от онова, което си предопределил за мен! И не насочвай душата ми към нещо, което не е предопределено за мен!» [ел-Мустегфири]

*

Aише (радийеллаху анха) предава, че баща й, Ебу Бекр (радийеллаху анх), я попитал дали да я научи на дуа, на която Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) го бил научил. Иса (алейхисселям) учел на тази дуа учениците си. Хубавото на тази дуа е, че дори ако дълговете на човек са колкото планината Ухуд, Аллах ще ги премахне. Aише (радийеллаху анха) поискала от баща си непременно да я научи и той й казал следната дуа:

[Аллахумме кяшифе-л-кураб, муджибе-д-деaўети-л-мудтарр, рахмане-д-дуня ўел ахирати ўе рахимехума, енте терхамуни бирахметин тугнини биха аммен сиўак]

«О, Аллах, Премахващи мъката, Отговарящи на дуата на страдащия, Милостиви в този свят и в отвъдния, смили се над мен с милост, която да ме направи независим от всички освен от Теб!»

Ебу Бекр (радийеллаху анх) разказва, че бил затънал в дългове и бил много притеснен за тях. Няколко дни след като прочел тази дуа, той казал: „Аллах ме дари с толкова много благодат, че изплатих всичките си дългове.”

Aише (радийеллаху анха) също казва, че дължала пари на някаква жена и много се срамувала от това. Тя започнала да чете тази дуа и за няколко дни Аллах я дарил с препитание, което не било нито от наследство, нито от милостиня. Тя използвала това богатство, за да върне дълга си. [ел-Бейхеки; ел-Хаким; ел-Беззар]

*

Ебу Сеид (радийеллаху анх) предава, че веднъж Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) видял Ебу Умаме (радийеллаху анх) натъжен и го попитал каква е причината. Той казал, че има дългове и тревоги. Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) рекъл: «Да те науча ли на слова, които, ако изричаш, Аллах ще премахне тревогите и дълговете ти? Чети тази дуа всяка сутрин и вечер по три пъти:

[Аллахумме инни еузу бике минел хемми ўел хузн, ўе еузу бике минел аджзи ўел кесел, ўе еузу бике минел джубни ўел бухл, ўе еузу бике мин галебети-д-дейни ўе кахри-р-риджал]

„О, Аллах, търся закрила при Теб от тревогата и тъгата. И търся закрила при Теб от безсилието и мързела. И търся закрила при Теб от страхливостта и скъперничеството. И търся закрила при Теб от това дългът да ме сломи и хората да ме съкрушат.”»

Ебу Умаме (радийеллаху анх) казва, че когато започнал да чете тези слова, Аллах премахнал тревогите и дълговете от него. [Ебу Даўуд]

*

Веднъж един роб отишъл при Али (радийеллаху анх), за да го помоли за парична помощ за свободата си. Али (радийеллаху анх) казал: „Да те науча ли на слова, на които Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) ме научи? Ползата от тези слова е такава, че дори да имаш дългове, колкото планината Ухуд, Аллах ще ги премахне от теб:

[Аллахумме раббе-с-семаўат-с-себʿи ўе раббе-л-аршил-азим, иляхе адеме ўе раббе кулли шей, мунзиле–т–теўрати ўел–инджили ўел–фуркан, фалика–л–хабби ўен-неўа, еузу бике мин шерри кулли шей`ин енте ахизун бинасийетих. Аллахумме енте-л-еўўелю фелейсе каблеке шей, ўе енте-л-ахиру фелейсе беaдеке шей, ўе енте-з-захиру фелейсе феўкаке шей, ўе енте-л-батину фелейсе дунеке шей, икди анне-д-дейне ўе егнина минел фекр]

«О, Аллах, Господарю на седемте небеса и Господарю на великия Трон; Боже на Aдем и Господарю на всяко нещо; Който низпосла eт-Теўрат [Тората], ел-Инджил [Eвангелието] и ел-Фуркан [Корана]; Който разцепва семената и зрънцата! Търся закрила при Теб от злото на онова, което е в Твоя власт! О, Аллах, Ти си Първия, няма нищо преди Теб. И Ти си Последния, няма нищо след Теб. И Ти си Явния, няма нищо над Теб. И Ти си Скрития, няма нищо под Теб. Премахни дълга ни и ни помогни срещу бедността!» [Ебу Йеaля]

*

Кубейле бинт Мехраме (радийеллаху анха) четяла следната дуа след нощния намаз, когато се приготвяла да си ляга:

 

[Еузу билляхи ўе бикелимати–л–ляхи–т–таммати–л–лети ля юджаўизухунне беррун ўеля фаджирун мин шерри ма юнеззилю минес–сема`и ўема йеaруджу фиха, ўе шерри ма юнеззилю фил–ерд, ўе шерри ма йехруджу минха, ўе шерри фитени–н–нехари ўе таўарики–л–лейли илля тарикан йетруку бихайр, аменту биллях, ўеaтесамту биллях, ел–хамду лилляхи–л–лези истеслеме ликудратихи куллю шей, ўел–хамду лилляхи–л–лези зулле лииззетихи куллю шей, ўел–хамду лилляхи–л–лези теўадаа биазаметихи куллю шей, ўел–хамду лилляхи–л–лези хашеа лимулкихи куллю шей. Аллахумме инни ес`елюке бимеакиди-л-иззи мин аршик, ўе мунтехе-р-рахмети мин китабик, ўе джеддике-л-еaля, ўесмике-л-екбер, ўе бикелиматике-т-таммати-л-лети ля юджаўизухунне беррун ўеля фаджир, ен тензура илейна незратен мерхуметен ля тедеa лена зенбен илля гафертех, ўеля фекиран илля джебертех, ўеля адуўўен илля ехлектех, ўеля урянен илля кесеўтех, ўеля дейнен илля кадайтех, ўеля емран лена фихи фид-дуня ўел-ахирати хайрун илля еaтайтенах, я ерхаме-р-рахимин, аменту билляхи ўеaтесамту бих]

«Търся закрила при Аллах чрез съвършените слова на Аллах, които нито праведник, нито нечестивец могат да превъзходят, от злото на онова, което се спуска от небето, и от онова, което се издига към него, и от онова, което се спуска на земята, и от онова, което излиза от нея, и от злото на покварата на деня и на случките през нощта освен от онези случки, които носят добро. Повярвах в Аллах и потърсих закрила при Него. Хвала на Аллах, на Чиято мощ всичко е подчинено! Хвала на Аллах, пред Чието благородство всичко е опозорено! Хвала на Аллах, пред Чието величие всичко е смиренo! Хвала на Аллах, под Чиято власт всичко е безпомощно! О, Аллах, моля Те чрез благородството на Твоя велик Трон, чрез безкрайната милост на Твоята Книга, чрез Твоето всевишно великодушие, чрез Твоето най-велико име и чрез Твоите съвършени слова, които нито праведник, нито нечестивец могат да превъзходят, да гледаш към нас с такава милост, че да не оставиш грях неопростен, нито нужда неизпълнена, нито враг непобеден, нито гол без дреха, нито дълг неизплатен, нито добро дело на този свят или на отвъдния без да ни го дадеш! О, Най-Милостиви сред милостивите, аз повярвах в Теб и се обърнах към Теб!»

След тази дуа, тя казвала:

[субханеллах]

«Пречист е Аллах!» 33 пъти,

[ел-хамду лиллях]

«Хвала на Аллах!» 33 пъти и

[Аллаху екбер]

«Аллах е Най-велик!» 34 пъти.

Тя казвала, че дъщерята на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем) Фатиме (радийеллаху анха) отишла при баща си, за да му поиска една прислужница. Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал: «Ще ти кажа нещо, което е по-добро от прислужница.» Фатиме (радийеллаху анха) го попитала какво е то, а той споменал същите прослави като по-горе. [ет-Таберани]

*

Веднъж ел-Хасен (радийеллаху анх), внукът на Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем), изпаднал в трудно положение. Той не получил стоте хиляди дирхема, които Муаўийе (радийеллаху анх) му давал като възнаграждение. Това му докарало голяма тревога. Той бил принуден да поиска писалка и мастило, за да напише писмо до Муаўийе  (радийеллаху анх) и да му напомни. Въпреки това, поради свенливост и скромност, не го направил. Същата нощ той видял в съня си своя дядо, Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем). Последният го попитал как е, а ел-Хасен (радийеллаху анх) обяснил с подробности положението си. Тогава Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казал: «Който се надява на творението, а не на Твореца, такава ще бъде съдбата му.» [Ибн Асакир]

*

 

Втора част

Дела, които отблъскват бедността

 

Поддържането на роднинските връзки

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който иска препитанието и животът му да се увеличат, нека поддържа роднинските връзки.» [„Сахих ел-Бухари”]

Това означава, че човек трябва да спазва правата на своите близки и да ги подпомага физически и финансово според силите си.

*

Измиването на ръцете

Енес (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който иска Аллах да увеличи препитанието му, нека редовно си измива ръцете преди и след хранене.» [Ибн Мадже]

*

Намазът

Имам Абдурраззак предава, че когато един старец от Курайш се оплаквал от бедността си на Пророка (саллеллаху алейхи ўеселлем), последният наблегнал на това семейството му да кланя намаз. След това той прочел следния айет: «И повели на твоето семейство да отслужва намаза, и самият ти постоянствай в него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.» (Та-ха, 20: 132)

*

Хамза ибн Абдуллах ибн Селям (радийеллаху анх) предава, че винаги когато семейството на Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) изпаднело в трудно положение, той наблягал на това да кланят намаза и им четял айета: «И повели на твоето семейство да отслужва намаза, и самият ти постоянствай в него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.» (Та-ха, 20: 132) [„ес-Сунен”, Сеид ибн Менсур]

*

Сабит (радийеллаху анх) предава, че винаги когато семейството на Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) бивало засегнато от бедност, той ги призовавал: «Кланяйте намаз! Кланяйхе намаз!» [„Китаб ез-зухд”, Ахмед ибн Ханбел]

Такъв е бил обичаят на всички пророци (алейхимусселям). Винаги когато някакво нещастие ги засегнело, те прибягвали до намаза.

*

Благочестивостта [текўа]

Муаз ибн Джебел (радийеллаху анх) предава, че е чул Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) да казва: «О, хора, приемете благочестивостта за търговия и ще получавате препитание без работа и без стока.» После прочел айета: «За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.» (ет-Таляк, 65: 2-3) [ет-Таберани]

*

Ебу Зерр (радийеллаху анх) предава, че веднъж Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) прочел айета: «За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен.» (ет-Таляк, 65: 2-3) и после му казал: «О, Ебу Зерр, ако хората действаха според този айет, това щеше да им е достатъчно.»

*

Сеўбан (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Понякога човек бива лишен от препитание, заради извършен от него грях.» [Ахмед; ен-Несаи; Ибн Мадже]

*

Имран ибн Хусейн (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (салеллаху алейхи ўеселлем) е казал: «Който се насочи само към Аллах, Той ще поеме отговорността за всичките му дела, а който се насочи към света, Аллах ще го предаде на света.» [„Тефсир Ибн Хатим”]

*

 

Бележки

(на мюфтията Мухаммед Шефи)

 

1. Не е трудно човек да възприеме всички методи и дуи, посочени в тази книжка, за да отблъсне бедността. Не е допълнителен товар за човек, който изпитва трудности в бизнеса, земеделието и т.н.

Все пак, ако човек не разполага с достатъчно време и чете само една от дуите от първата част, това също би било достатъчно. Не е предадено, че Расулюллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) е чел всички тези дуи едновременно. Доказано е от хадисите, че той четял различни дуи по различни поводи.

Що се отнася до делата за увеличаване на препитанието, посочени във втората част, те са задължителни и човек трябва да полага усилия за да ги практикува всичките. Ако наруши някое от тях, трябва да се покае.

2. Думите и делата за увеличаване на препитанието трябва да се правят с намерение за достигане задоволството на Аллах и за спечелване на награда. Увеличаването на препитанието е допълнителна награда, неизбежна последица, която, ако Аллах пожелае, автоматично ще бъде придобита.