Владетелите на слона

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Не видя ли [о, Мухаммед] как постъпи твоят Господар с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици, които ги замеряха с камъни от печена глина. И ги стори да приличат на проядени листа.” (ел-Фил, 105:1-5)

Ет-Табери е казал, че първият човек, опитомил слонове, е бил Ифридун ибн Аскиян, убиецът на ед-Даххак. Той е бил първият, който е използвал седло за коне. А първият, опитомил и яздил коне, е бил Тахримус, третият цар на земята. Казано е също, че Исмаил ибн Ибрахим (алейхимасселям) е бил първият, който е яздил коне. По-вероятно е той да е бил първият, който е яздил коне сред арабите. И Аллах знае най-добре!

Казано е, че въпреки че слонът е толкова голям, той се страхува от котки. Затова някои военачалници по време на битката им срещу индийците, донесли няколко котки на бойното поле и така слоновете избягали.

Ибн Исхак е казал: „Управителят, или вицецарят, Ебрахе ел-Ешрам построил огромна и много висока църква и написал на царя на Абисиния, ен-Неджаши (Негуса): „Аз ти построих невиждана досега църква и възнамерявам да отклоня поклонението от Мека към Абисиния.”

Ес-Сухейли е казал: „Ебрахе ел-Ешрам подчинил йеменците за построяването на тази църква и ги подложил на различни унижения. Той отсичал ръката на онзи, който закъснявал за работа преди още слънцето да е изгряло. Иззел много ценни неща от двореца на Билкис, за да ги добави към църквата. Той иззел мрамор, скъпоценни камъни и други ценности. Издигнал златни и сребърни кръстове, построил амвони от абанос и слонова кост и увеличил височината на църквата и разширил нейната ширина. След това, когато Ебрахе бил убит, всеки който се опитал да вземе нещо от сградата й или от нейната украса, джиновете не се поколебавали да му навредят. Защото тя била построена върху погребение на два идола – на Куайб и на неговата съпруга – чиято височина била около шестдесет лакътя. Така йеменците я оставили непокътната до времето на ес-Сеффах, първия аббасидски халиф. Той изпратил група набожни и непоколебими учени, които я срутили напълно и така тя е разрушена и до днес.”

Ибн Исхак e казал: „Когато арабите чули за писмото на Ебрахе, изпратено до ен-Неджаши (Негуса), мъж от племето Кинане се ядосал. Той тръгнал докато не стигнал до църквата, където уринирал върху стените й. Никой не го забелязвал и той се върнал вкъщи благополучно. Но вестта за това дело достигнала до Ебрахе, който попитал за извършителя. Казали му: „Това го извърши един от онези араби, които извършват поклонение при ел-Кяабе в Мека, защото чул за намерението ти да отклониш поклонението от техния Свещен Дом към твоята църква. Той се ядосал и дошъл да уринира в нея и така да я обяви за неподходяща (за поклонението).” При това Ебрахе много се разгневил и се заклел, че ще разруши ел-Кяабе. Наредил на абисинците (християни) да се подготвят за война. Той бил начело на голям поход срещу Мека и имало слон, или слонове, в кервана му. Арабите чули за това и се уплашили, но решили да се бият с него, когато вестта, че той възнамерявал да разруши Свещения Дом, била потвърдена. Мъж от благородниците на Йемен, наречен Зу Нефр, тръгнал срещу него със своето племе и с онези, които се отзовали на призива му да се бият срещу Ебрахе. Двете страни се срещнали и Зу Нефр и последователите му били победени, а самият той бил взет за военнопленник. Бил изправен пред Ебрахе, който щял да го убие, но Зу Нефр казал: „О, царю, не ме убивай! Може да ти послужа за нещо!” Ебрахе не го убил, но го вързал и го оставил под стража. После Ебрахе продължил с намерението, заради което бил тръгнал. Той пристигнал в земята Хас’ам, където се сблъскал с Нуфейл ибн Хабиб ел-Хасами, който водел своите две племена Шехран и Нахис заедно с другите си последователи от арабите. Нуфейл бил победен и взет за военнопленник. Бил изправен пред Ебрахе, който възнамерявал да го убие, но Нуфейл казал: „О, царю, не ме убивай! Аз мога да те водя до мястото, което желаеш. Ето ти моята клетва за вярност!” Ебрахе го освободил и го взел за водач. Когато минали през Таиф, при него дошли Месуд ибн Мутаб ибн Малик ибн Каб ибн Амр ибн Сад ибн Авф ибн Сакиф заедно със своите последователи и рекли: „О, царю, ние сме твои роби, слушаме и се подчиняваме, няма враждебност между теб и нас, и нашият Дом (ел-Лят) не е това, което искаш – ти искаш само Дома в Мека. Затова ние ще изпратим някой с теб, който да те отведе до него.”

Ибн Исхак е казал: „Ел-Лят е бил свещен дом в Таиф така, както е била ел-Кяабе за другите араби. Те изпратили мъж на име Ебу Ругал да покаже на Ебрахе пътя към Мека. Вървели, докато не пристигнали на място, наречено ел-Мегмес, където Ебу Ругал умрял. Той бил погребан там и после арабите замеряли с камъни гроба му.”

Аз споменах в историята за самудяните, че Ебу Ругал е бил от хората на Ебрахе, че се е скрил в Свещения Дом (ел-Кяабе) и че когато излязъл, един камък го ударил и той умрял. За да свържа това с преданието на Ибн Исхак, аз казвам: споменатият Ебу Ругал е имал същото име като своя предшественик, чийто гроб арабите замеряли с камъни. Освен това, хората замеряли с камъни гроба му така, както замеряли и гроба на първия.

Ибн Исхак е казал: „Когато Ебрахе пристигнал в ел-Мегмес, той изпратил мъж на име ел-Есвед ибн Максуд с конница. Ел-Есвед иззел част от собствеността на арабите, която включвала и двеста камили, които принадлежали на Абдулмутталиб, който тогава бил най-главният човек от благородниците. При това (племената) Курайш, Кинане и Хузейл решили да се борят срещу Ебрахе, но разбрали, че не могат да си позволят това и така изоставили тази идея. След това Ебрахе изпратил Ханата ел-Химяри в Мека, нареждайки му да разпита за ръководителя на хората и да му каже: „Аз не съм дошъл да се бия против вас. Дойдох само да разруша Свещения Дом. Ако не заставате на пътя ни, ние няма да навредим на някого от вас.” Ебрахе заръчал на своя партеник: „Ако той не изяви желание да се бие, доведи го при мен!” Когато Ханата влязъл в Мека, разпитал за нейния ръководител. Казали му, че това е Абдулмутталиб ибн Хашим. Той го видял и му предал съобщението. Абдулмутталиб казал: „Кълна се в Аллах! Ние не възнамеряваме да се бием. Не можем да си го позволим. Това е Свещеният Дом на Аллах и на Неговия приятел Ибрахим (алейхисселям). Само Той може да го защити, ако пожелае.” Ханата казал: „Ела с мен, за да се срещнеш с Ебрахе. Той ми нареди да те отведа.” Абдулмутталиб тръгнал с него, придружаван от някои от своите синове, докато стигнали до лагера. Той запитал за Зу Нефр, който бил негов приятел. Влязъл при него в неговия затвор и казал: „О, Зу Нефр, не можеш ли да направиш нещо за нас в това наше тежко положение?” Зу Нефр казал: „Какво може да направи един затворник, който чака смъртта да дойде или сутринта, или вечерта? Всичко, което мога да направя, е да те изпратя при мъжа, грижещ се за слона. Казва се Анис и е мой приятел. Той може да те представи, да каже добра дума за теб, да се застъпи за теб пред Ебрахе и да поиска разрешение да се срещнеш с него.” Абдулмутталиб казал: „Това ми е достатъчно!” Зу Нефр изпратил до Анис думите: „Абдулмутталиб е ръководителят на курайшитите, той е великодушен и към хора, и към животни, а царят е иззел двеста негови камили. Искай разрешение за него да се срещне с Ебраха и направи за него каквото смяташ за полезно.” Анис се съгласил, отишъл при Ебраха и казал: „О, царю, ръководителят на Курайш е тук и иска да се яви пред теб, така че дай му разрешение, моля те!” Ебрахе дал съгласието си. Абдулмутталиб бил много красив и внушителен и когато Ебрахе го видял, той показал голямо уважение и бил силно впечатлен. Затова той отказал да го сложат да седне по-долу от него, но и не харесвал абисинците да го видят как му позволява да седне на неговия трон. Така че той слязъл от трона си и седнал до него на скъпия килим. После казал на преводача си: „Попитай го какво иска!” Ебрахе бил изненадан да чуе от Абдулмутталиб, че всичко, което иска, е да получи обезщетение за своите двеста камили и не поискал от него да остави ел-Кяабе. Когато Ебрахе изразил учудване, Абдулмутталиб казал: „Аз съм собственикът на камилите, а ел-Кяабе има свой собственик, който да я защитава.” Ебрахе рекъл: „Никой не може да я защити от мен!” Накрая Ебрахе му върнал камилите обратно.”

Ибн Исхак е казал: „Казано е, че когато Абдулмутталиб влязъл при Ебрахе, той бил придружаван от Ямур ибн Нефа’а ибн Адий ибн ед-Дайл ибн Бекр ибн Абдменат ибн Кинане, ръководителя на племето Бену Бекр, и от Хувейлид ибн Ваиле, ръководителя на племето Хузейл, който предложил на Ебрахе една трета от имотите на областта Тихама, при условие, че той си тръгне и остави ел-Кяабе. Но Ебрахе отказал тяхното предложение.” Ибн Исхак е добавил: „Не съм сигурен за достоверността на това.”

Когато Абдулмутталиб се върнал, той казал на курайшитите какво се случило между него и Ебрахе и им наредил да напуснат Мека и да се преместят в планините. След това, придружаван от няколко мъже, той стоял, държейки халката на вратата на ел-Кяабе, и зовял Аллах и търсил Неговата помощ срещу Ебрахе и войската му.

Ибн Исхак е казал: „След това Абдулмутталиб оставил халката на вратата и отишъл със своите сподвижници в планините, търсейки убежище и очаквайки онова, което щяло да се случи. На сутринта Ебрахе имал готовност да влезе Мека и приготвил слона и войската си. Името на слона било Махмуд. Когато той се отправил към Мека, Нуфейл ибн Хабиб се приближил до него и прошепнал в ухото му: „Падни на колене, Махмуд, и се върни у дома в безопасност! Ти си в Свещения Град на Аллах.” Той пуснал ухото му и слонът коленичил.”

Ес-Сухейли е казал: „Това означава, че слонът се снишил до земята, защото слоновете не коленичат.” Казано е, че някои слонове могат да коленичат подобно на камили. И Аллах знае най-добре!

Нуфейл ибн Хабиб се изкачил в планината докато останал далеч и в безопасност. Абисинците започнали да бият слона, за да се изправи на крака, но той отказвал. Удряли го по главата с оръжия, но той пак отказвал. Опитали всичко възможно да го принудят да се изправи на крака, но не могли. Обърнали лицето му назад към Йемен и тогава той се изправил и побягнал натам. Обърнали го към Шам, а после и на изток, и той се изправил на крака и побягнал натам. Но когато отново го обърнали към Мека, той отказал. След това Аллах изпратил срещу тях птици, подобни на ястреби, откъм морския бряг. Всяка птица носела по три камъка: един в човката си и два в двата си крака. Камъните били като нахут и леща и всеки абисинец, който бил ударен от камък, бил убит. Но птиците не уцелили всички тях. Останалите побягнали, търсейки пътя, по който били дошли, и питали за Нуфейл ибн Хабиб да ги отведе обратно в Йемен.

Ибн Исхак е казал: „Абисинците побягнали, докато смъртта ги преследвала по всеки път, и Ебрахе също бил ударен от камък. Те го носели и тялото му се разпаднало на части, докато достигнали Сана. След кратко време гърдите му се пръснали и той умрял.”

Ибн Исхак е казал: „Якуб ибн Утбе ми предаде, че през онази година за първи път на Арабския полуостров се появили дребната и едрата шарка и горчивите храсти като горчивата любеница и гробищника.”

Ибн Исхак е казал: „Когато Аллах изпратил Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем), Той напомнил на курайшитите за Своята благодат и помощ към тях, разбивайки абисинците: „Не видя ли [о, Мухаммед] как постъпи твоят Господар с владетелите на слона? Не превърна ли Той коварството им в заблуда? И изпрати срещу тях ята от птици (ебабил), които ги замеряха с камъни от печена глина (сиджджил). И ги стори да приличат на проядени листа (асф).”

Ибн Хишам е казал: „Думата „ебабил” означава „ята”, въпреки че арабите никога не я използвали преди низпославането на Корана. Що се отнася до думата „сиджджил”, Юнус ен-Нехви и Ебу Убейде ми казаха, че се използвала от арабите със смисъл „твърд, силен”.” Някои тълкуватели твърдят, че тази дума първоначално е била две думи на персийски: „синдж” и „лил”, но арабите я направили една дума. „Синдж” означава „камък”, а „лил” – „глина”, а твърдите камъни се състоят от тези два материала – камък и глина. Той е добавил: „Асф” означава „листа”.” Ел-Кеса’и е казал: „Чух някои граматици да казват: „Единственото число на „ебабил” е „ебил”.” Много от ранните ни учени са казали: „Ебабил” са ята от птици, събиращи се група след група оттук и оттам.”

Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анхума) предава: „Техните човки били като на останалите птици, а краката им били като на кучетата.” В допълнение Икриме е казал: „Главите им били като на лъвовете. Те дошли откъм морския бряг и цветът им бил зелен.” Убейд ибн Умейр е казал: „Те били черни морски птици и носели камъни в човките и краката си.” Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анхума) е казал също: „Те приличали на феникси и най-малкият камък, който хвърлили, бил колкото човешка глава, а други камъни били колкото камила.” На същото мнение е бил и Ибн Исхак. Някои тълкуватели са казали, че камъните били много малки. И Аллах знае най-добре!

Ибн Ебу Хатим предава от Ебу Зер’а, от Мухаммед ибн Абдуллах ибн Ебу Шейбе, от Муавийе, от ел-Амеш, от Ебу Суфян, че Убейд ибн Умейр е казал: „Когато Аллах Теаля пожелал да унищожи владетелите на слона, Той изпратил срещу тях ята от птици, идващи откъм морския бряг и наподобяващи ястреби. Всяка от тях носела по три камъка: един в човката си и два в двата си крака. Те летели, докато не застанали точно над войската. После изпищели и хвърлили камъните. Камъните разбивали всеки, който ударели – от главата до петите му. Освен това Аллах изпратил силен вятър, който увеличил силата и скоростта на камъните и така по-голямата част от войската измряла.”

Ибн Исхак е казал, както беше посочено по-горе, че не всички били ударени от камъни. Някои от тях успели да се върнат в Йемен и да разкажат на своите хора какво се е случило на тях и на цялата войска. Самият Ебрахе бил ударен от камъните и бил пренесен до Йемен, където умрял. Аллах да го проклина!

Ибн Исхак предава от Абдуллах ибн Ебу Бекр, от Семура, че Аише (радийеллаху анха) е казала: „Виждала съм ездача на слона и грижещия се за него в Мека слепи, сакати и просещи от хората да ги нахранят.” Беше споменато по-горе, че грижещият се за слона се е казвал Анис, а ездачът е неизвестен. И Аллах знае най-добре!

В своя тефсир ен-Неккаш е споменал, че наводнението отнесло труповете им и ги хвърлило в морето. В същата година на това голямо събитие се родил Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Някои учени са казали, че то се е случило две години преди неговото раждане.

След това Ибн Исхак е цитирал поезията, която арабите измислили относно това велико събитие, в което Аллах направил победител Своя Свещен Дом, на който Той пожелал да дари чест, величие, пречистване и уважение, изпращайки Своя Пратеник Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и Своя Закон. Един от основните стълбове на този Закон е намазът, посоката на който щяла да стане почитаемата ел-Кяабе. Онова, което Аллах е сторил с владетелите на слона не е било заради самите курайшити. Защото християните, които били представени от абисинците, били по-близки до ел-Кяабе, отколкото езичниците от Курайш. Но победата била дадена на самия Свещен Дом в подготовката за идването на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).

Ибн Исхак и други са казали, че след смъртта на Ебрахе, абисинците били управлявани от неговия син Яксум, след това от другия му син Масрук ибн Ебрахе и той бил последният им цар.

Събитието със слона се случило в месец Мухаррам. След смъртта на Ебрахе и неговите двама синове, абисинското владичество над Йемен приключило, а църквата, построена от Ебрахе, опустяла. Никой не можел дори да я доближи, защото била построена върху погребението на два идола – на Куайб и на съпругата му. Двата идола били направени от дърво, височината им била около шестдесет лакътя и те били обсебени от джинове. Затова никой не искал да се излага на опасност и да приближи църквата, да вземе нещо от сградата й или от украсата й, страхувайки се от злото на джиновете. Тя останала пуста до времето на първия аббасидски халиф ес-Сеффах, до когото достигнала вестта за скъпоценностите, които се намирали в църквата. Той изпратил своя управител ел-Аббас ибн ер-Раби в Йемен, за да унищожи църквата и да вземе всички ценности, които можел да открие там.

И накрая, нека вдигнем ръце и да отправим дуа към Аллах Теаля, казвайки: „О, Аллах, хвалата е за Теб! Ти Си Светлината на небесата и на земята! И хвалата е за Теб! Ти Си Пазителят на небесата и на земята! И Хвалата е за Теб! Ти Си Господарят на небесата и на земята и на всичко в тях! Ти Си Истината и Твоето Обещание е истина, и Твоето Слово е истина, и срещата с Теб е истина, и Дженнетът е истина, и Огънят е истина, и пророците са истина, и Часът е истина! О, Аллах, отдавам се на Теб и вярвам в Теб, и завися от Теб, и се покайвам пред Теб, и заради Теб се боря, и от Твоя Закон се ръководя! Така че опрости и миналите, и бъдещите ми грехове, и скритите, и явните! Само на Теб служа и никой друг няма право да му се служи освен Теб!”

Берсиса

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „…подобно на Шейтана, който казва на човека: “Отхвърли вярата!” А щом стане неверник, казва: “Непричастен съм към теб. Страхувам се от Аллах, Господаря на световете.” Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите.” (ел-Хашр, 59:16-17)

Ибн Джерир предава, че Абдуллах ибн Месуд е казал относно тези айети: „Имало е някога една жена, която пасяла овце и кози. Имала четирима братя. Тя (поради някаква причина) прекарвала нощите си в монашеска килия. Монахът извършил прелюбодеяние с нея и тя забременяла. Тогава Шейтана дошъл при него и му казал: „Убий жената и я погреби, защото ти си почтен и уважаван човек (т.е. не рискувай името си заради тази жена)!” Монахът я убил и я погребал. После Шейтана посетил нейните четирима братя в съня им и им казал, че монахът е прелюбодействал със сестра им и, тъй като тя забременяла, той я убил и я погребал на еди-кое си място. На сутринта един от тях рекъл: „Кълна се в Аллах! Снощи сънувах нещо и не знам дали да го споделя с вас или да го запазя за себе си.” Те рекли: „Сподели го с нас.” Той сторил това и тогава един от тях казал: „Кълна се в Аллах! Аз видях същото!” Другите двама братя казали същото. Съгласили се, че трябва да има нещо истинно в този сън. Те отишли при своя цар и помолили за помощ срещу монаха. И монахът бил арестуван и отведен. По пътя Шейтана дошъл при него и му нашепнал: „Аз те докарах до това (положение) и никой не може да те спаси освен мен. Поклони ми се в седжде само веднъж, а в замяна ще те спася от това.” И монахът се поклонил в седжде на Шейтана. Но когато отишли при царя, Шейтана се отдръпнал от монаха и той бил убит.“

Същият разказ, но с други думи, се предава и от Водача на вярващите Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх). Ибн Джерир предава от Халляд ибн Еслем, от ен-Надр ибн Шемил, от Шуабе, от Ебу Исхак, че Абдуллах ибн Нехик е чул Али да казва: „Един монах служил на Аллах шестдесет години. Шейтана полагал усилия, за да го съблазни, но не успявал. Той отишъл при една жена и я обсебил. Жената имала братя, на които Шейтана нашепнал да отидат при онзи монах, за да я излекува. И отишли при него и монахът я излекувал. После останала известно време при него. Един ден той бил привлечен от нея и извършил прелюбодеяние. Тя забременяла и той я убил (за да прикрие греха си). Когато нейните братя отишли при него, Шейтана казал на монаха: „Аз съм твой приятел. Не намерих начин да те заблудя, но накрая те докарах до тук. Така че ми се подчини и аз ще те спася от това. Поклони ми се в седжде и ще се спасиш!” И когато монахът му се поклонил, Шейтана казал: “Непричастен съм към теб. Страхувам се от Аллах, Господаря на световете.” Това е тълкуванието на словата на Аллах: „…подобно на Шейтана, който казва на човека: “Отхвърли вярата!” А щом стане неверник, казва: “Непричастен съм към теб. Страхувам се от Аллах, Господаря на световете.” Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите.”

Хората, изкопали ямата

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Кълна се в небето със съзвездията и в обещания Ден, и в свидетел, и в освидетелстван! Проклети да бъдат хората, изкопали ямата за огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с вярващите, бяха свидетели. И ги възненавидиха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е свидетел. За онези, които изгаряха вярващите мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Ада и за тях е мъчението на кладата.” (ел-Бурудж, 85:1-10)

Мухаммед ибн Исхак твърди, че те са живели след идването на Месията Иса (алейхисселям), но други учени не са съгласни с него и казват, че те са живели преди него. Много учени споменават също, че тази случка се е повторила повече от веднъж. Има хадис, разказващ историята на споменатите в Корана. Имам Ахмед предава от Хаммад ибн Селеме, от Сабит, от Абдуррахман ибн Ебу Лейля, от Сухейб, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Живял е цар преди вас, който имал придворен магьосник. Когато магьосникът остарял, той казал на царя: „Вече остарях. Изпрати някое момче при мен, за да го науча на магия.” Царят му изпратил едно младо момче, за да бъде научено на магия. На път към магьосника, момчето срещнало един монах. То слушало речта на монаха и било впечатлено от нея. Станало му навик да минава през монаха и да прекарва време с него, слушайки учението му, а при магьосника отивало след това. Магьосникът го биел заради закъсненията. Момчето се оплакало за това на монаха и той му казал: „Когато се страхуваш от магьосника, кажи, че семейството ти те е задържало. А когато се страхуваш от семейството си, кажи, че магьосникът те е задържал.” Веднъж един огромен звяр препречил пътя на хората и момчето рекло: „Днес ще разбера дали делото на магьосника е по-любимо на Аллах или делото на монаха!” То взело един камък и казало: „О, Аллах, ако делото на монаха е по-любимо на Теб от делото на магьосника, убий това животно!” То хвърлило камъка и убило звяра, а хората започнали да преминават свободно. Момчето отишло при монаха и му разказало случилото се. Монахът казал: „О, синко, ти си по-добър от мен. Ти си достигнал до такава степен, че аз усещам, че съвсем скоро ще бъдеш подложен на изпитание и в случай, че това стане, не ме издавай!” Момчето започнало да лекува слепите и прокажените. Всъщност започнало да лекува хората от всички болести с позволението на Аллах. Един придворен на царя, който бил ослепял, чул за момчето, отишъл при него с много подаръци и му казал: „Ако ме излекуваш, всички тези неща ще бъдат твои!” Момчето рекло: „Аз не лекувам никого. Аллах е Този, Който лекува, и ако повярваш в Него, аз ще помоля Аллах да те излекува.” Той повярвал и Аллах го излекувал. После отишъл при царя и седнал до него както сядал и преди. Царят го попитал: „Кой ти върна зрението?” Придворният казал: „Моят Господар!” Царят попитал: „Аз ли?” Казал: „Моят Господар и твоят Господар е Аллах!” Тогава царят започнал да го измъчва, докато придворният не издал момчето. То било извикано и царят му рекъл: „О, момче, бе ми предадено, че ти толкова си се усъвършенствал в магията, че лекуваш слепите, прокажените и еди-какви си неща.” Момчето рекло: „Аз не лекувам никого. Аллах е Този, Който лекува.” Царят попитал: „Аз ли?” Казало: „Не.” Царят попитал: „Нима имаш друг господар освен мен?” Момчето казало: „Моят Господар и твоят Господар е Аллах!” Тогава царят започнал да го измъчва, докато момчето не издало монаха. Той бил извикан и му казали: „Отречи се от религията си!” Той обаче отказал да го направи. Тогава царят наредил да донесат трион, поставили го на средата на главата му и я разрязали, докато едната част от нея не паднала. После придворният на царя бил доведен и му казали: „Отречи се от религията си!” И той отказал да го направи, поставили триона на средата на главата му и я разрязали, докато едната част от нея не паднала. После момчето било доведено и му казали: „Отречи се от религията си!” То отказало и било предадено на група от придворните. Царят наредил: „Отведете го на еди-коя си планина и когато стигнете върха й, поискайте от него да се отрече от религията си и ако откаже, го хвърлете!” И когато се изкачили в планината, момчето рекло: „О, Аллах, закриляй ме от тях както пожелаеш!” Тогава планината започнала да се тресе и всички паднали, а само момчето се върнало при царя. Царят го попитал: „Какво се случи със сподвижниците ти?” Момчето казало: „Аллах ме спаси от тях!” Тогава царят отново го предал на група от своите придворни и им рекъл: „Вземете го и го качете на лодка. Когато навлезете навътре в морето, поискайте от него да се отрече от религията си и ако откаже, го хвърлете!” И когато навлезли в морето, момчето рекло: „О, Аллах, закриляй ме от тях както пожелаеш!”  Тогава лодката се обърнала и те се издави, а момчето се върнало при царя. Царят го попитал: „Какво се случи със сподвижниците ти?” Момчето казало: „Аллах ме спаси от тях!” После то рекло на царя: „Няма да ме убиеш, докато не направиш това, което ти кажа.” И той попитал: „Какво е то?” Момчето казало: „Събери хората на едно място и ме завържи за ствола на дърво. После вземи стрела от колчана и кажи: „С името на Аллах, Господаря на момчето!” След това изстреляй стрелата и, ако сториш това, тогава ще успееш да ме убиеш.” Царят сторил това, поставил стрелата в лъка и казал: „В името на Аллах, Господаря на момчето!” И той изстрелял стрелата и улучил слепоочието на момчето. То поставило дланта си на слепоочието, което стрелата улучила, и после умряло. Тогава хората рекли: „Повярвахме в Господаря на момчето! Повярвахме в Господаря на момчето!” И било казано на царя: „Не виждаш ли, че Аллах стори онова, което ти се опитваше да предотвратиш? Всички хора повярваха!” Тогава царят заповядал да бъдат изкопани ями и в тях да бъде запален огън, след което казал: „Който откаже да се отрече от своята религия, ще бъде хвърлен в огъня или ще му се каже да скочи в него.” И били призовани (да се отрекат от религията си), но те скочили в огъня, докато не дошъл ред на една жена с бебе, която се разколебала дали да скочи. Тогава бебето проговорило: „О, майко, потърпи! Ти си върху истината!” (Хадис, предаден от имам Ахмед, Муслим, ен-Несаи и ет-Тирмизи)

Някои учени твърдят, че случката с ямата се е повторила повече от веднъж. Ибн Ебу Хатим предава от своя баща, от Ебу ел-Яман, от Сафван, че Абдуррахман ибн Джубейр е казал: „Случката с ямата е станала в Йемен по времето на Тубба. И се е случила също в Константинопол по времето на Константин, който запалил огън и хвърлил в него християните, които се придържали към религията на Месията Иса (алейхисселям) и единобожието. И се е случила също в Ирак, в землището на Вавилон, по времето на Бихтинаср, който издигнал идол и заповядал на хората да се поклонят пред него. Даниял, Изрия и Мешаил отказали. Тогава бил запален голям огън и ги хвърлили в него. Но Аллах ги спасил от огъня и направил така, че деветимата мъже, които прегрешили над тях, да паднат в огъня, който те самите запалили.

По отношение на словата на Аллах: „Проклети да бъдат хората, изкопали ямата!”, ес-Седи е казал: „Имало е три ями: една в Шам, друга в Ирак, и трета в Йемен.” (Предадено от Ибн Ебу Хатим)

Люкман

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И дадохме на Люкман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, за себе си е признателен. А който е неблагодарен – Аллах е над всяка нужда, всеславен.” И рече Люкман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.” И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си… Носи го майка му в слабост връз слабост и го отбива в две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на онзи, който се е насочил към Мен! После вашето завръщане е към Мен и ще ви известя какво сте вършили. “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ. О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела. И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкият глас.” (Люкман, 31:12-19)

Той е бил Люкман ибн Анка ибн Седун. Или, както е посочил ес-Сухейли от Ибн Джерир и ел-Кутейби, той е бил Люкман ибн Саран, който е бил от жителите на Ейле (Йерусалим).

Той е бил праведен мъж, който се стараел в богослуженията и който бил благословен с мъдрост. Казано е също, че той е бил съдия по времето на пророка Давуд (алейхисселям). И Аллах знае най-добре!

Суфян ес-Севри предава от ел-Еш’ас, от Икриме, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Той е бил абисински роб, който е работил като дърводелец.” Катаде предава, че Абдуллах ибн ез-Зубейр е казал: „Попитах Джабир ибн Абдуллах за Люкман. Той каза: „Той е бил нисък и със сплеснат нос. Бил е от Нубия.”

Яхя ибн Саид ел-Ансари предава, че Саид ибн ел-Мусеййиб е казал: „Люкман е бил от черните хора на Египет. Имал е дебели устни и Аллах го е дарил с мъдростта, но не и с пророчеството.” Ел-Евзаи е казал: „Абдуррахман ибн Хармале ми предаде, че чернокож мъж дошъл при Саид ибн ел-Мусеййиб да моли за милостиня. Саид му казал: „Не се притеснявай заради черния си цвят, защото трима от най-добрите хора са били чернокожи: Билял ибн Рабах, Мехджа (освободения роб на Умер ибн ел-Хаттаб) и Люкман Мъдрия, който е бил чернокож от Нубия и чиито устни били дебели.”

Ел-Амеш предава, че Муджахид е казал: „Люкман е бил грамаден черен роб, с дебели устни и напукани ходила.” Умер ибн Кайс е казал: „Люкман е бил черен роб, с дебели устни и напукани ходила. Веднъж, докато проповядвал на група хора, един мъж дошъл при него и му казал: „Не си ли ти онзи, с когото заедно пасяхме овце на еди-кое си място?” Люкман казал: „Да, аз съм.” Мъжът казал: „Как стана такъв, какъвто те виждам сега?” Люкман казал: „Говоренето на истината и мълчанието относно онова, което не ме засяга.” (Хадис, предаден от Ибн Джерир, от Ибн Хамид, от ел-Хакем)

Ибн Ебу Хатим предава от Ебу Зер’а, от Сафван, от ел-Велид, че Абдуррахман ибн Ебу Язид ибн Джабир е казал: ”Аллах е извисил Люкман Мъдрия заради неговата мъдрост. Веднъж мъж, който го познавал отпреди, го видял и му казал: „Не беше ли ти робът на еди-кого си, който пасеше овцете ми преди не дълго време?” Люкман отговорил положително. Мъжът казал: „Как стана такъв, какъвто те виждам сега?” Люкман казал: „Предопределението на Аллах, връщането на повереното, говоренето на истината и изоставянето на онова, което не ме засяга.”

Ибн Вехб предава от Абдуллах ибн Айяш ел-Фитяни, че Умер -освободения роб на Афра – е казал: „Един мъж дошъл при Люкман Мъдрия и му казал: „Ти ли си Люкман? Ти ли си робът на еди-кого си?” Люкман отговорил положително.  Мъжът възкликнал: „Ти си черният овчар!” Люкман рекъл: „Що се отнася до моя черен цвят, той е очевиден. Какво те кара да се удивяваш така?” Мъжът казал: „Хората започнаха често да те посещават и да приемат твоите отсъждания!” Люкман казал: „О, сине на брат ми, ако вършиш това, което ти кажа, и ти ще бъдеш така.” Мъжът казал: „Какво е то?” Люкман рекъл: „Свеждането на погледа си, пазенето на езика си, яденето на позволеното, пазенето на целомъдрието си, спазването на обещанията си, изпълняването на задълженията си, гостоприемството към гостите, уважението към съседите и изоставянето на онова, което не ме засяга. Всичко това ме направи такъв, какъвто ме виждаш.”

Предава се, че веднъж Ебу ед-Дерда споменал Люкман Мъдрия, казвайки: „Той не е бил дарен с мъдростта заради богатство, деца, потекло или външност. Бил е сдържан, мълчалив, дълбоко мислещ и никога не е спял през деня. Никой не го е виждал да плюе, да храче, да изстисква лимон, да ходи по нужда, да се къпе, да безделничи или да се смее като глупак. Бил е много красноречив и компетентен. Не е плакал, когато всичките му деца измрели. Посещавал е често царете и дарените с власт, за да посредничи, да обмисля всичко задълбочено и да ги съветва. Заради всичко това той е бил дарен с голяма мъдрост.”

Някои твърдят, че той е бил удостоен с пророчеството и че се е страхувал, че няма да може да изпълнява неговите изисквания и задължения. Затова той предпочел да има мъдрост, защото е по-лесно. Това не може да бъде напълно вярно, но Аллах знае най-добре! Икриме също е предал, че Люкман е бил пророк. Въпреки това, мнозинството от учените са на мнение, че той е бил мъдър приближен на Аллах (евлия), но не и пророк.

Аллах го е споменал в Корана и го е възхвалил като е предал съветите, които той е отправил към сина си: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.”, т.е. той е предупредил сина си и му е забранил да прави това. Имам ел-Бухари предава от Кутейбе, от Джерир, от ел-Амеш, от Ибрахим, от Алкаме, че Абдуллах е казал: „Когато айетът „За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет…” (ел-Енам, 6:82) бе низпослан, ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, има ли някой сред нас, който да не е смесил вярата си с гнет?” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Не е както вие си мислите. (Защото „гнет” в айета означава „съдружаване”) Не сте ли чували какво е казал Люкман на сина си: “О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет.”?

След това Аллах ни е съобщил Своя съвет към хората да се грижат за родителите си. Той е посочил техните права над децата и ни е заповядал да бъдем добри с тях, дори и да са езичници. Но човек не бива да им се подчинява, ако те го подтикват да съдружава с Аллах. После Аллах продължава съвета на Люкман към неговия син, казвайки: “О, синко мой, всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е всепроникващ, сведущ.”, т.е. той му е забранил да прави лошо на хората, дори и в най-лека степен, защото Аллах ще го покаже и ще търси сметка за него в Деня на съживяването. Аллах Теаля е казал: „Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка.” (ен-Ниса, 4:40), и: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на съживяването, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” (ел-Енбия, 21:47), т.е. той му е казал, че ако грешното дело е равно на тежестта на синапено зърно, или ако то е в твърда скала, или в небесата, или на земята, Аллах ще го покаже, защото Той знае точното му местоположение: „Аллах е всепроникващ, сведущ.” Аллах Теаля е казал също: „У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга.” (ел-Енам, 6:59), и: „И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна книга.” (ен-Немл, 27:75), и: „…Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.” (Саба, 34:3) Ес-Седи е казал, че споменатата скала се намира под седмата земя. Но това твърдение е отхвърлено, защото думата „скала” е в неопределено състояние, а ако твърдението му е истина, щеше да е казано „скалата”. Така че „скала” тук означава която и да е скала. Имам Ахмед предава от Ебу Саид ел-Худри, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой от вас извършва делата си в твърда скала, която няма никакъв отвор, делата му, каквито и да са те, ще бъдат показани.”

След това Люкман е казал: „О, синко мой, отслужвай молитвата”, т.е. отслужвай намаза правилно и навреме, „и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното”, т.е. с всичка сила, с ръката си, с езика си и ако не можеш това, то поне със сърцето си. После той го е посъветвал да бъде търпелив, казвайки: „И бъди търпелив към онова, което те сполети!”, защото ако някой повелява одобряваното и възбранява порицаваното, той вероятно ще бъде взет за враг от определени хора. Затова той му е дал съвет да бъде търпелив. „Това е от решителните дела.”, които са важни и не могат да бъдат пренебрегвани.

Аллах Теаля е казал: „И не криви лице пред хората.” Ибн Аббас, Муджахид, Икриме, Саид ибн Джубейр, ед-Даххак, Язид ибн ел-Есам, Ебу ел-Джевза и други са казали, че това означава човек да не се възгордява пред хората.

Аллах Теаля е казал: „И не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”, т.е. Люкман е забранил на сина си да важничи чрез походката си. Аллах е казал: „И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.” (ел-Исра, 17:37), т.е. нито ще можеш да извървиш цялата земя, нито да я пробиеш с бързото си ходене или тежките си стъпки, нито ще се въздигнеш по-високо от планините с показността и надменността си. Така че знай добре себе си – ти си просто човешко същество. Пророчески хадис гласи: „Докато един човек вървял, влачейки одеждата си с гордост, той бил погълнат от земята и ще продължи да потъва в нея до Деня на съживяването.” (Предаден от имам ел-Бухари в неговия „Сахих”) Друг хадис гласи: „Внимавайте да не влачите одеждите си с гордост, защото това е самохвалство, което Аллах не обича.” Аллах Теаля е казал: „Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.”

След като Люкман е забранил на сина си да ходи надменно, той му е наредил да бъде умерен в походката си, казвайки: „И бъди умерен в своята походка!”, т.е. не ходи твърде бързо, нито прекалено бавно, а поеми среден път. „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават].” (ел-Фуркан, 25:63) След това Люкман е казал: „И снижавай своя глас!”, т.е. когато говориш, не повишавай тон, защото „най-противният от гласовете е магарешкият глас.”

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато чуете кукуригането на петел, молете Аллах за Неговата благодат, защото петелът е видял ангел. А когато чуете магарешки рев, търсете убежище при Аллах, защото магарето е видяло шейтан.” (Предаден от имам ел-Бухари в неговия „Сахих”) Затова е забранено да се повишава глас ненужно. Но повишаването на гласа при четенето на езан и на бойното поле е позволено.

Това са съветите, отправени от Люкман (алейхисселям) към неговия син, които се споменават в Свещения Коран. Много други са споменати в книга, озаглавена „Мъдростта на Люкман” (Хикмет Люкман). От тази ценна книга ние цитираме следното: „Имам Ахмед предава от Ибн Умер (радийеллаху анхума), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Люкман Мъдрия често е казвал: „Ако нещо е поверено на Аллах, Той ще го запази.”

Ибн Ебу Хатим предава от ел-Касим ибн Мухаймира, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Люкман казал на сина си, когато го съветвал: „О, синко мой, пази се от маскирането, защото то е предателство през нощта и пренебрежение през деня.”

Дамура предава, че ес-Сери ибн Яхя е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, мъдростта е докарала бедните в дворовете на царете.”

Моят баща ми предаде от Абде ибн Сулейман, от Ибн ел-Мубарак, от Абдуррахман ел-Месуди, че Авн ибн Абдуллах е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, ако отидеш там, където са се събрали хора, първо ги поздрави (със селям), после седни и не казвай нито дума, докато те говорят. Ако ги откриеш да споменават Аллах (да правят зикр), присъедини се към тях. Но ако се занимават с нещо друго, отвърни се от тях и търси други (които споменават Аллах).”

Моят баща ми предаде от Усман ибн Амр, от Дамура, че Хафс ибн Умер е казал: „Люкман поставил една торба със синап до себе си и започнал да съветва своя син, давайки му на всеки съвет по едно синапено зърно, докато синапът свършил. После казал: „О, синко мой, дадох ти съвет, който, ако беше даден на планина, тя би се разцепила.” След това синът му бил сякаш поразен.”

Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Грижете се за чернокожите, защото трима от тях са най-добрите от жителите на Дженнета: Люкман Мъдрия, ен-Неджаши (Негусът) и Билял Муеззина.” (Този хадис е странен и отхвърлен)

Имам Ахмед в книгата си „ез-Зухд” е посочил биографията на Люкман и много други ценни неща. Той е казал: „Беше ми предадено от Векиа, от Суфян, от мъж (чието име не е известно), че Муджахид е казал: „Словата на Аллах: „И дадохме на Люкман мъдростта” означават мъдрост и религиозно знание, но не и пророчество.” Същото е предадено и от Вехб ибн Мунеббих.

Векиа предава от Суфян, от Еш’ас, от Икриме, че Ибн Аббас е казал: „Люкман е бил абисински роб.”

Есвед предава от Хаммад, от Али ибн Язид, че Саид ибн ел-Мусеййиб е казал: „Люкман е бил шивач.”

Сейяд предава от Джафер, че Малик ибн Динар е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, вземи подчинението към Аллах за търговия и ще получиш печалба без да имаш някаква стока.”

Язид предава от Ебу ел-Ешхеб, че Мухаммед ибн Васиа е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, страхувай се от Аллах и не позволявай хората да забележат, че се боиш от Него, за да спечелиш тяхното уважение, а в същото време сърцето ти да е грешно.”

Язид ибн Херун и Векиа предават от Ебу ел-Ешхеб, че Халид ер-Раб’и е казал: „Люкман е бил абисински роб, който е работил като дърводелец. Един ден господарят му му наредил да заколи коза и да му отнесе двете най-хубави и вкусни части от нея. Люкман направил това и му отнесъл езика и сърцето. Господарят му го попитал: „Не откри ли нещо по-хубаво от това?” Люкман казал: „Не.” След известно време господарят му му наредил да заколи коза и да изхвърли двете най-лоши части от нея. Люкман заколил козата и изхвърлил езика и сърцето й. Господарят му възкликнал и рекъл: „Наредих ти да ми донесеш най-вкусните части от нея и ти ми донесе езика и сърцето. После ти наредих да изхвърлиш най-лошите части от нея и ти изхвърли пак езика и сърцето. Как е възможно това?” Люкман казал: „Нищо не може да бъде по-хубаво от тях двете, ако те са добри, и нищо не може да бъде по-зло от тях, ако те са лоши.”

Давуд ибн Рашид предава от Ибн ел-Мубарак, от Муамир, че Ебу Усман – мъж от Басра – е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, не пожелавай да се сприятеляваш с невеж, защото може да си помисли, че одобряваш неговото невежество. И не приемай лесно гнева на мъдрец, защото той може да се пази от теб.”

Давуд ибн Усейд предава от Исмаил ибн Айяш, от Дамдам ибн Зер’а, от Шурайх ибн Убейд ел-Хадрами, че Абдуллах ибн Зейд е казал: „Люкман е казал: „Ръката на Аллах е върху устите на мъдрите – никой от тях не говори, освен онова, което Аллах им е възложил.”

Абдурраззак предава, че е чул Ибн Джурайдж да казва: „Маскирах главата си през нощта и Умер ми каза: „Не си ли чул, че Люкман е казал: „Маскирането през деня е унижение, а през нощта – пренебрежение. Така че защо се маскираш през нощта?” Казах: „Люкман не е бил задлъжнял.”

Хасан ел-Джунейд ми предаде, че Суфян е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, никога не съм съжалявал, заради мълчание. Ако думите са сребро, то мълчанието е злато.”

Абдуссамед и Векиа предават от Ебу ел-Ешхеб, от Катаде, че Люкман е казал на сина си: „О, синко мой, страни от злото и то ще страни от теб, защото злото не поражда друго, освен зло.”

Имам Ахмед предава от Абдуррахман ибн Мехди, от Нафи, от Ибн Умер, от Ибн Ебу Мелике, че Убейд ибн Умейр е казал: „Люкман казал на сина си, когато го съветвал: „О, синко мой, подбирай внимателно събиранията (на хора)! Ако намериш събиране, в което се споменава Аллах, седни с тях. Така, ако си знаещ, ще извлечеш полза от знанието си; ако си невеж, те ще те научат; и ако Аллах пожелае да им направи добро, ти ще бъдеш заедно с тях. О, синко мой, не сядай на събиране, в което Аллах не се споменава! Защото ако си знаещ, няма да извлечеш полза от знанието си; ако си невеж, те ще добавят още към невежеството ти; и ако Аллах пожелае да ги засегне с вреда, ти ще бъдеш засегнат заедно с тях. О, синко мой, не се радвай, когато видиш силен мъж да пролива кръвта на вярващите, защото при Аллах за него има убиец, който никога не умира.”

Ебу Муавийе предава от Хишам ибн Урве, че баща му е казал: В „Мъдростта” пише: „О, синко мой, нека речта ти да е добра и лицето ти да е усмихнато. Така ще бъдеш по-обичан от хората отколкото онези, които им дават подаръци.” И той е казал: „В „Мъдростта”, или в Тората, пише: „Добротата е главата на мъдростта.” И той е казал: „В Тората пише: „Ако бъдеш милостив, и към теб ще бъдат милостиви.” И той е казал: „В „Мъдростта” пише: „Ще получиш това, което дадеш.” И той е казал: „В „Мъдростта” пише: „Обичай своя приятел и приятеля на баща си.”

Абдурраззак предава от Муамир, от Ейюб, че Ебу Кулябе е казал: „Люкман бил попитан: „Кой е най-търпеливият сред хората?” Казал: „Онзи, който не причинява вреда след като е търпял.” Попитали го: „Кой е най-знаещият сред хората?” Казал: „Онзи, който добавя към собственото си знание чрез знанието на другите.” Попитали го: „Кой е най-добрият сред хората?” Казал: „Богатият.” Попитали: „Богатият, който притежава богатство ли?” Казал: „Не. Това е онзи, чието добро, ако бъде потърсено, бива намирано. И това е онзи, който не иска нищо от другите.”

Суфян ибн Уйейне предава: „Люкман бил попитан: „Кой е най-лошият сред хората?” Той казал: „Онзи, който не се срамува, ако го открият да извършва грях.”

Ебу ес-Самед предава, че Малик ибн Динар е казал: „Открих в „Мъдростта” следното: „Аллах разпилява костите на онези, които говорят, за да угодят на желанията на хората.” И: „Няма добро за теб, ако научиш нещо ново, докато не започнеш за прилагаш онова, което си научил по-рано. Това е подобно на човек, който е събрал купчина изсъхнали дърва, след което се е опитал да ги пренесе, но не е могъл. Въпреки това после събрал втора купчина.”

Абдуллах ибн Ахмед предава от ел-Хакем ибн Ебу Зухейр, от ел-Ферадж ибн Фудале, че Ебу Саид е казал: „Люкман казал на сина си: „О, синко мой, нека само богобоязливите да ядат от храната ти и се допитвай до учените относно делата си.” Това е всичко, което имам Ахмед е споменал от мъдростта на Люкман. Ние добавихме някои неща, които той не е предал, и имам Ахмед е споменал неща, които ние не сме. И Аллах знае най-добре!

Ибн Ебу Хатим предава от баща си, от ел-Аббас ибн ел-Велид, от Зейд ибн Яхя ибн Убейд ел-Хуза’и, от Саид ибн Бешир, че Катаде е казал: „Аллах дал възможност на Люкман да избере между пророчеството и мъдростта и той избрал мъдростта пред пророчеството. След това Джибрил дошъл при него, докато той спял, и излял мъдростта над него. И той осъмнал, говорейки.”

Саид е чул Катаде да казва: „Люкман бил попитан: „Защо си предпочел мъдростта пред пророчеството, когато си можел да избираш между тях?” Той казал: „Ако Аллах ми беше възложил пророчеството, щях да го приема и щях да се стремя да спечеля Неговото задоволство, но Той ми позволи да избера. Страхувах се, че ще бъда твърде слаб за пророчеството, затова избрах мъдростта.”

Много от нашите предшественици като Муджахид, Саид ибн ел-Мусеййиб и Ибн Аббас са били на мнение, че словата на Аллах: „И дадохме на Люкман мъдростта” означават благоразумие и религиозно знание. Той не е бил пророк и не е получавал откровение от Аллах. И Аллах знае най-добре!

Престъпващите в Съботата

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И ги питай [о, Мухаммед] за селището, което бе край морето – как престъпваха в Съботата, как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха при тях. Така ги изпитахме, защото бяха нечестивци. И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За извинение пред вашия Господар и за да се побоят!” И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци. И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” (ел-Араф, 7:163-166)

 „И узнахте онези от вас, които престъпиха в Съботата, и им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и за поука на богобоязливите.” (ел-Бакара, 2:65-66)

 „…или да ги прокълнем, както проклехме хората на Съботата.” (ен-Ниса, 4:47)

Абдуллах ибн Аббас, Муджахид, Икриме, Катаде, ес-Седи и други са казали, че това са били жителите на Ейле. Ибн Аббас (радийеллаху анх) е добавил, че Ейле е бил разположен между Медйен и ет-Тур. Казали са още, че жителите на Ейле се придържали строго към учението на Тората и забраната за Съботата по онова време (забраната за риболов в Съботата). Удивително, рибата излизала на повърхността в събота и изчезвала през останалите дни от седмицата: „…как в деня на тяхната Събота рибите им идваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха при тях.” Аллах Теаля е казал: „Така ги изпитахме”, т.е. Ние ги изпитахме, като изпращахме много риба в Съботата, „защото бяха нечестивци”, т.е. заради тяхното неподчинение и недоволство. Когато видели това, те измислили хитрост, за да ловят риба и в Съботата. Те хвърлили своите риболовни мрежи и въжета и изкопали ями, през които да тече морската вода и рибата да влиза в тях, но да не може да се връща обратно в морето. Те направили всичко това в петък, като подготовка за идването на рибата в събота. И така, рибата дошла в предполагаемо спокойния ден (без да знае какво е подготвено срещу нея). Тя се уловила в мрежите, въжетата и изкуствените ями. Когато Съботата свършила, жителите на Ейле отишли да приберат своя богат улов. Но Аллах Теаля им се разгневил и ги проклел заради тяхната хитрост и измама. Когато това било извършено от част от тях, останалите, които не участвали в това грешно дело, се разделили на две групи: група, която отхвърлила тяхното дело и тяхната измама срещу Закона и Повелята на Аллах Теаля през онова време, и група, която не отхвърлила това и не го забранила, а дори не одобрила реакцията на групата, която се опитала да спре грешното дело, казвайки: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, т.е. каква е ползата да проповядвате на народ, който неизбежно Аллах Теаля ще накаже? Но втората група отговорила, казвайки: “За извинение пред вашия Господар”, т.е. защото Той ни е заповядал да повеляваме доброто и да възбраняваме злото – ние съблюдаваме това заради страха от Неговото мъчение, „и за да се побоят!”, т.е. онези, които извършиха тези грехове, може да се покаят пред Аллах и да съжалят и така да бъдат спасени от наказанието на Аллах като Той опрости всички тях.

Аллах Теаля e казал: „И когато забравиха какво им бе припомнено”, т.е. отнесли се небрежно спрямо благочестивите проповедници, „спасихме онези, които възбраняват злото”, т.е. проповядващата група, „и сграбчихме онези, които угнетяваха”, т.е. извършилите грешното дело, „със сурово мъчение”, т.е. с болезнено наказание, „защото бяха нечестивци”. След това Аллах е обяснил мъчението, което ги сполетяло, казвайки: „И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!” Тук Аллах Теаля ни е съобщил, че е унищожил престъпващите и е спасил проповядващите вярващи. Учените са в разногласие относно третата група. Някои казват, че те били дарени със спасение. Други казват, че те били унищожени заедно с престъпващите. Но първото мнение е приетото от компетентните учени, включително и от водача на тълкувателите Ибн Аббас.

Тук трябва да се отбележи, че третата група не е спомената заедно с онези, които били дарени със спасение, въпреки че презирали грешното дело със сърцата си, защото е трябвало да използват и органите си (ръцете или езика си), да действат с тях и да обявят, че отхвърлят делото на престъпващите. Все пак те били спасени заедно с проповядващите, защото те самите не били извършили грешното дело и го отхвърляли със сърцата си.

Абдурраззак предава от Джурайдж, от мъж (чието име не е известно), от Икриме, от Ибн Аббас; и Малик предава от Ибн Руман, Шейбан, Катаде и Ата ел-Харасани следното: „Онези, които извършили грешното дело, се отделили от останалата част от жителите на града. Те не послушали проповядващите, които им забранявали да правят това. Започнали да прекарват нощта отделно от останалата част от жителите на града. Имало порти, или прегради, между тях и останалите хора, които предчувствали, че ще ги сполети наказание. Един ден портите им не се отворили до обяд. Хората се разтревожили и изпратили човек, за да види какво се е случило с тях, надниквайки над преградата. Когато погледнал, ги открил превърнати в маймуни, които имали опашки и крещели. Те отворили портите и маймуните познали своите роднини, но роднините им не могли да ги познаят. Тогава проповядващите рекли: „Не ви ли забранихме да правите това?” Маймуните направили знак за съгласие с главите си. След това Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх) се просълзил и казал: „Виждаме много грешни дела, които не отхвърляме и не отричаме и дори не правим коментар за тях!”

Ел-Уфи предава, че Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Младите мъже от града били превърнати в маймуни, а старците – в прасета.” Освен това Ибн Ебу Хатим предава от Муджахид, че Ибн Аббас е казал: „Те не живели дълго и не оставили потомство.” Също така ед-Даххак предава, че Ибн Аббас е казал: „Нито един урод не е живял повече от три дни. Те не яли, не пили и не оставили потомство.”

Ибн Ебу Хатим и Ибн Джерир предават от Ибн Ебу Нуджейх, че Муджахид е казал: „Само техните сърца, но не и телата им, били превърнати в маймуни и прасета.” Това е точно като словата на Аллах: „Онези, които бяха натоварени с Тората, а после не понесоха товара, приличат на магаре, носещо книги.” (ел-Джумуа, 62:5) Но това мнение изглежда много странно и противоречи на явния смисъл на Свещения Коран, на мнението на ранните учени и на онези, които ги следвали. И Аллах знае най-добре!