Стопаните на градината

 [от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта. И да не правят изключение. И я споходи бедствие от твоя Господар, докато спяха. И тя стана като черна нощ. И си викаха един другиму на сутринта: “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!” И се отправиха, шепнейки един на друг: “Днес да не влиза там при вас бедняк!” И тръгнаха в зори с твърдо намерение. И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили. Не, ние сме лишени.” Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах – защо не прославяте Аллах?” Рекоха: “Слава на нашия Господар! Бяхме угнетители.” И започнаха взаимно да се укоряват. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи! Дано нашият Господар ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господар умоляваме.” Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.” (ел-Калем, 68:17-33)

Това е пример, който Аллах Теаля дал на езичниците от Курайш, защото Той ги облагодетелствал като им изпратил честния и велик Пророк Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), но те не му повярвали и отхвърлили онова, което им донесъл. Аллах Теаля е казал: „Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта – Ада, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!” (Ибрахим, 14:28-29) Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал: „Това са езичниците от Курайш, които били сравнени със стопаните на градината, съдържаща различни плодове и растения, които вече били узрели, и времето за тяхното прибиране било дошло.” Аллах е казал: „Когато се заклеха [тайно] да я оберат”, т.е. да приберат реколтата „на сутринта”, за да не ги види нито бедняк, нито нуждаещ се и така да не бъдат принудени да дадат на някой от плодовете. Така че те се заклели за това без да кажат: „Ако Аллах е пожелал (ин ша Аллах)!” В последствие Аллах ги направил неспособни и изпратил срещу градината им огън, който я изпепелил и не оставил нищо от нея. „И я споходи бедствие от твоя Господар, докато спяха. И тя стана като черна нощ.”

Аллах Теаля е казал: „И си викаха един другиму на сутринта”, т.е. те станали на сутринта и си казали един другиму: “Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”, т.е. отидете рано в своята градина и оберете плодовете преди бедните и нуждаещите се хора да дойдат да ви молят за милостиня. „И се отправиха, шепнейки един на друг”, т.е. говорейки един другиму тихо, казвайки: “Днес да не влиза там при вас бедняк!”, т.е. те се съгласили над това и го обсъдили взаимно. „И тръгнаха в зори с твърдо намерение.”, т.е. те тръгнали сериозни и с твърдо лошо намерение.

Икриме и еш-Шуаби са казали: „И тръгнаха в зори с твърдо намерение.”, т.е. с гняв и лошо намерение против бедните.” „И когато я видяха”, т.е. когато достигнали своята градина и установили какво се е случило с нея, „рекоха: “Наистина сме се заблудили.”, т.е. объркали сме пътя към нашата градина, а след това те рекли: „Не, ние сме лишени.”, т.е. ние сме били наказани, заради нашите лоши намерения, и сме били лишени от благодатта на нашата земя.

„Най-разумният от тях рече.” Ибн Аббас (радийеллаху анх), Муджахид и други са казали, че това е бил най-разумният, най-умереният и най-справедливият от тях. “Не ви ли казах – защо не прославяте Аллах?”, т.е. защо не изрекохте добра дума, вместо това, което възнамерявахте. „Рекоха: “Слава на нашия Господар! Бяхме угнетители.” И започнаха взаимно да се укоряват. Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!”, т.е. те съжалили и се натъжили, когато не могли да направят нищо, и признали своето прегрешение, но едва след като били наказани и всичко било свършило.

Казано е, че те били братя, наследили тази градина от своя баща, който раздавал много милостиня. Но когато станали стопани на градината, те отхвърлили обичая на баща си и възнамерили да лишат бедните от плодовете й. Тогава Аллах Теаля ги наказал с най-суровото наказание. Затова Аллах Теаля е заповядал да се дава милостиня от плодовете и за предпочитане е това да става още в деня на прибиране на реколтата. Той е казал: „Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им.” (ел-Ен’ам, 6:141)

Казано е, че те били от Йемен, от град, наречен Дарван. Според друго мнение те били от Абисиния. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „Такова е наказанието.”, т.е. по този начин Ние наказваме онези, които не се подчиняват на Нашата повеля и не показват добрина към нуждаещите се от Нашите творения. „А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.”

Този разказ прилича на словата на Аллах: „И дава Аллах пример с едно селище. То бе мирно, спокойно. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което [жителите му] са сторили. Вече дойде при тях Пратеника измежду им, но го взеха за лъжец. Тогава ги обзе мъчението, както угнетяват.” (ен-Нехл, 16:112-113) Казано е, че този пример е с жителите на Мека, даден на самите тях, и наистина няма никакво противоречие в това. И Аллах знае най-добре!

Вярващият и неверникът

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете. И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!” И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господар, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук.” Неговият другар, говорейки с него, му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж? Ала за мен Той е Аллах, моят Господар, и не съдружавам никого с моя Господар. И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, моят Господар може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст. Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.” И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господар!” И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити. Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.” (ел-Кехф, 18:32-44)

Някои учени са казали, че това е просто пример, който не е задължително да се е случил наистина в реалния живот. Но мнозинството от учените са на мнение, че той наистина се е случил в този наш настоящ живот. Словата Му: „И им дай пример”, т.е. на езичниците от Курайш, тъй като те били горди и надменни спрямо слабите и бедните, са като словата на Аллах: „И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците!” (Йасин, 36:13) Известно е, че единият от тези двама мъже е бил вярващ, а другият – неверник. Казано е също, че всеки от тях е бил много богат. Вярващият харчел цялото си богатство по пътя на Аллах. От друга страна, неверникът, макар че бил дарен с градини, (от които са двете градини, посочени в Корана с пълни подробности), той се отклонил от пътя на Аллах. В двете му градини имало грозде и палми, които обграждали посевите и гроздето, и преливащи реки и потоци, течащи навсякъде през имота му. Плодовете от неговите дървета и посеви били неизброими, а видът на неговите градини бил много приятен. Собственикът на двете градини обаче се възгордял и се държал надменно с вярващия, казвайки: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”, т.е. аз съм по-добър от теб, защото ти харчиш цялото си богатство напразно и не направи, както аз направих: купих градини и вложих парите си в тях, за да получа печалба по-късно. Трябваше да следваш плътно моите стъпки! „И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.”, защото има много посеви и дървета, и ако някои от тях изчезнат, то със сигурност ще бъдат заменени с по-добри и по-хубави. Той мислел, че има всичко: вода в изобилие, безброй плодове и многообразие от растения.

След това неверникът казал: „И не мисля, че Часът ще настъпи.”, защото той вложил цялото си упование в лъжовните удоволствия на този свят и не приемал съществуването на вечния отвъден живот. „А дори да бъда върнат при моя Господар, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук.”, т.е. ако наистина съществува отвъдно и съден ден, там ще открия по-добро от това, което ми е дадено в сегашния живот. Той бил заблуден от това, с което бил дарен, и си помислил, че Аллах Теаля му е дал всички тези блага, защото го обичал и го предпочел пред останалите хора. Същото е било казано и относно ел-Ас ибн Ваил в словото Му: „Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и рече: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.” Нима надникна той в неведомото, или взе обет от Всемилостивия?” (Мерйем, 19:77-78) И е казал Аллах Теаля във връзка с онзи, на когото дарил блага: „А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господар, при Него ще имам най-доброто.” Ала Ние ще съобщим на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.” (Фуссилет, 41:50) Карун е казал: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” (ел-Касас, 28:78), т.е. Аллах знае, че го заслужавам. Но Аллах Теаля е казал: „А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.” (ел-Касас, 28:78) И е казал Аллах Теаля: „Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.” (Саба, 34:37) И: „Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме, Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват.” (ел-Муминун, 23:55-56)

Когато този невежа бил заблуден с онова, което му било дадено в сегашния живот, той отрекъл отвъдното и казал, че ако то съществува, там ще открие по-добро от това, което му било дадено първоначално. Когато неговият другар го чул да изрича това, той му рекъл, „говорейки с него”, т.е. по време на спора им: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?”, т.е. нима не вярваш в Деня на съживяването, когато знаеш, че Той, Аллах, е Онзи, Който те е сътворил от пръст, после от частица сперма, после те е оформил в етапи, докато не си станал здрав и добре сложен мъж със слух, зрение, разум и органи, с които прегрешаваш! Как можеш да отричаш съживяването след смъртта, когато знаеш, че Аллах е способен да те сътвори от нищото! „Ала за мен Той е Аллах, моят Господар.”, т.е. аз вярвам в нещо, различно от това в което ти вярваш. Вярвам, че: „Той е Аллах, моят Господар, и не съдружавам никого с моя Господар.”, т.е. аз не служа на друг, освен на Него, и вярвам, че Той ще съживи мъртвите и ще събере разпръснатите и изгнили кости заедно. И аз знам, че Аллах няма съдружник във Властта Си и че няма друг бог освен Него.

След това той го насочил към онова, което е трябвало да изрече при влизането в градината, казвайки: “Това е, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах.”, защото изричането на това е по-добро за онзи, който е станал почитател на богатството, семейството, децата или ранга си.

Тогава вярващият казал на неверника: „Въпреки че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, моят Господар може да ми даде по-добра от твоята градина”, т.е. в отвъдния живот, „и да прати върху нея напаст от небето”, т.е. бедствие или силен дъжд, който да изкорени дърветата и растенията, „та да се окаже тя безплодна пръст”, т.е. суха пръст, от която не порастват растения. „Или водата й да потъне на дъното”, което е противоположно на преливащата вода, „и ти не ще си в състояние да я издириш.”, т.е. никога няма да бъдеш в състояние да я възстановиш или да си я възвърнеш отново. След това Аллах Теаля е казал: „И плодовете му бяха погубени”, т.е. всичките му плодове и растения били напълно унищожени. „И започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи.”, т.е. била напълно разрушена. Това било наистина против надеждите и желанията му, както той по-рано е казал: “Не мисля, че това някога ще изчезне.” Така че, той съжалил за предишните си дела и думи, които го направили неверник в Аллах Теаля, и той могъл само да каже: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господар!” Тогава Аллах Теаля е казал: „И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам се защити.”, т.е. нито други могли да му помогнат, нито сам могъл. Това е като словата на Аллах: „И не ще има той нито сила, нито избавител.” (ет-Тарик, 86:10) И словата Му: „Там [в Съдния ден] закрилата е от Аллах, Истинния.”, т.е. неоспоримата присъда и категоричното постановление относно това и всичко друго ще бъде единствено от Аллах Теаля. „При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.”, т.е. търговията с Аллах е по-добра от всичко друго, защото Той дава най-добрата от всички отплати, и при Него са най-добрите от всички завършеци и цели. И накрая, тази история показва три неща:

1. Човек не трябва да се поддава на разкоша на настоящия живот и да се заблуждава с него. Трябва да се уповава повече на това, което е във владението на Аллах, отколкото на това, което е в собственото му владение. Човек трябва да вложи цялото си упование единствено в Аллах. Подчинението пред Аллах трябва да бъде първата и последната му цел. Онзи, който предпочете друго пред Аллах и Неговото подчинение, ще бъде измъчван от Него.

2. Човек трябва с цялото си сърце да приеме съвета на своя милостив брат, защото в отхвърлянето на неговия съвет стои пълно унищожение и цялостна разруха.

3. Съжалението е напразно, ако Божественото предопределение вече е направено.

Хората от пещерата

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ер-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения? Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господарю наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!” И запечатахме ушите им в пещерата години наред. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали. Разказваме ти Ние [о, Мухаммед] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господар, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господар е Господарят на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господар ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.” И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас. И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господар най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.” Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господар най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!” Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Господар най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого! И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае.” И спомни си твоя Господар, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!” И прекарали в пещерата си триста години и още девет. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (eл-Кeхф, 18:9-26)

Причината за низпославането на разказите за хората от пещерата и за Зу-л-Карнейн са споменати от Мухаммед ибн Исхак и е, че Курайш попитали евреите за неща, с които да изпитат Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Евреите казали: „Попитайте го за група от хора, които изчезнали в миналото, и никой нищо не чул за тях; за мъж, който пътувал по земята; и за духа.” Тогава Аллах Теаля низпослал: „И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господар и ви е дадено само малко от знанието.” (ел-Исра, 17:85) и „И те питат за Зу-л-Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” (ел-Кехф, 18:83) И тук Той казал: „Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ер-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?”, т.е. това не са по-невероятни неща от онези, които Ние ти низпослахме като великите вести, удивителните знамения и огромните чудеса. Пещерата е дупка в планината. Шуайб ел-Джибаи споменава, че името на пещерата им е Хайзем. А що се отнася до ер-Раким, Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал, че не знае какво означава. Някои учени като Ибн Джерир и други са казали, че това е книга, в която са записани техните имена и вестите за тях. Други са казали, че това е името на планината, в която се намира пещерата им. Казано е също, че това е име на долина или село. И Аллах знае най-добре!

Шуайб ел-Джибаи е казал, че кучето им се е казвало Химран. Фактът, че евреите знаели за тях, обезсилва твърдението на някои тълкуватели, че те са живели след Иса (алейхисселям) и че са били християни. Въпреки това е ясно, че народът им са били идолопоклонници. Много тълкуватели и историци са казали, че те са живели по времето на цар на име Дикянус и че са били синове на благородници или на царе. Те се срещнали на празник, който народът им чествал, и видели как те се кланят на идоли. В този момент Аллах премахнал завесите от сърцата им и те осъзнали, че народът им не се основава на нищо. Така те изоставили религията на своя народ и започнали да служат единствено на Аллах без да съдружават нищо с Него. Други са казали, че, когато всеки от тях бил напътен от Аллах към единобожието, те напуснали своите хора и случайно се събрали на едно място. Имам Муслим разказва в своя „Сахих” следния хадис, който потвърждава това: „Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Душите са войска, събрана заедно. Онези от тях, които са били близки помежду си (на небето, откъдето идват), ще имат сходство помежду си (и на този свят), а онези, които са се противопоставяли едни други (на небето), ще бъдат различни (и на този свят).” Така те се допитали един друг относно делата им и се съгласили да изоставят своя народ и да избягат с истинската религия. Аллах Теаля е казал: „Разказваме ти Ние [о, Мухаммед] вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господар, и още повече ги напътихме. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Господар е Господарят на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа. Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него. Защо не донесат явен довод за тях?”, т.е. да донесат очевидно доказателство. „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат вместо на Аллах…”, т.е. когато изоставихте тях и техните идоли, на които служеха вместо на Аллах Теаля. Пророкът Ибрахим (алейхисселям) е казал: „Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите, а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще ме напъти.” (ез-Зухруф, 43:26-27) По същия начин някои от тези младежи рекли: Тъй като изоставихте религията на своя народ, ще трябва да се отдръпнете и от телата им, за да бъдете в безопасност от възможността злото им да ви застигне. „…приютете се в пещерата! Вашият Господар ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашето дело.”, т.е. Аллах ще извади Своето покривало и ще бъдете под Негова защита и Той ще ви възнагради с най-добрата от всички награди. След това Аллах е описал пещерата, в която те отишли, сочейки, че входът й е обърнат на север: „И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво…”, т.е. слънцето изгрява от западната страна на тяхната пещера, след това се отклонява към дясната страна. И когато то залязва, лъчите му идват към пещерата от източната й страна. Мъдростта тук е, че слънцето влиза в тяхната пещера при изгрева и залеза си, за да освежава въздуха от време на време. „…както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах.”, т.е. престоят им в това състояние за много дълъг период от време без да ядат и пият е едно от знаменията на Аллах и е доказателство за Неговата величествена Способност. „Когото Аллах напътва, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка…”, защото очите им били отворени, за да се запазят непокътнати. „…и Ние ги обръщаме надясно и наляво.” Казано е, че те били обръщани от една страна на друга веднъж годишно. Въпреки това, броят на обръщанията е известен само на Аллах, Който знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „И кучето им е проснало лапи на входа.”, т.е. тяхното куче, което ги придружило, когато те напуснали своя народ, не влязло в пещерата с тях, а стояло на входа, проснало лапи. Това било, защото то било добре възпитано, а също и в знак на уважение към тях, защото ангелите не влизат в къща, в която има куче. Така кучето било благословено, защото то било в тяхната компания. Съществуват много разкази и предания по отношение на името и цвета на кучето, но всички те са измислици.

Учените са в разногласие относно местоположението на тази пещера. Някои от тях са казали, че тя се намира в земята Ейле (т.е. Йерусалим). Други са казали, че е в Ниневия. Трети са казали, че е в Шам, което е по-правилно, но Аллах знае най-добре! [През 60-те на ХХ век години археологът Мухаммед Тайсир Забян откри пещера в Йордания, на шест мили от Аман, в област, наречена ер-Раджиб, чието описание отговаря на това в айетите.] След като Аллах Теаля ни ги описа цялостно и ни направи, сякаш ги виждаме, Той казва: „Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.”, т.е. заради достойнствата и величествеността на външността им. Обръщението тук не е само към Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), а и към цялото човечество, защото това е част от човешката природа да се изпитва страхопочитание, когато се види нещо величествено или изпълнено с достойнства. След това Аллах Теаля ги събудил от съня след триста и девет години и: „Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господар най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града…” – монетите, които имали се наричали „дефсус” – „…и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание!”, т.е. за да ядат от нея. Това е знак за тяхната богобоязливост. „И да е внимателен”, когато влиза в онзи град, „и да не ви издаде на никого! Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.”, т.е. ако се върнете към тяхната религия, след като сте били спасени от Аллах Теаля. Всичко това е казано, защото те мислели, че са спали ден или част от деня и не си и представяли, че са спали повече от триста години. Периодът, в който почти всичко се е променило, тяхното поколение е починало и други поколения населявали земята. Така, когато един от тях отишъл в града да вземе храна, той се страхувал, че хората ще го разпознаят, затова се дегизирал. Градът и жителите му открили, че той е чужденец и се страхували, че може да е шпионин или че може да им навреди по някакъв начин. Някои учени са казали, че той избягал от тях. Други са казали, че той им разказал всичко и ги завел в пещерата, за да видят неговите другари. Когато те се приближили към пещерата, той влязъл в нея и разказал на другарите си всичко за времето, което те прекарали, спейки в пещерата, и те узнали, че това е предопределение от Аллах. Казано е, че те продължили да спят, а според друго мнение, след това те умрели.

Що се отнася до жителите на града, казано е, че те не могли да видят мястото им в пещерата. Или че те не могли да влязат в пещерата, защото се страхували, или защото усещали тяхната величественост. Въпреки това, те (жителите на града) заспорили помежду си относно този случай. Някои от тях рекли: “Постройте над тях постройка!”, т.е. преградете входа на пещерата, за да не могат да излязат, или за да не успее някой да им навреди. Но онези, които надвили в спора, рекли: “Да направим храм над тях!”, който ще бъде благословен, заради близостта му до тези праведни и благочестиви хора. Това е било често срещана практика във времената преди Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Но Ислямът отрича това дело, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Проклятието на Аллах да е над евреите и християните, защото те са построили храмовете си върху гробовете на своите пророци.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е предупредил мюсюлманите срещу това, което предишните народи правели с гробовете на своите
праведни хора.

Аллах Теаля е казал: „Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа.”, т.е. да проумеят хората, че съживяването след смъртта е истина и че не може да има съмнение за Часа, ако те знаят, че тези младежи спали повече от триста години, след което били събудени непроменени. Така че Онзи, Който ги е държал в това състояние през цялото това време, може да възкреси и да даде живот отново на мъртвите тела, след като те се разложат. Наистина вярващите не се съмняват в това ни най-малко: „Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.” (Йасин, 36:82)

След това Той е казал: „Ще кажат [някои]: “Трима са, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Петима са, шестото е кучето им.” – в догадка за неведомото. И ще кажат [още]: “Седем са, осмото е кучето им.”, т.е. Аллах е съобщил за спора на хората относно броя на младежите. Той е цитирал три изказвания, първите две от които Той е отхвърлил, а третото Той заявил, което показва, че то е вярното. Аллах е напътил Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем) към добрия път, който да следва в такъв случай, т.е. да казва „Аллах знае най-добре!” Затова Аллах Теаля е казал: “Моят Господар най-добре знае техния брой.”

Аллах е казал: „Знаят това само малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното!”, т.е. не се напрягай върху тези въпроси. „И не се допитвай за тях до никого!”, защото Той е скрил броя им от самото начало на историята, казвайки: „Бяха младежи, вярващи в своя Господар…” Така че, ако е имало някаква полза от посочването на броя им, Аллах Теаля със сигурност е щял да ни го разкрие от самото начало!

Аллах Теаля е казал: „И за нищо не казвай: “Ще свърша това утре.”, [без да добавиш]: “Само ако Аллах пожелае (ин ша Аллах).” И спомни си твоя Господар, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!” Това е един велик и възвишен нравствен урок от Аллах Теаля, който учи, че когато някой иска да направи нещо, трябва да каже: “Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)”, защото човек не може да знае какво е скрито при Аллах за утре или за бъдещето. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), че е казал: „Сулейман ибн Давуд, Пратеникът на Аллах, казал: „Ще извърша полово сношение със седемдесет жени през нощта. Всяка от тях ще роди момче, което ще се бори по пътя на Аллах. Неговият събеседник, или ангелите, му казали: „Кажи: „Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)!” Но той не казал това и го забравил. И нито една от жените му не родила дете, освен една, която родила недоносено дете.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Ако той е бил казал: „Ако Аллах пожелае (ин ша Аллах)!”, е нямало да се провали и желанието му е щяло да се осъществи.”

Аллах Теаля е казал: „И спомни си твоя Господар, ако забравиш…”, защото забравянето може да е причинено от Шейтана, а спомнянето за Аллах изкарва Шейтана от сърцето на човека и така той си спомня какво е забравил. “…и кажи: Дано моят Господар ме насочи още по-близо до правия път!”, т.е. ако има противоречия и спорове относно нещо, човек трябва да се обърне към Аллах, Който ще го улесни и ще направи всичко лесно. След това Аллах Теаля е казал: „И прекарали в пещерата си триста години и още девет.”, т.е. лунни години. „Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали.”, т.е. ако те попитат за това и не знаеш точния отговор, тогава трябва да припишеш знанието на Аллах Теаля. „Негово е неведомото на небесата и на земята.”, т.е. Той знае Неведомото и дава знание за него само на когото пожелае от Своите творения. „Как добре Той [всичко] вижда и чува!”, т.е. Той поставя всичко на правилното му място с Неговите съвършени знание и справедливост. После Той е казал: „Нямат те друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.”, т.е. Той е единственият Разпоредител на делата и Той е Владетелят, Който управлява всичко.

„Като слънцето сияеш ти” – Ибрахим ес-Саид

Като слънцето сияеш ти, за да обхващаш хоризонта,

о, девойко, която украси религията си с характера!

Ти блестиш в хорските очи, затова приеми

огърлицата, която се увива около шията [ти]!

Ти си роза, миеща се в чистата роса,

затова изпълни градината с благоуханния си аромат!

О, девойко, не върви по хлъзгав път,

а върви уверено по най-добрите пътища!

Плавай в океана на живота като кораб

и подавай ръка на давещия се!

Спасявай попадналите в беда и се издигай!

Вдъхвай им надежда да преминат през тунела.

Като слънцето сияеш ти, о, девойко с [добър] характер!

Йеджудж и Меджудж

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Рекоха: “О, Зу-л-Карнейн, Йеджудж и Меджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” И [Йеджудж и Меджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнейн]: “Това е милост от моя Господар, но когато дойде обещаното от моя Господар, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господар е истинно.” (ел-Кехф, 18:94-98)

„Когато бъдат пуснати [племената] Йеджудж и Меджудж, които от всеки склон ще се втурнат…” (ел-Енбия, 21:96)

Без съмнение Йеджудж и Меджудж са от потомството на Адем (алейхисселям). Доказателство за това е хадис, записан в двата сборника „Сахих” и предаден от ел-Амеш, от Ебу Салих, от Ебу Саид ел-Худри, който предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах ще рече в Деня на съживяването: „О, Адем!” Адем (алейхисселям) ще отговори: „Отзовах Ти се и всичко добро е в Твое владение!” Аллах ще рече: „Доведи обитателите на Огъня от твоето потомство!” Адем ще рече: „О, Господарю, колко са обитателите на Огъня?” Аллах ще отговори: „От всеки хиляда души деветстотин деветдесет и девет са за Огъня, а един е за Дженнета.” По онова време косите на децата ще побелеят, бременните жени ще пометнат и хората ще бъдат като пияни, но няма да са пияни, а мъчението на Аллах ще бъде ужасяващо.” Попитаха: „O, Пратенико на Аллах, кой ще бъде онзи един?” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Радвайте се на благата вест! Един ще бъде от вас, а хиляда ще бъдат от Йеджудж и Меджудж!” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза още: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моят живот, очаквам вие да бъдете една четвърт от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик (Аллаху екбер)!” Той каза: „Очаквам вие да бъдете една трета от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик!” Той каза: „Очаквам вие да бъдете половината от обитателите на Дженнета.” Ние извикахме: „Аллах е Най-Велик!” И той каза: „Вие (в сравнение с немюсюлманите) сте като черен косъм върху кожата на бял вол или като бял косъм върху кожата на черен вол (т.е. вашият брой е много малък в сравнение с техния).” (ел-Бухари и Муслим)

Този хадис показва многочислеността им и че те са много пъти повече от броя на цялото човечество. Те са от потомството на Нух (алейхисселям), тъй като Аллах Теаля ни съобщава, че Нух (алейхисселям) Го призовал срещу хората на земята, казвайки: „И рече Нух: “Господарю мой, не оставяй по земята нито един неверник!” (Нух, 71:26) И Аллах Теаля е казал: „И спасихме него и обитателите на Ковчега.” (ел-Анкебут, 29:15) „И сторихме неговите потомци да просъществуват.” (ес-Саффат, 37:77) Това е в допълнение към хадиса, предаден в „Ел-Муснед” на имам Ахмед и в „Ес-Сунен” на Ебу Давуд, в който се казва, че Нух (алейхисселям) имал трима синове: Сам, Хам и Яфес. Сам е бащата на арабите, Хам е бащата на Судан, а Яфес е бащата на тюрките. Йеджудж и Меджудж са част от тюрките, а те от – монголите, които били силни и пакостели по земята. Някои учени твърдят, че Йеджудж и Меджудж са създадени от сперма от Адем (алейхисселям), която се смесила със земя, и следователно те не са от Хавва. Но това мнение, поддържано от шейх Ебу Зекерийя ен-Невеви в неговото тълкувание на „Сахих Муслим” както и от други учени, които са го обявили за слабо и странно, е твърде слабо. Защото няма никакви доказателства за него и освен това то противоречи на ясния текст на Корана, че всички хора днес са потомци на Нух (алейхисселям). Други учени твърдят, че те имат различни форма и външен вид: някои от тях са високи като палми, други са прекалено ниски, а трети вземат едно от ушите си за постеля, а другото – за покривало. Въпреки това, всички тези твърдения са необосновани и не могат да устоят и на най-лекото опровержение. Правилното мнение е, че те са от потомството на Адем (алейхисселям) и че имат еднакви качества и форми. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах създал Адем, като го направил висок 60 лакътя. Когато го създал, Той му рекъл: „Иди и поздрави онази група ангели и се вслушай в техния отговор, защото той ще бъде твоят поздрав и поздравът на твоето потомство.” Адем казал на ангелите: „Мирът да е над вас (есселяму алейкум)!” Ангелите отговорили: „Мирът и милостта на Аллах да са над теб (есселяму алейке верахметуллах)!” Така ангелите добавили към поздрава на Адем израза „и милостта на Аллах”. Всеки,  който влезе в Дженнета, ще прилича на Адем по външен вид. Хората намаляват на ръст след създаването на Адем.”

Ако бъде попитано: „Как по-горе споменатия хадис, който е всепризнат, може да означава, че те ще бъдат третирани като откуп за вярващите в Деня на съживяването и че ще влязат в Огъня, въпреки че не са им били изпратени пратеници, а Аллах Теаля е казал: „И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.” (ел-Исра, 17:15)?

Отговорът е, че те никога няма да бъдат наказани, докато не бъдат предупредени. Във връзка с това, ако те са съществували преди времето на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и са били изпратени пратеници при тях, тогава те са били предупредени. Но ако не са им били проводени пратеници, тогава те ще бъдат третирани като Хората на фитра и като онези, до които не е достигнал призив. От хадис, предаден от някои от сподвижниците на Пророка, се вижда, че той е казал: „Тези и подобните на тях ще бъдат изпитани по пътищата на Съживяването. Който се подчини на призоваващия, ще влезе в Дженнета, а който се възпротиви, ще влезе в Огъня.” Въпреки това, изпитанието им нито налага тяхното спасение, нито противоречи на думите, че те ще влязат в огъня на Джехеннема. Защото Аллах Теаля е разкрил на Своя Пророк (саллеллаху алейхи веселлем), каквото Той е пожелал от Неведомото, и така Той му е съобщил, че те ще бъдат сред обитателите на Джехеннема и че тяхната природа отрича Истината и подчинението пред нея, тъй като те няма да се подчинят на призоваващия чак до Съдния ден. Това показва, че те ще бъдат по-упорити в отхвърлянето на Истината, ако я познаваха в земния живот. По пътищата на Съживяването някои от онези, които са отричали Истината в земния живот, ще повярват в нея. Аллах Теаля е казал: „Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Господар: “Господарю наш, видяхме и чухме! Върни ни, за да сторим праведни дела! Ние вече сме убедени.” (ес-Седжде, 32:12) Що се отнася до хадиса, посочващ, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ги е приканил да приемат исляма в нощта на Исра, но те отказали, то това е измислен хадис, чийто автор е лъжецът Амр ибн ес-Субх.

Стената

Беше споменато, че Зу-л-Карнейн я е изградил от желязо и мед и я издигнал толкова високо, колкото са най-високите планини. Тази постройка няма равна на земята по отношение на височина и полза за човечеството. Имам ел-Бухари предава следния хадис: „Един мъж каза на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), че е видял Стената. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Как я видя?” Мъжът каза: „Видях я като раирани одежди.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Видял си я като такава!”

В тълкуванието на Корана от Ибн Джерир е предаден малко по-различен разказ от Катаде: „Предадено ми бе, че един мъж е казал: „О, Пратенико на Аллах, виждал съм Стената на Йеджудж и Меджудж.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Опиши ми я!” Мъжът каза: „Изглеждаше като раирани одежди с червени и черни ивици.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Видял си я!”

Предадено е, че халифът ел-Васик изпратил няколко пратеници с послания до различни царе, за да им позволят да пътуват от една страна до друга, докато стигнат до Стената и я видят. Когато се върнали при халифа, те му я описали и казали, че тя има огромна врата с много ключалки. Тя била много висока и здрава постройка и остатъците от строителните материали и инструментите се съхранявали в кула там. Освен това имало стражи, които я наблюдавали. Те добавили, че местоположението й е в североизточната част на земята. Казано е също, че земята им е много просторна, че се изхранват от земеделие и лов и че никой не знае броя им, освен Онзи, Който ги е създал.

Как можем да свържем думите на Аллах: „И [Йеджудж и Меджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.” (ел-Кехф, 18:97) и пророческия хадис, предаден от имамите ел-Бухари и Муслим с първоизточник Майката на вярващите Зейнеб бинт Джехш (радийаллаху анха), в който се казва, че веднъж Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) дошъл уплашен при нея и казал: „Няма друг бог освен Аллах! Горко на арабите, заради наближаваща опасност! В Стената на Йеджудж и Меджудж е бил направен отвор като този.” И той направил кръг с палеца и показалеца си. Зейнеб бинт Джехш (радийаллаху анха) казала: „О, Пратенико на Аллах, нима ще бъдем унищожени, въпреки че сред нас има праведници?” Той казал: „Да, когато броят на лошите хора се увеличи.” В друго предание Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах е направил отвор в Стената на Йеджудж и Меджудж като този.” И той показал с ръката си.

Отговорът е, че това означава едно от следните две неща. Първото е, че това е знак за отварянето на вратите на злото и смута и следователно това е просто пример за нас. Според другото мнение айетът има буквално значение: „И [Йеджудж и Меджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.”, т.е. по тяхно време, тъй като изречението е в минало време. Това е факт, който не изключва възможността това да се случи в бъдеще с позволението на Аллах. В друг хадис, предаден от имам Ахмед в „Муснед”, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Йеджудж и Меджудж прокопават Стената всеки ден, докато не видят слънчевите лъчи през нея. Тогава техният водач им казва: „Върнете се и ще довършите утре.” На следващия ден те я намират по-здрава и от преди. Когато определеното време настъпи и Аллах пожелае да ги изпрати срещу човечеството, те ще я прокопаят, докато не видят слънчевите лъчи през нея, и техният водач ще им каже: „Върнете се и ще довършите утре, ако Аллах е пожелал (иншааллах).” На следващия ден тя ще бъде както са я оставили предишния ден, ще я прокопаят и ще излязат срещу човечеството. Те ще изпият всички води (покрай които минат). Хората ще се крият в крепости. Йеджудж и Меджудж ще изстрелят стрели към небето и когато те се върнат при тях, оцветени сякаш от кръв, ще кажат: „Ние победихме обитателите на земята и обитателите на небето.” Тогава Аллах Теаля ще изпрати срещу тях червеи по вратовете им, които ще ги убият всичките.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е душата на Мухаммед! Тварите по земята ще надебелеят и ще бъдат благодарни, заради изяждането на месото и кръвта им.” Имам Ахмед е предал този хадис от Хасан ибн Муса, от Суфян, от Катаде. Ет-Тирмизи е предал същия хадис от Ебу Аване, от Катаде, и е казал, че това е странен хадис, достигнал до нас само по тази верига от разказвачи.