Теравих и техеджджуд един и същи намаз ли са?

Теравих 8 или 20 ракята е?

 

За последните 1400 години мюсюлманската общност е кланяла двадесет ракята теравих. Сега обаче секта твърди, че теравих е само осем ракята, което загатва, че хиляда и четиристотин години общността е била отклонена от сунната на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) и е кланяла двадесет ракята без никакви доказателства от шериата.

Първо, трябва да се отбележи, че хадисът, предаден от Аише (радийеллаху анха), за 11-те ракята няма нищо общо с теравих според мнозинството от учените, а в действителност се отнася до броя на ракятите на намаза техеджджуд! Хадисът е следният:

Ебу Селеме ибн Абдуррахман (радийеллаху анх) предава: „Попитах Аише (радийеллаху анха) за намаза на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) през месец Рамадан. Тя каза: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) никога не надвишаваше 11 ракята нито през Рамадан, нито през останалите месеци. Той кланяше 4 ракята – и не ме питай за тяхната красота и дължина, след това още 4 ракята – и не ме питай за тяхната красота и дължина, и след това още 3 ракята.” Аише (радийеллаху анха) каза още: „Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли преди да си кланял намаза витр?” Той отговори: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми остава будно!”

[„Сахих ел-Бухари”, Книга за намаза техеджджуд, Раздел за намаза на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) в нощите на Рамадан и в другите месеци]

Коментаторът на „Сахих ел-Бухари” и ерудираният традиционалист шейх Шемсуддин ел-Кермани (починал 786г. по хиджри) казва: „В хадиса се има предвид намаза техеджджуд. Въпросът на Ебу Селеме и отговорът на Аише се отнасят до намаза техеджджуд.” Той добавя още: „Ако се няма предвид намаза техеджджуд, тогава това предание ще бъде в разрез с преданието, в което се казва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е водел по двадесет ракята в продължение на две нощи, и в случай на такова противоречие преданието за двадесет ракята, което е утвърдено (мусбит), трябва да има предимство, тъй като според принципите на науката за хадисите, утвърденото има предимство над неутвърденото (нафи).” (виж: „Ел-кевакиб ед-дурари шерх Сахих ел-Бухари”, том 9, стр. 155-156)

Ние питаме:  това не означава ли, че хората, които кланят 8 ракята теравих, трябва да кланят 20 ракята? Тъй като според принципите на науката за хадисите „утвърденото има предимство над неутвърденото в определени случаи”.

Важен е и фактът, че разказвачът на хадиса е поставил хадиса от Аише (радийеллаху анха) в раздела за намаза техеджджуд, което показва неговото убеждение, че хадисът се отнася само за техеджджуд. Имамът на хадисолозите ел-Бухари е поставил хадиса от Аише (радийеллаху анха) в най-малко два раздела на неговия „Сахих” – първо в раздела „Намазът техеджджуд през нощта” и след това в раздела „Книга за намаза теравих”. Това означава, че имам ел-Бухари е смятал, че намазът, посочен от Аише (радийеллаху анха), е само техеджджуд, и тъй като намазът техеджджуд се кланя и в Рамадан, имам ел-Бухари е цитирал същия хадис и в „Книга за намаза теравих”. И Аллах знае най-добре!

Имам Муслим също е поставил хадиса от Аише (радийеллаху анха) в раздела за намаза техеджджуд в своя сборник „Сахих”. Имам Малик е поставил същия хадис в раздела „Книга за намаза техеджджуд” в своята „Ел-муватта”. Имам Ебу Давуд е поставил същия хадис в главата „За броя на ракятите на среднощния намаз”. Имам ет-Тирмизи и имам ен-Несаи също са поставили хадиса от Аише (радийеллаху анха) в разделите за техеджджуд на техните сборници.

Ибн Хаджер посочва, че в „Сахих ел-Бухари” намазите техеджджуд, витр и нафиле са посочени в различни глави. [„Фетху-л-бари”]

Това доказва, че техеджджуд и теравих са отделни намази. Ако обаче техеджджуд и теравих бяха един и същи намаз, както някои хора твърдят, защо имам ел-Бухари не е споменал техеджджуд и теравих в един и същи раздел?

Някой твърди, че няма разлика между техеджджуд и теравих. Единадесет месеца се нарича техеджджуд, а в Рамадан се нарича теравих. Тогава в отговор на това твърдение ние питаме: какво е доказателството за това? И когато има множество разлики как е възможно двата намаза да се смятат за един и същи?

Разликите между техеджджуд и теравих

1. Техеджджуд е заповядан с айет от Корана: „Ставай [за намаз] през нощта, но не цялата…” Теравих като сунна се основава на хадис на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем): „Направих го сунна за вас.”

2. Всички са съгласни, че броят на ракятите на техеджджуд е бил предаден от Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), като той е 13 заедно с витр и не по-малко от 7 заедно с витр. Няма обаче определен брой ракяти, предаден от Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) по отношение на теравих, както ясно е посочено от Ибн Теймиййе. Затова учените са в разногласие относно броя им. Някои казват 20, други казват 36, а трети дори и повече.

3. Техеджджуд е бил предписан в Мека, а теравих – в Медина.

4. Споменато е в достоверните книги на ханбелийския мезхеб: „Теравих е 20 ракята, които се кланят в джемаат през Рамадан. След това се кланя витр също в джемаат. Ако човек има намерение да кланя техеджджуд, тогава витр се кланя след него.”

5. Техеджджуд обикновено се кланя след като човек е спал известно време, а теравих се кланя след нощния намаз.

От всичко това се разбира, че теравих и техеджджуд са отделни намази.

Хадисът от Аише (радийеллаху анха) не е доказателство за теравих. Този хадис очевидно показва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял 8 ракята и 3 ракята витр. В други хадиси се посочва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял повече от 8 или по-малко от 8 ракята, т.е. същата разказвачка Аише (радийеллаху анха) ясно посочва, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял 13 ракята. [„Сахих ел-Бухари”, том 2, книга 21, номер 241]

Ебу Селеме (радийеллаху анх) попитал Аише (радийеллаху анха) за среднощния намаз на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и тя казала: „Той кланяше 13 ракята. Кланяше 8 ракята, после кланяше З ракята витр и после кланяше още два ракята [нафиле] седнал, и когато той искаше да се поклони, се изправяше и чак тогава се покланяше, и после той кланяше два ракята между езана и икамета на сутрешния намаз [т.е. сунната на сутрешния намаз].” [„Сахих Муслим”]

Ибн Аббас (радийеллаху анх) предава: „Намазът през нощта на Пророка беше 13 ракята.” [„Сахих ел-Бухари”, том 2, Книга 21, номер 239]

Масрук (радийеллаху анх) предава: „Попитах Аише за среднощния намаз на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и тя каза: „Той беше седем, девет или единадесет ракята, без двата ракята сунна на сутрешния намаз.” [„Сахих ел-Бухари”, том 2, Книга 21, номер 240]

Сега можем ясно да видим, че тези предания противоречат на преките и косвените доказателства на гайр мукаллидин [онези, които не следват мезхеб].

В следващите редове ще анализираме хадиса от Аише (радийеллаху анха):

1) В хадиса се споменава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) никога не е надвишавал 11 ракята нито в Рамадан, нито в другите месеци. Това ясно показва, че хадисът се отнася за техеджджуд, защото той е бил задължителен за Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) всяка нощ. Аллах Теаля казва: „Ставай [за намаз] през нощта, но не цялата, а наполовина, или по-малко от това, или повече…” [73:4]

2) Този хадис посочва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял този намаз, както и намаза витр, сам. Това е ясно от текста на хадиса.

–Гайр мукаллидин казват, че този намаз се кланя в джемаат.

3) Хадисът показва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял този намаз у дома си.

„Аише (радийеллаху анха) каза още: „Попитах: „О, Пратенико на Аллах, спиш ли преди да си кланял намаза витр?” Той отговори: „О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми остава будно!”

–Гайр мукаллидин казват, че този намаз се кланя в джамия.

4) Хадисът също посочва, че след като е кланял този намаз Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е отивал да спи и после е ставал да кланя намаза витр.

„О, Аише, очите ми спят, но сърцето ми остава будно!”

В Свещения Коран Аллах Теаля казва: „Ставането [за намаз] нощем е най-силно по въздействие…” [73:6]

От този айет ясно се вижда, че на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е било наредено да става от сън и да кланя намаза техеджджуд.

В друг хадис разказвачката Аише (радийеллаху анха) е попитана за намаза на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) през нощта и тя отговоря: „Той спеше през първата част на нощта, ставаше в последната й част, за да кланя намаз [техеджджуд и витр], а след това се връщаше в постелята си.” [„Сахих ел-Бухари”, Книга за намаза техеджджуд, Раздел за спането през първата част на нощта и ставането в последната й част]

–Гайр мукаллидин казват, че намазът витр се кланя веднага след теравих.

5) Този хадис посочва, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял този намаз с по четири ракята.

–Гайр мукаллидин казват, че този намаз се кланя с по два ракята.

Убеждението на гайр мукаллидин, че теравих е 8 ракята, противоречи във всяко отношение на хадиса от Аише (радийеллаху анха), който те дават за доказателство, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е кланял 8 ракята теравих. Това тяхно доказателство е безполезно и необосновано. От това също научаваме, че според някои хора не е задължително да прилагаме този хадис, нито пък че противопоставянето на този хадис е противопоставяне на сунната. В такъв случай да използваш този хадис като доказателство срещу някой друг или за да докажеш някакво твърдение е група несправедливост и е срещу благочестието.

Има някои, които казват, че ако човек кланя повече от 11 ракята теравих, тогава той извършва бид’а (лошо нововъведение)! Опазил ни Аллах от подобни изказвания! Тъй като това означава, че най-видните имами на спасената секта Ехл eс-сунна вел джемаа са извършвали нововъведение. Такива хора изглежда загатват, че почитаемите сподвижници (радийеллаху анхум), четиримата големи имами муджтехиди, както и най-видните учени по хадис и фикх за последните 1400 години са „нововъвели” практиката да се кланят 20 ракята теравих. Опазил ни Аллах!

И Аллах знае най-добре!

Фикх на говеенето

според ханефийския мезхеб

изтегли от тук

  

Говеенето през месец Рамадан е един от петте стълба на исляма. Абдуллах ибн Умер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху анхума) предава: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва: „Ислямът се гради на пет [основи]: свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах, отслужването на намаз, даването на зекят, извършването на хадж и говеенето в Рамадан.” [ел-Бухари, Муслим]

Говеенето в месец Рамадан е един от най-големите ибадети, които вярващият може да извърши. Това е ибадет, който изчиства ума, тялото и душата от духовните и физическите нечистотии на този свят. Това е дело, което свързва сърцата на мюсюлманите от цял свят, тъй като те се стремят да упражняват самодисциплина заедно. Това е дело, което засища гладната душа, жадуваща да се моли на Господаря на световете.

Говеенето се е практикувало и от предишните религиозни общности. Накрая то е било предписано и на последователите на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Аллах Теаля е казал в Корана: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите.” [ел-Бакара, 2:183]

Какво е говеене?

От езикова гледна точка думата говеене (сиям, савм) в арабския език означава безусловно въздържане (имсак) от всякакви действия и говорене по всяко време.

Според шериата говеенето е:

1. въздържане от участие в полова дейност,

2. въздържане от навлизане на нещо в телесната празнина,

3. независимо дали умишлено или случайно,

4. от времето на пукването на зората до залеза на слънцето,

5. съпроводено с намерение за говеене

6. от лица, на които е разрешено да говеят.

„Въздържане от участие в полова дейност” включва полово сношение и еякулация, получена от любовната игра.

„Въздържане от навлизане на нещо в телесната празнина” се отнася до въвеждането на храни, напитки или лекарства в телесната празнина, независимо дали това, което се въвежда е нещо типично или не. Въвеждането на тези вещества в телесната празнина означава веществото да навлезе в гърлото, червата, стомаха или в мозъка през носа, гърлото, интимните части или през отворени рани.

„Независимо дали умишлено или случайно” изключва ядене, пиене или полов контакт, ако човек забрави.

„От времето на пукването на зората до залеза на слънцето” се отнася до влизането на времето за сутрешния намаз (сабах, феджр) до влизането на времето за вечерния намаз (акшам, мегриб).

„Съпроводено с намерение за говеене” означава, че човек трябва да възнамери да говее, за да се направи разлика дали извършва ибадет или не, когато човек се въздържа от ядене, пиене и полов контакт. Например, ако някой се въздържа от храни, напитки и полова дейност без намерение за говеене, тогава това говеене не е валидно и не се брои.

„От лица, на които е разрешено да говеят” означава, че човек трябва да не е в състояние, което би попречило на валидността на говеенето, като менструация или следродилен период.

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

За кого говеенето е задължително?

Говеенето през месец Рамадан е задължително за всеки мюсюлманин, мъж или жена, който е нормален и пълнолетен. Това правило се отнася и за наваксването на неизпълнено говеене от предишен Рамадан, независимо дали поради извинителна причина или поради собствена небрежност. Следователно човек е длъжен да навакса пропуснатите дни от Рамадан. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”]

Момче става пълнолетно, когато получи полюция или еякулация. Момиче става пълнолетно, когато получи полюция или първата си менструация. Ако до навършване на 15 лунни години момчето или момичето не са получили тези неща, тогава те се считат за пълнолетни според шериата и са длъжни да говеят.

Говеенето в месец Рамадан е задължително за посочените по-горе лица, ако са физически способни да говеят, не са в менструация или в следродилен период и не са пътници. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”]

Кой е освободен от говеенето през месец Рамадан?

Говеенето през месец Рамадан не е задължително за жена в менструация или следродилен период, защото не е разрешено да говеят, докато са в това състояние. [еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

Болните хора, бременните жени и кърмачките са длъжни да говеят. Болестта обаче може да освободи човек от говеенето, ако той има основание да се страхува, че говеенето ще усили болестта му или ще забави процеса на възстановяване. Същото се отнася и за бременните жени и кърмачките, които имат основание да се страхуват, че говеенето ще навреди на тях или на бебетата им. Основателен е страхът, ако са налице: 1) явни признаци, 2) съответно предишно боледуване или 3) отчитането на правдив и квалифициран лекар мюсюлманин. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

Пътникът също е освободен от говеене, ако той започне пътуването си преди влизането на феджр. Въпреки това, по-добре е той да говее, ако това не води до трудности. Ако човек започне да говее в ден от Рамадан и след това тръгне на път, той е длъжен да завърши говеенето си през този ден. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

Всички от горепосочените хора са длъжни да наваксат пропуснатото говеене след края на Рамадан във време, когато могат. Няма изкупление за човек, който забавя наваксването на пропуснатите дни, въпреки че е по-добре да ги навакса веднага щом може. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

Какви са различните видове говеене?

Съществуват основно 9 вида говеене:

1. Определено* задължително (фард): говеенето през месец Рамадан веднъж в годината

2. Неопределено задължително (фард): наваксването на пропуснати с или без основателна причина дни от месец Рамадан

3. Определено необходимо (ваджиб): обречено говеене, т.е. даването на обет да се говее в определен ден

4. Неопределено необходимо (ваджиб):

• обречено говеене без да се определя точен ден

• говеенето за изкупление

• наваксването на нарушено говеене, което е обречено, сунна, нафиле или изкупително

5. Потвърдено (сунна муеккеде):

• 9-ият ден от месец Зулхидже (денят Арафа)

• 10-ият ден от месец Мухаррам (денят Ашура) заедно или с 9-ия, или с 11-ия ден

6. Препоръчително (мустехаб):

• 13-ият, 14-ият, 15-ият ден от всеки лунен месец (дните на пълнолуние)

• всеки понеделник и четвъртък

• 6 дни от месец Шеввал; най-добре е да се говеят последователно

• друго говеене, за което е обещана награда и е установено от сунната, като говеенето на Давуд (говеене през ден), за което е казано, че е най-обичаното говеене от Аллах

7. Допълнително (нафиле): всяко говеене, което не попада в горните категории, стига да не неодобрено

8. Слабо неодобрено (мекрух тензихен):

• говеене само на 10-тия ден от месец Мухаррам без 9-ия или 11-ия ден

• говеене само в петък, ако някой смята, че има специална награда за това, в противен случай не е неодобрено

• говеене само в събота; ако тя съвпада с друг тип говеене, тогава не е неодобрено

• непрекъснато говеене без да се разговява вечер

9. Силно неодобрено (мекрух тахримен), греховно говеене:

• в деня на Рамазан байрам (‘ид-ул-фитр)

• в деня на Курбан байрам (‘ид-ул-адха) и трите дни, които го следват (дните тешрик)

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”]

*Определено говеене означава, че има точно определено време за това говеене. [„Радду-л-мухтар”] В такъв случай човек е задължен да говее в това време и не може да възнамери да говее различен тип говеене.

Неопределено говеене означава, че няма точно определено време за това говеене. Поради това възможно е да се избере кога да се говее. Разликата между определеното и неопределеното говеене е свързана и с намерението.

Какви са изискванията за валидно говеене?

Изискванията за валидно говеене са: 1) намерение, 2) жената да не бъде в менструация и следродилен период 3) и да бъде свободен от всичко друго, което би нарушило говеенето. [еш-Шурунбуляли, „Нур ел-идах”]

Не е условие за валидността на говеенето човек да не бъде в състояние на голяма ритуална нечистота (джунуб). Майката на вярващите, Аише (радийеллаху анха) предава: „Времето за феджр влизаше през месец Рамадан, а Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) беше в състояние на голяма ритуална нечистота (джунуб) от друго освен от полюция [т.е. заради полово сношение]. Той си взимаше пречистваща баня (гусл) и говееше [този ден].” [Муслим]

По същия начин, ако през нощта човек е възнамерил да говее и се е събудил във времето за феджр в състояние на голяма ритуална нечистота (джунуб), тогава човек трябва да извърши гусл, за да може да кланя намаз, да говее този ден и говеенето му се счита за валидно. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”]

Какво е намерението?

Намерението е необходимо за всеки ден, в който се говее, дори и за месец Рамадан. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Намерение е решителността, която човек чувства в сърцето си, да направи нещо. Един от начините да онагледим този въпрос е например ако някой попита човек какво прави, той да може да потвърди, че говее. Не е необходимо намерението да се изрази с език, въпреки че това е по-добре. [Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Кога се изразява намерението?

Времето за намерението зависи от вида на говеенето.

Категория А: За определено задължителното (фард), определено необходимото (ваджиб), потвърденото (сунна муеккеде), препоръчителното (мустехаб) и допълнителното (нафиле) говеене следните правила важат по отношение на намерението:

1. Човек трябва да изрази намерението си в подходящ момент, за да бъде говеенето му валидно.

2. Времето за намерението е от мегриб на предходната нощ до преди ислямския обед (виж дефиницията по-долу) на следващия ден. Това е при условие, че човек не е направил нищо, което да развали говеенето от влизането на времето за феджр.

3. Учените потвърждават, че е по-добре намерението да се изрази в нощта преди говеенето (т.е. по всяко време от мегриб до началото на феджр), заради различните мнения на мезхебите по този въпрос.

4. Достатъчно е да се изрази намерение за говеене, без да се посочва дали говеенето е задължително, необходимо, сунна, препоръчително или нафиле.

[еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”; „Ел-фетава ел-хиндиййе”]

Категория Б: За неопределено задължителното (фард) и неопределено необходимото (ваджиб) говеене следните правила важат по отношение на намерението:

1. Човек трябва да изрази намерението си в подходящ момент, за да бъде говеенето му валидно.

2. Времето за намерението е от мегриб на предишната нощ до влизането на феджр в деня, в който ще се говее.

3. Човек трябва да определи вида на говеенето, когато възнамерява.

4. Ако някой изрази намерение след влизането на феджр до преди ислямския обед (виж дефиницията по-долу), тогава това говеене се брои за доброволно (нафиле).

[еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Кога е ислямският обед?

Ислямският обед (ед-дахва ел-кубра) е по средата между влизането на времето за феджр и влизането на времето за мегриб. Това не означава пладне, нито пък означава зенит. [Мулла Хусру, „Дурар ел-хикам шерх гурар ел-ахкям”; Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

Например, ако феджр влиза в 5.00 часа сутринта, а мегриб влиза в 17:00 часа, тогава ислямският обед ще бъде на половината на този времеви интервал от дванадесет часа, което е в 11.00 часа. Така в този пример човек ще има време да изрази намерение от влизането на мегриб на предходната нощ до преди 11.00 часа на следващия ден, ако извършва говеене от категория А.

Намерението трябва да се изрази преди ислямския обед, защото човек трябва да говее с намерение по-голямата част от деня. Според шериата това ще бъде като говеене през целия ден. [Мулла Хусру, „Дурар ел-хикам шерх гурар ел-ахкям”; Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

Какво става, ако човек реши да не говее?

Условие е намерението за говеене да бъде у човека.

Ако през нощта някой реши да не говее на следващия ден след като преди това е възнамерил да говее, тогава човек не се счита за говеещ през този ден. Ако човек поднови намерението си за говеене, тогава той ще се счита за говеещ.

[еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Какво е препоръчително, докато се говее?

Някои от препоръчителните неща са:

• Да се яде нещо (сахур) преди да влезе времето за феджр

• Сахурът да се забави до малко преди влизането на феджр

• Да се бърза да се разговее веднага щом влезе мегриб

[еш-Шурунбуляли, „Нур ел-идах”]

Какви дуи се четат при разговяване?

Някои от дуите са:

Аллахумме леке сумту ве бике аменту ве алейке тевеккелту ве аля ризкике ефтарту ве савмул гад мин шехри рамадан невейту фегфирли ма каддемту вема еххарту

О, Аллах, за Теб говях, в Теб вярвам, на Теб се уповавам и с Твоето препитание разговявам. И възнамерявам да говея утре в месец Рамадан. Прости ми, каквото съм сторил и каквото ще сторя.

Аллахумме леке сумна ве аля ризкике ефтарна фетекаббел минна иннеке ентес семиул алим

О, Аллах, за Теб говяхме, с Твоето препитание разговяваме. Приеми от нас! Наистина Ти  Си Всечуващия, Всезнаещя!

[ен-Невеви, „Ел-езкяр”; ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”]

Какво прави жена, ако менструацията й започне през Рамадан?

Ако менструацията на жената започне през нощта в Рамадан (т.е. във всяко време между влизането на мегриб до преди влизането на феджр), тогава тя не говее на следващия ден и в дните, в които е с менструация.

Ако менструацията на жената започне през деня в Рамадан (т.е. по всяко време между влизането на феджр до преди влизането на мегриб), тогава нейното говеене се разваля и не се брои. Тя трябва да навакса този ден след Рамадан в ден, в който може. Тя не трябва да говее в дните, в които е в менструация. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”]

Жена в менструация може да яде и да пие през деня в Рамадан. Ако тя счита, че й е забранено да яде и пие, тогава е необходимо да не го прави, тъй като въздържането от храна и напитки с намерението за говеене е забранено за нея. [еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”]

Жена в менструация трябва да записва броя на дните, които е пропуснала, и да ги навакса след края Рамадан в дни, в които може.

Същите правила важат и за жена в следродилен период.

Какво прави жена, ако менсруацията й свърши през Рамадан?

Ако менструацията на жената свърши през нощта в Рамадан (т.е. във всяко време между влизането на мегриб до преди влизането на феджр), тогава тя извършва гусл, който е задължителен за нея, и е длъжна да говее на следващия ден и до края на Рамадан.

Ако менструацията на жената свърши през деня в Рамадан (т.е. по всяко време между влизането на феджр до преди влизането на мегриб), тогава тя извършва гусл, който е задължителен за нея, и тя се държи като говееща, докато влезе мегриб, заради светостта на месец Рамадан. Необходимо е тя да се въздържа от ядене и пиене в остатъка от деня. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”] Тя изпада в грях, ако не направи това. Въпреки това този ден не се брои за говеене. Тя трябва да навакса този ден след края на Рамадан в ден, в който може. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”] Тя е длъжна да говее на следващия ден и до края на Рамадан.

Жена в менструация трябва да записва броя на дните, които е пропуснала, и да ги навакса след края Рамадан в дни, в които може.

Същите правила важат и за жена в следродилен период.

Има ли действия, които провалят говеенето?

Да, има такива действия. Те попадат в две категории:

1) действия, които провалят говеенето и изискват и наваксване (када), и изкупление (кеффара)

2) действия, които провалят говеенето и изискват само наваксване (када) [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

За първата категория принципът е, че човек умишлено, по собствена воля и без основателна причина извършва действие, което проваля говеенето. Умишлено означава, че човек помни, че говее и нарочно извършва действия, които провалят говеенето. [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”] Тези действия са описани по-долу.

За втората категория принципът е, че човек случайно извършва действие, което проваля говеенето. Тук се включват и действия, извършвани по нечия принуда. Случайно означава, че човек не помни, че говее, но нарушава говеенето със свое собствено действие без намерение нарочно да прекъсне говеенето. [ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”] Тези действия са описани по-долу.

Ако някои от действията от категория 1 се извършат, ако човек забрави, тогава те не провалят говеенето. Забравяйки означава, че човек не помни, че говее при извършване на действието. [еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”] Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който забрави, че говее, и яде или пие, после да довърши говеенето си. Това е бил само Аллах, който му е дал да яде или пие.” [ел-Бухари] В друг хадис Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако говеещ човек яде, забравяйки, това е само храна, която Аллах му е дал, и няма наваксване за него.” [ел-Бухари]

Категория 1: действия, които провалят говеенето и изискват и наваксване (када), и изкупление (кеффара)

Действията, които провалят говеенето и изискват и наваксване (када), и изкупление (кеффара) са свързани само с текущото рамаданско говеене. Ако човек извърши някое от следните действия при говеене извън текущия месец Рамадан, като например наваксване на пропуснати дни, тогава говеенето се проваля, но се изисква само наваксване без изкупление.

Ако действието е извършено умишлено, по собствена воля и без основателна причина, докато се говее в ден от текущия Рамадан, следните действия провалят говеенето и изискват наваксване заедно с изкупление:

1. ядене или пиене на нещо, което хората обикновено консумират и тази консумация подхранва, лекува или задоволява тялото по някакъв начин

2. полово сношение в предните или задните* интимни части, независимо дали се е стигнало до еякулация или не

3. поглъщане на слюнката на съпруга/та

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

*Недопустимо е и е голям грях да се извършва полово сношение в задните интимни части. Шериатът безусловно забранява този вид полова дейност, независимо дали по време на Рамадан или извън него.

Какво е изкупление (кеффара)?

Изкупление (кеффара) е да се говее шестдесет последователни дни без прекъсване. Човек трябва да избере време, в което да може да говее тези шестдесет дни, без в него да попадат дните на байрамите и трите дни след курбан байрам (дните тешрик), заради забраната за говеене в тези дни. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”] Ако човек не говее последователно тези шестдесет дни, тогава трябва да започне отначало 60-дневния период всеки път, когато продължителността на говеенето е нарушена. [ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”]

Единствените изключения от това правило са за жените в менструация или следродилен период. Жената в менструация трябва да продължи да говее след като се изчисти и не може да забави завършването на изкуплението. Ако тя забави говеенето след като се е изчистила, тогава тя трябва да започне отначало 60-те дни говеене. [ет-Тахтави, „Хашиййе ет-Тахтави”] Същото се отнася и за жените в следродилен период.

Ако човек действително е неспособен да говее шестдесет последователни дни, тогава трябва или:

А. да нахрани до насита шестдесет бедняци два пъти в деня, или

Б. да храни до насита един бедняк два пъти на ден в продължение на шестдесет дни, или

В. да даде на шестдесет бедняци по половин саа* пшеница (или подобна зърнена храна) или паричната й стойност, или

Г. да даде на шестдесет бедняци по една саа* фурми (или подобна храна) или паричната й стойност, или

Д. да дава на един бедняк или Г или Д в продължение на шестдесет дни.

Важно е да се отбележи, че човек няма възможност за избор между това дали да говее шестдесет дни или да нахрани шестдесет бедняци. Човек е длъжен да говее шестдесет последователни дни, освен ако действително не може, като за това са необходими приемливи доказателства.

Приемливи доказателства са: 1) явни признаци, 2) съответно предишно боледуване или 3) отчитането на правдив и квалифициран лекар мюсюлманин.

Едно изкупление е достатъчно за всички предишни нарушения, дори ако са се случили в отделни Рамадани. Въпреки това, ако в бъдеще човек извърши нарушение след изпълнението на изкуплението, тогава се изисква ново изкупление.

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах” ; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

*Половин саа е около 2 кг. Една саа е около 4 кг.

Категория 2: действия, които провалят говеенето и изискват само наваксване (када)

В тази категория влизат всички действия, които провалят говеенето, ако са извършени случайно или по нечия принуда.

Тук се включва и говеенето, което е останало за наваксване (када), но е било провалено, докато човек се е опитвал да го навакса.

Устата и гърлото:

• да се яде или пие случайно

• да се яде или пие, защото човек е мислел, че времето за мегриб е влязло, а то не е

• да се яде или пие, защото човек се е съмнавял дали времето за феджр е влязло, а то наистина да е влязло

• да се яде или пие, забравяйки, и след това, мислейки, че говеенето се е провалило, съзнателно да се яде и пие отново

• да се погълне онова, което е останало между зъбите, ако то е с размерите на нахутено зърно или по-голямо

• да се погълне камъче или нещо друго, което хората обикновено не ядат

• да се погълне вода случайно при гаргарата с вода по време на абдест или гусл (с изключение на водата, която остава в устата – виж следващата категория)

• да се погълне кръв, която е излязла от венците и е колкото слюнката или повече от нея

• да се погълне паста за зъби или вода за уста

• умишлено да се погълне повърнато с големината на глътка

• умишлено да се повърне количество колкото глътка, независимо дали се поглъща или не

• да се повърне и след това, мислейки, че говеенето се е провалило, умишлено да се повърне отново

• дим, който навлиза в гърлото, заради собствено действие, при условие, че тялото не извлича полза от него

• целувка, която води до еякулация, при условие, че човек не поглъща слюнката на съпругата си

Интимните части:

• да се извърши полово сношение, мислейки, че времето за феджр още не е влязло, а то да е влязло

• да се извърши полово сношение, забравяйки, и след това, мислейки, че говеенето се е провалило, съзнателно да се извърши полово сношение отново

• да се въведе свещичка в ануса

• да се въведе нещо сухо в ануса и то напълно да се изгуби във вътрешността на тялото

• да се въведе нещо мокро или мазно в ануса, дори ако то не се изгуби напълно във вътрешността на тялото

• да се въведе мокра тъкан или мокър памук във влагалището, дори ако не се изгубят напълно във вътрешността на тялото

• да се въведе суха тъкан или сух памук във влагалището и те да са напълно въведени във вътрешността на тялото без да остават части навън

• да се въведе вода или течно мазилно вещество в ануса и те да достигнат на разстояние една михкана*

• да се въведе вода или течно мазилно вещество във влагалището и те да достигнат на разстояние една михкана*

Носът:

• водата, която се използва за почистване на носа при абдест или гусл, да достигне гърлото или мозъка

• да се вдишва лекарство през ноздрите

• да се вдишва дим умишлено, при условие, че тялото не извлича полза от него

Тялото като цяло:

• докосване, което води до еякулация (това включва и мастурбацията)

• прилагане на лекарство върху открита коремна рана или рана на главата и то да достигне до стомаха или мозъка

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах” ; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

*Михкана, или хукна, е устройство, което се използва, за да се въведе лекарство в тялото през ануса (медицински термин: иригатор, клизма). В наши дни михкана е подобна на ректална попма или тръбичка. Разстоянието, което проваля говеенето, се определя от крайната част на михкана, когато тя достигне мястото, където лекарството се освобождава от нея и тръгва към червата. [„Радду-л-мухтар”]

Какво не проваля говеенето?

Устата и гърлото:

• да се яде или пие нещо, забравяйки

• да се изяде онова, което е останало между зъбите, ако то е по-малко от нахутено зърно

• да се усещат следи от лекарство в устата или гърлото

• да се дъвчи сусамово семе без да се поглъща, ако вкусът му не достига до гърлото

• прах или дим (включително и дим от тамян) да влезе в гърлото не заради собствено действие

• комар, муха или нещо друго да влезе в гърлото не заради собствено действие

• да се погълне влагата, която остава в устата след абдест или гусл

• да се погълнат една или две капки пот или сълзи, които са влезли в устата и са се смесили със слюнката, при условие, че не може да се усети соления им вкус

• да се погълне собствената слюнка

• да се погълне собствената храчка след изчистване на гърлото

• да се погълне повърнато, което е попаднало в устата неумишлено, дори ако е колкото глътка

• умишлено да се повърне количество по-малко от глътка, независимо дали се поглъща или не

• да се използва мисвак или четка за зъби

• да се навлажнят устните със собствената слюнка, докато човек говори, и тя да се погълне

• да се погълне кръв, излязла от венците, която е по-малко от слюнката, при условие, че не може да се усети вкуса й

• да се дръпне назад в устата слюнка, която се е спуснала към брадичката като конец, при условие, че е останала свързана и не се е скъсала

• да се злослови

Интимните части:

• да се извърши полово сношение, забравяйки

• да се стане джунуб неочаквано, например след полюция

• еякулация, причинена от гледане или мислене

• да се въведе сух пръст в ануса

• да се въведе вода или течно мазилно вещество в мъжкия пикочен канал

• да се въведе тъкан или памук в мъжкия пикочен канал, дори и ако те напълно изчезнат във вътрешността на тялото

• да се въведе сух пръст във влагалището

• да се въведе суха тъкан или сух памук във влагалището, при условие, че част от тях остават извън тялото

• да се извършва истинджа с вода, при условие, че влагата не достига на разстояние една михкана (виж определението по-горе)

Носът:

• да излезе слуз от носа

• да се смръкне слузта, която е в носа, и тя да отиде в гърлото

• да се вдиша дим, парфюм или тамян, не заради собствено действие

• да се помирише аромат

Очите:

• да се постави антимон (сурма, кухл) на очите, дори ако човек открие вкуса му в гърлото или цвета му в слюнката или храчките

• да се поставят капки за очи

• да се носят контактни лещи

Ушите:

• да влезе вода в ушите при къпане

• да се чисти ухото с клечка, дори ако излезе нечистотия и тя бъде върната обратно в ухото

Тялото като цяло:

• да се втрие мазнина или крем в тялото или косата

• да се използва дезодорант

• да се направи баня и да се открие, че прохлада прониква в тялото

• да се вземе кръв, например за кръвен тест

• да се поставят вендузи

Умът:

• да се възнамери да се прекъсне говеенето, но в крайна сметка да не се направи това

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Кои действия са неодобрени (мекрух) при говеенето?

• да се вкуси или дъвчи нещо без извинение, при условие че вкусът не се поглъща

• да се дъвчи дъвка, която е без вкус

• целувка със страст, за която човек се страхува, че може да доведе до полово сношение или еякулация, при условие, че не се поглъща слюнката на съпругата

• да се събира слюнка в устата и после да се погълне

• да се прави гаргара прекомерно, когато се извършва абдест или гусл, поради страх от нарушаване на говеенето

• да се смърка вода прекомерно за почистване на носа, когато се извършва абдест или гусл, поради страх от нарушаване на говеенето

• да се вършат неща, които биха отслабили човек, като например поставяне на вендузи или вземане на кръв

• да се мият зъбите с паста за зъби или да се използва вода за уста, при условие, че не се поглъщат

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах” ; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Мога ли да бъда близък с моята съпруга, докато говея?

Има различни правила, свързани с този въпрос, поради различните начини, по които човек може да е близък със своята съпруга.

Физически контакт, който не проваля говеенето:

• Целувка без страст, при която човек не поглъща слюнката на съпругата си и няма страх от стигане до полово сношение или еякулация

• Докосване без страст, при което човек няма страх от стигане до полово сношение или еякулация, като например прегръщане и държане за ръце

• Гледане към съпругата, дори ако човек еякулира

Физически контакт, който не проваля говеенето, но е силно неодобрен (мекрух тахримен) и греховен:

• Целувка със страст, за която човек се страхува, че може да доведе до полово сношение или еякулация

• Докосване със страст, за което човек се страхува, че може да доведе до полово сношение или еякулация

• Всичко онова, за което човек се страхува, че може да доведе до полово сношение или еякулация

Физически контакт, който проваля говеенето и изисква само наваксване (када):

• еякулация, причинена от мастурбация*

• целуване и докосване (т.е. без същинско полово снощение), които са довели до еякулация*

Физически контакт, който проваля говеенето и изисква и наваксване (када), и изкупление (кеффара)**:

• Съзнателна страстна целувка, която води до поглъщане на слюнката на съпруга/та*

• Съзнателно полово сношение в интимните части с еякулация*

• Съзнателно полово сношение в интимните части без еякулация*

*Човек, който е участвал в горните ситуации, трябва да се въздържа от ядене, пиене и сексуална дейност до края на същия ден, както и да се разкайва заради големия грях, който е извършил.

**Извън месец Рамадан, ако човек наруши говеенето си умишлено чрез тези действия, то не се изисква изкупление.

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Какво е итикяф (духовно уединение)?

Майката на вярващите Аише (радийеллаху анха) предава: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) винаги правеше итикяф в последните десет дни на Рамадан, докато Аллах Теаля не взе душата му.” [ел-Бухари]

Ученият ез-Захиди е казал: „Странно е как хората са изоставили правенето на итикяф! Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вършел някои неща и после ги е изоставял, но той никога не е изоставил правенето на итикяф – от момента на влизането му в Медина до момента, в който умира.”

Итикяф е влизането в джамия с намерение да се остане там и да се прави ибадет. Джамията трябва да е такава, в която се изпълняват петте задължителни намаза.

Итикяф е позволен, ако човек не е джунуб и не е в менструация или следродилен период.

Условията за валиден обречен итикяф (виж дефиницията по-долу) са: 1) намерение, 2) да бъде мюсюлманин, 3) да бъде разумен и 4) да не бъде в менструация или следродилен период.

[Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Какви са видовете итикяф?

1. Необходим (ваджиб): обречен итикяф

Обречен итикяф означава човек да е дал обет, че ще прави иткяф за определено време. Трябва да е най-малко един ден и една нощ. Човек е длъжен да говее през това време, за да е действителен обреченият итикяф

2. Потвърден (сунна муеккеде): последните десет дни и нощи на Рамадан

Извършването на итикяф през последните десет дни и нощи на Рамадан е силно потвърдена общностна сунна. Цялата общност заслужава порицание, ако не се прави итикяф. Ако някои хора направят итикяф, а други не, тогава отговорността на цялата общност отпада.

3. Препоръчителен (мустехаб): всички други времена, освен посочените по-горе

Най-малката продължителност на препоръчителния итикяф е един миг, дори ако това е само минаване през джамията. Говеенето не е условие за валидността на този вид итикяф.

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Може ли жена да прави итикяф?

Да, жената може да прави итикяф.

Най-доброто място за итикяф на жената е мястото в дома й, на което тя извършва задължителните и допълнителните си намази.

Не е одобрено жена да прави итикяф в джамия.

Не е валидно за мъжете да правят итикяф на друго място, освен в джамия.

[Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

Може ли да се излиза от джамията по време на итикяф?

Излизането от джамията без основателна причина прекъсва итикяфа. Това се отнася и за жените, които извършват итикяф в мястото им за ибадет в домовете им. Ако човек излезе от джамията поради основателна причина, тя трябва да бъде в съответствие с шериата, или това да бъде заради отиване до тоалетна, ако не може да се използват джамийските съоръжения, или при неизбежност. [еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”]

Какво прави човек по време на итикяф?

Желателно е човек да се занимава с правене на ибадет или на нещо полезно като кланяне на намаз, четене на Коран, правене на зикр, придобиване на полезно знание и т.н.

Човек, който прави итикяф, може да яде, пие, спи, говори и да прави всичко друго, което нормално е позволено, с изключение на полово сношение, целуване и докосване със страст. [еш-Шурунбуляли, „Нур ел-идах”]

Аллах Теаля е казал: „И не обладавайте жените си, когато пребивавате в джамиите!” [ел-Бакара, 2:187]  Тези действия поставят край на итикяфа, независимо дали се извършват вътре или извън джамията. Например, ако човек е излязъл от джамията поради основателна причина, но направи полово сношение със съпругата си, тогава това поставя край на итикяфа. Тези действия поставят край на итикяфа, независимо дали се извършват през деня или през нощта.

[еш-Шурунбуляли, „Мераки ел-фелях”; еш-Шурунбуляли, „Имдад ел-феттах”; Аляуддин Абидин, „Ел-хадиййе ел-алеиййе”]

По време на итикяф не е одобрено да се вярва, че мълчанието е вид ибадет. Също така не е одобрено човек да се занимава с работа или търговия. [еш-Шурунбуляли, „Нур ел-идах”]

Молим Аллах да приеме нашето говеене и всеки ибадет, който сме направили заради Него!

 

Автор: Наиля Акбарали

Правила при ходенето до тоалетна

 
Истинджа означава да се премахнат или да се намалят нечистотиите (неджасе), които излизат след ходене по малка и голяма нужда.

Средства, които се използват за истинджа

Това са или чиста вода – източникът на всяко пречистване от неджасе – или твърди материали (камъни, хартия), които могат да отстранят мръсотия.

Използването на вода за истинджа е задължително, ако нечистотията се е разпространила от мястото й на излизане повече от големината на един дирхем [кръг с диаметър 6 см].

Ако нечистотията е по-малко от 6 см в диаметър отвъд мястото й на излизане, тогава правенето на истинджа е потвърдена сунна (сунна муеккеде).

Сунната може да се изпълни или с вода, или с твърд материал. Най-добре е да се използват и двете средства (първо твърд материал, после вода), но ако само едно от тях е на разположение, то предимството е на водата.

Ако няма вода на разположение, тогава се използва твърд материал при следните условия:

-той трябва да е сух (да не е влажен);

-трябва да се използва за премахване на нечистотията преди тя да е изсъхнала;

-нечистотията не трябва да се е докоснала до други части, освен до органите, с които е свързана;

-парчетата от твърд материал, които се използват, не трябва да бъдат по-малко от три, или да са повече, ако е необходимо, и най-добре е те да бъдат нечетен брой: 3, 5, 7 и т.н.

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой да не прави истинджа без да използва три камъка.” [Муслим]

Материали, които не трябва да се използват за истинджа

1. Не трябва да се използва нещо, което по принцип е нечисто (неджис).

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) поискал слугата му (Абдуллах ибн Месуд) да му донесе три камъка за истинджа. Ибн Месуд (радийеллаху анх) намерил само два камъка, затова му занесъл и парче суха оборска тор. Когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) го видял, той го хвърлил и казал, че е нечисто (неджасе). [ел-Бухари]

2. Не може да се използва храната на хората, нито храната на джиновете (напр. кости) за истинджа.

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не използвайте кости за истинджа, защото те са храната на вашите братя от джиновете.” [Муслим, ет-Тирмизи]

3. Забранено е да се използват части от животни, като крайници и др., но ако те са чисти и са отделени от мъртво животно, подобно на кожата, която е обгоряна, тогава може да се използват.

Правила по отношение на мястото

Забранено е да се ходи по нужда или да се прави истинджа на следните места:

1. Места, където хората седят, събират се или минават, тъй като това може да им навреди. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал, че на местата, на които човек се облекчава, се събират шейтани.

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Избягвайте двете проклети неща.” Попитали: „Кои са двете проклети неща?” Той отговорил: „Уринирането по пътищата, по които минават хора, и под сенките, под които си почиват.” [Муслим]

2. В дупка в земята или в дупка в стена, тъй като това може да навреди на човека, защото дупката може да е убежище за змии или скорпиони, или пък той може да навреди на животните.

„Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) ни забрани да уринираме в дупки в земята.” [Ебу Давуд]

3. Под дървета, които имат плодове, заради защитата на плодовете от замърсяване.

4. В плитка вода или във вода, която не тече. [Муслим]

Правила по отношение на самия човек

1. Не е разрешено да се носи нещо, върху което има изписано името на Аллах, когато човек се облекчава. Това е така, защото тоалетната се счита за нечисто място, в което не е подходящо да се носи или да се споменава името на Аллах.

Когато един мюсюлманин минал покрай Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), докато той бил в тоалетната, човекът му дал селям, но Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не отговорил на поздрава му.

2. В тоалетната трябва да се влезе с левия крак и да се каже:

[Бисмиллях, Аллахумме инни еузу бике минел хубси вел хабаис]

„С името на Аллах! О, Аллах, търся убежище при теб от мъжките и женските шейтани!” [ел-Бухари, Муслим]

3. От тоалетната трябва да се излезе с десния крак и да се каже:

 

[Гуфранек]

„Моля за Твоето опрощение!” [Ибн Мадже, Ебу Давуд, ет-Тирмизи]

4. В тоалетната не трябва да се говори. Много учени са казали, че това е неодобрено (мекрух).

5. Човек трябва да се скрие от другите, тъй като Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се е усамотявал, когато се е облекчавал.

6. Човек не трябва да се обръща с лице или с гръб към Кибле, докато се облекчава, защото това е силно неодобрено (мекрух тахримен). На това трябва да обърнат внимание мюсюлманите при строежа на бани и тоалетни.

7. Трябва да се използва лявата ръка за истинджа, тъй като тя е по-подходяща. Неодобрено (мекрух) е да се използва дясната ръка за тази цел или да се докосват интимните части с нея.

Селман (радийеллаху анх) веднъж бил попитан: „Вашият пророк ви учи на всичко. Дори и как да се облекчавате ли?”

Селман (радийеллаху анх) казал: „Разбира се! Той ни забрани да се обръщаме към Кибле, докато се облекчаваме, да не се почистваме с дясната ръка и да не се почистваме с по-малко от три камъка. Също така не трябва да използваме нечисти материали или кости, за да се почистваме.” [Муслим, Ебу Давуд, ет-Тирмизи]

Среднощният намаз (саляту-т-техеджджуд)

 

Аллах Теаля е казал: „Отслужвай молитвите от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства. И в част от нощта бодърствай с [молитва] допълнително за теб. Твоят Господар ще те въздигне на похвално място.” [ел-Исра, 17: 78-79]

И е казал: „И напускат постелите си…” [ес-Седжде, 32:16]

И е казал: „…малко спяха през нощта…” [ез-Зарийат, 51:17]

 

Хадиси относно среднощния намаз

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-добрият намаз след задължителните намази е среднощният намаз.” [Муслим]

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) бил попитан: „Кой намаз е най-достоен след задължителните намази?” Той казал: „Намазът в дълбините на нощта.” [Муслим, Ебу Давуд, ет-Тирмизи, ен-Неса’и, Ибн Мадже]

Абдуллах ибн Селям (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, хора, разпространявайте селяма, хранете другите, поддържайте роднинските връзки и се молете през нощта, когато другите спят, и благополучно  ще влезете в Дженнета.” [ет-Тирмизи, ел-Хаким]

Ебу Умаме ел-Бахили (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Придържайте се здраво към среднощния намаз, защото това е бил обичаят на праведните преди вас, той е средство за приближаване до вашия Господар, изкупление за провиненията и щит срещу греха.” [ет-Тирмизи и др.] В някои версии има допълнение: „И той отблъсква болестите от тялото.”

Ибн Месуд (радийеллаху анх) е казал: „Достойнствата на среднощния намаз пред тези на дневния намаз са като достойнствата на скритата садака пред тези на явната.” [ет-Таберани] Учените обясняват, че това се отнася за незадължителните намази.

 

Определение за „среднощен намаз”

Среднощен намаз е всеки намаз, който се кланя след като нощният (ятсъ, иша) намаз е бил изпълнен. Времето за извършване на среднощния намаз свършва, когато времето за сутрешния (сабах, феджр) намаз влезе. Следователно, незадължителните намази, кланяни след като времето за сутрешния намаз е влязло, не се броят за среднощен намаз.

Имам ес-Сефферини, ханбелийски правовед и суфи, обяснява в своята книга „Шерх мензумат ел-адаб”:

„Среднощният намаз е по-добър от дневния, защото:

Той е по-скрит и е по-близо до искреността. Праведните ни предци [селеф] се стремели да крият тайните си [т.е. делата между тях и Аллах]. Ел-Хасан [ел-Басри] е казал: „Така е било, че човек е имал гости и се е молел през нощта без гостите му да узнаят.”

И защото среднощният намаз е по-труден за нефса, понеже нощта е времето за почивка от умората на деня, затова напускането на съня, въпреки желанието на нефса, е една огромна борба [джихад]. Някои са казали: „Най-добрите дела са онези, които нефсът е принуден да извършва.”

И защото четенето в среднощния намаз е по-близо до размишляването, понеже нещата, с които е заето сърцето, обикновено отсъстват през нощта, така че сърцето е внимателно и е заедно с езика в разбирането, както Аллах Теаля е казал: „Ставането [за молитва] нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл. През деня ти си много зает.” [ел-Музземмил, 73:6-7] Заради това ни е повелено да четем Корана в среднощния намаз с отмерено четене (тертил).

И заради това среднощният намаз е щит срещу греха.

И защото нощта е най-доброто време за допълнителен ибадет и е времето, когато рабът е най-близо до своя Господар.

И защото това е времето, когато вратите на небето се отварят, дуите се приемат, а нуждите на искащите се задоволяват.

Аллах е похвалил онези, които се събуждат през нощта, за да Го споменават, да Го зоват, да търсят опрощение от Него и да Му се молят, като е казал: „И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господар, и от онова, което сме им дали, раздават. Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях – въздаяние за онова, което са вършили.” [ес-Седжде, 32:16-17]

И Той е казал: „И молещите опрощение в ранни зори.” [Али Имран, 3:17]

И: „Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават]; и които прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Господар.” [ел-Фуркан, 25:63-64]

Аллах е отрекъл всякакво подобие между онези, които се молят през нощта, и онези, които не се молят: „Нима онзи, който се моли в часовете на нощта изправен и свеждащ чело до земята в суджуд, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Господар? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора.” [ез-Зумер, 39:9]” [ес-Сефферини, „Гида ел-елбаб шерх мензумат ел-адаб”]

 

Подробности относно среднощния намаз

Имам Ебу Саид ел-Хадими е казал: „Има единодушие между учените [иджма], че сред най-достойните дела е изпълнението на среднощния намаз.” [„Ел-барика ел-махмудиййе шерх ет-тарика ел-мухаммедиййе”]

Учените са установили следното от Корана и хадисите:

1. Мястото на намерението е сърцето и има два аспекта:

-да възнамериш какво ще правиш (т.е. саляту-т-техеджджуд);

-да възнамериш защо ще го правиш (т.е. за задоволството на Аллах).

Достатъчно е за всички намази, които са сунна или нафиле, просто да се изрази намерение за намаз, но най-добре е да се уточни кой намаз точно ще се изпълнява (напр. техеджджуд, духа и т.н.).

2. Минимумът ракяти за среднощния намаз е два. [„Ел-хиндиййе”, цитирайки „Фетху-л-кадир”]

3. Препоръчителният брой ракяти е осем, тъй като това е била основната практика на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). [„Ел-хиндиййе”, цитирайки „Фетху-л-кадир”]

4. По-дългото четене е по-добро в сравнение с по-големия брой ракяти. [ел-Хаскефи, „Дурру-л-мухтар”; Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

5. Ако нощта се раздели на три части, то средната част е най-добродетелна. [ел-Хаскефи, „Дурру-л-мухтар”]

6. Ако нощта се раздели на две части, то втората част е по-добродетелна. [ел-Хаскефи, „Дурру-л-мухтар”]

7. За предпочитане е нощта да се раздели на шест части: да се спи в първите три части, да се прави ибадет в четвъртата и петата част, а през шестата част отново да се спи, тъй като това е бил обичаят на Давуд (алейхисселям). [„Умдету-л-фикх”]

8. Незадължителните намази (невафил) през нощта са по-достойни от незадължителните намази през деня. Въпреки това, пълната награда, посочена в Корана и хадисите, се отнася за ибадет, който е предшестван от сън. Това също се разбира и от самото езиково значение на думата „техеджджуд”, която означава „усилие да се отървеш от съня”. [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

9. Ибн Нуджейм и ел-Хаскефи твърдят, че среднощният намаз е препоръчителен. [„Бехру-р-раик”; „Дурру-л-мухтар”; „Ел-фетава ел-хиндиййе] Кемал ибн ел-Хумам – блестящият муджтехид, който е бил най-великият ханефийски правовед от втората половина на ислямската история – се колебае между това дали този намаз е препоръчителен или е от потвърдената сунна. Това е така, защото докато хадисите загатват препоръка, то продължителната практиката на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) показва, че е от потвърдената сунна. Това мнение е избрано и от ученика на Ибн ел-Хумам на име Ибн Амир Хадж. [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

10. Неодобрено (мекрух) е изоставянето на среднощния намаз от онзи, който го е бил направил свой навик, освен ако няма извинение за това, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Ибн Умер (радийеллаху анх): „O, Абдуллах, не бъди като еди-кого си! Той се молеше през нощта, но изостави това.” [ел-Бухари, Муслим] Ето защо, човек трябва да се заеме с толкова дела, колкото може да поддържа, защото Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-любимите дела на Аллах са най-постоянните, дори ако са малко.” [ел-Бухари, Муслим] [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

11. Препоръчително е среднощният намаз да се започне с два кратки ракята, заради хадиса от Ебу Хурайра (радийеллаху анх), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако станете за среднощен намаз, започнете с два кратки ракята.” [Муслим, Ахмед, Ебу Давуд]

12. Дуата в дълбините на нощта се приема, както показват хадисите.

Ибн Месуд (радийеллаху анх) бил запитан: „Не мога да се моля през нощта.” Той казал: „Греховете ти те възпират.”