Зу-л-Карнейн
[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]
Аллах Теаля е казал: „И те питат за Зу-л-Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо. И пое той по един път, докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва в кална вода и намери там хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнейн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господар и Той ще го накаже със сурово мъчение. А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.” Сетне пое по друг път, додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него. Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него. После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово. Рекоха: “О, Зу-л-Карнейн, Йеджудж и Меджудж пакостят по земята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” Рече: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” И [Йеджудж и Меджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият. Рече [Зу-л-Карнейн]: “Това е милост от моя Господар, но когато дойде обещаното от моя Господар, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господар е истинно.” (ел-Кехф, 18:83-98)
Бил ли е пророк?
Аллах Теаля е похвалил Зу-л-Карнейн в Свещения Коран
заради неговата справедливост. Той владеел много страни на изток и на запад, подчинил народите им и ги управлявал с абсолютна справедливост. Най-вероятно е мнението, че той е бил просто цар. Но също така е казано, че е бил пророк или пратеник. Най-неправдоподобното мнение е, че той е бил ангел. Последното е предадено от Повелителя на вярващите Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх), който чул човек да се обръща към друг с думите: „О, Зу-л-Карнейн!” Умер (радийаллаху анх) казал: „Млъкни! Не ви ли беше достатъчно да се назовавате с имената на пророците, та
вземате имената и на ангелите?”
Абдуллах ибн Амр (радийаллаху анх) е казал, че Зу-л-Карнейн е бил пророк. От друга страна, Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не знам дали тубба е бил проклет или не. И не знам дали худуд [предписаните от шериата наказания] са изкупителни за наказаните хора или не. И не знам дали Зу-л-Карнейн е бил пророк или не.” (Това е странен хадис.)
В друг хадис, предаден от Ибн Аббас (радийаллаху анх), се съобщава, че Зу-л-Карнейн е бил добър цар, чиито дела са похвалени в Книгата на Аллах; той е бил победоносен, а ел-Хидр е бил негов министър, водач на армията му и негов съветник.
Ел-Езраки и други споменават, че Зу-л-Карнейн е приел исляма от Ибрахим (алейхисселям) и че е обикалял около Кяабе заедно с него и със сина му Исмаил (алейхисселям). Предадено е от Убейд ибн Умейр и от сина му Абдуллах, както и от други, че Зу-л-Карнейн тръгнал да извърши хадж. Разбирайки за това, Ибрахим (алейхисселям) го посрещнал, отправил дуа към Аллах за него и му дал съвети. Освен това, Аллах Теаля подчинил облаците на Зу-л-Карнейн да го носят там, където пожелае. И Аллах знае най-добре!
Защо е бил наречен Зу-л-Карнейн (Притежателя на двата рога)?
Това е спорен въпрос и няма определена известна причина за
това. Някои са казали, че той имал нещо на главата си, което приличало на два рога. Вехб ибн Мунеббих е казал, че той имал два рога от месинг върху главата си. (Това тълкувание е много слабо.)
Някои учени от Хората на Писанието (евреи и християни) са казали, че това е така, защото той управлявал персийски и римски територии. Казано е също, че той достигнал първия лъч на изгряващото слънце на изток и този на запад и управлявал всичко, което било между тях. Последното мнение е по-вероятно, което е и изказването на ез-Зухари.
Ел-Хасан ел-Басри е казал, че той имал две плитки на косата и затова бил наречен Зу-л-Карнейн. Исхак ибн Бишр е предал, че дядото на Умер ибн Шуайб е казал: „Зу-л-Карнейн веднъж приканил тираничен цар към пътя на Аллах. Царят го ударил по главата и счупил един от роговете му. Зу-л-Карнейн го приканил отново и тиранинът счупил и втория рог. Затова бил наречен Зу-л-Карнейн.”
Ес-Севри предава, че веднъж Али ибн Ебу Талиб (радийаллаху анх) бил запитан за Зу-л-Карнейн. Той отговорил: „Той е бил напътен и праведен човек. Той приканил своя народ към Аллах, но те го ударили по рога (страна на главата) и го убили. Аллах Теаля го съживил и той отново ги приканил, а те пак го ударили по втория му рог и го убили. Аллах Теаля отново го съживил и така той бил наречен Зу-л-Карнейн.” В други предания се разказва от Ебу ет-Туфейл, от Али ибн Ебу Талиб, че е казал: „Той не е бил нито пророк, нито пратеник, нито ангел, а е бил благочестив и праведен раб.”
Какво е било името му?
Учените са в разногласие относно името му. Ез-Зухари ибн Беккар предава от Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх), че е казал: „Името му е било Абдуллах ибн ед-Даххак ибн Ма’д или Мусаб ибн Абдуллах ибн Кинан ибн Мансур ибн Абдуллах ибн ел-Азд ибн Гаус ибн Небт ибн Малик ибн Зейд ибн Кехлян ибн Саба ибн Кахтан.”
Предадено е в хадис, че той е бил от племето Химяр и
че майка му е била ромейка, а той бил наречен Философа заради
отличния му интелект. Ес-Сухейли е казал, че името му е Марзабан ибн Марзабах. Това е споменато и от Ибн Хишам, който на друго място казва, че името му е било ес-Саб ибн Зи Мераид, който е бил дядо на тебабиа и че той е бил онзи, който е отсъдил в полза на Ибрахим (алейхисселям) за кладенеца ес-Саб.
И е казано, че той е бил Афридун ибн Асфиян, който убил ед-Даххак. Ел-Кас ибн Саида ел-Ияди казва в известната си проповед: „О, народе на Аяд ибн ес-Саб! Зу-л-Карнейн е владеел Изтока и Запада, подчинил е джиновете и хората и е живял две хиляди години. И всичко това е минало като миг на окото.”
Ед-Даракутни и Ибн Макуле споменават, че името му е било Хирмис, или Хирвис, ибн Китун ибн Руми ибн Ленти ибн Кашаухин ибн Юнан ибн Яфес ибн Нух (алейхисселям). И Аллах знае най-добре!
Исхак ибн Бишр предава от Саид ибн Бешир, от Катаде, който е казал: „Александър е бил Зу-л-Карнейн. Баща му е бил първият цезар и той е бил от потомството на Сам ибн Нух (алейхисселям).”
По това предположение трябва да се прави разлика между двамата, наречени Зу-л-Карнейн. Първият е нашият благочестив Зу-л-Карнейн, докато вторият е Александър ибн Филип ибн Масрим ибн Хирмис ибн Майтун ибн Руми ибн Ленти ибн Юнан ибн Яфес ибн Юна ибн Шерхун ибн Рума ибн Шарфат ибн Тутил ибн Руми ибн ел-Асфар ибн Якз ибн ел-Лис ибн Исхак ибн Ибрахим (алейхисселям). Това родословие е посочено от Хафиз Ибн Асакир в неговата „Тарих”. Нещо повече, той е бил водачът на македонци, гърци и египтяни, основал е Александрия и на него римляните базирали своя календар. Той живял много време след първия Зу-л-Карнейн. Това е било триста години преди Иса (алейхисселям). Негов министър е бил известният философ Артаталис. Той е бил онзи, който е убил Дара ибн Дара, подчинил е персийските царе и превзел земите им. Насочваме вниманието на читателя към това, защото много хора смятат, че двамата с име Зу-л-Карнейн са един и същи човек, което е голяма грешка, тъй като има големи различия между двамата. Първият е бил набожен, благочестив, праведен раб на Аллах Теаля и е бил справедлив цар, чийто министър е бил праведният ел-Хидр. Нещо повече, някои учени заявяват, че той е бил пророк. А вторият е бил многобожник, чийто министър е бил философ, както бе споменато по-рано. Изминалото време между двамата е било повече от две хиляди години. Затова никой не може да пропусне големите различия и противоречия между тях двамата, освен невежият глупак, който не знае нищо!
Словата на Аллах: „И те питат за Зу-л-Карнейн.” били низпослани, защото хората от Курайш поискали от евреите да им кажат нещо, за което да попитат Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), за да изпитат неговите знания. Евреите им казали: „Попитайте го за човек, който пътувал по земята, и за младежи, които тръгнали на път и никой не разбрал какво се случило с тях!” Във връзка с това, Аллах Теаля низпослал историите за Хората от пещерата и за Зу-л-Карнейн. Аллах е казал: „Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.”, т.е. задоволителни вести за него и за неговия статус. После Той е казал: „Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.”, т.е. Аллах Теаля разширил царството му и го дарил с онова, което могло да му позволи да се сдобие, с каквото пожелае. Кутайбе предава, че Али ибн Ебу Талиб (радийаллаху анх) веднъж бил попитан за Зу-л-Карнейн: как е могъл да достигне Изтока и Запада. Али отговорил: „Облаците му били подчинени, бил му даден път за всяко нещо и бил дарен с протягане, достигащо до светлината.” Али добавил: „Да продължавам ли?” Човекът замълчал и Али (радийаллаху анх) също замълчал.
Ебу Исхак ес-Субейи предава от Амр ибн Абдуллах ел-Ведаи: „Чух Муавийе да казва: „Четирима души са владели земята: пророкът Сулейман ибн Давуд (алейхисселям), Зу-л-Карнейн, мъж от народа на Хулван и един друг мъж.” Някой попита: „Ел-Хидр ли е бил това?” Муавийе каза: „Не.”
Ез-Зубейр ибн Беккар предава, че Суфян ес-Севри е казал: „Научих, че четирима души са владеели цялата земя: двама от тях били вярващи, а другите двама били неверници. Двамата вярващи били пророкът Сулейман ибн Давуд (алейхисселям) и Зу-л-Карнейн, а двамата неверници били Немруд и Бихтинаср.” Същото е предадено и от Саид ибн Бешир.
Исхак ибн Бишр предава от Саид ибн Ебу Урубе, от Катаде, от ел-Хасан, който е казал: „Зу-л-Карнейн е бил цар след Немруд. Той е бил набожен, праведен мюсюлманин, който пътувал на изток и на запад. Аллах Теаля удължил живота му, дарил го с победа над враговете му и с превземане на техните владения. Той завладявал земята, подчинил хората й и пътувал по нея, докато достигнал Изтока и Запада.” Аллах Теаля е казал: „И те питат за Зу-л-Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.” Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо.”, т.е. дадохме му знание да търси средства за постигане на всяко нещо. Ибн Исхак е казал: „Мукатил твърдеше, че той завладявал земите, трупал богатство и предлагал на хората два избора: или да приемат религията му и да го следват, или да бъдат убити.”
Ибн Аббас, Муджахид, Саид ибн Джубейр, Икриме, Убейд ибн Яля, ес-Садйи, Катаде и ед-Даххак са казали, че „…и му дадохме път към всяко нещо.” означава знание. Катаде и Матар ел-Веррак са казали: „Това означава синори, гранични знаци и следи по земята.” Абдуррахман ибн Ляид ибн Еслям е казал: „Това означава езици, тъй като той не завладявал народ, докато първо не говорел с тях на собствения им език.” Най-вероятното и вярно обяснение е, че той е знаел всички средства, чрез които да изпълни нуждата или желанието си. Тъй като той взимал от всеки завладян район провизии, които му позволявали да завладее следващия район и т.н.
Някои учени от Хората на Писанието (евреи и християни) са споменали, че той прекарал хиляда и шестстотин години в пътуване по земята, приканвайки хората да вярват в Аллах Теаля, Който няма съдружник в Своето Владение. Но изглежда, че има известно преувеличаване в определянето на този дълъг период от време. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал: „И пое той по един път, докато стигна залеза на слънцето.”, т.е. той стигнал до място, което никой не можел да
достигне, и той застанал на брега на Западния океан, в които били островите ел-Халидат (Вечните). Там той могъл да наблюдава залеза на сленцето. „Намери го да залязва в кална вода…”, т.е. в морето или океана, защото онзи, който стои на брега, вижда слънцето сякаш то изгрява и залязва в морето.
Имам Ахмед предава от Язид ибн Хамн, от ел-Аввам ибн Хаушаб, който е казал: „Беше ми предадено от освободен роб на Абдуллах ибн Амр, от Абдуллах, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) погледна към слънцето, когато залезе, и каза: „В палещия огън на Аллах! Ако не беше такава заповедта на Аллах, то щеше да изгори всичко, което е на земята.” (Този хадис е много странен и със сигурност не е достоверен.)
Зу-л-Карнейн търси „Окото на живота”
Ибн Асакир предава дълъг разказ, в който се казва, че Зу-л-Карнейн имал приятел от ангелите на име Ранакил. Зу-л-Карнейн го попитал: „Знаеш ли място на земята, наречено „Окото на живота”?” Ангелът му описал местоположението. Зу-л-Карнейн тръгнал да го търси като определил ел-Хидр за свой предвестник. Ел-Хидр го намерил в Земята на мрака и пил от него. Но Зу-л-Карнейн не пил. В дворец там Зу-л-Карнейн се срещнал с група ангели и му бил даден камък. Когато се върнал при армията си, той попитал учените, които го поставили в едното блюдо на везна, а на другото поставили хиляда камъни, подобни по тегло и форма. Въпреки това, блюдото с единия камък натежало. Тогава той попитал ел-Хидр и той сложил на другото блюдо един камък и шепа пръст. Този път блюдото на ел-Хидр натежало. Тогава той казал: „Това е като синът на Адем – той никога не е доволен, докато не го покрият с пръст.” При това учените се поклонили пред него в знак на почит и уважение. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал, че Зу-л-Карнейн е издал присъди на хората от този район: „Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнейн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” Рече: “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господар и Той ще го накаже със сурово мъчение.”, т.е. угнетяващият ще вкуси мъчението и в този живот, и в отвъдния. Зу-л-Карнейн започнал с мъчението в настоящия живот, защото то е по-тежко в очите на неверника. „А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”, т.е. той споменал за наградата в отвъдния живот, която е най-важна, и добавил към нея добрина, т.е. справедливост, знание и вяра. Аллах Теаля е казал: „Сетне пое по друг път…”, т.е. той поел по път, по който да се върне обратно от Запада към Изтока.
Някои са казали, че му отнело дванадесет години да се върне на Изток. „…Додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.”, т.е. те нямали домове или подслон, които да ги предпазят от палещото слънце. Някои учени са казали, че те използвали окопи, вкопани в земята, за да се приютят срещу изгарящите лъчи на слънцето. След това Аллах Теаля е казал: „Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.”, т.е. Аллах е знаел всичко за делата на Зу-л-Карнейн; Той го пазел по време на пътуванията му по земята от Запада до Изтока и обратно.
Предадено е от Убейд ибн Умейр, от сина му Абдуллах и от други, че Зу-л-Карнейн тръгнал да извърши хадж пеша. Разбирайки за това, Ибрахим (алейхисселям) го срещнал, отправил дуа към Аллах за него и му дал съвети. Казано е също, че му бил докаран кон за езда, но той рекъл: „Аз не яздя в земя, в която е пророкът Ибрахим (алейхисселям).” Затова Аллах Теаля му подчинил облаците, а Ибрахим (алейхисселям) му дал радостната вест за това. Облаците го носели навсякъде, където пожелаел. Аллах Теаля е казал: „После той пак тръгна на път, додето стигна между двете планини. Намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово.”, т.е. те били невежи. Казано е, че това били тюрките – братовчеди на Йеджудж и Меджудж. Въпреки това, те му казали, че Йеджудж и Меджудж им вредели и пакостели в земята им. Те му предложили налог, за да изгради той преграда, която да попречи на набезите им над тях. Той отказал да вземе налога, който му предложили, намирайки за достатъчно онова, което Аллах Теаля му е дал, така че той казал: “Онова, с което ме укрепи моят Господар, е по-добро.” След това поискал да му предоставят мъже и средства, за да издигне преграда между тях. Йеджудж и Меджудж можели да достигнат до тях само от това място, разположено между два планински склона. Другите пътища били или през необятни морета, или през високи планини. Той я издигнал, използвайки желязо и разтопена мед: слагал желязо вместо тухли и разтопена мед вместо кал. Аллах Теаля е казал: „И [Йеджудж и Меджудж] нито можаха да я изкатерят” със стълби „нито можаха да я пробият” с брадви или кирки. „Рече [Зу-л-Карнейн]: “Това е милост от моя Господар.”, т.е. Аллах Теаля е отредил това да бъде милост от Него към Неговите раби те вече да не бъдат нападани от Йеджудж и Меджудж. „Но когато дойде обещаното от моя Господар…”, т.е. времето, когато Той реши Йеджудж и Меджудж да я разрушат и да излязат, нападайки човечеството малко преди Сетния Час, „Той ще я превърне в руини.” Това без съмнение ще се случи, както е казал Той: „Обещанието на моя Господар е истинно.” „Когато бъдат пуснати [племената] Йеджудж и Меджудж, които от всеки склон ще се втурнат, тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това! Наистина бяхме угнетители.” (ел-Енбия, 21:96-97) Аллах Теаля е казал: „Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора…”, т.е. в този ден Йеджудж и Меджудж ще излязат, „…и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.” (ел-Кехф, 18:99)
Ебу Давуд ет-Тялиси предава от ес-Севри, който е казал: „Беше ми казано, че първият човек, който се е ръкувал с някой друг, е бил Зу-л-Карнейн.” Предадено е от Каб ел-Ехбар, че е казал на Муавийе: „Когато Зу-л-Карнейн бил на предсмъртно легло, казал на майка си след смъртта му да приготви храна, да събере жените от града и да ги покани да ядат, освен онези, които са загубили деца. Майката направила заръчаното й, но никоя от гостенките не протегнала ръка към храната. Тя рекла: „Пречист е Аллах! Всички ли сте изгубили деца?” Те отговорили: „Кълнем се в Аллах, да!” И това било огромно съчувствие към нея.”
Исхак е предал, от Бишр ибн Абдуллах ибн Зияд, а той от някои от Хората на Писанието (евреи и християни), какъв е бил заветът на Зу-л-Карнейн – красноречиво и дълго наставление, както и че той е починал на три хиляди години. (Това е много странно предание.)
Ибн Асакир е казал: „Беше ми предадено, че е живял около тридесет и шест години.” Други са казали, че той е живял тридесет и две години и че се е родил седемстотин и четиридесет години след Давуд (алейхисселям). Той се е родил пет хиляди сто осемдесет и една години след Адем (алейхисселям), а управлението му е продължило шестнадесет години. Но това, което той е предал, е вярно за Александър Македонски, а не за нашия Зу-л-Карнейн. Така той объркал първия с втория, което е напълно погрешно.
Сред тези, които са ги объркали и са обявили двамата за един и същи човек, е бил имам Абдулмелик ибн Хишам (разказвач на биографията на Пророка), което и било отхвърлено от Хафиз Ебу ел-Касим ес-Сухейли. Той остро опровергал думите му и поставил ясно разграничение между двамата, както споменахме по-рано. Той е казал: „Може би някои от миналите царе нарекли себе си „Зу-л-Карнейн”, следвайки примера на първия истински Зу-л-Карнейн.” И Аллах знае най-добре!
BGISLAM.COM 