Намазът – антивирусна програма

Имаминът на име Абдуллах на една джамия един ден отива в общината по някаква работа. Когато му поискват номерът на личната му карта, той тръгва към най-близката интернет зала, тъй като не го знае. Като видя името на интернет залата, той започна да прави зикр – ту „субханаллах”, ту „естегфируллах”. А името на залата беше: ’’Cen.Net CAFE’’

-Момче, искат ми номерът на личната ми карта, можеш ли да ми помогнеш? – каза той на работещия в залата.

-Да, но чакайте малко, имам малка работа. – отговори младежът.

В същото време Абдуллах ходжа хем чака, хем разгледа залата. И си каза наум: „ Значи тук е мястото, от където младите не могат да излязат цял ден.” И си помисли как той лови мишки с малко парченце сирене, а как другите „ловят” младите. Пак каза „субханаллах”, и още веднъж каза „субханаллах”.

-Раздорите (фитнетата) на последните времена… – си каза той.

Когато младежът забеляза, че му е скучно на ходжата, поръча му чай и старецът се зарадва на тая почерпка.

-И това все пак е знак за уважение. Браво, младеж! – каза   си наум.

 И пак си бърбори наум:

-Направо ми е жал са тези младежи, напразно харчат живота си тук.

Разбра, че бърборенето му няма да помогне на младите и реши да даде съвети на работещия тук.

-Младеж, ще те питам нещо…

-Питайте! – отговори работещият в залата.

-Ти знаеш ли Аллах? – попита ходжата.

Отговорът го учуди, защото формата на косата на младежа не приличаше на нищо, а брадата му имаше такава форма, че ходжата всеки път казваше „субханаллах”, когато ги види.

-Човек как няма да знае Аллах, Който го е сътворил от нищо и му е дал живот, ум, очи и уши.

И ходжата пита учуден.

-Знаеш за Аллах. А от къде знаеш за него?

Младежът показа с ръката си компютрите в залата и каза:

-От тези компютри.

-От тези компютри ли? Не можах да разбера? – отговори ходжата.

-Тези компютри за мен са доказателства за съществуването на Аллах. – отговори младежът и продължи – Който разбира от компютри знае, че такава машина може да съществува само, ако някой инженер я е изработил. Ако питаш един атеист, ще ти отговори, че тази машина не е създадена случайно, а някой я е създал. Например, ако Дарвин се съживи отново и му кажеш, че този лаптоп е еволюирал чрез случайности от калкулатор дори и той ще каже: „Айде, бе, махни се от тук”.

 На Абдуллах ходжа му хареса разговора на младежа. С вълнение каза:

-Човек, който не приема, че компютърът е еволюирал от калкулатор, а когато става дума за сътворението на човека винаги крие сътворението, нали?

-Слушай сега, тук има около 20 компютъра, които са свързани по между си чрез една система и се контролират чрез една програма. Тази програма аз я инсталирах и аз я управлявам, т.е. „господарят” на заведението съм аз. Понякога се случва някой да играе на компютрите и скришом да избяга, но аз ги хващам. – каза младежът.

-Елате! Къде сте тръгнали? Използвахте благата (ни’аметите) на залата и искате да не ви се държи сметка? – казвам аз на тях.

-Нямаме пари. – казват те.

-Тогава ги наказвам. Накарвам ги да чистят залата. Дори се държи сметка на човек заради един час интернет игра, няма ли да се държи сметка за един живот пълен с блага (ни’амети). Както има човек, който организира работите в залата, няма ли да има организатор на системите във вселената които работят безпроблемно? Който казва, че няма организатор на вселената, то тогава всеки нотариус трябва да даде нотариален акт на този човек за неговата глупост. – каза младежът.

-Валлахи, одобрих отговорите ти. Тогава кажи ми как знаеш Аллах (А. Дж.) и на какво го оприличаваш. – попита ходжата.

-Аз знам Аллах без да го оприличавам на нещо. – отговори младежът.

-От къде знаеш, че така трябва да отговориш? – попита ходжата.

Младежът показа с ръката си компютрите и каза:

-Пак от компютрите. Компютрите са различни и техните изобретатели са различни. Не си приличат един на друг. Човекът, който е направил програмата, е различен и програма, която работи е различна. Компютърът има камера и звукова система, но моите очи, моят слух и моят говор са различни от „виждането” , „чуването” и „говоренето” на компютъра.

Абдуллах ходжа много хареса мисленето и разбирането на младежа. Отговорите, които получи бяха толкова логични, че бяха знак за явен иман. Той отдавна беше завършил работата си и взел номера на личната си карта, но му се искаше да продължи разговора.

-Добре тогава кажи ми какво трябва да направиш за своя Господ (Раб), Който вярваш, че съществува? – попита младежът.

-Знам какво да правя, но не мога да се определя като перфектен в извършването на тези дела.- отговори младежът.

-Кажи какво знаеш, за да ти помогна за това какво можеш още да направиш? – попита ходжата.

-Знам само тези неща, които трябва да ги правя. Първо, моят Господ (Раб) ми е дал душа. Дал ми е възможността да Го зная, че съществува и е поставил любов към Него в моето сърце. И аз трябва да дам място в моето сърце само на Него и на тези, които Той обича.  Трябва да отдалеча сърцето си от тези неща, които Той не иска. Второ, аз трябва да използвам езика си, който Той ми е дал за тези неща, от които Той ще е доволен. По всяко време Него трябва да споменавам. И последно трябва да използвам тялото си, което Той ми е дал за такива неща, от които Той ще е доволен. Трябва да износвам тялото си по Неговия път, което един ден ще стане пръст. Това е което знам. – каза младежът.

-Още какво да знаеш младеж, то нищо не остана. – отговори ходжата.

И младежът продължи:

-Господине, казвам трябва да правя, но като кажеш „мед”, не усещаш сладост в устата си, нали? Да знаеш пътя, в който трябва да се върви е едно нещо, а да вървиш по него е съвсем друго нещо. Ако трябва да обясня с терминологията на компютърната техника, то хакерът-шейтан активира вируса-нефс в моята система. Който се справи с него, то браво на него. Може би трябва да намеря най-влиятелната антивирусна програма.

-Аз знам. – каза Абдуллах ходжа и продължи:

Тази антивирусна програма е НАМАЗЪТ!

-Да, господине, „Намазът” е една от антивирусните програми. Инсталираме я в системата на живота и се свързваме с него пет пъти на ден и по този начин винаги се инсталира. – каза младежът.

Аллах Теаля заповядва:

„Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.“ (Анкебут: 45)

Защо нямаш настроение, о, мюсюлманино?

Защо нямаш настроение?

Или и ти 200 години се покайваше като Адем (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти си хвърлен в огън като Ибрахим (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти си хвърлен в кладенец като Юсуф (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и на теб цялото тяло е покрито с рани като тялото на Ейюб (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти си хвърлен в морето като Юнус (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти си заклан с трион като Зекерийя (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и теб искаха да разпънат на кръст като Иса (алейхисселям)?

Защо нямаш настроение?

Или и теб те прогониха с камъни от Таиф? И на теб ли сложиха търбух върху главата ти, докато кланяше намаз? И на теб ли ти счупиха зъб? И теб ли те принудиха да се изселиш? И ти ли се отдели от любимите си хора като Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)?

Защо нямаш настроение?

Или и на теб ти отрязаха носа и ушите като на Хамза (радийаллаху анх)?

Защо нямаш настроение?

Или и на теб ти отрязаха ръцете като на Мусаб бин Умейр (радийаллаху анх)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти се нарани от ударите на стрелите и мечовете като Джафер бин Ебу Талиб (радийаллаху анх)?

Защо нямаш настроение?

Или и ти видя потисничество като Аммар, Сумеййе, Ясир (радийаллаху анхум)?

Защо нямаш настроение?

Или и теб те накараха да легнеш върху горещия пясък и ти сложиха камъни върху тялото както направиха на Билял (радийаллаху анх)?

Защо нямаш настроение о, мюсюлманино?

ЗА КАКВО МИСЛИШ? ЗА СВЕТОВНИТЕ ДЕЛА ЛИ? ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ ТЯХ И ДА СЕ УСПОКОИМ!

Седемте групи хора под Сянката на Аллах

В Съдния ден всички хора, които някога са живели на този свят, ще бъдат събрани пред Аллах, за да изчакат Неговото решение за всичко, което са направили или казали през живота им. През това време слънцето ще е много близо до хората. Те ще искат да избягат от неговата горещина, но няма да има сянка или подслон, където да отидат и ще започнат да се потят в зависимост от греховете им. Колкото повече грехове има един човек, толкова повече той или тя ще се поти. При все това през този мъчителен период седем групи от хора, които са споменати в хадис, ще бъдат напълно защитени от слънчевата топлина и ще бъдат предпазени. Тези хора ще се възползват от единствената налична сянка в този ден и това ще е Сянката на Аллах. Те ще се радват на такава чест поради тяхната богобоязливост и подчинение пред Аллах, когато са били на този свят. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Има седем групи хора, които ще бъдат под Сянката на Аллах, в Деня, когато няма да има друга сянка, освен Неговата:

1. справедлив управник;

2. младеж, който е прекарал младостта си в ибадет към Аллах Теаля;

3. човек, чието сърце е привързано към джамиите;

4. двама, които се обичат заради Аллах, срещат се заради това и се разделят за това;

5. мъж, който е повикан от красива жена с положение в обществото (за извършване на прелюбодеяние), но той е казал: ”Страхувам се от Аллах!” ;

6. човек, който дава садака скришно, така че лявата му ръка не знае какво е дала дясната;

7. човек, който насаме споменава Аллах и при това очите му се напълват със сълзи.” (ел-Бухари и Муслим)

В този хубав хадис, Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) говори за малки действия, от които произтича толкова голяма награда: сянка в Деня, когато няма да има друга, освен Неговата Сянка, т.е. сянката от Неговия Трон. На пръв поглед това може да не изглежда много, но когато размислим върху следния хадис:

„В Съдния ден слънцето ще се приближи толкова много до хората, така че ще бъде на разстояние една миля (1.6 км). Хората ще плуват в пот според делата си, някои ще бъдат в пот до глезените, други до коленете, някои до кръста, а някои ще имат юзда от пот (и когато казал това Пратеника на Аллах поставил ръка в устата си).” (Муслим)

Сега нека проучим характерните особености и добродетели на тези седем категории хора, които ще заслужат такова извисено положение в Съдния ден.

1. Справедлив управник

Идеята за справедливостта в исляма е много важна и това е нещо, което управника-мюсюлманин и управлявания, трябва да прилагат във всички случаи без изключение. Справедливост означава да се даде на всеки това, което заслужава: мюсюлманин или немюсюлманин, близък или чужд, приятел или враг. Аллах Теаля казва:

„…И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта!” (ел-Маиде:8)

За съжаление, дори ако приемаме това на теория, бързо го забравяме на практика. Ето защо разбираме, че когато говорим за нашите приятели и любими хора, ние ги хвалим без причина, а когато говорим за онези, с които сме в разногласие, не виждаме нищо добро в тях и само изтъкваме лошите им качества. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Аллах не благославя народ, сред който на слабия човек не се дава правото му.” (ет-Тирмизи)

Разбирането за справедливост е най-важно за управника, защото той е отговорен за народа си и е основният източник на справедливост по земите си. Поради тази причина управникът специално е споменат като един от седмината, които ще бъдат възнаградени със Сянката на Аллах.

2. Младеж, който е прекарал младостта си в ибадет към Аллах

Великият учен Ейюб ес-Сактияни  е заявил:”Най-големият успех за младежа е Аллах да го насочи към учен от сунната (да учи под негово ръководство).”

Несъмнено за един младеж е огромна благодат от Аллах да бъде напътен към ибадет и приятелство с праведници, тъй като по време на младостта човек е най-податлив на изкушенията на живота и е предразположен да се отклони от пътя на исляма. Това става очевидно, когато погледнем обществото около нас и видим, че повечето от земните развлечения, като музиката, игрите, клубовете, модата и т.н. са специално насочени към младите. Много често чуваме как им се казва: „Вие сте млади веднъж, не пропилявайте младостта си, а се забавлявайте!” Така много мюсюлмани в наши дни пропиляват младостта си, като си мислят че ще се молят, ще носят хиджаб, ще отидат на хадж и т.н., когато остареят, сякаш Аллах им е гарантирал дълголетие! Колко добре ще направим, ако обърнем внимание на съвета на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), когато той е казал:

„Възползвайте се от пет неща преди други пет:

– от младостта преди старостта;

– от здравето преди болестта;

– от богатството преди бедността;

– от свободното време преди заетостта;

– от живота преди смъртта.”  (ел-Хаким)

3. Човек, чието сърце е привързано към джамиите

В сунната има голямо насърчение към мъжете да се молят в джамиите и наградата, свързана с това е огромна. Не само че такъв човек става достоен за Сянката на Аллах в Съдния ден, но също и: ”с всяка една стъпка (към джамията) той се издига с една степен и му се опрощава един грях. По време на намаза меляикетата не престават да се молят за него, дотогава, докато той остане на мястото си като казват: ”О, Аллах, благослови го! О, Аллах, смили се над него…” (ел-Бухари)

Трябва да се подчертае, че въпреки многото хадиси, които насърчават мъжете да бъдат привързани към джамиите, това не значи, че ислямът е религия, която е затворена в джамиите, както много хора си въобразяват. Точно обратното, джамията трябва да е в центъра на мюсюлманското селище и тези, които отговарят за нея да я превърнат в гостоприемно убежище за мюсюлманите.

4. Двама човека, които се обичат заради Аллах, срещат се и се разделят заради това

Аллах Теаля казва:

„Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!” (ел-Худжурат: 10)

Взаимната обич в името на Аллах е една от големите врати, които водят към доброто на Ахирета и причина да се изпита сладостта на вярата на този свят. Да обичаш друг човек заради Аллах означава, че мюсюлманинът не обича човека освен поради истинската му вяра. Ето защо, няма значение как изглежда този човек, как е облечен, дали е богат или беден, от къде идва, или какъв е цветът на кожата му – може би вие не харесвате нищо в него, но го обичате заради вярата му в Аллах: това означава да обичаш в името на Аллах. Аллах казва в свещен хадис кудси:

„Онези, които се обичат взаимно в името на Моето Величие, ще имат минарета от светлина и ще им завиждат пророците и шехидите.” (ет-Тирмизи и Ахмед)

Представете си да ви завиждат избраните пратеници на Аллах и онези, които са били убити по Неговия път! Такава е наградата за тези, които се обичат едни други заради Аллах.

5. Мъж, който е съблазнен от красива жена с положение в обществото, но той е казал: ”Страхувам се от Аллах!”

Аллах Теаля казва:

„И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.” (ел-Исра: 17)

Този свят е пълен с изкушения, които водят към горене в Огъня и измежду тях е онова, което идва от жените. Много мъже са унищожили душите си, като са попаднали в примката на женската съблазън, поради което Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е предупредил уммета си специално за това. Той е казал:

„Светът е приятен и зелен и наистина Аллах ще ви направи негови наследници, за да види как ще действате. Тъй че избягвайте изкушението на жените: наистина първото изпитание за Синовете на Исраил беше причинено от жени.” (Муслим)

Най-важното средство, от което се нуждаем, за да защитим себе си от това и от други изкушения в живота, е страхът от Аллах. Този факт е споменат в следния айет:

„За който се е страхувал да не застане пред своя Господар (с грях) и е въздържал душата от страстта…” (ен-Назиат: 40)

6. Човек, който дава садака скришом, така че лявата му ръка да не знае какво е дала дясната

Това описва човек, който е достигнал висока степен в това да предпази себе си от показност и самоизтъкване в ибадета. Да се изтъкваш означава да правиш нещо, за да спечелиш похвала и признание от хората. Този грях унищожава всички ползи, които са заложени в праведните дела и води до сериозно наказание, за онзи, който го извърши. Това е особено опасно, защото е в човешката природа да искаме и да се радваме на хвалбите на другите. Следователно трябва много да внимаваме намеренията ни да останат чисти, когато извършваме добри дела (такива като милостинята). Аллах казва:

„О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден!” (ел-Бакара: 264)

7. Човек, който споменава Аллах насаме и при това очите му се изпълват със сълзи

Нашият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) ни е информирал:

„Ако знаехте това, което аз знам, по-малко бихте се смели и повече бихте плакали.” (ел-Бухари)

Да се плаче не е израз на малодушие! Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем), който е бил най-превъзходното от всички създания, е плакал, както и всичките му сподвижници. Сълзите са истински израз на страха от наказанието на Аллах и на нашата искрена обич и страхопочитание към Него. Но колко често си спомняме за Аллах, когато сме сами и трогваме ли се до просълзяване? Колко много се смеем, а колко малко плачем? Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Няма нищо по-любимо за Аллах от две капки и от два белега: сълза, проронена от страх към Аллах и капка кръв, пролята по пътя на Аллах. И по същия начин за двата белега: белег, получен по пътя на Аллах и белег, получен при изпълнението на един от задължителните ибадети към Аллах.” (ет-Тирмизи)

Накрая чрез тези седем групи хора, посочени в хадиса, на нас са ни дадени ясни пътепоказатели към пътя за постигане задоволството на Аллах. И така вие трябва да посветите себе си, за да бъдете един от тези седем, тъй като несъмнено ще бъдат щастливци онези, които получат Сянката на Аллах в Деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата.