„Изгря над нас пълната луна“ – Мишари ел-Афаси

„Изгря над нас пълната луна“ – песента, с която жителите на Медина посрещнали Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)


Изгря над нас пълната луна
из долините на ал-Уада.
Благодарността стана дълг за нас,
щом призоваващият ни прикани към Аллах.
О, ти, който бе избран измежду нас!
Ти дойде с думите, на които се подчиняваме,
ти дойде, облагородявайки града,
добре дошъл, о, най-добър призоваващ!

Изгря светлината ясна,
светлината на най-добрия пратеник,
светлината на спокойствието и мира,
светлината на истината и убедеността.
Прати го Всевишния Аллах
като милост за световете.
Затова сияние е на земята,
сияние е и в морето.

Пратеник с Истината дойде,
проповядва той откровението от небето.
Словото му е слово красноречиво,
познавачите то предизвиква.
В него има лек за тялото,
в него има лек за душата.
О, водителю, привет на теб,
който загрижен ни научи на Корана!

Дойде при нас Водителя, Предвестника,
освобождаващият затворника страдащ,
наставляващият клеветника,
когато по пътя си греши.
Религията му е истина ясна,
религията му е богатство голямо.
На този свят тя е блаженство,
а на другия свят тя е наслада.

Дай напътствието на Аллах, дай,
о, Пророк на чудесата!
Няма тук място за ал-Лат,
няма вярност към ал-Узза.
Каза: Аллах е един!, и пак го каза
и ни обедини след като бяхме разделени.
Ти съживи нашите сърца
с думи по време на цялата борба.

Published in: on 30.07.2010 at 22:32  Коментарите са изключени за „Изгря над нас пълната луна“ – Мишари ел-Афаси  

„О, Господарю, дари ме с покаяние“

„О, Господарю, дари ме с покаяние“

О, Господарю, дари ме с покаяние, изтриващо греховете и грешките,
премахващо тревогата от сърцето, скръбта и закоравялостта!

Моля Те в тъмнината на нощта, проливайки неспиращи сълзи,
Ти си Надеждата и Помощта, о, Господарю Всеотвръщащ!

Кой ще ми помогне, когато струпат пръстта над мен? Животът няма да е тогава приятен.
Гробът ще е тъмен, мрачен, нима ще помогне на ридаещия раб?

О, самота, о, агония, о, отчуждение на раба странен!
Няма по пътя спасение, ни от изток, ни от юг!

Published in: on 30.07.2010 at 22:28  Коментарите са изключени за „О, Господарю, дари ме с покаяние“  

„Наистина този свят ще погине“ – Ебу Абдулмелик

„Наистина този свят ще погине“ – Ебу Абдулмелик

Наистина този свят ще погине!
Този свят не е вечен.
Наистина този свят е като море,
побиращо малки и големи риби.

Вземи от него колкото, за да преживееш,
о, търсещ препитание!
Наистина много скоро
всичко в него ще погине!

Възползвай се от времето си
преди да те е отминало!
Говори добро, за да спечелиш,
или се украси с мълчание!

Published in: on 30.07.2010 at 22:26  Коментарите са изключени за „Наистина този свят ще погине“ – Ебу Абдулмелик  

„О, Ти, Който виждаш“ – Ахмед Бухатир

„О, Ти, Който виждаш“ – Ахмед Бухатир

О, Ти, Който виждаш комарът как разтваря криле
в тъмнината на нощта черна!
И виждаш жилите в гърдите му,
и мозъкa в тези тънки кости.
И виждаш движението на кръвта в шийната му вена,
течаща от членче към членче.
Дари ме с покаяние, изтриващо онова,
което съм сторил преди!

И виждаш как ембрионът се храни в коремчето му,
в тъмнината на вътрешността му, без да вижда.
И виждаш следите от краката му,
[оставени] от неговите бързи и пъргави движения.
И виждаш, и чуваш шума на онова, което е отдолу,
на дъното на тъмното море огромно.
Дари ме с покаяние, изтриващо онова,
което съм сторил преди!

Published in: on 30.07.2010 at 21:55  Коментарите са изключени за „О, Ти, Който виждаш“ – Ахмед Бухатир  

„Съпруго моя“ – Ахмед Бухатир

„Съпруго моя“ – Ахмед Бухатир

Обичам те, каквато си!
Обичам те, каквото си била!
Каквото и да е станало, каквото и да стане,
ти си моята любима, ти си!
Съпруго моя, ти си моята любима!

Ти си моя законна съпруга, не се страхувам от никой мразещ ме завистник.
Времето ни позволи да сме заедно завинаги.
Ти напои сърцето ми с любов чрез хубавите си дела и характер.
Щастието си отива, когато ти си отидеш. Животът засиява, когато се върнеш.
Денят ми е тежък, докато не се върна вкъщи и не те видя.
Тогава умората ми изчезва, когато се усмихнеш.

Намразвам живота, ако се оплачеш от него.
Тогава полагам усилия, за да постигна, каквото желаеш.
Ти си моето щастие, радвай се на топлината на любовта, докато живееш!
Нашите души са свързани както пръстта и тревата.
Ти си моята надежда, ти си моят покой!
Ти си моето щастие и моето вдъхновение!
Животът е хубав, без значение колко са трудностите през дните, стига ти да си щастлива.

Published in: on 30.07.2010 at 21:46  Коментарите са изключени за „Съпруго моя“ – Ахмед Бухатир