„Боже, помогни ми!“ – Мухаммед ел-Хусеян

Боже, помогни ми и ме дари с решителност
да постигна целите си преди да е твърде късно!
Помогни ми да разбера разказите на живота
и тези събития, и тези уроци!
Помогни ми, Боже, да се покая,
защото объркано сърце спи в дълбок сън [и не успява]!

Качествата на Аллах

Първото условие на вярата е вярата в Аллaх. Да се вярва в Аллaх Теаля е задължително (фард) за всеки пълнолетен и разумен човек.

Задължително е да се знае какво е правилно и какво е неправилно да се приписва на Аллах, какво е необходимо да бъде от Неговите качества и какво е невъзможно да бъде от Неговите качества. Пратеника на Аллах Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Най-доброто от делата е да се вярва правилно в Аллах и в Неговия пратеник.”  (ел-Бухари)

Вярата и убеждението (акиде), което всеки трябва да има относно Всевишния Аллах е, че Той е единствен, няма нищо подобно на Него и нищо не може да го надвие. Няма друг бог освен Аллах, Той е вечно жив, няма начало и няма край, нито е раждал, нито е роден. Той е извън времето и пространството. Неговите възможности и могъщество са безкрайни и всичко, което е на земята и на небесата, принадлежи на Него. Той е единственият създател, даряващ живота, смъртта и възкресението. Няма фантазия, която да може да си Го представи и разум, който да може да Го разбере. Правилна е вярата на онзи, който смята, че нищо не е подобно на Аллах по какъвто и да е начин. В Свещения Коран се казва:

„Няма нищо подобно Нему.” (еш-Шура, 42:11)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Размишлявайте върху творенията на Аллах, но не размишлявайте върху личността Му, защото не ще имате сили да го разберете.”

На Аллах Теаля принадлежат най-съвършените и превъзходни качества (атрибути) и Той не притежава нито едно несъвършенство или недостатък. Качествата на Аллах нямат начало и нямат край, не се променят и не приличат на качествата на Неговите творения. Тук са изброени 14 качества на Аллах, които учените смятат, че обединяват в себе си всички други качества на Аллах.

Личностни качества – الصفات الذاتية (ес-Сифат ез-Затиййе)

1. Вуджуд – الوجود (съществуване). Аллах Теаля съществува. Тази вселена е доказателство за съществуването Му. Аллах съществува извън времето и пространството.

Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Аллах е съществувал (вечно) и не е имало нищо друго освен Него.”  (eл-Бухари)

Този хадис доказва, че Аллах е съществувал, когато е нямало време и пространство, и когато е създал времето и пространството, Той е продължил да съществува извън тях, защото Аллах не се променя. Промяната е от качествата на създанията. Който се променя се нуждае от някого, който да го промени, а който се нуждае от друг, не е създател, а нещо създадено от Аллах Теаля.

2. Кидем – القدم (изначалност, вечност). Аллах Теаля е вечен. Неговото съществуване е без начало и край, а всичко друго има начало и край. Несъществуване не предшества Неговото съществуване.

3. Бека’ – البقاء (безкрайност). Аллах Теаля съществува без край. Колкото и време да мине Аллах ще продължи да съществува, а всяко Негово творение е осъдено на смърт и изчезване. В Свещения Коран се казва:

„Той е Изначалния и Безкрайния, и Явния, и Скрития. Той всяко нещо знае.” (ел-Хадид, 57:3)

Имам ел-Азам Ебу Ханифе в книгата си „Ел-Фикх ел-Ебсет” казва: „Аллах е съществувал (вечно) и е нямало пространство. Той е съществувал и е нямало създания. Той е съществувал преди да има пространство, създания или нещо друго и Той е създателят на всичко.”

4. Вахданиййе – الوحدانية (единосъщност). Аллах Теаля е единствен, няма съдружник и няма друг създател освен Него. Същността, качествата и делата Му са неповторими. В Свещения Коран Аллах казва:

„Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Господарят на Трона, от онова, което Му приписват!” (ел-Енбия, 21:22)

„И отреди Аллах: “Не приемайте два бога! Един е Аллах. От Мен се бойте, само от Мен!” (ен-Нехл, 16:51)

5. Мухаллефетун лил хавадис – المخالفة للحوادث (неповторимост). Аллах Теаля не може да се сравни с нищо, което човешкият разум може да си представи. Аллах не прилича на създанията и създанията не приличат на Него.

Аллах Теаля не съществува на някаква страна или на всички страни. Не може да се каже, че Той е вътре във вселената или е извън нея, защото Аллах не е тяло. Не може да се каже, че Аллах е навсякъде, защото „навсякъде” има предел някъде, а Аллах не е ограничен. Не може да се каже, че Аллах е на небето, на Трона (ел-Арш) или на нещо друго, защото тези неща имат край, а да се ограничи Аллах до нещо създадено е неверие (куфр).

Имам Абдулгани ен-Набулси е казал: „Който мисли, че Аллах запълва небесата и земята или че Той е тяло, което седи на Трона, е неверник.”

Имам Ебу Джафер ет-Тахави в книгата си „Ел-Акиде ет-Тахавиййе” пише: „Шестте страни (горна, долна, дясна, лява, предна, задна) не Го обграждат.”

Аллах не е тяло, няма обем, няма цвят, няма форма, няма органи, няма образ. Онзи, който смята, че Аллах има лице, очи, ръце и т.н., т.е. оприличава Аллах на създанията, то без съмнение той излиза от исляма. Айетите от Корана, в които се употребяват думи като „веджх – وجه” (буквално лице), „йед – يد” (буквално ръка) и т.н., не трябва да се възприемат в този смисъл, защото буквално тези думи обозначават органи, които изграждат тяло и които могат да се отделят от него, а Аллах Теаля е много над това! На тези думи трябва да се дава значение, което да приляга на Аллах (те’вил – تأويل) или просто да се приемат и да се вярва в тях без да се тълкуват, като се помни, че нищо не е подобно на Аллах (тефвид – تفويض). Методът тефвид е методът на повечето от ранните учени и е по-добър от методът те’вил в случаите, когато не води до объркване относно превъзходството и неповторимостта на Аллах, но и двата метода са приемливи.

Имам ел-Азам Ебу Ханифе в своята книга „Ел-Фикх ел-Екбер” е казал: „Аллах не е тяло и не е качество на тяло.”

Имам Ебу Хамид ел-Газали казва: „Който мисли, че Аллах е тяло, съставено от органи, то той е идолопоклонник. А който се кланя на тяло, то той е считан за неверник според единодушното мнение (иджма) на всички учени – и ранните (селеф), и късните (муте’еххирун).

Аллах Теаля няма родители, няма съпруга и няма деца. Аллах не седи и не стои, не се движи и не е в покой, не се изморява, не спи и не се променя, защото това са качества на създанията.

Имам Ебу Джафер ет-Тахави казва: „Който приписва човешки качества на Аллах, става неверник.”

В Свещения Коран се казва:

„Няма нищо подобно Нему.” (еш-Шура, 42:11)

6. Кийам бинефсихи – القيام بنفسه (самодостатъчност). Аллах Теаля съществува от само себе си. Той не се нуждае от нищо и от никого, а всички създания се нуждаят от Него. В Свещения Коран Аллах повелява:

„О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.” (Фатир, 35:15)

Физически качества – الصفات الثبوتية (ес-Сифат ес-Субутиййе) 

1. Хайат – الحياة (живот). Аллах Теаля съществува и е жив. Неговият живот не прилича на живота на създанията. Аллах живее без да има тяло или душа. Животът на Аллах няма начало и няма край. В Свещения Коран се казва:

„Аллах! Няма друг бог освен Него ­ Вечноживия, Вездесъщия!…” (ел-Бакара, 2:255)

2. Илм – العلم (знание). Аллах Теаля е Знаещият и явното, и скритото. Той знае с подробности какво се е случвало в миналото, какво се случва сега и какво ще се случи в бъдеще. Аллах знае всичко. Няма нищо, което да е скрито от Него. Неговото знание е без начало и без край, не се увеличава и не се намалява. В Свещения Коран Аллах Теаля казва:

„Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.” (Али Имран, 3:5)

3. Семи – السمع (слух). Аллах Теаля чува всичко без уши или други материални органи. Неговият слух не прилича на слуха на творенията. Той е безначален и безкраен и не се променя.

4. Бесар – البصر (зрение). Аллах Теаля вижда всичко без очи или други органи. Зрението на Аллах не прилича на зрението на създанията. В Свещения Коран се казва:

„Той е Всечуващия, Всевиждащия.” (еш-Шура, 42:11)

5. Ираде – الإرادة (воля). Аллах Теаля притежава безначална и безкрайна воля. Неговата воля не е зависима от нищо и от никого. Аллах създава, каквото пожелае, и унищожава каквото пожелае. В Свещения Коран се казва:

„Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.” (Йасин, 36:82)

Пратеника на Аллах Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:

„Каквото Аллах е пожелал да стане – ще стане, и каквото Аллах не е пожелал да стане – няма да стане.” (Ебу Давуд)

Аллах Теаля е създал всичко – и доброто, и злото. Всичко става по Негова воля, но доброто е с обичта на Аллах, а злото не е с Негова обич.

6. Кудра – القدرة (могъщество). Аллах Теаля е Всемогъщ. Той е притежател на безкрайна сила. Всичко е създадено чрез Неговата съвършена мощ и сила. Аллах притежава способността да сътворява и да унищожава, каквото пожелае. В Свещения Коран се казва:

„Аллах за всяко нещо има сила.” (ен-Нур, 24:45)

7. Келям – الكلام (говор). Аллах Теаля говори без устни и без език. Неговият говор е без букви, без звуци и не е на някакъв език. Неговият говор е без начало и без край и не прилича на говора на създанията. В Свещения Коран се казва:

„…и Аллах говори пряко на Муса…” (ен-Ниса, 4:164)

Имам Ебу Ханифе в своята книга „Ел-Фикх ел-Ебсет” пише: „Аллах говори без органи и без букви.”

8. Теквин – التكوين  (творене). Аллах Теаля е единственият Създател и Творец. Той създава от нищото нещо. Той дава живота, Той го отнема и Той ще ни възкреси. В Свещения Коран се казва:

„Той е Аллах – Сътворителя, Изкусния, Ваятеля!” (ел-Хашр, 59:24)

изтегли от тук

Фикх на намаза

Неща, които са задължителни (фард) в намаза

Ако някой фард не се изпълни, намазът се счита за невалиден и трябва да се повтори. Според имам Ебу Ханифе намазът има 12 фарда – шест са извън намаза и шест са в самия намаз. Някои приемат, че встъпителния текбир е сред фардовете извън намаза, а други приемат, че той е в самия намаз.

• Фардове извън намаза:

1. ет-Тахара мин ел-хадес – да се изчистиш от хадес [човек се смята за омърсен от хадес след ходене по малка и голяма нужда, след семеотделяне, по време на месечния цикъл и следродилния период на жената], т.е. да извършиш абдест, а ако е необходимо – гусл.
2. ет-Тахара мин ен-неджасе – да изчистиш тялото, дрехите си и мястото, където ще кланяш намаз от неджасе [кръв, урина, изпражнения, алкохол и др. нечистотии].
3. Сетр ел-авра – да покриеш срамните си части (авра).
4. Истикбал eл-кибле – да се обърнеш към кибле.
5. ел-Вакт – да е настъпило времето за съответния намаз.
6. ен-Ниййе – да възнамериш, че ще кланяш намаз.

• Фардове в самия намаз:

1. Текбир ел-ифтитах – да изречеш текбир  в началото на намаза.
2. ел-Кийам – да стоиш прав.
3. ел-Кира’е – да прочетеш най-малко три къси или един дълъг айет от Кoрана.
4. ер-Руку – да се поклониш, навеждайки горната част на тялото си напред и поставяйки длани върху коленете си.
5. ес-Седжде (ес-Суджуд) – да се поклониш, опирайки коленете, ръцете и челото на земята.
6. ел-Каде eл-ахира – да седнеш в последния ракят на намаза най-малко за време, достатъчно за да прочетеш ет-Тешеххуд.

Неща, които са необходими (ваджиб) в намаза

Ако някой ваджиб е пропуснат несъзнателно, трябва да се направи седжде ес-сехв, за да се поправи намаза.  Ако е изпуснат съзнателно или без да се направи седжде ес-сехв, тогава намазът трябва да се повтори.

Седжде ес-сехв се прави в края на намаза като след ет-Тешеххуд трябва да се отправи поздрава селям само надясно, след което се правят две допълнителни седждета и намазът се завърша както обикновено.

1. Ваджиб е да четеш сура ел-Фатиха във всички ракяти на всички намази с изключение на 3-ия и 4-ия ракят на намазите, които са фард, където това четене е сунна.
2. Да прочетеш най-малко три къси или един дълъг айет от Корана след сура ел-Фатиха в 1-ия и 2-ия ракят на намазите, които са фард, и във всички ракяти на останалите намази.
3. Да прочетеш сура ел-Фатиха преди другия Коран.
4. Да следваш последователността в ракятите.
5. Да стоиш прав след руку (кавме).
6. Да стоиш седнал след седжде (джелсе).
7. Да спазваш правилата Тедил ел-еркян, т.е. да изпълняваш всяко движение в намаза докрай и без недостатъци.
8. По време на седжде да опираш носа на земята.
9. Да седнеш след 2-ия ракят (каде ел-уля) на намаз, състоящ се от 4 ракята, най-малко за време, достатъчно за да прочетеш ет-Тешеххуд.
10. Да четеш дуата ет-Тешеххуд по време на първото сядане (каде ел-уля) и последното сядане (каде ел-ахира) в намаза.
11. Имамът да чете на глас в първите два ракята на вечерния (акшам, мегриб) и нощния (ятсъ, иша) намаз, както и във всички ракяти на сутрешния (сабах, феджр), петъчния (джума), празничните (байрам, ид) и в намаза теравих, а по време на Рамадан – и в намаза витр.
12. Да завършиш намаза с отправяне на поздрава селям.
13. Да прочетеш дуата eл-Кунут в намаза витр.
14. Да изречеш 6 допълнителни текбира в празничните намази (байрам, ид).

Неща, които са сунна в намаза

1. Мъжете да четат езан и икаме преди намаза. За жените е мекрух.
2. Да поставиш сутра (преграда) отпред, ако има опасност някой да мине пред теб, докато кланяш нама̄з.
3. Между краката на мъжете да има четири пръста разстояние, а жените да не оставят празнина между краката си.
4. Мъжете да вдигнат ръцете си до ушите, а жените – до раменете, докато изричат встъпителния текбир.
5. Докато вдигаш ръцете за встъпителния текбир, пръстите на ръцете ти да са долепени едни до други, а дланите ти да са насочени към кибле.
6. Да не навеждаш главата си, докато изричаш встъпителния текбир.
7. Да изречеш всички други текбири, освен встъпителния [изричането на който е фард].
8. Имамът да изрича всички текбири  на глас.
9. Да поставиш дясната си ръка върху лявата.
10. Мъжете да обхванат лявата си ръка с дясната и да ги поставят под пъпа, а жените да поставят ръцете си на гърдите.
11. Да започнеш намаза заедно с имама.
12. Да прочетеше дуата субханеке.
13. Да прочетеш истиазе.
14. Да прочетеш бесмеле  в началото на всеки ракят.
15. Да четеш само сура ел-Фатиха в 3-ия и 4-ия ракят на намазите, които са фард.
16. Да изречеш амин (с тих глас).
17. Да прочетеш субханеке, истиазе, бесмеле и амин с тих глас.
18. Да прочетеш колкото можеш повече от Корана:
19. Сурата, която четеш в първия ракят, да е по-дълга от сурата, която четеш във втория.
20. Да спазваш поредността на сурите и айетите.
21. По време на руку да изречеш най-малко три възхвали тесбих.
22. По време на седжде да изречеш най-малко три възхвали тесбих.
23. Мъжете да държат главата, кръста и гърба на едно равнище, докато са на руку, и да обхванат коленете си с всички пръсти, а жените да не се навеждат много и да не обхващат коленете си с длани, а само да ги поставят върху тях.
24. Имамът да изрече тесми, а следващите го да изрекат техмид, а кланящите сами да изрекат и двете.
25. Когато отиваш на седжде да поставиш първо коленете на земята, след това дланите, носа и накрая челото.
26. По време на каде (или джелсе) мъжете да поставят левия крак хоризонтално на пода и да седнат върху него, а десния крак да държат изправен отстрани с пръсти, обърнати към кибле, а жените да обърнат и двата крака надясно и да сядат на земята.
27. Да поставиш ръцете си на бедрата, докато си на каде.
28. Да вдигнеш показалеца на дясната си ръка, докато изричаш „ешхеду елля иляхе иллеллах” в дуата ет-Тешеххуд.
29. Да прочетеш дуата ес-Салят ел-Ибрахимиййе след ет-Тешеххуд по време на последното сядане (каде ел-ахира).
30. Да прочетеш някоя друга дуа  преди поздрава селям.
31. Да обърнеш глава първо надясно и после наляво за поздрава селям.

Неща, които са желателни (мустехаб) в намаза

1. Да извадиш дланите си от ръкавите, докато изричаш встъпителния текбир.
2. Да изричаш повече от три прослави (тесбих) по време на руку и седжде.
3. Докато си на кийам да гледаш към мястото за седжде, докато си на руку да гледаш към ходилата, когато си на каде да гледаш към скута, а когато обръщаш глава за поздрава селям да гледаш към раменете.
4. Да се опиташ да не кашляш.
5. Да се опиташ да не се прозяваш или ако се прозяваш да прикриеш устата си с външната част на дясната ръка, ако си на кийам, или с външната страна на лявата ръка във всички други случаи.

Неща, които са нежелателни (мекрух) в намаза

1.  Мъжете да кланят намаз гологлави или ръцете им да са открити над лактите.
2. Да кланяш намаз без да си облякъл дрехата, а само да си я наметнал.
3. Да играеш с дрехите или с тялото си по време на намаз.
4. Да кланяш намаз с мръсни дрехи.
5. Да застанеш за намаз със засукани ръкави и крачоли.
6. Да повдигаш полата или панталона при отиване на седжде.
7. Да кланяш намаз с дрехи, по които има рисунки на одушевени предмети.
8. Да кланяш намаз с дрехи, които така са увити около теб, че ще е трудно да се освободиш от тях.
9. Да кланяш намаз с дрехи, които обикновено не носиш публично.
10. Да чистиш земята с ръка, за да не се измърсят дрехите ти.
11. Да кланяш намаз, когато си гладен и храната е сервирана [ако няма опасност времето за намаза да премине, трябва да ядеш първо].
12. Да ядеш храна с лоша миризма непосредствено преди намаза.
13. Да кланяш намаз, ако ти се ходи по нужда.
14. Да кланяш намаз срещу някого, обърнат с лице към теб.
15. Да кланяш намаз срещу огън с пламъци.
16. Да кланяш намаз срещу гроб.
17. Да кланяш намаз в помещение, в което има картини на одушевени предмети отгоре, отпред, отдясно, отляво или в мястото за седжде.
18. Да кланяш намаз близо до неща, които може да отклонят мисълта ти.
19. Да кланяш намаз сам/а в редица, ако в предната редица има място.
20. Да се опираш на стълб, стена или колона безпричинно.
21. Да изместваш лице от посоката кибле и да се оглеждаш. Ако отклониш гърдите си от кибле, намазът се проваля.
22. Да броиш айети, сури, тeсбихи и т.н. на пръстите по време на намаз.
23. Да четеш една и съща сура във всеки ракят на намаз, който е фард.
24. Да определиш сури, които да четеш в точно определени намази.
25. Да прескачаш сури и айети или да ги четеш в обратен ред.
26. Да удължаваш втория ракят повече от първия.
27. Имамът да удължава намазите, които са фард, повече от нормалното.
28. Имам да бъде човек, когото повечето хора ненавиждат.
29. Да правиш седжде върху шапка.
30. Мъжете да опират лактите си на земята по време на седжде.
31. По време на каде да сядаш по начин, който не е от суннета.
32. Да пукаш пръсти или да вкарваш пръстите на едната ръка между пръстите на другата.
33. Умишлено да се прозяваш и да протягаш ръце, за да премахнеш умората.
34. Да мигаш и да затваряш очи, но ако това ще помогне да се концентрираш, е позволено.
35. Да прикриваш устата и носа си.
36. Безпричинно да храчиш.
37. Да миришеш нещо умишлено.
38. Да правиш нещо, което е против суннета на намаза.

Неща, които провалят намаза

1. Да говориш и да издаваш излишни звуци като например да се смееш на глас, да охкаш, да пъшкаш или да плачеш от болка. Ако плачеш от страх от Аллах или от мисълта за Дженнета и Джехеннема, намазът не се проваля.
2. Да ядеш и пиеш.
3. Да говориш и да поздравяваш с думи или с ръка.
4. Да изместиш гърдите си от посоката кибле безпричинно.
5. Слънцето да изгрее докато кланяш сутрешния намаз.
6. Да четеш Коран, гледайки от мусхаф.
7. Да четеш Коран грешно и това да променя смисъла на прочетеното.
8. Да удължаваш буквата елиф в Аллах (т.е. да удължаваш първото „а”).
9. Да развалиш абдеста си.
10. Да откриеш повече от ¼ от аврата си.
11. Да изчезне причината, която е позволила да не изпълниш някой фард на намаза. Например докато кланяш намаз, да се появи вода, като преди това е нямало и ти си извършил/а тейеммум.
12. Да извършваш такива действия, че ако някой те види, да си помисли, че не кланяш намаз.
13. Ако имаш съмнения относно колко ракята си кланял и колко седждета си направил, намазът се нарушава, ако това ти се случва рядко. Ако обаче това ти се случва често, тогава трябва да следваш това, което вярваш, че е по-правилно и да продължиш намаза.