Подготовка за завръщането при Аллах

от Ибн Хаджер ел-Аскаляни

Ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) един ден попитал Иблис, от когото търсим убежище при Аллах: „Колко от твоите любимци са от моята общност?”

Иблис казал: „Десет групи:

1. деспотичният владетел;
2. високомерният;
3. богатият, който не е загрижен за това от къде печели богатството си и къде го харчи;
4. религиозен учен, който подкрепя водача в неговата тирания;
5. коварният търговец;
6. който прави монопол върху стока с цел да вдигне цената й;
7. прелюбодеецът;
8. занимаващият се с лихва;
9. скъперникът, който не се интересува от къде е натрупал богатството си;
10.  и пияницата.”

Тогава Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал: „Колко врагове имаш от моята общност?”

Иблис казал: „Двадесет групи:

1. Теб, Мухаммед… Мразя те! [По друг повод Шейтана бил попитан: „Кой е най-големият ти враг?”, а той отвърнал: „Първият ми враг е Мухаммед! Не мразя никого толкова, колкото него.”];
2. ученият, който постъпва според знанието си;
3. наизустилият Корана хафъз, който постъпва според него;
4. призоваващият за петте намазa муеззин;
5. обичащият бедните, потиснатите и сираците;
6. притежаващият милосърдно сърце;
7. смиряващият се пред истината;
8. младеж, който расте в послушание пред Аллах;
9. онзи, който яде халял;
10.  двама млади човека, които се обичат в името на Аллах;
11.  правещият усилия, за да кланя намаз колективно;
12.  кланящият намаз през нощта, докато хората спят;
13.  предпазващият се от харам;
14.  даващият искрен съвет на своя брат мюсюлманин, без да има скрити подбуди;
15.  онзи, който постоянно е с абдест;
16.  щедрият;
17.  притежаващия добър характер;
18.  потвърждаващият истинността на това, което Аллах му е обещал;
19.  правещият добрини на целомъдрените вдовици;
20.  и онзи, който се подготвя за смъртта.”

Вехб ибн Мунеббих (рахимехуллах) е казал:

1. „Който се подготвя за смъртта, докато е на този свят, ще стане любим на Аллах в Деня на къямета;
2. който спира гнева си, ще стане близък на Аллах в Деня на къямета;
3. който изостави любовта си към живота, ще бъде в безопасност от наказанието на Аллах в Деня на къямета;
4. който изостави завистта, ще бъде похвален пред човечеството в Деня на къямета;
5. който се откаже от любовта към ръководството, ще бъде сред царете в Деня на къямета;
6. който се откаже от разкоша на този свят, ще бъде добре подсигурен в компанията на праведните;
7. който изостави спора на този свят, ще бъде измежду победителите в Деня на къямета;
8. който изостави скъперничеството на този свят, ще бъде споменат пред цялото човечество в Деня на къямета;
9. който изостави развлечението на този свят, ще бъде ощастливен в Деня на къямета;
10.  който изостави ангажирането с харам в този свят, ще бъде в компанията на истински богатите в Деня на къямета;
11.  който изостави поглеждането към харам в този свят, Аллах ще зарадва очите му в Дженнета в Деня на къямета;
12.  който изостави богатството и избере бедността в този свят, ще бъде съживен в Деня на къямета заедно с приятелите на Аллах и с пророците (алейхимусселям);
13.  който облекчава нуждите на хората в този свят, Аллах ще облекчи неговите нужди в този свят и в отвъдния;
14.  който иска да се забавлява в гроба, нека стане в мрака на нощта и да кланя намаз;
15.  който иска да бъде под Сянката на Трона на Милосърдния в Деня на къямета, нека се откъсне от този свят;
16.  който иска да даде лесно сметка пред Аллах, нека бъде искрен съветник към себе си и към братята си;
17.  който иска ангелите да го посещават, нека бъде праведен;
18.  който иска да живее в центъра на Дженнета, нека споменава Аллах денем и нощем;
19.  който иска да влезе Дженнета без да му бъде държана никаква сметка, нека се покае искрено пред Аллах;
20.  който иска да бъде богат, нека бъде доволен от това, което Аллах е отредил за него;
21.  който иска да разбере религията при Аллах, нека бъде скромен;
22.  който иска да бъде мъдър, нека бъде добре осведомен;
23.  който иска да бъде предпазен от хората, нека не споменава никого, освен с добро; и нека помисли човек от какво е бил сътворен и защо;
24.  който иска величие в този свят, нека избере отвъдния свят пред този;
25.  който иска ел-Фирдевс [най-високото място на Дженнета] и ен-Наим [невъображаемото блаженство на Дженнета], които никога няма да погинат, нека не пропилява живота си в покварата на този свят;
26.  който иска дженнет и в този свят, и в отвъдния, нека бъде щедър, защото щедростта е близо до Дженнета и далече от Огъня;
27.  който иска сърцето му да бъде осветено със сияние, нека изгаря от размисъл и съзерцание;
28.  който иска търпеливо тяло, език, който постоянно споменава Аллах, и смирено сърце, нека непрекъснато да моли опрощение за вярващите мюсюлмани мъже и жени.”

Последните три айета от сура ел-Хашр

Макал ибн Ясир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който сутрин прочете последните три айета от сура ел-Хашр след като е казал три пъти: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всезнаещия, от прокудения шейтан!”, Аллах ще определи 70 000 ангели, които да се молят за него до вечерта, и ако умре през този ден, ще е умрял като мъченик. И ако прочете тези айети вечерта, същото ще се отнася за него чак до сутринта.” (Предаден от Ахмед, ет-Тирмизи, ед-Дарими)

Той е Аллах, няма друг Бог освен Него – Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него – Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах – Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (ел-Хашр, 59:22-24)

Прощалната проповед на Пророка Мухаммед

(саллеллаху алейхи веселлем)

Тази проповед е била изнесена в 9-ия ден на месец Зулхидже в 10-ата година от преселението хиджра, в долината Урана на планината Арафат, близо до Мека.

След като възхвалил и благодарил на Аллах, Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) изрекъл думите:

О, хора, чуйте ме добре, защото не знам дали след тази година ще бъда отново сред вас! Затова слушайте внимателно какво ще ви кажа и предайте думите ми на онези, които не са тук днес!

О, хора, както считате този месец, този ден, този град за свещени, така считайте живота и имуществото на всеки мюсюлманин за свещени. Върнете поверените ви неща на техните законни собственици. Дръжте се с другите справедливо и така никой няма да е несправедлив с вас! Помнете, че наистина ще се срещнете с вашия Господар и че Той ще отсъди за вашите дела. Аллах ви е възбранил да вземате лихва и всичките ви задължения, обвързани с лихва, от сега нататък трябва да бъдат изоставени.  Вашето състояние си е ваше, за да го пазите. Така нито ще причините несправедливост, нито ще изпитате такава. Аллах е отсъдил, че не трябва да има лихва и че трябва да забраним лихвата, която е за Аббас ибн Абдулмутталиб.

Правата от Епохата на невежеството, които възникваха при убийство (кръвнината), от сега нататък са забранени и първото такова право, което забранявам, е за убийството на Рабиа ибн ал-Харис ибн Абдулмутталиб.

О, мъже, неверниците си позволяват да подправят календара, за да направят позволено онова, което Аллах е забранил, и да забранят онова, което Аллах е позволил. Месеците при Аллах са дванадесет. Четири от тях са свещени – трите следват един след друг, а един настъпва между месеците Джумада и Шабан. Пазете се от Шейтана, заради сигурността на религията ви. Той е изгубил надежда, че ще може да ви отклони в големите неща, затова не му се подчинявайте в малките неща.

О, хора, вярно е, че имате определени права над своите жени, но те също имат права над вас. Помнете, че те са ви поверени от Аллах и с Неговото позволение. Ако те спазват правата ви, тогава те имат правото да бъдат изхранвани и обличани с добрина. Дръжте се добре с жените си и бъдете мили с тях, защото те са ваши спътници и доверени помагачи! Ваше право е те да не взимат за приятели онези, които не одобрявате, както и винаги да пазят целомъдрието си.

О, хора, слушайте ме внимателно, прекланяйте се само на Аллах, кланяйте петкратната молитва, говейте в месец Рамазан, давайте зекят за своето богатство и отидете на хадж, ако имате възможност.

Цялото човечество произлиза от Адем и Хавва. Арабинът не превъзхожда неарабина, нито неарабинът превъзхожда арабина; нито чернокожият превъзхожда белокожия, нито пък белокожият превъзхожда чернокожия, освен с богобоязливост и добри дела. Запомнете, че мюсюлманинът е брат на мюсюлманина, и че всички мюсюлмани са братя. Нищо не трябва да бъде дадено на мюсюлманин, което принадлежи на друг мюсюлманин, освен ако той не го дава по своя воля и с желание. И не бъдете несправедливи към себе си!

Запомнете, че един ден ще се явите пред Аллах и ще отговаряте за делата си. Затова се пазете, не се отклонявайте от пътя на праведността след като си отида!

О, хора, нито пророк, нито пратеник ще дойде след мен и няма да бъде донесена нова религия. Размислете добре, о, хора, и разберете словата, които ви съобщавам! Оставям ви Книгата на Аллах и моята сунна. Ако ги следвате, не ще се отклоните!

Всички, които ме слушат, трябва да предадат думите ми на други, а те отново на други, и може би те ще разберат думите ми по-добре от тези, които ме слушат сега. Свидетел ми бъди, о, Аллах, че предадох посланието Ти на хората!

Степените на хората според техния намаз

Ибн ел-Каййим (рахимехуллах) е казал:

Хората са на пет степени по отношение на изпълнението на техния намаз.

Първата: Този, който е небрежен и вреди на душата си. Той е онзи, който не извършва абдест правилно, не кланя намаза на време и не изпълнява основните му изисквания.

Втората: Този, който кланя намаза в предписаното време, изпълнява неговите основни изисквания и извършва абдест старателно. Въпреки това, неговите усилия се губят, заради нашепванията в намаза му, т.е. той се унася от мисли.

Третата: Този, който кланя намаза в предписаното време, изпълнява неговите основни изисквания и се бори със себе си, за да отблъсне нашепванията и мислите. Той е зает в борба срещу врага си (Шейтана), така че той не краде от намаза си. Поради това той е ангажиран и с намаз, и с джихад.

Четвъртата: Този, който застава за намаз, изпълнява неговите права и основни изисквания, кланя го в определеното му време и сърцето му не спира да защитава правата на намаза, така че нищо не се губи от него. Всичките му усилия са насочени към изграждането на намаза, към неговото завършване и неговото усъвършенстване. Сърцето му е потопено в намаза и в робството към Господаря.

Петата: Този, който застава за намаз по начина, описан по-горе. Но освен това, той поставя сърцето си пред своя Господар, Всемогъщия и Величествения. Той гледа към Него със сърцето си, изпълнено с очакване и с Неговата любов и Неговата мощ, сякаш наистина вижда Аллах. Нашепванията и мислите са изчезнали и преградите, които са между него и неговия Господар са премахнати. Разстоянието между този човек и другите по отношение на намаза им, е по-голямо от разстоянието между небето и земята. Този човек е зает със своя Господар, Всемогъщия и Величествения, и е възхитен от Него.

Първата група ще бъде наказана, втората ще бъде подведена под отговорност, на третата греховете и недостатъците ще бъдат опростени, четвъртата ще бъде възнаградена, а петата ще се доближи до своя Господар, защото тази група ще има съдбата на онези, които превръщат намаза си в радост и удоволствие за очите им. Който направи намаза радост и удоволствие за очите си, близостта до неговия Господар, Всемогъщия и Величествения, ще бъде радост и удоволствие за очите му в отвъдното. Той също ще бъде радост за очите и на другите, защото, който направи Аллах да бъде радост за очите му в този свят, всяко друго око ще се наслаждава на него и ще му се радва.

из „Пътят към напътствието” (Ет-тарик иле-л-хидайе) от Ибн ел-Каййим ел-Джевзиййе

Самоубийството

Независимо по какъв начин човек си причинява смърт това си е самоубийство. А самоубийството е отнемане на живота, който Аллах Теаля е дал. Поради тази причина е голям грях. Щом Аллах  Теаля е дал този живот, само Той има правото да го отнеме.

С айети и хадиси е доказано, че самоубийството е харам.

В Свещения Коран Аллах Теаля заповядва: „О, вярващи, не изяждайте своите имоти с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” (ен-Ниса, 4:29) От айета се разбира, че самоубийството е харам и че вършенето на дела, които са забранени от Аллах, унищожават вечното щастие в ахирета. (Ибн Кесир, „Тефсирул Кур’анил азим”).

Амр бин ел-Ас (радийаллаху анх) в похода Зату-с-Селясил е получил полюция. Било много студено и от страх от смъртоносно заболяване, направил тейеммум и така отслужил намаза. Случката била разказана на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той потвърдил направеното от Амр бин ел-Ас (радийаллаху анх) и казал, че е изпълнил заповедта от айета на сура ен-Ниса. (Ебу Давуд, Ахмед ибн Ханбел)

В един хадис е казано така: „Отбягвайте седемте смъртни гряха. Казаха: „О, Пратенико на Аллах, кои са те?” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Съдружаването с Аллах, убийството, самоубийството, изяждането на имота на сирака, бягането от война, лъжливото обвинение в прелюбодейство на целомъдрена жена.” (ел-Бухари, Муслим)

Самоубийството е забранено и на предишните общности. Джундуб ибн Абдуллах (радийаллаху анх ) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Имало един ранен човек от общност преди вашата. Не можел да изтърпи болката, причинена от раната му. Взел един нож и порязал ръката си. Човекът умрял от загуба на кръв. И после Аллах казал: „Моят раб Ме изпревари по отношение на неговия живот и Аз забраних Дженнета за него!” (ел-Бухари)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал, че Кузман – човекът, който много усърдно се борил в битката Хайбар – ще е в Джехеннема. След като чул тези думи, сподвижника Хузаи Ексум (радийаллаху анх) разучил Кузман и видял, че Кузман не издържал на болките, причинени от раните му, и се самоубил. (ел-Бухари, Муслим) След като обяснили как е умрял Кузман, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Има такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за Дженнета и вършат добри дела, а всъщност са за Джехеннема. Има и такива хора, които на пръв поглед приличат на хора за Джехеннема и вършат лоши дела, а всъщност са за Дженнета.” (ел-Бухари, Муслим)

Наказанието на този свят за самоубиеца е болката, причинена по време на самоубийството. А наказанието му в ахирета е обяснено в хадисите:

„Който убие себе си с остър предмет като нож, в джехеннемския огън се наказва с този предмет.” (ел-Бухари)

„Който се обеси на този свят, в Джехеннема пак ще се беси; който се застреля на този свят, в Джехеннема пак ще се застрелва.” (елБухари)

„Който се самоубие, хвърляйки се от връх на планина, в джехеннемски огън ще бъде наказан по този начин. А който се самоубие, изпивайки отрова, в Джехеннема ще бъде наказан като му се даде да изпие пълна кана с отрова.” (Муслим, ет-Тирмизи, ен-Несаи, ед-Дарими, Ахмед ибн Ханбел)

Според повечето ислямски учени самоубиецът не излиза от вярата и му се кланя дженазе намаз. За Кузман, който се е самоубил в битката Хайбар, е казано, че ще е в Джехеннема, но не е казано, че ще бъде вечно там. Затова се предполага, че след като изкупи греха за самоубийството, самоубиецът ще влезе в Дженнета. Но трябва самоубиецът да умре като вярващ и да бъде убеден, че самоубийството е харам. (Кямил Мирас, Теджирид ес-Сарих)

Предава се, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) не е кланял дженазе намаз на човек, който се е самоубил с нож. Но тази практика се обяснява с това, че той е имал за цел да накаже самоубиеца и да възпрепятства другите хора от самоубийство. Впрочем сподвижниците са кланяли дженазе на този човек. (ел-Аскаляни, „Булугу-л-мерам”) Според Имам Ебу Юсуф дженазе намаз не се кланя на самоубиец, освен ако не се е самоубил без да иска или се е самоубил от спасение от силна болка.

Тялото е нещо поверено, дадено от Аллах Теаля на човека. Трябва човек да пази това поверено нещо, докато настъпи смъртта. Затова човек трябва да търпи душевните и физическите безпокойства. Иначе не се спасява от безпокойствата на този свят чрез самоубийството, защото го чакат по–големи наказания в гроба и след това в Джехеннема. Животът е прекрасен дори при най–лоши условия. Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах. След всяка нощ има ден и след всяко затруднение има улеснение. Разрешаването на проблемите започват тогава, когато човек започне да отправя дуа към Аллах. Всевишния Аллах дава улеснение отвсякъде. Той има сила за всичко! Който се уповава на Аллах, става по–силен.