Разни въпроси

1. Ако човек изтръгне коса от себе си, корените на космите се считат за нечисти, поради лепкавината, която се намира върху тях. [Шами]
2. Неодобрено (мекрух) е жителите на дадено селище, където кланянето на байрамски намаз е необходимо (ваджиб), да кланят някакъв нафиле намаз между сутрешния и байрамския намаз. [Ел-бехру-р-раик]
3. Неодобрено (мекрух) е да се режат ноктите, да се отстраняват косми от срамната област или от някъде другаде, докато човек е в състояние на голяма нечистотия (т.е. когато трябва извърши гусл). [Алямгири]
4. Несъзрелите деца получават награда за кланянето на намаз или за извършването на някакъв друг ибадет. Човекът, който ги учи, също получава награда за това.
5. Не е неодобрено (мекрух) да се чете Корана във време, когато кланянето на намаз е неодобрено. Освен четенето на Корана, човек може да чете салеват или да се ангажира с някакъв друг зикр. [Сагири]
6. Допустимо е да се прочете определена част от сура в първия ракят и да се прочете останалата част от сурата във втория ракят. Също така е допустимо да се прочете началото или средата на определена сура в първия ракят и началото или средата на друга сура или еднa цяла кратка сура във втория ракят. [Сагири] Все пак, това не е добре да се превръща в навик, защото е по-добре да се чете отделна сура във всеки ракят.
7. Ако човек забрави да прочете определен айет или определена сура и продължи напред, докато кланя намаза теравих, но по-късно се сеща, че е забравил, за него е желателно (мустехаб) да прочете този айет или тази сура. След като прочете пропуснатото, той трябва да повтори тези айети или сури, които е продължил да чете, за да може Корана да бъде завършен в реда, в който е написан. [Алямгири] Все пак, ако човек продължи четенето напред, а повторението на всичко това ще бъде много трудно за него, тогава е допустимо само да прочете пропуснатия айет или пропуснатата сура и да продължи напред. Това е, защото това правило е желателно (мустехаб), а не необходимо (ваджиб).
8. Изпотяването на челото, насълзяването на очите и разширяването на ноздрите към момента на смъртта са признаци за добра смърт. Само изпотяването на челото също е знак за добра смърт.
9. Калта и нечистата вода по пътищата (която опръсква дрехите) могат да бъдат пренебрегнати, докато следите на нечистотията не станат видими по дрехите.
10. Не е допустимо да се извърши абдест или гусл с използвана (мусте’мел) вода. Следните типове води се считат за използвана вода:

-вода, която е била използвана за извършването на абдест или гусл от човек, който се е нуждаел от абдест или гусл;

-вода, която е била използвана от човек, който е имал абдест, но го е извършил отново, за да получи награда;

-вода, която е била използвана от човек, за когото извършването на гусл не е било необходимо (ваджиб), но го е извършил, за да получи награда: например човек, извършил гусл в петък, въпреки че това не е необходимо (ваджиб) за него. Неодобрено (мекрух) е да се използва такава вода за пиене или готвене [Шами];

-вода, която и била използвана от човек, за когото извършването на гусл е станало необходимо (ваджиб) – това правило важи за него, само ако няма нечистотии по тялото му. Ако има някакви нечистотии по него, тази вода не може да се ползва дори и за пиене и готвене.

Кога след намаза се чете тесбих?

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

От суннета е човек да се изправи почти веднага след задължителния (фарз) намаз и да кланя намазите суннет. Така е според ханефийския мезхеб. Желателно е двата намаза да се разделят само с кратка дуа като: „Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я зел джеляли вел-икрам”, или с друга с подобна дължина [Мараки ел-Фелях, еш-Шурунбулали]. Това е така, защото не е желателно фарза и суннета да се разделят с нещо по-дълго, тъй като това намалява наградата и съсредоточаването на човека. Доказателството за това е хадис, предаден от Муслим, Ахмед, Ибн Мадже и ет-Тирмизи с малки разлики в текста, в който се казва, че Аиша (радийаллаху анха) е казала:

„Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) след като дадеше селям [в края на намаза], не стоеше седнал повече от необходимото за казване на: „Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму тебаракте я зел джеляли вел-икрам.” [Сунан ет-Тирмизи]

След като намазите суннет се завършат, тогава е моментът да се прочете тесбих и да се отправят по-дълги дуи, които са споменати в други хадиси. Еш-Шурунбулали посочва, че ханефийският правовед Шемс-ул-еимма ел-Халвани и бил на мнение, че няма нищо лошо в четенето на зикира преди намазите суннет, но други учени са казали, че „няма нищо лошо” тук означава, че това не е най-добрият вариант, а че е просто допустимо. Ханефийският правовед Ибн ел-Хумам също споменава, че хадисите, които указват четенето на тесбих след всеки намаз, действително означават това да се прави след фарза и суннета, а не само след фарза, и въпреки че практиката на четене на Айет ел-Курси и на тесбих след фарза била обичайна по негово време (около 850 по Хиджра), това не било доказано с предания.

Ако някой има много намази за наваксване след текущите фарз и суннет, защото текстовете споменават да се чете тесбих и дуа след суннета, то би следвало да се кланя фарза, после суннета, после да се прочетат зикира и дуата и едва след това да се започне с наваксването на пропуснатите намази. Възможно е обаче, ако се забавят тесбиха и дуата до края, след като са наваксани много намази, да се забрави да се прочетат или нещо може да се случи, при което да се наложи да се оставят, докато веднага след суннета все още има свежест и присъствие на сърцето, за да се споменава Аллах и да се отправя дуа към Него.

Така казано, ханефиите на различните места имат различни мнения относно това дали да се чете тесбих преди или след суннета, като за това има различни причини. Ако човек е на място, където другите биха се обидили, ако се изправи, докато имамът все още е седнал и чете зикир и дуа, то ще бъде най-добре да вземе другото мнение, тъй като е допустимо да се направи това, а и е потвърдено от мненията на другите мезхеби. Нека Аллах Теаля ни направи постоянни в изпълнението на намаза и в следването на суннета и ни потопи в Неговото споменаване!

Абдуллах Мисра

Кога е нощта Кадр

(лейлету-л-кадр)?

Пратеника на Аллах Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който се моли в нощта Кадр с вяра и искреност, всичките му минали грехове ще бъдат опростени.“ [ел-Бухари и Муслим от Ебу Хурайра (радийаллаху анх)]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал също: „Търсете я в последните десет дни, в нечетните нощи.“ [ел-Бухари и Муслим от Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх)]

Учените потвърждават, че тя е най-добрата от всички нощи [„Ел-фетава ел-хиндиййе”, цитирайки Мирадж ед-Дирайе], заради думите на Аллах Теаля:

Ние го низпослахме в Нощта на могъществото [нощта Кадр]. Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото? Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца. Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея – с позволението на техния Господар – за всяка повеля. Мир е тя до началото на развиделяването. [Сура ел-Кадр: 1-5]

Като се има предвид величието на тази нощ, се препоръчва тя да се търси и да се прави ибадет на Аллах в нея чрез намаз, дуа, зикр и т.н. [Ибн Aбидин, „Радду-л-мухтар”, цитирайки Мирадж ед-Дарийе, и ен-Невеви, „Ел-Меджму”] Тъй като задължителните ибадети са по-любими на Аллах от допълнителните, най-важното нещо за мъжете е да кланят нощния и сутрешния намаз в джамията.

Има голяма разлика в мненията относно това кога е нощта Кадр, защото сигурно знание по този въпрос не е било дадено на тази общност, като мъдростта на Аллах в това е, хората да се стремят да търсят тази нощ.

Като цяло се смята, че е най-вероятно нощта Кадр да бъде в последните десет нощи на Рамазан, като нечетните нощи са по-вероятни. От нечетните нощи 27-мата нощ (т.е. нощта преди 27-ия ден, защото ислямският ден започва с нощта) се смята за най-вероятна. Имам еш-Шафи’и е казал, че е най-вероятно нощта Кадр да бъде 21-вата, след това 23-тата, след това 27-мата нощ от Рамазан. Имам ен-Невеви следва мнението на имам ел-Mузани и имам Ибн Хузейме, че нощта Кадр се мести в рамките на последните десет нощи. [ен-Невеви, „Ел-меджму шерх ел-мухаззеб”]

Въпреки това, тя може да бъде извън последните десет нощи на Рамазан. Тя дори може да бъде извън Рамазан, както казват ранни и късни учени. Това е било предадено от много от сподвижниците на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), включително и от Ибн Месуд (радийаллаху анх). Това е едно от предадените мнения на имам Ебу Ханифе, а също и на много от големите учени, включително Ибн ел-Араби, чието мнение е цитирано от Ибн Абидин, Ебу ел-Хасан ел-Шазили, еш-Шерани и др.

Това е една от многото причини защо трябва да се стремим да кланяме среднощния намаз техеджуд ежедневно.

В хадис се казва: „Когато влезнеха последните десет [дни от Рамазан], Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекарваше нощите в ибадет, събуждаше семейството си, правеше усилия и затягаше колана си [т.е. беше непоколебим и решителен].“ [ел-Бухари и Муслим]

Утвърденото мнение на имам Ебу Ханифе и на двамата му ученици Ебу Юсуф и Мухаммед ибн ел-Хасан (Аллах се смили над тях) е, че нощта Кадр е характерна за месец Рамазан. Ебу Ханифе е казал, че тя не е в определен ден, а че по-скоро се мести в рамките на месеца. [Ибн Aбидин, „Радду-л-мухтар”] По отношение на хадисите относно това, че нощта Кадр е 27-мата нощ, Ибн Абидин казва, че имам Ебу Ханифе е обяснил, че това се отнася за определена година.

Ибн Абидин, цитирайки „Ел-бехр ер-раик” на Ибн Нуджейм, казва, че това е едно от предадените мнения на Ебу Ханифе. Друго известно мнение на имам Ебу Ханифе, посочено в „Ел-фетава ел-ханиййе”, е, че нощта Кадр се мести през цялата година и че може да бъде през месец Рамазан, но може да бъде и в друг месец.

Ибн Абидин е казал: „Това се потвърждава и от казаното от Ибн ел-Араби в „Футухат ел-меккиййе”: „Хората са на различни мнения относно нощта Кадр. Някои казват, че тя се мести през цялата година. Това е и моето мнение, защото съм я виждал и през месец Шабан, и през Раби`, и през Рамазан. Въпреки това съм я виждал най-често през месец Рамазан и особено през последните нощи. Веднъж я видях през втората трета на Рамазан, в четна нощ, а веднъж в нечетна нощ. Ето защо, аз съм сигурен, че тя се мести през цялата година и може да е както в четна, така и в нечетна нощ.“

Има много мнения по този въпрос, чийто брой достига 46. [Ибн Абидин, „Радду-л-мухтар”]

Предадено е, че това е мнението на Ибн Месуд и на други сподвижници (радийаллаху анхум). [ел-Бухути, „Кешшеф ел-кина”] Сборникът с хадиси „Ел-мусеннеф” на Ибн Еби Шейбе съдържа много предания относно различните мнения за нощта Кадр.

Имам ен-Нефрави ел-Малики споменава в „Ел-фаваких ед-давани фи шерх рисалят Ибн Еби Зейд ел-Кайравани”, че позицията на имам Малик, имам еш-Шафи’и, имам Ахмед и по-голямата част от другите учени е, че нощта Кадр не е точно определена нощ, а че тя се мести.

Имам ес-Сарахси споменава в „Ел-мебсут”, че мнението на повечето от сподвижниците (радийаллаху анхум) е, че нощта Кадр е 27-мата. Други обясняват, че най-вероятно се има предвид 27-мата нощ от Рамазан.

Аллах знае най-добре!

Автор: Фараз Раббани

Нощта Бераат

Нощта Бераат е петнадесетата нощ от месец Шабан (нощта между 14-ия и 15-ия ден). Повечето от сунитските учени смятат нощта и деня на 15-и Шабан за благословени. Препоръчително е да се говее през този ден, а нощта да се прекара в ибадет.

Според някои учени като Икриме (ученик на Ибн Аббас) петнадесетата нощ от Шабан е нощта, през която „се решава всяко мъдро дело” (ед-Духан 44:4), т.е. нощта, в която се пише съдбата за следващата година. Въпреки това повечето от учените смятат, че в този айет се има предвид нощта Кадр. („Тефсир Куртуби”, „Летаиф ел-меариф” на Ибн Раджеб)

Муаз ибн Джебел (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В петнадесетата нощ от Шабан Аллах отделя специално внимание на всички Свои творения. Той опрощава всичките Си творения, освен мушрик (съдружаващ) и мушахин (който без причина таи омраза към другите).” (Предаден от ет-Таберани в „Авсат”, Ибн Хиббан в „Сахих”, ел-Бейхеки – „ет-Тергиб вет-терхиб”)

Абдуллах ибн Амр (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах гледа със специално внимание към Своето творение в петнадесетата нощ от Шабан и опрощава своите раби освен двама: човек, който таи омраза, и убиец.” (Предаден от имам Ахмед, който казва, че хадисът е със слаба верига – „ет-Тергиб вет-Терхиб”)

Мекхул предава от Кесир ибн Мурра (радийаллаху анх), че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В петнадесетата нощ от Шабан Аллах опрощава всички обитатели на земята освен идолопоклонника и онзи, който таи омраза към другите.” (Предаден от ел-Бейхеки, който казва: приемлив мурсел хадис – „ет-Тергиб вет-терхиб”)

Али (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Нека всеки от вас да прекара петнадесетата нощ от Шабан в ибадет, а петнадесетия ден – в говеене. Аллах слиза на най-ниското небе тази нощ, още от залез слънце, и пита: „Никой ли не иска опрощение, за да го опростя? Никой ли не иска препитание, за да му дам? Никой ли няма изпитание, за да го облекча? Никой ли няма такъв и такъв и т.н., чак до зазоряване.” (Предаден от Ибн Мадже; хадис със слаба верига)

Майката на вярващите Аише (радийаллаху анха) се събудила една нощ и видяла, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) го няма, след което излязла да го търси. Открила го в гробището Дженнет-ул-Баки с вдигната глава към небето. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Наистина Аллах, Притежателят на благодатта, Всевишният, слиза на най-ниското небе в петнадесетата нощ от Шабан и опрощава повече хора, отколкото козината на овцете на племето Келб.” (Предаден от ет-Тирмизи, който отбелязва, че веригата на хадиса е прекъсната, обаче това не е определящо за достоверността му според някои учени. Предаден също и от Ибн Мадже, Ахмед ибн Ханбел и др.)

От тези и други хадиси се разбира, че дори в тази нощ някои раби на Аллах няма да получат опрощение. Такива са: идолопоклонниците, таящите безпричинна омраза към другите, пиещите алкохол, неподчиняващите се на родителите си, убийците и прелюбодейците, прекъсващите роднинските връзки. Извършилите такива грехове трябва да се замислят за сериозността им и искрено да се разкаят, за да не останат лишени от благодатта на тази нощ.

В книгите по фикх на мезхебите ясно е упоменато, че е желателно да се прави ибадет в тази нощ.

Имам ел-Хаскафи казва в „Дурр-ул-мухтар”, една от основните книги в мезхеба Ханефи: „Сред препоръчителните ибадети са тези в нощите на двата байряма, петнадесетата нощ от Шабан, последните десет нощи от Рамадан и първите десет от Зулхидже.”

Да се прави допълнителен ибадет в тази нощ се споменава и в ханефитските книги „Мераки ел-Фелях” и „Ел-Хашийе” на Ибн Абидин.

Ибн Теймийе пише в своята „Ел-Фетава”, че учените не са на едно мнение относно тази нощ. Някои от ранните мюсюлмани будували цяла нощ, за да правят ибадет. Това всъщност били някои бележити сирийски учени от таби`ин (второто поколение след Расулюллах), сред които бил Мекхул, който започнал да кланя намаза техеджуд специално в тази нощ.

Ибн Теймийе бил запитан за ибадета в тази нощ. Той отговорил: „Ако човек се моли в тази нощ сам, или колективно, както много от ранните мюсюлмани правели, то това е много добре. Колкото до събиранията в джамиите, за да се кланят 100 ракята, в които да се прочете 1000 пъти сура ел-Ихляс, то това е заслужаващо порицание нововъведение, което никой от имамите не е позволил.” („Ел-Фетава ел-кубра”)

Това съответства и на казаното от имам ен-Невеви в „Ел-Меджму”, който цитира имам еш-Шафии от ел-Умм, че е достигнало до него, че има 5 нощи, в които дуата се приема, една от които е петнадесетата нощ от Шабан.

Има много други предания от сподвижниците и от ранните мюсюлмани, потвърждаващи този въпрос, както е споменато от Ибн Раджеб ел-Ханбели в „Летаиф ел-ме`ариф”.

Въз основа на споменатите хадиси, подсилени с по-ясни, но по-слаби хадиси, и въз основа на практиката на някои таби`ин, повечето сунитски учени са на мнение, че е препоръчително да се прави допълнителен ибадет в тази нощ. Ибн Раджеб ел-Ханбели казва: „Добре е за вярващия да се отърси от светските занимания в тази нощ и да се отдаде на зикр, отправяне на дуа към Аллах за опрощение, скриване на грешките и облекчаване на затрудненията, и е подходящо това да се предшества от тевбе, защото Аллах опрощава в тази нощ онези, които търсят опрощение.” Ибн Раджеб в „Летаиф ел-ме`ариф” казва, че това е решението за мезхеба на имам Ахмед ибн Ханбел.

Трябва да се отбележи, че има и учени, които са на мнение, че ибадетът, правен в тази нощ, няма по-особено значение (въпреки че това е позволено както във всяка друга нощ), защото тези учени смятат всички хадиси по темата за слаби и че практиката на някои от таби`ин не прави тази практика препоръчителна. Това е мнението на учените от мезхеба Малики. Което и мнение да изберем, трябва да сме толерантни, тъй като няма единно мнение по въпроса.

Има единодушие между учените, че може да се действа според слаби хадиси, ако се касае за добродетелни дела като допълнително говеене или намаз, стига хадисите да не са прекалено слаби и да не се смята, че това дело е предписано от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем).

Затова в тази нощ е добре да направим равносметка за себе си, да се изчистим от всякакви следи от ширк, да се уверим, че се пазим от грехове, пречещи на опрощението. Въпреки това няма достоверни предания, които да определят какъв точно ибадет да се прави в тази нощ. Може да се кланя допълнителен намаз, да се чете Коран, да се прави зикр или дуа. Относно намаза, който е 100 ракята и в който трябва да се прочете 1000 пъти сура ел-Ихляс, имам ен-Невеви (в „Ел-меджму”), имам Бухути (в „Кешшеф ел-кина”), имам Шурунбулали (в „Еш-шурунбулалиййе”) и др. казват, че това е нововъведение и че хадисът е фалшив.

Аллах знае най-добре!