Не скърби! Наистина Аллах е с нас!

Аллах Теаля ни е повелил в Корана да не скърбим:

„И не падайте духом, и не скърбете!„ [Али Имран, 2:139]

„И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!„ [ен-Нехл, 16:127]

„Не страдай! Наистина Аллах е с нас.„ [ет-Tевбе, 9:40]

И е казал Аллах Теаля за вярващите: „…не ще има страх и не ще скърбят.“ [ел-Бекара, 2:38]

Скръбта изтощава волята на душата да действа и парализира тялото в бездействие. Тайната за това е, че скръбта възпира човек от действия, вместо да го подтиква към тях. Сърцето не печели нищо чрез скръбта. Най-любимото нещо на Шейтана е да направи раба тъжен, за да му попречи да продължи по пътя си. Аллах Теаля е казал: „Тайният [враждебен] разговор е само от Шейтана, за да наскърбява вярващите.„ [ел-Муджаделе, 58:10]

В следния хадис Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В компанията на трима е забранено на двама от тях да провеждат таен разговор помежду си, а да изключват третия, тъй като това ще бъде причина той да скърби.“

Противно на това, което някои смятат (тези, които имат изключителна склонност към аскетизъм), вярващият не трябва да търси скръб, защото тя е вреден елемент, който огорчава душата. Мюсюлманинът трябва да отблъсне скръбта, да се бори срещу нея по всякакъв начин, допустим в нашата религия. Не съществува реална полза от скръбта. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсел убежище от нея чрез думите: „О, Аллах, търся убежище при Теб от тревогата и скръбта!“

Скръбта е съчетана с тревогата в този хадис. Разликата между двете е, че ако лошото чувство, което обхваща сърцето, е свързано с нещо, което ще се случи в бъдеще, то това е тревога. А ако причината за това чувство се отнася до миналото, то това е скръб. И двете отслабват сърцето, причинявайки бездействие и намаляване на волята.

Когато влязат в Рая, неговите обитатели ще кажат: „Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта!” [Фатир, 35:34]

Този айет показва, че хората биват измъчвани от скръб на този живот, точно както биват измъчвани от други трудности, като и двете са извън техен контрол. Така че, когато човек е завладян от скръб и няма начин да я избегне, той ще бъде възнаграден, защото скръбта е вид трудност, а вярващият се възнаграждава, когато преминава през трудност. Въпреки това, вярващият трябва да отблъсне скръбта чрез дуа и други практични средства.

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма зла участ за мюсюлманина, няма грижи, тревоги, щети, мъки, даже и трън не го убожда без Аллах да опрощава чрез това греховете му.“ (ел-Бухари)

Що се отнася до думите на Аллах Теаля: „Нито [има притеснение] за онези, на които ти рече, когато дойдоха при теб, за да ги откараш: “Не намирам с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им – пълни със сълзи от скръб, че не намират какво да дадат.„ [ет-Тевбе, 9:92]

Те не са били похвалени за скръбта, а за това, за което тя свидетелства, а именно силната вяра. Това се e случило, когато група сподвижници не тръгнали с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) по време на един от походите му, поради неспособността им да намерят необходимите средства за пътуването. По този начин лицемерите били разобличени, защото те не се чувствали скръб, когато не тръгнали с другите.

Следователно добрата скръб е тази, която възниква, когато човек пропусне възможност да извърши добро дело, или пък когато човек извърши грях. Когато човек се чувства тъжен, защото е проявил небрежност при изпълнението на правата на Аллах, той показва отличителните черти на човек, който е на прав път.

Автор: шейх Аид ел-Карни

Не поемай тежестта на целия свят върху раменете си

В определен тип хора бушува вътрешна война, такава, която не се случва на бойното поле, а в спалнята, в офиса или в дома. Това е война, която води до язви или повишаване на кръвното налягане. Всичко разстройва тези хора: ядосват се на инфлацията, вбесяват се, защото дъждовете идват със закъснение, разгневяват се, когато стойността на валутата падне. Те винаги са разтревожени и объркани, без значение каква е причината.

„Смятат, че всеки вик е против тях.“ [ел-Мунафикун, 63:4]

Моят съвет е следният: не поемай тежестта на целия свят върху раменете си. Нека земята да носи товара на нещата, които се случват, и не се наемай ти да ги носиш. Някои хора имат сърце, което е като гъба – поема всякакви заблуди и погрешни схващания. То се обезпокоява от най-незначителните неща, смущава се от всичко, което се случва. Това сърце непременно ще унищожи своя притежател.

Тези, които са принципни и са на правия път, не се разтревожват пред трудностите, а вместо това вярата им се усилва. Но обратното е вярно за човека със слабо сърце – когато бъде изправен пред беда или проблем, единственото нещо, което се увеличава, е страхът му.

По време на трудност няма нищо по-полезно от смелото сърце. Който има такова сърце, той е спокоен, с твърда вяра и здрави нерви. От друга страна, през всеки един ден страхливецът се жертва много пъти заради своите предчувствия и опасения за предстояща гибел. Ето защо, ако искаш за себе си един стабилен живот, тогава се изправяй пред всички ситуации със смелост и упоритост.

„И да не те разколебават онези, които не са убедени!„ [ер-Рум, 30:60]

Бъди по-непоколебим от обстоятелствата около себе си и по-жесток от ветровете на нещастието. Нека милост да се спусне върху слабото сърце, защото колко често то бива разтърсвано и от най-малките трусове.

„Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора.“ [ел-Бекара, 2:96]

Що се отнася до непоколебимите, те получават помощ от своя Господар и са уверени в Неговото обещание.

„И спусна Той спокойствие над тях.„ [ел-Фетх, 48:18]

Автор: шейх Аид ел-Карни

Борба срещу егото

(джихаду-н-нефс)

Имам еш-Шафии (рахимехуллах) е казал: „Само искреният [мухлис] знае що е лицемерие [рия].”

Това означава, че е невъзможно някой да узнае същността на лицемерието и да види скритите му нюанси, освен онзи, който решително търси искреност. Той прави усилия дълго време, търсейки, размишлявайки и проучвайки себе си подробно, докато разбере що е лицемерие. Това не се случва на всеки. В действителност, това се случва само на избрани. И даден човек да твърди, че знае що е лицемерие, това е израз невежие от негова страна.

В тази книга ще спомена една глава, с позволението на Аллах, в която ще видите нещо чудно, което ще ви удиви. За да илюстрирам голямата степен на укриване на лицемерието, само трябва да спомена следното от „Рисаля” на учителя и имама Ебу ел-Касим ел-Кушайри, Аллах да се смили над него:

Той е казал:

„Чух Мухаммед ибн ел-Хусейн да казва: „Чух Ахмед ибн Али ибн Джафер да казва: „Чух ел-Хасан ибн Алевиййа да казва: „Ебу Язид ел-Бистами (рахимехуллах) каза: „Дванадесет години бях ковач на моето его [нефс], след това пет години бях огледало на моето сърце, след което в продължение на година гледах какво е между тях двете и видях около себе си явен колан [на неверие]. Така че се опитвах да го прережа дванадесет години, след което отново погледнах и видях около себе си скрит колан. Опитвах се да го прережа пет години, търсех начини, за да го премахна. Тогава той ми беше свален, и като погледнах създанията, видях, че всички са мъртви. Така че им кланях дженазе.”

Аз [имам ен-Невеви] казвам: „Лицемерието е толкова неразбираемо,  че примерът на учителя в този път [тасаввуф] е достатъчен, за да се покаже колко скрито е то. Неговите думи: „видях, че всички са мъртви” са връхната точка в красотата на изразяването и рядко, освен думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), включват такова изобилие от значения. Ще засегна значението им накратко. Това означава, че след като той се е борел дълго и упорито и неговото его е било възпитано, а сърцето му – просветено, и когато той е надвил егото си, подчинил го напълно и постигнал пълно господство над него, тогава той погледнал всички създания и установил, че те са мъртви и напълно безпомощни:

–         те не могат да навредят, нито да помогнат;

–         те не могат да дадат, нито да задържат;

–         те не могат да дадат живот, нито смърт;

–         те не могат да говорят, нито да възпрат;

–         те не могат да донесат, нито да отнемат;

–         те не могат да развеселят, нито да натъжат;

–         те не могат да дарят, нито да лишат;

–         те не носят за себе си нито полза, нито вреда, нито смърт, нито живот, нито възкресение.

Всичко това характеризира хората като мъртви. Те са смятани за мъртви във всяко от изброените отношения: човек от тях нито се страхува, нито им се моли; това, което притежават, не го възжелава; пред тях нито се изтъква, нито им се подмазва, нито се занимава с тях; нито им завижда, нито ги унижава; техните недостатъци не ги споменава и не ги разкрива; не ревнува за благата, които Аллах им е дал; извинява ги за техните недостатъци, но правните наказания ги прилага върху тях според шериата. Прилагането на тези наказания не изключва това, което споменах по-горе, нито изключва нашите опити да скрием техните грешки без да ги унижаваме ни най-малко.

По този начин са разгледани мъртвите. И ако някой споменава хора по нечестен начин, ние му забраняваме да се изразява по този начин, както бихме му забранили да се изразява така и за мъртвец. Ние не правим нищо заради тях, нито изоставяме Аллах заради тях. И ние не изоставяме делата на послушание пред Аллах нито заради живите, нито заради умрелите, и не прекаляваме в хвалбите към тях. И ние не обичаме, когато ни хвалят, и не мразим, когато ни обиждат, и не им отвръщаме със същото.

Най-общо казано, те сякаш не съществуват по отношение на това, което споменах. Те са напълно подвластни на Аллах. Който се отнася с тях по такъв начин, той е съчетал доброто на отвъдния свят с това на нисшия [този] свят. Аллах Прещедрия да ни дари с успех да достигнем това. Тези няколко думи са достатъчни, за да се докоснете до обяснение на думите на Ебу Язид ел-Бистами, Аллах да се смили над него!

из „Градината на гностиците” [Бустану-л-арифин] на имам ен-Невеви