Фикх на байрама

 

1. Първият ден от месец Шеввал е известен като Рамазан байрам (иду-л-фитр), а десетият ден от месец Зулхидже – като Курбан байрам (иду-л-адха). И двата дни са дни на празничност и веселие в исляма. На тези два дни е необходимо (ваджиб) да се кланят два ракята намаз като израз на благодарност. Предпоставките и условията, които са необходими за валидността на петъчния намаз, важат и за байрамския намаз, с изключение на това, че хутбето е задължително (фарз) за петъчния намаз, докато за байрамския намаз то е сунна. Освен това, петъчното хутбе се чете преди намаза, а байрамското – след намаза. Въпреки това, слушане на байрамското хутбе е необходимо (ваджиб), също както е необходимо (ваджиб) слушането на байрамското хутбе, т.е. докато хутбето се чете, е забранено (харам) да се говори, да се разхожда или да се кланя намаз.

Тринадесет неща са сунна в деня на Рамазан байрам:

-Човек да се разкраси съгласно шериата.

-Да извърши гусл.

-Да използва мисвак.

-Да облече най-хубавите си дрехи, които притежава.

-Да използва парфюм.

-Да се събуди много рано сутринта.

-Да отиде рано на мястото, където ще се кланя байрамския намаз.

-Да изяде нещо сладко, например фурми, преди да излезе от вкъщи.

-Да даде садакату-л-фитр (фитре) преди да отиде на мястото, където ще се кланя намаза.

-Да кланя байрамския намаз на определеното за това място. Това означава, че човек не трябва без основателна причина да кланя намаза в джамията, ако в съответното селище байрамския намаз се кланя на открито от всички.

-Да се върне от мястото за намаз по път, различен от този, по който е отишъл до това място.

-Да се отиде до мястото за намаз пеша.

-Да се чете текбир тихо, докато се върви към мястото за намаз.

2. Начинът на изпълнение на байрамския намаз е следният: трябва да се направи намерение: „Възнамерявам да кланям два ракята необходим (ваджиб) намаз за Рамазан байрам с шест необходими (ваджиб) текбира.” След като се направи това намерение, трябва да се започне намаза. След встъпителната дуа субханеке, трябва да се изрекат три текбира (Аллаху екбер) като при всеки текбир дланите трябва да се вдигнат до ушите, точно както при встъпителния текбир. След всеки текбир ръцете трябва да се пускат встрани от тялото. Между всеки текбир трябва да се направи пауза, колкото да се изрече три пъти „субханеллах”. След третия текбир ръцете се връзват под пъпа. Тогава се чете истиазе, бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура. След това се прави руку и седждета и човек се изправя както при другите намази. Във втория ракят трябва да се прочете бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура. След това трябва да се изрекат три текбира, но след третия текбир ръцете се пускат встрани от тялото. Тогава се изрича още един текбир, прави се руку и намазът се завършва както обикновено.

3. След намаза имамът трябва да се качи на мимбера и да прочете две хутбета. Между двете хутбета той трябва да седне за толкова, колкото сяда и при петъчните хутбета.

4. Трябва да се направи дуа след намаза, или дори след хутбето. Въпреки, че тази дуа не е била предписана нито от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), нито от първите три поколения мюсюлмани, тъй като е сунна да се прави дуа след всеки намаз, то е за предпочитане да се направи и след байрамския намаз.

5. Байрамските хутбета започват с изричане на текбири. В първото хутбе трябва да се изрекат девет текбира, а във второто хутбе  – седем текбира.

6. Начинът на изпълнение на намаза на Курбан байрам е същият като този, споменат по-горе, а суннетите за Рамазан байрам важат и тук. Разликата е в намерението за намаза – вместо да се спомене Рамазан байрам, трябва да спомене Курбан байрам. Преди да се отиде на мястото за намаза е за предпочитане да се яде нещо на Рамазн байрам, но това не важи за Курбан байрам. На Рамазан байрам е сунна текбирите да се изричат тихо, докато се върви към мястото за намаза, а на Курбан байрам текбирите трябва да се казват на висок глас. Препоръчително е намаза да се кланя малко по-късно на Рамазан байрам, но на Курбан байрам не трябва да закъснява. За Курбан байрам няма садакату-л-фитр, но има курбан на животни за онези, които могат да си го позволят. За байрамските намази няма нито езан, нито икамет.

7. Неодобрено (мекрух) е в байрамския ден да се кланя друг намаз на определеното за това място, нито преди байрамския намаз, нито след това. Въпреки това, не е мекрух да се кланя друг намаз след байрамския, ако се кланя вкъщи. Но да се кланя преди байрамския намаз е мекрух, дори ако е вкъщи.

8. Неодобрено (мекрух) е жените и хората, които не кланят байрамския намаз, да кланят някакъв нафиле намаз преди да е приключил байрамския намаз.

9. Неодобрено (мекрух) е жителите на дадено селище, където кланянето на байрамски намаз е необходим (ваджиб), да кланят някакъв нафиле намаз между сутрешния и байрамския намаз.

10. Правилата, свързани със садакату-л-фитр трябва да бъдат споменати в хутбето на Рамазан байрам, а правилата, свързани с курбана и тешрик текбирите, трябва да бъдат споменати в хутбето на Курбан байрам. Тешрик текбирът е необходимо (ваджиб) да бъде изричан след всеки задължителен (фарз) намаз. Тешрик текбирът е следният:

[Аллаху екбер, Аллаху екбер, ля иляхе иллеллах,

веллаху екбер, Аллаху екбер  велилляхил хамд]

Аллах е най-велик, Аллах е най-велик, няма друг бог освен Аллах. Аллах е най-велик, Аллах е най-велик и славата е Нему.

Тешрик текбирът е необходимо (ваджиб) да бъде прочетен при условие, че задължителният (фарз) намаз е бил кланян колективно (с джемаат) и селището е град. Този текбир не е необходим (ваджиб) за жените и пътниците. Но ако те кланят намаз зад човек, за когото това е необходимо (ваджиб), тогава за тях също ще бъде необходимо (ваджиб). Въпреки това, ако жените и пътниците четат текбира, това ще бъде по-добре за тях, защото според имам Мухаммед и имам Ебу Юсуф (рахметуллахи алейхима) за тях също е необходимо (ваджиб).

11. Четенето на тешрик текбирите започва след сутрешния намаз на 9-ия ден от месец Зулхидже и завършва след следобедния намаз на 13-ия ден от Зулхидже. Това прави общо 23 намаза, след които е необходимо (ваджиб) да се изрича тешрик текбир.

12. Необходимо е (ваджиб) този текбир да се изрича на висок глас. Жените трябва да го четат тихо.

13. Тешрик текбирът трябва да се прочете веднага след намаза.

14. Ако имамът забрави да прочете тешрик текбира, следващите го трябва веднага да започнат да го четат, т.е. не трябва да се чака имама да започне.

15. Според някои учени също така е необходимо (ваджиб) да се прочете тешрик текбир и след байрамския намаз.

16. Всички учени са на мнение, че е допустимо да се кланя байрамския намаз на няколко места.

17. Ако човек пропусне байрамския намаз и всички други хора вече са го кланяли, този човек не може да кланя сам. Това е така, защото наличието на група (джемаат) е условие за байрамските намази. Ако човек кланя с група (джемаат), но по някаква причина намазът му се провали, то тогава той не може да го навакса (каза), нито това ще е необходимо (ваджиб) за него. Но ако няколко души също провалят намаза си, тогава наваксването (каза) ще бъде необходимо (ваджиб) за тях.

18. Ако поради някаква причина байрамският намаз не бъде кланян на първия ден, той може да се кланя на втория ден от Рамазан байрам, а намазът на Курбан байрам може да бъде кланян до 12-ия ден от Зулхиджде.

19. Ако намазът за Курбан байрам бъде отложен до 12-ия ден от Зулхиджде без извинение, той пак ще бъде действителен. Но това е неодобрено (мекрух). Ако намазът за Рамазан байрам бъде отложен безпричинно, той няма да бъде действителен. Примери за извинения:

-имамът не дойде да изпълни намаза по някаква причина;

-силен дъжд;

-новолунието не е било видяно и това е станало възможно след средата на деня, когато времето за байрамския намаз вече е изтекло;

-намазът е бил кланян в облачен ден и след изчезването на облаците се разбира, че намазът не е бил кланян в точното време.

20. Ако човек се присъединява към байрамския намаз в момент, когато имамът вече е изрекъл текбирите, тогава, ако имамът е още в изправено положение, той трябва незабавно да изрече текбирите, дори ако имамът чете. Ако човек се присъедини към намаза, когато имамът е на руку, той трябва да изрече текбирите само ако смята, че ще може да се изравни с имама на руку. Но ако се опасява, че няма да може да настигне имама, трябва да отиде направо на руку. Вместо да чете тесбих на руку, той трябва да изрече текбирите, но без да вдига дланите до ушите си. Ако имамът се изправи от руку преди човек да е успял да изрече текбирите, той не трябва да се опитва да ги завърши, а трябва да се изправи с имама. Текбирите, които е пропуснал ще му бъдат опростени.

21. Ако човек е пропуснал първия ракят на байрамския намаз, когато се изправи, за да го навакса, първо трябва да прочете бесмеле, сура ел-Фатиха и някоя друга сура и след това да изрече текбирите. Въпреки че, би трябвало да изрече текбирите първо, той не трябва да го прави, защото тогава текбирите на първия и втория ракят ще станат едни след други. А това не е методът на никой сподвижник. Затова правилото е било въведено противоположно на това.

22. Ако имамът забрави да изрече текбирите и си спомни за тях, докато е на руку, той трябва да ги изрече в това положение без да се изправя. Но да се върне в изправено положение, също е допустимо, т.е. намазът няма да бъде провален. Въпреки това, поради голямата тълпа, поправително седжде (сехв седжде) не трябва да се прави.

 

из „Небесни украси” (Бехишти зевар) на имам Ашраф Али Тханви

Фикх на говеенето

 

Говеенето през месец Рамазан е един от петте стълба на исляма.

Говеенето през месец Рамазан е задължително (фарз) за всички мюсюлмани – мъже и жени – които са зрели и разумни.

Аллах Теаля е обещал голяма награда за онези, които говеят, и тежко наказание за онези, които не говеят през месец Рамазан.

Говеенето има много физически, морални и социални ползи. Затова Аллах е направил говеенето задължително, за да станем богобоязливи.

Говеенето в исляма означава да се стои настрана от ядене, пиене и полов контакт в интервала от истинската зора (феджр садик, началото на времето на сутрешния намаз) до залез слънце с намерение за говеене. За определяне времето за заговяване се използва време, наречено имсак, което влиза около 10 минути преди истинската зора. Това се прави от предпазливост да не би някой да продължи да яде след истинската зора. Ако човек е сигурен кога точно настъпва истинската зора, може да продължи да яде до тогава. 

 

Видове говеене

Има осем вида говеене. Те са следните:

– типично задължително (фарз) – говеенето през целия месец Рамазан веднъж в годината.

– нетипично задължително (фарз) – наваксването на пропуснати с или без основателна причина дни от месец Рамазан.

– типично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее в определен ден в името на Аллах при изпълнено на желание (незир).

– нетипично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее при изпълнението на желание (незир) без да се определя точен ден за това. Говеенето за нарушаване на клетва също попада в тази категория.

– потвърдено (суннет) – говеене, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е правел и е насърчавал другите да правят. Например говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, в 9-ия ден от месец Зулхидже и др.

– препоръчително (мустехаб) – говеенето, което не попада в категориите фарз, ваджиб и суннет, е мустехаб. Например говеенето в понеделник и четвъртък.

– неодобрено (мекрух) – говеене само в 9-ия или 10-ия ден от месец Мухаррам или само в петък. Някои учени позволяват говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, тъй като вече не е необходимо да се различаваме от евреите, защото те са спрели да говеят в тези дни.

– забранено (харам) – говеенето в пет дни от годината е забранено: на `ид-ул-фитр (рамазан байрам), на `ид-ул-`адха (курбан байрам) и три дни след `ид-ул-`адха.

 

Намерение (ниййет)

Намерението за говеене е необходимо. Ако човек стои далеч от всички онези неща, които развалят говеенето, но не възнамерил, че ще говее, това говеене не е валидно.

Не е необходимо намерението да се изрази с думи, защото намерение значи просто да възнамериш. По този начин решителността на сърцето е достатъчна. Въпреки това, е по-добре намерението да се изрази с думи:

[Ве бисавми гадин невейту мин шехри Рамадан]

Възнамерявам да говея утре в месец Рамазан.

Времето за намерението започва от вечерния (акшам) намаз на предишния ден. То продължава до пладне (средата на времето от началото на сутрешния намаз до залеза на слънцето) за типично задължителното (фарз), типично необходимото (ваджиб), потвърденото (суннет) и препоръчителното (мустехаб) говеене.

Намерението за нетипично задължителното (фарз) и нетипично необходимото (ваджиб) говеене трябва да се направи преди настъпването на истинската зора.

 

Дуа при разговяване

[Аллахумме леке сумту ве бике аменту ве алейке тевеккелту ве аля ризкике ефтарту]

О, Аллах, говях за Теб, повярвах в Теб, уповавах се на Теб и разговях с Твоето препитание.

 

Препоръчителните неща (мустехаб) при говеенето

-Да се яде нещо преди имсак (да се направи сухур).

-Това хранене да се забави  до малко преди имсак.

-Да се разговее веднага след залез слънце.

-Да се разговее с изсушени или пресни фурми, ако има такива. Ако няма фурми, тогава да се разговее с вода.

-Да се направи намерението за говеене през нощта (преди имсак).

 

Неодобрените неща (мекрух) при говеенето

-Да се дъвчи дъвка, гумени или синтетични вещества и други такива, които се дъвчат, но не се поглъщат и нищо не стига до стомаха, в противен случай говеенето се разваля;

-Да се вкуси някаква храна или напитка без да се поглъща. Ако жена има съпруг с лош характер, допустимо е тя да вкусва храната, при условие че тя не достига гърлото й;

-Да се събира слюнка в устата и след това да се поглъща, за да се утоли жаждата;

-Изкъпване (гусл), което е станало задължително, да се отложи умишлено за след имсак;

-Да се използва паста или прах за почистване на зъбите. Позволено е използването на мисвак. Ако някой иска да използва паста за зъби, може да я ползва преди имсак;

-Да се оплаква от глада и жаждата;

-Да се дърпа вода прекалено навътре в ноздрите при почистване на носа;

-Да се жабурка с вода повече от необходимото, защото ако вода стигне до гърлото, дори случайно, говеенето се нарушава;

-Да се правят кавги, да се спори, да се използват порочни и неприлични думи;

-Да се злослови, лъже и кълне е грях, дори и когато не се говее. Поради това тези действия са още по-лоши, когато се говее.

 

Неща, които нарушават говеенето

Нещата, които нарушават говеенето, са два вида. Някои изискват само наваксване (каза), докато други изискват едновременно наваксване и изкупление (кеффарет).

–Наваксване (каза) – да се говее един ден на мястото на ден, в който говеенето е било нарушено или прекъснато умишлено.

–Изкупление (кеффарет) – да се говее шейсет последователни дни.

Ако човек не може да говее 60 последователни дни, поради някаква основателна причина, като например непрекъснато боледуване (за това се изисква приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин), тогава има възможност да избере един от следните четири варианта:

-Да нахрани до насита шейсет бедняци два пъти в деня;

-Да храни един бедняк два пъти на ден шейсет дни;

-Да даде на шейсет бедняци най-малко по 1666 г пшеница или стойността им в пари или други зърнени продукти;

-Да дава на един бедняк не по-малко от 1666 г пшеница, ориз или други зърнени продукти, или стойността им в пари шейсет дни.

 

Неща, които нарушават говеенето, но изискват само наваксване (каза)

-Всяко нещо, което се слага на сила в устата на говеещия;

-Вода, която достига гърлото, докато се жабурка, и говеещият не е забравил, че говее;

-Да се повърне малко умишлено или да се погълне повърнато;

-Умишлено да се погълне камъче, хартия или нещо друго, което по принцип не се използва като храна или лекарство;

-Да се погълне нещо, годно за консумация, което е останало между зъбите, с големина равна на или по-голяма от нахутено зърно. Ако обаче останалата храна между зъбите първо се извади от устата и после се погълне, говеенето се разваля, независимо дали тя е по-малко или повече от нахутено зърно;

-Да се капне мазнина в ушния канал, така че тя да отиде по-навътре от тъпанчето;

-Да се смръкне енфие в ноздрите;

-Да се погълне кръвта от венците, ако кръвта е повече от слюнката;

-Да се яде и пие, забравяйки, че се говее, и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се продължи яденето и пиенето. Има три начина, по които нещо може да се въведе в организма, докато се говее:

1. Умишлено. Това нарушава говеенето.

2. Забравяйки. Това не проваля говеенето, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е потвърдил това. В противен случай, ако се прави аналогия (кияс), би трябвало да се каже, че се проваля.

3. Случайно/по погрешка. Това нарушава говеенето. Например да се яде, мислейки, че времето имсак не е влязло или че слънцето е залязло, като в същото време това не е така.

-Да се яде и пие след имсак или да се разговее преди залез слънце поради облачно време и погрешно наблюдение и т.н., и след това да се осъзнае грешката;

-Всяко говеене, нарушено умишлено или поради някаква причина, освен говеенето през Рамазан, изисква само наваксване. Това се отнася и за незадължителното говеене, заради принципа в ханефийския мезхеб: Няма изкупление (кеффарет) за нарушено говеене, освен за това през Рамазан.

 

Неща, които изискват и наваксване (каза) и изкупление (кеффарет)

(Това се отнася само за говеенето през Рамазан.)

-Да се яде, пие или да се наруши говеенето по друг начин умишлено без основателна причина (при условие, че говеещият не е забравил, че говее), прави наваксването и изкуплението необходими (ваджиб). Ако е налице правно извинение, като например, че не е извършено нарушението цялостно (случай на еякулация, възникнала не при полово сношение), се премахва необходимостта от изкупление;

-Да се слага антимон (кухл, сурма) в окото или да се разтрива мазнина по главата и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се яде и пие умишлено;

-Да се приема лекарство умишлено, когато човек не е сериозно болен.

 

Неща, които не нарушават говеенето

-Да се яде и пие нещо непреднамерено;

-Да се погълне комар, муха или нещо друго непреднамерено;

-Вода да влезе в ухото;

-Прах или мръсотия да влязат в гърлото;

-Да се погълне собствената слюнка;

-Биенето на инжекция;

-Да се постави антимон (кухл, сурма) в очите;

-Да се изкъпе за разхлаждане;

-Да се разтрие тялото или косата с мазнина;

-Да се повърне неумишлено;

-Да се използва парфюм. Не е позволено да се вдишва цигарения дим.

-Да се мият зъбите без паста, например с мисвак;

-Сън, който прави извършването на гусл необходимо (ваджиб), не проваля говеенето.

 

Хора, освободени от говеенето през Рамазан

-Болни хора, чието здраве може да бъде засегнато тежко заради говеенето. Изисква се приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин. Пропуснатите дни трябва да се наваксат след Рамазан.

-Пътник, който е предприел пътуване на разстояние повече от 90 км и не е възнамерил да пребивава повече от 14 дни там. Въпреки това, за него е по-добре да говее през Рамазан, отколкото да наваксва след това, при условие, че пътуването не е трудно.

-Ако някой се опасяваха, че гладът и жаждата ще предизвикат смъртта му или ще му нанесат някаква вреда, като това трябва да се докаже, както е описано по-горе, е разрешено да се наруши говеенето.

-Необходимо е (ваджиб) да се навакса допълнително говеене, което е било нарушено.

 

Откуп (фидйе) на говеенето

Много стар човек, който няма сили да говее, или много болен човек, за когото няма надежда, че ще се възстанови след Рамазан, трябва да плати фидйе за всеки пропуснат ден от Рамазан.

Откупът (фидйе) за един ден говеене е същият като този за пропуснатите задължителни (фарз) и необходими (ваджиб) намази, т.е. да се дадат 1666 г пшеница, или 2920 г ечемик, или стойността им в пари.

Ако старият или болният човек се сдобие със сили след Рамазан, той трябва да навакса пропуснатите дни, а каквото е платил като фидйе ще получи награда за него от Аллах Теаля.

Не е позволено да се говее вместо друг (болен или здрав) човек. Хадж може да се извърши вместо друг човек при определени условия, но намаз и говеене не може.

Децата трябва да се насърчават да говеят, но ако не могат да издържат на глада и жаждата, не трябва да бъдат принуждавани да продължат говеенето до залез слънце.

 

Итикяф (уединение)

Итикяф означава да се влезе в джамията с намерението да се остане там и да се прави ибадет.

Видове итикяф:

– необходим (ваджиб) – да се даде обет, че ще се прави итикяф в определен ден за задоволството на Аллах, ако бъде изпълнено някакво желание. Времетраенето на необходимия итикяф е най-малко един ден и една нощ и трябва да бъде придружен с говеене;

– потвърден (суннет муеккеде) – да се остане в джамията през последните десет дни и нощи на Рамазан е суннет муеккеде аля кифайе, т.е. ако един човек от общността изпълни това свещено задължение, цялата общност ще бъде освободена от него. В противен случай, всички хора от дадена общност ще носят грях, заради пренебрегването на този суннет на нашия Пророк (саллеллаху алейхи веселлем);

– препоръчително/допълнително (мустехаб/нафиле) – за този итикяф няма определено времетраене, може да е с продължителност и от няколко минути. Да се говее не е условие за този вид итикяф.

Условия за итикяф:

-Човек трябва да е мюсюлманин;

-Да бъде разумен, т.е. да не е луд;

-Да бъде очистен от хадес [човек се смята за омърсен от хадес след ходене по малка и голяма нужда, след семеотделяне, по време на месечния цикъл и следродилния период на жената];

-Да се направи намерение;

-Неодобрено (мекрух) е да се мълчи с намерение това да е ибадет;

Жената прави итикяф в нейното място за ибадет в дома й. Средната част на дома е по-добра от предната, а задната част на дома е по-добра от средната.

 

Автор: Сиди Муджиб

Фикх на някои допълнителни намази

 

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) предава, че Аллах Теаля е казал:

„И моят раб продължава да се приближа все по-близо до Мен чрез доброволни дела, докато Аз го заобичам.” [ел-Бухари]

По-долу са споменати десет по-важни допълнителни намази, които не са пряко свързани със задължителните.

 

Намаз за поздрав на джамията (техиййету-л-месджид)

Ебу Катаде (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато някой от вас влезе в джамията, нека да не сяда, докато не кланя два ракята.” [ел-Бухари, Муслим]

Ебу Зер (радийеллаху анх) предава: „Влязох в джамията и там седеше сам Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Той ми каза: „О, Ебу Зер, наистина джамията има поздрав и той е два ракята, затова стани и ги кланяй.” [Ибн Хиббан]

Ибн Абидин обяснява в своя коментар на „Ед-дурру-л-мухтар”: „Значението на поздрава на джамията е приближаването до Аллах, а не до джамията, защото когато човек влезе в дома на цар, той поздравява царя, а не дома му.” [Радду-л-мухтар аля ед-Дурри-л-мухтар]

Намазът за поздрав на джамията (техиййету-л-месджид) е два ракята, които се кланят, когато се влезе в джамия, за предпочитане преди да се седне.

Възможността да се кланя този намаз не се губи, ако се седне, но е за предпочитане да се кланя преди да се седне. [Имдаду-л-феттах]

Човек не трябва да кланя двата ракята за поздрав във време, което е неодобрено (мекрух) [т.е. от началото на времето за сутрешния намаз (феджр) до изгрева на слънцето; когато слънцето е в зенита си; след кланянето на следобедния намаз (аср) до залеза на слънцето]. [Имдаду-л-феттах]

Ако някой е възнамерил да кланя намаза за поздрав, но при влизането в джамията разбере, че е време за задължителния намаз, тогава той кланя задължителния, а получава награда и за техиййету-л-месджид. [Имдаду-л-феттах]

Ако някой влиза в джамията в един и същ ден няколко пъти поради определена причина, той трябва да кланя техиййету-л-месджид или при първото си влизане или при последното. [Радду-л-мухтар]

Ако имамът кланя задължителния намаз, или ако муеззинът чете икамета, човек не кланя този намаз. [Радду-л-мухтар]

 

Намаз след абдест (саляту-л-уду)

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Билял: „О, Билял, кажи ми дело, на което най-много се надяваш [че ще получиш награда за него] от делата, които си направил за исляма, защото чух шума на сандалите ти пред мен в Дженнета.” Той каза: „Не съм извършил дело, на което се надявам повече, освен че никога не съм извършвал абдест през деня или през нощта, без да кланям онова, което ми е предписано, с този абдест.”[ел-Бухари, Муслим]

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Мюсюлманин, който извърши абдест правилно, след което стане и кланя два ракята намаз от все сърце, Дженнетът става задължителен за него.” [Муслим]

Препоръчително е да се кланят два ракята намаз след извършване на абдест и преди пълното изсъхване на крайниците. [Имдаду-л-феттах]

Два ракята намаз се кланят също и след извършване на гусл. [Радду-л-мухтар]

Препоръчително е в първия ракят да се прочетете сура ел-Кяфирун, а във втория – сура ел-Ихляс. [Радду-л-мухтар]

Ако задължителен намаз се кланя след извършването на абдест, той ще играе ролята на двата препоръчителни ракята. [Хашияту-т-Тахтави]

 

Предобеден намаз (саляту-д-духа)

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който се придържа към кланянето на саляту-д-духа, греховете му ще бъдат опростени, дори ако са колкото морската пяна.” [ет-Тирмизи]

Ебу Хурайра (радийеллаху анх) е казал: „Моят любим (саллеллаху алейхи веселлем) ми заповяда три неща: да спя след като съм кланял намаза витр, да говея три дни всеки месец и да кланям двата ракята на намаза духа.” [ен-Несаи]

Муаза казва, че попитала Аише (радийеллаху анха): „Колко ракята кланяше Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) в намаза духа?” Тя отговорила: „Четири ракята и той добавяше още, ако иска.” [Муслим, Ахмед, Ибн Мадже]

Намазът духа е най-малко два и най-много дванадесет ракята. [Ед-дурру-л-мухтар]

Най-добре е да се кланят осем ракята или най-малко четири. [Радду-л-мухтар]

Времето за намаза духа е от изгрева на слънцето до неговото влизане в зенита (завал).

Препоръчително е да се кланя, когато една четвърт от деня е минала. [Ед-дурру-л-мухтар]

Двете сури за утрото, т.е. сура еш-Шемс и сура ед-Духа, е препоръчително да се четат в намаза. [Радду-л-мухтар]

Не е желателно да се кланят повече от четири ракята без да се даде селям.

 

Намаз при пътуване (саляту-с-сефер)

Мектам ибн ел-Микдам (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой не оставя със семейството си нещо по-добро от два ракята, кланяни вкъщи, преди да тръгне на път.” [ет-Таберани]

Кяб ибн Малик (радийеллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) винаги се връщаше от пътуване през деня преди обяд и започваше от джамията, кланяйки два ракята в нея, след което сядаше.” [Муслим]

Който има намерение да пътува, трябва да кланя два ракята намаз в дома си преди да замине, и когато се върне от пътуването, трябва да отиде в джамията и да кланя два ракята в нея. [Радду-л-мухтар]

 

Среднощен намаз (саляту-т-техеджуд)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Придържайте се към среднощния намаз, защото това е обичаят на праведните преди вас и средство за доближаване до вашия Господар, той е изкупление за греховете и възпира от провинения.” [ет-Тирмизи, ел-Хаким]

Абдуллах ибн Амр ибн ел-Ас (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) му казал: „О, Абдуллах, не бъди като еди-кого си, той се молеше през нощта, след което изостави среднощния намаз.” [ел-Бухари, Муслим]

Аише (радийеллаху анха) предава: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) кланяше единадесет ракята намаз [през нощта], полагайки челото на седжде за време, колкото ви е необходимо да прочетете петдесет айета, преди той да вдигне главата си.” [ел-Бухари]

Намазът техеджуд е за предпочитане пред дневните допълнителни намази. [Радду-л-мухтар]

Неговото време започва след кланянето на нощния намаз (иша) и продължава до влизането на времето за сутрешния намаз (феджр). [Имдаду-л-феттах]

Той е най-малко два ракята и най-много осем с три допълнителни ракята за витр. [Хашияту-т-Тахтави]

Ако някой иска да се моли през една трета от нощта и да спи през останалите две трети, тогава е най-добре за него да се моли в средната трета от нощта, защото ибадетът в това време е най-труден. [Радду-л-мухтар]

Ако някой иска да се моли половината нощ, а през другата половина да спи, тогава е най-добре да се моли в последната половина, заради хадисите, които се отнасят до тази част на нощта. [Радду-л-мухтар]

Най-добре е да се дава селям след всеки два ракята. [Имдаду-л-феттах]

 

Намаз за напътствие (саляту-л-истихара)

Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анхума) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни учеше как да търсим напътствие, за да направим най-добрия избор при някакво начинание, както ни учеше на сура от Корана. Той казваше: „Ако някой от вас е загрижен за някое начинание или за планирането на пътуване, нека да кланя два ракята намаз, без да е от задължителните, след което да каже:

Аллахумме инни естехируке биилмике ве естекдируке бикудратике ве еселюке мин федликел азим, фе иннеке текдиру веля екдиру ве теалему веля еалему ве енте аллямул гуюб. Аллахумме ин кунте теалему енне хазел емра [тук се назовава нуждата] хайрун ли фи дини ве меаши ве акибети емри аджилихи ве аджилихи фекдурху ли ве йессирху ли сумме барик ли фих. Ве ин кунте теалему енне хазел емра шеррун ли дини ве меаши ве акибети емри аджилихи ве аджилихи фесрифху анни весрифни анху векдур лил хайра хайсу кяне сумме ердини бих.

О, Аллах, напъти ме чрез Твоето знание, вдъхни ми сила чрез Твоята сила и ме дари с Твоята огромна благодат! Защото ти имаш сила, а аз нямам, Ти имаш знание, а аз нямам, Ти знаеш скритото. О, Аллах, ако знаеш, че това начинание [тук се назовава нуждата] е добро за мен, за религията ми, за живота и бъдещето ми, отсъди го за мен и го улесни за мен, а след това ме благослови в него. Ако Ти знаеш, че това начинание е лошо за мен, за религията ми, за живота и бъдещето ми, отстрани го от мен и мен отстрани от него, и отсъди за мен доброто, където и да е то, после ме удовлетвори с него.” [ел-Бухари]

Намазът истихара се препоръчва за онези въпроси, за които не е ясно какви действия трябва да се предприемат. [Хашияту-т-Тахтави]

В началото се кланят два ракята намаз заради Аллах Теаля. След това се сяда, за предпочитане с лице към кибле, и с вдигнати ръце се чете дуата за истихара.

Препоръчително е дуата да се започне с възхвала на Аллах (елхамдулиллях) и с благослов за Пратеника (вессалюту весселям аля расулиллях) и тя да се завърши по същия начин. [Радду-л-мухтар]

Правещият дуата трябва да спомене начинанието, за което е загрижен, на мястото на „хазе-л-емра” в дуата, или да го спомене след като прочете дуата. [Радду-л-мухтар]

Желателно е намазът за напътствие да се повтори седем пъти. [Радду-л-мухтар]

 

Намаз за прослава (саляту-т-тесбих)

Икриме предава от Ибн Аббас, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Аббас ибн Абдулмутталиб: „О, Аббас, о, чичо, да ти дам ли, да ти подаря ли, да те даря ли, да ти кажа ли десет неща, които, ако ги вършиш, Аллах ще ти опрости първите и последните ти грехове, миналите и бъдещите ти грехове, съзнателните и несъзнателните ти грехове, скритите и явните ти грехове? Десетте неща са: кланяй четири ракята, като четеш във всеки ракят сура ел-Фатиха и друга сура. След като свършиш четенето на Корана в първия ракят кажи 15 пъти: „Пречист е Аллах! Слава на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!” Тогава отиди на руку и докато си на руку прочети същото 10 пъти, след това се изправи от руку и кажи същото 10 пъти. След това се наведи на седжде и докато си на седжде кажи същото 10 пъти. След това се изправи от седжде и кажи същото 10 пъти. Направи второто седжде и докато си на него кажи същото 10 пъти. Тогава седни след второто седжде и кажи същото 10 пъти. Това са 75 повторения на тези слова във всеки ракят. Направи същото във всеки от четирите ракята. Ако можеш да го кланяш всеки ден, прави го. Ако не можеш то поне всеки петък. Ако и това не можеш, поне веднъж в годината. Ако и това не можеш, то поне веднъж в живота.” [Ебу Давуд, Ибн Мадже, Ибн Хузейме, ет-Таберани]

Според друг хадис, предаден от ет-Тирмизи от Абдуллах ибн ел-Мубарак, начинът на изпълнение е малко по-различен. Той е следният:

1. Започва се с встъпителния текбир (Аллаху екбер) и се чете началната дуа субханеке.

2. Следният тесбих се чете 15 пъти:

 

Субханеллахи вел хамду лилляхи веля иляхе иллеллаху веллаху екбер.

Пречист е Аллах! Слава на Аллах! Няма друг бог освен Аллах! Аллах е най-велик!

3. Тогава се чете сура ел-Фатиха.

4. Горният тесбих трябва да се прочете на следните десет места по 10 пъти:

• след прочитане на сурата, докато все още човек е в изправено положение;
• на руку след  като се каже три пъти субхане раббийел азим;
• след изправяне от руку след като се каже раббена лекел хамд;
• на седжде след като се каже три пъти субхане раббийел еаля;
• на сядането между двете седждета;
• на второто седжде след като се каже три пъти субхане раббийел еаля.

5. На втория ракят преди сура ел-Фатиха се чете 15 пъти споменатия тесбих и нататък намазът се продължава по същия начин. [Ел-фетава ел-хиндиййе]

Намазът тесбих е четири ракята като може да се даде селям след всеки два ракята или след четвъртия. [Радду-л-мухтар]

Може да се кланя по всяко време, освен във времената, когато кланянето на намаз е неодобрено (мекрух). [Радду-л-мухтар]

Прославите (тесбих) не трябва да се броят на пръстите, ако човек може да брои със сърцето. [Радду-л-мухтар]

Препоръчително е в първия ракят да се чете сура ет-Текясур, във втория ракят – сура ел-Аср, в третия ракят – сура ел-Кяфирун, а в четвъртия ракят – сура ел-Ихляс. [Ел-фетава ел-хиндиййе]

 

Намаз при нужда (саляту-л-хадже)

Абдуллах ибн Ебу Евфа (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой има нужда, изискваща помощта на Аллах или на човек, нека старателно да извърши абдест и да кланя два ракята намаз. След като свърши намаза нека да възхвали Аллах (елхамдулиллях) и да изрече благослов за Расулюллах (вессаляту весселям аля расулиллях). След това нека да отправи следната дуа:

Ля иляхе иллеллахул халимул керим. Субханеллахи раббил аршил азим. Елхамдулилляхи раббил алемин. Ес’елюке муджибати рахметик, ве азаиме мегфиратик, вел ганимете мин кулли бир, весселямете мин кулли исм, ля тедеа ли зенбен илля гафертех, веля хеммен илля ферраджтех, веля хаджетен хийе леке ридан илля кадайтеха. Я ерхамер рахимин.

Няма друг бог освен Всеблагия, Прещедрия! Пречист е Аллах, Господарят на Великия Трон! Слава на Аллах, Господаря на световете! Моля Те за онова, което води до Твоята милост и до Твоето огромно опрощение, за обогатяване на всяко благо, за опрощение на всеки грях. Не оставяй нито един грях неопростен, нито една грижа без решение, нито една нужда неудовлетворена. О, Най-милостиви!” [ет-Тирмизи, Ибн Мадже] 

В друго предание се казва, че в първия ракят трябва да прочете сура ел-Фатиха и Айету-л-Курси [2: 255], а във втория ракят – сура ел-Фатиха и Аменеррасулю [2: 285-286].

 

Намаз преди смърт (саляту-л-мевт)

Ако мюсюлманин е осъден на смърт чрез екзекуция, препоръчително е той да кланя два ракята намаз, молейки Аллах за прошка и милост, за да може последното му дело преди да напусне този свят да е покаянието и намаза. [Радду-л-мухтар]

 

Нощен ибадет (ихяу-л-лейл)

Препоръчително е да се прави ибадет в следните нощи:

1. Нощта на двата байрама [иду-л-адха и иду-л-фитр]

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прави ибадет в нощите на двата байрама, очаквайки голяма награда от Аллах, сърцето му няма да умре в деня, когато сърцата умират.” [Ибн Мадже]

2. Нощта на средата на Шабан [лейлету-л-бераат]

Али ибн Ебу Талиб (радийеллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прекарайте нощта на средата на Шабан [15-тата нощ] в ибадет, а денят [15-ия ден] – в говеене, защото наистина тогава Аллах се спуска [по присъщ Нему начин] със залеза на слънцето до земното небе и пита чак до зазоряване: „Няма ли кой да иска опрощение, за да му дам? Няма ли кой да иска препитание, за да му дам?” [Абдурраззак, Ибн Мадже]

3. Последните десет нощи на Рамазан

Аише (радийеллаху анха) предава: „Когато влезнеха последните десет [дни от Рамазан], Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) прекарваше нощите в ибадет, събуждаше семейството си и затягаше колана си [т.е. беше непоколебим и решителен].” [ел-Бухари, Муслим]

Аише (радийеллаху анха) предава също: „Той (саллеллаху алейхи веселлем) се стараеше в последните десет дни [от Рамазан] така както никога през останалото време.” [Муслим]

4. Първите десет нощи от Зулхидже

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма по-любими дни за ибадет при Аллах от първите десет дни на Зулхидже. Говеенето в един ден от тях се равнява на говеенето една година, а ибадетът, правен в една нощ от тях, се равнява на ибадета, правен в нощта Кадр. [ет-Тирмизи]

Ибадетът, който се прави в споменатите по-горе нощи, включва следното:

• кланяне на допълни (нафиле) намази, без определен брой ракяти;
• четене на Коран;
• четене и слушане на хадиси;
• споменаване на Аллах Теаля (зикр);
• изричането на благослов (салеват) за Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем). [Имдаду-л-феттах]

Прекарването на тези нощи в ибадет се постига чрез прекарване на по-голямата част от тях в ибадет. Казано е също, че прекарването на минута в ибадет е достатъчно. Ибн Аббас (радийеллаху анхума) е казал, че това се постига чрез кланянето на нощния и сутрешния намаз в група (джемаат). [Имдаду-л-феттах]

Не е одобрено хората да се събират заедно в някоя от тези нощи и да правят ибадет, независимо дали в джамията или някъде другаде. [Имдаду-л-феттах]

 

Автор: Фади Кутуб

Науката за кираат

(различните четения на Корана)

 

Кираат от езикова гледна точка е множественото число на кираа (четене) и идва от глагола карае (чета, рецитирам).

Кираат като термин означава произнасяне думите на Корана, както са били произнасяни от Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и са били научени и чути от сподвижниците му.

Предмет на тази наука е методът на произнасяне думите на Свещения Коран, както и прилагането на посочения метод. Това е една от най-благородните науки, тъй като тя предпазва човек от грешки при четенето на Корана и от изопачаване и промяна. 

Кираат и откровение. Единственият източник на кираат е откровението, низпослано на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), който предавал на сподвижниците си полученото откровение с най-малките подробности. Той рецитирал пред сподвижниците си, както му е било разкрито. Ибн Месуд (радийаллаху анх) разказва: „Той им прочиташе десет [айета] и те не продължаваха с други десет, докато не научеха това, което се съдържа в тях, от знания и действия. След това, ако той им бе преподал Коран и те се бяха усъвършенствали в четенето му, той искаше да ги чуе, за да потвърди [способността им да четат правилно].“

Кираат и изменение. Всяка кираа следва сунната. Тя е предадена устно и писмено от Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). Тя е самият Коран, по никакъв начин не е разделена от него и не може да се прави разлика между различните четения. Кираа е различен подбор на думи и/или произношение, с което Джибрил (алейхисселям) е бил изпратен по различни поводи при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем).

Имам Муслим предава от Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Бях в джамията и един човек дойде да се моли, но чете по начин, който ме накара да го порицая. След това друг мъж дойде и чете по начин, различен от начина, по който първият чете. След като всеки от нас приключи намаза, отидохме при Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и аз му казах: „Този човек чете така и аз го порицах. После друг дойде и чете различно от първия.“ Тогава Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) нареди на двамата да четат. Те четоха и той одобри начините на четене и на двамата.“

Учените по кираат са разделили четенията на Корана в две основни категории: приемливи и неприемливи четения.

Що се отнася до приемливите четения, те са тези, в които са изпълнени три условия:

1. Да са в съответствие с правилата на арабския език.

2. Да са в съответствие с ръкописите, събрани от Усман (радийаллаху анх).

3. Да са достигнали до нас чрез достоверни последователни вериги на предаване.

Всяка кираа, в която тези три условия са изпълнени, се счита за четене на Корана. Това е мнението на мнозинството от хората на знанието.

Що се отнася до неприемливите четения, те са тези, в които едно или повече от посочените условия не са спазени.

Онези кираат (четения), които са достигнали до нас чрез достоверна последователна верига на предаване, са десет на брой. Те са разказани от група четци, които били известни с точното си предаване и с правилното си произношение, както и с отличното си владеене на езика. По-долу са посочени разказвачите на тези четения заедно с най-известните им ученици:

1. Четенето на Нафи ел-Медени. Най-известните от тези, които предават от него са Калюн и Уарш.

2. Четенето на Ибн Кесир ел-Мекки. Най-известните от тези, които предават от него са ел-Баззи и Кунбул.

3. Четенето на Ебу Амр ел-Басри. Най-известните от тези, които предават от него са ед-Дури и ес-Суси.

4. Четенето на Ибн Амир еш-Шами. Най-известните от тези, които предават от него са Хишам и Ибн Секуан.

5. Четенето на Асим ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Шу`ба и Хафс.

6. Четенето на Хамза ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Халяф и Халляд.

7. Четенето на ел-Киса`и ел-Куфи. Най-известните от тези, които предават от него са Ебу ел-Харис и Хафс ед-Дури.

8. Четенето на Ебу Джафер ел-Медени. Най-известните от тези, които предават от него са Иса ибн Уардан и Джимаз.

9. Четенето на Якуб ел-Басри. Най-известните от тези, които предават от него са Рууайис и Рух.

10. Четенето на Халяф ибн Хишам ел-Беззар ел-Багдади. Най-известните от тези, които предават от него са Исхак ибн Ибрахим и Идрис ибн Абдулкерим.

Когато приписваме предание на разказвач измежду посочените по-горе, наричаме това предание риуайе. Например бихме казали: това е четенето (кираа) на Асим с предание (риуайе) от Хафс, или четенето (кираа) на Нафи с предание (риуайе) от Уарш и т.н.

Различните четения се основават на учене и предаване, а не на мнение и тълкуване. Всички четения, които са достигнали до нас, чрез достоверна верига, са откровение от Аллах Теаля, низпослано на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем). Именно поради тази причина, учените ни съветват да не учим Коран по метод, различен от този, който се основава на обучение, прослушване и устно предаване.

Достойнствата на някои сури от Корана

изтегли от тук

 

 

Четенето на Корана

Тамим ед-Дари (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сто айета в намаз, кланян през нощта, това ще бъде записано за него като благочестиво послушание пред Аллах за тази нощ.”

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, и всяко добро дело се възнаграждава за десет такива. Не казвам, че „Елиф. Лям. Мим” е една буква, а че „елиф” е буква, „лям” е буква и „мим” е буква.”

Ибн Имран (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете Корана, нека да иска от Аллах чрез него, защото ще дойдат хора, които ще четат Корана и ще искат от хората чрез него.”

Аише (радийаллаху анха) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четенето на Коран по време на намаз е по-добро от четенето му през друго време. Четенето на Коран не по време на намаз е по-добро от възхваляването на Аллах и провъзгласяването на Неговото величие. Възхваляването на Аллах е по-добро от садаката. Садаката е по-добра от говеенето, а говеенето е защита от Огъня.” [ел-Бейхеки; “Мишкят ел-месабих”]

 

Бесмеле

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е едно от имената на Аллах, разстоянието между което и най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам] е като разстоянието между черната и бялата част на окото, погледнато отблизо.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]

Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал относно бесмеле: „Аллах го е дал на вас, и никога не го е давал на друга общност преди вас.” [ел-Хаким в „ел-Мустедрак”; ез-Зехеби]

 

Сура ел-Фатиха (№1)

Един човек дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), приел исляма, след което се върнал при своето племе. По пътя срещнал група хора, сред които имало един луд човек с железни окови. Групата казала, че чули, че приятелят на този човек [т.е. Пророка Мухаммед] притежавал нещо хубаво, затова човекът излекувал лудия със сура ел-Фатиха. Като награда му дали 100 овце. След това човекът се върнал при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и разказал случилото се. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал дали той е направил нещо друго освен прочитането на ел-Фатиха, а човекът отговорил отрицателно. Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал, че докато онова племе изкарва прехраната си от лъжливи заклинания [т.е. докато почита идоли], човекът е спечелил овцете по законен начин и може да ги задържи. [Ебу Давуд]

Ебу Саид ер-Рафи ибн ел-Муалла (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Да те науча ли на най-великата сура от Корана преди да си тръгнеш от джамията?” Тогава той ме хвана за ръката и тъкмо когато щяхме да излезем, аз му напомних за обещанието му да ме научи на най-великата сура от Корана. Той каза: „Това е „Елхамдулилляхи раббил алемин” [сура ел-Фатиха], което е „ес-себ ел-месaни” [седемте повтарящи се айета] и великият Коран, който ми е даден.” [ел-Бухари]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че когато Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Искаш ли да те науча на сура, подобна на която не е била низпослана нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана?”, и го попитал също и за това какво повтаря в намазите си, а той му отговорил: „Майката на Корана [сура ел-Фатиха].”, Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) заявил: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, нищо подобно не е било низпослано нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана и това са седем от повтарящите се айети от Корана, с които бях дарен.” [ет-Тирмизи; ел-Хаким казва, че този хадис е сахих според условията, установени от имам Муслим („Тефсир ел-Мезхери”)]

Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Един ангел ми каза: „Радвай се на двете светлини, които не са били дадени на никой пророк преди теб: ел-Фатиха и последните айети на сура ел-Бекара.” [Муслим].

Aмбери в своята „Китабу-р-рад“ чрез своя собствена верига от разказвачи предава от Муджахид ибн Джебр (рахметуллахи алейх), че Иблис, проклетият от Аллах Теаля, е плакал по четири повода: първо, когато е бил проклет; второ, когато е бил изгонен от Дженнета; трето, когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е бил удостоен с пророчеството; четвърто, когато сура ел-Фатиха е била низпослана и тя е низпослана в Медина.

Веднъж Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) пътувал и след като слязъл от плавателния съд, тръгнал заедно с един сподвижник и го попитал: „Да ти кажа ли най-добрата част от Корана?” Тогава той казал: „Елхамду лилляхи раббил алемин! [Слава на Аллах, Господаря на световете!]” [ел-Хаким; ез-Зехеби]

Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) разказва: „По време на пътуване се спряхме на едно място. Едно момиче дойде при нас и каза: „Главата на племето беше ухапан от скорпион, а нашите мъже не са тук. Има ли сред вас някой, който може да прочете нещо, за да го излекува?” След това един от нашите мъже отиде заедно с нея, въпреки че не мислеше, че знае някакво лечение. Нашият приятел отишъл при болния и му чел нещо, след което той се излекувал. След това главата на племето му дал 30 овце и мляко за всички ни. Когато се върна, го попитахме: „Знаеше ли какво да му прочетеш, за да го излекуваш?” Той каза: „Не, само му прочетох Умму-л-китаб [Майката на Корана, сура ел-Фатиха].” Казахме му да не прави нищо, докато не идем в Медина и не попитаме Пророка относно това [относно практиката и дали овцете са позволени за нас или не]. Когато отидохме в Медина, разказахме това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), след което той попита с удивление: „От къде е знаел той, че ел-Фатиха може да се ползва за лечение? Разпределете наградата по между си и отделете дял и за мен.” [ел-Бухари]

Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Ебу Сулейман казва, че веднъж група сподвижници били на поход, когато минали покрай човек, болен от епилепсия, който бил в безсъзнание. Един от сподвижниците прочел сура ел-Фатиха и духнал в ухото му. Болният човек веднага се излекувал. Когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) бил информиран за това, той казал: „Тя [сура ел-Фатиха] е Майката на Корана и е лек за всяка болест.” [„Тефсир ел-Mезхери”, от ес-Сулби от Ебу Сулейман от Муавийе ибн Салих (радийаллаху анх)]

Саиб ибн Язид (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) прочете сура ел-Фатиха и духна върху мен. За да ме защити от нещастия, той прочете тази сура и поплюна с благословената си слюнка в устата ми. [ет-Tаберани в „Ел-евсат“; „Тефсир ел-Mезхери”]

Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Mезхери”]

Пейгамберa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който изучи и усвои първите седем [айета или сури] от Корана е учен.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]

И е казал: „Майката на Корана са седемте повтарящи се айета.” [ел-Бухари]

Джабир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Джабир, да ти кажа ли за най-добрата сура от Корана?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, моля те кажи ми.” Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е Фатихату-л-Kитаб [Откриващата на Книгата].” Джабир добавя: „И мисля, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза, че ел-Фатиха е лек за всяка болест.” Предава се също, че Джабир е казал: „Фатихату-л-китаб e лек за всяка болест с изключение на смъртта.” [ел-Хали в „Ел-феваид”; „Тефсир ел-Mезхери”]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „В Откриващата на Корана има лек за всяка болест.“ [ед-Дарими; ел-Бейхеки]

И е казал: „Сура ел-Фатиха се равнява на две трети от Корана.” [ел-Хаким; ел-Бейхеки]

 

Сура ел-Бекара (№2)

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът и онези, които се придържат към него, ще се явят в Деня на къямета, предшествани от сура ел-Бекара и сура Али Имран.” [Муслим]

И е казал: „Научете се да четете сура ел-Бекара, защото в нея има благодат, а за изоставянето й има съжаление, и то е непоносимо за мързеливия, и ел-Бекара и Али Имран са като две цветя, които ще правят сянка на четящия ги в Деня на къямета, сякаш ще има два големи облака или две ята птици.” [Ахмед]

И е казал Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем): „Четете сура ел-Бекара и не дръжте домовете си като гробници. Който прочете сура ел-Бекара през нощта, ще бъде коронясан с корона от Дженнета.” [ел-Бейхеки]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не превръщайки домовете си в гробища. Шейтана не влиза в дом, в който се чете сура ел-Бекара.” [Муслим]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е бил попитан: „Коя част от Корана е най-добрата?” Той отговорил: „Сурата, в която се споменава крава.” Тогава бил попитан: „Коя част от тази сура?”. Той отговорил: „Айетът на Престола [Айету-л-Курси] и последната част на ел-Бекара бяха низпослани изпод Престола.” [ед-Дарими]

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ел-Бекара е върхът на Корана. Осемдесет ангели слизаха с всеки един от айетите и извадиха Айета на Престола изпод него и го присъединиха към другите айети.” [Ахмед]

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете Айету-л-Курси веднага след всеки предписан намаз, няма да има нищо между него и влизането му в Дженнета, освен смъртта.” [ен-Несаи; Ибн Хиббан; ед-Дарими]

Имам Ахмед (рахимехуллах) е казал: „Предава се от Есма бинт Язид (радийаллаху анха), че е чула Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва относно айетите: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] и „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [Али Имран, 3: 1-2], че в тях се съдържа най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам].” [Ебу Давуд; ет-Тирмизи; „Тефсир Ибн Kесир”]

Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:  „О, Ебу-л-Мунзир, знаеш ли кой айет от Книгата на Аллах е най-велик?” Аз казах: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2: 255] Тогава той ме потупа по гърдите и каза: „Нека знанието да те радва, Ебу-л-Мунзир!” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

От имам Ахмед (рахимехуллах), от Мухаммед ибн Джафер, от Усман ибн Итаб се предава, че Ебу ес-Сулейл е казал: „Човек от сподвижниците на Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) извика хората, докато се събраха много около него, след което се качи на покрива на една къща и се обърна към хората, казвайки: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Кой айет от Корана е най-велик?” Един човек каза: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] Той продължи: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) постави дланите си между раменете ми и почувствах хладнина в средата на пазвата си и той ми каза: „Поздравления за знанието ти, Ебу-л-Мунзир!” [„Тефсир Ибн Кесир”]

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е най-великият айет от Корана [имайки предвид Айету-л-Курси].” Предадено е от Убей ибн Каб (радийаллаху анх), че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) го попитал: „Кой е най-великият айет от Корана?” Убей казал: „Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре.” Повторил това няколко пъти, след което казал: „Айету-л-Курси.”  Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Поздравления за твоето знание, Ебу-л-Мунзир! Кълна с в Онзи, в Чието владение е моята душа, Айету-л-Курси има език и две устни, с които прославя Аллах в подножието на Престола.” [„Тефсир Ибн Кесир”]

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете четири айета от началото на сура ел-Бекара, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата, Шейтана няма да се доближи до него и до семейството му през този ден, и нищо, което презира, няма да се доближи до него или до семейството му, и винаги щом тези айети се прочетат над луд човек, той си възвръща съзнанието.” [ед-Дарими; ен-Несаи; Ибн Хиббан; ет-Таберани]

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който прочете десет айета от ел-Бекара през нощта, Шейтана няма да има достъп до тази къща през тази нощта чак докато се събуди на сутринта. Това са четири айета от началото на сурата, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата.” [ед-Дарими]

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура ел-Бекара, защото в придържането към нея има берекет, а в изоставянето й има съжаление.” [Муслим]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има гръб, а гърбът на Корана е ел-Бекара.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]

Ебу Месуд ел-Бедри (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни.” [ел-Бухари]

Абдуллах ибн Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че баща му му казал, че имал съд, в който държал фурми. Той имал навика  да го проверява и веднъж установил, че броят на фурмите намалявал. Затова решил да пази една нощ, при което видял звяр, който приличал на подрастващо момче. Бащата казал: „Поздравих го със селям и той ми отговори. Тогава аз го попитах: „Какво си ти, джин или човек?“ Той отговори: „Джин.” Казах му: „Покажи ми ръката си.“ И той ми я показа и приличаше на лапа на куче с козина. Казах: „Всички джинове ли изглеждат така?” Той каза: „Не знам никой от джиновете, който да е по-силен от мене!” Аз попитах: „Какво те накара да извършиш това, което направи [т.е. да вземеш фурми]?” Той каза: „Чухме, че си човек, който обича благотворителността, и поискахме да имаме от храната ти.” Попитах го: „Какво може да ни защити от вас?” Той отговори: „Айету-л-Курси.” На следващия ден отидох при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказах за случилото се, след което той каза: „Злият е казал истината.” [„Тефсир Ибн Кесир”]

Ибн Аббас (радийаллаху анх) разказва: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.“ Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме назначи за охрана на зекята от Рамазан. Някой дойде и започна да взима шепи храна. Сграбчих го и му казах: „Кълна се в Аллах, ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Аз съм беден, имам голямо семейство и съм в отчаяна нужда!” Пуснах го и на сутринта Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Така че от думите на Пратеника на Аллах знаех, че той ще се върне. Затова легнах в засада и когато дойде отново започна да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Остави ме. В нужда съм и имам голямо семейство. Няма да се върна отново!” Смилих се и го пуснах по пътя му. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Легнах в засада за трети път и когато дойде започна отново да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах! Това е трети пореден път. Твърдеше, че няма да се върнеш отново, но ето те тук!” Той каза: „Ако ме пуснеш ще те науча на слова, които ще ти помагат.” Попитах: „Какви са те?” Каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пуснах го да си върви. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той каза, че ще ме научи на слова, които ще ми помагат, ако го пусна.” Той попита: „Какви са те?” Отговорих: „Той ми каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Той е казал истината, въпреки че е лъжец. Знаеш ли с кого говори през тези три нощи, Ебу Хурайра?” Отговорих отрицателно. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това беше Шейтана.” [ел-Бухари]

 

 

Сура Али Имран (№3)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Какво прекрасно съкровище е сура Али Имран за бедняка, който я чете в намаза през последната част от нощта.” [ед-Дарими]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” [ел-Хаким; Ибн Мадже]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Муаз (радийаллаху анх): „Да те науча ли на дуа, с която ако помолиш Аллах, Той ще изплати дълга ти, дори ако е голям като планината Ухуд?” След това той споменал 26-ти и 27-ми айет от сура Али Имран. [ет-Таберани в „Ес-сагир”]

Mекхул (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете Али Имран в петъчен ден, ангелите ще го благославят чак до вечерта.” [ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]

Усман ибн Аффан (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете края на сура Али Имран през нощта, ще му бъде записана наградата за една нощ, прекарана в ибадет.”

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

 

Сура ел-Ен’ам (№6)

Джабир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Толкова много ангели придружаваха нейното низпославане, че хоризонтът беше изпълнен от тях.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Енам беше низпослана цялата, придружавайки я седемдесет ангели от всяко небе, докато пристигне до мен. Винаги щом тя се чете над болен човек, Аллах го излекува.” [ел-Бейхеки; ел-Хатиб]

Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Ен’ам е от сърцевината на Корана.” [„Тефсир ел-Куртуби”]

 

Сура Худ (№11)

Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура Худ в петъците.” [мурсел хадис, ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]

 

Сура Юсуф (№12)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Учете роднините си да четат сура Юсуф, защото всеки мюсюлманин, който я чете или учи семейството и робите си на това, Аллах ще облекчи смъртните болки за него, и ще му даде сила, която ще му попречи да завижда на негов брат мюсюлманин.” [Ибн Асакир]

 

Сура ел-Кехф (№18)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Кехф по същия начин, по който е била низпослана, тя ще бъде светлина за него в Съдния ден, от дома му до Мека. И всеки, който чете последните десет айета от сурата и след това ед-Деджал се появи, eд-Деджал няма да има никакво право върху четящия.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]

Ебу-д-Дерда (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който наизусти десет айета от началото [или според друга версия от края] на сура ел-Кехф, ще бъде предпазен от ед-Деджал.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Кехф в петък, Аллах ще запали за него светлина, която ще освети периода между двата петъка [петъкът, в който е прочетена сурата, до следващия петък].” [ел-Хаким; „Мишкят ел-месабих”; ел-Бейхеки смята, че хадисът не е достоверен]

Ел-Бера ибн Азиб (радийаллаху анх) предава: „Един човек четял сура ел-Кехф, а конят му бил вързан с две въжета до него. Облак започнал да се спуска и да се разпростира над този човек и продължил да се приближава все повече и повече, че чак конят му започнал да скача [сякаш се страхувал от нещо]. На сутринта човекът дойде при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказа за случилото се. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е било ес-сакина [спокойствие], което е слязло заради [четенето на] Корана.” [ел-Бухари; ет-Тирмизи]

 

Сура Та-ха (№20)

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Хиляда години преди да създаде небесата и земята Аллах е чел Ta-ха и Ясин, и когато ангелите чули това четене казали: „Честити са хората, на които това се низпослава, честити са умовете, които запомнят това, и честити са езиците, които произнасят това.” [ед-Дарими; ет-Тирмизи]

Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Таха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]

 

Сура ел-Муминун (№23)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) прочел сура ел-Муминун от айет 115 до айет 118 в ухото на болен човек и той се излекувал. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) попитал: „Какво чете в ухото му?” Ибн Месуд (радийаллаху анх) му отговорил, а Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако вярващ човек я прочете над планина, тя ще се разруши.” [„Фетх ел-кадир”]

 

Сура ес-Седжде (№32)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е лягал да спи, докато не прочете сура ес-Седжде. [ет-Тирмизи; ел-Хаким; ез-Зехеби в „Сахих ел-джами”]

Халид ибн Медан (един от табиин) е казал: „Четете сурата „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде], защото чух, че един човек, извършил много грехове, е чел нея и нищо друго. Тя разпростряла крилото си върху него и казала: „О, Господарю, опрости го, защото той често ме четеше!” Така Аллах Теаля я е направил застъпничка за четящия и Аллах казал: „Запишете му награда и го извисете с една степен за всеки грях.”

Халид също е казал: „Тя ще говори в интерес на четеца й, когато той е в гроба, и тя ще казва: „О, Аллах, ако аз съм част от Твоята Книга, направи ме застъпничка за него. Но ако не съм част от Твоята Книга, заличи ме от нея.” Тя ще бъде като птица, която ще спусне крилото си върху четеца й, ще се застъпи за него и ще го предпази от наказанието в гроба.”

 Халид е казал същото и за сура ел-Мулк. Той не си е лягал вечер, докато не ги прочете. Казал е също, че тези две сури имат 60 достойнства повече от която и да е друга сура в Корана.

 

Сура Ясин (№36)

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.” [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, заради задоволството на Аллах, Аллах ще го опрости.” [Ибн Хиббан; ед-Дарими; ет-Таберани; ел-Бейхеки; Ибн Мердаваих; Ебу Яля]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.”[Ебу Яля]

Макил ибн Ясар (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин, заради задоволството на Аллах, миналите му грехове ще бъдат опростени, затова я четете за умрелите измежду вас.” [ел-Бейхеки]

 

Сура Фуссилет (№41)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има своя плод и печалба, а плодът на Корана е Ха-мим [сура Фуссилет]. Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

 

Сура ед-Духан (№44)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са украсата на Корана.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки; Ибн ел-Мунзир]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ед-Духан всяка вечер, 70,000 ангели ще се молят за неговото опрощение.” [ет-Тирмизи]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.” [Ебу Яля]

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

 

Сура ел-Фетх (№48)

Умер (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тази нощ ми бе низпослана сура от Корана. Наистина тя е по-скъпа за сърцето ми от всяко друго нещо под слънцето.” След това Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ел-Фетх от 1-вия до 5-тия айет. [ел-Бухари]

 

Сура ер-Рахман (№55)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) отишъл при сподвижниците и прочел сура ер-Рахман, но всички останали мълчаливи. Казал им, че е ходил при джиновете и че я прочел и при тях и джиновете били впечатлени. Когато четял айетите „Та кои блага на вашия Господар взимате за лъжа?”, джиновете казвали: „Няма благо, което може да вземем за лъжа, хвала на Аллах!” [ет-Тирмизи; Ибн ел-Мунзир; ел-Хаким; ел-Азаме]

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има украшение, а украшението на Корана е сура ер-Рахман.” [ел-Бейхеки]

 

Сура ел-Вакиа (№56)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Вакиа през нощта, никога няма да се сблъска с бедността.” [Ибн ес-Сунни; ел-Бейхеки]

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Вакиа е сурата на богатство, затова я четете и научете децата си да я четат.” [Ибн Асакир]

 

Сура ел-Хадид (№57)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е четял сурите за прослава преди лягане и е казал, че в тях има един айет, който е по-добър от хиляда айета. [ет-Тирмизи]

Тези сури са: ел-Хадид (№57), ел-Хашр (№59), ес-Сафф (№61), ел-Джумуа (№62), ет-Тегабун (№64)

 

Сура ел-Хашр (№59)

Макал ибн Ясир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който сутрин прочете последните три айета от сура ел-Хашр след като е казал три пъти: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всезнаещия, от прокудения шейтан!”, Аллах ще определи 70 000 ангели, които да се молят за него до вечерта, и ако умре през този ден, ще е умрял като мъченик. И ако прочете тези айети вечерта, същото ще се отнася за него чак до сутринта.” (Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими)

 

Сура ел-Мулк (№67)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има една сура в Корана, която е само трийсет айета. Тя ще защитава всеки, който я е чел, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Теберани в „Ел-евсат”; „Фетх ел-кадир”; „Сахих ел-джами”; Ибн Мердаваис]

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].” [Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Мулк е защита срещу мъчението в гроба.” [„Сахих ел-джами”; ел-Хаким; ен-Несаи]

Джабир (радийаллаху анх) предава: „Беше обичай на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да не си ляга, докато не прочете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] и „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде]”. [Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими]

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има сура, която ще защитава четеца й, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Таберани]

Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Иска ми се сура ел-Мулк да беше в сърцето на всеки мюсюлманин.” [ел-Хаким; Мухаммед ел-Джезри в „Ел-хисн ел-хасин”]

Ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че един от сподвижниците на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) опънал палатката си над един гроб несъзнателно и чул един човек да чете: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] до края. Отишъл и разказал за това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), а той казал: „Той е бил защитникът, бранителят, който пази от наказанието на Аллах Теаля.” [ет-Тирмизи]

Халид ибн Медан (един от табиин) е казал за сура ел-Мулк и ес-Седжде: „Тези две сури ще се борят за четеца им в гроба и ще кажат: „О, Аллах, ако ние сме част от Твоята Книга, приеми нашето застъпничество за него. А ако не сме част от Твоята Книга, заличи ни от нея.” Тези сури ще спуснат крилата си като птици и ще спасят човека от мъчението на гроба.” [„Мишкят ел-мисбах”]

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който чете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] всяка вечер, Аллах ще го предпази от мъчението в гроба. По времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) я наричахме „Ел-маниа” [Защитничката]. В Книгата на Аллах тя е сура, която ако се чете всяка нощ, това е много хубаво.” [ен-Несаи]

 

Сура ел-Еaля (№87)

Али (радийаллаху анх) превада: „Той [Пророка] обичаше тази сура.” [Ахмед]

 

Сура ез-Зилзале (№99)

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]

Един стар човек, който твърдял, че запомня трудно и че езикът му е муден, поискал Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да го научи да чете някоя подробна сура. Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) го научил да чете: „Когато земята бъде разтърсена в трус…” [сура ез-Зилзале] до края. Човекът казал: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Истината, никога няма да прочета повече от това.”

 

Сура ел-Адият (№100)

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Адият, ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран.” [ел-Хаким; ет-Тирмизи]

 

Сура ет-Текясур (№102)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете хиляда айета в една нощ, ще срещне Аллах усмихнат.” Някой попитал: „О, Пратенико на Аллах, кой от нас може да прочете хиляда айета?!” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ет-Текясур и казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на хиляда айета.” [eл-Хатиб в „Ел-муттефек вел муфтерак”, ед-Дейлеми във „Фетх ел-кадир”]

 

Сура ел-Кяфирун (№109)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прочетете сура ел-Кяфирун и тогава отидете да спите, защото тя е очистване от ширк.” [Ебу Давуд; ел-Хаким]

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]

Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]

 

Сура ен-Наср (№110)

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тя се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Тирмизи]

 

Сура ел-Ихляс (№112)

Енес (радийаллаху анх) предава, че някакъв човек казал на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Наистина обичам тази сура.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) отговорил: „Любовта ти към нея ще ти позволи да влезеш в Дженнета.” [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал за сура ел-Ихляс: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на една трета от Корана!” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]

Муаз ибн Енес (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете „Кул хувеллаху ехад” до края десет пъти, Аллах ще построи за него палат в Дженнета.”

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]

Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Мезхери”]

Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на сподвижниците си: „Има ли някой, който не може да прочете една трета от Корана през нощта?” Това е било трудно за тях и те рекли: „Кой от нас е способен на това, о, Пратенико на Аллах?” Той казал: „Кул хувеллаху ехад, Аллахуссамед” съставлява една трета от Корана.” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочита двеста пъти на ден „Кул хувеллаху ехад” до края, греховете му за петдесет години ще бъдат опростени, освен ако няма дълг.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]

В друга версия на хадиса се казва: „петдесет пъти на ден” и не се споменава: „освен ако няма дълг”.

Аише (радийаллаху анха) предава, че всяка нощ, когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) лягал в постелята си, той събирал длани и след като прочитал сурите ел-Ихляс, ел-Фелек и ен-Нас духвал в тях, след което обтривал с длани колкото е възможно повече от тялото си, като започвал с главата, лицето и предната част на тялото си. Той правел това по три пъти. [ел-Бухари]

 

Сура ел-Фелек (№113)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Укбе, научи се да четеш сура ел-Фелек, защото никога няма да прочетеш по-обичана от Аллах и по-достойна за Него от тази сура.” [ед-Дурайс; Ибн ел-Енбари; ел-Хаким; ез-Зехеби; Ибн Мердаваих]

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсил защита срещу джиновете и срещу уроки, докато сурите ел-Фелек и ен-Нас не били низпослани. След това той започнал да си служи с тях и изоставил другите неща. [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].” [Муслим]

 

Сура ен-Нас (№114)

Аише (радийаллаху анха) предава: „Винаги когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се разболееше, той четеше ел-Муаввизатейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] и след това духваше върху тялото си. Когато се разболя сериозно, аз ги четях и обтривах ръцете му по тялото му, надявайки се на благодатта им.” [ел-Бухари]

Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой, търсещ убежище, не може да потърси убежище с нещо като тези двете [сурите ел-Фелек и ен-Нас].” [Ебу Давуд]