Кабил и Хабил

Харут и Марут

Жителите на селището

Кравата на синовете на Исраил

Муса и ел-Хидр

Карун

Народът на Саба

Билкис

Узейр

Зу-л-Карнейн

Йеджудж и Меджудж

Хората от пещерата

Вярващият и неверникът

Стопаните на градината

Престъпващите в Съботата

Люкман

Хората, изкопали ямата

Берсиса

Владетелите на слона

Узейр

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” (ел-Бакара, 2:259) И е казал: „И рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.” И рекоха християните: “Месията е синът на Аллах.” Това те го изричат, приличат в думите на онези, които преди не повярваха. Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!” (ет-Тевбе, 9:30)

Хафиз Ебу ел-Касим ибн Асакир е казал: „Той е бил Узейр ибн Джерве. И е казано, че е бил Ибн Сурайк ибн Адия ибн Ейюб ибн Дерзена ибн Ура ибн Текйи ибн Усбу ибн Финхас ибн ел-Азир ибн Харун ибн Имран. И е казано, че е бил Узейр ибн Серуха. Според някои предания гробът му се намира в Дамаск.” Хафиз Ибн Асакир е предал от Ебу ел-Касим ел-Бегави, от Давуд ибн Амр, от Хиббан ибн Али, от Мухаммед ибн Курайб, от баща му, от Ибн Аббас (радийеллаху анх), който е казал: „Не знам дали туб’а е бил проклет или не. И не знам дали Узейр е бил пророк или не.” Той е предал подобно на това и от хадис на Муемил ибн ел-Хасан, от Мухаммед ибн Исхак ес-Седжизи, от Абдурраззак, от Муамир, от Ибн Ебу Зуайб, от Саид ел-Мекбери, от Ебу Хурайра (радийеллаху анх).

И той е предал от Исхак ибн Бишр – който е отхвърлен – от Джубейр и Мукатил, от ед-Дахак, от Ибн Аббас (радийеллаху анх), който е казал: „Докато Узейр бил младо момче, той бил пленен от Бихтинаср. Когато бил на четиридесет, Аллах го дарил с мъдрост. Никой не бил по-знаещ от него по отношение на Тората [ет-Теврат] и той бил споменаван наред с пророците, докато Аллах не изтрил името му, защото той Го попитал за съдбата.” Това е слаб и отхвърлен хадис. И Аллах знае най-добре!

Исхак ибн Бишр е предал от Саид, от Ебу Урубе, от Катаде, от ел-Хасан, от Абдуллах ибн Селям, че Узейр е бил рабът, когото Аллах умъртвил за сто години, след което го съживил отново.

Исхак ибн Бишр е казал: „Предадено ми бе от Саид ибн Бешир, от Вехб ибн Мунеббих, който е казал: „Узейр е бил мъдър и праведен раб. Един ден той излязъл, за да се погрижи за имота си, и когато приключил, той минал покрай едно рухнало селище, където горещината станала непоносима. Той влязъл в селището, яздейки магарето си. Слязъл от магарето и свалил от него две кошници – едната пълна със смокини, а другата пълна с грозде. Седнал и извадил една паница, в която изстискал грозде и наквасил сухия хляб, който носел. Той ял от това, след което легнал по гръб с обърнати крака към една стена и започнал да се взира в покрива на къщата. Видял няколко изгнили кости и си рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” Той не се усъмнил, че Аллах може да направи това, а го казал от удивление. При това Аллах Теаля изпратил Ангела на смъртта, който взел душата му, и така Аллах го умъртвил за сто години. След като стоте години минали, Аллах изпратил при него един ангел, който първо създал сърцето му, за да усеща, а след това създал и двете му очи, за да вижда и разбира как Аллах Теаля съживява мъртвите. Когато вече Узейр виждал, ангелът продължил, за да завърши създаването му. Той покрил костите му с плът, кожа и косми. После му вдъхнал душата. Всичко това станало, докато той гледал и разбирал. Ангелът го попитал: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се ден или част от деня.”, т.е. той мислел, че бил умъртвен след обяд и после бил съживен отново до края на деня, докато слънцето все още било на небето. Ето защо той казал: „или част от деня”, т.е. дори не и пълен ден. Ангелът рекъл: “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене!”, т.е. сухият хляб и изстисканото грозде, които не са се променили. „То не се е развалило” и гроздето и смокините също. Той започнал да отрича всичко това със сърцето си и ангелът му рекъл: „Отричаш ли това, което казах? „Виж магарето си!”.” Той погледнал магарето и видял костите му изгнили и разложени. Ангелът призовал костите на магарето и те отвърнали на зова му, събирайки се от всички посоки на едно място, докато се подредили в едно цяло. Узейр виждал всичко това и ангелът покрил костите с плът, кожа и косми. После ангелът му вдъхнал душа и магарето се изправило с вдигнати глава и уши към небето, мислейки, че Денят на съживяването е настъпил. Това е посочено и в словата на Аллах: „И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” После той се качил на магарето си и се върнал обратно в своето село, където хората му били непознати и той бил непознат за тях. Дори открил къщата си трудно. Когато стигнал до нея, там открил стара, саката и сляпа жена на възраст сто и двадесет години. Тя била негова прислужница в миналото и той я оставил, когато тя била на двадесет години. Попитал я: „Това ли е домът на Узейр?” Отговорила: „Да, това е.” Плачейки, казала: „Днес никой не си спомня за Узейр.” Той казал: „Аз съм Узейр. Аллах ме умъртви за сто години и после пак ме съживи.” Тя рекла: „Пречист е Аллах! Загубихме Узейр преди сто години и никой не чу нищо за него.” Той казал: „Наистина аз съм Узейр.” Казала: „Узейр бе човек, чиято дуа се приемаше от Аллах, така че помоли Аллах да ми върне зрението, да те погледна. Ако си Узейр, със сигурност ще те позная.” И Узейр помолил Аллах, след това обърсал очите й с длани и те оздравели. Хванал я за ръката и й казал: „Стани с позволението на Аллах!” Тя се изправила с позволението на Аллах, погледнала го и казала: „Свидетелствам, че ти си Узейр.” После отишла, където синовете на Исраил се събирали, при сина на Узейр – старец на сто и осемнадесет години – и при внуците му и казала: „Това е Узейр, който се върна при вас.” Те отрекли, но тя рекла: „Аз съм еди-коя си, ваша прислужница. Той се помоли на своя Господар за мен и очите и краката ми оздравяха. Той твърди, че Аллах го умъртвил за сто години и после го съживил отново.” Хората станали и отишли да го видят. Синът му казал: „Баща ми имаше черна бенка между раменете си.” Открил раменете му и разбрали, че това е Узейр. Синовете на Исраил рекли: „Узейр бе единственият, който знаеше цялата Тора наизуст. След като Бихтинаср я изгори, нищо не е остана от нея, освен това, което хората помнеха. Така че, ако си Узейр, я напиши за нас.” Баща му, Суруха, бил заровил Тората през онова време на място, което никой друг, освен Узейр, не знаел. Така той ги завел до онова място и извадили Тората, но листовете били изгнили. Затова той седнал под сянката на едно дърво, заобиколен от синовете на Исраил, и започнал да възстановява Тората. По това време две звезди слезли от небето и влезли в устата му, при което той си спомнил целия текст от Тората и така я възстановил за синовете на Исраил. Тогава  „рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.”, заради станалото с двете звезди, възстановяването на Тората и занимаването му с делата на синовете на Исраил. Той възстановил Тората за тях в земята ес-Севад. Селището, в което починал, е казано, че се е казвало Сайрабаз.”

Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Станало е както Аллах Теаля е казал: „И за да те сторим знамение за хората”, т.е. за синовете на Исраил. Той бил млад мъж сред възрастните си синове, защото умрял, когато бил на четиридесет, и Аллах го съживил на същата възраст.” И е казал Ибн Аббас: „Той е бил съживен след времето на Бихтинаср.” Същото е казал и ел-Хасан.

Бил ли е пророк?

Повечето учени смятат, че Узейр е бил един от пророците, изпратени при синовете на Исраил. Той живял във времето между Сулейман и Давуд и Зекерийя и Яхя. По негово време никой от синовете на Исраил не бил запаметил Тората. Аллах Теаля го вдъхновил да я наизусти и да я пази в сърцето си и след това да я чете на синовете на Исраил. Вехб ибн Мунеббих е казал: „Аллах наредил на един ангел да се спусне със светлина и да я хвърли върху Узейр. При това той написал Тората буква по буква чак до края.”

Ибн Асакир е предал от Абдуллах ибн Аббас (радийеллаху анх), че той попитал Абдуллах ибн Селям за словата на Аллах: „И рекоха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.”, защо те казали това. Ибн Селям посочил написването на Тората от Узейр по памет и думите на евреите, че Муса (алейхисселям) не могъл да им предаде Тората, освен в книга, а Узейр могъл. След това някои от тях рекли: “Узейр е синът на Аллах.” По тази причина много учени са казали, че е имало прекъсване в предаването на Тората по времето на Узейр. Това е много вероятно, ако Узейр не е бил пророк, както са смятали Ата ибн Ебу Рабах и ел-Хасан ел-Басри. Исхак ибн Бишр е предал от Мукатил ибн Сулейман, от Ата и Усман ибн Ата ел-Хурасани, от баща му и от Мукатил, от Ата ибн Ебу Рабах, който е казал: „Онзи период е бил белязан от девет неща: Бихтинаср, градината на Сана, градината на Саба, собствениците на ямата, Хасура, хората от пещерата, владетелите на слона, град Антиохия и случката с туб’а.”

Исхак ибн Бишр е предал: „Предадено ми бе от Саид, от Катаде, от ел-Хасан, който е казал: „Онзи период е бил белязан от Узейр и Бихтинаср.” Предадено е в „Сахих Муслим”, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аз съм най-близък до сина на Мерйем от всички хора. Пророците са от различни майки, но от една религия, и не е имало пророк между мен и него.”

Вехб ибн Мунеббих е казал: „Той е живял във времето между Сулейман и Иса (алейхимасселям).” Ибн Асакир е предал от Енес ибн Малик и от Ата ибн ес-Саиб, които са казали: „Узейр и живял по времето на Муса ибн Имран и той поискал разрешение да се срещне с Муса (алейхисселям), но му било отказано, заради питането му относно съдбата. Той си тръгнал, казвайки: „Да умреш сто пъти е по-лесно, отколкото да почувстваш унижението за един час.”

Що се отнася до онова, което са предали Ибн Асакир и други от Ибн Аббас, Невф ибн Букяли, Суфян ес-Севри и други, че Узейр попитал за съдбата, при което името му било изтрито от имената на пророците, то това е отхвърлен и недостоверен хадис и вероятно е бил взет от историите, които са измислили синовете на Исраил.

Абдурраззак и Кутейбе ибн Саид са предали от Джафер ибн Сулейман, от Ебу Имран ел-Джевни, от Невф ел-Букяли, който е казал: „Узейр казал на своя Господар: „О, Господарю, Ти сътвори творението. Ти отклоняваш, когото пожелаеш, и Ти напътваш, когото пожелаеш.”, т.е. той попитал за съдбата. Тогава му било казано: „Стой далеч от това!” Но той не стоял. Отново му било казано: „Стой далеч от това или името ти ще бъде изтрито от имената на пророците. Аз не бивам питан за делата Си, а всички творения ще бъдат питани за техните.”

Всички, освен ет-Тирмизи, са предали хадис на Юнус ибн Язид, от ез-Зухри, от Саид и Ебу Селеме, от Ебу Хурайра. Същият хадис е бил предаден и от Шуайб, от Ебу ез-Зинад, от Еарадж, от Ебу Хурайра, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Един пророк лежал под едно дърво и мравка го ощипала. Той наредил мравунякът да бъде изгорен. Тогава Аллах му разкрил: „Заради ощипване от една мравка, ти изгори цяла общност, която Ме прославяше!” Исхак ибн Бишр е предал от Ибн Джурайдж, от Абдулвеххаб ибн Муджахид, от баща му, че този пророк е бил Узейр. Същото е предадено и от Ибн Аббас и от ел-Хасан ел-Басри. И Аллах знае най-добре!

Саба (Сава, Шева)

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „За народа на Саба имаше знамение в неговата земя – две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните? А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в сигурност!” Но те рекоха: “Господарю, увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.” (Саба, 34:15-19)

Учените по родословие, сред които и Мухаммед ибн Исхак, са казали: „Името на Саба е Абд Шемс ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Бил е наречен Саба, защото неговото племе е било първото арабско племе, което се е разпръснало. Той е бил първият, който е вземал плячка във война и я давал на своя народ.”

Ес-Сухейли е казал: „Казано е, че той е бил първият, който е бил коронясан, а някои учени са казали, че той е бил мюсюлманин и че е съчинявал поезия, в която е споменавал появата на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем).” Последното мнение се приписва на Ибн Дидйе и е записано в книгата му „Ет-тенвир фи мевлид ел-бешир ен-незир”.

Имам Ахмед предава: „Предадено ми бе от Ебу Абдуррахман, от Абдуллах ибн Люхи’а, от Абдуллах ибн Хебира, от Абдуррахман ибн Веале, от Абдуллах ибн ел-Аббас, който е казал: „Един човек попита Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) за Саба, дали е бил мъж, жена или име на земя. Той каза: „Не е бил нито земя, нито жена. Бил е мъж, на когото се родили десет синове. Шестима от тях населявали Йемен, а четирима – еш-Шам (Сирия). Тези в еш-Шам били Люхам, Джузам, Амиле и Гассан, а тези в Йемен били Кинде, ел-Ешарийюн, ел-Езд, Мезхидж, Химйер и Енмар.” Питащият е бил Фарве ибн Мусайк ел-Гутайфи.”

Това означава, че терминът Саба включва всички тези племена, сред които били и тебабиа (ед.ч. туб’а) в Йемен. Техните царе поставяли корони на главите си, подобно на персийските царе. Арабите наричали владетелите на Йемен и Хадрамевт туб’а, тъй както наричали владетелите на еш-Шам (Сирия) и на Арабския полуостров кайсар (цезар), владетелите на Персия кисра (хусро), владетелите на Египет фиравн (фараон), владетелите на Абисиния неджаши (негус) и владетелите на Индия бутлимус (птолемей), и Билкис е била от владетелите Химйер, които управлявали Йемен. Те живеели в щастие и спокойствие, имали изобилие от прехрана – плодове, растения и т.н., и били праведни хора, които следвали Правия път. Но когато се променили и отрекли благодатта на Аллах, те неизбежно изложили своя народ на унищожение.

Мухаммед ибн Исхак е предал от Вехб ибн Мунеббих, който е казал: „Аллах е изпратил при тях тринадесет пророци.” Ес-Седи е твърдял, че Аллах им е бил изпратил дванадесет хиляди пророци. И Аллах знае най-добре!

Когато те заменили напътствието със заблуда и започнали да се покланят на слънцето вместо на Аллах, и това се случило по времето на Билкис и нейните предци, Аллах им изпратил наводнение, причинено от бент. Аллах Теаля е казал: „Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”

Много учени са споменали, че бентът Ме’раб е бил построен, за да съхранява вода зад две големи планини, и когато нивото на водата се покачило, хората започнали да отглеждат градини с овощни дървета и различни видове зеленчуци. Казано е, че създателят на бента е бил Саба ибн Яаруб, който променил хода на седемдесет долини и така те изливали водата си в бента. Той също открил вода и от тридесет извора, но умрял преди да завърши бента. Така че племето Химйер го усъвършенствали и той бил голям една квадратна левга (1 левга = 4,83 км). После те живеели в щастие и изобилие. Катаде и други са казали: „Жена от тях отивала с кошница върху главата си и я пълнела с пресни, узрели плодове и те казвали, че въздухът, който дишали, бил толкова чист, че в земята им нямало нито мухи, нито вредни микроби.” Аллах Теаля е казал: „За народа на Саба имаше знамение в неговата земя – две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господар и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господар!” (Саба, 34:15) И е казал: „И прогласи вашият Господар: “Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.” (Ибрахим, 14:7)

Но когато те обожествили друг освен Аллах и се отнесли надменно към Неговата благодат, те поискали разстоянията в пътуванията им да бъдат по-дълги и по-тежки, а те били лесни и хората се придвижвали безопасно и денем и нощем. По този начин те поискали доброто да се превърне в лошо, подобно на синовете на Исраил, които пожелали Аллах Теаля да превърне манната и пъдпъдъците в треви, краставици, жито, леща и лук. Така те били лишени от тази огромна благодат и земята им била унищожена, а самите те били разпръснати по света, както е казал Аллах Теаля: „Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете.” Много учени са казали, че Аллах изпратил мишки при основите на бента. Когато хората открили това, те пуснали котки там, за да ги изтребят, но всичко било напразно. Основите вече били отслабнали и накрая бентът рухнал и водата наводнила всичко. Хубавите им плодотворни дървета се превърнали в лоши, както е казал Аллах: „И заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.”, тъй като бодливите храсти раждат зрънца, които са много малко, в сравнение с безбройните тръни, които имат. Аллах Теаля е казал: „С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?”, т.е. Ние наказваме с това строго наказание само онези, които не вярват в Нас, отричат Нашите пратеници, нарушават Нашите заповеди и престъпват Нашите граници.

Аллах Теаля е казал: „И ги сторихме предания. И напълно ги разпиляхме.”, т.е. след унищожаването на техните градини и на тяхната земя, те трябвало да се преселят. Така те се заселили в различни части на земята, като някои от тях отишли в Хиджаз, а Хуза’а се заселили в Мека. Някои от тях се заселили в ел-Медина ел-Муневвера и те били първите й жители. После те били последвани от три еврейски племена: Бену Кайнука, Бену Курайза и Бену ен-Недир. Те се обединили с ел-Евс и ел-Хазрадж и заживели там. Някои от тях се заселили в еш-Шам (Сирия) и приели християнството – Гассан, Амиле, Бехра, Люхам, Джузам, Тенух, Теглюб и др.

Мухаммед ибн Исхак в своята „Китаб ес-сира” е казал, че първият напуснал Йемен преди пороя от бентовете е бил Амр ибн Амир ел-Люхами. Люхам е бил син на Ади ибн ел-Харис ибн Мурра ибн Езд ибн Зейд ибн Муха ибн Амр ибн Урайб ибн Яшджуб ибн Зейд ибн Кехлян ибн Саба. Ибн Хишам е казал, че е бил Люхам ибн Ади ибн Амр ибн Гариб ибн Саба. Ибн Исхак е казал: „Причината за напускането му на Йемен, както ми бе предадено от Ебу Зейд ел-Енсари, е че той видял мишка да рови под бента Ме’раб, който съхранявал вода. Така той разбрал, че бентът няма да издържи дълго, и възнамерил да се изсели от Йемен. Той заблудил своя народ като наредил на най-малкия си син да го зашлеви по лицето пред хората. Синът му направил това и Амр казал: „Няма да живея на място, където най-малкият ми син ме зашлевява по лицето.” И той дал за продан имуществото си. Благородниците от Йемен казали: „Възползвайте се от гнева на Амр и купете имуществото му!” След това той се изселил заедно с децата си и техните потомци. Ел-Езд е казал: „Ние не изоставихме Амр ибн Амир.” Така те продали своето имущество и избягали заедно с него, без да знаят истинското му намерение. Пристигнали в страната Ак, чиито жители се борили срещу тях, и във войната им имало възходи и падения. Накрая те си тръгнали от страната Ак и се разпръснали по земята. Ибн Джефне ибн Амр ибн Амир отишъл в еш-Шам (Сирия), ел-Евс и ел-Хазрадж отишли в Ясриб (Медина), Хуза’a отишъл в Мерран, Езд ес-Серах отишъл в ес-Серах, а Езд Амман отишъл в Амман. После Аллах Теаля изпратил порой срещу бента и той се срутил. В тази връзка Аллах е низпослал айети.

Ес-Седи е предал подобно на това, а Мухаммед ибн Исхак е казал, че Амр ибн Амир е бил жрец. Други са казали, че съпругата му се казвала Тарифе бинт ел-Хайр ел-Химйерия и също била жрица. Тя предсказала унищожаването на страната им, сякаш те видели знамение в мишките. Затова те направили това, което направили, и Аллах знае най-добре! Целият разказ за него е бил споменат от Икриме с първоизточник Ибн Ебу Хатим.

Не всички хора от Саба се изселили от Йемен след срутването на бента, а дори по-голямата част от тях останали там. Само хората в близост до бента си тръгнали и се разпръснали по земята. Това е предадено и в хадис от Абдуллах ибн Аббас, в който се казва, че мнозинството йеменци не се изселили от Йемен. Само четири племена го напуснали, а шест останали. Те продължили да живеят там и тебабиа продължили да управляват, докато управлението не им било отнето – за около седемдесет години – от армията на негуса под ръководството на Абраха и Арят. По-късно Сейф ибн Зи-йезен ел-Химйери върнал управлението и това станало малко преди раждането на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). След това Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) изпратил в Йемен Али ибн Ебу Талиб и Халид ибн ел-Велид, а по-късно и Ебу Муса ел-Енсари и Муаз ибн Джебел, за да приканват хората да приемат исляма. После ел-Есвед ел-Анси превзел Йемен и изгонил наместниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем). По времето на халифа Ебу Бекр ес-Сиддик, ел-Есвед ел-Анси бил убит и мюсюлманите поели управлението на Йемен.

Билкис

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И направи той преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка, или го няма? Ще го мъча със сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.” Но [папунякът] не се забави дълго и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон. Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, а не на Аллах, и сатаната е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате. Аллах! Няма друг бог освен Него – Господаря на великия Трон!” Рече [Сулейман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец. Върви с това мое послание и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!” Рече тя: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание. То е от Сулейман и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.” Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!” Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят. Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.” И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате. Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.” И рече: “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?” Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.” Един, който имаше знание от Писанието, рече: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сулейман] видя трона при себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.” Рече: “Преобразете за нея трона й, да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” [Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници. Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е гладък дворец от кристал.” Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.” (ен-Немл, 27:20-44)

Аллах Теаля разказва какво се е случило между Сулейман (алейхисселям) и папуняка. Всички видове птици имали свои избраници, които се занимавали с определени задачи и периодично се явявали пред Сулейман (алейхисселям), както войските имат навик да се явяват пред своите царе.

Ибн Аббас (радийеллаху анх) и други са споменали, че задачата на папуняка била да търси вода в пустините и безплодните райони. Всъщност папунякът имал способност, дарена му от Аллах Теаля, да вижда местоположенията на подземните води. Папунякът на Сулейман (алейхисселям) търсел подземни води и след това водел войски до тях, които копаели земята, за да извадят водата и да я използват за своите нужди.

Един ден Сулейман (алейхисселям) търсил папуняка, но не го открил на определеното му място, затова той казал: “Защо не виждам папуняка, или го няма?”, т.е. той не е тук или аз не мога да го видя. „Ще го мъча със сурово мъчение…” Сулейман (алейхисселям) заплашил, че ще му наложи някакво наказание. „…или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”, т.е. ясно извинение, което може да го спаси от моето наказание. Аллах Теаля е казал: „Но [папунякът] не се забави дълго…”, т.е. отсъствието му не било толкова дълго. След това дошъл при Сулейман (алейхисселям) и му рекъл: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба (Сава, Шева) сигурна вест. Намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има велик трон.”, т.е. той описал владетелите на Саба в Йемен – те имали силно и славно царство със силна и способна войска. По онова време царят им умрял и не е оставил наследници, освен дъщеря, която те направили своя царица.

Ес-Сеалеби и други са споменали, че след смъртта на баща й, хората избрали мъж, под чието ръководство покварата и злото надделели. Тя му предложила брак и той се оженил за нея. В първата им нощ заедно тя му дала вино, докато той се напил, после го обезглавила и окачила главата му над вратата си. Тогава хората я избрали за своя царица и я възкачили на трона. Тя била Билкис бинт ес-Сейрах. Баща й се казвал ел-Худхад или Шурахил ибн Зи-джеден ибн ес-Сейрах ибн ел-Харс ибн Кайс ибн Сайфи ибн Саба ибн Яшджуб ибн Яаруб ибн Кахтан. Нейният баща бил един от благородните царе. Той отказал да се ожени за йеменки. Казано е, че той бил женен за жена от джиновете, чието име било Райхана бинт ес-Секен, която родила тази жена с име Белкама, наречена по-късно Билкис.

Ес-Сеалеби предава от Саид ибн Бешир, от Катаде, от ен-Надр ибн Енес, от Бешир ибн Нехик, от Ебу Хурайра, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Един от родителите на Билкис е бил от джиновете.” Това е странен (гариб) хадис със слабост във веригата му.

Ес-Сеалеби е казал: „Предадено ми бе от Ебу Абдуллах ибн Кабхуне, от Ебу Бекр ибн Джерха, от Ибн Ебу ел-Лейс, от Ебу Кериб, от Ебу Муавийе, от Исмаил ибн Муслим, от ел-Хасан, от Ебу Бекра, който е казал: „Веднъж Билкис бе спомената пред Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и той каза: „Народ, управляван от жена, не сполучва.” Исмаил ибн Муслим е меканец и се смята за слаб разказвач.

В „Сахих ел-Бухари” е записан хадис от Авф, от ел-Хасан, от Ебу Бекра, в който се казва, че когато на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) било съобщено, че персите короновали дъщерята на Кисра за своя владетелка, той казал: „Народ, управляван от жена, не сполучва.”

Думите: „Всичко й е дадено…” означават всичко онова, което може да бъде притежавано от владетел на земята. „…И има велик трон.”, т.е. тронът й бил украсен и обсипан с различни скъпоценни камъни, перли, злато и с други великолепни неща. След това папунякът споменал за неверието им в Аллах и че те се покланяли на слънцето, а не на Аллах, и че Шейтана е разкрасил делата им и ги е заблудил: „…и те не са напътени да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.”, т.е. Той знае и тайните, и явните неща, независимо дали са материални или нематериални. „Аллах! Няма друг бог освен Него – Господаря на великия Трон!”, т.е. Негов е най-великият Трон, какъвто никой измежду творенията Му не притежава.

После Сулейман (алейхисселям) изпратил папуняка с послание, в което ги призовавал да се подчинят на Аллах и на Неговия Пратеник, да се покаят и да се подчинят на неговото царуване. Той им изпратил: „Не се възгордявайте…”, т.е. не позволявайте на гордостта да ви попречи да ми се подчините, „…и елате при мен като мюсюлмани!”, т.е. елате истински отдадени на Аллах. Папунякът пуснал посланието до нея и изчакал да види какво ще направи тя. Тя събрала благородниците, принцовете и министрите, за да се посъветва с тях: “О, знатни, спуснато ми бе достопочтено послание.” Тогава тя първо прочела заглавието му: „То е от Сулейман…”, а после и останалата част: „…и е: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Не се възгордявайте и елате при мен като мюсюлмани!” Тя поискала мнението им по много учтив начин: „Рече тя: “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие.”, т.е. дайте ми вашите мнения. „Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ.”, т.е. ние имаме сила и възможности и можем да си позволим война. Така че ако искаш това, ние сме подготвени. „А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”, т.е. след като те показали пълно послушание пред нея и изказали своите възможности, те оставили повелята в нейните ръце. Нейното мнение било по-мъдро и по-добро от техните и тя знаела, че не трябва да се противи на изпратилия посланието, нито да го заблуждава или мами. „Рече тя: “Царете, когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.”, т.е. тя им обяснила, че ако този цар подчини тяхното царство, тя ще е тази, която ще получи най-строгото наказание и ще бъде опозорена. „Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”, т.е. тя искала да подкупи Сулейман (алейхисселям) с подаръци, но не знаела, че той не би приел от тях нищо, защото тя и нейният народ били неверници, докато той и неговите войски били далеч по-силни от тях. „И когато дойдоха при Сулейман, той рече: “Нима ще ми помогнете с имот? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.” Тогава Сулейман (алейхисселям) казал на водача на нейните пратеници, които носели подаръка: „Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”, т.е. върни се с твоя подарък, защото онова, с което бях дарен от Аллах, е далеч по-добро от тези имоти, богатства и подаръци, с които ликувате и се изпълвате с високомерие и гордост пред собствения ви народ. „И ще отидем там с войски, за които нямат сили…”, т.е. с войски, които са неудържими и които не могат да бъдат победени, и ще ги прогоним от техните земи, имоти и богатства „унизени и жалки.”, т.е. потънали от срам, унижение и унищожение.

Когато чули това от пророка на Аллах, те побързали да обявят пълното си подчинение и готовност да придружат своята царица при срещата й със Сулейман (алейхисселям). Когато той чул за тяхното идване и за намерението им да се явят пред него, той се обърнал към онези от джиновете, които били при него, и ги попитал кой може да донесе трона на Билкис преди тя да е дошла: „Исполин от джиновете рече: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си.”, т.е. преди да приключиш управленското си събрание. Казано е, че той се занимавал с делата на синовете на Исраил от началото на деня до обяд. „Имам сила за това и съм достоен за доверие.”, т.е. аз съм достатъчно силен, за да донеса трона при теб, и в същото време може да ми се има доверие за скъпоценните камъни, които има тронът. Но „Един, който имаше знание от Писанието, рече…” Казано е, че това е бил Асиф ибн Берхия, който бил братовчед по майчина линия на Сулейман. Според други това е бил вярващ мъж от джиновете, който знаел най-великото име на Аллах (ел-исм ел-азам). Според трети това е бил мъж от учените на синовете на Исраил. Друго мнение е, че това е бил самият Сулейман, но това е много странно и слабо мнение, което ес-Сухейли е описал, че е извън контекста. Има и още едно мнение, че това е бил Джибрил (алейхисселям). “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.”, т.е. преди да изпратиш пратеник до най-отдалеченото място на земята и той да се върне при теб. И е казано: преди най-отдалеченият човек, когото можеш да видиш, да те стигне. И е казано: преди очите ти да се изморят след продължително гледане в една точка и да се затворят. И е казано: преди да възвърнеш зрението си след като си погледнал към най-отдалеченото място, което зрението ти може да достигне, и си затворил очи, и това е най-правдоподобното тълкувание. „И когато [Сулейман] видя трона при себе си…”, т.е. когато видял трона на Билкис донесен и поставен пред него от Йемен до Йерусалим за толкова кратко време, „…рече: “Това е от благодатта на моя Господар, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен.”, т.е. това е от благодатта на Аллах, дарена на мене и на Неговите раби, за да ги изпита дали са признателни, или неблагодарни. „Който е признателен, той е признателен за себе си.”, т.е. ползата от това се връща към самия него, „А който е неблагодарен, моят Господар е над всяка нужда, прещедър.”, т.е. Той не се нуждае от благодарността на признателните, нито бива ощетен от неверието на неверниците.

След това Сулейман (алейхисселям) наредил трона на Билкис да бъде преобразен, за да изпита нейния ум, или както е казал той: „да видим дали тя ще го познае, или не!” И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Рече тя: “Прилича на него.” Това се дължало на нейното разбиране и че тя е изключила възможността това да е нейният трон, защото го е оставила далеч в Йемен, а също и че тя не е знаела, че някой може да има сила да направи такова чудотворно нещо.

Аллах Теаля е казал относно Сулейман (алейхисселям) и неговия народ: „[Сулейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея и бяхме отдадени на Аллах.” А тя бе отклонена от онова, на което служеше вместо на Аллах. Тя наистина бе от хора-неверници.”, т.е. те обожавали слънцето, на което тя и нейният народ се покланяли вместо на Аллах, и така те следвали религията на своите предци без да имат доказателство за това.

Сулейман (алейхисселям) преди това бил наредил да построят сарх – гладък дворец от кристал, под чийто под имало вода, а в нея имало различни видове риби и водни създания. На Билкис й било наредено да влезе в този дворец, докато Сулейман (алейхисселям) седял на трона си: „И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. Рече [Сулейман]: “Това е сарх [гладък дворец от кристал, под чийто под има вода].” Рече тя: “Господарю мой, бях угнетила себе си, но заедно със Сулейман се отдавам на Аллах, Господаря на световете.”

Казано е, че когато Сулейман (алейхисселям) поискал да се ожени за нея, той попитал хората за начин за премахване на окосмяването от краката й и те му предложили бръснача, но тя се страхувала от него. Тогава той се допитал до джиновете и те направили вана за него и добавили цвят в нея. Така той бил първият, който влязъл във ваната.

Ес-Сеалеби и други са казали, че когато Сулейман (алейхисселям) се оженил за нея, той й върнал йеменското царство. Той я посещавал там веднъж месечно и стоял при нея по три дни, след което се връщал в Йерусалим с летящото си килимче. Той заповядал на джиновете да му построят три двореца в Йемен: Гамдан, Салхин и Битун. И Аллах знае най-добре!

Ибн Исхак е предал от някои учени с първоизточник Вехб ибн Мунеббих, че Сулейман (алейхисселям) не се оженил за нея, но я оженил за царя на Хемдан и й върнал властта над Йемен. Той накарал царя на джиновете в Йемен да построят за нея гореспоменатите три двореца. Това предание не е толкова достоверно като предишното. И Аллах знае най-добре!