Карун

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [заради богатство]. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.” Рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им. И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.” А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.” И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити. А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!” Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.” (ел-Касас, 28:76-83)

Ел-Амеш предава от Минхал, от Ибн Аббас (радийеллаху анх), който е казал, че Карун е бил братовчед по бащина линия на Муса (алейхисселям). На същото мнение са били Ибрахим ен-Нехаи, Катаде, Малик ибн Динар и други, а Ибн Джурайдж е казал: „Той е бил Карун, син на Ясхар, син на Кахис, а Муса е бил син на Имран, син на Кахис.” Ибн Джурайдж е отхвърлил мнението на Ибн Исхак, че той е бил чичо на Муса (алейхисселям).

Катаде е казал: „Той е бил наречен „ел-Меннур” (Светлината), заради красивия си глас, с който рецитирал Тората (Теврат), но той станал двуличник точно както ес-Самири, който също станал двуличник. Така Карун бил погубен, заради своето потисничество, което произтичало от неговото богатство.”

Шехр ибн Хавшеб е казал: „Той влачел дрехата си от гордост и високомерие.”

Аллах Теаля е споменал за голямото му богатство, ключовете за което били товар дори за група силни мъже. И е казано: „Ключовете били направени от кожа и се пренасяли на шестдесет мулета.” И Аллах знае най-добре!

Карун бил предупреден от набожните мъже от народа му, които казали: “Не ликувай!”, т.е. не бъди високомерен и надут, заради богатството си, бидейки неблагодарен към Аллах Теаля. „Аллах не обича ликуващите [заради богатство]. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот…”, т.е. вземи с богатството си онова, което ти е позволил Аллах, и се наслаждавай на позволеното в този живот. „…и върши добро, както Аллах ти е сторил добро!”, т.е. върши добро на творенията на Аллах, както Аллах ти е сторил добро. „И не се стреми към развала по земята!”, т.е. не вреди на творенията, на които ти е заповядано да вършиш добро. Ако им навредиш, Той ще те накаже и ще ти отнеме онова, с което те е дарил, защото „Аллах не обича сеещите развала.” Неговият отговор на това добро наставление от народа му не бил друг, освен да каже: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”, т.е. не се нуждая от това, което казвате и обяснявате, тъй като Аллах ми даде това, само защото Той знаеше, че го заслужавам, и аз наистина го заслужавам. Ако Аллах не ме обичаше, Той нямаше да ми даде това. Аллах Теаля отхвърля думите му, казвайки: „А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.”, т.е. Ние погубихме преди него поколения, заради греховете им и лошите им дела, а те бяха по-силни от Карун и имаха повече богатства и деца от него. Така че, ако това, което той казва, е вярно, Ние нямаше да накажем нито един от онези, които имаха повече богатства от него, и неговото богатство не е довод за Нашата любов или грижи към него. Аллах Теаля е казал: „Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела.” (Себе, 34:37) И е казал: „Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме, Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те не забелязват.” (ел-Му’минун, 23:55-56) Този отговор на твърденията на Карун потвърждава нашето тълкуване на думите: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”

Що се отнася до онези, които твърдят, че той е бил химик или че е знаел най-великото име на Аллах (ел-исм ел-азам) и че го е използвал, за да трупа богатство, всичко това не е вярно. Защото химията е само боя, която не може да промени същността на нещо и не може да скрие умението на Сътворителя, а най-великото име на Аллах не оказва влияние, ако се произнася от неверник. А Карун е бил прикрит неверник и явен двуличник. Освен това контекстът на наставленията, дадени от неговия народ, и отговорът му към тях не подкрепят това твърдение.

Аллах Теаля е казал: „И се показваше той пред своя народ с разкоша си.” Много тълкуватели са казали, че той се показвал пред народа си с голям разкош – одежди, слуги, ездитни животни. Когато онези, които копнеели за живота на този свят, го видели, искали да имат и те същото и се учудвали каква щастлива съдба имал той. Когато думите им достигнали до дарените със знание, те им рекли: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела.”, т.е. наградата на Аллах в Отвъдния дом е по-добра и по-възвишена от това.

Аллах Теаля е казал: „Но ще я получат само търпеливите.”, т.е. наградата никой не ще я получи, освен онези, чиито сърца Аллах напъти. И нищо не е по-добро от думите на някои от нашите предшественици: „Аллах обича прозорливия поглед при появата на съмнения и обича здравия разум при появата на похот.”

Аллах Теаля е казал: „И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.” Когато Аллах Теаля споменава за показването на Карун с неговия разкош пред народа му, Той казва: „И сторихме земята да погълне него и дома му.” Имам ел-Бухари е предал, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Докато един човек вървял, облечен в одеждата си, горд от себе си и с добре сресана коса, изведнъж потънал в земята и ще продължи да потъва в нея чак до Деня на съживяването.” (Сахих ел-Бухари)

Ибн Аббас (радийеллаху анх) и ес-Седи са предали, че Карун платил на проститутка, за да каже на Муса (алейхисселям), докато той е сред хората: „Ти направи с мен това и това.” Казано е, че тя направила това, при което Муса (алейхисселям) се разтреперил от страх, изпълнил два ракята намаз и после й рекъл: „Кажи ми кой те нае да извършиш това?” Тя казала: „Карун беше, който ме нае да извърша това.” После тя се покаяла и поискала опрощение от Аллах. При това Муса (алейхисселям) свел чело до земята в суджуд и призовал Аллах срещу Карун. Аллах му разкрил, че Той му е подчинил земята, при което Муса (алейхисселям) заповядал на земята да погълне Карун и дома му. Така и станало. И Аллах знае най-добре!

И е казано: „Когато Карун се показал пред своя народ с разкоша си – със своите стражи, мулета и одежди – той минал край Муса (алейхисселям), докато той напомнял на хората за Аллах. Когато хората го видели, повечето от тях обърнали лица към него. Муса (алейхисселям) му казал: „Защо правиш това?” Карун отговорил: „О, Муса, ти бе дарен с пророчеството, а аз бях дарен с богатство. Ако искаш, може да позовеш Аллах срещу мен, а аз ще Го позова срещу теб.” После и двамата излезли пред народа и Муса (алейхисселям) казал: „Аз ли да Го позова пръв или ти?” Карун казал: „Аз ще Го позова.” И той отправил своя зов, но не му било отговорено. Муса (алейхисселям) казал: „Да Го позова ли аз?” Казал: „Да.” Муса (алейхисселям) казал: „О, Аллах, заповядай на земята да има надмощие днес!” И Аллах му разкрил, че го е направил. После Муса (алейхисселям) казал: „О, земя, вземи ги!” И тя ги погълнала до ходилата им. После казал: „Вземи ги!” И тя ги погълнала до коленете им. После казал: „Вземи ги!” И тя ги погълнала до раменете им. После казал: „Донеси богатствата и съкровищата им!” И тя ги донесла, докато те ги видели. После Муса (алейхисселям) посочил с ръка и казал: „Идете си, синове на Ляви!” И те потънали в земята.”

Катаде е казал: „Те ще потъват в земята чак до Деня на съживяването.” Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Те потъвали в земята, докато не достигнали седмата земя.”

Аллах Теаля е казал: „И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.”, т.е. той не могъл да си помогне или да получи помощ от друг, както е казал Аллах: „…и не ще има той нито сила, нито избавител.” (ет-Тарик, 86:10) Когато хората видели какво се случило с Карун, как съкровищата му, домът му и приближените му потънали в земята и били унищожени, онези, които желаели същото положение довчера, съжалили и благодарили на Аллах Теаля, казвайки: „Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!”

После Аллах Теаля ни съобщава, че Отвъдният дом, т.е. Дженнета, е приготвен само „за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат.” И е казал Той: „Краят принадлежи на богобоязливите.”

Случката с Карун вероятно се е случила преди излизането им от Египет, защото Аллах Теаля е казал: „И сторихме земята да погълне него и дома му.”, или тя може да се е случила след това по време на диаспората им. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е споменал Карун в няколко айети от Корана. Аллах е казал: „И Муса изпратихме с Нашите знамения и с явен довод при Фараона и Хаман, и Карун, и рекоха те: “Магьосник-измамник!” (ел-Гафир, 40:23-24) И е казал Аллах в сура ел-Анкебут, след като е споменал Ад, Семуд, Карун, Фараона и Хаман: „И Карун, и Фараона, и Хаман… Муса дойде при тях с ясните знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не ни убягнаха. И всекиго сграбчихме заради неговия грях. Срещу някои пратихме ураган, а някои обзе Викът, а някои сторихме земята да ги погълне, а някои удавихме. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.” (ел-Анкебут, 29:39-40) Така че погълнатият от земята е бил Карун, а удавените били Фараона, Хаман и техните войски, защото те били грешници.

Имам Ахмед в своя „Муснед” е предал, че веднъж Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) говорел за намаза и казал: „Който го изпълнява редовно и правилно, намазът ще бъде светлина, довод и спасение за него в Деня на съживяването. А който не го изпълнява редовно и правилно, не ще има за него нито светлина, нито довод, нито спасение. И в Деня на съживяването той ще бъде заедно с Карун, Фараона, Хаман и Убей ибн Халеф.”

Муса и ел-Хидр (Хъзър)

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И каза Муса на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.” И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето. [На Муса било повелено да се срещне с един раб на Аллах, който бил дарен със знание. Мястото на срещата било там, където рибата се съживи.] И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.” Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири. И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас. Муса му рече [на ел-Хидр]: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?” Рече [ел-Хидр]: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?” Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” Рече [ел-Хидр]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!” И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ел-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.” Рече [ел-Хидр]: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече [Муса]: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!” И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.” Рече [ел-Хидр]: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.” И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.” Рече [ел-Хидр]: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш. Относно кораба – той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб. [Повреждайки кораба, ел-Хидр спасил бедняците от царя, който присвоявал с гнет всеки годен кораб.] А относно момчето – родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие. И искахме техният Господар да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно. А колкото до стената – тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господар поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господар. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.” (ел-Кехф, 18:60-82)

Някои от хората на Писанието са казали: „Онзи, който се е срещнал с ел-Хидр, е бил Муса ибн Миша ибн Юсуф ибн Якуб ибн Исхак ибн Ибрахим, Приятеля на Аллах.” Но най-достоверното мнение е, че той е Муса ибн Имран, пророкът, изпратен при синовете на Исраил.

Имам ел-Бухари предава: „Предадено ми бе от ел-Хамиди, от Суфян, от Амр ибн Динар, от Саид ибн Джубейр, който е казал: „Казах на Ибн Аббас: „Невф ел-Бекяли твърди, че Муса [сподвижника на ел-Хидр] не е бил Муса от синовете на Исраил, а е бил друг Муса.” Ибн Аббас каза: „Врагът на Аллах [Невф] лъже.” Убей ибн Каб предаде, че е чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва: „След като Муса (алейхисселям) станал пророк на синовете на Исраил, те го попитали: „Кой е най-ученият сред хората?” Той рекъл: „Аз.” Аллах порицал Муса, че не е приписал абсолютното знание на Него. Така Аллах го вдъхновил: „Там, където се събират двете морета, има Мой раб, който е по-учен от теб.” Муса (алейхисселям) рекъл: „О, Господарю, как мога да го срещна?” Аллах Теаля казал: „Вземи риба в голяма кошница и ще го срещнеш на мястото, където изгубиш рибата.” Муса (алейхисселям) тръгнал заедно със слугата си Юша бин Нун, носейки риба в голяма кошница, и те стигнали до една скала, където положили главите си и заспали. Рибата излязла от кошницата и поела пътя си в морето. На следващия ден Муса (алейхисселям) рекъл: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” Муса (алейхисселям) не се изморявал, докато не минал мястото, за което Аллах му споменал. Слугата му рекъл: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата.” Муса (алейхисселям) рекъл: “Това е, към което се стремяхме.” „И се върнаха обратно, следвайки своите дири.”, докато не стигнали скалата. Там те видели мъж, обвиващ се в одеждата си. Муса (алейхисселям) го поздравил. Ел-Хидр отговорил, казвайки: „Как се поздравяват хората в твоите земи?” Муса казал: „Аз съм Муса.” Ел-Хидр попитал: „Муса от синовете на Исраил ли?” Муса отговорил утвърдително и добавил: „Може ли да те последвам, за да ме научиш на знанието, на което ти си бил научен?” Ел-Хидр отговорил: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен,” о, Муса! Имам някои от знанията на Аллах, на които Той ме е научил и които ти не знаеш, и ти имаш някои от знанията на Аллах, на които Аллах те е научил и които аз не знам.” „Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” Така те тръгнали пеша по брега на морето, тъй като нямали лодка. В това време един кораб минал покрай тях и те поискали от екипажа да ги качи на борда. Екипажът познал ел-Хидр и ги качил на кораба безплатно. Тогава една птичка дошла, кацнала на ръба на кораба и потопила клюн веднъж или два пъти в морето. Ел-Хидр казал: „О, Муса, моето знание и твоето знание не са намалили знанието на Аллах, освен толкова, с колкото тази птичка намали водата на морето с клюна си.” Ел-Хидр отишъл до една от дъските на кораба и я пробил. Муса казал: „Тези хора ни качиха безплатно, а ти счупи кораба им и го проби, „за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.” Ел-Хидр казал: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Муса (алейхисселям) казал: “Не ме упреквай за това, че забравих.” Те слезли от кораба и тръгнали по морския бряг, докато не срещнали едно момче, което играело с други момчета. Ел-Хидр хванал главата на момчето и я откъснал с ръце, убивайки го. Муса казал: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.” Ел-Хидр казал: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Муса рекъл: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.” „И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне.” Ел-Хидр я поправил със собствените си ръце. Муса рекъл: „Тези хора не ни нахраниха и не ни нагостиха, “ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.” Ел-Хидр казал: “Това е раздялата между мен и теб.” Да беше могъл Муса да бъде по-търпелив, та да научим повече за преживяванията им!” (Сахих ел-Бухари)

Аллах Теаля е казал: „А колкото до стената – тя бе на две момчета-сирачета от града.” Ес-Сухейли е казал: „Те били Асрам и Сарим, синове на Кяших.” „И имаше под нея съкровище за тях.”, т.е. съкровището било злато или някакво знание. Най-вероятно е, че това е било някакво знание, изписано върху златна плоча.

Ел-Беззар е казал: „Предадено ми бе от Ибрахим ибн Саид ел-Джевхери, от Бишр ибн ел-Мунзир, от ел-Харис ибн Абдуллах ел-Яхбаси, от Ияш ибн Аббас ел-Гассани, от Ибн Худжейра, от Ебу Зерр, който е казал: „Съкровището, споменато в Книгата на Аллах, е било масивна златна плоча, върху която е било изписано: „Чудя се на онзи, който е убеден в предопределението, а после се напряга. И се чудя на онзи, който си спомня за Огъня, а после се смее. И се чудя на онзи, който си спомня за смъртта, а после пренебрегва „ля иляхе иллеллах” [няма друг бог освен Аллах].” Подобно на това е разказано и от ел-Хасан ел-Басри, Умер – освободеният роб на Афра, и от Джафер ес-Садик.

Аллах Теаля е казал: „И баща им беше праведник.”, т.е. техният
седми или десети прадядо. Това доказва, че от праведността на бащата имат полза децата и техните деца.

Словата на Аллах „…като милост от твоя Господар.” Са доказателство, че ел-Хидр е бил пророк и че той не е направил нищо заради душата си, а само по заповед на Аллах Теаля.

Истинското име, родословието и ранга на ел-Хидр са противоречиви. Важен въпрос също е дали той е жив още.

Хафиз Ибн Асакир е казал: „Казано е, че е бил ел-Хидр, син на Адем.”

Ибн Кутайбе е казал: „Името му е Баля, или Айля, ибн Мелекян ибн Фалиг ибн Абир ибн Шалих ибн Арфашх ибн Сам ибн Нух (алейхисселям).”

Исмаил ибн Ебу Увейс е казал: „Името му е ел-Муамир ибн Малик ибн Абдуллах ибн Наср ибн Лезд.”

Други са казали: „Той е Хидрун ибн Амяил ибн ел-Афиз ибн ел-Ийс ибн Исхак ибн Ибрахим (алейхисселям).” Има още много различни мнения, свързани с неговото име и потекло. И Аллах знае най-добре!

Имам ел-Бухари е казал: „Предадено ми бе от Мухаммед ибн Саид ел-Асбахани, от Ибн ел-Мубарак, от Муамир, от Хаммам, от Ебу Хурайра (радийаллаху анх), че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ел-Хидр е бил наречен така, защото седнал върху безплодна бяла земя и тя се превърнала в зелена и с насаждения.”

Кабиса предава от ес-Севри, от Мансур, от Муджахид, който е казал: „Ел-Хидр е бил наречен така, защото всичко около него позеленявало, когато застанел за молитва.”

По-горе бе споменато, че Муса и Юша (алейхимасселям) се върнали обратно, следвайки своите дири, докато стигнали скалата. Там те видели мъж, обвит в зелена одежда (или обвиващ се в одеждата си). Ел-Хидр отговорил, казвайки: „Как се поздравяват хората в твоите земи?” Муса казал: „Аз съм Муса.” Ел-Хидр попитал: „Муса от синовете на Исраил ли?” Муса отговорил утвърдително и добавил: „Може ли да те последвам, за да ме научиш на знанието, на което ти си бил научен?” и т.н.

Разказът загатва за неговото пророчество от четири страни:

Първо, Аллах Теаля е казал: „И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.” (ел-Кехф, 18:65)

Второ, Муса (алейхисселям) е казал на ел-Хидр: „Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?” Рече [ел-Хидр]: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?” Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” Рече [ел-Хидр]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!” (ел-Кехф, 18:66-70) Ако той не е бил пророк, Муса (алейхисселям) не би се обърнал към него по този начин и ел-Хидр не би му отговорил по този начин. Муса поискал да го последва, защото искал да получи някои от знанията, с които ел-Хидр бил дарен от Аллах, а Муса не бил. Ако ел-Хидр не е бил пророк, той не би бил безгрешен. Муса не би го последвал, защото самият той е бил благороден пророк и безгрешен пратеник. Ако ел-Хидр не е бил пророк, Муса не би си създал грижите да го търси осемдесет години. Когато Муса срещнал ел-Хидр, Муса се отнесъл с уважение към него и го последвал с покорство, за да придобие възможно най-много от неговото знание.

Трето, ел-Хидр умишлено е убил момчето. Той не би го направил, ако не е бил вдъхновен от Аллах Теаля за това. Тази случка може да послужи за доказателство, че ел-Хидр е бил пророк. Тя може да послужи и като доказателство, че той е бил безгрешен. Ел-Хидр е убил момчето, защото е бил вдъхновен, че момчето ще бъде неверник, когато порасне, и че родителите му ще го последват заради силната си обич към него. Така че той го е убил, за да запази вярата на родителите. Това показва, че той е бил безгрешен пророк.

Четвърто, когато ел-Хидр обяснил на Муса делата, които извършил, и му изяснил всичко, той добавил: „…като милост от твоя Господар. А не по своя воля го направих.”, т.е. не го направих по собствено желание, а ми беше наредено чрез божествено вдъхновение. Всичко това свидетелства за неговото пророчество и неговата безгрешност.

Жив ли е още ел-Хидр?

Мнозинството учени са казали: „Ел-Хидр все още е жив, защото той е бил онзи, който е погребал Адем (алейхисселям) след Потопа и върху когото е оказала влияние дуата на Адем (алейхисселям), че онзи, който го погребе ще живее дълго.” Някои хора са казали: „Той все още е жив, защото е пил от Извора на живота.”

Има твърде много предания и разкази, на които смятащите, че ел-Хидр е жив днес, основават мнението си. Но всички предания и хадиси, отнасящи се до този въпрос, са слаби или измислени и на разказвачите им не може да се има доверие.

Абдурраззак предава: „Предадено ми бе от Муамир, че Ебу Саид ел-Худри е казал: „Един ден Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни разказа дълга история за ед-Деджджал и сред онова, което спомена, беше: „Ед-Деджджал ще се появи и ще му бъде забранено да влезе в планинските проходи на Медина. Той ще
лагерува в една солена област в близост до Медина и при него ще дойде един човек, който ще бъде най-добрият, или един от най-добрите, сред хората. Той ще каже: „Свидетелствам, че ти си ед-Деджджал, за когото Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни е съобщил!” Ед-Деджджал ще се обърне към присъстващите и ще каже: „Ако убия този човек и след това го съживя отново, ще остане ли у вас някакво съмнение относно моето твърдение?” Те ще отговорят: „Не.” Тогава ед-Деджджал ще убие този човек и след това ще го съживи. Човекът ще рече: „Кълна се в Аллах, сега те разпознавам повече от всякога!” Тогава ед-Деджджал ще се опита да го убие отново, но няма му бъде дадена сила да направи това.” Муамир каза: „Предадено ми бе, че човекът, който ще се изправи срещу ед-Деджджал, ще бъде ел-Хидр и в този ден вратът му ще бъде покрит с метал.”

Шейх Ебу ел-Фарадж ибн ел-Джевзи е отхвърлил всички тези хадиси и е доказал, че всички са измислени и че веригите им на предаване са слаби. Ибн ел-Джевзи наистина е бил много силен в тази област.

Що се отнася до онези, които твърдят, че ел-Хидр е мъртъв, като имам ел-Бухари, Ебу ел-Хусейн ибн ел-Мунади и шейх Ебу ел-Фарадж ибн ел-Джевзи, то тяхното доказателство са думите на Аллах: „И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?” (ел-Енбия, 21:34) Така че, ако ел-Хидр е човек, той ще бъде засегнат от това решение: той е смъртен и трябва да умре. Аллах Теаля е казал: „И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!” (Али Имран, 2:81) Ибн Аббас (радийеллаху анх) е казал: „Аллах е взел обет от всички пророци да вярват в Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и да го подкрепят, ако той се появи по тяхно време. Те трябвало да вземат обет от собствените си народи да вярват в него и да го подкрепят.” Ако ел-Хидр е бил пророк или вели, той е бил включен в този обет и ако е бил жив по времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), той е щял да го последва и да му се представи, засвидетелствайки верността си към него и абсолютната си вяра.

Имам Ахмед предава: „Предадено ми бе от Шурайх ибн ен-Нуман, от Хашим, от Муджахид, от еш-Шиби, от Джабир ибн Абдуллах, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако Муса (алейхисселям) бе жив, той щеше да ме последва.” Това е убедителното мнение, което по-горният айет показва, че всички пророци, ако те живеят по времето на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), са длъжни да следват неговия шериат. В Нощното пътуване [мирадж] той (саллеллаху алейхи веселлем) е бил въздигнат далеч по-високо от всички тях. Когато те се спуснали в Йерусалим и времето за намаз настъпило, на него му било наредено да ги води всичките в намаза. Това показва, че той е най-великият имам и последният пророк, най-благородният и най-уважаваният.

Ако ел-Хидр беше жив, той би обединил сили с Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и би следвал неговата религия с най-малките подробности. Пророкът Иса (алейхисселям) ще е този, който ще се спусне преди края на времето и ще властва над целия свят в съответствие с почетния шериат на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). Няма нищо, което да доказва, че ел-Хидр се е срещнал с Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) или че е участвал в някоя битка с него срещу езичниците и неверниците. В деня на битката при Бедр Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) погледнал към неверниците и видял, че те били хиляда (1000), докато неговите сподвижници били триста и деветнадесет (319). Тогава той се обърнал към Кибле, вдигнал ръце и започнал да отправя дуа към своя Господар: „О, Аллах, извърши това, което си ми обещал! О, Аллах, осъществи това, което си ми обещал! О, Аллах, ако тази малка
група мюсюлмани бъде унищожена, никой няма да Ти се поклоня на тази земя!” Той (саллеллаху алейхи веселлем) продължил дуата към своя Господар, обърнат към Кибле и вдигнал ръце, докато наметалото му не се смъкнало от раменете му. Тогава Ебу Бекр (радийеллаху анх) дошъл при него, вдигнал наметалото и го сложил на раменете му. Ебу Бекр (радийеллаху анх) го прегърнал и рекъл: „О, Пратенико на Аллах, тази дуа към твоя Господар ще ти е достатъчна и Той ще изпълни онова, което ти е обещал.” Тогава Аллах Теаля низпослал: „Когато призовахте вашия Господар за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда ангели един след друг.” (ел-Енфал, 8:9) Така че Аллах му помогнал с ангели. (Сахих Муслим) Тази „малка група мюсюлмани” включвала ръководителите измежду мюсюлманите и ангелите, пръв сред които е бил Джибрил (алейхисселям). Така че ако ел-Хидр е бил жив, присъствието му тогава би било най-доброто нещо, което някога е можел да направи. Съдията Ебу ел-Яля ибн Мухаммед ел-Хусейн ел-Фара ел-Ханбели предава: „Някои хора попитаха наши другари дали ел-Хидр е мъртъв и те отговориха утвърдително.”

Някои хора твърдят, че ел-Хидр е присъствал на всички тези минали събития, но никой не можел да го види, защото той е бил невидим. Очевидно е, че това твърдение е безпочвено и се базира само на илюзии. Ако ел-Хидр е бил жив по времето на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), той със сигурност е щял да се присъедини към него в борбата му срещу езичниците от племето Курайш. Сад (радийеллаху анх) предава: „В деня на битката при Ухуд видях от дясната страна на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) и от лявата му страна двама души, облечени в бели дрехи, които не бях виждал преди, нито видях след това, и това бяха Джибрил и Микяил (алейхимасселям).” (Сахих Муслим)

Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума) предава: „Веднъж Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни водеше в нощния [иша, ятсъ] намаз през последните дни от живота си и след като дадe селям той каза: „Осъзнавате ли важността на тази нощ? Никой на тази земя в тази нощ няма да е жив след сто години.” (Сахих ел-Бухари)

И предава Абдуллах ибн Умер (радийеллаху анхума): „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) ни води в нощния [иша, ятсъ] намаз в последната част на нощта и когато го завърши, давайки селям, се изправи и каза: „Виждате ли тази нощ? Сто години след тази нощ никой няма да е жив на земята [от сподвижниците ми].” Хората не разбраха думите на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), отнасящи се до стоте години. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) всъщност имаше предвид, че никой от тези, които живеят на земята от [сподвижниците му], няма да е жив след сто години и това ще е краят на това поколение.” (Сахих Муслим)

Джабир ибн Абдуллах (радийеллаху анх) предава: „Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) един месец преди неговата смърт да казва: „Вие ме питахте за Часа, но знанието за него е при Аллах. Но аз се кълна и казвам, че никой на земята от cъзданията [измежду моите сподвижници], няма да е жив след сто години.” Този хадис е предаден и от Ибн Джурайдж със същата верига от разказвачи, но не се споменават думите „един месец преди неговата смърт”. (Сахих Муслим)

Така че, дори ако ел-Хидр е бил жив по времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), то съгласно споменатите хадиси сега трябва да е мъртъв. И Аллах знае най-добре!

Кравата на синовете на Исраил

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И когато Муса рече на своя народ: “Аллах ви повелява да заколите крава.” – рекоха: “На присмех ли ни взимаш?” Рече: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!” Рекоха: “Позови ни твоя Господар, да ни разкрие каква да бъде тя!” Рече: “Казва да е крава – нито стара, нито юница, а по средата на това. И направете, каквото ви се повелява!” Рекоха: “Позови ни твоя Господар, да ни разкрие какъв да бъде цветът й!” Рече: “Казва да е крава съвсем жълта на цвят, за радост на очите.” Рекоха: “Позови ни твоя Господар, да ни разкрие каква да бъде – за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.” Рече: “Казва да не бъде впрягана крава нито да обръща земята, нито да напоява посева, здрава, без петна по нея.” Рекоха: “Сега ти посочи истината.” И я заклаха, но без малко да не го направят. И когато убихте един човек, спорехте за това. Но Аллах разкрива, каквото спотайвате. И рекохме: “Ударете го с част от нея [и той ще се съживи]!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за да проумеете!” (ел-Бакара, 2:67-73)

Абдуллах ибн Аббас, Убейде ес-Селмани, Ебу ел-Алийе, Муджахид, ес-Седи и други ранни учени са казали: „Един старец от синовете на Исраил бил много богат и имал племенници [синове на брат му], които искали той да умре по-скоро, за да го наследят. В една нощ един от тях го убил преднамерено и захвърлил трупа му на пътя или – според някои източници – пред вратата на един от собствените му братя. На сутринта хората намерили мъртвото тяло и започнали да обсъждат. Племенникът му [убиецът] дошъл и започнал да плаче. Някои хора рекли: „Защо обсъждате, а не отидете при Пророка на Аллах?” Неговият племенник отишъл при пратеника на Аллах Муса (алейхисселям) и му разказал за случая с чичо му. Муса (алейхисселям) рекъл: „Заради Аллах! Всеки, който знае нещо за този убит човек, трябва да ни каже!” Но никой нищо не знаел по случая. Тогава те поискали от Муса (алейхисселям) да се допита до Господаря си. Муса (алейхисселям) попитал своя Господар и Той заповядал да им нареди да заколят крава: “Аллах ви повелява да заколите крава.” – рекоха: “На присмех ли ни взимаш?”, т.е. ние те питаме за убития, а ти казваш това! „Рече [Муса]: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!”, т.е. опазил ме Аллах от думи, различни от тези, които Той ми е низпослал; това беше Неговият отговор относно онова, което поискахте да попитам.”

Ибн Аббас, Убейде, Муджахид, Икриме, ес-Седи, Ебу ел-Алийе и други са казали, че ако те били заколили каквато и да е крава, щели да изпълнят заповедта. Но затруднили сами себе си, [задавайки толкова много въпроси], и Аллах Теаля ги затруднил, [определяйки толкова много изисквания за кравата]. Те попитали за нейното описание, нейния цвят и нейната възраст и им било казано да търсят скъпото и рядко срещаното, [за да бъдат затруднени в намирането]. Всъщност им било повелено да заколят нито прекалено стара крава, нито юница, а по средата на това. Това е мнението на Ибн Аббас, Муджахид, Ебу ел-Алийе, Икриме, ел-Хасан, Катаде и др. После те сами се затруднили с въпроса за цвета й: “Позови ни твоя Господар, да ни разкрие какъв да бъде цветът й!” И им било казано: „…крава съвсем жълта на цвят, за радост на очите.”, т.е. такава, която е скъпа и се среща много рядко.

После те рекли: “Позови ни твоя Господар, да ни разкрие каква да бъде – за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.” Рече [Муса]: “Казва да не бъде впрягана крава нито да обръща земята, нито да напоява посева, здрава, без петна по нея.” Рекоха: “Сега ти посочи истината.” И я заклаха, но без малко да не го направят.” Предадено е, че те никъде не могли да открият крава с такова описание, освен при един праведен човек, който бил добър с баща си. Те го помолили да им я предостави, но той отказал. Опитали се да го съблазнят с цената й и стигнали дотам, че предложили злато, равняващо се на теглото на кравата. Но той отново отказал. После му предложили злато, равняващо се десет пъти на теглото на кравата. Накрая той приел и им продал кравата. Тогава Муса (алейхисселям) им наредил да я заколят: „И я заклаха, но без малко да не го направят.”,  т.е. се колебаели дали да го направят.

След това Муса (алейхисселям) им съобщил заповедта на Аллах да
ударят мъртвия човек с парче месо от кравата. Казано е: „С парче от бута й.” И е казано: „С частта между плешките й.” След като го ударили с част от кравата, той бил съживен от Аллах Теаля. Муса (алейхисселям) го попитал: „Кой те уби?” Той казал: „Беше моят племенник.” После той умрял отново. Аллах Теаля е казал: „Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за да проумеете!”, т.е. както сте свидетели на съживяването на този мъртвец по заповед на Аллах Теаля, така Той може да направи същото и с всички мъртви хора, когато Той пожелае: „Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа. Аллах е всечуващ, всезрящ.” (Люкман, 31:28)

Жителите на селището

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И им дай пример с жителите на селището, при което дойдоха пратениците! Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.” Рекоха: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия не е низпослал нищо. Вие само лъжете.” Рекоха [пратениците]: “Нашият Господар знае, че наистина сме изпратени при вас. Наш дълг е само ясното послание.” Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас. Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.” Рекоха: “Злочестието ви е от самите вас. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи хора.” И дойде мъж от другия край на града – устремен. Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците! Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път! И защо да не служа на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати? Нима ще приема други богове, а не Него? Ако Всемилостивия поиска да ме сполети беда, тяхното застъпничество не ще ме избави от нищо и не ще ме спасят. Тогава ще съм в явна заблуда. Аз повярвах във вашия Господар [о, пратеници], чуйте ме!” (След тези думи хората, пред които проповядвал, го убили с камъни и, умирайки, той чул цитираните по-долу слова.) Речено му бе: “Влез в Рая!” Рече: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!” И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим. Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (Йа Син, 36:13-29)

Абдуллах ибн Аббас, Кяб ел-Ехбар, Вехб ибн Мунеббих и много други предават история за град, наречен Антиохия [араб. Антакия], управляван от цар Антихис ибн Антихис. Този цар бил идолопоклонник. Аллах Теаля изпратил при него трима пратеници, които той неотстъпчиво не искал да последва. Пратениците били Садик, Месбук и Шалом.

Ясно е, че те били пратеници на Аллах Теаля. Катаде е бил на мнение, че те били пратеници, проводени от Месията Иса (алейхисселям). На същото мнение е бил и Ибн Джерир. Той предава от Вехб, от Ибн Сулейман, от Шуайб ел-Джибаи, който е казал, че тези пратеници били Симеон, Йоан и Павел [араб. Шемун, Юхана и Булс], а градът бил Антиохия. Това мнение е слабо, тъй като жителите на Антиохия, при които отишли трима от учениците на Месията (алейхисселям), били първите, които повярвали в него по онова време. Затова Антиохия е бил един от първите четири града, в които съществували християнски патриаршии. Тези четири града били Антиохия, Йерусалим, Александрия и Рим, а впоследствие и в Константинопол била сформирана патриаршия. Въпреки това жителите на тези градове не били унищожени, докато жителите на споменатото в Корана селище били напълно изтребени, след като убили техния пратеник: „Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” Няма противоречие между двете тълкувания в случай, че тримата пратеници на Аллах били изпратени при по-ранните жители на Антиохия, които били опровергани и били унищожени. След това земята им била населена с нови обитатели и по времето на Месията (алейхисселям) новите жители повярвали на тримата пратеници, които той изпратил при тях. И Аллах знае най-добре!

Що се отнася до твърдението, че разказът, споменат в Свещения Коран, се отнася за учениците на Иса (алейхисселям), то това мнение е слабо. Очевидно е, че от контекста се разбира, че пратениците били изпратени от Аллах.

Аллах Теаля е казал: „И им дай пример…”, т.е. на твоя народ, о, Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), „…с жителите на селището, при което дойдоха пратениците! Изпратихме им двама, а те ги взеха за лъжци. Тогава ги подкрепихме с трети…”, т.е. подкрепихме ги с трети пратеник, „…и рекоха: “Наистина сме изпратени при вас.” Жителите на селището рекли, че пратениците са само човешки същества и отхвърлили идеята, че Аллах Теаля може да изпрати човешки същества като Свои пратеници на човечеството. Пратениците твърдели, че Аллах знае, че те са били изпратени при тях и че ако лъжели, Той със сигурност щял да ги накаже с най-строгото от всички наказания. Те добавили: „Наш дълг е само ясното послание.”,  т.е. това е, за което сме изпратени, а напътствието и заблудата са единствено от Аллах Теаля. „Рекоха: “Предчувстваме злочестие от вас.”, т.е. от това, което сте донесли. „Ако не престанете, ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”, т.е. те ги заплашили с огорчаващо унижение [лоши думи] и с убийство [пребиване с камъни]. „Рекоха [пратениците]: “Злочестието ви е от самите вас.”, т.е. то ще ви засегне лошо. „Нима да ви се напомня [е злочестие]?”, т.е. нима, защото ви напомнихме напътствието и ви приканихме към него, ни заплашвате с убийство и огорчаващо унижение? „Вие сте престъпващи хора.”, т.е. вие престъпвате всички граници като не вършите правилното и не се подчинявате на Аллах.

Аллах Теаля е казал: „И дойде мъж от другия край на града – устремен.”, за да подкрепи пратениците и да заяви своята вяра
в тях. „Рече: “О, народе мой, последвайте пратениците! Последвайте онези, които не търсят отплата от вас и са на правия път!”, т.е. те ви канят към абсолютната истина, без да искат  отплата или награда от вас. Тогава той ги приканил да служат единствено на Аллах и да не съдружават с Него нищо, което не може да направи нищо нито в сегашния живот, нито в отвъдното. „Тогава ще съм в явна заблуда.”, т.е., ако изоставя служенето на Аллах и започна да служа на нещо друго.

После повярвалият мъж рекъл на тримата пратеници: „Аз повярвах във вашия Господар, чуйте ме!”, т.е. чуйте моите думи и бъдете свидетели пред Господаря си! Или: о, народе мой, чуйте моето свидетелство за вярата на тези пратеници. После го убили или чрез замеряне с камъни до смърт, или чрез нахапване, или чрез внезапно нападение на един от тях срещу него. Ибн Исхак предава от някои свои съвременници с първоизточник Абдуллах ибн Месуд, че хората се нахвърлили върху тялото му, докато счупили врата му.

Ес-Севри предава от Асим ел-Ехвал, от Ебу Меджлез, който е казал: „Името на мъжа е Хабиб ибн Мурри, за когото е казано, че е бил дърводелец, въжар или обущар. И е казано, че той извършвал своите богослужения в пещера. Аллах знае най-добре!

Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Той е бил Хабиб, дърводелец, който бил болен от проказа. Той бил щедър, но накрая бил убит от собствения си народ. Затова Аллах Теаля е казал: “Влез в Рая!”, т.е. когато той бил убит от народа си, Аллах го въвел в Рая. Като видял удоволствията и насладите в него, той рекъл: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!”, т.е. само да вярваха в това, в което съм вярвал аз, и те щяха да имат онова, което току-що получих.”

Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Той съветвал своя народ по време на живота си, казвайки: “О, народе мой, последвайте пратениците!”, и след смъртта си: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!” В допълнение Катаде е казал: „Вярващият винаги дава съвети, заради онова, което вижда от благата на Аллах: “Ах, да знаеше моят народ как ме опрости моят Господар и ме стори от удостоените!”, т.е. той пожелал народът му да знае за благата, с които Аллах го е удостоил.” И е добавил Катаде: „Кълна се в Аллах, Той дори не е предупредил народа му и не ги е обвинил за убийството: „Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!”

Аллах Теаля е казал: „И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.”, т.е. не е било нужно Аллах да изпрати срещу тях войнство от небето, за да отмъсти за Своите пратеници. Това е тълкуванието на Ибн Исхак с първоизточник Ибн Месуд.

Муджахид и Катаде са казали: „Това означава, че Аллах не им е изпратил друго послание.” Ибн Джерир е казал: „Първото тълкувание изглежда по-правилно, защото Аллах Теаля е казал след това: „Нямаше [нужда] да изпратим.”, т.е. не е било нужно Аллах да изпрати нещо, за да ги накаже, когато отхвърлили Неговите пратеници и убили Неговия приближен: „Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!”

Тълкувателите са казали: „Аллах е изпратил Джибрил (алейхисселям), който взел властта върху портата на селището и се извикал веднъж „и ето ги – изпепелени!”, т.е. те затихнали в мълчание, неподвижни и умрели.

Всичко това сочи, че градът, споменат в Корана, не е Антиохия, защото жителите на Антиохия вярвали в Аллах и последвали  учениците на Месията Иса (алейхисселям). Освен това е казано, че Антиохия е бил първият град, чиито жители повярвали на Месията (алейхисселям).

Харут и Марут

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

Аллах Теаля е казал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” (ел-Бакара, 2:102-103)

Ел-Уфи предава от Ибн Аббас (радийаллаху анх) относно тълкуванието на словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!”: „Когато Сулейман (алейхисселям) загубил владението си, много от хората и джиновете вероотстъпили и последвали страстите си. Но когато Аллах възстановил на Сулейман владението му, вероотстъпниците поискали да последват Правия път отново и Сулейман взел техните свещени писания и ги заровил под трона си. Скоро след това Сулейман (алейхисселям) починал. Веднага хората и джиновете открили скритите писания и рекли: „Това е писание, което Аллах е изпратил на Сулейман, а той го е скрил от нас.” Те го взели като основа за тяхната религия и Аллах Теаля низпослал словата: „И щом при тях дойде Пратеника на Аллах, за да потвърди наличното у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаят.” (ел-Бакара, 2:101), т.е. те последвали онова, което проповядвали сатаните, т.е. музикалните инструменти, игрите и всичко, което възпира от споменаването на Аллах.”

Ибн Ебу Хатим разказва: „Беше ми предадено от Ебу Саид ел-Асхадж, от Ебу Усаме, от ел-Амеш, от ел-Минхал, от Саид ибн Джубейр, от Ибн Аббас (радийаллаху анхума), който е казал: „Асиф е бил писар на Сулейман (алейхисселям). Той е знаел най-великото име на Аллах [eл-исм eл-азам], пишел е, каквото Сулейман му нареди, след което го е заравял под трона. След смъртта на Сулейман (алейхисселям), сатаните открили писанията и между всеки два реда написали магически и богохулни неща. Тогава рекли: „Това е, в което Сулейман е вярвал и съгласно което е действал.” Невежите сред хората счели Сулейман (алейхисселям) за неверник и продължили да го обиждат, докато на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) не бе изпратен Свещения Коран, който гласи: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ибн Джерир разказва: „Беше ми предадено от Ебу ес-Саиб Селеме ибн Джунаде ес-Саваи, от Ебу Муавийе, от ел-Амеш, от ел-Минхал, от Саид ибн Джубейр, от Ибн Аббас (радийаллаху анхума), който е казал: „Когато Сулейман искал да отиде по нужда или да прави любов с някоя от съпругите си, той давал пръстена си на жена с име ел-Джераде. Веднъж Аллах Теаля поискал да огорчи Сулейман и той дал пръстена си на тази жена. Шейтана дошъл при нея в образа на Сулейман и взел пръстена от нея. Когато той си сложил пръстена, цялото човечество, джиновете и сатаните му се покорили. След това Сулейман (алейхисселям) дошъл да търси пръстена си от нея, а тя казала: „Ти си лъжец, ти не си Сулейман.” Сулейман (алейхисселям) знаел, че това е изпитание от Аллах Теаля. При това сатаните били свободни да правят, каквото пожелаят. Те написали книги, съдържащи черна магия и богохулства, и ги скрили под трона на Сулейман (алейхисселям). След смъртта на Сулейман (алейхисселям), те извадили тези книги и рекли на хората: „Наистина Сулейман господстваше с помощта на тези книги.” Хората били наивни и обявили Сулейман за неверник, докато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) не бе изпратен с Корана, който гласи: „И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ибн Джерир разказва: „Беше ми предадено от Ибн Хамид, от Джерир, от Хусейн ибн Абдуррахман, от Имран, който е казал: „Докато бяхме с Ибн Аббас (радийаллаху анхума), един човек дойде и Ибн Аббас го попита: „От къде идваш?” Човекът каза: „От Ирак.” Попита: „От кой град?” Каза: „От Куфа.” Попита: „Какви са последните новини от там?” Каза: „Оставих ги, казвайки им, че Али отива при тях.” Ибн Аббас каза: „Как смееш да кажеш това? Ако ние чувствахме това, [че той ще ни изостави заради жителите на Куфа] не бихме се оженили за жените му и не бихме разделили имуществото му сред нас. Въпреки това, аз ще ти кажа истината: ангелите се спускали до облаците и споменавали един или друг въпрос, предопределен в небесата. Сатаните подслушвали тайно, после се спускали и внушавали чутото на гадателите, а те добавяли към него още сто лъжи от себе си. Хората вярвали в тях и смятали, че може да им се има доверие. Аллах Теаля уведомил Сулейман (алейхисселям) за това и му наредил да скрие тези лъжи под трона си. След смъртта му един от сатаните рекъл: „Мога да ви заведа до най-скъпото и ценно съкровище на Сулейман. То е под трона му.” После те го открили и казали: „Това е магия.” То продължило да бъде преписвано и практикувано и онова, което иракчаните практикуват днес, е само остатък от него. Аллах Теаля е низпослал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.”

Ес-Сeди е казал: „Словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.” означават, че сатаните слушали тайно разговорите на ангелите относно онова, което се случва на земята –  относно смъртта, скритите въпроси или съдбата. След това те се спускали и внушавали на гадателите чутото, а те разказвали това на хората. Хората им вярвали и смятали, че може да им се има доверие. С времето гадателите се доверили на сатаните, които добавяли към всяка дума по сто лъжи от себе си. Хората започнали да записват тези въпроси и било разпространено сред синовете на Исраил, че джиновете знаят неведомото. Сулейман (алейхисселям) бързо събрал всички тези писания и ги поставил в ковчеже, което заровил под трона си. Всички сатани, които се опитали да се приближат до ковчежето, били изгаряни живи. Сулейман (алейхисселям) заявил, че ще обезглави всеки, който твърди, че сатаните знаят неведомото. След смъртта на Сулейман и на благочестивите учени, един сатана дошъл в образа на човек при хората и казал: „Аз ще ви заведа до несекващо съкровище, което никога няма да свърши.” Той им наредил да копаят под трона на Сулейман (алейхисселям) и рекъл: „Убийте ме, ако не откриете нищо!” Те копали и открили тези писания. След това сатаната казал: „Само чрез тази магия Сулейман можа да управлява хората, джиновете и птиците!” След това той изчезнал. Започнало да се говори, че Сулейман (алейхисселям) е бил магьосник. Синовете на Исраил пазели тези писания и спорели с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) относно тях. Но Аллах Теаля му низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ер-Раби ибн Енес разказва: „Евреите питаха Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) по въпроси от Тората (Теврат) и всеки път, когато го питаха, Аллах му разкриваше онова, с което той ги побеждаваше. След това те казваха: „Мухаммед знае какво бе низпослано на нас по-добре от нас самите!” Веднъж те го попитаха за магьосничеството и Аллах му низпосла: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.” И уведоми Своя Пратеник, че сатаните са написали книга с магии и предвещания, която закопали под трона на Сулейман. Наистина Сулейман (алейхисселям) не е знаел неведомото. Когато той умрял, сатаните извадили магията и измамили хората, казвайки:  „Това е знанието, което Сулейман криеше от вас.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) уведоми евреите за това предание и те си тръгнаха с наведени глави, победени и унизени.”

Муджахид е казал относно думите на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.”, че сатаните подслушвали тайно разговорите на ангелите и добавяли към това, което са чули, още двеста лъжи. След това Сулейман (алейхисселям) иззел онова, което те били записали, но след смъртта му те си го върнали и научили хората на него. Това не било нищо друго, освен черна магия.

Саид ибн Джубейр е казал: „Сулейман (алейхисселям) търсел и изземал магията на сатаните, след което я заравял под трона си. Сатаните не могли да я достигнат и затова те внушили на хората, че това е знанието, с което Сулейман (алейхисселям) можел да владее джиновете, вятъра и т.н., и че то е заровено под собствения му
трон. Впоследствие хората я намерили и започнали да я практикуват. По-късно хората от Хиджаз казали: „Сулейман практикуваше магия.” Тогава Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.”

Мухаммед ибн Исхак ибн Ясар е казал: „Когато сатаните разбрали за смъртта на Сулейман (алейхисселям), те записали определени магии като например: „За изпълняване на такива и такива желания, направи това и това…” Те събрали всичко това в една книга, подпечатали я с пръстен, имащ същия надпис като пръстена на Сулейман (алейхисселям) и я озаглавили така: „Това бе написано от Асиф ибн Бархия по заповед на цар Сулейман ибн Давуд.” После я закопали под трона на Сулейман. След известно време синовете на Исраил я намерили и рекли: „Наистина Сулейман ни управляваше с това.” И те разпространили магьосничеството сред хората. Когато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) споменал Сулейман ибн Давуд като един от предишните пратеници, изпратени от Аллах Теаля, евреите в Медина казали: „Удивително! Мухаммед твърди, че Сулейман ибн Давуд е бил пророк. Кълнем се в Аллах, той не е бил нищо друго, освен магьосник!” При това Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Джерир разказва: „Беше ми предадено от ел-Касим, от Хусейн ибн ел-Хаджадж, от Ебу Бекр, от Шехр ибн Хавшаб, който е казал: „Сатаните записвали магии, когато Сулейман (алейхисселям) отсъствал. Те пишели: „Който иска да направи това и това, трябва да застане с лице към слънцето и да изрече това и това. А който иска да направи това и това, трябва да застане с гръб към слънцето и да изрече това и това…” Те записали всичко това в книга и я озаглавили така: „Това бе написано от Асиф ибн Бархия по заповед на цар Сулейман ибн Давуд – от съкровищата на знанието.” После я закопали под трона на Сулейман. Когато Сулейман (алейхисселям) умрял, Шейтана казал: „О, хора, Сулейман не беше пророк. Той бе само един магьосник! Вървете и търсете магиите в дома му и сред имуществото му.” И той ги отвел до заровеното „съкровище”. Хората заявили: „Кълнем се в Аллах! Сулейман е бил магьосник, който ни покори чрез магията си.” Вярващите измежду тях казали: „Не, той беше верен пророк.” Когато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) бе изпратен и той спомена Давуд и Сулейман, евреите казаха: „Мухаммед смесва истината с лъжа.Той поставя Сулейман редом с пророците, докато той е бил само един магьосник, донесен от вятъра.” Тогава Аллах Теаля е низпослал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Джерир разказва: „Беше ми предадено от Мухаммед ибн Абдул`аля ес-Сан`ани, от ел-Мутамир ибн Сулейман, от Имран ибн Джерир, от Ебу Меджлез, който е казал: „Сулейман (алейхисселям) е бил взел обет от всяко живо същество. Така че, когато някой човек бъдел засегнат от нещо, Сулейман молел Аллах чрез този обет и човекът се възстановявал. За съжаление хората добавили към това магия и рекли: „Това е, каквото Сулейман ибн Давуд практикуваше.” Във връзка с това Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха – учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Ебу Хатим разказва: „Беше ми предадено от Исам ибн Раввад, от Адем, от ел-Месуди, от Зияд – освободения роб на Ибн Мусаб, от ел-Хасан, който е казал във връзка със словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.”: „Една трета е за поезията, една трета е за магьосничеството и една трета е за гадаенето.”

И е казал: „Беше ми предадено от ел-Хасан ибн Ахмед, от Ибрахим ибн Абдуллах ибн Башар ел-Васити, от Сурур ибн ел-Мугира, от Аббад ибн Менсур, от ел-Хасан, който е казал във връзка със словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.”: „Евреите са следвали онова, което сатаните са разправяли по времето на Сулейман (алейхисселям). Хората са познавали магията и преди това, но са я практикували само по времето на Сулейман (алейхисселям).”

Това бе кратко изложение на изказванията и преданията на благочестивите ранни учени по този въпрос и е очевидно, че няма ясни противоречия помежду им. Аллах да ни поведе всички по Правия път!

Думите на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.” означават,че евреите, които били дарени със свещено писание, се отдръпнали от него, отхвърлили Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) и последвали „онова, което сатаните разправяха”, т.е. онова, което те проповядвали.

Вярно е, че магията е съществувала и преди времето на Сулейман ибн Давуд (алейхимасселям), тъй като е имало магьосници и по времето на Муса (алейхисселям), а Сулейман е живял след Муса (алейхимасселям). Аллах Теаля е казал: „Нима не видя ти знатните измежду синовете на Исраил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите.” (ел-Бакара, 2:246), след това Аллах е споменал разказа, в който „Давуд уби Джалют [Голиат], и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела.” (ел-Бакара, 2:251), и народа на Салих, който живял преди Ибрахим (алейхисселям) и който казал на пророка Салих: “Ти си само омагьосан.” (еш-Шуара, 26:153)

Аллах Теаля е казал: „…и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” Евреите лъжливо твърдели, че Аллах Теаля е низпослал магията чрез Джибрил и Микял на Сулейман ибн Давуд, но Аллах ги опровергал и разкрил лъжата им. Освен това Аллах съобщил на Своя Пратеник Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), че нито Джибрил, нито Микял са слезли с магия и Той заявил, че Сулейман (алейхисселям) е чист от магьосничеството. Аллах е казал на всички хора, че магията не е нищо друго, освен работа на сатаните, които я преподавали на жителите на Вавилон. И че двамата, които учели хората на нея, се казвали Харут и Марут.

Имам Ахмед (рахимехуллах) в своя „Муснед” предава: „Беше ми предадено от Яхя ибн Бакир, от Зухейр ибн Мухаммед, от Муса ибн Джубейр, от Нафи, от Абдуллах ибн Умер (радийаллаху анхума), който чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва: „Когато Адем (алейхисселям) бил спуснат на земята, ангелите рекли: „О, Господарю наш, “нима ще настаниш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” (ел-Бакара, 2:30) О, Господарю наш, ние ти се подчиняваме повече от човека.” Аллах Теаля им наредил: „Определете двама ангели от вас, които да слязат на земята.” Ангелите рекли: „О, Господарю наш, избрахме Харут и Марут.” Те слезли на земята, където цвете се явило пред тях в образа на най-красивата жена на земята. Те я помолили да има полово сношение с тях, но тя рекла: „Само ако станете неверници в Аллах.” Те отказали и тя изчезнала за известно време. След това се върнала, държейки дете в ръцете си, и те я помолили за втори път. Тя рекла: „Първо трябва да убиете това момче.” Те отказали и тя изчезнала за известно време. След това се върнала, носейки чаша вино, и те я помолили за трети път. Тя рекла: „Първо трябва да изпиете тази чаша вино.” Те я изпили, после извършили прелюбодеяние с нея и накрая убили и момчето. Когато изтрезнели, жената казала: „Кълна се в Аллах, след като изпихте виното, извършихте всичко онова, което отказвахте да извършите в началото.” След това им било дадено да избират дали да бъдат наказани на този свят или в отвъдното. Те избрали наказанието в сегашния живот.”

Същият хадис е бил предаден от Ебу Хатим ибн Хиббан в неговия „Сахих” от ел-Хасан, от Суфян, от Ебу Бекр ибн Ебу Шейбе, от Яхя  ибн Бакир. Въпреки това, този хадис е гариб [странен хадис; който не е предаден от други разказвачи, или се различава от версиите, предадени от другите разказвачи]. Всички разказвачи на хадиса се ползват с доверие, освен Муса ибн Джубейр.

Много учени и разказвачи са предали различни предания относно Харут и Марут, но подробностите, които са споменали, стигат до преданията на синовете на Исраил. Няма нито един хадис или предание, които да стигат до Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) – безкористния, който казва само истината. Свещеният Коран не обяснява тази история с подробности, затова ние вярваме в това, което е споменато в Корана, така както е, без да увеличаваме или намаляваме. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Те предупреждавали всеки, който ходел при тях, за да учи магия, казвайки му: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Така че те знаели какво е добро и зло, вяра и неверие, и знаели, че магията е неверие. Ако те не можели да го разубедят, му казвали да отиде на еди-кое си място. Там той можел да намери Шейтана, който да го учи. Докато изучавал магия, светлина [вярата му] излизала от тялото му и той можел да я види как тя отлита в небето. При това той казвал: „Горко ми!” В допълнение Хасан ел-Басри е казал: „Двамата ангели били изпратени да преподават на хората магия като изпитание за тях и Аллах взел обет от тях, че няма да учат никого, докато не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” (Предадено от Ибн Ебу Хатим)

Катаде предава: „От тях е бил взет обет, че няма да учат никого, докато не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!”

Ес-Седи е казал: „Те предупреждавали всеки, който ходел при тях, за да учи магия, казвайки му: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Но ако той настоявал, му казвали: „Отиди при онази купчина пепел и изстискай лимон върху нея.” Ако човекът отидел и направел, каквото му били казали, той виждал светлина, която излизала от пепелта и отлитала, докато стигнела небето – наистина това е била вярата му. В замяна идвало нещо черно, наподобяващо дим, и влизало в ушите му и в цялото му тяло – наистина това е бил гневът на Аллах. След това човекът разказвал какво му се е случило и те започвали да го учат на магия. Това е тълкуванието на словата на Аллах: „Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

За тълкуванието на този айет Сунейд ибн Хаджадж предава от Ибн Джурайдж, който е казал: „Никой не практикува магия, освен неверника.” Някои учени са открили доказателство в този айет, че който практикува магия, става неверник. Това се потвърждава от пророчески хадис, предаден от Хафиз Ебу Бекр ел-Беззар, от Мухаммед ибн ел-Мусенне, от Муавийе, от ел-Амеш, от Ибрахим, от Хаммам, от Абдуллах, който е казал: „Който отиде при гадател или магьосник и повярва в казаното от него, той става неверник в низпосланото на Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)”. (достоверен хадис)

Аллах Теаля е казал: „И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” Хората учели от Харут и Марут магията, чрез която да разделят мъж и жена, между които има влечение и страст. Това ставало чрез коварството на сатаните, както е предадено в хадис от Джабир ибн Абдуллах, включен в сборника „Сахих” на имам Муслим: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Иблис поставя трона си върху вода, след което изпраща отряди [за да създадат разногласия]. Най-близките до него по ранг са онези, които са най-известни в създаването на разногласия. Един от тях идва и казва: „Направих така и така.” А той [Иблис] казва: „Нищо не си направил!” Тогава друг от тях идва и казва: „Аз не разделих този и този, докато не посях семето на раздора между съпруг и съпруга.” Шейтана отива до него и казва: „Справил си се добре!” Ел-Амеш е казал: ”След това го прегръща.” Разногласията между съпруга и съпругата могат да бъдат създадени чрез магия, при което всеки от тях си представя нещо лошо за другия – във външния му вид, в държането му и т.н.

Аллах Теаля е казал: „…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.” Ебу Суфян ес-Севри е казал: „Те не могли да навредят никому, освен ако Аллах не е бил постановил това.” В допълнение Мухаммед ибн Исхак е казал: „Те не могли да навредят никому, освен ако Аллах не им е бил позволил.”

Ел-Хасан ел-Басри (радийаллаху анх) е казал: „…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.” означава, че който Аллах е пожелал да бъде засегнат, щял да бъде засегнат. И който Аллах не е пожелал да бъде засегнат, нямало да бъде засегнат. Те не могли да навредят на никого, освен с позволението и постановлението на Аллах.”

Аллах Теаля е казал: „И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза.”, т.е. те се учели на онова, което вреди на тяхната религия и вяра и не им е от полза. И е казал Аллах Теаля: „И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.”, т.е. евреите, които избрали магията, вместо да последват Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), знаели, че всеки, който е извършил онова, което те са извършили, няма да има дял в отвъдния живот. Аллах Теаля е казал: „Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!”, т.е. колко лошо е, че избрали магията, вместо да следват Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем). „А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” означава, че ако те са вярвали в Аллах и в Неговите пратеници и не престъпвали Неговите граници, биха получили голяма награда от Аллах Теаля. Това е в съответствие със словата на Аллах: „А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.” (ел-Касас, 28:80)

Някои учени са открили доказателство, че магьосникът е неверник, в айета: „А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” Други учени са на мнение, че магьосникът не е неверник, но трябва да бъде обезглавен. Амр ибн Динар предава от Беджабле ибн Абдах, който е казал: „Умер ибн ел-Хаттаб нареждаше всеки магьосник и вещер да бъде убит. Той уби три вещици. Майката на вярващите Хафса беше омагьосана от слугиня. Впоследствие тя разпореди слугинята да бъде убита.” Имам Ахмед ибн Ханбел е казал: „Предадено е от трима сподвижници на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), че магьосникът трябва да бъде убит.” Ет-Тирмизи предава от Исмаил ибн Муслим, от ел-Хасан, от Джундуб ел-Азди, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Предписаното наказание за магьосника е удар със сабя.”

Предадено е, че ел-Велид ибн Укбе е имал магьосник, който му изнасял представления. Той отсичал главата на човек, а после я призовавал да се върне на правилното място. Хората рекли: „Слава на Аллах! Магьосникът съживява мъртвите.” Мъж от благочестивите преселници го видял и възнамерил нещо. На следващия ден той дошъл, отсякъл главата на магьосника и казал: „Ако казва истината, трябва да може да се съживи!” И той прочел словата на Аллах: „Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?” (ел-Енбия, 21:3) Впоследствие ел-Велид се разгневил, защото преселникът не му поискал разрешение [да убие магьосника], вкарал го в затвора за известно време, а после го освободил. И Аллах знае най-добре!

Имам Ебу Бекр ел-Халлял е казал: „Един от принцовете имал магьосник, който изнасял представления с помощта на магия. Веднъж Джундуб дошъл и го убил, казвайки: „Убеден съм, че той беше магьосник.”