Кабил и Хабил (Каин и Авел)

 

[от книгата „Началото и краят“ (Ел-бидайе вен-нихайе) на имам Ибн Кесир]

 

Аллах Теаля е казал: „И им прочети вестта за двамата синове [Кабил и Хабил] на Адем правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той рече: “Ще те убия!” [А първият] рече: “Аллах приема само от богобоязливите. Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господаря на световете. Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.” И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите. И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.” (ел-Маиде, 5:27-31)

За този разказ е достатъчно казаното в сура ел-Маиде и в тълкуванието. Ще споменем накратко и онова, което са казали имамите на предците ни по тази тема.

Eс-Сади предава от Ебу Малик и Ебу Салих, от Ибн Аббас и от Мурра, от Ибн Месуд и други сподвижници, че Адeм (алейхисселям) женел мъжкото от едно раждане за женското от друго раждане. Следователно Хабил трябвало да се ожени за близначката на Кабил, която била по-добра и по-красива от всяка друга. Но Кабил искал да я задържи за себе си. Тогава Адем (алейхисселям) наредил на двамата да принесат жертва на Аллах Теаля. Междувременно Адем (алейхисселям) тръгнал към Мека, за да извърши хадж. Но преди да тръгне, Адем (алейхисселям) се опитал да възложи делата на децата си на небето, на земята и най-накрая на планините, но всички отказали да поемат тази отговорност. Кабил приел отговорността и след като Адем (алейхисселям) заминал, те [Кабил и Хабил] принесли своите жертви на Аллах. Хабил принесъл в жертва угоена женска овца, а Кабил жертвал вързоп изгнили растения. След това от небето слязъл огън и погълнал жертвата на Хабил, а оставил непокътната тази на Кабил. Тогава Кабил се вбесил и от ярост казал на брат си: „Ще те убия, така че да не се ожениш за сестра ми!” Хабил казал: „Аллах приема само от богобоязливите.”

Абдуллах ибн Амр (радийаллаху анхума) е казал: „Кълна се в Аллах! Убитият [Хабил] е бил по-силен [от убиеца Кабил], но той отказал да
протегне ръка срещу брат си и да го убие, заради своята богобоязливост.”

Ебу Джафер ел-Бакир споменава, че Адем (алейхисселям) е присъствал, когато те принасяли своите жертви. След като жертвата на Хабил била приета, Кабил казал на Адем: „Тя беше приета само защото ти се помоли за него.” И той тайно възнамерявал нещо срещу брат си. Един ден Хабил закъснявал и Адем (алейхисселям) изпратил Кабил да го потърси. Двамата братя се срещнали и Кабил казал: „Твоята жертва беше приета, а моята – не.” Хабил казал: „Аллах приема само от богобоязливите.” Кабил се ядосал, ударил брат си с железен прът и Хабил паднал мъртъв.

И е казано: Кабил е убил Хабил, хвърляйки камък върху главата му, докато той е спял. И е казано също: Кабил душил Хабил яростно и го хапал до смърт, както зверовете правят. И Аллах знае най-добре!

Думите на Хабил, когато Кабил се заканил да го убие: „Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господаря на световете.” (ел-Маиде, 5:28) показват неговия добър характер, страха му от Аллах Теаля, благочестивостта му и че той не искал да навреди на
брат си, противно на омразното дело, планувано от брат му Кабил.

Затова в „ес-Сахихайн” се предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато двама мюсюлмани се изправят един срещу друг и единият от тях нападне другия с оръжие, и двамата ще отидат в Огъня.” Казали: „О, Пратенико на Аллах, това е за убиеца, но защо и за убития?” Казал: „Защото той също е възнамерявал да убие своя другар.”

Аллах Теаля е казал: „Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.” (ел-Маиде, 5:29), т.е. нямам намерение да се боря срещу теб, въпреки че аз съм далеч по-силен и по-як от тебе, но ти ще „се обремениш с греха против мен и със своя грях”, т.е. ще носиш греха на убийството ми заедно с предишните си грехове.

Що се отнася до хадиса, предаден от някои, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Убиецът ще носи всички грехове на убития.”, то неговата степен на достоверност е неясна и не може да бъде открит в нито един сборник с хадиси нито като достоверен, нито като добър, нито като слаб хадис.

Имам Ахмед, Ебу Давуд и ет-Тирмизи предават от Сад ибн Ебу Веккас, че Усман ибн Аффан е казал за раздора: „Свидетелствам, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Скоро ще има период на раздор, в който седящият ще е по-добър от стоящия, стоящият ще е по-добър от вървящия, а вървящият ще е по-добър от тичащия.” Някой попита: „Какво, ако някой влезе в дома ми и протегне ръка, да ме убие?” Каза: „Бъди като сина на Адем [Хабил].” В друг вариант, предаден от Ибн Мердвиййе, от Хузейфе ибн ел-Яман, се казва: „Бъди като по-добрия от двамата синове на Адем.”

Имам Ахмед предава в своя „Муснед”, че Ибн Муавийе и Веки са казали: „Ел-Амеш ни предаде от Абдуллах ибн Мурра, от Мешрук, от Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх), който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Никой не бива убит несправедливо, без част от отговорността за престъплението да не тегне над първия син на Адем, който пръв е убил на земята.”

Има една пещера, наречена „Пещерата на кръвта”, в планина, разположена на север от Дамаск, за която се твърди, че е мястото, на което Кабил е убил брат си Хабил. Хората, живеещи там, разбрали това от Хората на Писанието [християните и евреите], но само Аллах знае истинността на това. Хафиз Ибн Асакир споменава в биографията на Ахмед ибн Кесир: „Той е бил от праведните и веднъж е видял в съня си Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр, Умер и Хабил. Хабил се заклел, че неговата кръв е била пролята в тази пещера. Той помолил Аллах Теаля да приеме дуата, отправена на това място и Аллах приел неговата дуа. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вярвал в това и е казал: „Аз, Ебу Бекр и Умер посещавахме това място всеки четвъртък.” Въпреки това, трябва да се отбележи, че това предание е само едно видение. Дори ако то е вярно, никакво религиозно правило не може да се основава на такова нещо. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите. (ел-Маиде, 5:31) Някои тълкуватели са казали, че след като Кабил убил брат си, той го носил на гърба си една година [без да знае какво да прави
с трупа]. Други са казали, че той го носил на гърба си сто години, докато Аллах Теаля не изпратил два гарвана, които се борили един срещу друг. Единият убил другия, при което убиецът започнал да рови земята, за да скрие трупа на мъртвия гарван. Виждайки това, Кабил казал: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” След това той погребал тялото на мъртвия си брат и го покрил с пръст.”

Историците са казали, че Адем скърбял много за мъртвия си син Хабил. Муджахид е казал: „Много скоро Кабил бил наказан. В деня, в който той убил брат си, ходилата му били свързани с бедрените му кости, а лицето му било насочено принудително към слънцето. То се обръщало натам, накъдето се движело слънцето, като наказание и изкупление за греха, несправедливостта и завистта към собствения му брат.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма грях, заслужаващ наказание от Аллах Теаля в този свят, заедно със заслуженото от неговия извършител в отвъдния свят, така както несправедливостта и прекъсването на родствените връзки.”

Имам Ебу Джафер ибн Джерир предава в своята „Тарих” от някои хора, които са казали: „Хавва е родила на Адем четиридесет деца чрез двадесет раждания.” Ибн Исхак е на същото мнение и той е споменал имената им в детайли. Въпреки това, нищо не е сигурно за техните имена и брой. Само Аллах Теаля знае най-добре! Други са казали, че е имало сто и двадесет раждания, като във всяко от тях са се раждали по едно момче и едно момиче. В първата двойка близнаци били Кабил и сестра му Калима, а в последната – Абдул Мугис и сестра му Уммул Мугис. След това броят на хората се увеличил и те се разпространили по земята.

Аллах Теаля е казал: „О, хора, бойте се от своя Господар, Който ви сътвори от един човек [Адем] и сътвори от него съпругата му [Хавва], и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (ен-Ниса, 4:1)

Историците са казали, че Адем не е умрял, докато не видял от потомството си четиристотин хиляди души. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек [Адем] и стори от него съпругата му [Хавва], за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господар: “Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни.” И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници в онова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!” (ел-Араф, 7:189-190)

Адем е споменат първо, за да се привлече вниманието, а след това е споменато поколението му. Аллах Теаля е казал: „Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място.” (ел-Муминун, 23:12-13) И е казал: „И украсихме най-близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за сатаните. И приготвихме за тях мъчението на Пламъците.” (ел-Мулк, 67:5) Известно е, че „светилници да бъдат камъни“ не са същите като светилците за украса на небето, но Той се е обърнал от отделната категория към целия род.

Адем (алейхисселям) е бащата на човечеството. Той е бил сътворен от Аллах, Който вдъхнал от Духа Си в него, Който е наредил на ангелите да се поклонят пред него, Който го е научил на имената на всички неща и Който го е подслонил в просторния Си Дженнет. Ибн Хиббан предава в своя „Сахих” от Ебу Зер, който казал: „О, Пратенико на Аллах, колко са били пророците на Аллах?” Каза: „Сто двадесет и четири хиляди.” Казах: „О, Пратенико на Аллах, колко са били пратеници [расул] от тях?” Каза: „Триста и тринадесет – голям брой!” Казах: „О, Пратенико на Аллах, кой е бил първият от тях?” Каза: „Адем.” Казах: „О, Пратенико на Аллах, беше ли той пророк, изпратен с послание?” Каза: „Да, Аллах Теаля го е сътворил с Ръцете Си, после му е вдъхнал от Духа си, после му е придал форма.”

Ет-Таберани предава от Ибн Аббас (радийаллаху анх), който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Най-достойният ангел е Джибрил, най-достойният пророк е Адем, най-достойният ден е петъчният, най-достойният месец е месец Рамадан, най-достойната нощ е нощта Кадр, най-достойната жена е Мерйем бинт Имран.” Веригата на този хадис е слаба, но Аллах знае най-добре.

Кяб ел-Ехбар е казал: „Никой в Дженнета няма да има брада, освен Адем, който ще има черна брада до пъпа, и никой в Дженнета няма да има прякор, освен Адем, чийто прякор на този свят е Ебу-л-бешир [Баща на човечеството], а прякорът му в Дженнета ще е Ебу Мухаммед [Баща на Мухаммед].

Предава се от Джабир ибн Абдуллах, който е казал: „Обитателите на Дженнета ще бъдат викани по име, освен Адем, който ще бъде наричан Ебу Мухаммед [Баща на Мухаммед].”

В хадис за Исра [нощното пътуване], който може да бъде открит в „ес-Сахихайн”, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Портата се отвори и ние преминахме в най-ниското небе, където видяхме един човек да седи, а вдясно и вляво от него имаше хора. Когато погледнеше надясно, той се смееше, а когато погледнеше наляво – плачеше. Той каза: „Добре дошъл, благочестиви сине и благочестиви пророче!” Казах: „Какво е това, о, Джибрил?” Той
отговори: „Това е Адем, а отляво и отдясно са душите на потомството му. Тези отдясно са обитателите на Дженнета, а онези отляво са обитателите на Джехеннема. Когато той погледне надясно се смее, а когато погледне наляво – плаче.” (ел-Бухари и Муслим)

Що се отнася до думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „След това минах покрай Юсуф и видях, че той бе дарен с половината красота.”, някои учени тълкуват, че това означава, че той е бил дарен с половината от красотата, с която Адем (алейхисселям) е бил дарен. И това е правилно, защото Аллах е сътворил Адем с Ръцете Си, придал му е форма и му е вдъхнал от Духа Си. Затова Той трябва да е сътворил най-доброто от всички неща.

Предава се от Абдуллах ибн Умер и от Ибн Амр: „Когато Аллах Теаля е сътворил Дженнета, ангелите казали: „О, господарю наш, отреди това за нас, защото Ти сътвори за синовете на Адем временния свят, в който те ядат и пият.” Аллах Теаля казал: „ Кълна се в Своята Слава и в Своето величие, няма да изравня праведните сред онези, които сътворих с Ръцете Си, и онези, които сътворих, казвайки: „Бъдете!”, и те станаха!”

Предадено е в „ес-Сахихайн”, че Ебу Хурайра (радийаллаху анх) е предал, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах Теаля е сътворил Адем в Свой образ [няма нищо подобно на Аллах; тези думи на Пророка се тълкуват от учените по различни приемливи начини] с дължина от шестдесет лакътя, след това му е наредил да поздрави групата от седящи ангели там и да чуе отговора, който щели да му дадат, защото това щял да е неговият поздрав и този на неговото потомство. Адем се обърнал към тях с „Мир вам!”, а те отговорили: „И над теб да е мирът и милостта на Аллах!”, т.е. те добавили „и милостта на Аллах”. Така че онзи, който ще влезе в Дженнета, ще има вида на Адем и дължината му от шестдесет лакътя. После хората след него започнали да намаляват по размер до ден днешен.” (ел-Бухари, Муслим)

Етикет на четене и боравене с Корана

 

Имам Мухаммед ибн Ахмед ел-Куртуби е казал в „Ел-джами’ ли ахкям ел-Куран” [взето от „Умдету-с-салик”]:

 

От святостта на Корана е:

1. да не го докосваш и да не го четеш, освен в състояние на ритуална чистота (абдест, уду);

2. да си измиеш зъбите с четка (мисвак), да отстраниш хранителните остатъци от тях и да освежиш устата си преди четене, тъй като това е пътят, през който преминава Коранът;

3. да седиш изправен и да не се облягаш на нещо;

4. за четенето да се облечеш, сякаш ще посещаваш принц, защото това е свещено четене;

5. да се обърнеш по посоката Кибле;

6. да изплакнеш устата си с вода, ако при кашляне се отделят слуз или храчки;

7. да спреш четенето, когато се прозяваш, защото, четейки, ти разговаряш със своя Господар в интимен разговор, а прозяването е от Шейтана;

8. когато започваш четенето, да потърсиш убежище при Аллах от прокудения Шейтан (истиазе) и да прочетеш бесмеле, независимо дали започваш от първата сура или от някоя друга част, до която си стигнал;

9. веднъж започнал, да не прекъсваш четенето с човешки думи, освен ако не е абсолютно необходимо;

10. да бъдеш сам, когато четеш, за да не те прекъсва никой, принуждавайки те да смесваш думите на Корана с отговори към човека, защото това прави недействителна силата на въздействие на търсенето на убежище при Аллах от Шейтана в началото на четенето;

11. да го четеш отмерено, без да бързаш, произнасяйки ясно всяка буква;

12. да използваш цялото си вниманието и ума си, за да разбереш прочетеното;

13. да спреш при айети, които обещават помощта на Аллах, да копнееш за Всевишния Аллах и да молиш за Неговите блага; а при айети, които предупреждават за Неговите наказания, да Го молиш да те спаси от тях;

14. да спреш при разказите за предишните народи и да си вземеш поука от тях;

15. да разбереш значението на необичайните употреби на някои думи от Корана;

16. да дадеш дължимото на всяка буква, така че ясно и напълно да произнасяш всяка дума, защото за всяка буква има десет награди;

17. винаги, когато завършваш четенето, да засвидетелстваш истинността на своя Господар и че Неговият Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) е предал Посланието Му, и да засвидетелстваш за това, казвайки: „Господарю наш, ти каза истината! Твоите пратеници предадоха посланията и са свидетели на това! О, Аллах, направи ни от тези, които свидетелстват за истината и които постъпват справедливо!”, след което да отправиш дуа към Аллах;

18. да не избираш за четене определени айети от всяка сура, а да прочиташ целите сури;

19. ако оставиш Корана, да не го оставяш отворен;

20. да не поставяш други книги върху Корана, който трябва да бъде най-високо от всички други книги, независимо дали това са ислямски книги или не;

21. да поставиш Корана на скута си, когато четеш, или на нещо пред теб, а не да го оставяш на пода;

22. да не го изтриваш от плочка с плюнка, а да го измиеш с вода; и ако го измиеш с вода, да избягваш да я изхвърляш там, където има нечисти вещества (неджасет) или където ходят хора. Такава вода има своята святост и още първите мюсюлмани са използвали за лечение вода, която е отмила Коран;

23. да не използваш листовете, на които е написан Коран, като корици на книга, което е изключително грубо, а да изтриеш Корана от тях с вода;

24. да не позволяваш да мине дори и ден без да не погледнеш поне веднъж в страниците на Корана;

25. да дадеш на очите си дела им в гледането на Корана, защото очите водят до душата (нефс), докато между сърцето и душата има завеса, а Коранът е в сърцето;

26. да не ставаш банален като цитираш Корана при ежедневни събития, като например, когато някой дойде, да кажеш: „После ти дойде по предопределение, о, Муса.” [20:40], или: „Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!” [69:24], когато се сервира храна и т.н.;

27. да не го четеш с мелодия като песен, подобно на покварените, или с треперещи гласове като християните, или с жаловитост като монасите – всички те са в заблуда;

28. при писане на Корана да го изписваш с ясен, изящен почерк;

29. да не го четеш силно пред четенето на друг, така че той да се почувства засегнат и това да се превърне в някакво състезание;

30. да не го четеш по пазарите, шумните места и там, където се събират глупаците;

31. да не използваш Корана за възглавница и да не се облягаш на него;

32. да не го хвърляш, когато искаш да го подадеш на друг;

33. да не говориш умалително за Корана, да не го смесваш с онова, което не е от него или със земни украси като го украсяваш или изписваш със злато;

34. да не го изписваш на пода или по стените, както се прави в някои нови джамии;

35. да не направиш амулет (муска) с него и след това да влизаш в тоалетна, освен ако не го завиеш в кожа, сребро или друго – тогава то ще е сякаш пазено в сърцето;

36. ако го напишеш и след това го изпиеш (за лечение или за други цели), трябва да кажеш бесмеле на всеки дъх и да направиш подходящо намерение, защото Аллах дава според намерението;

37. и ако завършиш четенето на целия Коран (хатм), да го започнеш отначало, за да не прилича на нещо, което е било изоставено.

Въведение

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Ел-Фикх ел-Екбер е един от най-ранните текстове, написани в областта на ислямското богословие и една от оцелелите творби на Ебу Ханифе – великия имам на ислямското право и богословието. Изучавана от векове в мюсюлманския свят, тази книга предлага по-задълбочено разяснение на единобожието – основата на ислямската вяра. Тя помага да се опознае Създателя, пратениците и Свещеното писание и позволява да се вникне в реалностите на този и на отвъдния свят.

Ел-Фикх ел-Екбер има за цел да разясни ислямското убеждение ʿакиде, да задълбочи раба във вярата му и да даде отговори на въпроси, които, ако не бъдат отговорени, могат да породят съмнение, разделение на общността и дори неверие. Такива са въпроси от типа на: Какво е истинска ислямска вяра? Къде е Аллах? Податлив ли е Аллах на промяна? Вършат ли грехове пророците? Какво идва след смъртта? и т.н.

 

Ел-Фикх ел-Екбер

 

Основите на признаването на ет-тевхид [единството на Аллах, единобожието] и на онова, което прави вярата действителна, се състоят в думите:

Повярвах в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в съживяването след смъртта, в съдбата, че и доброто, и лошото е от Всевишния Аллах, в равносметката, в ел-мизан [везните, с които ще бъдат теглени нашите дела в Съдния ден], в Дженнета и в Джехеннема – всичко това е истина.

Всевишния Аллах е един, но не в числов смисъл, а в смисъл, че Той няма съдружник: „Кажи: “Той е Аллах ­ Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” [ел–Ихляс 112:1-4] Той не наподобява никое от Неговите творения, и никое от Неговите творения не наподобява Него. Винаги е бил и ще бъде със Своите имена и със Своите личностни и действени качества. Личностните Му качества са живот, могъщество, знание, говор, слух, зрение и воля, а действените Му качества са способностите Му да създава, да дава препитанието, да твори, да изработва, да извайва и други качества, свързани с действията Му. Винаги е съществувал със Своите имена и качества и нито име, нито качество е било сътворено. Той винаги е бил Всезнаещ чрез Своето знание, и Неговото знание е вечно качество. И Той винаги е бил Всемогъщ чрез Своята мощ, и Неговото могъщество е вечно качество. И Той винаги е бил Говорещ чрез Своя говор, и Неговият говор е вечно качество. И Той винаги е бил Сътворител чрез Своята способност да твори, и Неговата способност да твори е вечно качество. И Той винаги е бил Деятел чрез Своята деятелност, и Неговата деятелност е вечно качество. Предметът на Неговата деятелност е творението и деятелността на Всевишния Аллах не е създадена. Неговите качества са съществували вечно, нито са били сътворени, нито са се появили след като ги е нямало. Който каже, че те са били сътворени, че са се появили в определен момент, не е сигурен в качествата или се съмнява в тях, той не вярва във Всевишния Аллах.

Кур’анът е словото на Всевишния Аллах, записано в мeсахиф [книги], пазено в сърцата, четено от езиците и низпослано на Пророка (ʿалейхиссаляту весселям). Нашето произнасяне на Кур’ана е сътворено и нашето четене на Кур’ана е сътворено, но самият Кур’ан не е сътворен. Онова, което Всевишния Аллах споменава в Кур’ана за Муса и за други от пророците (ʿалейхимуссаляту весселям), за Фараона и за Иблис, е слово на Аллах Всевишния, което ни съобщава за тях. Словото на Всевишния Аллах не е сътворено, но словото на Муса и на другите създания е сътворено. Кур’анът е словото на Всевишния Аллах и то не е като тяхното слово. Муса (ʿалейхисселям) е чул словото на Аллах Всевишния, защото Всевишния Аллах казва: „И Аллах говори пряко на Муса.” [ен-Ниса’ 4:164] Всевишния Аллах винаги е имал способността да говори, още преди да говори на Муса (ʿалейхисселям), и Аллах винаги е имал способността да сътворява, още преди да е бил сътворил нещо. „Няма нищо подобно Нему. Той е Всечуващия, Всевиждащия.” [еш-Шура 42:11] Когато Аллах е говорил на Муса, Той е говорил чрез Своя говор, който е вечно качество. И никое от качествата Му не прилича на качествата на творенията.

Той [Аллах] е Знаещ, но не както ние сме знаещи; и Той е силен, но не както ние сме силни; и Той е Виждащ, но не както ние сме виждащи; и Той е Чуващ, но не както ние сме чуващи; и Той е Говорещ, но не както ние сме говорещи. Ние говорим чрез органи и звуци, а Всевишния Аллах говори без органи и без звуци. Звуците са творение, а говорът на Всевишния Аллах не е сътворен. Той [Аллах] е нещо, но не като другите неща. Казвайки „нещо”, искаме да потвърдим Неговото съществуване. Той не е тяло или материя, няма съставни части и няма предели, няма противници, нито равни, нито подобни Нему. Той има йед [букв. ръка], веджх [букв. лице] и нефс [букв. душа, същност], както казва Всевишния Аллах в Кур’ана. Онова, което Всевишния Аллах е казал в Кур’ана за йед, веджх и нефс, означава, че те са Негови качества, чиято същност е неясна за нас. Не може да се каже, че йед определено представлява Неговата мощ или щедрост, защото такова тълкуване може да означава отричане на качеството. Това е пътят на кадеритите и муʿтезилитите [секти в ранния Ислям, които се отклонили от Ехл ес-сунна вел джемаʿа]. Йед е качество с непознаваема същност, също както Неговият гняв и Неговата радост са качества с непознаваема същност. Всевишния Аллах е сътворил нещата от нищо и винаги е имал знание за тях, още преди тяхното сътворение.

Той [Аллах] е Онзи, Който е постановил и предопределил всичко. Нищо не се случва на този свят, нито на отвъдния, освен чрез Неговата воля, Неговото знание, Неговата промисъл и Неговото предопределение и освен ако не е записано в ел-Левх ел-Мехфуз [книгата, в която е записано всичко, което се е случило, случва се и ще се случи]. Той е записал всичко там като описание, а не като присъда. Ел-када’ [промисълта], ел-кадер [предопределението] и волята са вечни качества, чиято същност е непознаваема. Всевишния Аллах знае несъществуващото, докато е в състояние на несъществуване, като несъществуващо, и Той знае как ще бъде то след като го сътвори. И Всевишния Аллах знае съществуващото, докато е в състояние на съществуване, като съществуващо, и Той знае как то ще изчезне. И Всевишния Аллах знае стоящия, докато е в състояние на стоеж, като стоящ, и когато той седне, Той го знае като седнал, докато е в състояние на седене, без да се е променило Неговото знание или да се е добавило ново знание. Защото промяната и изменението са присъщи за творенията.

Всевишния Аллах е сътворил творенията свободни от вяра или неверие, след това им е отправил заповеди и забрани. Някои станали неверници чрез своите дела, отричане и отказване да повярват в истината, защото Всевишния Аллах ги е изоставил. Други станали вярващи чрез своите дела, признаване и потвърждаване, защото Аллах Всевишния ги е подкрепил.

Той [Аллах] е извадил потомците на Адем от слабините му под формата на частици и ги е дарил с разум. Обърнал се е към тях, заповядвайки им да вярват и възбранявайки им неверието. Те приели Неговото господство, бидейки това израз на вярата им, и оттогава се раждат с тази фитра [първичната човешка природа, според която на човек му е вродено да бъде вярващ]. Който не вярва след това, променя тази фитра, а който вярва и потвърждава, я следва и укрепва. Той [Аллах] не е принудил творенията да вярват или да не вярват и не ги е сътворил като вярващи или неверници, а по-скоро като личности. Вярата и неверието са дело на рабите. Всевишния Аллах знае неверника, в състоянието му на неверие, като неверник и ако след това той стане вярващ, тогава го знае като вярващ в състояние на вяра, и го обича без да настъпва промяна в Неговото знание или качества.

Всички дела на рабите – и подвижните, и неподвижните, са придобити от тях, но Всевишния Аллах е техният създател. Всички те се извършват по Негова воля, с Неговото знание, чрез Неговата промисъл и Неговото предопределение. Задължителните дела на послушание се извършват със заповед от Аллах Всевишния, с Неговите любов, удовлетворение, знание, воля, промисъл и предопределение, а всички дела на неподчинение се извършват с Неговите знание, промисъл, предопределение и воля, но не и с Неговите любов, удовлетворение и заповед.

Пророците (ʿалейхимуссаляту весселям) са предпазени от всички грехове – и малки, и големи, от неверие и от всичко онова, което е ненавиждано. Възможно е обаче да допуснат незначителни грешки и неточности. Мухаммед (ʿалейхиссаляту весселям) е Неговият [на Аллах] любимец, Негов раб, Негов пратеник и пророк, Негов праведник и избраник. Той никога не се е кланял на идоли, никога не е приписвал съдружници на Всевишния Аллах, дори и за миг, и никога не е извършил грях – голям или малък.

Най-добрите от хората след пророците (ʿалейхимуссаляту весселям) са Ебу Бекр ес-Сиддик, после ʿУмер ибн ел-Хаттаб ел-Фарук, после ʿУсман ибн ʿАффан зун-Нурайн, после ʿАли ибн Ебу Талиб ел-Муртеда (ридвануллаху теʿаля ʿалейхим еджмеʿин). Те всички са били истински раби, твърди върху истината и останали с истината [докрай], и ние обявяваме нашата преданост към всички тях. Не споменаваме никой от сподвижниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), освен с добро.

Ние не обявяваме никой мюсюлманин за неверник, заради негов грях, дори и да е голям, освен ако той не го е смятал за нещо позволено. Нито го лишаваме от името на вярата, а продължаваме да го наричаме вярващ в същността му. Възможно е да бъде грешен вярващ, без да е неверник.

Ел-месх [бърсането с мокра ръка] върху кожени чорапи [при абдест] е сунна [при условия, определени от правоведите]. Намазът теравих през нощите на месец Рамадан е сунна. Позволено е да се кланя намаз зад всеки вярващ – праведник или грешник. Ние не твърдим, че греховете не вредят на вярващия, нито че вярващия не може да влезе в Джехеннема, нито че той ще остане вечно там, дори ако е бил грешник, стига да е напуснал този свят като вярващ.

Ние не казваме, подобно на мурджи’итите [ранна богословска школа], че добрите ни дела задължително се приемат, а лошите ни дела се опрощават. Вместо това казваме, че който извърши добро дело, изпълнявайки всички необходими условия, без да е допуснал опорочаващ делото недостатък или анулиращо го действие, и да не го е заличил с неверие или вероотстъпничество преди смъртта си, Всевишния Аллах няма да отхвърли това дело, а ще го приеме и ще въздаде награда за него. Що се отнася до лошите дела (освен съдружаването и неверието), за които извършителят не се е покаял, но е умрял като вярващ, той ще подлежи на волята на Аллах Всевишния, Който или ще го накаже в Джехеннема или ще го опрости без да го наказва. Двуличието и надменността във всяко дело го лишават от награда.

Чудотворните знамения муʿджизат, дадени на пророците, и благородните чудеса керамат, дадени на ел-евлийа’ [светците], са истина. Що се отнася до привидно чудотворните дела, вършени от враговете на Аллах, като Иблис, Фараона и ед-Деджал, и посочени в преданията като случили се в миналото или които ще се случат в бъдеще, са нито знамения, нито чудеса. По-скоро те са отговор на техните нужди, защото Всевишния Аллах задоволява нуждите на Своите врагове, за да ги заблуди и накаже, но те са измамени и затова непокорността и неверието им се увеличават. Всичко казано по-горе е възможно и e зависимо от волята на Аллах.

Всевишния Аллах е бил Създател, преди още да е създавал, и е бил Даряващ препитание, преди още да е дарявал препитание. Всевишния Аллах ще бъде видян в Дженнета; вярващите ще го видят с очите си без да има последствия от тешбих [оприличаване на Аллах на творенията], без да може да се обясни как и без да има разстояние между Него и Неговите творения.

Вярата е засвидетелстване и потвърждаване. Вярата на обитателите на земята и небесата не се увеличава и не намалява по отношение на нейната същина, а само по отношение на степента на убеденост и потвърждаване. Вярващите са равни в същината на вярата и в ет-тевхид [единобожието], но са на различни степени по отношение на делата.

Ислямът е покорство и подчинение пред заповедите на Всевишния Аллах. От езикова гледна точка има разлика между иман [вяра] и Ислям, но няма вяра без Ислям, и няма Ислям без вяра. Те са като външната и вътрешната страна на нещо неделимо. Дин [религия] е понятие, включващо и вярата, и Исляма, и всички низпослани закони.

Знаем за Всевишния Аллах от онова, което Той е приписал за Себе си в Книгата заедно с всичките Му качества, но никой не е в състояние да служи на Всевишния Аллах, както Той заслужава. По-скоро рабът служи в съответствие с заповедите на Аллах, оповестени в Книгата Му и в суннaта на Неговия Пратеник. Въпреки че вярващите са равни в същината на вярата, те се различават по отношение на знания, убеденост, уповаване, любов, удовлетвореност, страх, надежда.

Всевишния Аллах е Великодушен и Справедлив спрямо Своите раби, дарявайки им по-голяма награда отколкото заслужават, заради Своето великодушие, или отвръщайки на греховете им, заради Своята справедливост, или опрощавайки ги, заради Своето великодушие. Застъпничеството на пророците (ʿалейхимуссаляту весселям) е истина и в частност застъпничеството на нашия Пророк (ʿалейхиссаляту весселям) за грешните вярващи и за онези, които са извършили големи грехове и са заслужили отплата. Претеглянето на делата на ел-мизан [везната, на която ще бъдат сложени делата ни] в Съдния ден е истина. И ел-Хавд [басейнът] на Пророка (ʿалейхиссаляту весселям) е истина. Отплатата чрез преразпределяне на добри дела между ел-хусум [хората, които са извършили злини едни на други] в Съдния ден е истина. Ако те нямат добри дела, тогава тежестта на лошите дела ще се преразпредели, и това също е истина.

Дженнетът и Джехеннемът са сътворени, съществуват сега и никога няма да изчезнат. Хур ел-ʿин [райските девици] никога няма да умрат. Наказанието и наградата на Всевишния Аллах никога няма да свършат.

Всевишния Аллах напътва когото пожелае, заради Своето великодушие, и отклонява когото пожелае, заради Своята справедливост, и Неговото отклоняване е чрез изоставяне, а значението на това изоставяне е в неподбуждането на раба да върши онова, което се харесва Нему, и това е справедливост от Него. И наказанието на изоставения заради неговите грехове е справедливо.

Не е позволено да казваме: „Шейтана краде вярата от вярващия раб със сила и чрез принуда.” А казваме: „Рабът изоставя вярата, а след това Шейтана я открадва от него.”

Задаването на въпроси от [ангелите] Мункер и Некир в гроба е истина. Връщането на душата в тялото на раба, докато е в гроба [за да му се задават въпроси], е истина. Стесняването на гроба и наказанието в него е неизбежна действителност за всички неверници и за някои от грешните вярващи.

Всички качества на Всевишния Аллах, които учените са споменали на персийски език, може да бъдат споменавани по този начин [т.е. на език, различен от арабски] с изключение на йед [букв. ръка]. Затова може да се каже „ликът” на Аллаx Всемогъщия и Всеславния, но без да се прави намек за тешбих [оприличаване на Аллах на творенията] и без да се описва.

Близостта до Всевишния Аллах или отдалечеността от Него не се отнасят до пространствено разстояние – голямо или малко. По-скоро те се отнасят до благородството или безчестието [на раба] и затова покорният е близо до Него по неясен начин, а грешникът е далече от Него по неясен начин. Близостта, отдалечеността и приближаването се отнасят до действията на Аллах спрямо раба. Близостта до Аллах в Дженнета и стоенето пред Него ще са по неясен [за нас] начин.

Кур’анът е бил низпослан на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и е записан в месахиф [книги]. Айетите на Кур’ана, понеже всички са слова на Аллах, са равни по достойнство и величие, но някои имат собствено достойнство, заради достойнството на смисъла им, или заради начина, по който са споменати. Айет ел-Курси например притежава и двата вида достойнства: заради онова, което се споменава – величието, превъзходството и качествата на Всевишния Аллах, и заради начинът, по който се споменават. Други айети нямат достойнство заради онова, което споменават – например разказите за неверниците, а само заради начина, по който са споменати. По същия начин всички имена и качества [на Аллах] са равни по достойнство и величие и няма разлика между тях.

Касим, Тахир и Ибрахим са синовете на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), а Фатиме, Рукаййе, Зейнеб и Умм Кулсум са дъщерите на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем).

Ако някой срещне затруднение при изучаването на някои от тънкостите на ʿилм ет-тевхид [науката за единобожието], той трябва да вярва [без по-нататъшно проучване] в онова, което е правилно при Всевишния Аллах [т.е. в онова, което Аллах е възнамерявал], докато не намери учен, с който да се посъветва. Не трябва да отлага търсенето на такъв учен, защото нерешителността и отлагането на решението могат да го доведат до неверие.

Разказът за ел-миʿрадж [въздигането на Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) в небесата] е истина и който отрича това е заблуден и новатор.

Появата на ед-Деджал и на Йе’джудж и Ме’джудж, изгревът на слънцето от запад, спускането на ʿИса (ʿалейхисселям) от небето и всички други знамения за Съдния ден, съдържащи се в достоверните предания, са неизбежна истина.

И Аллах Всевишния напътва по правия път когото пожелае!

изтегли от тук

 

Въведение

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

Имам Ебу Джаʿфер Ахмед ибн Мухаммед ибн Селяме, известен като имам ет-Тахави, е един от най-бележитите учени на ислямския свят в науките хадис и фикх [ислямско право]. Той е живял в период (239-321г. по хиджри), когато са преподавали много от последователите на четиримата велики имами – Ебу Ханифе, еш-Шафиʿи, Малик и Ахмед ибн Ханбел. Това е бил периодът на разцвета на науките хадис и фикх и имам ет-Тахави е учил при много от авторитетните учени на своето време.

Настоящата книга е най-широко приеманата и одобрявана работа, представяща вярата и убеждението на мюсюлманите. Има единодушие между сподвижниците, техните наследници и водещите учени като имам Ебу Ханифе, имам Ебу Юсуф, имам Мухаммед, имам еш-Шафиʿи, имам Малик и имам Ахмед ибн Ханбел относно догмите, изредени в тази книга. Тези догми водят началото си от Свещения Кур’ан и достоверните хадиси на Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) – безспорните първоизточници на Исляма.

 

Ел-Акиде ет-Тахавиййе

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Хвала на Аллах, Господаря на световете!

Великият учен Худжет-ул-Ислям Ебу Джаʿфер ел-Веррак ет-Тахави ел-Мисри (рахимехуллах) казва: Това е изложение на вярата на Ехл ес-сунна вел джемаʿа, както тя е обяснена от правоведите на тази религия Ебу Ханифе ен-Нуʿман ибн Сабит ел-Куфи, Ебу Юсуф Яʿкуб ибн Ибрахим ел-Енсари и Ебу ʿАбдуллах Мухаммед ибн ел-Хасен еш-Шейбани (ридвануллахи ʿалейхим еджмеʿин), и на онова, в което са вярвали относно основите на религията и вярата в Господаря на световете.

                   1.         Ние казваме относно eт-тевхид [единството на Аллах; единобожието], вярвайки с помощта на Аллах: Аллах е един, няма Той съдружник.

                   2.         Няма нищо подобно Нему.

                   3.         Нищо не може да го съкруши.

                   4.         Няма друг бог, освен Него.

                   5.         Той е вечен – няма начало и няма край.

                   6.         Никога не ще погине или достигне до краен предел.

                   7.         Нищо не става, освен каквото Той пожелае.

                   8.         Няма въображение, което да може да си го представи, и няма разум, който да може да го разбере.

                   9.         Той не прилича на творенията.

                10.         Той е Живия, Който никога не умира, и Вездесъщия, Който никога не Го обзема сън.

                11.         Той е Твореца, Който няма нужда [от Своето творение], и Той е Даващия препитание без това да е трудно за Него.

                12.         Той е Умъртвяващия без страх и Съживяващия без затруднение.

                13.         Съществувал е вечно със Своите качества и сътворението не е добавило нищо към тях, което Той вече да е нямал. Както е бил със Своите качества във вечността, така ще продължи да бъде с тях и до безкрая.

                14.         Той се нарича ел-Халик [Сътворителя, Твореца] не само след сътворяването на творенията, нито пък се нарича ел-Бари’ [Създателя, Изкусния] едва след слагане началото на тяхното съществуване.

                15.         Той винаги е бил Господаря, дори когато е нямало нищо, на което да е господар, и винаги е бил Сътворителя, дори когато е нямало творение.

                16.         По същия начин Той се нарича Мухйи ел-мевта [Съживяващия мъртвите] преди още да е съживил някого и се е наричал ел-Халик [Сътворителя] преди още да ги е бил сътворил.

                17.         Това е, защото Той за всяко нещо има сила, всичко се нуждае от Него, всичко е лесно за Него, а Той не се нуждае от нищо. „Няма нищо подобно Нему, Той е Всечуващият, Всевиждащият.” [еш-Шура 42:11]

                18.         Той е сътворил създанията със Своето [безкрайно] знание.

                19.         И е определил съдбите им.

                20.         И е отредил за тях определен живот.

                21.         Нищо не е било скрито от Него преди да ги сътвори и Той е знаел вечно всичко онова, което те ще вършат.

                22.         Наредил им е да му се покорят и им е забранил да не му се подчиняват.

                23.         Всичко се случва съгласно Неговата воля и Неговото предопределение. Неговата воля е изпълнена и волята на рабите не може да се противопостави на Неговата. Каквото Той пожелае за тях, се случва, и каквото Той не желае, не се случва.

                24.         Той напътва, когото пожелае, закриля го и го пази, заради Своето великодушие, и Той заблуждава, когото пожелае, унижава го и го измъчва, заради Своята справедливост.

                25.         Всички са подвластни на Неговата воля независимо дали чрез Неговото великодушие или чрез Неговата справедливост.

                26.         Той е над това да му бъдат приписвани съперници или равни Нему.

                27.         Никой не може да избяга от Неговата промисъл, да отмени Негова заповед или да овладее Негово дело.

                28.         Ние вярваме във всичко това и сме убедени, че всичко се случва чрез Него.

                29.         И [вярваме,] че Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е Неговият най-възвишен раб, избран пророк и любим пратеник.

                30.         И че той е последният от пророците, водачът на богобоязливите, най-почитаният от пратениците и любимецът на Господаря на световете.

                31.         Всяко твърдение за пророчество след Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е лъжа и отклонение.

                32.         Той е изпратеният на всички джинове и хора с истина и напътствие, със светлина и просвещение.

                33.         И наистина Кур’анът е словото на Аллах. Той е изпратен от Него без да може да се обясни как. Той го е низпослал на Своя пратеник като откровение. Вярващите го приемат като безусловна истина и вярват, че той наистина е словото на Всевишния Аллах. Той не е сътворен както словото на хората. Който го чуе и каже, че това е слово на човек, става неверник. Аллах го предупреждава, порицава и заплашва с Огъня, когато казва Всевишния: „Ще го пека Аз в Преизподнята.” [ел-Муддессир 74:26] Когато Аллах заплашва с Огъня онези, които казват: „Това е само хорска реч.” [ел-Муддессир 74:25], ние знаем и вярваме, че това е словото на Създателя на човечеството, и че то е напълно различно от словото на хората.

                34.         Който припише на Аллах човешко качество, става неверник. Онзи, който осъзнае това, трябва да обърне внимание и да се въздържа от изричане на думи, каквито неверниците изричат, и да знае, че Той и Неговите качества не са като човешките.

                35.         Виждането на Аллах от обитателите на Дженнета е истина, без това виждане да бъде всеобхватно и без да се знае как ще се осъществи, тъй като е казано в Книгата на Господаря ни: „Едни лица в този Ден ще възсияят, към своя Господар ще гледат.” [eл-Кийаме 75:22-23] Обяснението на това е, каквото Всевишния Аллах е възнамерявал и знаел. Всичко, което е стигнало до нас от достоверни хадиси на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) относно това, е така както той го е казал и означава, каквото той е възнамерявал. Ние не се ровим, опитвайки се да тълкуваме според нашите мнения и представи. Никой не е сигурен в религията си, освен онзи, който се е покорил изцяло на Аллах, Всемогъщия и Всеславния, и на Неговия Пратеник (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и е оставил знанието за неясните неща на онзи, който ги знае.

                36.         Вярата на никого не е сигурна, освен ако не се гради върху покорство и подчинение. Онзи, който иска да знае неща, които са отвъд възможностите му, и чийто разум не е задоволен с покорство, ще остане лишен от чистия твхид [единобожие], истинското знание и правилната вяра и ще се лута между неверието и вярата, потвърждаването и отричането, приемането и отхвърлянето; ще бъде несигурен и объркан, отклонен и съмняващ се, бидейки нито покорен вярващ, нито отричащ вероотстъпник.

                37.         Вярата във „виждането на Аллах от обитателите на Дженнета” на онзи, който си представя как ще стане това и дава обяснения според своите разбирания, е неправилна, защото тълкуването на това „виждане”, а и на всяко нещо, което е свързано с тънкостите в областта на господството, е чрез избягване на това тълкувание и строго придържане към покорството, и това е религията на мюсюлманите. Онзи, който не се пази от ен-нефй [отричане на качествата на Аллах] и от ет-тешбих [оприличаване на качествата на Аллах на нещо сътворено], без съмнение се е отклонил и е изгубил правилната вяра в Аллах, защото единствено на нашия Господар, Всемогъщия и Всеславния, могат да бъдат приписвани качествата единосъщност, пълна неповторимост и това, че нито едно творение по никакъв начин не Го наподобява.

                38.         Той е над това да има граници или предели, да има части, органи или крайници, нито пък да е обграден от шестте посоки, както всичко сътворено е обградено.

                39.         Ел-Миʿрадж [въздигането в небесата] е истина. Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) е бил взет през нощта и въздигнат тялом, бидейки буден, в небесата, до висини, каквито Аллах е пожелал. Аллах го облагородил, с каквото го облагородил, и му разкрил, каквото му разкрил, и „сърцето му не го излъга за онова, което видя.” [ен-Неджм 53:11] Аллах го благословил и с мир го дарил, както на този свят, така и на отвъдния.

                40.         Ел-Хавд [басейнът], който Всевишния Аллах му е дарил, за да напои жадните от неговата общност [в Съдния ден], е истина.

                41.         Еш-Шефаʿа [застъпничеството], което е отредено за неговите последователи, е истина, както е потвърдено от достоверните хадиси.

                42.         Ел-Мисак [свидетелството, че няма друг бог освен Аллах], което Всевишния Аллах е получил от Адем и неговото потомство, е истина.

                43.         Всевишния Аллах вечно е знаел, преди съществуването на времето, точния брой на онези, които ще влязат в Дженнета, и точния брой на онези, които ще влязат в Джехеннема. Този брой нито ще бъде увеличен, нито намален.

                44.         Същото се отнася и за всички дела на хората, които се вършат от тях точно, както Аллах е знаел, че ще се вършат. Всеки е улеснен за това, за което е създаден. Последните дела, с които завърша нечий живот, определят неговата съдба. Онези, които са честити, са честити, заради провидението на Аллах, и онези, които са нещастни, са нещастни, пак заради провидението на Аллах.

                45.         Точната същност на отредената от Всевишния Аллах съдба не се знае от творенията. Нито приближен ангел, нито пророк, изпратен с откровение, е бил удостоен с това знание. Ровенето и задълбочаването в съдбата водят само до объркване, лишение и непокорност. Човек трябва да бъде крайно предпазлив относно размишленията по този въпрос и да не позволява да се породят съмнения у него, защото Всевишния Аллах е скрил знанието за съдбата от Своите творения и им е забранил да се опитват да я разгадаят, тъй като Всевишния Аллах казва в Своята Книга: „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.” [ел-Енбийа’: 21:23] Затова който попита: „Защо Аллах е направил това?”, е отхвърлил закон от Книгата, а който отхвърли закон от Книгата, става неверник.

                46.         Това са нещата, които приближените на Всевишния Аллах с просветени сърца трябва да знаят, и определяне на степента на онези, твърдо дарени със знание. Защото има два вида знание: знание, което е достъпно за творенията, и знание, което не е достъпно за творенията. Отричането на знанието, което е достъпно, е неверие, и претендирането за знание, което е недостъпно, е неверие. Вярата може да бъде непоколебима само когато достъпното знание се приема, а недостъпното знание не се търси.

                47.         Ние вярваме в ел-Левх [съхранявания скрижал, в който е записано онова, което се е случило, случва се и ще се случи] и ел-Калем [писалката, калема] и във всичко, написано в него. И дори ако всички творения се съберат, за да предотвратят осъществяването на нещо, което Всевишния Аллах е записал, те не ще успеят. И дори ако всички творения се съберат, за да накарат нещо да се случи, което Всевишния Аллах не е записал, те не ще успеят. Калемът е изсъхнал, написвайки всичко, което ще се случи до Съдния ден. Каквото рабът е изпуснал, никога е нямало да го получи, и каквото е получил, никога е нямало да го изпусне.

                48.         Необходимо е рабът да знае, че Аллах вечно е знаел всичко онова, което ще се случи с Неговото творение, и е предопределил това с подробна и окончателна съдба. Няма творение на небесата или на земята, което да може да противоречи на нея, да добавя към нея или да заличава от нея, нито да я променя, намалява или увеличава по някакъв начин. Това е от основите на вярата и от основите на знанието, необходимо за признаването на ет-тевхид [единството] на Всевишния Аллах и на Неговото господство, тъй като Всевишния казва в Своята Книга: „И е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” [ел-Фуркан 25:2] И казва Всевишния: „Повелята на Аллах е предопределена съдба.” [ел-Ехзаб 33:38] Тежко на онзи, който тръгне срещу Всевишния Аллах, засягайки съдбата, и който с болно сърце започне да се рови в нея. В своя измамен опит да разкрие неведомото, той търси тайна, която никога не ще бъде разгадана, и свършва в заблуда, говорейки измислици и вършейки зло.

                49.         Ел-ʿАрш [букв. „тронът”; това е най-голямото творение на Аллах, чиято същност знае само Той] и ел-Курси [букв. „престолът”, но само Аллах знае истинското значение на тази дума] са истина.

                50.         Той е независим от ел-ʿАрш и от онова, което е под него.

                51.         Той обхваща всяко нещо и го превъзхожда, а каквото Той е сътворил, е неспособно да Го обхване.

                52.         И ние казваме с вяра, одобрение и покорство, че Аллах е взел Ибрахим за близък приятел и е говорил пряко на Муса.

                53.         И вярваме в ангелите, и в пророците, и в книгите, низпослани на пратениците, и свидетелстваме, че всички те са следвали явната истина.

                54.         Ние наричаме Ехл ел-Кибле [хората, които се обръщат към кибле, т.е. към джамията „ел-Харам” в Мека, по време на намаз] мюсюлмани и вярващи, докато те признават низпосланото на Пророка (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и приемат за истина всичко, което той е казал и известил.

                55.         Ние не се впускаме в празнословие относно Аллах, нито без знание обсъждаме религията на Аллах.

                56.         И не спорим относно Кур’ана и свидетелстваме, че той е словото на Господаря на световете, което Доверения дух [Джибрил] низпослал и научил на него най-почитания от пратениците – Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем). Той е словото на Всевишния Аллах и словото на никое творение не може да се сравнява с Неговото. Ние не казваме, че то е било сътворено, нито противоречим на мнозинството от мюсюлманите по този въпрос.

                57.          Ние не обвиняваме в неверие някого от Ехл ел-Кибле, заради извършено от него грешно дело, стига да не го е приемал за позволено.

                58.         Нито казваме, че греховете нямат вредно въздействие върху вярата на онзи, който ги върши.

                59.         Ние се надяваме, че Аллах ще опрости благочестивите вярващи и ще ги въведе в Дженнета, заради Своята милост, но не можем да бъдем сигурни в това, и не можем да свидетелстваме, че те ще бъдат в Дженнета със сигурност. Молим опрощение за онези, които вършат грехове, страхуваме се, но не губим надежда за тях.

                60.         И ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Аллах], и ел-ийас [отчаянието, изгубването на надежда за милостта на Аллах] водят до излизане от лоното на Исляма, но пътят на истината за Ехл ел-Кибле лежи между тях двете.

                61.         Рабът не излиза от вярата, освен ако не спре да вярва в онова, което го е довело до нея.

                62.         Вярата се състои от потвърждаване с езика и приемане със сърцето.

                63.         И всички достоверни предания от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) относно шериʿата и тълкуването [на Кур’ана и Исляма] са истина.

                64.         Вярата е една и в основата си е еднаква за всички. Превъзходството на едни вярващи над други се дължи на по-голямата им богобоязливост, на отхвърлянето на страстите им и на придържането им към най-харесваното [от Аллах].

                65.          Всички вярващи са евлийа’ [предани приближени] на Всемилостивия, но най-достойните при Аллах са онези, които са най-покорни и най-строго следват Кур’ана.

                66.         Вярата се състои от вяра в Аллах, в Неговите ангели, в Неговите книги, в Неговите пратеници, в Съдния ден и в съдбата, с доброто и лошото в нея, със сладкото и горчивото в нея, и че всичко е от Аллах.

                67.         Ние вярваме във всичко това. Не правим разлика между Неговите пратеници и приемаме за истина всичко онова, което те са известили.

                68.         Онези от общността на Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем), които са извършили големи грехове, ще бъдат в Огъня, но не завинаги, ако са умрели като единобожци и са се завърнали при Аллах като вярващи, дори да не са се покаяли. Те ще бъдат подвластни на Неговата воля и присъда. Ако Той пожелае, ще ги опрости и помилва, заради Своето великодушие, както казва Всемогъщия и Всеславния в Своята Книга: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае.” [ен-Ниса’ 4:116] И ако Той пожелае, ще ги накаже в Огъня, заради Своята справедливост, след това ще ги изкара оттам чрез Своята милост и заради застъпничеството на онези, които са били покорни Нему, и ще ги изпрати в Дженнета. Това е, защото Всевишния Аллах е Покровител на онези, които Го признават, и Той не се отнася с тях нито на този свят, нито на другия, както се отнася с онези, които Го отричат и които са лишени от Неговото напътствие и не са успели да се сдобият с Неговото покровителство. О, Аллах, Покровителю на Исляма и неговите последователи, направи ни твърди в Исляма до деня, в който Те срещнем!

                69.         Ние приемаме да кланяме намаз зад всеки от Ехл ел-Кибле, без значение дали е праведник или грешник, и да кланяме [дженазе] за онзи от тях, който е умрял.

                70.         Ние не заявяваме категорично, че някой от тях ще отиде в Дженнета или Джехеннема, и не обвиняваме никого от тях в куфр [неверие], ширк [съдружаване с Аллах] или нифак [двуличие], освен ако не показват това открито. Оставяме тайните им на Всевишния Аллах.

                71.         Ние не одобряваме убийството на някого от общността на Мухаммед (саллеллаху ʿалейхи веселлем), освен на онзи, на когото това е наложено от  шериʿата.

                72.         Ние не признаваме бунта срещу нашия водач или срещу онези, отговорни за нашите дела, дори ако са несправедливи, нито им желаем злото, нито отказваме да им се подчиним. Ние смятаме, че послушанието пред тях е част от послушанието пред Аллах, Всемогъщия и Всеславния, и е задължително, освен ако те не заповядват вършенето на грехове. Молим Аллах да ги дари с напътствие и опрощение!

                73.         Ние следваме суннета и ел-джемаʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и отбягваме отклоненията, разногласията и разделенията.

                74.         Обичаме хората на справедливостта и заслужаващите доверие и мразим хората на коварството и жестокостта.

                75.         Когато нашето знание за нещо е съмнително, ние казваме: Аллах знае най-добре.

                76.         Ние одобряваме правенето на ел-месх [бърсане с мокра ръка] върху кожени чорапи [при абдест], независимо дали по време на пътуване или не, тъй като това е предадено от хадисите.

                77.         Ел-хадж [поклонението в Мека] и ел-джихад [свещената борба по пътя на Аллах] под ръководството на онези, които са отговорни за мюсюлманите, независимо дали са праведници или грешници, са постоянни задължения, докато дойде Часът. Нищо не може да ги преустанови или оспори.

                78.         Ние вярваме в ел-Кирам ел-Кятибин [двамата ангели, записващи всяка наша дума или дело], които Аллах е определил за наши пазители.

                79.         Вярваме и в Ангела на смъртта, на когото е възложено да взима душите на всяко живо същество.

                80.         И [вярваме] в наказанието в гроба на онези, които го заслужават, и в питането им от [ангелите] Мункер и Некир относно техния господар, тяхната религия и техния пророк, тъй като това е предадено от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и сподвижниците (ридвануллахи ʿалейхим).

                81.         Гробът е или градина от градините на Дженнета, или яма от ямите на Джехеннема.

                82.         Ние вярваме в съживяването [след смъртта], в отговорността за нашите дела в Съдния ден, в ел-ʿард [представянето на нашите дела], в ел-хисаб [равносметката], в кира’ет ел-китаб [четенето на книгата с делата], в наградата и в наказанието, в ес-сират [моста над Джехеннема] и в ел-мизан [везните, с които ще бъдат теглени делата].

                83.         И Дженнетът, и Джехеннемът са сътворени и никога няма да изчезнат. Всевишния Аллах ги е сътворил преди другите творения, след това е сътворил и обитатели за тях. Когото Той пожелае, вкарва в Дженнета, заради Своето великодушие, и когото Той пожелае вкарва в Джехеннема, заради Своята справедливост. Всеки постъпва в съответствие с онова, което му е предопределено, и се е запътил към онова, за което е сътворен.

                84.         И доброто, и злото са предопределени за рабите.

                85.         Способността, която се дължи на ет-тевфик [съдействието и помощта на Аллах], прави осъществяването на дадено действие сигурно. Тази способност не може да бъде приписвана на творенията и е неделима част от действието. А способността за извършване на нещо, която се дължи на притежанието на здраве, средства и възможност, предшества действието. Това е способността, за която говори Всевишния: „Аллах възлага на всяка душа само според силите й” [ел-Бекара 2:286]

                86.         Действията на рабите са творение на Аллах, което те са придобили.

                87.         Всевишния Аллах е възложил на рабите само онова, за което са способни, и рабите са способни само за онова, което Аллах им е възложил. Това е тълкуванието на ля хавле веля куввете илля биллях [няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах]. Ние добавяме към това, че никой няма сила и хитрост да избяга от неподчинение пред Аллах, освен чрез помощта на Аллах, и че никой няма сила да бъде в покорство пред Аллах и да остане постоянен в това, освен чрез помощта на Аллах.

                88.         Всичко се случва в съответствие с волята на Всевишния Аллах, Неговото знание, Неговата промисъл и Неговото предопределение. Неговата воля подчинява всички други воли и Неговата промисъл подчинява всички други замисли. Той върши, каквото пожелае, и никога не е угнетител. Той е над злото и над несправедливостта, и Той е чист от несъвършенството и недостатъците. „Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани” [ел-Енбийа’ 21:23]

                89.         Мъртвите имат полза, когато живите се молят и дават милостиня за тях.

                90.         Всевишния Аллах отговаря на молитвите и задоволява нуждите.

                91.         Аллах владее всичко и нищо не може да владее Него. Нищо не е независимо от Всевишния Аллах, дори мигването на око, и който смята, че е независим от Аллах, дори за мигването на око, е попаднал в неверие и е станал от губещите.

                92.         Аллах може да бъде гневен или доволен, но не по същия начин както творенията.

                93.         Ние обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), но не прекаляваме в любовта си към някого от тях, нито отказваме да признаем някого от тях. Мразим онзи, който ги мрази и говори лошо за тях, и не ги споменаваме, освен с добро. Любовта към тях е част от религията, вярата и набожността, докато омразата към тях е неверие, двуличие и непокорност.

                94.         Ние потвърждаваме, че след смъртта на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) халифатът е бил поет първо от Ебу Бекр ес-Сиддик (радийеллаху ʿанх), доказвайки добродетелите и превъзходството му над останалите мюсюлмани, после от ʿУмер ибн ел-Хаттаб (радийеллаху ʿанх), после от ʿУсман (радийеллаху ʿанх) и после от ʿАли ибн Ебу Талиб (радийеллаху ʿанх). Това са ел-Хулефа’ ер-рашидун [четиримата праведни халифи] и почтени водачи.

                95.         Ние свидетелстваме, че десетимата, които са посочени от Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем) и на които им е обещан Дженнета [приживе], ще бъдат в Дженнета, тъй като Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), чиито думи са истина, е свидетелствал за това. Това са: Ебу Бекр, ʿУмер, ʿУсман, ʿАли, Талха, ез-Зубейр, Саʿд, Сеʿид, ʿАбдуррахман ибн ʿАвф и Ебу ʿУбейде ибн ел-Джеррах, който бил наречен Доверения на тази общност (радийеллаху ʿанхум еджмеʿин).

                96.         Онзи, който говори добро за сподвижниците на Пратеника на Аллах (саллеллаху ʿалейхи веселлем), за неговите чисти съпруги и за неговото почтено потомство, е предпазен от двуличие.

                97.         Нито ранните учени, нито онези, които следвали техните стъпки – хората на добродетелта, разказвачите на хадиси, правоведите или изследователите, не трябва да бъдат споменавани, освен по най-добър начин. А който говори лошо за тях, не е на прав път.

                98.         Ние не предпочитаме някой от ел-евлийа’ [приближените на Аллах, достигнали високи нива във вярата; светците] пред някой от пророците (ʿалейхимусселям), а казваме, че един пророк е по-добър от всички тях, взети заедно.

                99.         Ние вярваме в предаденото от достоверните източници относно техните керамат [чудесата, които ел-евлийа’ вършат, ако Аллах пожелае].

             100.         Ние вярваме в признаците на Часа като появата на ед-Деджал, слизането на ʿИса ибн Мерйем (ʿалейхисселям) от небесата, и вярваме, че слънцето ще изгрее оттам, откъдето залязва, и в излизането на Даббет-ул-Ерд от мястото му.

             101.         Ние не приемаме за истина онова, което говорят врачките и гадателите, нито нечии твърдения, които противоречат на Книгата, суннета и ел-иджмаʿ [единодушното мнение] на общността.

             102.         Ние смятаме, че единството на общността е истинският правилен път, а разделението е отклонение и разруха.

             103.         Религията при Аллах и на небесата, и на земята е една и това е Ислямът. Всевишния Аллах казва: „Ислямът е религията при Аллах.” [Али ʿИмран 3:19] И казва Всевишния: „…и одобрих Исляма за ваша религия.” [ел-Ма’иде 5:3]

             104.         И той [Ислямът] е между ел-гулювв [преувеличаването] и ет-тексир [омаловажаването], между ет-тешбих [оприличаването на качествата на Аллах на нещо сътворено] и ет-теʿтил [отричането на качествата на Аллах], между ел-джебр [фатализма; вярването, че човек няма свободна воля] и ел-кадер [пълното отричане на предопределената от Аллах съдба] и между ел-емн [увереността, че човек няма да бъде наказан от Аллах] и ел-ийас [отчаянието и изгубването на надежда за милостта на Аллах].

             105.         Това е нашата религия и нашето убеждение, и явното от тях, и скритото в сърцето, и пред Аллах ние се отричаме от онзи, който е против това, което казахме и разяснихме.

Молим Всевишния Аллах да ни направи твърди във вярата и да я запечата в нас, да ни пази от заблудените възгледи, изопачените мнения и отклонените секти като ел-Мушеббихе, ел-Муʿтезиле, ел-Джехмиййе, ел-Джебриййе, ел-Кадериййе и другите като тях, които се отклониха от суннета и ел-джемаʿа [мнозинството от мюсюлманската общност] и попаднаха в заблуда. Отричаме се от тях и според нас те са в грешка и заблуда. И при Аллах е помощта и закрилата!