Джихадът на очите през лятото

Когато температурите се повишат и пот започне да се стича по челата ни, нека да помним: да пазим очите си! И не говоря за носенето слънчеви очила.

Говоря за свеждането на нашите погледи.

В западната култура днес с повишаването на температурите се увеличава размерът на откритата кожа по телата на хората. Въпреки че това е много тревожно и смущаващо, стана факт в живота ни. А на онези от нас, особено на нашите сестри, носещи хиджаб, за да запазят целомъдрието си, се гледа негативно! И все пак, да се покриваме, а не да излагаме кожата си, е съвет, даван от центровете за контрол и превенция на заболяванията. Те са едни от инициаторите на кампанията, наречена „Избери си покривало!”, за насърчаване на хората да се предпазват от слънцето и от вредните му ефекти.

Един от препоръчаните методи е да се носят дрехи, които покриват кожата и предпазват от слънчевите ултравиолетови лъчи. Частта на кампанията, посветена на облеклото, отбелязва, че „риза с дълъг ръкав и дълги панталони от плътна тъкан осигуряват най-добрата защита”.

И да не забравяме, че още преди предупрежденията за Глобалното затопляне и за рака на кожата да се бяха появили, повечето от мюсюлманите и немюсюлманите, живеещи в горещите пустини или градове и села в Африка и Азия, които изпитват огромна топлина през лятото (ако не и през по-голямата част от годината), НЕ са излизали от домовете си все едно че са голи.

Всъщност те са се покривали дори повече, за да се предпазват от слънцето.

Няколко съвета от Корана и суннета

Това е случаят, заобиколени от полуголи хора, в който трябва да имаме смелостта да следваме заповедта на Аллах и на Неговия Пратеник (саллеллаху алейхи веселлем) да свеждаме погледите си.

Аллах е казал: „И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.” (Коран, 17:32)

Този грях е толкова омразен на нашия Господар, че Той ни е заповядал дори да не се приближаваме до него. Въпреки това, което всеки може да каже, гледането на онова, което човек не би трябвало да гледа, е пристъпване към прелюбодеяние. Защото забранената афера започва с похотлив поглед.

Аллах желае за нас да не извършваме този грозен грях и затова Той ни е заповядал да свеждаме погледите си: „Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си.” (Коран, 24:30-31)

Свеждането на погледа не означава постоянно да гледаме в земята и изобщо да не поглеждаме нагоре. Да свеждаме поглед означава да отвърнем лицата си, когато видим неприлично облечени мъже или жени по средата на юли.

Прелюбодеянието на очите

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) допълнително е разяснил заповедта на Аллах. Ебу Хурайра (радийеллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прелюбодеянието на очите е гледането [към онова, което не е позволено].” (ел-Бухари, Муслим)

Джурайр (радийеллаху анх) предава: „Попитах Пратеника на Аллах за случайното поглеждане към нещо, което не е позволено, и той каза: „Отвърни поглед!” (Муслим)

В друг хадис, предаден от Ебу Саид (радийеллаху анх), Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казва: „Мъж не трябва да поглежда аурата [частите от тялото, които задължително трябва да се покриват] на друг мъж и жена не трябва да поглежда аурата на друга жена.” (Муслим)

По този начин нашият Пророк (саллеллаху алейхи веселлем) ни е заповядал да свеждаме поглед дори при поглеждането на човек от същия пол в определени случаи.

Свеждането на поглед за „друга” голота

Често срещана грешка е да се мисли, че да свеждаме поглед се изисква само при натъкване на голота и непристойност при жив човек.

Трябва да свеждаме поглед и когато гледаме филм или телевизионна програма, изпълнени с голота и интимни сцени (всъщност, трябва да се опитваме да избягваме такъв тип програми).

Свеждането на поглед означава да сменим канала, когато започне „Спасители на плажа”. Той също означава смяна на канала, когато гледаме новините, ако се чувстваме привлечени от водещия или репортера, който чете и представя новините.

И все пак, телевизията не е толкова велик начин да прекарваме времето си.

Не ходете на плаж!

Или някъде другаде, където ще намерите изобилие от оскъдно облечени мъже и жени. Свеждане на поглед там на практика е невъзможно. Може да се обърнем в една посока, мислейки, че сме в безопасност, но скоро дори не трябва да поглеждаме натам.

Същото важи и за парковете. Това не означава никога да не извеждаме децата си, за да се забавляват на пързалките и люлките, а значи да правим това в дните, когато е по-хладно, или във време, когато слънцето не е толкова силно, например по-рано сутрин или преди залез. Тогава основното време за слънчеви бани е отминало и повечето хора или си тръгват или им става студено и се обличат.

Правете дуа!

Никога не подценявайте силата на дуата! Това важи за всички ситуации.

Понякога, въпреки избягването на места, където е възможно да се натъкнем на неправилно облечен човек, може да срещнем някой, отиващ към плажа, решил да се приготви за плуване предварително.

В тези случаи свеждането на погледа може да бъде още по-трудно. Не сме го очаквали, така че не сме се подготвили психически.

Ако се чувствате надвити, тогава кажете: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всевиждащия от прокудения шейтан!” (еузу билляхис семи’ил алими минеш шейтанир раджим) [вж. Коран, 41:36]

Изобщо търсете убежище при Аллах! Казано е също да се чете: „Няма сила и няма мощ освен чрез Аллах!” (ля хавле веля куввете илля биллях) Ако искрено отравяме дуа, с позволението на Аллах ще успеем да отвръщаме поглед веднага.

Свеждането на поглед не означава да бъдем антисоциални

Да свеждаме поглед не означава да сме груби и необщителни. Лятото определено е време за излизане, забавление и дори за дауа [призоваване на хората към исляма]. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е представял посланието на исляма на хора, които пристигали за годишния празник Указ, който включвал неислямски дейности като пиене и хазарт.

Това обаче изисква вяра, самоконтрол и дисциплина. Подобна дейност никога не трябва да се използва за възможност да се потопим в тези грехове.

Погледът е част от характера на мюсюлманина

Мюсюлманинът е скромен и непокварен. Това означава цялото му тяло да бъде такова. Естествена последица от това е свеждането на погледа.

Аллах е казал: „О, вярващи, не следвайте стъпките на сатаната! А който следва стъпките на сатаната, на него повелява той покварата и порицаваното.” (Коран, 24:21)

Гледането към друг мъж или жена по неприличен начин е следване стъпките на шейтана. Всичко започва с един похотлив поглед. Това води до похотлив разговор и флиртуване, а след това до среща… и всички сме наясно какво идва след това. Нека спрем да следваме стъпките на шейтана и да свеждаме поглед. Нека да започнем от днес, по време на тези горещи летни месеци. Да, това е трудно и изисква дисциплина и вяра. И все пак, когато се борим да достигнем задоволството на Аллах, Той ще ни възнагради и в този живот и в отвъдния. Това наистина е джихад!

Автор: д-р Хишам Хасабала

Джихадът: поглед отвъд митовете

Какво Е джихад?

Арабската дума джихад често е превеждана като „свещена война”, но по-точният й превод е „свещена борба”, „усилие”. Ислямските учени казват, че терминът „свещена война” всъщност е бил въведен в Европа по време на Кръстоносните походи, за да означава война срещу мюсюлманите.

В чисто лингвистичен план думата джихад означава ”борещ се” или ”борба, усилие”. Има две различни думи, нямащи връзка помежду си, които означават война.

В религиозен план, както е описано в Корана и в ученията на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), джихад означава борба за доброто на обществото или възпиране на собствените грехове. Това може да се отнесе както до вътрешни, така и до външни усилия, за да бъде човек добър мюсюлманин и вярващ. Учените казват, че се отнася главно до усилията за самоусъвършенстване и укрепване.

Джихадът е религиозно задължение.

Ако джихад означава да се защитава вярата срещу останалите, то това може да бъде постигнато чрез всякакви дипломатически, икономически, дори и политически начини. Ако не се намери никаква мирна алтернатива, Ислямът също позволява използването на сила, но трябва да се спазват строги правила. Невинни хора като жени, деца и инвалиди не трябва да бъдат наранявани и всякакви мирни предложения трябва да бъдат приети.

Военните действия са само едно от значенията на джихад, но то е много рядко. Ще потвърдим тази теза с думите на Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем), който казал на неговите последователи, които се връщали от военна кампания:  „Днес ние се завърнахме от по-маловажния джихад към по-важния”, което той казал, че означава връщане от сражение (въоръжено) към мирна битка за себеконтрол и усъвършенстване.

В случай, че военните действия се окажат необходими, не всеки може да обяви джихад. Религиозната военна кампания трябва да бъде провъзгласена от подходящи власти, посъветвани от учени, които да постановат, че религията и хората са под заплаха и насилието е наложително, за да се предпазят. Идеята за „справедлива война” е много важна.

Понятието джихад е било използвано от много политически и религиозни групи през вековете в опит да се обяснят множество форми на насилие. В повечето случаи, ислямски политически сдружения призовавали към джихад, за да се противопоставят на установения ислямски ред. Учените казват, че тази злоупотреба с джихада е в противоречие с Исляма.

Примери от разрешените военни джихади включват мюсюлманскитe отбранителни битки срещу кръстоносците през Средновековието, а преди това няколко отклика на мюсюлманите срещу византийски и персийски атаки по време на периода на ранните ислямски завоевания.

Какво НЕ е джихад?

Джихад не насилствено понятие, свързано с насилие.

Джихад не е обявяване на война срещу другите религии. Достатъчно е това, че Коранът се обръща към юдеите и християните като към ”хора на писанието”, които трябва да бъдат пазени и уважавани. Всичките три религии почитат един и същ Бог. Аллах е просто арабската дума за Бог, която се използва от християни-араби, както и мюсюлмани.

Военни действия в името на Исляма не са били разпространени в историята на тази религия. Учените казват, че повечето призиви за насилствен джихад, не са одобрени от Исляма.

Воюване в името на Бог не се среща само в Исляма. Други религии по света също са провеждали религиозни войни.