Престъпленията на фараона в наше време

Престъпленията на фараона в наше време

 

Та. Син. Мим. Това са знаменията на ясната Книга. Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона – за хора вярващи. Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях – избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала. А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците… [Коран, 28:1-5]

Аз  казвам: Аллах обвинява фараона в следните престъпления:

1) разделяне на хората на групи;

2) унижаване на някои от тях;

3) убиване на мъжете от някои групи.

Кажете ми – в името на Аллах – кое от тези три престъпления ние, мюсюлманите, не извършваме, използвайки името на Исляма?

1. Разделяне на хората

Поддържането на различни мнения не е разделяне! Известни са ни толкова много въпроси, по които сахабиите не са били на едно мнение, включително и по въпроси във фикха. Но разделяне е да издадеш фетва да не се говори с еди-кои си, те да бъдат мразени и обиждани (с две думи, да се прави всичко онова, което нашите „учени“ правят с нас).

2. Унижаване на хората

Заявявам, че мюсюлманите правят това по-добре от всеки друг. Виждаме във фетвите на нашите „учени“, че ще бъдеш възнаграден и благословен, ако унижаваш онези, които ти опонират.

3. Убиване на хората

Твърдя, че ние вършим това по-добре дори от фараона. Така е, защото фараонът не го е правел в името на Аллах, но ние го правим в името на Аллах, Пророка, Корана и Исляма.

Коранът изтъква само две обстоятелства, които позволяват официалните власти (а не някой друг) да изпълнят смъртно наказание. Но ние, мюсюлманите, сме се опълчили на Корана и сме споменали стотици причини за убиване. Една от тези причини е да се направи намерение за абдест на глас!

Вземете за пример само книгата с фетви на Ибн Теймиййе. Там той изтъква над 225 причини за убиването на човек, като за 106 от тях той фактически казва, че човекът трябва да бъде убит или че може да бъде убит. Къде остава Коранът? А ние имаме хора, които преподават книгите му и го възхваляват. Това е само една от книгите на Ибн Теймиййе. Какво ще стане, ако прочетем всички негови книги? Колко ли причини ще съберем?

Между другото, ако съберете всички книги на матуридитите, ешаритите и мутезилитите, дори и на „мръсните философи“, няма да откриете да се говори за убиване на хора толкова много, колкото Ибн Теймиййе говори само в една своя книга! И накрая матуридитите и ешаритите са лошите, а Ибн Теймиййе следва Корана! Това прилича на нов епизод на комедиен сериал.

4. Обърнете внимание, че фараонът не е докосвал жените. Но нашите хора не са пощадили дори и жените в името на Исляма, превръщайки ги в заложници и подлагайки ги на изнасилвания!

Знаем какво наказание Аллах е дал на фараона заради тези три престъпления. И той сам е извършвал тези престъпления. Какво мислите за цяла общност, която извършва тези три престъпления? Какво ли ще бъде наказанието? Цунами или земетресение? Или пък наводнение, което обхваща една трета от цяла мюсюлманска страна?

Аз казвам: Отречете се от „учените“, за да откриете истината! Вслушайте се в напътствията на Корана! Коранът ще ви отведе при Аллах, а тези „учени“ ще ви докарат само до последствията, които са сполетели фараона.

Шейх Атабек Шукуров

 

Загубата на едеб, изопачаването на знанието, модернисткото движение и духовното объркване на ислямския свят

Загубата на едеб, изопачаването на знанието, модернисткото движение и духовното объркване на ислямския свят

 

Възходът на модернисткото движение, чиито лидери били сред „улемите” с по-малък авторитет, възвестява не толкова появата на мюсюлманско религиозно и интелектуално пробуждане и здравомислие, колкото началото на широко разпространеното и систематично подронване на интелектуалния и религиозен авторитет на миналите учени, оставяйки ни в наследство днес културен, интелектуален и религиозен безпорядък. Те и техните подражатели и последователи сред традиционните „улеми”, както и учени и интелектуалци, които черпят вдъхновение главно от Запада, са отговорни за това, което нарекох загуба на едеб, а това именно е ефектът от изопачаването на ислямското знание и ислямския мироглед; както и за появата на фалшиви лидери във всички области; поради загубата на капацитет и способност да бъдат разпознавани и признавани истинските авторитети. Заради интелектуалната анархия, която охарактеризира тази ситуация, обикновените хора стават определящите интелектуалните решения и биват издигани до нивото на авторитети по въпросите за знанието. Автентични определения биват отменяни, а на тяхно място остават съмнения и противоречия. Невъзможността да се формулират, да се идентифицират и изолират проблеми; да се осигуряват правилните решения; създаването на псевдопроблеми; свеждането на проблемите до чисто политически, социално-икономически и правни фактори стават очевидни. Претенденти изобилстват, причинявайки голямо зло чрез унижаване на ценности, заблуждаване на невежите и насърчаване на посредствеността. Няма да е изненада, ако подобно положение осигурява плодородна почва за появата на сектанти и екстремисти от различни видове, които вземат невежеството за свой капитал.

С възхода на ориенталистките изследвания, приведени в съответствие с колониалната идеология, ние за първи път откриваме намека, че ел-Газали е причината за мюсюлманската интелектуална застоялост, което постепенно, в продължение на векове е било насаждано, след като той е нанесъл фатален удар на гръцката философия. Можем да разберем тяхната антипатия към ел-Газали, виждайки, че в историята на западната култура всяка глава, било то в логиката, науката, изкуството, политиката или дори в теологията започва с гърците. Гръцката философия е върхът на мисълта, ненадминатото олицетворение на самия разум! Западната религиозна и ориенталистка мисъл, техните учени и дори тяхната наука винаги са работели против християнския произход на проблема за Бога – проблема за несъответствието между откровението и разума, което не е проблем в исляма. Твърдението им, че всичко философско в исляма е взето от гърците, е пресилено и трябва да бъде отхвърлено. Те не осъзнават, че много основни идеи в самата гръцка философия са били взети от техните философи от низпослана религия или откровение, или както казва Ибн Рушд: „нещо подобно на откровение”; тези идеи не произлизат от интелекта и разума им без помощта на откровението. Поради тази причина ислямските философи, теолози и метафизици не отхвърлят всичко гръцко в своята мисъл, защото много неща, които гръцките философи са казали по метафизични, етични и политически въпроси, те вече са били открили в Корана. Забележката на ел-Кинди в книгата, адресирана до ел-Мутахим, който искал да допълни онова, което гръцките философи не били напълно изказали, показва факта, че ислямските мислители не гледат на гръцките философи от позицията на имитатори; напротив, въпреки че те ги уважавали заради рационалните им усилия и постижения, в същото време те видели грешките им и неспособността им да достигнат знанието за висшата същност на реалността само чрез разума. Всъщност провалът на рационалните усилия на гръцката философия за постигане на истинност и убеденост в знанието за висшата същност на реалността е достатъчно доказателство за проумяващите, че само с разум без помощта на откровение, не може да бъде постигнато такова знание. Трябва да бъде ясно, че атаката на ел-Газали срещу философите, както срещу гръцките, така и срещу ислямските, не е насочена към философията като такава, защото тя е хикма, а, както е казано в Корана, хикма е дар от Бога; и хикма е онова, което аз мисля, че Ибн Рушд е имал предвид, когато говори за „нещо подобно на откровение” в своята книга „Фасл ел-макал”. Използването на разума заедно с мъдрост не само в религията, но и в областта на философията и науките, е похвално. Важно е да се отбележи, че в Корана най-големите пророци не са били дарени само с Книгата (ел-Китаб), но и с мъдростта (ел-хикма), което мисля, че обяснява нашето съответствие между откровение и разум. Онова, против което е бил ел-Газали, са били метафизичните и религиозните теории на гръцките философи и техните убеждения, а също и твърдението на мюсюлманските философи за върховенството на интелекта като единствен пътеводител към знанието за висшата реалност.

Но модернистките мюсюлмански мислители, техните последователи и онези, с подобно мислене, са станали пленници на лукавите лъжи на учените ориенталисти, подели са техните инсинуации и те обвиняват до ден днешен ел-Газали за упадъка на мюсюлманската мисъл и дейност. Сред тях има не само араби, турци и перси, но и мислители от Индийския субконтинент, по-специално Икбал, който бил силно повлиян от западните християнски проблеми на религията и философията и ги смесил с тези на исляма и мюсюлманите. Те определят Ибн Теймиййе за лидер, на когото да подражават, и в техните мисли и действия са отразени същият онзи спорен характер и същите противоречия. Те не са успели да видят, че, ако ел-Газали не е съществувал, щяло е да бъде невъзможно за Ибн Теймиййе да се заеме с гръцките философи и да се изправи срещу мюсюлманските философи, защото голяма част от онова, което ханбелитите знаели за логиката и ефективната методология, е било извлечено от уроците, преподавани и доказвани от ел-Газали. Всъщност Ибн Теймиийе е бил онзи, който замахнал срещу логиката, отрекъл определението, потъпкал силогизма, нападнал аналогичното мислене, така че ако търсим виновен за упадъка на мюсюлманската мисъл и дейност – въпреки че има други причини за това – тогава със сигурност влиянието на Ибн Теймиййе е основна причина за днешния ни интелектуален безпорядък. Затова неспособността да се формулират, да се идентифицират и изолират проблемите; да се осигуряват правилните решения; създаването на плевдопроблеми; свеждането на проблемите до чисто политически, социално-икономически и правни фактори стават видни днес. Влиянието на Ибн Теймиййе също е видно в свеждането на знанието и правилното разбиране на исляма и ислямския мироглед до чисто ритуални и правни аспекти. По този начин значението на ибадет бива ограничено, защото основното знание, задължително за всеки мюсюлманин (фард айн), е било ограничено до неговите чисто ритуални и правни основи и застопорено на нивото на недоразвитост. Интелектуалните и познавателните аспекти на фард айн, придаващи точния баланс в ибадета, който ги изисква, за да достигне пълна зрялост, са били пренебрегнати. Ограничаването на значението на амел, или дело, до неговите материални аспекти следва и води до вид активизъм, който е продукт на социални, политически и правни вълнения и ограниченост. Модернистите и техните последователи трябва да видят, че активизмът, насърчен в ибадета, е не само физически, но и мисловен. Мисловният активизъм, искам да кажа, не е от модернисткия вид и не трябва да се бърка с идеята на Икбал за търсене на рационални основи в исляма. Необходимостта от рационална основа в религията е създадена, за да бъде приета от усвоилите интелектуално западната култура модернисти, които несъзнателно са станали участници в западния схоластичен и интелектуален контекст на проблемите, свързани с тяхната религия. Религия, според нас, от гледна точка на доктрината, не е просто „система от общи истини”, както е определена от Икбал, подражавайки на Уайтхед, а по-късно възприета и от Фазлюррахман. „Система от общи истини, чиято специфика не трябва да остава объркана” – това е разбирането за религия на Уайтхед, базирайки се единствено на своя опит и на отражението на своята собствена религия. Няма основание такова „определение” за религия да се използва и за исляма. Ислямът, от гледна точка на неговата доктрина, няма нужда от рационална основа, защото рационалната основа вече е била вградена в самата основа на религията и нейния мироглед.

Окуражени от обвиненията в противоречивост срещу ел-Газали, отправени от страна на Ибн Рушд, който по-късно бил последван и от Ибн Теймиййе, учените ориенталисти и техните модернистки ученици, сред които е и Фазлюррахман, ел-Газали бива представян като някаква ограничена загадъчна личност. Въпреки това техните несправедливи обвинения в противоречивост никога не са били убедително доказани! Защо човек като ел-Газали да не бъде философ, теолог и ешʿарит едновременно, без да бъде въвлечен в противоречия? Всъщност за мюсюлманите като цяло ел-Газали е олицетворение на синтез между религия и философия, синтез, чийто огромна и полезна стойност е призната от различните интелектуални нива на общността. Но онези, които се занимават с филологически упражнения, текстови критики, непрестанни изследвания, за да определят произхода на концепциите, говорят само помежду си в своите академични среди и са забравили или са неспособни да отнесат идеите на ел-Газали за решаването на съвременните проблеми. Ще припомня историята за слона и четиримата слепи умници. Тъй като те не можели да виждат с очите си, трябвало да опипват с ръце, за да опишат във въображението си съществото, което стояло пред тях. Първият от тях погалил крака на слона и рекъл: „Това е стълб”. „Не!”, казал вторият, който сграбчил хобота на слона: „Това е една голяма змия”. Третият не се съгласил, тъй като опипал широкия гръб на слона, и рекъл: „Това е престол”. „Вие всички грешите!”, възразил четвъртият, чувствайки огромното ухо на слона: „Това е килим”. След това всеки от тях написал книга, оспорвайки другите и твърдейки, че неговото  въображаемо описание на съществото е истината.

Проблемът с изопачаването на знанието се дължи на нашето собствено положение, в което цари безпорядък, както и на влиянието, идващо от философията, науката и идеологията на съвременната западна култура и цивилизация. Интелектуалният безпорядък се е появил като резултат от промени и ограничения в значението на ключовите термини, които съставляват мирогледа, проектиран от Откровението. Последиците, произтичащи от този интелектуален безпорядък, се проявяват в моралното и културно объркване, което е симптоматично на упадъка на религиозното знание, вярата и ценностите. Промените и ограниченията в смисъла на тези ключови термини се дължат на разпространението на секуларизма като философска програма, която господства над сърцата и умовете, оплетени в кризата на истината и кризата на идентичността. Тези кризи, от своя страна, са станали актуални в резултат на секуларизираната система на образование, което води до отклоняване, ако не прекъсване, от историческите корени, които твърдо са били установени от нашите мъдри и знаменити предшественици върху основите на религията. Човек трябва да види, че проблемът, стоящ пред нас, е толкова голям, че е обхванал всички основни елементи на нашия мироглед, и той не може да бъде решен просто чрез вървене слепешкоп през лабиринтите на легализма или чрез борба на социално-политическата арена на активизма – неща, които пулсират във вените на ислямския модернизъм.

Важна и оригинална идея на ел-Газали, на която ориенталистите и мюсюлманските учени не са отдали нужното внимание, поради факта, че не са успели да я открият и да осъзнаят нейната необикновеност и огромното й значение за нашето време, е идеята за това как промяната на смисъла и ограничението на ислямските основни термини, отнасящи се до знанието в дадена наука, която се счита за похвална, прави тази наука порицаема; и това в крайна сметка води до объркване на знанието и изопачаването му. Това е така, защото ключовите термини в основната лексика на ислямския език обслужват идейна мрежа от взаимосвързани значения, които в крайна сметка проектират в мюсюлманския ум мирогледа, който са предназначени да описват. Ел-Газали посочва в „Ихя”, че дори по негово време основни термини като фикх, илм, теўхид, зикр и хикма са били изопачавани чрез промяна и ограничение на техните оригинални и автентични значения. По подобен начин в „Тахафут” той доказва, че философите са променили оригиналния и автентичен смисъл на важните понятия, предадени с термините фиʿл и фаʿил, за да подхождат на техните собствени идеи, които противоречат на ученията на исляма относно същността на Бога и сътворението. Виждаме, че дори ако няколко от ислямските основни термини са били променени или ограничени в тяхното значение, или са били пригодени да предават значения, които не са достоверни – имам предвид онези термини, чиито значения вече не отразяват онова, което са разбирали ранните мюсюлмани – тогава това неизбежно ще създаде объркване и заблуда в умовете на мюсюлманите и разрушаване на интелектуалното и духовно единство между тях. Нещо повече, това би направило науки, които някога се считали за похвални, да станат порицаеми. Единството има два аспекта: външно единство, което се проявява в обществото като общностна и национална солидарност, и вътрешно единство на идеи и умове, проявяващо се в интелектуално и духовно сближаване, което обхваща области извън общностните и националните граници. Разбирането се отнася до втория аспект, който е от основно значение за реализирането на първия. Съгласуваността с този втори аспект зависи от достоверността и непокътнатостта на езиковите понятия – инструмента на разума, който влияе на своите потребители. Ако достоверността и непокътнатостта на понятията в езика е нарушена, то това се дължи на объркване в мирогледа, причина за което е изопачаването на знанието. Аз не предлагам нещо, което може да се изтълкува като забрана за развиването на езика. Аз само предлагам, извличайки от уроците, на които ел-Газали учи, че основната лексика в ислямския език може да се развива само от своите корени, да не се отделя от тях и че тя не може да се развива от корени, осакатени от ограничения. Светската и материалистичната ценностна система заемат своето място в съзнанието, после те биват преобразувани в езикови символи и след това те се проявяват във външния свят – първо в градските райони, а оттам се разпространяват като зараза към провинциалните маси. Проблемът, свързан с езика и промяната на езиковите значения, не е просто проблем на езика като такъв, а е проблем на мирогледа. Езиковият безпорядък като резултат на неправилното прилагане на термини, означаващи ключови понятия в ислямската основна лексика, оказва неблагоприятно въздействие върху мюсюлманското възприемане на ислямския мироглед, проектиран от Книгата и мъдростта.

В езиците на мюсюлманските народи, включително и в арабския, има основна лексика, състояща се от ключови термини, които определят тълкуването на ислямския поглед върху реалността и истината и проектират в мюсюлманския ум ислямския мироглед в правилната перспектива. Защото думите, които съставляват този основен речник, водят своя произход от Корана и пророческата традиция; тези думи са естествено на арабски и се проявяват по еднакъв начин във всички мюсюлмански езици, отразявайки интелектуалното и духовно единство на мюсюлманите по целия свят. Този основен речник се състои от ключови термини, означаващи важни понятия, свързани едни с други по смисъл и заедно определящи идейната структура на реалността и съществуването, проектирани от тях в съответствие с Корана. Езикът е отражение на онтологията. Въвеждането на ключови понятия, които са чужди на даден език, включва не само превода на думите, но и превода на символични форми, принадлежащи на свръхсистемата на чужд мироглед, който не е съвместим с мирогледа на езика, в който са въведени такива понятия. Отговорни за въвеждането им и защитаващи тяхната употреба са учени, академици, журналисти, критици, политици и любители, които не се основават на знание за същността на религията и нейния поглед върху реалността и истината. Една от основните причини за появата на интелектуалния безпорядък и анархията са промените и ограниченията, които те са извършили в значенията на основните термини, които проектират мирогледа на исляма, извлечен от Откровението.

Но модернистките мислители и техните преки ученици и последователи, сред които има и някои традиционалисти, пренебрегнали автентичното използване на кораничния арабски и нарушили неговите етимологични принципи, за да въведат чужди значения в основните термини чрез промени и ограничения, които противоречат на оригиналния им смисъл. По отношение на тълкуването на Корана, от който е извлечена нова форма на арабския език, те последователно проповядвали методи на тълкуване, чиито характер зависел до голяма степен от научни предположения и субективни размишления и от идеята за историческата относителност. Те не са наясно, че мюсюлманите са изправени пред същите предизвикателства както в миналото, дори сега те са по-интензивни и с по-големи размери; те трябва да се борят с чужди понятия и да намерят подходящи думи и термини, за да ги обозначат, без да нарушават етимологичната и семантичната структура на арабските думи и термини. В стремежа си да асимилират чужди понятия без да разбират, че те служат на едно различно възприемане на реалността и истината, и без да са наясно със собственото си възприятие на мирогледа, модернистките мислители и интелектуалци са въвели в днешната мюсюлманска мисъл и в езиковата употреба един голям безпорядък. Тяхното изопачаване на важна терминология, спадаща към идейната система, която описва мирогледа на исляма, бива широко разпространявана чрез техните преводи и интерпретации на чужди термини и понятия в речниците на модерния арабски език, в различните арабски научни речници, в модернистките произведения в арабската литература, в списанията и трудовете на светски учени и интелектуалци и на техните двойници сред традиционалистите, както и в средствата за масово осведомяване. Промените в значението биват извършвани чрез: 1) ограничаване или съкращаване на оригиналната структура на значението и широтата на неговата многозначност в зависимост от контекста; 2) въвеждане на ново значение, което надминава онова, което се изисква от етимологията и контекстуалната прецизност; 3) въвеждане на ключови понятия от друг мироглед, които не са съвместими с този на исляма, чрез арабизиране и разпространение в общоприетата употреба; 4) въвеждане на нова интерпретация на мироглед, който е повлиян от съвременните научни разработки; 5) имитиране от други мюсюлмански езици на това, което е актуално в модернистката арабска употреба и мисъл. Тяхното арабизиране и въвеждане на понятия, характерни за секуларизма като философска програма, в съвременната мюсюлманска мисъл, като „развитие”, „промяна”, „свобода”, „напредък”, както и други понятия, значително допринесоха за безпорядъка в мюсюлманското разбиране на смисъла на самата религия и на основните елементи, които проектира мирогледът й, като естеството на Бога, на Откровението, на пророчеството, на човека и психологията на човешката душа, на знанието и познавателната способност, на етиката и нейната цел, на целенасочената концептуализация на смисъла на образованието. Ние, мюсюлманите, трябва да осъзнаем, че нашият диалог днес е с мощните сили на секуларизма като философска програма, чиято основна философия и идеология е създала разделение между истина и реалност, между истина и ценности. Само чрез задълбочено познаване на исляма и неговия мироглед, заедно с познаване на западната мисъл и цивилизация и разбиране на нейната еволюционна история на интелектуалното и религиозното развитие, ние можем да се ангажираме в този труден диалог с успех, както ел-Газали е показал при подобни обстоятелства и в собствената си среда.

Сеййид Накиб ел-Аттас

Published in: on 24.01.2012 at 16:58  Коментарите са изключени за Загубата на едеб, изопачаването на знанието, модернисткото движение и духовното объркване на ислямския свят  
Tags: , ,

Какво казват учените за Ибн Теймиййе?

Какво казват учените за Ибн Теймиййе?

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Преди да бъде отговорено на този въпрос, е важно да се разбере, че крайностите и неумереността не са одобрени от шериата. Ислямът е религия на умереността и учи своите последователи да бъдат умерени във всички сфери на живота. Да бъдеш краен по един или друг начин означава да си против чистото учение на Аллах Теаля и на Неговия любим Пратеник (саллеллаху алейхи ўеселлем).

Аллах Теаля казва:

И така ви сторихме общност по средата – за да сте свидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. [ел-Бакара, 2: 143]

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) казва в един свой хадис:

„Пазете се от крайностите в религията, защото онези преди вас бяха унищожени от крайностите.” [Сунен, ен-Несаи; Муснед, Ахмед и др.]

Следователно ислямът е среден път между прекаляването и разпуснатостта. Това е път между суровостта, намираща се в шериата на Муса (алейхисселям): да погубиш себе си като форма на покаяние, да даваш една четвърт от богатството си за зекят и т.н, и разпуснатостта, намираща се в шериата на Иса (алейхисселям): в него алкохолът е позволен, мръсните дрехи не се считат за нечисти и т.н.

Това е път, който е между крайностите и небрежността, намиращи се в различните отклонили се секти. Това е път, който се намира между вярата на кадериййе [които напълно отричат съдбата] и на джебериййе [които считат, че съдбата единствена има влияние над човешките действия и че човек няма свободна воля]. Това е път, който е между учението на хаўаридж [които считат, че грешниците излизат от исляма] и на мурджиʿа [които вярват, че извършването на грехове не носи никакви последици], и между становището на мушеббихе [антропоморфистите, които оприличават качествата на Аллах на Неговото творение] и на муʿтезиле [които напълно отричат ​​качествата на Аллах].

Това е религия, която е между закона и духа, между ума и любовта, между теологията и духовността. Тя отхвърля представата на евреите, че всичко се основава на ума и разсъдъка, и представата на християните, че всичко се основава на любовта и привързаността. Напротив, ислямът учи своите последователи да съчетават пътищата на иман и ихсан и пътищата на закона и духа. Това е правият път, споменат в откриващата сура на Корана, която четем ежедневно в нашите намази: Насочи ни по правия път!” [ел-Фатиха, 1: 6] [Мулла Джиўун, Нур ел-енўар аля метн ел-менар, стр. 5-6]

Затова е много важно човек да има умерен подход във всички аспекти на нашата религия. За съжаление, някои хора изпадат в крайности по един или друг начин. От една страна, някои взимат под внимание само материалното значение на шериата и отхвърлят духовните измерения на ислямските постановления, а други, от друга страна, смятат, че любовта и духът са всичко. И двата подхода са неправилни, както вече беше обяснено.

Що се отнася до Ибн Теймиййе (Аллах да се смили над него), определени мюсюлмани го смятат за най-великото нещо, случвало се в ислямската история. Той е считан за Шейх-ул-ислям, като на неговите мнения се дава предимство пред мненията на всички други имами муджтехиди. Те смятат, че той е предпазен от грешки, следователно мненията му се считат за окончателното и безусловно разбиране на исляма. На противоположната страна пък има мюсюлмани, които го смятат за силно отклонен и напълно извън Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа. Някои дори отиват по-далеч, казвайки, че той е извън исляма!

Веднъж наш брат ме попита какво мисля за имам Ибн Теймиййе (Аллах да се смили над него) и аз отговорих, че признавам неговите трудове и имам уважение към него, въпреки че не съм съгласен с някои негови възгледи. След това той ме попита какво мисля за шейх Ибн ел-Араби (Аллах да се смили над него) и аз отговорих, че той е един от най-големите авторитети на исляма по отношение на духовността и ихсан. Този наш брат възкликна: „Как е възможно да уважаваш и двете личности? Или харесваш имам Ибн Теймиййе и отричаш шейх Ибн ел-Араби, или се съгласяваш с възгледите на шейх Ибн ел-Араби и не харесваш имам Ибн Теймиййе!” Казах: „Съжалявам, но ще кажа, че харесвам и уважавам и двете личности, независимо дали на теб ти харесва или не.” Тук няма два лагера, към които трябва да бъда включен, както вече обясних, и че ако принадлежа към единия лагер, автоматично излизам от другия.

Факт е, че има определени мюсюлмани, които обвиняват в неверие (текфир) шейх Ибн ел-Араби и смятат имам Ибн Теймиййе за най-великия учен в историята, докато други смятат имам Ибн Теймиййе за кяфир, а шейх Ибн ел-Араби – за най-големия авторитет във всички области на исляма. И двата подхода са небалансирани и неточни.

Позицията на мнозинството учени от тази общност – и на миналите, и на сегашните – по отношение на имам Ибн Таймиййе (Аллах да се смили над него) е, че те го уважават като учен и признават неговите творби, но не са съгласни с някои негови възгледи, в които той е избрал да бъде срещу преобладаващото разбиране на учените от Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа. Това мнение се поддържа от повечето съвременни учени, както на Индийския полуостров, така и в Арабския и останалия мюсюлмански свят.

Имам Такиуддин ибн Теймиййе ел-Харрани е бил известен ханбелитски учен в областта на тълкуването на Корана, хадисите и ислямското право. Той бил надарен със завладяващ стил на писане и добра памет и бил красноречив автор, чиито произведения са многобройни. Неговите правни постановления (фетаўа) са издадени в много томове, а трудовете му в опровержение на шиитите и в други области на исляма са на висота. Много учени, като имам ез-Зехеби и други, са изказали думи на похвала по негов адрес.

Въпреки това, имамът е допуснал сериозни грешки по някои въпроси, свързани с догмите на вярата (акида) и ислямското право (фикх). Той е избрал определени мнения във фикх, които са срещу масовото разбиране на учените от четирите суннитски школи по ислямско право. Той главно е следвал ханбелитския мезхеб, но е имал позиции, които са били срещу общоприетите ханбелитски мнения, затова учените не го счели за окончателния авторитет на този мезхеб.

По същия начин, някои от позициите му по отношение на догмите на вярата, споменати в творбите му като ел-Акиде ел-ўаситиййе, са станали причина за много спорове и той с право е бил опроверган от учени като имам ес-Субки, Ибн Хаджер ел-Хейтеми и др. Той се различавал от другите учени по много въпроси, като например относно допустимостта на теўессул, пътуването специално за посещение на гроба на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ўеселлем) и други подобни въпроси. Позицията му относно качествата на Аллах Теаля станала причина да бъде вкарван в затворите на Кайро и Дамаск, а учените да посочат грешния му подход.

Един от най-големите учени по хадис и акида от Индийския полуостров имам Енўар Шах ел-Кашмири (Аллах да се смили над него) опровергава имам Ибн Теймиййе по отношение на много от творбите му, включително и на коментара му Фейд ел-бари на Сахих ел-Бухари. В една от своите творби на урду той казва:

Ибн Теймиййе и други учени много се доближили до антропоморфизма, взимайки буквалното значение на някои айети от Корана. [Mелфузат мухаддис кашмири, стр. 242]

По-нататък той твърди, че имам Ибн Теймиййе и неговият ученик Ибн ел-Каййим понякога отхвърляли достоверни хадиси, когато те били против техните възгледи. Има много примери за това. Имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни също порицал Ибн Теймиййе за отхвърлянето му на достоверни (сахих) хадиси, когато те били против неговата позиция. Шейх Абдул-Азиз ел-Дехлеўи (Аллах да се смили над него), след като изучил Минхадж ес-сунна на Ибн Теймиййе, бил изключително тъжен, заради подронването авторитета на Ехлю-л-бейт [членовете на семейството на Пророка] и на суфиите.

След това имам Енўар Шах ел-Кашмири споменава, че неговият учител шейх Мевляна Хусейн Ахмед ел-Медени (Аллах да се смили над него) бил доста бездушен по отношение на имам Ибн Тиймиййе. Той дори не харесвал титлата Шейхл-ислям, която се използва за него. Затова той се разстроил, когато шейх Мухаммед Зекерийя ел-Кандехлеўи (Аллах да се смили над него) използвал тази титла за имам Ибн Теймиййе в една от творбите си.

По нататък той продължава, като казва, че най-умереният подход по отношение на имам Ибн Теймиййе е подходът на имам ез-Зехеби, имам Ибн Хаджер ел-Аскаляни и други учени, който се състои в това, че човек може да се възползва от неговите хубави и обширни произведения, но да бъде предпазлив по отношение на изолираните му възгледи, които наброяват много по въпросите за вероубеждението (усул) и подробностите в ислямското право (фуруʿ). Това е позицията на нашите учени. [Мелфузат мухаддис кашмири, стр. 413-414]

Шейх Таки Усмани (Аллах да го закриля) също споменава подобна позиция по отношение на имам Ибн Теймиййе. Той казва:

Що се отнася до възгледите на Алляме Ибн Хазм, Алляме Ибн Теймиййе и Алляме Ибн ел-Каййим, с дължимото уважение към тяхното високо положение и ранга им, те са избрали някои мнения, които са срещу мненията на мнозинството от учените от общността. [Фикхи макалят, 2/21]

Един от най-известните световни учени шейх Ебу-л-Хасан ен-Недўи (Аллах да се смили над него) е посветил цяла глава за живота и постиженията на имам Ибн Теймиййе в едно от произведенията си. Известната книга на този шейх, озаглавена на арабски Риджал ел-фикр ўед-даўа, разглежда живота и постиженията на личности като Умер ибн Абдул-Азиз, Хасан ел-Басри, имам Ахмед ибн Ханбел, имам Ебу-л-Хасан ел-Ешари, имам ел-Газали, Джелялюддин ер-Руми и други, а също и имам Ибн Теймиййе. Това ни връща към аспекта за умерения подход; затова шейх ен-Недўи отразява живота и творбите на големите светила в областта на ислямската духовност (тасаўўуф), но е отделил място в книгата си и за имам Ибн Теймиййе.

Същото отношение имат и много арабски учени. Известният учен по ханефитски фикх и основи на ислямското право имам Мухаммед Ебу Зехра (Аллах да се смили над него) от Египет пише в Тарих ел-мезахиб ел-ислямиййе:

Основателят на движението на ўаххабитите Мухаммед ибн Абдул-Ўаххаб задълбочено изучил трудовете на имам Ибн Теймиййе и станал още по-краен. Той извел мненията на Ибн Теймиййе от областта на становищата в областта на практиката. Така те [Мухаммед ибн Абдул-Ўаххаб и неговите последователи] унищожили много от гробовете на сподвижниците (сахаба) и разширили значението на бидʿа (нововъведение) до степен, за която никой не бил чувал преди. [Тарих ел-мезахиб ел-ислямиййе, стр. 199]

Казвайки всичко това, същият автор [имам Ебу Зехра] след това посветил цял том за живота и творчеството на имам Ибн Теймиййе. Той първо съставил поредица от четири книги, които хвърлят светлина върху живота и творчеството на четиримата имами муджтехиди [Ебу Ханифе, еш-Шафии, Малик и Ахмед], а след това съставил и друга поредица от четири книги, която обхваща биографиите на други имами, в това число и имам Ибн Теймиййе.

Имам Захид ел-Кеўсери (Аллах да се смили над него) е прочут със своя ханефизъм и суннизъм и с опроверженията си срещу ўаххабитите, но това не попречва на един от силните му ученици шейх Абдул-Феттах Ебу Гудда (Аллах да се смили над него) не само да цитира имам Ибн Теймиййе в много от произведенията си, но и да издаде една от своите книги, озаглавена Рисялат ел-халял ўел-харам, като на корицата й той споменава името на Ибн Теймиййе с титлата Шейхл-ислям.

Много други големи съвременни учени от Арабския свят, от Дамаск и други места, също вземат тази позиция. Учени като шейх Мухаммед Саид Рамадан ел-Бути, шейх Ўахбе ез-Зухейли, шейх Мустафа ел-Буга, шейх Мустафа ел-Хин, шейх Абдул-Летиф ел-Фарфур и много други често цитират имам Ибн Теймиййе в уважаваните си творби, но с повишено внимание и прозорливост, като предупреждават другите за изолираните и противоречиви мнения на Ибн Теймиййе.

В заключение, умереният подход по отношение на личността на имам Ибн Теймиййе е, че ние признаваме неговите големи заслуги за религията. Ние признаваме неговите постижения и се възползваме от неговите творби, които са в съответствие с преобладаващото разбиране на Ехлю-с-сунна ўел джемаʿа и суннитския ислям, но отхвърляме онова, което е в противоречие с мнозинството от учените на общността. Ние го уважаваме като учен, а оттам избягваме да го съдим напълно, но не смятаме, че той е авторитет по въпросите за вероубеждението и ислямското правоОставяме противоречивите му мнения относно догмите на вярата на Аллах Теаля и се съсредоточаваме върху онова, което трябва да научим и да знаем. Това е безпристрастен и умерен подход, поддържан от мнозинството учени по отношение на спорните личности.

И Аллах знае най-добре!

Шейх Мухаммед ибн Адем ел-Кеўсери

Published in: on 26.12.2011 at 14:53  Коментарите са изключени за Какво казват учените за Ибн Теймиййе?  
Tags: , ,